Sabrina (1995) (Sabrina CD2.sub) Свали субтитрите
Те?
Като адвокатите във филмите.
Отиват при неподходящата сервитьорка...
актриса или дъщеря на шофьор...
и казват, че семейството дава 100 000 долара,
за да остави сина им.
Тя казва, "Не, искам 150 000".
200 000.
Не.
Един милион.
Никой уважаващ себе си адвокат няма да предложи по-малко.
Никоя уважаваща себе си сервитьорка...
...няма да приеме.
Ти си добро момиче.
Обичам го, откакто се помня.
Така ли?
Смятах, че съм го забравила.
Изненада.
Не възразяваш ли?
Да възразявам? Против теб?
Ако можеше да се видиш само.
Сякаш къщата се къпе в ароматен бриз.
Дори и бризът да духа
от към гаража?
Живеем в 90-те, Сабрина.
Така казват.
Свириха тази мелодия в нощта преди да замина за Париж.
Често я свирят.
Той танцуваше с едно момиче точно тук.
Да.
Често го прави.
Искаше ти се днес това момиче да си ти.
Семейна черта.
Не знаех, че танцуваш.
Луд съм по танците.
Викат ми "танцьора" в офиса.
Никога не съм те виждала да го правиш -
Да си тук с момиче и шампанско.
Не съм го правил преди.
Не ти се е налагало.
Толкова ли е трудно да повярваш,
че искам да танцувам с най-хубавото момиче тази вечер?
Благодаря.
Да, трудно е да се повярвам.
Значи не ме познаваш.
За малко да забравя.
Останалата част от съобщението на Дейвид.
Благодаря. Имах нужда.
Какво направих.
- Не, аз се извинявам.
Не биваше... Ръката ми се отбеляза на лицето ти.
Най-добре ще е да получаваш съобщениятата си лично.
Утре ще видиш Дейвид.
Лека нощ.
Мак, ще остана още два дни.
Отложи всички срещи.
Самолетът да е готов в девет утре сутринта...
и пригответе вилата.
Не знам. Цветя, свещи, музика...
Чудесно парти, Лайнъс.
- Благодаря.
Питай секретарката на Дейвид. Само от това разбира.
Защо не? И двамата сме будни.
Ти не си, така ли? Обади й се все пак.
Благодаря, че дойдохте.
- Радвам се, че се видяхме.
Господи. Куче.
Франк. Епидемия от сънна болест ли има?
Добре, слушай.
Дейвид не понася болка, затова искам да му смесиш...
морфин и...
аз не...
Добре, без морфин, но да е нещо силно...
и смесено с приспивателно.
Още не са го доказали, Франк.
Не знаем.
Моуд смята, че са оставени на стола от някой гост.
Няма да съди собствената си майка.
Не е като мен.
Чакай, не мислиш да постъпиш така, нали?
Ще ни извините ли?
- Разбира се, г-н Лараби.
Тайсън каза ли нещо, след като си тръгнах?
Чудеше се къде са изчезнали всички.
Може би трябва да говоря със Сабрина.
И какво ще й кажеш?
"Сабрина, ти си чудесна...
но Дейвид лесно губи интерес.
Играе си с теб."
Мога ли да кажа това на жена? "Играе си с теб."
Кога се връща Елизабет?
- В четвъртък.
Дали да не я извикаме по-рано?
Не, не искам Дейвид да се опита да развали годежа.
Всичко се случи за 24 часа. Мога да го поправя за 48.
Сабрина ми харесва, винаги съм я харесвал.
Но няма да се откажа от един милиард.
Не ме интересува какво е направила с косата си.
Добро утро.
Добро утро.
Ще те заведа при Дейвид.
Благодаря.
Чува ли ме?
Колата ти на химическо чистене ли е?
Как си? Не успях да стигна.
Нали?
Много ли те боли?
- Много ли ме боли?
Каква малка ръчичка.
Познай какво ми се случи?
Знам.
Знам. Чувствам се ужасно.
Аз също.
А ти, Лайнъс?
Май не си на себе си, Дейвид.
Искаш ли да остана при теб?
Слушай.
}Намерих ти страхотна сестра и ти купих дъвки за два дни.
Трябва да почива.
Г-н Лайнъс няма ли да идва?
- Днес има друга работа.
Много добре, госпожо.
Сигурен съм, че ще внимава повече за в бъдеще.
Не се тревожи.
Ще се видим скоро.
Благодаря.
Знаеш ли...
чудих се...
Имаме лятна вила, която вече не използваме.
Искам да я продам.
Днес щях да правя няколко снимки,
от онези, дето правят къщата да изглежда по-голяма, отколкото е.
Чух, че се интересуваш от фотография.
Искаш ли да ги направиш?
Пътуването не е проблем.
Хеликоптера може да ни закара до там.
Много ли ще те затрудня?
Спестяваме време от задръствания.
Също и таксата за магистрала.
Не, благодаря.
- Нещо за пиене, г-це Феърчайлд?
Сабрина. Колко хубаво име!
Керъл.
- Извинете. Искате ли нещо?
Минерална вода.
И за мен.
Мак, да се е обаждал Грейнджър? А някой друг от "СЕК"?
Не, кажи им, че ще ги потърся при първа възможност.
Наистина имаш хубаво име.
Откъде идва?
От книгите на баща ми.
От едно стихотворение е.
"Прелестна Сабрина, скрита
под хладните вълни,
с лилии покрила
кехлибарени коси."
"Кехлибарени коси"...
- Благодаря, Керъл.
Съжалявам.
Страхотен самолет.
Толкова е хубаво.
Никога не съм виждала нещо такова.
О, да.
Никога ли не гледаш през прозореца?
Кога ли ми остава време.
Какво стана със спестеното от хеликоптера?
Пазя го за после.
Не, не го пазиш.
Какво точно означава стихотворението?
Това е историята на воден дух,
който спасява девица от страшна съдба.
Сабрина девицата ли е?
- Сабрина е спасителката.
Винаги ли е така?
Не знам, не съм идвал от години.
Как е възможно да имаш подобно място и да не идваш?
Не знам, предполагам, че...
не е имало, с кого да дойда.
Предполагам.
Винаги можеш да си наемеш някого.
Не, чакай, не мен. Снимай къщата.
Ти си в къщата. Така изглежда по-уютно.
Не обичам да ме снимат. На снимките изглеждам...
депресиран.
Депресиран ли си?
Може би това не е точната дума.
А коя е точната дума?
Не знам.
Самотен, може би.
Това смешно ли е?
- Не.
Очаквах да кажеш нещо друго.
Не, предполагам, че си права. Смешно е.
"Лайнъс Лараби е самотен."
Извинявай, притесних те. Нека излезем навън.
Да снимам ли гледката от къщата?
Разбира се.
Коя от тях?
- Всичките.
Повече не винаги е по-добре. Понякога е просто повече.
Избери си.
Нищо не разбирам от...
Не снимай. Просто погледни.
Океан, океан, океан,
кокетно рибарско селце, океан, океан...
Фар, човек влиза във фара.
Работа като за теб.
Какво ли е да работиш на фар?
Що за хора стават фараджии?
Винаги се изненадвам, като погледна през обектива.
Ставаш част от някоя случка, точно както и ти сега.
Що за хора стават фараджии?
Струва ми се, че съм правила снимки цял живот...
много преди да имам апарат.
Извини ме.
Обади му се, майко, и увеличи офертата, но не с много.
Тук ли? Кофти е.
Засега, на мен ми действа повече, отколкото на нея.
На два пъти за малко да се разплача.
Времето изтича. Не знам какво да опитам.
Добре. Свърших.
Сега ще хапнем нещо,
после ще те разведа из острова. Редно е да разгледаш наоколо.
Липсва ли ти Париж?
Още не, но ще ми липсва.
Хареса ли ти там?
- Страхотно е.
Но на теб няма да ти допадне.
Какво? Защо?
Защото е град на удоволствията.
Много работят, но знаят кога да спрат и как да се забавляват.
Каква красива сграда!
Вече никой не строи с тухли.
От втората половина на 19-ти век е.
За Париж би била чисто нова сграда.
Дано да не я бутнат.
- Няма.
Моя е. Целият парцел е мой.
Подарих я на селото, за да направят дом за бедни.
Знаеш ли...
затворите са пълен с хора, които не са имали шанс.
Погледни човека, който рови в боклука.
Животът го притиска, извършва дребно престъпление...
Излиза му име.
Не е справедливо.
Единственият му шанс е този дом.
Помага му да си стъпи на краката.
Извинете.
Може ли да ни снимате?
- Добре.
Ето тук.
Свърши ли?
Не мога повече. Твърде късно е да ги освободиш.
Не си такъв, за какъвто те смятат.
Така ли?
За какъв ме смятат?
Знаеш...
Че си...
единственият жив донор на сърце.
А, това ли...
A как беше другото?
"Според него, нравственост е рисунка на стената...
а скрупулите са парични знаци в Русия."
Смешно е.
Любимото ми е...
- Не, схванах за какво става дума.
Достатъчно.
Помниш ли дъждовният следобед, който прекарахме заедно?
Баща ми беше
закарал майка ти и Дейвид в града за урок по музика.
На колко години беше той?
Не съм сигурна. На 14 или 15.
Тогава ходеше на обой.
- Обой?
Беше недоразумение.
Смяташе, че става дума за запой.
Било е дъждовен следобед?
Имаше буря.
Беше ме страх. Влязох във вашата къща
и се опитах да светна лампата, но ме удари ток.
Помислих, че ме е ударил гръм.
Ти остана с мен цял следобед...
докато баща ми не се прибра.
Ти не плака. Беше смело момиче.
Не, страхувах се повече от теб, отколкото от светкавиците, като всички останали.
Затова ли не се ожени?
Сигурно не вярваш в брака.
Напротив, вярвам.
Затова и не се ожених.
А пък Дейвид вярва в зъбатата фея.
Затова го харесвам.
- Аз също го харесвам.
В интерес на истината го обичам, но не знам как да постъпя.
Като малък обичаше да идва във фирмата.
Сядаше зад бюрото на баща ми и пишеше бележки.
След това прочиташе лентата.
Един ден престана. Все още не знам защо.
Само това ли казват хората за мен?
Беше чудесен ден.
Въпреки, че ти беше малко сурова с мен.
Сигурно си свикнал да се отнасят с теб внимателно.
Кога ще са готови снимките?
- Утре.
Можеш ли да ги донесеш в офиса?
Разбира се.
Тогава... лека нощ, прелестна Сабрина.
Веднъж баща ми попита Дейвид...
защо спря да идва в офиса.
Дейвид отговори, "За какво съм им?
нали Лайнъс е там."
Слушай, работя здраво в реалния свят,
докато Дейвид гледа отстрани.
Знам, че работиш здравата и че много те бива.
Обзалагам се, че не си правил грешки от тригодишен.
Но това е работа.
Кога живееш, Лайнъс?
Чудесен ден беше.
Благодаря ти.
Отворено е.
Къде беше? В града?
- На вилата.
Лайнъс ме помоли да направя снимки.
Лайнъс те помоли?
Толкова много неща харесвам у теб, татко.
Но знаеш ли какво харесвам най-много?
Че си станал шофьор, защото си искал да имаш време за четене.
Цял живот те виждам...
седнал на предната седалка на колата.
Чакаш Лараби и си четеш.
Вечеряхме печени миди.
Лайнъс ги приготви.
Толкова се страхувах от него преди.
Разбираемо е.
}Какъв беше той като дете?
- По-нисък.
Поглеждам през прозореца...
и виждам някой и това е млада жена.
Казвам си "Какво прави млада жена в двора...
по това време на нощта?"
Поглеждам отново и виждам, че това е Сабрина.
Тя говори. С кого ли говори?
С мъж. Но не с баща й, защото той не е толкова висок.
Беше Лайнъс. Сабрина е излезала с Лайнъс.
Беше г-н Лайнъс. Сабрина е излизала с Лайнъс?
Много странно. Мислех, че е гей.
Г-н Лайнъс не е някой гей. Не се казва "някой гей", а "гей".
Лайнъс Лараби е гей? Сега го харесвам още повече.
Лайнъс Лараби е хетеросексуален.
Още спи.
- Това нормално ли е?
Да, ако взимаш такива лекарства.
Събужда се от време на време.
Питал ли е за някого?
- За Макс и Мориц.
Бихте ли му казали, че Сабрина е идвала?
Дори да му кажа, че Папата е бил тук, пак няма да се впечатли.
Отивам в града, но ще се върна до седем.
Бихте ли му предали?
Отчетът от отдел "Публикации" ще е готов в четири часа.
"Интернешънъл" искат среща в 5:15. Харви се обади.
Сещаш ли се за тухлената ни къща на острова?
Да.
Чувала ли си да ме наричат единственият жив донор на сърце?
Рон да види дали ще има някакви данъчни облекчения...
ако дарим тази къща на градчето.
А ако няма?
- Тогава не прави нищо.
Трябват ми два билета за тази вечер...
за някое напълно разпродадено шоу на Бродуей.
И маса в "Карлайл".
На чие име?
- На моето.
Знам. Рядко ходя на театър.
Рядко?
- Не съм фен на театъра.
Фен?
Най-трудно се намират билети за мюзикъл.
Добре.
Това означава, че актьорите периодично...
ще танцуват и пеят.
Забрави за данъчните облекчения.
Кажи на Рон, че искам да даря къщата на града.
Искам да се използва като дом за бедни.
Сабрина Феърчайлд.
Влизай.
Здравей.
- Здрасти.
Сядай и се разполагай.
Благодаря.
Голям офис.
Това е мястото, където работя здраво...
вместо да живея.
Запомнил си.
Не ми го казват всеки ден. Искаш ли кафе?
Не, благодаря.
Някои са много добри.
Звучиш изненадан.
- Не съм.
Това е необичаен изглед от къщата.
Каза, че искаш да изглежда по-голяма.
Съжалявам.
Не, ти...
Ето.
Трябва да признаеш, че е красиво.
Сигурно щях...
ако ме беше оставила.
Открих себе си в Париж.
Това са думи на една приятелка.
Била си се загубила?
- Да.
Бях се загубила, но ти ме намери.
Присмиваш ми се.
- Мой ред е.
Много си фотогеничен.
- Това е защото съм красив.
Не, не е заради това.
Но не колкото Дейвид.
Никой не е красив, колкото Дейвид...
дори самият Дейвид.
Не му казвай това, докато не се е възстановил напълно.
Сигурна ли си, че не искаш нищо?
Френско кафе, охлюви...
Билети за театър?
- Билети за театър?
Реших да направя първата си стъпка
към френските неща. Интересният живот? Да знаеш кога да спраш?
Може би не е добра идея.
Не, добра е.
Беше любимата ми храна във Франция.
Ходех редовно в малко заведение на площад "Пигал".
По-вкусно е, като ядеш с ръце.
Имаш ли нещо против?
- Не.
И по-лошо съм се изгарял.
Вкусно е. Много е вкусно.
Интересно. Трябва да пробвам със супа някой път.
Ходех пеша навсякъде в Париж.
Вървях от Монмартър до центъра.
Можеш да се разхождаш край Сена
от Ил Сен Жермен до Пон Д'Остерлиц.
Така минаваш покрай всички мостове в Париж.
Цели 23 моста.
Ако някой ти хареса повече от останалите,
посещаваш го всеки ден. Пиеш кафе, четеш
вестник и слушаш реката.
Какво ти казва тя?
Това е между теб и реката.
Като те слушам да разказваш всичко това...
Мисля си дали пък не трябва...
Какво?
- Знам ли...
Нещо да променя.
Чувствам се по друг начин.
В работата...
...обичам действието,
но...
понякога се чудя... особено в последно време...
чудя се...
какво би било...
да прекарвам известно време на място, което обичам, като това...
и не само няколко дена...
а завинаги.
Отдавна си мисля за промяна.
Просто... не бях сигурен, докато
ти...
- Какво точно искаш да кажеш?
Не съм сигурен.
Вървя по стъпките на баща си.
Той вървеше по стъпките на неговия баща.
Цял живот...
Не съм избирал пътя си.
Пътят става по-познат, но...
Не говориш за Париж, нали?
Не, сигурно си права.
Как бих могъл?
Обречен ли съм тогава?
Не искам да мисля за никой, като за обречен.
Колко е часът?
9:45.
Забравих. Казах да предадат на Дейвид, че ще отида да го видя.
Сигурно спи.
Да тръгваме.
- Не, прав си. Мога да...
Хайде. Нека се поразходим.
Имаше ли нещо в Париж, което не ти хареса?
Всичко беше толкова скъпо.
Трябва да се науча да казвам, "Само гледам".
Как се казва, "ето това искам"?
Как се казва...
"Това, което търся, е пред очите ми"?
Не си спомням.
Донесох ти чай.
И цветя - да се освежи стаята.
Пак ли гледаш "Остатъци от деня"?
Тя знае как да се държи с него.
Вече не е малка.
В момента изглежда някак... несигурна.
Мястото й не е в имението, но не е и над гаража.
Повечето хора живеят между двете.
Изпий си чая и се опитай да поспиш.
Здравейте.
- Дейвид.
Как си?
- Страхотно.
Омръзна ми да лежа.
Мак каза, че сте били на театър.
- Бяхме само на ресторант.
Марокански. Седиш на пода. Прекаляват с канелата.
Какво каза доктор Калоуей?
- Оправям се бързо.
Но още не мога да се храня на пода.
Беше ми приятно, благодаря ти.
В града ли се връщаш?
Не, късно е. Ще остана да спя тук.
Лека нощ.
Лека нощ, Лайнъс. Благодаря ти.
Значи...
ти.
Мислех си за теб.
Така ли? Какво?
Така и не пихме шампанско в оранжерията.
Така е. Ти изпрати Лайнъс.
Сигурен ли си, че можеш да се разхождаш?
Дейвид, какво ще стане?
Мога да открадна шампанско и две пластмасови чаши.
Скаран съм със стъклените.
Ще покуцам до оранжерията, после обратно...
Имах предвид след това.
- След това?
Дявол го взел, каквото стане. Не знам.
Не знаеш ли?
Не точно. Това лошо ли е?
Не може ли да обсъдим това по-късно?
Да.
Но утре.
Сега трябва да си почиваш.
Лека нощ, Дейвид.
Добро утро, сър. Как беше театърът?
Ела, Мак. Толкова ли беше зле?
Искам да купиш два билета за Париж.
Единият да е на мое име, а другият за Сабрина Феърчайлд.
Това е.
Кога ще летите?
- Утре.
Съвсем забравих. Г-н и г-жа Тайсън са тук.
Уговорена среща ли имаме?
- Не, просто дойдоха.
Настаних ги в кабинета на Дейвид.
Мама тук ли е вече?
Племенникът ми е същият. Дадох му голям офис,
но не стъпва в него, така че го използваме за столова.
Това са поканите.
Мислим да ползваме рециклирана хартия.
Защо винаги изглежда мръсна?
- О, Моуд.
Коя от двете предпочиташ?
Има ли проблем, Патрик?
- Според мен не.
Чувствам се... как беше думата
когато след теб тичат много мъже?
- Проститутка.
Нещо по-невинно имах предвид.
Още някой иска да се намърда в леглото с "Тайсън Електроникс".
Чувал ли си за "Интермедия"?
- Мхм.
Внушително предложение направиха.
В брой, в акции...
и не искат да ми се месят в работата.
Сигурно си много доволен, Патрик.
Какво им отговори?
Казах им, че на практика сме семейство, ти и аз.
Че не мога да приема предложението им за момента.
Добре.
Но Елизабет се прибра снощи.
Обади се на Дейвид.
Стори ни се, че...
- На теб, на теб ти се стори.
На мен ми се стори, че той не изгаря от нетърпение...
да я види.
Но той не е на себе си, Патрик.
Беше ранен.
Взима силни лекарства.
Иска да се оправи напълно, преди да се видят отново.
И аз така си помислих.
Добро утро.
Слушай, имаш ли нещо против още една разходка до града?
Трябва да говорим по работа.
По работа?
- Аха.
Свободна ли си днес следобед?
Не знам. Имам да свърша нещо.
Много е важно за мен.
Този хитряга ни отправи завоалирана заплаха.
Не беше завоалирана.
Трябва ли да направим нещо?
Всичко ще е наред.
Утре заминавам за Париж.
Какво?
Дълга история.
Обичам дългите истории.
- Тази няма да ти хареса.
Пробвай ме.
Нещата със Сабрина се развиха.
Сближихме се.
Доверяваме се един на друг.
Снощи, докато похапвахме,
й казах, че животът ми се нуждае от радикална промяна.
Казах й, че си мисля за някаква промяна....
като да замина за Париж.
На нея това й хареса.
И тя ти повярва?
- Даже повече.
Мисля, че ще дойде с мен.
Как може да си сигурен?
Както бях сигурен, че оптиката ще замени коаксиалния кабел...
че чиповете на "Интел" ще променят индустрията...
и че предаването на Синди Крауфорд ще стане много популярно.
Просто го знам.
Ето какво смятам да направя.
Сабрина ще дойде с мен в Париж.
Помъдрял, Дейвид ще се върне при Елизабет.
Аз ще се прибера от Париж за да подпиша документите.
Сливането ще е факт.
Ще направим много пари...
и ще можеш да си купиш къща в Тоскана.
Вече имам къща в Тоскана.
Какво ще стане със Сабрина?
Ще порасне.
Смяташ да я зарежеш.
Господи.
Ти как мислеше, че ще стане всичко това?
Смяташе, че има някакъв по-мек начин?
Не знам какво смятах.
Но не искам Сабрина да...
- Какво?
Нещастна?
За толкова много години, ти никога не си виждала лицето на някой,
чийто бизнес сме отнели предния ден.
Била си на фризьор или вече си празнувала.
Явно остарявам.
Чувствам се ужасно.
Вземи си хапче.
Внимавай какво приказваш! Все още съм ти майка.
И си ме научила на всичко, което знам.
На това не съм те учила.
Извини ме, трябва да се обадя по телефона.
Г-це Феърчайлд. Той ви очакваше по-рано.
Ще му кажа, че сте тук.
Това май не е добра идея. Не му казвайте, че съм тук.
Но той ми плаща, за да му казвам. Сабрина Феърчайлд.
Бях почнал да се притеснявам.
Защо?
Това ти е любимият въпрос.
Не искаше ли да дойдеш?
Аз те попитах първа.
Аз те попитах втори.
Аз...
разхождах се из Манхатън цял следобед.
Може би защото...
си мислех...
че няма да те видя отново.
което е смешно, защото ние не сме...
Ние не трябва да...
Е, освен по случайност...
Как може това да е проблем?
Ако двама души...
Аз те попитах първа.
Ами...
това което щеше да кажеш... каквото и да е то...
прави, това което аз щях да кажа...
излишно.
излишно?
Неуместно.
Добре. Неуместно ми харесва повече.
Така ли?
Кой ти подстригва косата?
Тони.
Тони?
Да. защо? При твоя фризьор ли трябва да отида?
Не,но... Тони подстригваше баща ми.
Той е на 94 години.
Може би ръцете му вече не са силни...
... като преди.
Доста е...
Та кое беше неуместно?
Искам да дойдеш в Париж.
Имаш предвид да отида в Париж.
- Искам да дойдеш в Париж...
заедно с мен.
Наистина ли заминаваш?
По твоя вина.
Ти ме убеди, че има неща в живота ми, които липсват.
Например?
Например самият живот.
Не мислех, че си ме слушал.
- Слушах те.
Ще дойдеш ли? Не ми отказвай.
Е?
Току-що се върнах.
- Какво от това?
Кажи "да".
Можем да тръгнем утре.
- Утре?
Трябва да говоря с Дейвид.
- Моля те, ела.
След седмица-две той ще разбере какво става.
Много си упорит.
В бизнеса...
- Това не е бизнес.
Не ми ли каза веднъж, че всичко е бизнес?
Не, но звучи като казано от мен.
Какво ще му кажеш?
Почуках.
Това са билетите.
Другите неща се уреждат.
Лека нощ.
Искаш ли да вечеряме?
Не.
- Мога да поръчам нещо.
Не разбирам какво се случва.
Почти не те познавам.
- Познаваш ме.
Даже не ме интересуваше.
Страшно ти благодаря.
Интересуваше ме Дейвид.
Толкова много го исках, че трябваше да избягам...
и избягах в Париж.
Записвах си в дневника, отрязах си глупавата косата...
и се върнах по-глупава от всякога.
Толкова съм щастлива.
Направи ме щастлива.
Не мога да го направя.
Какво има?
Ти беше права.
- За кое?
За всичко.
За всичко, което си заслужава.
Всичко беше лъжа...
Нещата, които ти казах...
от момента, в който пихме шампанско в оранжерията.
Не ти вярвам.
Пратиха ме да се разбера с теб.
Изпратих себе си...
и се справих отлично.
Имаше годеж.
Имаше и сливане.
Ти им застана на пътя.
Планът беше да те заведа в Париж...
и да те оставя там...
за да не стоиш на пътя.
Не мисля, че...
Какво друго уреждаш?
Какво?
Тя каза, "Уреждам другите неща"
Апартамент за теб в Париж...
и банкова сметка.
Колко?
500 000 франка.
Първото ти предложение беше по-добро.
Мога да ти дам повече.
Не искам повече.
Не искам нищо.
Причини си всичките тези главоболия заради мен?
Хеликоптера, самолета...
Не беше трудно.
Толкова ли съм лоша за Дейвид, толкова неподходяща?
Дъщерята на шофьора. Нали се беше свършило с това?
Не е заради това.
Всичко е заради парче пластмаса.
Пластмаса?
- Нищо лично.
Може ли?
Париж винаги е добра идея.
Бях щастлива там.
И ти щеше да си щастлив.
Ще те закарам у дома.
Ще летя дотам.
"Музиката ще го следва навсякъде."
По-добре ли си?
О, да.
Много по-добре.
Утре ще ми махат шевовете.
Ти как си?
От къде идваш?
- От града.
Късно е.
Мислех, че ще говорим.
Смятах да празнуваме махането на шевовете.
Исках да идем...
- Бях при Лайнъс.
От всички момичета, които познавам...
а аз познавам доста...
Това от някоя песен ли е?
...ти си единственото момиче, с което съм танцувал само веднъж.
Два пъти.
Какво?
Как е възможно да съм забравил? Пиян ли съм бил?
Бях на осем...
а ти вземаше уроци по танци...
и аз бях твоето домашно.
Заминавам, Дейвид.
Имах такова предчувствие.
Спечелих билет до Париж.
Еднопосочен ли е?
- Като се замисля, да.
Сама ли ще пътуваш?
Да.
Приятно пътуване.
Вече си тук.
- Ти също.
Обади се в Сиатъл и Токио и нареди да спрат работа.
След това звънни на Рон и Тайсън и им кажи....
че ще има спешна среща по сливането тук следобед.
Прехвърли билета ми за Париж на името на Дейвид Лараби.
Трябва да се видя с майка ми...
Трябва да се видя с нея, веднага щом пристигне.
Добро утро, Дейвид. Искаш ли кафе?
Не? Добре.
Имам изненада за теб.
Така ли? И аз имам една за теб.
Наблюдавам те как правиш бизнес от години...
но си мислех, че има някаква граница, на това колко долен можеш да бъдеш...
Как можа, Лайнъс?
Как можа да постъпиш така с нас?
Как можа да стигнеш чак до там?
Защо, по дяволите, си мислиш, че имаш това право?
Навик.
Слушай, Дейвид.
Опитах нещо, но не се получи.
В смисъл, получи се, но не както исках.
Искам да заминеш днес за Париж...
със Сабрина.
Какво?
- Това беше тактически ход,
но излезе извън контрол.
Изгубих концентрация.
Провалих всичко...
но знам, че може да се поправи.
Манипулирах я...
Обърквах я...
но тя те е обичала през целия си живот.
Това от което се нуждае си ти.
Винаги е искала теб.
Замини с нея. Не е твърде късно.
Всичко ще се оправи.
Ще те направи щастлив.
Не искам да заминава сама.
Какво ще стане с Патрик и сливането?
Ще се откажеш от един милиард заради това?
Разбирам.
Тръгвай.
Хайде, тръгвай. Ще изпуснеш самолета.
Г-це Макардъл, веднага се явете в офиса ми.
Къде беше той?
Когато с майка ти дойдохме тук,
тя готвеше, а аз шофирах и нямахме разходи.
За две години спестихме 15 000 долара.
Тогава работех за стария Лараби.
Никога не затваряше прозореца помежду ни.
Много работа вършеше от колата...
а аз внимавах.
Когато купуваше, купувах. Когато продаваше, продавах.
Да не би да искаш да ми кажеш, че имаш един милион?
Малко над два милиона.
С майка ти бяхме щастливи в този дом, Сабрина.
Винаги сме мечтали ти също да бъдеш щастлива.
Два милиона надминаха очакванията на майка ти.
Затова пък ти надмина моите.
Знам какво е наредил той, но това е грешка.
Сега аз ви нареждам друго. Има промяна.
Ние....
- Ще ви се обадя по-късно.
Благодаря ти, че дойде толкова бързо.
Трябва да ти разкажа една приказка.
А ти трябва да ми кажеш...
какъв ще и бъде края.
През всичките тези години...
си събрал толкова пари...
и не си каза на нас как да забогатеем.
Сега ще ти кажа, Джоана.
Омъжи се за мен заради парите. Хората го правят всеки ден.
Не ми е смешно, Томас...
а имам страхотно чувство за хумор.
Тогава се омъжи за мен по любов.
Спешно? Кое е спешно?
Скъпа, ако знаех.
Сигурен съм, че има много добър отговор на този въпрос.
Взех си роклята. Изглежда страхотно.
Какво, по дяволите, става?
- Ей сега ще научиш, Патрик.
Какво чакаме?
И какво за Зигфрид и Рой?
- Само минута, Патрик.
Познаваме се отдавна.
Играли сме хандбал заедно...
Винаги сме имали чудесни бизнес взаимоотношения.
Видяхме потенциал в нашето сливане, и не мисля, че има съмнение...
че това щеше да бъде невероятно успешно начинание.
Щеше да бъде?
Целта на тази среща е, да ви информирам, че брат ми Дейвид...
... закъснява, както винаги. Съжалявам.
Извинявам се на всички.
- какво правиш тук?
Елизабет и аз решихме да забегнем.
Наистина ли?
- Дейвид, къде е Сабрина?
- Ще се сливаме ли?
Коя е Сабрина?
- Не си заминал с нея?
- Очевидно не съм. Сега съм тук, нали?
Сигурно вече им сервират напитките.
- Коя е тя?
- Сабрина.
- Коя Сабрина?
- Дъщерята на шофьора.
- Не я наричай така.
- Преследвала е Дейвид известно време.
След това, както изглежда се е насочила към Лайнъс.
Решила е, че той е по-важният брат.
- Това той ли ти го каза?
- Той ми каза всичко, Лайнъс.
Не я ли видя преди да тръгне? Не говори ли с нея?
Разбира се. Казах й сбогом. Мисля, че й пожелах късмет, ако не греша.
Казах й, че не си падам по употребявани от брат ми неща...
и й казах да не го взема твърде лично...
и че ти винаги си бил много щедър към жените в миналото си.
Сигурен съм, че е била подобаващо компенсирана.
- Казах ти! Той я обича.
- Кой?
- Събран ли е багажът му?
- Да.
- Чий багаж?
- Твоят. Само един куфар.
Чакай. Събрала си ми дрехите? Била си в моя апартамент?
- Бяхме заедно.
- Бяхме в шкафа ти за бельо.
Беше интересно преживяване.
Подпиши тук. Това е потвърждение за приключване на сливането.
И тук.
С това ми увеличаваш заплатата заради новата ми роля.
Долу те чака кола,
която ще те закара до хеликоптера.
Самолетният билет е заменен с такъв за Конкорд.
Излита точно след 39 минути. Сигурно ще стигнеш преди нея.
Тръгвай, Лайнъс. Не мисли.
- Тя сигурно ме мрази.
- Ще й мине. На всички ни минава.
Това е лудост.
Очаквате да зарежа всичко тук и да тръгна?
- Най-добре ще е да потичаш.
- Вие всички сте луди.
Лайнъс, знаеш колко те обичам.
Аз съм най-гордата майка на света.
Но смятам, че е време да се отделиш от дома.
Първо подпиши тук.
Ако ме извинете...
Изглежда, че имам по-важен ангажимент.
Сега, Патрик, заради разходите по сливането...
ще се наложи да преструктурираме няколко отдела...
които са финансово затруднени.
Прегледах набързо финансовите отчети...
на всеки отдел и на двете компании.
Дейвид, кога изобщо си...
Мамо, от 17 години ми пращаш копие на всички документи.
Приеми, че мога да чета.
Давай. Кажи ми го.
Не я заслужаваш.
Вярно е.
Знам това.
Но се нуждая от нея и нищо друго не ми трябва.
Ще се наложи да потичаш.
Искам да я направя щастлива.
Улица "Бозар" 13
Внимание, моля.
Последно повикване за пътниците до Париж.
Явете се на изход 34.
Еър Франс ви желае приятен полет.
За първи път ли летите с Конкорд?
Да.
Но не отивате в Париж за първи път?
Всичко ми е за първи път.
Каза, че Париж винаги е добра идея.
Каза, че ще съм щастлив тук.
Едва ли си имала предвид без теб.
Как разбра къде да ме намериш?
Баща ти ми каза.
Казах му, че имам нужда от теб.
Казах му, че ще те направя щастлива.
Обещах му.
Смятах, че всичко е лъжа.
Аз също.
Но нещо се случи.
От лъжа...
... се превърна в мечта.
Не знам дали мога да ти повярвам.
Как бих могла...
- Можеш, защото ме познаваш...
по-добре от всеки друг.
Не може да не знаеш, че те обичам...
а и ти обеща...
че ако има нещо, което може да се направи...
Имало едно време,
на северния бряг на Лонг Айлънд,
недалеч от Ню Йорк,
едно много голямо имение,
почти замък.
Цял живот вървя по нечии стъпки.
Избави ме, прелестна Сабрина.
Само ти можеш да го направиш.
В това голямо имение живеело едно малко момиче...
животът там бил хубав...
и много, много обикновен.
Но тогава един ден...
момичето пораснало...
излязло извън стените и открило света.
Редакция: Steve www.kolibka.com