Benny & Joon (1993) (Benny And Joon (1993) ShareReactor.srt) Свали субтитрите
един филм на: Джеремая Чечик
Когато се събуждам, зная, че ще бъда,
ще бъда мъжът, събуждащ се до теб!
ДЖОНИ ДЕП ______ И когато съм навън, зная, че ще бъда,
зная, че ще съм мъжът вървящ до теб.
МЕРИ СТЮАРТ МАСТЕРСЪН _____ А ако се напия, зная че ще бъда,
ще бъда онзи мъж, наливащ се до теб.
ЕЙДЪН КУИН ______ И ако бръщолевя, зная, че ще бъда онзи
Ще бъда онзи, който си дърдори с теб.
БЕНИ И ДЖУН _______ Но аз бих вървял петстотин мили,
ДЖУЛИАН МУР ______ и бих вървял още петстотин.
ОЛИВЪР ПЛАТ ______ Само за да бъда онзи, който вървя хиляда мили
за да падне на прага ти...
Когато съм самотен, зная, че ще бъда,
Ще бъда онзи мъж останал сам без теб.
И когато сънувам, знам, че ще сънувам
Ще мечтая, че отново съм до теб.
И когато съм навън, зная, че ще бъда,
зная, че ще съм мъжът вървящ до теб.
А когато се завръщам, да, зная че ще съм
Ще бъда онзи мъж, прибиращ се със теб.
Ще се прибирам у дома, със теб
Но аз бих вървял петстотин мили,
и бих вървял още петстотин.
Само за да бъда онзи, който вървя хиляда мили
за да падне на прага ти...
"Погледът на Бъстър Кийтън"
Но аз бих вървял петстотин мили,
и бих вървял още петстотин.
Само за да бъда онзи, който вървя хиляда мили
за да падне на прага ти
Сега планираме отпуската. Аз съм за Австралия, а тя иска Италия.
Аз обичам да се гмуркам, а тя си пада по чесъна.
И като гръм от ясно небе, тя ме пита дали имам нужда от нея?
Господи, Бени. Що за въпрос е това?
Нужда? Какво точно значи да се нуждаеш от някого?
Бени, бензинопровода!
Уолдо, ще вдигнеш ли телефона?
- Ало?
- Трябва ми чек, Бени. Доставка.
След малко. Изчакай в офиса.
Добре.
Загаси фаса! Имаме скъсан бензинопровод!
- Хей, Бени! Джун се обажда пак.
- Ще й звънна по-късно. Питай я какво има.
Било спешно.
Казва, че едро смляното фъстъчено масло е на свършване!
Спешно било...
Проблемът е с конфитюра. Ти харесваш само два вида.
Или грозде, или боровинки. Кое да бъде? Добре.
Да, да, фъстъченото масло. Знам. Супер едро смляно. Ще се видим в 6, нали? Чао.
Благодаря, че изчакахте, госпожо.
Страхувам се, че най-добрата цена, която можем да ви предложим е...
Ще струва $750. Ако разпитате наоколо, ще видите, че е страхотна цена.
- Така ли?
- Това наистина е адски евтино, госпожо.
Даже малко прекалено евтино.
Да го направим тогава.
Ела тука. Ето, лапай!
Не си вършиш работата! Каква ти е работата, всъщност?!
Да чистя тази къща, но вече приключих с това!
- Махай се от очите ми!
- Няма да посмееш, Джун!
Какво става тук? Джун?
Г-жо Смейл, моля, нека ви обясня.
Пази се, ветровете на разума ще задухат откъм кърмата.
- Какво?
- Приключих, г-н Пърл.
Приключих! Мулето стана на лепило!
Тя се скита неконтролируемо. Избухва внезапно.
Тя е просто неуправляема.
Г-жо Смейл, чакайте. Нека поговоря с нея.
Мога да поговоря с нея. Не можете да напуснете така внезапно.
Съжалявам, сър. Както казваме в Ирландия,
"Когато лодката е изхвърлена на брега, морето вече си е казало думата."
Хайде де! Не можем да играем покер само трима.
Слушай, тя ще трябва да стои сама всеки ден. Няма да я оставя сама и през ноща.
- Ами доведи и нея! Тя само рисува и чете.
- Да, а също и подпалва разни неща.
Само веднъж стана така. Аз имам пожарогасител. Доведи и нея.
Докарай си задника тук незабавно. И не забравяй албума на Луи Прима.
И помни, каквото спечелим, носим си го вкъщи!
Добре де, добре. Да, ще дойда. OK.
Джун! Вечерята!
Спагети и салата?
В този порядък?
Какво стана между теб и г-жа Смийл?
Тя изпадаше в неконтролируеми изблици, на полу-неправилни метафори.
Тя е домашна помощница, а не учител по Английски.
Тя размества разни неща.
Тя каза, че си скитала.
Напускала ли си къщата сама?
Дефинирай понятието "сама".
Прекрасно знаеш за какво говоря.
Виж, работя много и нямам време да се тревожа и за това, че си пенсионирала поредната прислужница.
Първо беше г-жа Ларкспър.
Една дълбоко и хигиенично увредена жена.
- Косата й миришеше.
- Но после дойде г-жа Пилц.
Пилц? Въпросът ти съдържа отговора....
Нека си признаем, Бенджамин. Подборът на помощници не е сред силните ти страни.
Е, докато намеря нова помощница, ти ще трябва да седиш близо до къщата.
Ясно?
Сега хапни малко салата. Между другото, бих искал да дойдеш с мен на покера.
- Бени...
- Хайде, де! Ще ти бъде забавно.
Плетен колан с катарама.
Класически гръцки шейкър за мартини.
Шест стрелички за дартс с пера от пуйка.
Плащам с албум на Диана Дърбин.
Хайде, де!
- И един стетоскоп отгоре.
- С пластмасови капачки за ушите?
- Какво ти пука? Ти никога не печелиш, Майк.
- Ами не искам да ми пробие тъпанчетата!
Копче за клаксон.
Лъжица за салата.
Джанта за "Плимут" от 56-та.
- Аз се отказвам.
- Сигурно имаш добра ръка, а?
Не, блъфирам.
Така ли?
Хайде, де! Трябва да играеш за да разбереш!
OK. 45 метра коаксиален кабел. Сваляй картите!
- Фул. Валета на четворки.
- О, мамка му.
Мислех си, че блъфира.
Някой ще докара ли малко кислород до мозъка му?
Той блъфираше, че блъфира.
Голям приятел си, Бени! Няма що!.
Имам разрешение за проблема ти с помощницата. Вземи съквартиранта ми.
Това е чудесна оферта, Бени. Така няма да ходиш на пазар в "Смейлс".
Тези места са толкова досадни.
"Монтгомъри и Смейл", "Смийлс и Робък", "Смейлс и сие"...
Джун.
- Имаш съквартирант? От кога?
- От миналата седмица.
Братовчед ми се изтърси в града и за седем дни райският ми живот се превърна в ад.
- Такава е Божията воля.
- На 26 години е, а не може даже да чете.
по цял ден лъска пластмасовите ми прибори за хранене.
Какво имаш предвид под четене? Думите ли не може да чете?
Да. И по цяла нощ ме държи буден, защото гледа тъпи стари филми.
Започна да се отразява на работата ми.
- Ами пусни си кабелна телевизия.
- Джун, лепи си пайетие, моля те?
Да нямаме за разрешаване проблем с пайетите, Бенджамин?
Може ли това бъде последното разиграване?
Хайде, хайде. Играйте.
Два билета за утрешния бейзболен мач.
Един "Джобен наръчник на риболовеца".
- Отказвам се.
- Някога изобщо залагаш ли?
Маска и шнорхел.
"Психиатрична оценка"
Тя наистина знае как да разкара една домашна помощница.
Мисля, че трябва да намерим, някой който проявява повече разбиране от г-жа Смийл.
Защо не ми кажеш как се разбирате вие помежду си?
Ние?
Чудесно. Нормално. Просто отлично.
- Защо?
- Ще ти го кажа направо.
Мисля, че трябва сериозно да се замислиш за дом за хора с проблеми.
- Тя си има дом.
- Бени, ще й е по-добре с хора като нея.
Тя мрази такива като нея. Вече напусна два дневни центъра за да го докаже.
Виж, просто имаме нужда от нова домашна помощница.
Е, аз не познавам други такива. Изчерпихте целия ми списък.
Но можеш да се замислиш, за вероятността да има хора,
които да могат да се справят с подобни епизоди по-добре от теб.
Започвам да си мисля, че двамата да живеете заедно не е най-добрата идея.
Аз съм й брат. Аз съм цялото й семейство.
И вече 12 години двамата се справяме отлично .
Да, но нивото на стрес у нея винаги е фактор за проявата на симптомите й.
Вълненията при нея трябва да бъдат сведени до минимум.
Всеки се вълнува! А това понякога не може да се избегне.
Бени, не ме разбирай погрешно.
Впечатлена съм от начина, по-който се справяш с това толкова време.
Но групов център ще й помогне да създаде нови взаимоотношения.
Ние не знаем това, но тя може да е в състояние да върши почасова работа?
Те ще я насърчават в тази посока.
Това са много хубави центрове - с добри грижи и лечебна програма.
Не я давам на никого.
Имам пълното право да бъда навън, полицай.
- Имам пълното право.
- Да, госпожо.
Може ли да видя документ за самоличност?
КАРТА ЗА МЕДИЦИНСКА ГРИЖА "Под постоянно наблюдение/На лекарствена терапия"
- Уолдо, започна ли да поправяш онези спирачки?
- Джун се обади. Свършила ви е тапиоката.
- Какво е казала?
- А, да. И че полицията й оказва пълно съдействие!
Мамка му.
Джак, ходи ли ти се на бейзболения мач?
- Хей, благодаря ти, Бени.
- Места в ложата.
Ало? Джун?
Време е за лекарството, Джун.
Лека нощ, Стив.
- О, здравейте. Как сте?
- Благодаря за отстъпката за мотора.
- Няма проблем. Добре ли върви?
- Да, работи страхотно.
- Това е добре.
- Ами... Мога ли...
Мога ли да ви се реванширам с една вечеря?
Вечеря?
- Сериозно ли говорите?
- Да. Една вечеря с вас.
Знаете ли? Няма да мога.
- Много бих искал, но...
- Всичко е наред.
OK.
Тъпак! Тъпак!
- 18-15.
- 17-16.
- 18-15!
- Ударих ръбчето.
- Беше на половин метър от масата!
- Не, не беше.
- Джунипър...
- Бенджамин...
Не подценявай умствено увредените. Ние можем да броим.
- Добре, така да бъде. 17-16.
- Не можеш да ми дадеш, това което си е мое!
- Опитваш се да мамиш.
- Не те мамя!
- Мамиш.
- Джун, ти си тази, която мами.
Всички искате да ме излъжете. Ти се опитваш да мамиш.
Да. Говорих с едни хора от персонала, Бени.
Никой не е навит да баде домашен помощник.
Да. Ще продължавам да търся. Но да ти кажа честно, не мисля, че ще стане.
Да. OK. Благодаря ти.
Чао.
Окей, Стиви.
Дори златна рибка не може да оцелее при мен. Какви са ми шансовете с Джун, тогава?
Ако и се случи нещо лошо, аз...
Никога няма да мога да си го простя.
Груповият център е подходящото решение за нея, Бени.
Така е. Това определено ще е за нейно добро.
Хей, това е за доброто и на двама ви.
Още колко време можеш да си причиняваш това?
Животът буквално те подминава.
Прав си.
Прав си! Защо си причинявам това?
Прекарвам живота си в това да лежа под коли и да се грижа за сестра си.
Не мога дори да си хвана гадже, без да мисля как ще се впише Джун във връзката.
Когато тя се настани там, можеш дори да си вземеш отпуск.
Да попътуваш малко. Аз ще удържа крепостта.
Да пътувам?
- Да пътувам?
- Бени, светът е доста по-широк от представите ти.
Само си се представи на широкия път.
Вятър в косите и "el Camino".
Магистралата се е опънала пред теб...
Но какво е това отпред?
Красива мотоциклетистка в беда.
Проблем с карбуратора. По-добре да провериш.
Да бе! Ще спирам на всеки 15 минути
за да звъня на Джун да видя как е.
Окей, да видим сега. "Блек сабат", оставям я там.
- Това фенерче ли е?
- Не. Оказа се нещо като четка.
Ето една шапка.
- Къде са му батериите?
- Батериите ги проигра.
- Тези са си мои.
- Окей. Момчета, побързайте!
Или започваме без вас.
Известна съм с това, че имам малко умения на картоиграч.
Кутия патрони 30.06.
Зеленокосо тролче, среден размер.
Сапун на синджирче, малко употребяван.
- Колко карти?
- Три.
- Колко?
- Две.
И за раздаващият...
три.
Парол.
Да ми закачиш душа. Син цемент.
Отказвам се.
Да ми изкъпеш кучето.
Лава-лапма.
Да ми пребоядисаш фасадата на къщата.
Хей, стига, задръжте малко. Залозите следва да са разумни.
С това плащам и вдигам. Ще платиш ли?
- Да ме отървеш от братовчеда.
- Чакайте, чакайте. Спрете вече.
- Бени ще ви удуши като разбере.
- Спокойно, Томас.
- Джун, трябва да вървим.
- Флош!
Фул.
Да. Да!
- Бени, тази вечер извади късмет!
- Майк я предупреди, че загубеното не се връща.
Кое? Кое не се връща?
Загубих.
- И какъв беше залогът?
- Един братовчед.
Правилата са си правила. Без тях ще настъпи хаос във Вселената!
Не ми ги пробутвай тия. Ти се възползва.
От болната ти сестра. Флош от купи си е доста сериозна ръка.
- Не достатъчно сериозна...
- Я млъквай, Майк!
Този тип няма да го водя у дома!
Ще трябва! Помниш ли какво загубих миналата година?
Когато трябваше да ти никелирам, всички части на колата? Аз не се отказах!
Не можеш да заложиш жив човек!
Е, ако ще се правиш на дете сега...
Добре, Майк. Щом така ще играем. Ще го взема.
Може да не отговарям за това, което ще му направя, но ще го взема.
О, човече.
- Какво правиш, бе тъпанар?
- Нещо е станало с колата ти...
- Какво си направил с тасовете ми?
- Не знам.
- Аз съм Сам.
- И аз така разбрах.
Аз съм Бени.
Със "N"?
Да... Даже две такива.
- Това е Джун.
- Със "N"?
Само едно...
Слязъл си от дървото си.
То не е мое.
Май имам нужда от една бира.
Хей, Бени, чакай малко! Къде тръгна? Подай ми ток, а? Хей!
Ти отиваш с тях.
О, хвала на Бога!
Хей, приятел, опитваме с да работим, ако нямаш нищо против.
О, Боже мой!
"Аз само търсех приятеля си. Виждали ли сте го?"
Рути, някой от твоите призраци да не се е върнал да витае?
"О, Брад! О, Брад! Брад, моля те не бъди мъртъв!"
"Така и не можах да ти кажа какво означаваш за мен. Моля те, Брад!"
Това сте вие! Рути Маленек, звездата от "Изкормвачката на абитуриентки".
- Вие сте го гледал?
- "Той беше мой!"
"Той беше мой!"
"Не! Синди, ти си болна. Имаш нужда от помощ!"
"Не, Синди! Не! Не!"
"Не!"
Не... Не я пипай.
Това е боя.
Да.
Кърк Дъглас. Ван Гог. С ухото...
Тези са за теб. Можеш да спиш тук. Нали?
Късно е вече. Нека измием зъбите ти и да те срешим.
- Мога и сама да си измия зъбите, Бенджамин.
- Отлично.
- И да се среша.
- Чудесно.
Хайде.
О! Бени!
Хей, Бени.
Благодаря за дивана. Майк, ме караше да спя под мивката.
Не думай... За нищо.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Психически болна.
- Наистина ли?
- Да.
Но, виж, не се тревожи за това.
Остави я да следва обичайната си програма. Тя е всичко за нея.
О, и не се мотай в стаята й докато рисува.
- Адски мрази това.
- Няма.
Ако ту се кара, ту е мила с теб, просто не обръщай внимание.
Просто така прави.
Слушай, ако започне да си говори сама, не се притеснявай, но не й отговаряй.
Окей.
Понякога чува разни гласове. Това също е част от сделката.
И... Просто се грижи нищо... и искам да наблегна на това... ама нищо -
лошо да не й се случи.
Окей.
Окей... Добре.
Малко те понаплашиха, а?
- Добро утро.
- Това за днес ли е?
Да.
Е... Какво направи с братовчеда?
Автогарата? Реката? Какво? В реката ли го хвърли?
- Не, прибрах го у дома.
- Прибрал си го?
- Да.
- В дома си?
- Да, у дома.
- Ти да не си луд?
Хей, повярвай ми. Това е само временно.
Чудесно! Хей, може пък той да каже на Джун за груповия център, а?
Виж, ако ще правя това с груповия център, трябва да измисля начин да й го кажа.
Къде е Уолдо? Няма ли го още?
- Не.
- Това е! Ще трябва да си поговоря с него.
- Няма да го направиш.
- Напротив. Кой му е домашния номер?
555-0944.
Много е силно! Много силно!
Какво?
Какво? O!
Здрасти.
Къде е Сам?
Не исках да го гоня. Всъщност, не съм го гонила, той сам си тръгна.
Чакай, чакай.
Какво стана? Нещо случи ли се?
Той... Той просто си тръгна.
Той... Той беше...
във въздуха. И... и....
с онова нещо... И беше много шумно...
Беше страшно шумно.
А аз все виждах как...
Той не искаше да го направи...
Да го направи? Какво да направи?
Да не би... Какво е направил?
Почисти къщата.
И ти си го изритала заради това?
Може би трябва да го поканя отново вътре.
Да. Преди да му лепнат марка на челото и да го изпратят в Гуам.
Някои цивилизации...
могат да бъдат разделени според отношението им към сиренето.
Нима?
Ама наистина може да готви, нали?
Ами... Да.
Макар че за сиренето, аз бих нагласил ютията като за вълна.
И аз така му казах.
Наистина ли?
- Той на колко я беше пуснал?
- За изкуствени тъкани.
За коприна щяло да се размекне прекалено.
- За памук щяло...
- Да ги прегори?
Именно.
За щастие ме попита дали да пусне парата. Аз бях твърдо против.
Ще ми се той да е новата Смейл.
Мелодичните песни на блажените...
И душите ни не ще тъгуват веч...
Ни въздишка за блажеството на покоя
В прекрасното бъдеще
Ще се срещнем на красивия бряг...
В прекрасното бъдеще
Ще се срещнем на красивия бряг...
Лека нощ.
Лека нощ.
Имаш ли нужда от помощ?
"Скъпа майко, Напуснах Майк с любов и благодарност
и сега живея при Бени и Джун Пърл, двама грижовни мои нови приятели."
"Независимо от склонността на Бени към Ирландски монологисти с високо кръвно,
той ми предостави работа като домашен инженер
и засега изглежда доволен от мен."
"С любов, Сам."
Леле.
Не знаех, че мога да се изразявам така!
Тапиока?
О! Да!
- Заповядайте.
- Благодаря ти, Рути.
За нищо, Сам. Повикайте ме, ако имате нужда от нещо...
Не обичаш ли стафиди?
- Не особено.
- Защо?
Преди са били...
дебели и сочни.
А сега са сбръчкани. Животът им е бил откраднат.
Сладки са на вкус, но всъщност са унижени гроздови зърна.
Не мога да кажа, че поддържам изцяло правителството на стафидите.
Гледала ли си онези стафиди по телевизията? Дето танцуват и пеят?
- Те ме плашат.
- Да. И мен също.
Извратено е. Карат ги да пеят и танцуват за да ги изядат хората.
Несправедливо е по отношение на стафидите.
- Канибали.
- Да.
А обичаш ли авокадо?
Това са плодове, нали знаеш.
Рути?
Имаш ли авокадо?
Джун?
Много си красива, когато не си на работа, Рути.
- Благодаря. Може би ще трябва да напусна.
- Къде, по дяволите, се губите двамата?
О, не се тревожете. Бяха с мен, по задачи.
- О, здравейте. Как сте?
- Привет.
По задачи? Свършила си нещо?
Да, точно така. Свърших една работа.
И двамата се казват Стивън. Единият с "в" а другият е с "ф".
- Виж, виж! Филмът на Рути.
- Да. И тя ще остане за вечеря.
Заповядайте. Влизайте.
- И защо си тръгна?
- От Ел Ей?
Не бях много добра актриса.
Сам е на друго мнение.
- Той е луд по теб.
- Той е по-мил, отколкото разумен.
От кога го познаваш?
Сам ли? Ами... 72 часа.
- Бъди по-сериозен.
- Сериозен съм.
- Наистина ли?
- Винаги съм сериозен.
Прекалено сериозен.
Някога стигала ли си момента, в който нищо в живота ти няма смисъл?
Брад? Брад?
Престани с шегите. Вече не е смешно.
Можем ли да го спрем? Не може ли просто да го изключим?
Не!
Ти!
Синди!
Защо го направи? Ти си болна.
Имаш нужда от помощ.
Позволи ми... Недей!
Той беше мой! Той беше мой!
И ако аз не мога да го имам, никой друг не може!
Дори и ти. Не трябваше да купуваш същата рокля.
Но ти си моя сестра, Синди.
Съжалявам за Брад. Не сме искали да се влюбваме. Просто се случи!
Нека просто забравим за това. Ще има и други момчета, други среднощни къпания,
други бални рокли.
Не! Не, Синди!
Опитай отново.
Има само две причини една кола да не пали:
или няма гориво, или няма искра.
Тук има искра.
Мисля, че ще трябва да ме оставиш да те закарам..
- Съжалявам.
- Благодаря.
Тук сме. Точно тук е.
- Втора работа, а?
- Да.
Трябва да свързвам двата края, нали знаеш.
Точно така си представях домът ти.
- Е...
- Искаш ли да влезеш?
Или ще...
О. Не.
Ще вляза. Само за минутка.
Леле! Какво е това?
- Хубав апартамент.
- Джун ти подари хубави рибки.
А, да. Рибите.
Да, бях шокиран. Бях...
- Хубави риби, наистина...
- Никога не съм имала рибки.
Какво? Дори и като малка?
Не. Подтиснато детство, предполагам.
- Крайно неамериканско, ако питаш мен.
- Да.
- Можеш да вземеш една от моите, ако искаш.
- Не, не бих могла. Те са ти подарък.
Можем да си поделим правата. Като опека. Ти ще ги взимаш за събота и неделя.
А това какво е?
Седни, синко. Изнервяш ме така.
- Искаш ли бира?
- Да.
Знаеш ли какво? По-добре да откажа.
Трябва да вървя. По-добре да тръгвам, окей?
Да.
- Окей.
- Ще оставим бирата за друг път.
Аз ще отворя.
- Искаш ли да вечеряме?
- Бил ли си женен някога?
- Не.
- Да.
Да?
Чудесно.
- Довиждане.
- Довиждане.
Чао.
- До другата седмица.
- Да. Благодаря ви.
Бени, би ли влязъл за момент?
Разбира си.
- Кой е новият помощник?
- Новият...?
О! Ами...
дойде да поживее с нас но...
Джун ми каза, че е мъж.
Е, знаеш я каква е и как обича да се заиграва с думите.
Значи лъже? Искам да кажа, мъж ли е, или не?
Ами... Да, технически погледнато.
Но той е просто един приятел.
И къде остана идеята за груповия център? Разбирам, че не си говорил с нея за това.
Не, още не съм.
Датата за приемане е само след седмица.
Въпросът обаче е, че тя се чувства много добре. Изглежда съвсем доволна.
Нека оставим нещата така засега.
Кажи ми когато решиш да й съобщиш.
Ще ви уведомя.
Окей. Довиждане.
- Здравейте.
- Аз искам да помагам.
Чудесно! Окей.
Бихте ли попълнил този формуляр? Аз ще се върна след минутка.
Не толкова грубо.
Леле. Ти имаш кожички.
Знам... Изумително е.
Какво, по дяволите, прави той?
Картофено пюре.
Вие с Рути мислите ли да се обвържете?
Кажи ми...
Бенжамин и Рутджамин, под едно дърво
Ц-е-л-у-в-а-т с-е
Първо любовта, после и женитба
- Не се занасяй!
- Най-накрая бебенцето идва...
Само ще я водя на вечеря.
- Това беше хубав виц.
- Хареса ли ти?
- Колко ти е часът?
- Единайсет.
- Точно?
- До секундата.
Не мисля, че друг път като съм питала за часа е било точно на секундата.
Странно нали? Точно на секундата.
Ти... Би ли искал да влезеш за малко?
Аз...
Една бира те чака вътре.
Знаеш ли?
Може би е по-добре да вървя.
- Добре.
- Слушай.
Мога.. Мога ли да споделя нещо с теб?
Какво?
Виждаш ли,
животът ми е много... много объркан и...
Не ме занасяй, Бени. Аз само ти предложих бира, окей?
Не.
Защо не вземем Рути и не отидем за сладолед?
- Да, да отидем до тях.
- Не.
- Защо?
- Защото не иска да говори с мен.
Хайде, стига. Трябва да вървим.
Престани.
Той... Той е невероятен.
Направо изумителен.
- Това в някое училище ли го научи?
- Не, за това ме изхвърлиха от училище.
- Наистина ли?
- O, да.
Хей, защо не вървите без мен?
Ще ми се да поостана малко тук.
- Така ли?
- Да. Вървете.
Ще се видим у дома, по-късно.
- Добре?
- Да.
- Онова там беше страхотно.
- Не, не.
- Благодаря.
- Аз ти благодаря.
Чао-чао
Когато пътят притъмнее,
И няма веч посока в твоя ден,
Нека любовта ми с искра го огрее,
И имай малко вяра в мен...
И когато проливаш сълзи,
и утеха ти нямаш съвсем,
Ти на обятията ми се остави, скъпа
И имай малко вяра в мен...
Имай малко вяра в мен...
Когато твоето сърце потайно,
За думите затворено е в плен,
Ела тук, скъпа, С шепот започни омаен,
Да имаш малко вяра в мен.
Имай малко вяра в мен
Имай малко вяра в мен
Джун?
Какво?
Обичам те.
И аз също.
- Не казвай на Бени.
- Добре.
Когато пътят притъмнее,
И няма веч посока в твоя ден,
Нека любовта ми с искра го огрее,
И имай малко вяра в мен...
Видя ли как само беше събрал очите на всички онези хора?
Ти имаш дарба и не трябва да я игнорираш.
- Трябва да направиш нещо с нея.
- Като какво?
Не знам. Знам само че те гледах и си казвах "Този тип е уникален."
Ти не си сухар като нас, които правят нещо само защото така трябва.
Ти си благословен.
- Бени?
- Какво?
- Колко е болна тя?
- Напълно болна.
- Слушай сега, аз размишлявах и...
- Защото на мен ми изглежда,
че освен че е малко сбъркана, тя си е съвсем нормална.
Ти осъзнаваш ли, че можеш да бъдеш следващия Бъстър Кийтън?
Казвам ти, Ранди. Чуй ме! Наистина трябва да видиш този тип.
- Кажи му, Ерик.
- Страшно е смешен.
- Той е невероятен! Ще го видиш ли?
- Да, ще го видя. Човек никога не знае.
Повечето от тези типове работят само тук, но по-добрите мога да уредя в разни клубове.
- Ти ли ги уреждаш извън града?
- Навсякъде. Детроит, Бостън, понякога Ел Ей.
Наистина ли? Ще го видиш ли довечера?
За мен ще е удоволствие.
- Привет.
- Готова ли е колата ми?
Как си?
Заповядай, влизай.
Виж, искам да ти се извиня за онази вечер. Всичко излезе наопаки.
- Не, всичко е наред.
- Не, аз наистина...
- Как е колата ми?
- Върви страхотно.
Горивната помпа беше отишла. Смених я и сега е наред.
Колко ти дължа?
Виж. Дай ми $30 за частите. Няма да ми плащаш за труда.
Окей?
Слушай, ако нямаш работа по-късно, уредил съм нещо за Сам.
- Какво нещо?
- Ами, нещо като прослушване.
Може да е неговия шанс да си изкарва прехраната с тези луди неща, дето ги върши.
Кой знае? Може да пътува, да играе по клубове. Не знам...
Така че, ако не си заета по-късно...
Не знам, Бени. Имам храна за разнасяне и апартаменти за наемане...
Животът ми сега е доста сложен. Нали знаеш как е?
Благодаря. Чао.
Ще измислим програмата след вечеря.
Знаеш ли с какво може да започнеш? Помниш ли онова с хлебчетата?
Кой умря и те направи Ед МакМаън?
Какъв ти е проблемът? Това е шанс за него да стане някой, да бъде личност.
- Той вече е личност.
- Да, знам, но той иска повече от това.
Ти не знаеш какво иска той.
Знам, че не иска да е домашен помощник до края на дните си.
Ако се притесняваш за нова Смейл, недей... ще наемем нова Смейл.
Той не ми е Смейл...
Домашен помощник, каквото и да е.
Трябва да му кажем.
Какво?
Какво да ми кажете?
Бени...
Джун... и...
и аз...
сме... нали знаеш.
Глупости.
Ах ти...
- Недей!
- Разкарай се оттук!
Не можеш да го изхвърлиш! Аз си го спечелих!
Само се успокой. Успокой се.
- Аз го обичам!
- Така ли?
Ти си луда!
Не съм луда.
Видя ли до къде я докарахме? Виждаш ли?
Мразя те!
Мразя те!
Мога ли да ти донеса нещо?
Тапиока.
Добре.
Искаш ли нещо с нея?
Стафиди.
Окей.
Здрасти.
- Здравей, как си?
- Излязъл си толкова късно.
Така е.
Слушай.
Имаш ли тапиока?
- Божичко, и преди сам ме сваляли с разни фрази...
- Не, не... Не е за мен. Тя е за...
Тя е за Джун.
- Влизай.
- Може ли?
Джун.
- Добре ли си?
- Да.
- Да.
- Добре, добре...
Не съм. Не, не... Аз не съм...
Добре ли си? Наред ли е всичко?
Дръж се. Всичко е наред
Всичко е наред.
Не съм! Не съм! Не съм!
Млъкни!
Не, не! Недей!
- Джун, моля те, стига.
- Не, не го искам в главата си.
Сър? Сър!
Спрете автобуса, моля!
Моля ви, спрете автобуса!
Не!
Джун.
- Така. Бихте ли излезли навън?
- Да, окей.
- Как си, миличка?
- Мислите, че не знам какви сте?
Знам много добре!
Така че си вървете! Махнете се!
Вън!
Не ме докосвайте! Не ме пипайте!
Джун? Джун!
Вижте, аз ще видя сестра си. Затова просто ми кажете номера на стаята!
- Моля ви, просто елате сутринта.
-Нека говоря със проклетия доктор!
Съжалявам. Тя не иска никакви посетители.
Нито теб, нито когото и да било.
Тя не иска да ме види?
Не. И не иска да се прибира.
Бени, защо не си отидеш вкъщи? Поспи малко.
Обещавам да се обадя.
Надявам се, че сега си доволен.
Надявам се, че си доволен от това, което й причини.
Стой далеч от сестра ми.
Няма.
Знаеш ли защо всички ти се смеят, Сам?
Защото си идиот.
Ти си пълен малоумник.
- Ти просто си уплашен, Бени.
- Какъв съм?
Уплашен си.
Мога да го видя. И знам причината.
Преди гледах на теб като пример за подражание.
Но...
сега изобщо не мога да те гледам.
Слез от пиадестала и остави тялото си на мира,
Все някой трябва да се промени...
Ти си причината, която така дълго чаках...
Някой от нас държи ключа...
Е, сега съм уморен и просто нямам време.
И съм изхабен и не откривам път назад.
Слез оттам сама, и остави тялото си на мира
Някой от нас трябва да се промени...
Ти си причината, която чаках от години.
Някой от нас държи ключа..
Е, сега съм уморен и просто нямам време...
О, не...
Защото съм изхабен и не откривам път назад.
- Мисля, че трябва да е Фред Астер.
- Така ли?
- Това е правилният избор.
- Коя беше жената в Римска...
- Одри Хепбърн.
- Да, Сам, благодаря ти много.
Приятен ден.
- Мога ли да ви помогна?
- Да, надявам се.
- Здрасти, Бени.
- Томас.
Как е тя? Кажи ми истината.
- И по добре е била, Бени.
- Трябва да ми кажеш в коя стая е.
335. Но не си го и помисляй, Бени. Отделението е затворено. Няма свиждания.
- Не, трябва да намерим Джун. Моля те.
- Томас, трябва да ни вкараш да я видим.
- Невъзможно е, Бени.
- Какво значи това, невъзможно?
Слушай, трябват ми две минути с нея.
Бени, ще ме уволнят!
Томас,
умолявам те като приятел.
Бих искал да ти помогна, но Гарви скоро ще влезе при нея на визитация.
Ръцете ми са вързани. Ръцете ми са вързани!
Коя стая каза че е?
335.
Мамка му.
Какво правиш?
Мамче?
- Какво правиш тук?
- Не мисля, че трябва да си тук.
- Отвори вратата.
- Как е минал през охраната?
Хей, внимавай с вратата.
Джун.
Виж, знам че искаш да те оставят на мира.
Но мястото ти не е тук.
Виж,
каво ще кажеш да опиташ да живееш в свой апартамент?
- В апартамент?
- Да.
Има един свободен в сградата на Рути.
Ще ме пуснеш да живея сама?
От теб зависи.
Вече няма да вземам решенията вместо теб.
Слушай, аз...
Съжалявам, че бях такъв скапаняк.
А по отношение на Сам, аз сгреших. Напълно сгреших.
- Аз го уплаших.
- Не, не си.
Той е тук.
- Не е тук.
- Тук е, нали той ме вкара вътре!
- Някъде из сградата е.
- Няма го.
Никога няма да ми позволиш да го имам.
Господи.
Защо ме мразиш толкова?
Не те мразя.
Имаш нужда от това да съм болна.
Картонът на Джунипър Пърл, моля...
Благодаря.
Хей, чакай! Уоли! Спри! Чакайте!
Пуснете го! Този е мой. Навсякъде го търсих.
- Сигурен ли си?
- Да. Аз ще се погрижа.
- Сам, не можеш да останеш тук.
- Къде е стаята на Джун?
- Трябва да я видя.
- Хайде, върви.
Дай ми една причина защо да не повикам да те арестуват.
- Онази там е.
- Да.
Сам?Сам, къде тръгна?
Бени, точно това искахме да предотвратим.
Сега Джун щеше да е в сред грижи в контролирана обстановка.
Вече не е ли очевидно, че на двама ви е нужна дистанция?
Защо не попитаме Джун какво иска?
Сам, какво правиш?
Стига, Сам. Веднага слез оттам!
Аз не съм сигурна какво искам.
Знам само... че ми омръзна да ми казват какво да правя.
Сам, стига!
Не пипай това!
Сам, пусни това... Умолявам те!
Джун, ние желаем най-доброто за теб.
Знам това.
Аз...
Сам, слизай долу!
Ще загазиш!
Мисля, че искам да живея в собствен апартамент.
Хм... Не съм сигурна.
Сам, спри да се люлееш!
Но съм склонна да те оставя да опиташ.
Ще подготвя изписването й.
Благодаря, д-р Гарви.
Слизай долу! Сам!
- Добре ли си?
- Ох! Ох!
Знам.
И аз тебе.
Ще отида да те регистрирам, окей?
Добре.
Това не сме ли го опитвали вече?
Да, но сега животът ми е много по-простичък.
- Джун вътре ли е?
- Да.
Превод и субтитри: ______ Wishbone