Doctor Zhivago (1965) (Doctor.Zhivago.1965.DVDRip.XviD.AC3.5.1CH.CD2-WAF.srt) Свали субтитрите
Умолявам те, спри да ме наричаш "мосю Комаровски".
При стеклите се обстоятелства, го намирам за абсурдно.
Ще ти спестя една ужасна грешка.
Има два вида мъже. Този младок е от първия вид.
Той е възвишен. Той е чист.
От типа мъже, които светът презира, вместо да почита.
Този тип мъже носят нещастие, особено на жените.
- Разбираш ли ме?
- Не.
Мисля, че ме разбираш.
Има и друг вид мъже.
Те не са възвишени, не са чисти, но са пълни с живот.
Това, че предпочиташ младежа, е разбираемо.
Но да се омъжиш за него, ще бъде катастрофа.
Защото има два вида жени.
Два вида. А ти, както добре знаем, не си от първия вид.
Ти, скъпа моя,
си блудница.
Не съм!
Ще видим.
Не се заблуждавай, че е изнасилване.
Да не се ласкаем излишно.
- Господарят не е вкъщи, г-це Лара.
- Не е?
Не. Отиде на коледното празненство у Свентицки.
Там ли отивате? Не му казвайте, че аз съм ви казал.
- Няма. Благодаря, Пьотр!
- Честита Коледа, г-це Лара!
Честита Коледа и на теб.
Честита Коледа, Юрий Андреевич.
Какво има?
Имахме уговорка за тази вечер.
- Не си ли прочел писмото?
- Не съм се прибирал вкъщи.
Къде отиваш? Имам право да знам.
Лара, какво има в това писмо?
Какво има в писмото?
- Да не разваляш...
- Всичко е в писмото.
- Кое?
- Всичко.
Недей!
На празненството има едно необикновено момиче.
Знам. Аз танцувам с него.
- Много си разпален, Виктор.
- Обичам да печеля.
Тишина! Замълчете, моля.
Искам да съобщя една приятна новина.
- О, мадам Свентицки.
- Да, защо не?
Искам да съобщя, че д-р Юрий Живаго, да, д-р Живаго,
е завършил на трето място в цяла Москва.
Сега слушайте. Моля ви.
Д-р Живаго обявява годежа си с...
Скъпи Виктор!
Скъпи приятелю.
- Изведете я.
- Какво?
Изведете я!
- Ще повикам полиция.
- Не!
- Не викайте полиция.
- Оставете ме!
Не искам да идва полиция. Просто я изведете оттук!
Пуснете я.
Моля ви. По-тихо, приятели. Направете път.
Може ли?
Може ли да минем? Благодаря.
- Май нашите съдби все се преплитат.
- Да.
- Аз бях близък приятел с баща ви.
- Знаех, че сте му били партньор.
Много повече от това. Аз присъствах на смъртта му.
Освен това имам контакти с брат ви.
С Йевграф?
Имам контакти с хората, които имат контакти с него.
Отричам болшевизма.
Благодаря.
Разбирате си от професията.
Но въпреки всичко уважавам болшевиките като хора.
Да ви кажа ли защо?
Да.
Може и да спечелят.
Искам да се срещна с Йевграф. Прати ми чудесно писмо.
- Харесва поезията ми.
- Това щеше да зарадва баща ви.
Баща ви не беше лош човек, Юрий, ако позволите да ви наричам така.
Почти не си го спомням.
Вие може и да не отчитате това,
но той беше изцяло отдаден на майка ви.
Мога ли да продължа да разчитам
на професионалната ви дискретност?
Питате ме дали ще кажа истината за момичето?
Да, това имах предвид.
Може да продължите да разчитате
на професионалната ми... и така нататък.
Вие сте придирчив, нали?
Какво ще стане с това момиче, след като приключите с нея?
Заинтересуван ли сте? Давам ви я.
Не бива да пушите. Претърпяхте шок.
Давам ви я, Юрий Андреевич.
Като сватбен подарък.
Къде си виждал това момиче преди?
- Откъде знаеш, че съм я виждал?
- А не си ли?
- Да.
- Къде?
Не бива да казвам. Професионална тайна. Майка й...
Не, не ми казвай, щом не трябва.
За буржоазията това беше война между Антантата и Германия.
За болшевиките, между управляващите класи
на Антантата и Германия.
За тях нямаше значение кой щеше да спечели.
Партията ми беше заповядала да вербувам.
Представях се като Петров.
Из цяла Европа викаха за победа
и се молеха на един и същ Бог да им я донесе.
Задачата на партията беше да организира поражението.
От поражението щеше да се роди революцията.
А това щеше да значи победа за нас.
Партията се насочи към мобилизираните селяни.
Повечето от тях носеха първия си чифт ботуши.
Когато ботушите се скъсаха, те бяха готови да слушат.
Аз самият върнах три батальона от фронтовата линия.
Най-добрата ми работа.
Оттук нататък нищо не можеше да се направи.
Имаше твърде много доброволци като мен. Останалото беше истерия.
Имаше мъже с по-добри мотиви,
които видяха, че времената са критични
и искаха да вземат участие. Добри мъже, но изхабени.
Нещастни също. Нещастни в живота си.
Нещастни с жените си.
Съмняващи се в себе си.
Щастливите мъже не стават доброволци.
Те чакат реда си и благодарят на Бога, ако отложи повиквателната.
Тези, които се връщат вкъщи с цената на ръка, око или крак,
те са щастливците.
Дори другарят Ленин подцени
несгодите, които носеше този 1500 километров фронт
и нашата проклета способност за оцеляване.
На втората зима от войната
ботушите се износиха,
но фронтът все още се държеше.
Шинелите се разпадаха на парчета от гърбовете им.
Порционът им беше недостатъчен.
Те влизаха в боя без желание, водени от хора, на които не вярваха.
Хайде, копелета такива!
А тези, на които вярваха...
Напред, другари, напред!
Напред!
Напред!
Другари! Земята трепери! Да им покажем!
В атака!
Най-накрая те направиха това, за което всички армии мечтаят.
Тръгнаха си за вкъщи.
Това беше началото на революцията.
Дезертьори.
Резервни части.
Пушки
на рамо!
Върнете се!
Да се държим заедно!
Ако се държим заедно, всичко ще бъде наред.
Бъдете готови за тях.
- Връщайте се, момчета.
- Не отивайте по-нататък.
- Хайде, връщайте се.
- Като овце на заколение.
Връщайте се!
Не ги слушайте. Върнете се в строя!
Не слушайте тези страхливци!
Стига вече война! Войната свърши!
Слушайте. Германците са на 15 километра оттук!
- Глупости!
- Не са глупости. Те идват.
И то бързо.
Вие сте ги пуснали!
Те идват за жените ви, за къщите ви
и за страната ви.
- Вашата страна, офицер!
Да, моята страна! Гордея...
Върнете се в строя!
Върнете се в строя, казах!
Върнете се!
Върнете се в строя!
- Вие сестра ли сте?
- Да.
- Добре ли сте?
- Да.
Тогава ми помогнете.
Аз не съм учила за сестра, доброволка съм.
Разбирам. А защо?
- Дойдох да намеря съпруга си.
- Много внимателно.
- Виждали ли сте операция?
- Да.
Ще се справим.
Германците са в съседното село, братя!
- Ваше благородие...
- Не мърдай.
Намерихте ли съпруга си?
Не.
- Ваше благородие...
- Да, по-добре да тръгваме.
Често ме гледате така, все едно ме познавате.
Виждал съм ви.
Преди четири години, на Бъдни вечер.
Вие сте били там?
Нищо чудно, че ме гледате така.
- Познавахте ли Виктор Комаровски?
- Да.
- Младият човек, който ви отведе...
- Моят съпруг.
Голям куражлия. Накара ни да се чувстваме слаби.
Всъщност и двамата го направихте. По подходящ човек стреляхте.
Бих дала всичко да не бях го срещала.
Царят е в затвора.
Ленин е в Москва!
- Започнала е гражданска война.
- Много добре!
Гражданската война?
Не само е добре, другарко, но е неизбежно.
Ленин е в Москва!
Този Ленин ли ще бъде новият цар?
Слушай, дядка, край на царете, край на господарите!
Всички ще бъдем работници в една работническа държава!
- Вие лекар ли сте?
- Да.
Последвайте ме.
Не мога да се оправя с това.
Заповед на временното правителство.
Трябва да опитате.
"Ако можеше да видиш колко усилно се трудим,
щеше да ми простиш, че не ти пиша често."
- Кога е написано?
- На 20 юли.
Преди осем седмици!
"Но изглежда войната скоро ще свърши.
Болницата се изпразва и аз ще имам повече време.
Може да попиша и малко поезия, ако не съм забравил как."
Много се надявам.
"Лариса Антипова още е тук и аз почвам
да я уважавам все повече и повече.
Тя има странната способност да лекува по начин,
в който лекарите не вярват.
Често прави нещата погрешно, но това пак дава добър резултат.
Как е чичо Алекс? Още ли си намира тютюн?"
Иска му се.
"Саша почна ли да казва буквите? Как е леля Ана?"
Не е получил писмото ми.
"И най-вече, безценна моя, как си ти?"
Той дори не знае, че тя е мъртва.
Не виждам каква разлика ще има.
Отново се счепкаха!
Искам да решат веднъж и завинаги
коя банда от хулигани ще застане начело на тази страна!
Усмихни се, Сергей.
Не искаш ли да си ходиш у дома?
У дома цари война, ваше благородие.
Ще ми дойде в повече.
Червени срещу белогвардейци... Старият човек видя достатъчно.
Вие сте много благороден човек.
А сестрата е много мила дама!
- Свърши ли?
- Почти.
- Много скоро ще си при дъщеря си.
- Ако мога да се кача на влак.
Искам да съм с Катя повече от всичко на света.
Разбира се.
Но като знам, че ще тръгвам, ми става мъчно.
Много мъчно.
Прекарахме тук доста време.
Сигурно едно време това е била прекрасна къща, не мислиш ли?
Какво ще правиш?
- В Градов ли?
- Да.
- Ще се оправя.
- Надявам се да е така.
Можеш да отвориш перачница.
А ти какво ще правиш?
Сигурно ще се върна обратно в болницата.
Не мога да си те представя там.
Минавах край нея на път за училище.
- Ходиш ли до Москва?
- От Градов?
Ако знам, че там ще има някой да се грижи за теб...
Но пък тогава ще се пукна от ревност.
Живаго, недей.
Скъпи...
Недей, моля те.
Виж какво направих заради теб.
Юрий, бяхме заедно шест месеца
на пътя и тук.
Не сме направили нищо, за което се налага да лъжеш Тоня.
Не искам да те карам да лъжеш за мен.
Разбираш ли, Юрий?
Разбираш всичко.
Побързайте, другари! Нямам време!
Вкъщи ли се връщаш, Кирил?
Вкъщи ли? В Петроград. Постъпвам в Червената гвардия.
Ами жена ти?
Понякога, другарко, на жените им се налага да чакат.
Добре. Довиждане, почитаеми докторе.
Искате ли един съвет?
- Казала мелницата на житото.
- Точно така. Адаптирай се.
- Довиждане, Иванов.
- Довиждане, ваша светлост.
Довиждане, Андрей.
Довиждане, Семьон.
Няма да ви забравя, ваша светлост. Никога.
Довиждане, Живаго.
Довиждане. Благодаря.
Пиленко.
Дий!
- Довиждане, братя!
- Довиждане!
Докторът е истински джентълмен.
- Да, написано му е на лицето.
- Той е добър човек.
Бог убива добрите хора.
Юрий!
Това е другарят Елкин, нашият местен делегат. Живее тук.
Как сте?
Добре дошли.
- Другарката Карпугина.
- Добре дошли.
Не вие трябва да ни посрещате.
Другарката Карпугина е председателка на Домсъвета.
- Да, разбира се.
- Документите ви за демобилизация.
Боя се, че сам съм ги подписал.
Свещения кръст? Какво?
- Болницата на Свещения кръст...
- Втора реформирана болница.
Добре. Тя се нуждаеше от реформиране.
Лекарите веднага отиват на работното си място.
Да, май има епидемия от тиф.
Чули сте слухове. В нашия град няма тиф.
Това са добри новини. Ще се явя на работа утре.
Като почнете работа, ще получите продоволствените си купони.
Не съм спирал да работя.
- Какъв е проблемът?
- Ти.
Във вашата къща има място за цели 13 семейства.
Да, много добре сте постъпили, другари. По-справедливо е.
Наистина е по-справедливо. Защо прозвуча така смешно?
Хубаво ли е да си вкъщи?
- Саша?
- Че кой друг?
- Това е татко ти, Саша.
- Саша.
Саша!
- Лошо момче!
- Не, не говори така.
Може ли да вляза?
Гледай внимателно.
На път съм да запаля последната половин пура в цяла Москва.
- Добра ли е храната?
- Много.
Кажи нещо.
- Беше много вкусно, Тоня.
- Нищо особено.
Тя пази този салам от три месеца.
- Така ли, скъпа?
- Размених го срещу часовник.
Тя е истинско чудо. Забележи, кафе.
Престани, татко. Той знае, че съм чудо.
- Написа ли някакви стихове?
- Доста.
Добри ли са?
Да. Така мисля.
- Мога ли да видя?
- Разбира се.
Какво стана със сестра Антипова?
Непрекъснато я споменаваше в писмата.
Да, така беше.
Момичето, което стреля по приятеля ти Комаровски, нали?
Да, татко. Знаеш, че е така.
Отиде си у дома при дъщеря си.
- Значи няма да я видим?
- Не.
Колко жалко.
Сбогом, плътски удоволствия.
Само не разбирам как ще оцелеем през зимата.
Нямаш право да ме викаш от работа.
- Като съветски депутат, аз...
- Имаш силата, но не и правото.
Поведението ти се наблюдава, знаеш ли?
Трябваше да повикаш районния лекар.
Не искам да вдигаме шум.
Какво е? Тиф ли е?
Взимам го със себе си. Намери ми някакъв транспорт.
Не е тиф.
Още нещо, което го няма в Москва - глад.
- Харесва ли ти това?
- Ще ми хареса, ако го признаеш.
- Защо?
- Защото това е истината.
Поведението ти се следи. Внимавай, следи се.
- Юрий!
- Здравейте.
Печката е изгаснала.
Тоня, печката е изгаснала.
Какво ти става? Нищо чудно, че той губи тегло.
Тя я изгася като тръгнеш и я пали преди да се прибереш.
Нямаме достатъчно топливо.
Казах си, че е под достойнството ми
да арестувам човек, който краде дърва за огрев.
Но това беше поръчение на партията,
а партията винаги е права.
Човек, който се отчайва заради липсата на дърва, е жалък.
Пет милиона отчаяни хора могат да разрушат един град.
Това беше първият път, в който видях брат си. Но го познах.
И знаех, че ще изневеря на партията.
Може да е било заради кръвната ни връзка, но се съмнявам.
Той ми беше половин брат. Братя са предавали братята си.
Като полицай винаги съм казвал:
"Вербувай брата и си почти готов."
Нито беше уважение към по-достоен човек.
Уважавах го, но той не беше по-достоен от мен.
И по-достойни от мен съм застрелвал с малък пистолет.
Трябва да живеете като останалите, докторе.
Върнете го обратно! Върнете го.
О, чуйте негово превъзходителство.
Не искам анархия! Искам да се свърши както трябва.
- Какво правите?
- Освобождаваме място за живеене.
На семейство с по-малко от 5 члена, се полагат по 50 кв. м.
- На кого е тази къща, по дяволите?
- Татко, млъкни!
50 квадратни метра! Какво правите с нещата ми?
- Ще ги складираме.
- Ще ги откраднете.
Чакайте малко!
- Откъде ги взе?
- От една ограда.
Казах им кой съм.
Старецът се държа враждебно. Момичето беше предпазливо.
А брат ми
много се зарадва.
Мисля, че момичето единствено осъзнаваше положението им.
Точно както си те представях: Ти си моята политическа съвест.
Попитах го дали си има своя.
Той почна да говори за революцията.
Слагате живота на масата
и режете всички тумори на несправедливостта.
Казах му, че ако мисли така,
трябва да се присъедини към партията.
Изрязването на тези тумори е много сложна операция.
Някой трябва да поддържа живота жив, докато го правите.
Нали така?
Помислих си, че греши.
Каза какво мисли за партията и аз се разтреперах за него.
Той ни одобряваше,
но по причини твърде деликатни, като стиховете му.
Такова одобрение можеше да изчезне за една нощ. Казах му го.
Не бих одобрил тази вечер нещо, което ти би направил утре.
Той се разхождаше с примка на врата си, но не го съзнаваше.
Казах му, че съм чувал за стиховете му.
Не са харесвани?
От кого?
Защо?
Казах му го.
А ти мислиш ли, че са "лични, дребнобуржоазни и самодоволни"?
Излъгах.
Но той повярва.
Порази ме това, че зачете мнението ми.
Момичето разбра какво значи.
Те нямаше да могат да оцелеят в този град.
Накарах ги да заминат за провинцията,
където можеха да оцелеят.
Ние имаме... Имахме имение във Варикино, близо до Юрятин.
Хората там ни познават.
Той не възрази.
Предложих да им изкарам разрешителни и пътни листове.
Казах им какво да вземат и какво да оставят.
Имах нахалството да го помоля за томче от стиховете му.
Така се разделихме.
Май че му казах, че ще се срещнем в по-добри времена.
Но може и да не съм.
Петдесет души! Само петдесет души!
- Тоня!
- Да!
Само петдесет души! Назад!
Очарователни условия.
"Очарователни условия." Много добре.
Аз съм интелектуалец.
Млъквай, "интелектуалецо".
Ти млъквай, блюдолизецо.
Принудителен труд.
Внимание, другари, влакът ви ще тръгне утре сутринта.
"Здравни разпоредби за пътуването:
Ведрото с нечистотиите да се изхвърля всяка сутрин.
Сламата да се сменя на всеки 10 дни, старата да се изгаря.
Ако няма нова слама, старата да се обръща."
Това е дезинфектант. Използвайте го.
- "С вас пътува отряд доброволци."
- Лъжец.
"Военният комитет ви задължава да им помагате.
Един вагон се заема от героичните кронщадски моряци."
- Ще бъдете в добри ръце.
- Те са идиоти.
"След около 11 дни, ще преминете през района на Уралските планини,
където белогвардейците, подпомагани от чужди интервенти
и други реакционни елементи проявяваха особена активност.
Военният комитет ви уверява,
че престъпниците в района са разбити
от червеногвардейските отряди
под командването на народния комисар Стрелников."
Това е мъж. Аплодирайте го.
"Железопътната линия е чиста. Да живее революцията."
Да живее анархията! Блюдолизец!
Бюрократ!
Необходимо ли е това?
Шест доброволци се записаха, шест доброволци ще доставя.
Аз съм свободен човек, блюдолизецо.
Нищо не можеш да направиш за това.
Аз съм единственият свободен човек в този влак.
Останалите сте добитък!
Помогнете ми, за Бога!
Хайде!
Юрий, детето е мъртво.
Това не беше мое дете, скъпа, малката му душица е в небето сега.
- Кой го направи, белите ли?
- Белите?
Не. Стрелников.
Трябва да сте направили нещо.
Не ние. Командирът каза, че сме продавали коне на белите.
Онези свине в Кунико им продадоха. Казахме му, но той не повярва.
- Излъгали сте.
- Бог ми е свидетел...
Не ти е.
Командирът Стрелников е велик човек.
Командир е, Саша, а живее само на хляб и вода.
- Вярно ли е?
- Не знам. Така казват.
Вярно е. Никой не знае откъде идва.
- И никой не знае къде е.
- Движи се по линията.
Така ли?
Пак проблеми, нали?
Наистина ли? Стига вече.
Какво има този път?
Нищо, татко. Наспи се добре.
Знам какво ще направя.
Вижте!
Урал.
Виж, Саша! Ето там отиваме, скъпи.
През планините и после в гората.
Трябва да се завием добре.
Ще има ли вълци в гората?
Стрелников!
Да.
Това е Стрелников.
Тате?
Какъв е този шум?
Това е водопад.
Не, другият шум.
Оръдия, Саша.
- Бият ли се?
- Вероятно.
Много далеч оттук е.
Да спим.
Хванете го!
Не!
Виж.
- Това ли е всичко?
- Това е.
Водете го.
Кой ви праща тук?
Никой не ме праща, командире.
Пътувам с жена си и детето си. Те са на влака от Москва.
- Да, проверихме това.
- Тогава?
Сложили сте ножа при вилицата и лъжицата, за да не буди съмнение.
Сигурно пътувате с жена си и детето си по същата причина.
Юрятин е окупиран от белогвардейците.
Затова ли отивате там?
Не, отиваме във Варикино.
Не през Юрятин. Той е под артилерийски обстрел.
Командире, аз не съм агент на белите.
И аз не мисля, че сте.
Добре, Коля. Благодаря ти. Седнете, докторе.
Вземете.
Не е толкова глупаво, колкото изглежда.
Вече направиха два опита за покушение.
Вие сте поетът, нали?
Да.
- Много харесвах стиховете ви.
- Благодаря.
Сега не знам.
Сигурно ще ми се сторят абсурдно персонални,
не мислите ли?
Чувства, мисли, увлечения. Звучи толкова тривиално.
Не сте съгласен. Грешите.
Личният живот в Русия е мъртъв. Историята го уби.
Виждам, че ме мразите.
Мразя това, което казвате, но не достатъчно, за да ви убия.
Имате брат.
- Йевграф?
- Да, Йевграф. Полицаят.
- Не знаех това.
- Той е от тайната полиция.
- Той ли ви прати тук?
- Йевграф?
Не, Йевграф е болшевик.
Не знам нищо за тези неща.
Знаете доста.
Когато влязохте, видях, че ме познахте. Как?
- Някой ви е показвал мои снимки?
- Не.
Убеден съм, че ме познахте.
Виждал съм ви преди.
Кога?
- Преди шест години.
- Продължавайте.
На Бъдни вечер, вие...
Вие сте били там?
Или някой ви го е казал?
Аз се погрижих за човека, който жена ви простреля.
Защо я наричате моя жена?
Срещнах я отново. Служихме заедно на Украинския фронт.
Сигурен съм, че тя ще потвърди.
Не съм я виждал от войната.
Тя е в Юрятин.
В Юрятин?
Частният живот не съществува за човек,
у който има дори капка мъжество.
Видяхме пример за мъжеството ви по пътя, при Минк.
- Бяха продали коне на белите.
- Не те.
Изгорили сте грешното село.
Винаги казват така, има ли значение?
Ако едно село ни предаде, то се изгаря. Това е закон.
Вашият закон, тяхното село.
Коля!
Какво ще правите с жена си и детето си във Варикино?
Ще живеем.
Пуснете го. Невинен е.
Късметлия си.
Пренасочват ни. Знаете ли накъде?
Към спирка Варикино.
Има ли някой?
Колко хубаво.
Колко прекрасно!
Има ли някой?
- Александър Максимович?
- Да.
Това съм аз, Петя.
-Ваше благородие.
-Стига, стига.
Това вече е минало, знаеш.
Как ще стигнем до къщата, Петя?
Както винаги.
Саша, гледай.
Какво е това, Петя? Горски пожар?
Горски пожар ли? Това е Юрятин.
Бедните хора. Първо червените, после белите.
Сега пак са червените.
Този Стрелников сигурно няма сърце.
Хайде.
Скоро ще стигнем, Саша.
Още осем километра.
Толкова далече? Човек забравя. Как е имението?
Добре, ваше благородие. Всичко е заключено.
Варикино.
Всичко е заключено.
Някаква група, наричаща се
"Комитет за революционна справедливост на Юрятин"
е конфискувала къщата ми в името на народа.
Много добре.
Аз също съм един от народа!
Недейте, ваше благородие! Те наричат това контрареволюция.
Татко, недей. Петя ни докара тук,
ще го обявят за контрареволюционер.
Те разстрелват контрареволюционерите.
Не червените в града, а тези в гората.
-Партизаните.
-Къде са?
Кой знае? Те ходят където си искат и правят каквото си искат.
Нуждаем се само от покрив.
И от малка градина.
Нищо ли не може да се намери?
Не са заключили селската къща.
Да, тук ще се оправим.
Печката работи.
-Ще намеря някакви мебели.
-А малко картофи за семе?
Боя се, че градината е много занемарена.
Да, благодаря ти.
Много добре, момчето ми.
Във всеки руснак се крие селянин.
Винаги съм го казвал.
Грешиш. Той работи като селянин, но не е такъв.
Нямам нищо против, Тоня.
-Това е добър живот.
-Така е.
Няма да е изненада, ако това се окаже
най-добрият период от живота ви.
Много съм щастлив, че чакате бебе, Юрий.
Анна беше родена тук.
Не, не го знаех. О, колко се радвам.
Ето го бързоногият Меркурий.
Изглежда малко посърнал.
Петя.
Какви са новините от Юрятин?
Няма мас и захар.
Олио може да има следващата седмица.
Брашно, сол, кафе
и гвоздеи.
Лоши новини ли има?
-О, Боже, не нова чистка.
-Не.
-Стрелников вече го няма.
-Това не е лоша новина.
Не, казват, че е в Манджурия.
Това са новините.
Разстреляли са царя.
И цялото му семейство.
О, това е дивашко дело!
Защо са го направили?
За да покажат, че няма връщане назад.
Юрий, защо не отскочиш до Юрятин?
Да, защо не отидеш, момчето ми? Ще се разведриш.
Защо? Какво има в Юрятин?
Е, не е Петербург, но имат много добра библиотека.
-Ако е още там.
-Искам да отидеш.
Не, не ми се ходи.
Пък и пътищата са блокирани.
Живаго.
Да.
Как си?
Какво правиш тук?
Ние сме във Варикино.
Във Варикино?
Защо във Варикино?
Защо не? Трябваше да отидем някъде.
Тук?
Трябваше да намеря съпруга си. Онзи, който беше обявен за убит.
Стрелников.
Срещнах го.
-Наистина ли?
-Да.
Откога живееш тук?
От година.
-Сама?
-С Катя.
-Къде е Катя сега?
-На училище.
Тоня с теб ли е?
Всички сме тук.
-И Саша?
-Разбира се.
-Какво ще правим?
-Не знам.
Юрий?
Не е ли много рано?
Шест и половина.
Какво правиш?
Нищо. Не ми се спи.
-Нещо случило ли се е?
-Не.
Да сложа ли чая?
Да.
Глупчо такъв. Ние ти викахме отдолу.
-Така ли? Не съм ви чул.
-Да, така.
-Здравей, Лара.
-Здравей.
-Как е Оля Петровна?
-Става все по-лоша.
Предава ни Г.О. и математика цяла сутрин.
-Г.О.?
-Гражданско обучение.
Гледай.
-Много е хубава, Катя.
-Благодаря.
Това е царят.
Царят е враг на народа.
Той не е знаел, че е враг на народа.
А трябваше да знае, нали?
Да.
Нищо не знаеш по гражданско обучение.
Синът ти не ходи ли на училище?
Обядът.
Хубаво.
Ела насам.
Помириши.
Какво?
Това бебе ще е шампион.
Юрий.
Чакай малко.
Ето тук.
-Отивам в Юрятин, скъпа.
-Сега ли?
Да, трябва да взема морфин и спирт.
-Няма да ми трябва морфин.
-Не се знае.
Няма да ми трябва днес.
Да, но датата наближава. Трябваше да се сетя отдавна.
Ще се върнеш ли преди да се стъмни?
Много по-рано.
Да, любими мой, направи както искаш.
Няма да се върна.
-Разбирам.
-Никога, Лара!
Разбираш ли ме?
Вярваш ли ми?
Имам нужда от медицинско лице, другарю.
Съжалявам, аз имам жена и дете във Варикино.
И любовница в Юрятин.
Ние сме червени партизани, докторе. Дезертьорите ги разстрелваме.
-Къде ме водите?
-На фронта.
-А къде е той?
-Добър въпрос.
Там, където са враговете на революцията.
Където има белогвардейци или чужди интервенти.
Навсякъде, където има опърничави буржоа, ненадеждни учители
или съмнителни поети, които крият личния си живот.
Това също е фронт.
-Колко дълго ще ме задържите?
-Колкото си ни необходим.
Сега!
Огън!
Това беше лесно.
Хайде, докторе, да видим какво сме направили.
Военно училище "Свети Михаил".
Дърт кучи син!
Няма значение.
Някога обичал ли си жена, Разин?
Имах жена и четири деца някога.
-Той беше добър другар.
-И добър лекар.
Отвлякохме го от жена му и от детето му.
Това няма значение.
А какво има значение, другарю комисар?
Кажете ми, защото забравих.
-Това е долно. Той остава.
-Аз съм командир на отряда!
Командваме заедно. Бюлетинът на партията изрично...
Мога да те изкарам навън и да те застрелям.
И партията ли ще застреляш?
Когато военната битка е към своя край, политическата се ожесточава.
При победа армията ще е изиграла ролята си.
Тогава всички хора ще бъдат съдени политически,
без да се зачита военното им минало.
В този район все още има белогвардейци. Докторът остава.
С това събранието приключва.
Другарко, къде отивате?
От какво бягате, другарко?
-Войници.
-Червени или бели?
Войници.
Тоня?
Тоня! Саша!
Тоня!
-Това Юрятин ли е?
-Да, Юрятин.
Какво е станало във Варикино?
-С московчаните ли?
-Да.
Те си заминаха. Сега няма никой във Варикино.
Боже, какво щастие! Говори се, че си жив.
Някой те е видял близо до града.
Сигурно ще отидеш във Варикино, затова аз отивам там с Катя.
За всеки случай оставих малко храна. Варени картофи.
Сложи капака обратно, защото плъховете ще ги изядат.
Луда съм от щастие!
Тоня.
Тоня!
-Юрий.
-Тоня!
-Юрий.
-Тоня.
Юрий, скъпи.
Всичко е наред, Юрий.
Те са в безопасност. В Москва са.
-В Москва ли?
-Да.
-И Тоня?
-Всичките. В безопасност са.
В безопасност.
Наказателни отряди!
По-добре са.
Какво?
Имам писмо за теб.
Държах го у мен три месеца.
И три месеца е пътувало дотук.
От Москва е.
Мисля, че е от Тоня.
Пратено е на моя адрес, но е адресирано до теб.
Тя дойде в Юрятин да те търси, когато ти изчезна.
Някой я беше пратил тук.
Срещнали сте се?
Тя е чудесна жена.
Скъпоценен мой,
пращам това на Лариса Антипова,
защото ако си жив, за което се моля на Бога,
мисля, че ще отидеш там.
Имаме малка дъщеря, Юрий. Знаеше ли?
Казва се Ана.
Татко ти изпраща поздрави.
Саша е пораснал. Станал е много голям.
Когато заговорим за теб, почва да плаче неутешимо.
Искам да ти кажа следното:
Ще ни депортират от Русия.
Нямаше да ни пуснат, ако ти беше с нас.
Една организация в Париж,
която не бива да назовавам, ще знае къде сме.
Нищо не е сигурно и остава много малко време.
Пиша това в последния момент.
Те идват да ни вземат. Бог да те благослови.
Трябва честно да призная, че Антипова е добър човек.
Юрий, преди да тръгнат за Москва, тя остави нещо тук.
Юрий?
Може ли да вляза?
Юрий Андреевич, променили сте се.
О, да, определено.
Лариса
си е все същата.
Идвам от Москва.
Заминавам за Владивосток.
Дойдох да ви предложа помощта си.
Не я искаме.
-Говори за себе си.
-Не я искаме.
Юрий Андреевич, били сте две години
в 5-та партизанска дивизия.
Не са ви уволнили, значи сте дезертьор.
Семейството ви в Париж е свързано с опасна емигрантска организация.
Това са технически подробности.
Начинът ви на живот,
това, за което говорите в творбите си, е силно подривно.
Дните ви са преброени,
освен ако не ви помогна.
-Искате ли помощта ми?
-Не.
Чакай, Юрий.
Лариса, три чаши.
Не.
Юрий, това е много сериозно нещо.
Моля ви, не ме подценявайте.
Аз не съм този, за когото ме вземате.
Откъде знаеш всичко това за Юрий? Как можеш да помогнеш?
Знам го и мога да помогна. Не е ли достатъчно?
Не.
Източното ни крайбрежие е един слаборазвит район.
Комисариатът на външните работи иска
да създаде независима република.
За да остави отворен коридора към външния свят.
Аз имам добри контакти в Далечния изток.
Затова ме назначиха за министър на правосъдието.
-Болшевиките ти вярват?
-Те не вярват на никого.
Просто съм им полезен.
Ето как мога да ви помогна.
Ще дойдете с мен до Тихия океан.
Оттам можете да заминете където искате.
До Париж, или до където и да е.
По-добре тръгвайте.
Егоизмът ви е непоносим.
Лариса също е в опасност.
-Заради връзката с мен?
-Не.
Не, вие сте дребна риба.
Заради връзката си със Стрелников.
-Никога не съм го срещала.
-Беше омъжена за него, те знаят.
-Бях омъжена за Паша Антипов.
-Аз разбирам.
Но те не.
Наблюдават те.
Знаеш ли защо?
Съпругът ти няма да те остави така лесно, скъпа моя.
Махай се.
Още от твоята възвишена лудост?
Имаш дете, помисли!
Виж.
-Това е захар за детето.
-Не я искам.
Отказваш ми захарта?
Коя си ти, че да ми отказваш?
Сега си върви.
-Дойдох да...
-Върви си!
Тръгвай!
Дойдох с добри намерения.
Стойте тук тогава, ще си получите десерта!
Ще го получите, чувате ли ме?
Мислите, че сте съвършени?
Не сте!
Аз ви познавам!
Чувате ли ме?
Всички сме направени от същата кал!
Кал!
Кал!
Лара?
Той е негодник, Лара.
Да. Негодник.
Иска ми се никога да не бях го срещала.
Има ли значение?
А няма ли?
Не и за мен.
Какво ще правим? Да се качим на някой влак?
Ще ни арестуват на място.
-Не искам да стоя тук и да чакам.
-Не.
Слушай,
-можем да отидем във...
-Варикино.
-Те ще ни намерят рано или късно.
-Да, по-скоро късно.
-Ако дните ни заедно са преброени...
-Да.
По-добре да ги изживеем,
преди да ни разделят.
Да.
Татко хвана бълха! Ха, ха.
Аз обичам снега. Раз, два.
Анна ме научи да пиша на това бюро.
Това не съм аз, Юрий.
-Да, ти си.
-Не.
Ти си.
"Лара."
Юрий!
-Отвън вие вълк!
-О, да, аз...
Аз ги видях. Те се страхуват. Няма да ни наранят.
Да, знам.
Съжалявам, просто...
О, Боже, ужасно е да се живее в такова време!
-Не е.
-Така е!
Не.
Нямаше ли да е прекрасно, ако се бяхме срещнали преди?
По-рано? Да.
Щяхме да се оженим, да си имаме къща и деца.
Ти какво щеше да искаш, момче или момиче, Юрий?
Ако продължим да мислим за това, ще полудеем.
Аз винаги ще мисля.
-Ще пишеш ли днес?
-Не, днес не.
Катя!
Ела тук, скъпа.
Виктор!
Мислехме, че е...
Млъкни.
Имате ли нещо против, другари?
В Юрятин ни чака правителствен влак.
Отвън има впряг за мен и моите помощници.
Ще пътувате уютно и безопасно.
Няма да тръгна с теб.
Аз няма да тръгна без теб. Да сложим точка на това.
Тогава ще се наложи да говоря насаме с Юрий Андреевич.
Стрелников е мъртъв.
-Какво?
-Спести си съболзнованията.
Той беше невротичен убиец, никой няма да плаче за него.
Знаеш ли как ще се отрази това на Лариса?
Не знаеш?
Ти си глупак.
Тя е жена на Стрелников.
Защо не са я арестували вече, според теб?
Защо са я следели, а? Чакали са Стрелников.
Ако са си мислили, че ще хукне при жена си, не са го познавали.
Познавали са го и то добре.
Хванали са го на пет километра оттук.
Арестували са го на пътя. Не е скрил самоличността си.
По време на разпита
е настоявал да го наричат Павел Антипов
и е отказвал да отговаря на "Стрелников".
На път за екзекуцията взима пистолета
на един от войниците и се гръмва.
Боже мой!
Не го казвай на Лара.
Познавам я поне толкова добре, колкото и ти.
Не виждаш ли в каква позиция е? Тя си изигра ролята.
Хората, които ме придружават днес, ще се върнат утре като палачи.
Знам какво мислиш за мен и защо.
Но ако ти не дойдеш с мен и тя няма да дойде.
Идваш ли с мен?
Ще приемеш ли защитата на дивака Калибан?
Толкова ли е прекомерна гордостта ти,
че би пожертвал жена и дете заради нея?
Има още чанти за носене, другари.
Качвай се.
Хайде.
-Колко души?
-Всичките.
-Няма достатъчно място.
-Не може да няма.
Няма проблеми. Ще дойда с нашата шейна.
Побързайте. Във влака ни чакат важни хора.
Тръгвайте. Ще ви настигна.
Хайде, другари!
Ще се видим на...
Побързай!
Боя се, че твоят възлюбен няма да дойде.
Глупак такъв.
Наистина ли мислеше, че той ще тръгне с теб?
Той е идиот.
-От Монголия можеше да иде в...
-Той никога няма да напусне Русия.
Ти идваш с мен, нали?
Да.
Длъжна да го направиш, ти си майка.
Точно така, Виктор.
Нося детето на Юрий.
Аз съм родена там. Някъде в Далечния изток.
Може би в Монголия. Не си спомням.
Била си родена в Монголия през същата година.
Както и много други.
Но не много с името Тоня Комарова.
Комарова е обикновено име.
С права коса, сини очи, загубила се в началото
на войната в Далечния изток?
Има нещо, което не си ми казала. Как точно се загуби?
-Не мога да си спомня!
-Все нещо трябва да помниш!
Не!
Ще ти кажа как срещнах майка ти за първи път.
-Ако въобще е моя майка.
-Ти ще прецениш.
Намерих брат си на една московска улица.
Бяха му дали четвърти клас порцион
и той беше изключително недохранен.
Това обаче не го притесняваше.
Помислих си, че е по-щастлив от мен.
Накара ме да му купя нов костюм
и да го върна на работа в старата му болница.
Изпратих го за първия му работен ден.
Това беше осем години, след като се бяха разделили с Лара.
Значи никога повече не я е видял?
Благодаря. Много мило от твоя страна.
Сигурно е знаел колко е болен.
Стените на сърцето му бяха по-тънки от хартия.
Но той си го пазеше в себе си.
Много неща пазеше в себе си.
Моля ви.
Бях поразен от популярността му.
По това време творбите му не можеха да се купят.
Партията не ги одобряваше.
Но хората обичат поезията, обичат поетите.
Никой не обича поезията повече от руснака.
Извинете ме, другарю.
Вие ли сте Йевграф?
Казвам се Лара.
Знаех името й от поемите за Лара, които бях намерил при Юрий.
Познавах брат ви.
Нуждая се от помощта ви.
Тя дойде в Москва, за да търси детето си.
Аз й помагах, доколкото можех.
Знаех, че е безнадеждно.
Може би бях малко влюбен в нея.
Един ден тя замина и не се върна повече.
Разбрах, че е изчезнала безследно
в един от трудовите лагери.
Безименен номер на лист, забутан в някой шкаф.
Това се случваше често в онези дни.
Тоня.
Как стана така, че се загуби?
-Бягахме по една улица.
-Ние?
-С баща ми.
-Не с баща ти. С Комаровски.
Не знам!
Улицата гореше.
Чуваха се експлозии и къщите се срутваха.
Той ми пусна ръката!
Пусна ми ръката.
Така се загубих.
Това го е направил баща ти?
О, да. Хората са способни на всичко.
Това е бил Комаровски.
Този човек е твоят баща.
Защо не повярваш?
Не искаш ли?
Не и ако не е вярно.
Това се предава по наследство.
Другарю генерал, когато бях дете, исках да имам родители.
Не можете да си представите как исках.
Исках да умра като бях малка.
Знаете ли?
Сега не знам.
Не мога да им бъда от никаква полза, нали?
Надявах се, че аз можех да съм ти от полза.
-Ще помислиш ли за това?
-Да.
Всичко е наред, Давид.
Тук ли работите?
Да, аз съм оператор.
-На какво?
-На това.
Обеща да си помислиш.
Тоня!
Можеш ли да свириш на балалайка?
Тя е истински артист!
Кой те научи?
Никой.
Значи е дарба.
Д О К Т О Р Ж И В А Г О
Субтитри: SDI Меdiа Gгоuр