The Lover (1992) (The Lover (1992) CD1.sub) Свали субтитрите
На осемнайсет вече беше твърде късно.
На осемнайсет вече бях възрастна.
Това съзряване беше безмилостно.
Това съзряване оказа влияние върху всички черти на лицето ми.
Eдна по една.
Вместо да бъда изплашена...
Гледах на тази промяна...
със същия интерес...
както, например,
при четенето на книга.
Съхраних това ново лице.
То е запазило същите контури...
но в неговата същност е развалено.
Аз имам развалено лице.
Нека ви кажа отново.
Аз съм на петнайсет и половина.
В момента пресичаме Меконг с ферибота.
Погледнете ме.
Сега съм на петнайсет и половина.
В момента пресичаме реката.
Когато се връщам в Сайгон...,
сякаш съм на пътешествие...,
особено когато хващам автобуса.
Този ден беше край на някаква ваканция.
Не помня коя точно.
Ходих да я прекарам в Са-Дек с двамата ми братя...
в тясната къща на майка ми...
зад общественото училище...
и ужаса на дома Са-Дек.
Големите парчета са мои!
Защо да са твои?
Защото така.
Дано да умреш!
Пол?
Пауло?
Пол, идвай да си лягаш.
Не трябва да се страхуваш повече.
Нито от Пиер, нито от каквото и да е.
Никога вече.
Никога вече.
Върнал ли се е?
Виждам го на балкона...
да спи навън през нощта, не иска да влезе в стаята си...
Много е уплашен от Пиер.
Страхувам се, когато той е навън.
Страхувам се, че ще избяга.
Че ще се загуби.
Това може да се случи при такива деца.
Това не е вярно.
Не се страхуваш за Пол.
Страхуваш се единствено за Пиер.
Защо го обичаш толкова много...,
а нас не..., никога?
Обичам всичките си три деца по еднакъв начин.
Това не е вярно. Не е!
Отговори! Защо го обичаш толкова много...,
а нас не?
Не знам защо.
Вчера...
писах до Сайгон...
да питам за репатрирането на Пиер.
Какво?
Ще го върна във Франция.
Радваш ли се?
Пак е крал от опиумната бърлога.
Не мога да плащам повече.
Това е.
Повече не е възможно.
Мамо, побързай, или ще изпусна автобуса!
Довиждане, Пауло.
И внимавай.
Разбира се, мамо.
Кога се връщаш?
За постите. Вече ти казах.
Забравила съм.
Така че този ден...
аз се връщам в Сайгон.
Нося кабаретните си обувки и мъжката шапка.
Никоя жена, никое младо момиче не носи мъжка шапка...
в колонията по това време.
Нито пък местните жени.
Никога не изоставих тази шапка.
Имах само това - тази шапка.
Тя е нещо, което от самосебе си ме прави цялостна.
Винаги я нося.
В момента прекосяваме...
едно от разклоненията на Меконг...
с ферибота между Вин Лонг и Са-Дек...
в големите полета от кал и ориз...
на Южен Индокитай...
полето на птиците.
Извинете, госпожице. Пушите ли?
Не, благодаря.
Толкова е необичайно...
младо бяло момиче в местен автобус.
Харесва ми шапката ти.
Много е оригинална...
Мъжка шапка на младо момиче.
Освен това си красива.
Можеш да правиш каквото поискаш.
А ти кой си?
Живея във Вин Лонг.
- Къде във Вин Лонг?
Точно до реката. Голямата къща с терасите.
Тази от син камък ли?
Да.
Това е китайска къща.
Аз съм китаец.
Китаец.
Той е от това финансово малцинство...
което притежава всички известни къщи в колонията.
Връща се от Париж,
където е учил известно време.
В този ден...
и той пресича Меконг...
на път към Сайгон.
Ако искаш мога да те закарам до Сайгон.
Познаваш ли я?
Тя е жената на администратора...
Мисис Стретър, Ан-Мари
Искаш ли?
Да, благодаря.
Истинска ли е... тази история за младия мъж,
който се самоубил заради нея?
Не знам.
Да, истинска е.
На пазара на Лоуанг Прабанг...
в деня, когато тя си тръгнала.
Той й е бил любовник.
Димът пречи ли ти?
Имам предвид тук, вътре.
Не, изобщо.
Ти си в гимназията на Сайгон?
Да, но спя на друго място...
в пансиона "Льоти".
Харесва ли ти да учиш?
Да, намирам го за интересно.
В кой клас си?
В единайсти.
И си на...
А, на 17.
А ти?
32...
и съм безработен.
И китаец, какво повече.
Какво повече... да.
Толкова си красива, когато казваш това.
Откакто умря майка ми, баща ми заживя на леглото си.
Той никога не остави опиумната си лула...
и почти не се хранеше.
Никога не разбрах дълбочината на тяхната привързаност.
Минаха десет години...
през които той се грижеше за бизнеса по този начин...
от леглото си.
Просто гледаше реката.
Разбирам.
Да, Париж ми липсва...
партитата,
вечерите в Монпарнас...
Куполът.
Знаеш ли Купола?
Ходила съм във Франция само веднъж.
Беше на север, близо до границата с Белгия.
Познавам само местата тук... Меконг, Сайгон.
Харесва ли ти Сайгон?
Да, харесва ми.
Аз също харесвам Сайгон. Особено Чолон.
Чолон е като Китай.
Това е, ето тук.
Довиждане.
Пристигна тук по-рано от обичайното.
Срещнах някого на ферибота и той ме докара до тук.
Китаец.
Елън е единственото друго бяло момиче...
в пансиона.
Елън. Тя е безсрамница.
Дори не го осъзнава.
Разхожда се гола в общата спалня.
Тя не разбира колко е красива.
С такава невинност...
се наслаждава на младостта си.
Хей, забравих да ти кажа нещо.
За едно момиче...
учителките открили,
че проституира всяка вечер
зад оградата.
Никой не е забелязал нищо.
Коя е?
- Алис.
Aлис? С кого?
С когото и да е, случайни минувачи.
Това винаги ме е привличало.
Кое?
Да го направя с мъж, когото не познавам.
Дори не го виждаш. Нищо.
Никога не разпознаваш лицата им.
Мислиш ли, че всички харесваме това?
Да, учителките също.
Всяка жена.
Всъщност предпочитам да съм проститутка,
отколкото да се грижа за прокажени.
Какво имаш предвид?
Това, което всички говорят.
Казват ни, че искат да учим,
но не е вярно.
Взимат ни в пансиона,
за да могат да ни изпратят в лазаретите,
с прокажените, чумавите...
поразените от холера.
Предпочитам да съм проститутка.
Щастливци ще са тези мъже.
Аз съм матадорът. Ти си бикът.
Очите на едно ниво. Раменете изправени.
1...
2...
3...4...
5...6.
Поглед над лявото ми рамо...
Назад, ръцете прибрани.
И 1 и 2 и 3 и 4...
и 5 и 6 и 7 и 8.
И 1 и 2 и 3 и 4.
5, 6, 7, 8.
Стана много бързо този ден, беше някакъв празник.
Четвъртък.
Той дойде този четвъртък следобед...
в пансиона.
Дойде да я чака с голямата си черна кола.
Беше в ранния следобед...
по времето на следобедната почивка.
В Чолон...
в тесните улички на Чолон...
с миризмата на супа, печено месо...
жасмин, прах, огън от въглища...
Миризмата на китайски град.
Моля.
Не съм избрал аз мебелите.
Моят... моят баща ги е купил за мен.
Младите, богати китайци имат любовници...
и наричат това "Ергенска стая".
Имаш ли много любовници?
Харесва ли ти идеята да имам много любовници?
Да, харесва ми.
Значи ме последва дотук,
както би последвала когото и да е?
Не знам.
Досега не съм следвала никого до стаята му.
Аз...страхувам се...
Страхувам се да се влюбя.
Виж, нека да излезем. Ще се върнем някой друг път.
Не бих искала да се влюбваш в мен.
Бих искала да правиш това, което правиш с другите жени.
Това ли искаш?
Да.
Знам, че никога няма да ме обичаш.
Не знам.
Не искам да говориш.
Прави това, което правиш обикновено.
Той разкъса дрехите...
разкъса малките гащички...
и я пренесе така,
гола, до леглото.
А там...
него го завладя страх.
Не мога.
Каза си, че не е истина...
че тя е твърде млада...
че той не може да направи такова нещо.
Така че...
Така че тя бе тази, която го направи.
Очите й се затвориха...
тя го съблече...
копче по копче...
ръкав след ръкав.
Кожата...
Кожата е с разкошна мекота.
Тялото е без косми...
без всякаква мъжественост...
всякаква, освен тази на пола.
Тя не го гледаше в лицето.
Докосваше го.
Тя докосваше мекотата на пола...
на кожата.
Тя милваше златния триптих...
забранения роман.
Все още виждам мястото на страдание...
на крушение...
неясните стени...
дървените капаци, изложени на горещината.
Бликащата страст.
Спомням си добре.
Стаята беше тъмна.
Заобиколена...
от несекващия шум на града...
увлечена от града...
от потока на града.
Тялото ми беше изложено на този човешки шум...
на шума, идващ отвън...
незащитено от дрехи.
Мисля си за морето...
за необятността.
За какво мислиш?
Мъртви са.
Това наранява ли те?
Не.
Тъжна ли си?
Да, предполагам.
Малко.
Не знам.
Може би, защото правихме любов през деня...
в най-голямата горещина.
Не.
Аз съм си виновна.
Винаги съм малко тъжна.
Също като майка ми.
Когато й казах, че искам да стана писател...
тя сви рамене.
Каза, че това няма да стане...
че е просто детска приумица.
Тя иска да се занимавам с математика...
за да спечеля пари.
Какво искаш да пишеш?
Книги.
Новели...
за по-големия ми брат...
да го унищожа...
да му причинявам болка...
докато умре.
За по-малкия ми брат - да го спася.
И за това...
за тъгата на майка ми.
За липсата на пари, за срама.
Знам за лошия късмет на майка ти...
и трагедията, която преживява.
Как си го научил?
От слугите.
От шофьора ми.
Можеш да научиш всичко от слугите.
Знам също и за по-големия ти брат.
Срещнах го в опиумната бърлога край реката.
Пуши твърде много.
Твърде много.
Белите не знаят как да пушат.
Той е животно.
Плаши ме.
Краде от майка ми, за да пуши.
Краде от слугите.
Майка ми не казва нищо.
Той е нейният любимец.
Откакто баща ми умря, парите не ни достигат.
Майка ми загуби всичко тук.
Направи всички възможни грешки.
Как се оправяш?
Правим, каквото можем.
Ние сме безсрамни.
Правим всичко по силите си.
Дойде тук, защото имам пари, нали?
Не знам.
Дойдох, защото те харесвам.
Би ли ме харесала, ако бях беден?
Харесвам те такъв, какъвто си...
заедно с парите ти.
Искам...
да те отвлека.
Да те взема...
и да избягам с теб.
Не мога да избягам без майка ми.
Твърде съм малка.
Не мога да оставя майка си, нито малкия си брат.
Все още не.
Поисках от него да го направи отново и отново.
Да го направи с мен.
И той го направи.
Направи го със страстта към чистото удоволствие.
Мисля, че беше свикнал.
Това е, което правеше в живота...
Любов. Нищо друго.
Аз съм щастливка.
Очевидно това му е като професия.
Той е върху мен...
потъва отново и отново.
Оставаме така, приковани...
стенейки във врявата на града.
Нали разбираш...
ще помниш този следобед през целия си живот...
дори и да забравиш лицето ми...
името ми.
Мислиш ли, че ще запомня стаята?
Огледай я добре.
Тя е като всяка друга.
Това е.
Както винаги.
Чудя се как намерих сили...
да вървя срещу забраненото с такова хладнокръвие...
с такава непоколебимост...
как успях да измина целия път...
до осъществяването на идеята.
Как можах да изпитам толкова удоволствие...
за себе си с този непознат мъж?
Майка ми...
тя ще ме убие, ако открие истината.
А брат ми ще убие теб.
Представи си само...
с китаец.
Когато бях малка...
тя ми разказваше, че тук, в колониите...
момиче, което не е девствено...
не може да си намери съпруг.
Мислиш ли, че това е вярно?
Да, майка ти е права.
Не е възможно след това...
след този позор.
Например...
ако исках да се оженя за теб...
няма да ми бъде позволено.
Не можем да толерираме подобни неща.
Аз съм китаец.
Съжалявам.
Сега, след като направихме това,
бракът между нас ще е невъзможен.
Добре тогава, това е за хубаво.
Китаец... не харесвам много китайците.
Хей.
Мога ли да дойда в леглото ти?
Не, не сега.
Ще ти разкажа за това утре.
Нещо нередно ли има? Какво става?