The Lover (1992) (The Lover (1992) CD2.sub) Свали субтитрите
Тя е единствена наследница и аз съм единствен наследник.
Годежът е насрочен от години.
Това е другата причина да се върна от Франция.
Обичаш ли я?
- Не.
Не я познавам.
При нас...
бракът се урежда от семействата.
Знаем, че бъдещето за нас е немислимо,
така че говорим за него
като за нещо неопределено,
без всякакви ангажименти.
Двете фамилии се сливат,
за да прикрият богатството си.
Това е обичай на древен Китай,
но и на съвременен.
Дори не мислим, че нещата могат да се правят по друг начин.
Той никога не е работил.
Казва, че ако беше беден...
това би било ужасно.
Би бил твърде мързелив, за да работи.
Опиумът е този, който отнема силите му.
Не.
Богатството отнема силите му.
Той не прави нищо.
Нищо.
Освен любов.
Но това е забавното...,
защото именно такъв го желая.
Все още ли ме обичаш?
Ние сме любовници.
Всеки ден се връщаме в ергенската стая.
Не можем да спрем да правим любов.
И това се случва...
в долнопробния квартал на Чолон всяка вечер.
Всяка вечер...
малката идва, за да получи своето удоволствие...
което я кара да крещи, от този тъмен мъж...
този мъж от Чолон...
този китаец.
Здравей, мамо.
Здрасти, Пол.
Отново се връщам в къщата в Са-Дек...
в ужаса на къщата в Са-Дек.
Това е непоносимо място.
Близко е до смъртта...
място на насилие...
на болка, на отчаяние, на безчестие.
Забранявам ти да блъскаш вратите!
Чуваш ли ме?
Кой те докара от Сайгон?
Казах ти. Приятел. Живее във Вин Лонг.
Предложи ми да ме докара, беше му на път.
Просто приятел. Това е всичко.
Кой във Вин Лонг?
Няма как да го познаваш.
Току що се е завърнал от Париж.
Приятел ми е. И е богат.
Не всички имат късмета да са бедни.
А това...
какво е това?
Парче синя хартия.
Телеграма от пансиона.
Къде си спала във вторник и сряда?
Къде да спя във вторник и сряда?
Не и в пансиона.
Вентилаторите не работеха.
Спах при приятеля си от Вин Лонг.
Това ли искаш да чуеш?
Удари я, мамо!
Не я оставяй да й се размине!
Това е семейната ни студенина...
в нейната нечувана жестокост...
в това съм напълно уверена...
едно от най-дълбоките ми убеждения.
Историята ни на разорение и срам...
на любов и омраза, е станала част от плътта ми.
Дъщеря ти е същинска курва.
Чучело такова, стига си стрелял!
Все още съм част от това семейство.
Така е, освен всички останали места,
където живея.
Това бяха твойте дрехи, мамо.
Обувките, които купи за мен.
Нося ги от месеци.
Бяха от разпродажба, помниш ли? От последното намаление.
Направи го нарочно.
Виждаш ли в какво положение съм заради теб?
Това май те прави щастлива.
Ако вече не ми вярваш...
просто ме отведи от пансиона.
Освен това, не съм искала да бъда сама...
цяла година в Сайгон.
Майките могат да бъдат много, много щастливи понякога...
когато имат време да забравят.
Чистенето на къщата...
може да е достатъчно за щастието на майка ми.
Тя свири на пиано, чисти, смее се...
и всички тези неща...
с които някой може да е щастлив в този мизерен дом...
който така внезапно се превърна в тресавище,
място край реката...
брод, крайбрежие.
Мойте уважения, мадам.
Майка ми...
брат ми Пиер...
и брат ми Пол.
В събота вечер е пълно.
Ще пиете ли коктейл, сър?
Да. Три Мартел-Перие и бутилка оризово вино.
Напуснахме Китай, когато Сун Ят-сен основа републиката...
и баща ми просто продаде земите си...
на японците...
които вече бяха превзели Манджурия...
всички къщи, скъпоценности и всичко...
замина на юг.
А майка ми...
тя просто легна на пътя...
и не можеше да изостави дома...
Майка ми и братята ми не трябва да научат нищо.
Мой принцип ще е...
че е хлътнал по мен...
че съм с него заради парите...
че не мога да го обичам.
Така е, защото той е китаец, защото не е бял.
Братята ми ядяха и не му казаха нито дума.
Аз също не казах нито дума.
В присъствието на семейството ми той вече не ми беше любовник.
Той не беше престанал да съществува, но вече не означаваше нищо за мен.
Превърна се в нещо прокълнато...
в нещо неприемливо...
нещо, от което да се срамувам и което трябва да се скрие.
И какво чакаме?
Бих искал да пийна нещо на Ла Каскада.
Бихме искали да отидем на Ла Каскада да пием и да танцуваме
Какво те кара да се смееш?
Това, че танцувам със сестра ти ли?
Съжалявам.
Такава неподходяща двойка сте.
Не му обръщайте внимание, сър.
Просто е пиян, това е.
Какво?
Не мога да се смея или какво?
Искаш ли да се бием?
Внимавай, приятелче!
Ще трябват двама като теб, за да ме затруднят.
О, не.
Много повече от това.
Четирима като мен.
Нямаш и представа колко съм слаб.
Трябва да тръгваме.
Простете му, сър.
Извинете ни.
Не съм възпитала добре децата си.
И си плащам за това.
Аз съм наказана в най-голяма степен.
Колко струва това, което направихме?
Ако бяхме в публичен дом колко би струвало...
това, което току що ми направи?
Колко ти трябват?
На майка ми й трябват 500 пиастра.
Аз ще ти дам парите.
Ето.
Къде е офисът й?
Ей там.
Разбирате ли, трябва да я оставим...
да е свободна вечерта...
без да й казваме кога да се прибира.
Също така не трябва да я принуждаваме...
да дружи с другите от пансиона.
Винаги е била свободно дете. Иначе би избягала.
Дори аз не мога да направя нищо.
Винаги е била добра в училище...
въпреки, че е толкова независима.
Директорката прие, защото съм бяла...
и заради репутацията на пансиона...
сред всички от средната класа трябва да има и няколко бели.
Остави ме да живея в пансиона...
като че бях на хотел.
Никой, освен учителят по френски...
не говори с мен в училище.
Заради теб.
Въобразяваш си.
Не.
Имаше някои усложнения от семействата.
Казваха, че съм уличница...
и ходя в непочтените части на града...,
за да се отдавам на китаец.
Това е нищо.
Така е, това е нищо.
Оо-о! Той я докосва. Колко противно!
Oo-о! Тя спи с китаец.
Някой ден ще се върнеш във Франция.
Няма да го понеса.
Кога се връщаш във Франция?
В края на учебната година...
но не е сигурно.
Майка ми има трудности с живота ни тук.
Камъкът принадлежеше на майка ми.
Вземи го.
Казах му, че това е нещо ново...
твърде силно...
казах му също...
че е ужасно да си далеч от мен.
Аз... казах му, че той... моят баща...
той... той трябва да знае какво е...
такава любов, толкова силна...
която никога не се повтаря.
Никога.
Той иска тази женитба...
с това момиче, което не съм виждал.
Не показва милост за мен.
Нито към когото и да е.
А ти?
Искаш ли тази женитба?
Въпросът не е дали искам...
или не искам.
Аз съм нищо без богатството на баща си.
Той ми каза...
"По-добре да те видя мъртъв...
отколкото да знам, че си това бяло момиче."
Но той е прав.
Прав е, защото и без това ще те напусна...
и освен това не те обичам.
Виж.
Ето тук.
Майка ми, когато бях малка...
искаше да построи бент,
който да запази нейната плодородна земя.
Тя искаше да забогатее заради нас.
Вложи в това всичките спестявания...
останали след смъртта на баща ми.
Хората я лъжеха.
Агентите по земите й продадоха наводняващи се земи...
просто за да си вземат премиите.
Солената вода покри всичко.
Тя загуби всичко тук... всичко.
Отне й години...,
за да приеме, че това е възможно.
Че има хора, които да й вземат всички спестявания...
и след това, без да я признават за нищо...
да я разкарат.
След това се смееше истерично. Имаше припадъци.
Започнаха да казват, че е луда,
за да не вярва вече никой на това,
което казва.
Казваха, че лъже.
Не сме се срещали с други бели хора от години.
Белите се срамуваха от нас.
Трябваше да се раздели с всичко.
Оризовите полета...
тя даде на слугите...
заедно с постройките и целия инвентар.
Сядахме тук...
с майка ми и малкия ми брат...
и гледахме небето над Сиам...
ей там, зад планините.
Студено ли ти е?
Малко.
Тази вечер го разбрах.
Знам само това,
че по-късно ще опиша живота на майка ми...
как е била унищожена от агентите по земите...
Ще опиша...
това, което виждам отвъд този момент...
в тази огромна пустиня...
в чийто черти...
виждам продължението на живота си.
Красива ли е?
Богата е.
Семейството я избра заради това.
Тя е покрита със злато...
нефрит...
и диаманти.
Преди мен спал ли си с бяло момиче?
В Париж.
Тук - не.
Защо?
Тук...
освен френските проститутки...
е невъзможно да имаш бяла жена.
Напълно невъзможно.
Искам да ми го кажеш още веднъж.
Дойде тук, само защото ще ти дам пари.
Дойдох тук, само защото ще ми дадеш пари.
Повтаряй след мен.
Мислех за парите...
и само за парите...
от момента, в който те видях на ферибота.
Мислех за парите...
и само за парите...
от момента, в който те видях на ферибота.
Ти си курва.
Ти си курва.
Това не ми изглежда противно.
Напротив.
Нали разбираш...
преди теб...
не знаех нищо за страданието.
Бих искал...
Бих искал да те взема...
но нямам никакви сили.
Съвсем съм без сили.
Аз съм безчувствен.
Повече не те желая.
Тялото ми вече не иска някого, когото не обича.
Знаеш ли колко струва това?
Искаш да повярваме...
че той ти го е дал просто заради красивото ти лице?
Защо ще ти дава такъв диамант?
Защо? Ами защото е богат.
Дъщеря ти проституира.
Вземи го! Продай го!
Виж колко ме е грижа за този пръстен!
Спала си с него. Сигурен съм.
Просто я погледни.
Тя е позор.
Какво?
Трябва да направиш нещо, мамо.
Какво?! Аз и китаец?
Нищо не е имало... нищо...
нито дори и целувка.
Мирише на китаец.
Спала си с него.
Кажи го!
Кажи го!
Кажи го!
Хайде кажи го, кучко!
Мръсна, кучко!
Спала си с китаец. Харесваш ли го? А?
Пиер, спри!
Казах спри! Спри! Ще я убиеш.
Спри! Спри, за бога!
Убиваш я, Пиер!
Спри!
Мислех, че любимата ми няма да се върне вече.
Взех рикша.
Много ли пушиш?
Това е единственото, което правя.
Не ми е останало никакво желание.
Не ми е останала никаква любов.
Това е чудесно.
Все едно никога не сме се срещали...
или все едно си си тръгнала преди месеци.
Кога ще се жениш?
Следващия петък...
а ти заминаваш
с "Александър Дюма", на 12-ти.
Погледни ме!
Ще умра от любов по теб.
След сватбата ти...
ще се срещнем тук...
само веднъж.
Ще запомниш ли?
Обещай ми!
Ще продадеш палисандровата маса, нали?
Да.
Оставям всичко.
Всичко свършва тук.
Единствено ще ми липсват металните легла.
Във Франция леглата са прекалено меки.
Каква е тази шапка?
Мамо, нося я от месеци.
Аз ли съм ти я купила?
- Кой друг?
Някога можехме да си позволим каквото поискаме.
Забравила съм.
Нали разбираш...
Не съм като теб.
Не уча лесно като теб...
и аз...
била съм сериозна...
толкова дълго.
Така загубих представа...
какво е да изпитваш щастие.
Той направи наистина добро нещо.
Кой е направил добро нещо?
Твоят приятел...
твоят китайски приятел.
Той плати дълговете на брат ти...
в опиумната бърлога.
Плати също и за пътуването.
Беше чудесен...
а също и много дискретен.
А аз го подценявах.
Съжалявам за това.
Само заради парите му ли се виждаше с него?
Да.
Това стана, когато корабът издаде първото си прощално изсвирване...
и подвижното мостче беше вдигнато...
и влекачите потеглиха...
за да изтеглят кораба от брега...
тогава тя заплака.
Направи го без да показва сълзите си....
без да показва на майка си или на малкия си брат...
че е тъжна...
без да показва нищо...
какъвто беше обичаят между тях.
Той беше там.
Това беше той, обърнат с гръб...
едва различима фигура...
неподвижна... рухнала.
Тя се облягаше на преградата...
както първия път, на ферибота.
Тя знаеше, че той я гледа.
Тя също го гледаше.
Вече не можеше да го види, но все още се оглеждаше...
за формата на черната кола.
Накрая вече не я виждаше.
Пристанището се отдалечи...
а след това и брегът.
Една нощ...
при пресичането на Индийския окен...
в главната зала на голямата палуба...
ненадейно се понесе музиката от валс на Шопен.
Нямаше и полъх от вятър...
и тази нощ...
музиката се носеше свободно по черния кораб...
Като небесно предписание...
за нещо непознато...
като заповед от Бог...
чийто замисъл беше неразгадаем.
Беше плакала...
защото беше мислила за този мъж от Чолон...
нейният любовник...
и изведнъж вече не беше сигурна...
дали не го е обичала...
с любов, която не е познавала...
и която се е изгубила в този роман...
Като вода в пясъка...
и сега тя я преоткриваше...
в този момент, когато музиката се носеше над морето.
Години след войната...
след браковете, децата...
разводите, книгите...
той дойде в Париж с жена си.
Обади й се по телефона.
Беше смутен.
Гласът му беше развълнуван...
и с вълнението...
отново личеше китайският му акцент.
Знаеше, че тя пише книги.
Чу също и за смъртта на по-малкия й брат.
Беше тъжен заради нея...
и в този момент не знаеше какво да й каже....
би й казал...
би й казал, че както и преди...
че все още е влюбен в нея...
че никога няма да спре да я обича...
че ще я обича до смъртта си.
Превод: Dino