The O.C. - 02x11 (2003) Свали субтитрите
Баща й умира и ме помоли да я намеря.
Ребека Блум - любовта на живота ти?
Ще дойдеш ли с мен?
Линдзи ме помоли да отида на вечерята с Кейбъл довечера.
Дядо те мрази.
- Та, какво точно искате вие двамата?
Пари?
Какво?
Коен ще прави комикс.
Мисля, че са наистина добри.
- Така ли?
- Да.
Гърдите са малко големи. Имам впредвид «не са ли»?
Самър и аз, може би направихме стъпка напред в нашите взаимоотношения.
Писна ли ти вече от мен? Излизахме заедно всеки божи ден тази седмица.
Все още я обичаш.
Тя е мъртва.
Ребека...
Рано си станал.
Уча за теста.
- Добре, виждам чудесно, аз всъщност тъкмо мислех да излезем да поговорим.
- Уча!
- Да добре. Можем да говорим и тук.
Просто мислех, че въпроса изискава малко повече въздух.
- За Алекс ли става въпрос?
- Не.
Не. Тя може да се обсъжда и на кухненската маса.
Не е на нужната висота, за да я обсъждаме на въздух.
Значи става дума за Самър и Зак.
Да, но всъщност това можем да го обсъдим и довечера, докато играем на Play Station.
- Добре.
- Мерси много.
Така, значи ние тримата напредваме с този комикс.
- Така и...
- И Самър и аз сме замесени професионално.
Знаеш как е. Стоим до късно в офиса...
Ти нямаш офис.
Да но със стреса в работата и крайните срокове нещата могат да станат, секси...
Вие пишете комикс.
- Няма нищо секси в това.
- Значи мислиш, че преувеличавам.
Мисля, че преодоляваш нещата с Алекс. Забрави и Самър...
и за първи път в живота си нямаш проблем с жена.
Значи искаш да кажеш, че се оплаквам, че няма за какво да се оплаквам?
Това казвам.
Добре, страхотно.
Тогава ще чакам следваща любов, която да опустоши сърцето и разсъдъка ми.
Нямам търпение.
Рано си станал!
- Промъкваш се след вечерния час ли?
- Хвана ме.
- Наказан ли съм?
- Може би ако си замълча...
Ще запомниш този мил жест...
- И ще проявиш същата снисходителност, когато аз закъснея.
- Мечтай.
- Струваше си да опитам.
Прибра се!
Притесних се за теб.
Нищо ми няма, само съм уморен.
Как прие професор Блум новината за Ребека?
Как мислиш, че го прие?
Мога да си представя.
Единствената му дъщеря си отиде, а той дори не я видя.
Ало.
- Здрасти, Санди. Ребека е.
Да.
Слушай, аз съм на кея.
Искаш ли да ти взема кафе?
Не, не.
9:00 ч. е добре, ще се видим тогава.
Добре.
Ще бъде трудно известно време.
Трябва да поспиш малко.
Изглеждаш изтощен.
Превод и субтитри: IvanMatin и OkTaBuA
Роно си станал.
Имам тест, а не съм готов.
Не изпускай тези дни.
Да, добре.
- Как е училището?
- Живота?
- Супер, както обикновено.
А ти и Линдзи?
Добре сме.
Знаеш, добре.
Имаше определено колебание.
О!
Не, не просто уча.
Раян, каквото и да си направил, може за се поправи.
Свещи, цветя... тези неша правят чудеса.
Всъщност проблемът не е в нещо, което съм направил. Но благодаря за подкрепата.
Проблемът е...
- Проблемът е баща ти...
- А човекът, неподвластен на чудеса
Какво стана?
Линдзи се свърза с него...
или по-точно аз го направих за нея. Имаше вечеря...
или по-скоро се предполагаше, че ще има.
- Отидохме на ресторант.
- Горкото момиче.
Какво каза?
Всъщност не си извади чековата книжка, но можеше да го направи.
Помислил е че иска пари?
Трябва да я е объркал с другата ми Сестра – Холи.
- Или с жена си.
- Не се засягай,но не съм най-големия фен на баща ти.
Но...
Люк Скайуокър е бил щастлив да има баща, дори и това да е бил Дарт Вейдър.
Прав си, тя има нужда от баща.
Аз ще се заема с това.
Ще има още една вечеря...
Тук, и ще ядем истинска храна.
И ще се погрижа да се държи добре.
О, боже мой, наистина ли изпихме Толова много снощи?
Изпихме толкова много тук.
Кой би предположил че момиче от "Харбър" ще изпие толкова.
Е аз не сам като другите момичета.
- Е тогава може би е време да ти покажа лабораторията в мазето?
- Мислех че никога няма да попиташ.
Така предполагам че трябва да тръгваш за училище.
Много поздрави на Сет. Малко ми липсват пилешките му ръчички.
С какво се е заел? Не ме е безпокоил от доста време.
Незнам, но...
Мислех да пропусна училището днес...
Имам впредвид, какво толкова има да се учи за Ацтеките?
Всъщност нищо.
Точно това си мислех и аз.
Та, какво искаш да правим?
- Ами, готова ли си за урока по сърф?
- Да! Чудесно.
Нека само да се изкъпя, ако това не е проблем.
О, можеш ли да ми дадеш някоя блуза?
Защото тази мирише на цигари.
И така, кой би помислил, че Санди Коен ще живее в Ню Порт?
Заобиколен от всички тези сърфисти.
Минаха 22 години.
Казваш го сякаш е много време.
Значи имаш две деца, а?
- Да
- Оженил си се?
Чакай, нека да позная.
Демократична радикалка, протеснантка от Лонг Айлънд?
Да позна.
Дори не си близо.
Богата, консервативна презвитерианка.
Израстнала е точно...
Всъщност... тук...
Руса, със сини очи, сладко малко носле, като копче.
Пълен си с изненади.
А как прие новината за моето завръщане?
Още не съм й казал.
Не искам да я считат за съучастник...
- При укриването ми на бегълка.
- Да, такава съм.
Ами ти?
Женена ли си? Имаш ли петте деца, за които мечтаеше?
Нищо подобно.
Не съм срещала никой след теб.
Трудно е да го направиш, когато не можеш да кажеш кой си всъщност,
не можеш да се задържиш дълго на едно място.
Разбирам как това може да ти прецака живота.
Да ми прецака живота?
Така ли говорите в Ориндж Каунти?
Постой повече и за нула време ще почнеш да казваш РАД.
Да, само че няма да оставам.
Разбрах, че ще...
съм в чудесната си квартира за още около 48 часа.
Ще прекарам това време с баща ми.
И след това ще изчезна.
Тръгваш си...
Как мога да остана?
Ти сам каза... аз съм бегълка.
Федералните ме търсят. Не искам да те въвличам в неприятности.
Баща ти знае ли, че ще тръгнеш толкова бързо?
Надявах се ти да ми помогнеш с това.
Здрасти.
Така! Какво искаш за вечеря?
Защо, да не ме каниш?
- Ами Кирстен те кани.
- Чудесно!
- И кой ще бъде там?
- О, сещаш се... аз, ти, Кристен...
А?
Кейлъб.
Кейлъб
Защо? Една ужасна вечеря не беше ли достатъчна?
Кирстен просто се чувства ужасно, заради това което се случи тогава.
Казал си й?
Иска да помогне.
Не искам да помага, не искам и ти да помагаш...
И определено не искам да вечерям с Кейлъб Никъл.
Добре, виж...
Люк Скайуокър е бил щастлив да намери баща си, нали?
Въпреки, че се оказва Дарт Вейдър.
Раян.
Люк Скайуокър и Дарт Вейдър се биха с лазерни мечове до смърт.
Вейдър отряза ръката на Люк.
- Е, щом така поставяш нещата.
- Виж, просто не се притеснявай за семейството ми.
Или нашето семейство, Както искаш го наричай.
00:09:29,290 --> 00:09:31,130
- Остави нещата така, става ли?
- Да.
Кирстен?
Удоволствие е да те видя в офиса ми.
Новите неща, с които си се заела вършат чудеса с фигурата ти.
И тази блуза е прелестна.
Прелестна? Свърши ли?
С какво? С комплиментите към красивата си дъщеря?
Татко, трябва да ми направиш услуга.
Искам да вечеряш с мен, Линдзи и Раян
и искам да не си най-големия задник на света.
За какво говориш?
Обвинил си я, че иска пари!
Не че преди смяташе това за недостатък.
Е, тя се появи с онзи уличен бандит.
Татко, слушай!
Раян, този уличен бандит, живее с нас вече година и половина.
Той е като брат на Сет, и като син за мен и Санди.
Все още се съмнявам в намеренията му.
Просто се опитвам да защитя семейството си.
Това момиче иска да познава баща си. Иска да те опознае.
Довечера ще се появиш на вечеря
и ще се държиш като истински баща на това момиче или ще загубиш две дъщери.
Разбра ли?
Татко, не мога да остана.
Вече съм заплаха за теб и Санди.
Значи ще те загубя отново, така ли?
Нямаме избор.
Разбира се, че имаме. Изборът, който винаги сме имали Санди!
Няма да се предам.
Знаеш колко време ще отнеме да се стигне до съд. Няма да имаме време да сме заедно.
Всичко, което искам е да изчистиш името си. Да си върнеш живота.
Това ще е много трудно, имайки впредвид какво се случи.
Само че то не се е случила, Санди.
Кажи му, Ребека!
Да ми каже какво?
Добре! Ами...
Онази нощ аз така и не отидох. Изплаших се.
Суковски трябваше да го направи сам.
Знаех си!
- Защо избяга?
- Обвзе ме паника.
Знаех, че ако ме хванат, ще трябва да свидетелствам срещу приятелите ми.
Санди, ти можеш да я защитиш.
- Можеш да изчистиш името й.
- Не можем да го караме да поема такъв риск.
- Той има семейство.
- Чакай! Чакай!
Преди да заминеш ние бяхме семейството му.
Санди, умолявам те!
Върни живота на дъщеря ми.
- Здравей!
- Здрасти!
Това Мариса ли е?
Да, или както аз я наричам "момичето от Козмо",
има страст към модата и е с магическа бутилка.
Алкохолизмът като суперсила.
Какво интересно схващане.
Ти сигурно мислиш, че Мариса е адски секси.
Няма да ме нарисуваш ниска и набита, нали? И да ме накажеш, че не те харесвам вече.
Това е което ме притеснява.
Ти и аз в креативен процес.
- Какво имаш впредвид?
- Ами, ние имаме история и съм притеснен, че това ще компрометира работата ми.
Отписваш ли ме?
О, ще компрометирам работата ти! Не забравяй нервните ми изблици.
Не съм ги забравил! Всъщност те са част от суперсилата ти.
- Наистина ли?
- Да, наподобяват тези на Хълк.
Но няма да стана зелена, нали?
А... това е начина ти да ме накараш да си сваля всичките дрехи.
Ето за това говорех. Имаме история.
- И това влияе върху работата ми.
- Не забравяш ли третия ни партнъор - Зак?
С име на супергерой "Гаджето", който има суперсилата да ме кара да забравям за теб.
Просто казвам, стресът, работата до късно, тесните помещения.
Надявам се, че няма, но не знам... може да стане неудобно...
Мислиш ли?
Ами?
Хей, приятели.
Имам чудесни новини.
- Здрасти!
- Баща ми има стажант, чиито чичо работи в Wildstorm.
- Наистина?
- Какво е Wildstorm?
Невероятна компания за комикси.
Подхвърлих им някои идеи.
Но, Зак ние всъщност нямаме такива. Те се влюбиха в света на Ориндж Каунти!
Мислят, че ще се хареса много сега.
Казаха, че ако харесат рисунките може да насрочат и среща.
Добре.
Така че се приготви, човек.
Стоене до късно, стрес, тесни помещения...
А и Коен, трябва да оправиш Самър
Какво?
Моля?
Казах им за нейната героиня, малката кавгаджийка, със скъпи чантички, пълни с кредитни карти.
Влюбиха се в нея!
- Така ли?
- Да!
- Харесали са ме.
- Да, но ще трябва да пооправиш приликите.
Трябва да започнеш да я рисуваш веднага.
Ами, добре.
Имам впредвид тази вечер.
Значи ще позирам на Коен довечера?
- Добре.
- Ще бъде чудесно.
Чудесно.
Направо чудесно.
- Здрасти.
- Здрасти.
Няма да правим купон, нали?
- Или никога не се знае?
- Не, просто вечеря с баща ми.
Аха.
Не се притеснявай.
Не си поканен.
Аха...
Ами добре, и без това ще трябва да се връщам в офиса.
Ами добре.
- С Макс ли работиш?
- Да.
Какво остана да направите?
Всичко.
Как ще реагираш ако ти кажа, че иска да му помогна да изчисти името на Ребека.
Да докажа, че е невинна.
Бих казала, че това ще е прекрасно.
Наистина ли?
Дъщеря му е мъртва и ако не можеш да я върнеш,
поне можеш да докажеш невинността й.
Знаех си, че ще разбереш.
Защо не си облечен?
- Линдзи тук ли е?
- Линдзи няма да дойде.
- Защо?
- Защото Кейлъб ще дойде.
- Да, Знам. Това беше целта.
- Отиди да я вземеш.
- Твърде много се забърках.
Не използва ли историята с Люк Скайуокър и Дарт Вейдър?
Да, но тя откри сериозен пропуск в нея.
Виж, баща ми идва насам и ако Линдзи не се появи, ще трябва да вечеряме с него...
Сами.
Добър довод.
Просто не виждам какво мога да кажа.
Може би си прав.
Вилиците от ляво, супените лъжици от дясно.
Какво е това?
Сет го нарисува.
Май е нещо като зъл играч на водна топка.
Остави го тук.
Може би след 10 години ще го продам по интернет или нещо такова.
Какво става с вас?
Така и не се отделихме от земята, карахме по пистана, но не успяхме да излетим.
Да, и аз тъкмо приключих с подобна връзка.
Да, но предполагам, че вършат работа, ако искаш да забравиш някого.
Или да се подготвиш за някой нов.
00:15:53,120 --> 00:15:54,640 Ей, може ли да спя у вас отново.
Искам да избегна доведения ми баща.
За мен няма проблем.
Но..
- Мога ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
Какво правиш с мен?
Пия бира и гледам филми.
Имам впредвид, спиш у нас, носиш ми дрехите...
Неща, които така и не станаха със Сет, а аз ходех с него.
Е, Сет не е точно твоя размер.
Не, но той беше, макар и за кратко, мое гадже.
Може би си права.
Май ще е по-добре да спя у нас
и без това нямам чисти дрехи.
Добре.
А, и ще изпера блузата ти и ще ти я върна.
Не се притеснявай за това.
Почти свърших с упражненията, мамо.
- Не е майка ти...
- Здрасти.
... сестра ти е.
Не знаех, че свириш на обой.
Не както трябва, наскоро започнах да се упражнявам отново.
Звучи добре. Какво беше?
Брамс, пиеса за оркестър.
- Знаеш ли кой още харесва Брамс?
- Да...
Няма да дойда на вечеря дори Кейлъб да е огромен фен на обоя.
Виж, никой не е бил по мачкан от баща ни, от мен.
- Има клуб, в който искам да се запиша...
- Той има доста проблеми
00:17:38,400 --> 00:17:41,190 Не е най-милият човек на света, но...
ако го разбереш, не е толкова лош.
Наистина ли?
Не знам.
Никога не съм можела да го разбера.
Но можем да опитаме.
Заедно.
Знам, че не е кой знае какво,
но диванът е удобен и имаме климатик.
- Всъщност нямаме, но имаме прозорци.
- Килимът е доста шарен.
Осамотено е.
- И можеш да си го позволиш.
- Чудесно е, Санди!
Перфектно е! Имам предвид за следващите 48 часа.
Ами, може да ми отнеме повечко време да разбера как да процедирам със случая ти.
Наистина ли?
Ще се заемеш!
О!
Благодаря ти!
Имам впредвид...
Благодаря.
Зная, че казах, че не искам помощта ти, но
всъщност беше обратното.
Знаех го.
Та...
- Каза ли на жена си?
- Не.
Санди.
Тя не трябва да знае, все още, поне докато не се изяснят нещата
Не.
Не ми харесва, но...
тока е най-добре за нея.
Добре, това си е твое решение.
Баща ми ще е очарован.
Трябва да празнуваме.
Да, аз ще наема "Chuck ECheese"
Не.
Знам, че не можем да излезем но можем да поръчаме мексиканска храна.
И бутилка текила
Още ли обичаш «печунг»?
- Да.
- Да?
Може да изпушим малко трева.
Яко.
Да, и докато окривам беглец ще набавя малко трева от улицата.
О!
Никога не излизай без нея.
Случайно да имаш бонг под ръка?
Не, напоследък не.
Синът ми Сет е...
Изживява се като детектив...
Ако не ме лъже паметта
Санди Коен може да превърне почти всичко в лула.
Кутийка от газирана вода...
Ябълка...
Трябва ли да слушаме и Алман Брадърс?
Зависи от това дали имаш ябълка.
Нека се ограничим с текилата.
- Здрасти.
- Влизай.
Добре.
Хей, радвам се да те видя облечена като за случая.
А, да.
Готов ли си?
Да само секунда.
Давай!
О, Боже мой!
Какво?
Това е костюмът ми! Казах ти, че имам одобрени дрехи.
Виж, ако зависеше от теб...
Щях да съм с опърпани лилави дънки и ...
- Не така е по-добре.
Много по-добре.
Добре, хайде, нека сме професионалисти.
По-малко лиготии и повече рисуване.
И без добавки.
Само красотите, които ти е дал Бог.
Дали ще можеш да се завъртиш на около 40 градуса?
Но дръж лицето си наклонено към светлината.
А след това дръж ръцете си "акимбо".
Какво -бо?
Ето, точно така.
Добре, изпъчи малко гърди.
- Ето така.
- Аха.
Добре, сега завърти лицето си малко, ето по този начин.
Чакай.
Какво?
Добре.
Можеш ли да махнеш мръсните си лапи от мен?
Да.
Изглеждаш добре.
- Това ли нарисува току що?
- Да, но ти току що излезе от светлината.
Хей.
Знаеш ли,
иска ми се да мога да рисувам, но всеки път, когато се опитам да нарисувам чевек
се получава само една огромна глава с два крака, които излизат от брадичката му.
Ами да, виж как държиш молива.
Задушаваш го!
Не е вярно! Моливът може да си диша сам.
Да, но приятелят без врат не може.
- Отпусни малко!
- Добре.
Добре, ето.
Просто го прави бавно и внимателно.
- Да.
- Да.
Пикасо е казал: "Първо трябва да можеш да нарисуваш права линия".
Точно така.
Мисля, че видях каквото ми трябваше.
Мога да довърша по памет.
Да, добре, защото...
Костюмът започва да ме тормози.
Отлично.
По-късно ще се върна за принцеса Спаркъл.
Добре.
Добре.
Добре.
Това е най-хубавата вечеря, Която някога си готвила, Кики!
Това е Фондю, татко.
Сирене на хапки, не е толкова трудно.
Знаеше ли, че Линдзи свири на обой?
Не много добре.
Наистина ли...
Свириш ли нещо на Брамс?
Опитвам се.
Знаеш ли, че татко има места в ложата в зала Холивуд?
Ходила ли си?
Не, но съм чувала, че е невероятно.
Билетите са твои.
Чудесно.
Раян, какво мислиш?
Малко "еса пека", малко "йо йо ма"
Не мисля, че на Раян ще му е интересно.
Татко!
Какво, просто казвам,
че момче като него би се отекчило от подобно представление.
Да, защото нямат музика в Чино.
Всичко е наред. Просто го остави да ме обижда.
Нямах намерение да те обиждам. Просто не знаех, че си подчитател на класическата музика.
Кой е любимият ти концерт на Брамс?
Раян, толкова съжелявам.
Не, всичко е наред. Знаете ли. Просто ще си тръгна.
Идеята беше Линдзи и Кейлъб да си наваксат изгубеното време.
Какво намекваш?
Просто имате много за наваксване.
И ме е яд да гледам как пилеете времето обиждайки ме.
Раян!
Остани.
Да, Раян, остани колкото искаш.
Живей в тази къща, яж храната ни,
излизай с децата ни, навирай си носа в нашите неща.
Толкова си непоносим.
Какво?
Простих му, че запали къщата ми, че научи внука ми да краде коли
и че предизвика побой по време на партито ми по случай титлата "мъж на годината".
И сякаш всички са забравили, че едно момиче забременя от него.
Нещо, с което и ти си добре запознат. Само че, не съм й плащал да мълчи.
Какво каза?
Просто ти казвам истината.
Мажеш да се опитваш да го скриеш от Линдзи, като обръщаш нещата срещу мен...
Писна ми от теб.
- Жалко, защото аз сега започвам!
- Раян.
Нека ти кажа нещо. Ако си дошъл тук за да се биеш...
- Татко!
- Раях, недей!
О!
- Татко!
- О!
Татко!
Татко?
О, Боже мой!
Обадете се на бърза помощ!
Татко!
Това е последният път, който се опитвам да готвя.
Умирам от глад.
Тук някъде трябва да има машина с храна за разбиване.
- Едно кафе ще ми дойде добре.
- Да, аз ще се погрижа.
Хей, Линдзи, искаш ли да дойдеш?
Ще остана тук.
Тук съм!
Съжелявам.
Не че не съм му го пожелавал, но как е той?
Все още не знаем.
Притесних се за теб.
- О, работих до късно!
- Пил ли си?
Кирстен Коен?
Да, аз съм?
Аз съм д-р Стефан Ласеров.
Бях до баща ви цяла нощ!
Нека кажем, че...
- Ще се оправи!
- Ох, слава Богу!
Претърпял е малък сърдечен удър
и ще трябва да му направим някои изследвания и да остане тук няколко дни, но няма за какво да се притеснявате.
Може ли да го видим?
Само роднините.
Аз съм му дъщеря.
Тогава, ето от тук.
Идваш ли?
Само секунда.
Мислех си...
- Ти около баща ми... сега...
- Може би няма да е най-доброто за кръвното му.
Вероятно не.
Разбрирам. Имам много работа за свършване в офиса...
- Но ще остана ако искаш.
- Не, тук са Линдзи, Раян и Сет.
Добре.
Боже мой! Почти си го целуна?
Не трябваше ли да си в болницата?
Голяма работа.
Това е просто Кейлъб.
Раян каза, че ще се оправи.
Освен това той е като хлебарка.
Ще надживее всички ни.
- Та! За малко да целунеш Коен...
- Не беше за малко!
Беше допиране на нослетата! Напълно различно е!
Не съвсем!
Понякога можеш просто да имаш момент с някого.
Сещаш се, правиш нещо случайно и това е като презареждане или нещо такова.
С кого си си допирала нослето?
Какво? С никой!
Имам впредвид...
- Знаеш ли какво имам впредвид?
- Да!
Като да ходиш с невероятно готино момче, което наистина те харесва
- и пак да харесаш някакъв загубеняк в 27-ми номер дънки.
- Да
- Как му се казва на това?
- Не знам.
Какво се предполага, че трябва да направиш?
Мисля, че зависи от това кой е човекът?
Ако е Коен...
Ами, мисля, че ще имащ нужда от всичките си оръжия в скъпата чантичка, за да се защитиш.
Ако е нормален човек, не го изпускай!
- Ами ако е някой, чийто нос никога не би преположил, че ще докосваш?
- Имаш предвид някой като принцеса Спаркъл?
Млада си, необвързана и имаш сладко носле.
Защо да не го използваш.
Удобно ли ти е?
Имаш ли нужда от нещо от вкъщи?
- Чехли, халат?
- Не, не добре съм.
Благодаря.
Всъщност никога не съм се чувствал по-добре.
Да не си на морфин?
Дължа и на двете ви извинение.
Срамота е че трябваше една коронална артерия да ми покаже колко ужасен съм бил.
Татко, всичко е наред.
Не не е, но сега когато имам втори шанс...
бих желал втори шанс.
Можем ли да започнем от начало?
Щом ще се почувстваш по-добре. Не мислех, че те харесвам
докато не помислих, че съм те загубила.
Това означава ли, че ми прощаваш?
Добре.
Да.
Отивам ли в затвора?
Не задължително.
Оневиняването ти вероятно е невъзможно.
Няма да е лесно.
С твое позволение искам да осигуря един вид помилване, споразумение, което ти гарантира, че ще си с баща си, а не в затвора.
Да, това сега е най-важно.
Какво можем да направим?
Ще ми трябват факти, историята ти,
и тогава ще можем да издирим свидетели, които да потвърдят.
Но първо,
трябва да се обадя на жена си.
Извинете ме.
Здравей, скъпа, аз съм. Надявах се да си се прибрала.
Преполагам ще се видим на вечеря.
Обади ми се ако имаш нужда от нещо.
Обичкам те.
Може би трябва да си със семейството си,
с жена си, да я подкрепиш.
Всичко е наред. Не мисля, че ме иска там сега.
Баща й и аз не се разбираме много.
Сигурен ли си?
Да, да. Колкото по-скоро започнем...
Толкова по-скоро ще се махна от живота ти.
Не. Не е така.
Напротив, така е.
Прибери се при жена си.
Ще работим върху това сутринта.
Хей.
Може би вече са изстинали.
О, мерси.
Щях да ви ги донеса, но не исках да ви прекъсвам.
Къде е Сет?
Той...
Той се прибра.
Да се изкъпе, да свърши някой неща.
Защо не отиде с него?
Реших, че трябва да остана.
Това е най-малкото, което мога да направя.
Раян, никой не те обвинява за това.
Наистина.
Хей! Какво става?
Здрасти.
Минах да ти върна това.
Може да струва много един ден.
Хубава къща.
Мерси.
Става за почивните дни и ваканциите.
Срещаш ли се с някой?
С много хора предполагам.
С жена?
- Партнъор в живота
- Сет?!
- Това е законен въпрос!
- Не ме принуждавай да те нараня в хубавата ти къща.
Да, но знаеш ли какво? Наранила си ме достатъчно вече, така че...
Стига...
Не съм те наранявала.
Никога не е било толкова сериозно.
Спомням си как жестоко ми драскаше роговицата и ми извиваше ръцете по начин, който не е обичаен за тях.
Знаеш какво искам да кажа.
Бяхме като трамплин един на друг.
Ти ми помогна да забравя Джоуди.
А аз да забравиш...
Самър.
Аха
Всъщност е добре.
Помагахме си да се подготовим за бъдещето.
Късмет с това.
Късмет със Самър.
Я виж ти!
Реших, че може да хапнем домашно-сготвено.
Това е печена сйомга, в малинов сос.
- Любимата ми!
- Знам.
Моят герой!
- Избръснал си се?
- Е, поддържам се.
Работиш доста.
Хубаво е, че имаш нов офис. Харесва ли ти?
Ами...
Малко е оръфан.
Точно мой стил.
Ако ще прекарваш много време там ще трябва да го стегнеш.
Така ми харесва.
Така, докато приготвяш кулинарни чудеса
ще отида до магазина да взема някои неща за татко.
Обичам те.
И аз те обичам.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Коен.
- Самър.
Ти?
- Аз...
- Да, мислех си..
- Извинявай продължи!
- Не, не, не ти си пръв.
Да, добре.
Не ми харесват...
сенките в скиците ми.
Радвам се да го чуя.
Защото направих някой промени на костюма си.
- И принцеса Спаркъл сега има мантия.
- Много добре. Фантастично.
Винаги съм казвал, че всяко четирикрако и ритащо същество се нуждае от мантия.
Да.
- Винаги съм го твърдял!
- Да.
Добре.
- Трябва ли да ме рисуваш пак?
- Не, не е необходимо.
Не е необходимо. Запомнил съм всичко.
Запечатано е в паметта ми.
Добре.
Мисля , че да.
Нямам търпение да видя какво ще направиш.
Виж...
Мисля, че най добрия начин...
- Да запазим професионалните си отношения...
- Е да прекарваме колкото може по-малко време заедно...
Именно!
Супер.
- Кой е готов за пътуване?
- Какво?
Тъкмо говорих с човека от Wildstorm. Много е харесал рисунките ти.
Уредих среща.
Отиваме в Сан Диего. Само тримата.
- Това е чудесно!
- Да.
- Аз съм виновен.
Не, никой няма вина.
Но мисля, че Кайлъб се е променил.
Наистина иска да се опознаем.
Това е чудесно.
- Да така е.
- Да.
Просто...
Мисля, че ще е доста трудно...
Ако аз съм наоколо, да знам.
Виж, сигурна съм,
че ще те хареса.
В смисъл...как може да не го направи.
Просто ще отнеме известно време.
- А и сега се нуждае от мен.
- Да ще си дадем малко почивка.
Правели сме го и преди.
Знам, първо Кирстен, сега и баща ми.
Не искаш връзка с Джули Купър, нали. Защото тогава никога няма да се срещаме.
Това никога няма да стане.
Знам какво е
да нямаш баща.
Разбирам те.
Чао.
- Ало.
- Здрасти, аз съм.
Просто исках да се уверя, че всичко е наред.
Да.
Тъкмо щях да лягам на дивана.
Добре.
Ще се видим сутринта.
И ще се справим с проблема.
Щом ти си се заел, нямам съмнения.
Лека нощ.
Лека нощ.
Благодаря ти.
- Ало.
- Здравей, миличък, мама е.
Здрасти, как е дядо?
О, добре е. Тъкмо се видяхме с него.
Баща ти там ли е?
Почакай малко да проверя.
Татко?
Нямам идея къде е.
Добре, ще се отбия
да оставя няколко неща в офиса му.
Има нужда от освежаване.
Освежаване ли каза?
Да, това казах.
Добре, виж....
Ако се засечем искаш ли да му предам нещо?
Не, искам да е изненада.
Просто му кажи, че ще се прибера след малко.
Добре, няма проблем.
Чао. Чао.
Да.
- Здравей.
- Здрасти.
Раян и аз няма да откажем помощта ти да сложим масата.
Добре.
- Кой се обади?
- Мама.
- Аха, и какво каза?
Каза, че ще се прибере след малко...
Санди?
Ти ли си?
- Ребека!