The X-Files 306 - 2shy (1993) Свали субтитрите

The X-Files 306 - 2shy (1993)
Малко е трудно да повярвам.
Наистина? Аз не съм домошар.
Но всичко се промени, само от твоите думи,
начина по който виждаш нещата.
Знаех, че съм искал да те срещна.
Надявам се , да не си много разочарована.
Лаурен, имаме истинска връзка, нещо рядко.
Повечето хора не го чустват така.
И не знаят какво изпускат.
- Какво?
Не мога да повярвам.
Не вярвам, че след три месеца,
се срешнахме лично, и ти си--
Не знам. Възхитен съм от себе си тази нощ.
O, не. O.
Тук. Нека ти помогна.
Сестра ми ми го падари. За късмет.
Тъпо е?
Детелината.
Много е крещящо?
Красиво е.
Благодаря.
RОсвети тук.
Диспечер, кола седем-три.
Имаме мъртво тяло на брега на езерото на Ери и Капитол. Край.
Не сме сто процента сигурни, но според шофьорската книжка,
заподозрян е Лаурен Макалви.
Проверете.
Добре. Пускаме проверка.
-Ще поразгледаме ли?
-Добре.
Агент Мълдър? Алан Крос, Полиция Кливланд.
Благодаря за бързото идване.
- Това е моя партньор, Дейна Скъли.
- Здрасти.
Намерихме портфейл на предната седалка.
Според документите , е на Лаурен Макалви,
Но все още не сме сигурни дали това е нейното тяло.
Не сте сигурни?
Признавам, че не можем да я разпознаем.
Уенди Спаркс, тя е връзката ни с Бюрото.
Тя каза, че това е близко до вашата област на опит.
Някакви признаци за това, какво е причинило смъртта?
Ще сме късметлии ако я вкараме цяла в колата, без да се разпадне.
Тази субстанция, намерихте ли още от нея в колата?
На пода или на тапицерията?
Ами не.
Има я само по тялото на жертвата.
Тка изглежда.
Защо?
Имате ли идея какво е станало тук?
Все още не.
Ще се обадим , ако намерим нещо по конкретно.
- Детективе?
- Да,обадете се.
Мълдър, какво мислиш е това?
Преди няколко месеца, на бюрото ми се появи случай от Мисисипи.
Четири жени от Абърдиин изчезнали за по-малко от месец.
- Изчезнали?
- Само една от жертвите била намерена,
но тялото и било твърде разложено, за да се прави аутопсия.
- Как разложено.
- Знам.
Искам да разбереш какво е това.
Ами ти? Къде отиваш?
Отивам да разбера дали Лаурен Макалви е била самотна.
Всяка една от жертвите в Абърдиил е пускала обява, че е самотна.
Ако е същия убиец, от това трябва да е почнал.
Да. Какво?
Хазяйна смени клчалката в килера,
и ти нося нов ключ.
Знам какво правите, Г-н Инканто.
И какво мислите правя?
С този шум от машина и всички тези пратки от издатели?
Вие сте писател, нали? Или редактор.
И аз пиша.
Какво съвпадение.
Работите ли върху нещо?
А искате ли да прочетете нещо мое ?
Няма да ви отнеме много време. Това са поеми.
Разбира се.
Довиждане.
Това си ти.
Това не е проблем, нали?
Не ми казаха, че ще наблюдаваш аутопсията.
Няма да наблюдавам. Ще я направя.
Ти си доктор?
Изненадан ли си.
Не знам. Може би.
- Защо?
- Нищо лично, Агент Скъли.
Малко съм старомоден в разбиранията си.
"Старомоден"?
Истината е, поставям под въпрос...
участието на жени в подобни случаи.
Като този ли?
Който и да е убил Лаурен Макалви е имал специално отношение къ жените, нали?
И от там ли идва оценката ти.
Радвам се, че сте загрижен, Детективе, но не е необходимо.
Искам да реща този случай, точно като вас.
Не искам да те дразня. Просто съм искрен.
Къде да изпратя доклада от аутопсията?
В моя офис.
Датата е 29 Август. Чеса е 4:1 5 p.m.
Името на обекта е Лаурен Макалви, жена.
Точно време на смъртта неостановено.
Причини неостановени.
Това няма смисъл.
Толкова беше мил.
Казахте, че не сте виждали мъжа с който Лаурен е била снощи.
Не съм. Но беше мил на компютъра.
O, те са се срещали в интернет?
В един от тези чатове.
Където хорат си чатят за каквото искат.
Помните ли в кой чат са си говорили?
"Голям и красив. " Тя имаше проблеми с теглото.
Но на "2Shy" не му пукаше.
Не искаше секс от нея.
- "2Shy"?
- Това му беше ника.
Лаурен обичаше...
да ми чете писмата му.
Бяха великолепни.
Знаеше как да се изразява.
И на мен ми харесваха.
Обичаше да ви чете писмата си. Дали има пази копие?
Всъщност...
И аз ги пазя.
Ако искате, Ще ви ги извадя.
Да. Маога ли да ползвам телефона?
Да, там е.
- Скъли.
- Чуй, Скъли.
Нашия убиец може да си е отворил лична страница в итернет.
Ще изпаратя локално предупреждение.
От къде знаеш, че е същия?
Използвал е кредитната карта на една от жертвите в Амбърлин за акаунта.
Ще се обадя на провайдера.
Мълдър, ела в офиса възмоно най-бързо.
- Откри ли нещо?
- Няма да има аутопсия.
Това е от раката на Лаурен Макалви.
Костите са здрави заради садържанието на желязо в тях.
Дори и след смъртта те остават здрави. Но виж това.
И какво е това?
Нещо органично, предимно киселина.
Подобна на секрета от гастричната жлеза.
Това е стомашен сок?
Почти, само дето е два пъти по киселинен.
Намерих и доста пепсин, който е разграждаш ензим.
И какво, казваш, е направило това?
Не знам как да го обясня.
Окей, какво имаме, Скъли, това садържа...
същите клетъчни компоненти, като повечето тъкани, така ли?
Кожа, мускули, кръв.
В някаква разградена форма. Да.
А в резултата от химичмия анализ, откри ли нещо да липсва?
- Липсва?
- Да.
Не мисля.
Всички телесни състваки са си там.
Освен, че има изключително ниско ниво, почти няма даже .
Телесна мазнина.
Това обеснява предпочитанията към тегло.
Какво предпочитание?
Ами според досието Лаурен е тежала 122,
но според книжката 165.
Вероятно е отслабнал от тогава.
Всъщност, съквартирантаката на Лаурен казва, че е била притеснена от срещата,
защото понапълняла напоследък.
И какъв мотив има убиеца в това...
да маха мазнината на жертвата?
Какво прави с нея
На знам.
Господи, ужасно изглеждам. Моля те, кажи ми , че е от огледалото.
Елен, това не е публична изява.
Имаше предупреждение от ФБР за жените.
Дай ми нещо, хайде, Джо?
Не съм добър познавач на характери.
Не искам да те плаша.
добре се справихме.
Само внимавай, това е.
Мислиш ли, че ми е лесно?
Най-накрая се свързах с някой, когото харесвам, и очевидно и той ме харесва.
Страхувам се за първата ни среща..
Само не казвай, че е Чарли Мейсън.
Не съм го казала.
Освен това, той не е непознат.
Чатя си с него от поне три месеца.
Знам. Дано да е толкова страхотен.
Ами ако не е?
- Провери.
- Искаш ли малко шоколат?
- Хей, бейби. Насам.
Насам. Тук съм.
Получаваш каквото искаш, Ако искаш нещо.
O, Да.
Нещо ти хареса?
- Искаш ли?
- Пазя ги за теб.
Така мисля.
- Хей, Хей!
Какво искаш, скъпи?
Само без целувки.
Всичко друго, но не и целувки.
Какво правиш?
Тук има едно местенце. Хубаво е.
Окей.
Забрави.
Господи.
вземи показания от всички.
Името и е Холи Маклейн.
Работи от няколко години,
но вече не е първа младост, ако ме разбирате.
Какво се е случило?
Май пак е нашия човек. Едно от другите момиета я намерило.
Всички места за притук на въздух са запушени...
със същата киселина като при Лаурен Макалви.
Знаете ли какво е това?
Хей, това все още е мой случай.
Става въпрос за сериен убиец...
който ползва интернет за да привлече жертвите си.
Самотна жена търси Г-н Точния.
Това не се връзва с проститутка за $20 .
Така е. Нещо се е объркало миналта нощ.
Принуден е да дрйства импулсивно.
Говорим за човек без видим мотив.
Не точно.
Част от писмата, които е изпратил на Лаурен Макалви.
Съдържат части от ръкописи на италиански поеми от 16-ти век.
Прочел е Британската Енциклопедия. И каквоt?
Тези ги нямаше в Енциклопедията.
- Не ви разбирам.
- Виж това.
и още, които няма да опитвам да произнеса.
Това са цитати от текстове и ръкописи от частни колекции, които са достъпни само за академични среди.
Нашият заподозрян може да е професор в колеж?
Или завършил студент, може и преводач.
Трябва ни списък на всички в облстта...
които имат такива характеристики.
- Ще го направите ли?
- Да. Почвам веднага.
Ето още нещо, което може да помогне.
Убиеца може да име подобна следа ор нараняване.
Май жестоко го е одраскала, а?
Да?
Имам пратка от Издателството.
- Оставете я.
- Извинете. Трябва да се подпишете.
Здравейте, Г-н Инканто.
Добър ден, джес.
Джес, намерили парцалите?
O, Г-н Инканто.Не знаех, че сте тук.
Взимам един колет.
Джес, знаеш ли, че Г-н Инканто е писател?
Знам, мамо. Казва ми го хиляди пъти.
Събирам малко от моите поеми.
Ако нямате нищо против, искам да ви ги оставя по някое време.
Пъхмете ги под вратата.
След като ги прочетете, мога ли да ви поканя на вечеря?
- Малко почивка.
- Зает съм. Притиска ме времето.
Не го вярвам.
- Извинете.
Не искам да си груба с него.
Той ме плаши.
Мирише гадно, все едно ползва сапун за пране за афтършейв.
Дай ми списъка от университета. Как се справяте?
Добре. Разширяваме търсенето..
и включваме хора от университетските среди.
Ние-- O, Извинете.
Ще те държа в течение.
Намерили нещо?
Почти свършихме със списъка.
Кожата дето намери под ноктите?
Проверих ДНК-то в базата данни.
И?
Няма съвпадение.
Но има нещо друго.
Провери на следващата страница.
"В кожата няма никаква телесна мазнина."
Има доста причини на които може да се дължи този ефект.
Какво следва от това?
Все още не е разработено детайлно.
Това е само моя теория, но ако той не прави това...
на база на психологичен импулс, ами заради някакъв физически глад?
Може да има нужда да си набави телесни компоненти за да отцелее.
И от пробата от кожата, заключи какво?
Че той е някакъв вампир за телесна мазнина?
Не мога да обясня по друг начин липсата на мазнини в Лаурен Макалви.
Ако провериш жертвата от Абървиил ще откриеш същото вероятно.
Убиеца отделя някаква субстанция, която разгражда мазнините--
и той ги поема, докато другата част от тялото остава цяла.
Има примери за това в природата, нали?
Да, скорпионите преработват храната извън тялото си...
и чак тогава е поемат.
Но не познавам скорпиони, които сърфират в Интернет.
Окей, но ако съм права, не търсим просто сериен убиец.
Търсим генетично различно човешко същество,
същество, което може да е отговорно за много изчезнали хора...
в целите Съединени Щати.
Проверихме всики университетески личности.
Излязоха 38 имена. Доста голям списък,
и ще ми трябват доста хора за това.
Ще ги разпределя.
Разбира се.
- Имате поща.
Г-н Бренман? Аз съм Специален Агент Скъли от ФБР
Може ли да ви задам няколко въпроса?
Мерси. Извинете за безпокойството.
Само няколко въпроси.
Разбира се.
Това са всички университетски адреси.
Прекарахме цяла сутрин в градчето.
Скъли.
Не ставам за търговец.
- Почуках на почти всички врати--
- Крос все още не е свършил.
Не отговаря на мобилния си.
- Плаша ли те.
- Не, настоявам.
Аз трябва да съм този, които настоява.
Моля?
Не трябваше--
Някаква екзема. Имам я от дете.
O.
Чуствам се глупаво за снощи.
Елен, не ми дължиш извинение.
Каквито и да са причините, се приемат.
Уплаших се, наистина.
Това е кофти навик.
И все още те е страх, нали?
- Не. Вече не.
- Добре.
За съжаление, ърябва да тръгвам.
Последния автобус е след 15 минути.
- Пътуваш с автобус?
- Колата ми е в сервиз. Ще ти се обадя.
- Ще те закарам.
- Елен, не трябва.
Ще те откарам вкъщи.
Г-н Инканто?
От кога живеете тук?
Не от много.
Аз съм само на няколко пресечки,
До статуята на Св. Марк.
Елен, не искам да си нервна.
Не съм много добра в това.
Отдавна не съм била в такава ситуация.
Няма нищо.
Защо не дойдеш с мен?
Ще ти прочета поемата за която ти казвах-- Ил Касоне.
Не знам. Малко е късно.
Ами да си кажем лека вечер тогава, нали?
Знаеш ли какво? Ти си напълно права.
Късно е. Имам доста работа.
Извинете.
Г-н Инканто?
Г-н Инканто?
Какво има, Джес?
Знаете ли къде е мама?
Майка ти? Не.
Отиде на час по поезия тази вечер,
но трябваше да се прибере преди около час.
Сигурен съм, че ще се върне скоро.
Не се е отбивала да каже здрасти?
Не. Не и тази вечер.
Окей. Мерси.
Скоро ще си дойде.
Отивам да Ню Йорк по работа за няколко дни.
Не се тревожи за майка ти.
Сигурен съм, че е добре.
- Полиция Клиивланд.
- Името му е Крос.
Точно така. Може да е минавал следобяд.
Или сутринта.
Спомняте ли си точно?
Опишете го за сравнение?
Извинете за малко. Намерили го?
Има обаждане на 911 за евентуално убийство...
направено от младо момиче, дало е адрес от списъка на Крос.
Полиция!
От зад чисто.
Тук има двама.
Мълдър.
Женско тяло. Намерихме го в банята.
Ами Крос?
Знам, че е трудно в момента,
но ми кажи какво точно стана.
Подуших парфюма и.
Парфюма на майка ти?
И така разбрах, че лъже.
Тя си слага от парфюма когато отива на час.
И ти го помириса в апартамента му?
Оплаших се да не ме нарани.
Не знам какво искаше. И после ме сграбчи.
Сграбчил те е?
Спънах се в куфара,
Доста силно ме сграбчи.
Какъв куфар?
Беше до вратата.
Каза, че заминава по работа.
Каза ли къде?
Ню Йорк.
Окей, Джес, това ни помогна.
Ще поговоря малко с Агент Мълдър.
Г-жа Шепард е тук.
Веднага се връщам.
-Агент Скъли?
- Да.
Защо някой би направил това?
Не знам, Джес.
Направихме портрет по описание на съседите.
Името му било Върджил Инканто. Така е записан в домовата книга.
Но освен това, няма досие за такъв човек.
Няма свидетелство за раждане,
Няма социална осигоровка, няма банкови сметки.
- Ами списъци на работодатели?
- Превеждал Италианска литература. На свободна практика.
Издателя му плащал с чекове.
Казал на момичето, че отива към Ню Йорк.
Ще проверя полетите за там.
Какво има?
Той няма да ходи в Ню Йорк, Скъли. Поне за сега.
По-умен е.
Знае как да отцелява?
Как ще го хванем?
Остановява контакт с всяка от жертвите, нали?
- Да.
- Значи са някъде тук.
Всяка от тях-- минало, настояще и бъдеще.
Всички файлове са изтрити.
- Можем ли да ги възстановим?
- Трудно е да се каже.
Преформатирал е диска си.
Не е искал никой да се вре в нещата му.
Добрата новина е...
мога да възстановя изстритите файлове.
А лошата?
Всички са кодирани с парола.
Ще отнеме много време.
Нямаме много време.
Ами колкото отнеме.
Джоан?
Ти ли си?
Джоан? Кой е това?
Елен, аз съм.
- Късно е.
- Знам.
И не искам да бъдя съседите.
Можем ли да поговорим за случилото се?
Няма за какво да говорим. Показа ясно какво искаш.
- Не , ти не разбираш.
- Не мисля така.
Виж, Елен. аз ти дадох втори шанс...
след като ме накара да чакам два часа в ресторанта.
Дай ми и ти на мен, моля те.
И тогава ако искаш да тръгна, ще тръгна.
Нека само да не стоя навън.
Благодаря.
Искаш ли кафе? Мога да направя.
Да.
Ти си прав, Мълдър. Върнаха се с празни ръце от летището.
Пускам скицата на медиите.
Има все още време да се появи в сутрешните вестници.
Това няма да е необходимо.
- "Приятел"?
- Това е ника на Макалви.
Това са всичките му жертви. Подредени азбучно.
Сканирайте това и го пратете на всички в списъка.
Готово.
Ще се обадя на провайдера и ще му го пратя...
телефоните номера на всички от жертвите.
Секретаря ще вдигне.
Мляко?
- Имам само диетично.
- Не, така е добре.
- Една минута, може ли?
Искам малко да се облеча.
Елен, не први това.
Искам. Веднага се връщам.
Заключете вратата си докато не се обадим отново.
Ще се оправите, Г-це Инс. Той не влиза с взлом.
Окей, мерси.
Три жени от списъка липсват, според доклада.
Ние се свързахме с всички освен тези две.
- Оставих съобщение на секретаря.
- По-добре да ги проверим.
- Имате поща.
Елен?
Нали не си чатиш с някой друг.
С една приятелка само.
- Твоя приятелка?
- Да.
За какво?
За нас.
Какво и каза?
Колко съм щастлива...
че все още те интересувам...
и че не ме отхвърли, както мислех.
Радвам се, че го чустваш така, Елен.
Знам какво правя.
Все още не съм се преоблякла.
Защо не излезеш, веднага ще дойда?
Красива си, Елен. Не се преобличай заради мен.
Моля те оставиме. Моля те.
Какво искаш? Не!
С какво да помогна?
Ние сме от ФБР търсим Елен Камински.
Тя е във вилата си. Писами преди минута.
- Защо? Какво става? Нещо важно?
- Обратно вътре.
Елен?
Мълдър.
Ти давай. Аз ще остана.
Аз съм федерален Агент Дейна Скъли.
Искам линейка на 658 Хъдсън Авеню, апартамент 23.
Искам специален екип по изгаряния.
Не мърдай! федерален Агент!
Вдигни ръце и излез да мога да те виждам.
само не стреляй, човече.
Дженифър Фласкет, Кати Милър, Хилъри Търк.
Четиредесет и седем жени изчезнали в пет щата.
Поне да осведомим семействата...
и колко са в този списък заради теб.
Всичките.
Хайде, Скъли. Отвори вратата.
Защо?
Гледаш ме все едно съм чудовище.
Аз просто изпитвам глад.
Ти си повече от чудовище.
Ти не само се храниш с телата им, ти им изпиваш душите.
Аз не съм по-слаб от тях.
Дадох им каквото искат.
Те ми дадоха това, от което имам нужда.
Но вече не.
Смъртта няма да е самотна вече.
Пуснете ме.