Head In The Clouds (2004) (Head.In.The.Clouds.WS.LiMiTED.DVDRip.XViD-ALLiANCE cd1.srt) Свали субтитрите
Добър ден мадам. Колко е гледането?
Три франка, скъпа, написано е на вратата.
Съжалявам.
Не мога да видя.
-Трябва да вървим. Закъсняваме.
-Ще изпуснем автобуса.
Благодарим , мадам.
Какво видяхте?
Видях 34-тата ти година.
Тихо.
Това е портиера.
Забеляза ме като се измъквах.
Това стая за първокурсници, нали?
Те са много луксозни.
В Йеил приличат на манастирски килии.
"Аристотел и добродетелта." О, съжалявам.
-Няма значение.
-Разбира се, че има. Аз го смачках.
Почакай.
Вали още по-силно навън, а?
-Мислиш ли, че ще е добре да остана?
-Разбира се, че можеш.
-Излизам с един от преподавателите.
-Знам. Джулиан Елсуърд.
Току що се скарахме ужасно. Не мога да се върна в стаята му.
Трябва да махна тия дрехи.
Извинявай.
Помогни ми.
Напълно е залепнало за мен.
Не ми пука, че ще се скъса
Благодаря.
Наздраве.
Ням ада си ходиш в това време. Може да спиш в моето легло.
Но ние не сме се запознавали.
Аз ще спя на стола и ще наблюдавам.
Много е благородно, но няма да мога да сънувам ако ти открадна леглото.
Поемаш голям риск да ме приемеш тук.
-Съжалявам.
-Не. Не се извинявай.
-И аз се задоволявам.
-Не е нормално....
Аз мисля, че е.
-Аз съм Гилда Бисе.
-Знам коя си.
-Това звучи злокобно.
-Ти си най-известната наоколо.
-От къде си?
-От Дъблин по произход.
-Преместихме се на север след преговорите.
-Защо?
Баща ми беше полицай.
И беше убит по време на размириците.
И ти англичанин ли си или ирландец?
На хартия съм англичанин. Но не вярвам твърде в държавата.
Нито пък аз.
-Как стигна до тук?
-Получих стипендия.
Красив, смел и умен.
Какъв удар.
Също имаш и красив ....., и се надявам да го сънувам.
-Лека нощ, Гай.
-Лека нощ.
Направихме го. Дължа ти живота си.
Не ми дължиш нищо. Беше забавно.
Всеки познаваше Гилда Бисе.
Баща й притежаваше една от най-големите фабрики за вино.
Майка й беше богата американка.
Бракът не бил сполучлив...
и Гилда е прекарала повече от живота си в Америка.
Тя беше най-прочутата в Кеймбридж...
И миналата нощ спа в моето легло.
Ако някой знаеше щеше да е велика нощ.
Ти ли си Гай Мейлън?
-Да.
-Джулиан Елсуърд.
Страшно съм признателен за миналата нощ. Гилда каза, че си бил добросърдечен.
Наистина не мога да ти се отблагодаря. Спаси ми задника.
Щяха да ме уволнят и по-лошото да ме лишат от наследство ако я бяха открили тук.
Ще се радвам да ти бъда полезен.
Виж ще организираме забава през уикенда.
Гилда поиска да те поканя.
Не знам дали си малко извратен...
но възрастните ги няма, и аз ще разполагам с къщата.
Разбира се ще ти трябва момиче.
Аз ще ти осигуря.
Когато бях първокурсник не знаех, какво е това момиче.
Страхувам се, че м-р Елсуърд няма да ви пусне ако не изпиете първо едно от тези.
Паролата е "мартини."
Прилича на парафин!
Затова не се опитва, скъпа, а просто се гълта.
-Свежа кръв.
-Здравей, старче.
Твоите момичета искат да танцуват с мен тая вечер...
защото Гилда е заседнала в Калаис.
-Бедната Гилда.
-Ще пристигне.
Калаис е гадно място.
-Здравей, Гай.
-Здрасти.
Радвам се, че дойде.
Ти си нещастно момче...
...чиято приятелка Джулиан превръща в чудовище.
-Ядосан ли си?
-Треперя за нея.
Не ти пука, че е развратна?
Ако разврата е от добро семейство не ме вълнува.
Мислиш се за много смел като използваш такива думи?
Трябва д аги използваш някога. Помагат за запека.
Ще се чувствам толкова грешна на сутринта.
Какво пишеш?
Ода за твоя пъп.
-Гилда.
-Г-н Рицар.
-Не се качвай горе.
-Какво има там?
-Горе има оргия.
-Звучи обещаващо.
Моята партньорка за вечерта е на линия.
Твоята партньорка не е ли Моли Туелфстрийс?
Да. Има опасност да се простуди.
-Джулиан пише поема на стомаха й.
-Какъв мерзавец.
Не ти ли пука?
Жал ми е за Моли. Той е ужасен поет.
Ти си доста модерна, нали?
Не се чувствам комфортно тук.
Чувствам се виновен да съм сред това изобилие.
Това е само игра. Не го приемай сериозно.
Не е точно игра ако си без работа и трябва да храниш семейство.
За щастие аз не съм.
Нито пък ти.
Дойдох тук само за да те видя.
-Ето, казах го.
-Добре.
Изглеждаш прекрасно.
Ти не.
Очите ти са целите червени. Приличаш на ловджийско куче.
Имаш чудесни възстановителни сили.
-Ако някой дойде?
-Ние дойдохме първи.
-О, Господи!
-Мисли за неделното училище.
-Какво?
-Мисли за неделното училище.
-Защо?
-Защото това е отборен спорт.
Благодаря, Ънуин.
-Мисля, че ще е благоразумно да...
-Добра идея.
Добро утро, Ънуин.
Мисля да закусим на терасата тая сутрин.
Гилда! Какво правиш тук?
Честит рожден ден, скъпи.
-Кой е тоя?
-Приятелят ми Гай.
Ти беше зает, когато го хванах.
Гилда, той е наистина примитивен.
Знам. Той е древен човек. Планувам да го показвам.
-Джулиан, нищо не е станало.
-И за секунда не съм си помислил нещо друго.
Писахме си сонети един върху друг.
Добре. Смяташ ли да се надигнеш преди още някой да те е видял?
Ще бъдеш ли добър да ми донесеш професорската си тога?
Гилда, какво искаш да кажеш?
Ами днес е твоя голям ден..
Ще си облека костюм за рождения ден в твоя чест.
Със сигурност чух, че Гилда и Джулиан са скъсали...
но не изглеждаше нещо да се е променило между тях.
Минаха няколко седмици...
и тъкмо се примирих, че никога повече няма да бъда с нея...
случи се нещо неочаквано.
-Разводът беше преди 12 години.
-Тя трябва да е разорена.
Мога ли да се включа?
Хонорара е 5 шилинга годишно.
Прочетох за майка ти. Сигурно е било ужасно.
Ние с нея си бяхме чужди.
-Ти как си?
-Упражнявам си билярда.
Исках да те видя и да ти кажа, че напускам Англия.
Защо?
Пътешествията ме зоват. Искам да пътувам.
Къде ще отидеш?
Харесвах арабските нощи като бях малка.
Може би ще започна от там.
Искаш ли компания за пътуванията?
Ти трябва да завършиш образованието си.
-Джулиан знае ли?
-Оставих му красиво писмо.
Ти си единствения ми приятел от тоя период, който искам да запазя.
Три седмици по-късно Гилда напусна Англия.
И така започна нашата едностранна кореспонденция.
Тя никога не беше толкова дълго на едно място за да й изпратя писмо.
След година спря да пише.
През това време аз завърших и започнах да преподавам в Източен Лондон...
Опитах се накрая да я забравя.
Гражданската война се засили в Испания...
...и аз организирах кампания в подкрепа на републиканците...
...в тази все повече отчаяна борба срещу фашистите.
Тиберий е в лошо настроение! Къде са тия робове?
Ще ви видим колко сте смели в Колизеума.
Вземете им водата за пиене.
Нямах писмо от нея повече от година.
Но Гилда винаги се появяваше в точния момент.
Беше се върнала в Париж...
...разказа ми всичко за живота си до сега...
...и ме извика да я посетя.
Още веднъж нищо друго нямаше значение за мен.
Госпожица Бисе?
Бонжур.
Търся госпожица Бисе.
Гай! Ти дойде! И толкова скоро!
Ами накрая ми изпрати адрес.
Погледни се. Станал си мъж.
Дори се бръсна.
-Колко ще останеш?
-Само до утре. Трябва да работя.
Това е абсурдно. Трябва да останеш повече от месец.
По-добре да се приготвим за довечера.
Ние сме велика група от роботи.
Не закъснявайте.
-Ще можеш да видиш шоуто ми.
-Какво шоу?
Ще видиш довечера.
Видях те във филм като робиня в Древен Рим.
-Беше ли смешно?
-Как получи ролята?
Срещнах американски кинооператор и се върнах с него в Холивуд.
Отначало исках да бъда актриса...
но после се заинтересувах повече от снимането
Бърках му в мозъка всяка нощ.
Женен ли си вече?
-Не съвсем.
-Добре.
Сигурна съм, че имаш хиляди обожателки.
-Какво правиш след работа?
-Събирам пари за републиканците в Испания.
Забравих, че имаш съвест.
Макс!Това е Гай.
Току що пристига от Лондон.
Добре дошъл в Париж. За откриването ли дойде?
Той не знае нищо така, че ще бъде напълно обективен.
Точно така.
Къде ще отседнеш?
Има хотел на ъгъла, който приятелите ми харесват.
Ще остане тук.
Той и Мия могат да се гледат как спят.
Добре.
Ще бъде невероятно бляскаво, нали?
А аз трябва да бъда старомодния там .
Ти си англичанин. Хората го очакват.
Ще ми помогнеш ли?
Значи Макс е любовника?
Той има галерия.
Всъщност е добра компания...
но започна да се държи собственически напоследък.
-Върви по много тънък лед.
-Да се надявам ли, че ще се стопи.
Не се цупи.
Не знаех, че ще дойдеш толкова скоро.
И междувпрочем...
Сигурна съм, че не спиш сам всяка нощ в Лондон.
Моменти на копнеж. Похот, суета, и радост.
Любовта печели и губи.
Чест е да съм първия домакин на творбата...
...на тази нова велика фотографка.
И като бонус позволете да ви представя жива скулптура...
...създадена специално за тая вечер?
Снимките са добри сами по себе си. Но скулптурите бяха нещо друго.
Лошото е, че няма да ги видим никога повече.
Можеше да ги филмираш Гилда Да ги запишеш за поколенията.
Те трябва да са живи за да може хората да се накланят...
...и да усещат аромата на моделите.
Не те ли тревожи това, Мия?
Хората да душат около теб като кучета?
Аз съм скулптура, така че ги игнорирам.
Ами ти Гай?
Виждал ли си нещо такова в Англия?
Не, не съм.
Гай смята че изкуството е политика.
В Лондон той събира средства за испанските републиканци.
Германски нацисти осмиваха нацизма последните 15 години...
...и нямаше никакъв ефект.
Но важно е, че опитват.
По скоро е безумие ако си спечелят билет за някой от ония лагери.
И удоволствието от това ще им дава сили в техните убеждения.
Да пием за умерения страх.
Не. да пием за Мия, чиято красота вдъхновява всички.
Може да си модел за Коко Шанел. Аз ще те препоръчам.
Мия учи за сестра.
Тя е модел само в свободното си време и аз имам специален договор.
Имам чувството, че съм те виждал преди. Никога не забравям лица.
Вероятно си ме видял в Ле Гранд Жу.
И какъв е твоя принос за Испания?
Стоиш в комитета и раздаваш брошури по улиците?
Като си толкова смел...
...защо не се записа в интернационалните бригади?
Ще се запиша след като свърши училищния срок.
-Сериозно ли?
-Да.
Е, пътя е начертан.
Фашизмът трябва да бъде спрян преди да ни погълне всички.
Лека нощ.
-Станал си сериозен.
-Светът е станал сериозен.
Всички ще умрем от гравитацията.
Съжалявам не мога да съм с теб тая нощ.
-Въобще харесваш ли го?
-Понякога.
Но приемам, че е малко твърд в момента.
Мия, излизай от банята! Ще се изтъркаш цялата!
Сигурно Ле Гранд Жу е кабаре?
Имитации. Стриптийз.
Тя нямаше нищо. Тя е мое протеже.
Искам тримата да сме приятели.
Гилда, идваш ли?
Ще се видим сутринта.
Този е по-удобен.
Спах тук като дойдох за първи път.
-От кога си тук?
-Половин година.
От коя част на Испания си?
Астурия. На север е.
Не ревнувай. Той не означава нищо за нея.
Той иска ти да чуваш.
Страхува се от чувствата й към теб.
Да, а аз от моите към нея.
-Кой е?
-Аз съм.
Как можа така мелодраматично да си тръгнеш?
Какво има за пиене? Нищо не съм пила.
Здравей.
-Това е Линда.
-Здравей, Гилда.
Съжалявам, че те събудих.
Имах морска болест на кораба...
...после опитах да хапна нещо да ми оправи стомаха...
...но храната тук е ужасна.
-Момента не е ли подходящ?
-Ти как мислиш?
Макс знае ли, че си тук?
Макс много ми натякваше за теб и го изгоних.
Не можех да те оставя да тръгнеш и да се самоубиеш.
Вероятно се върна с объркано съзнание.
Разговорите можеха да са твърде едностранни.
Сега ми дай одеяло и може да се върнеш в кревата.
-Какво правиш?
-Тръгвам си.
Тя ще спи там. Само ще й дам завивки.
Гай, бях с теб в киното.
След като я видя, не каза дума след това.
И като получи писмото й веднага се качи на влака.
Тръгвам си.
-Няма нужда.
-Имам задачи рано сутринта.
Освен това мисля, че не съм на мястото си.
-Нали не я накара да си тръгне?
-Не.
Тъй като тя си тръгна предполагам, че няма да спя навън.
Нямаш идея как те обожавах в Кеймбридж.
И като дойдох тук нищо не се беше променило.
Беше невероятно.
Не можех да стоя от другата страна на врата и да се залъгвам...
...слушайки теб и любовника ти. Беше мъчително.
Не се тревожи.
Все още издавам хубави звуци.
И докато свършим...
...ще си все така подут. И все така нетърпелив.
Как намираш вратовръзката ми?
Перфектна е.
Как срещна Мия?
Видях я на улицата. Последвах я до кафето.
Ти подбираш хората? "Моля, влез в живота ми."
Понякога виждаш напълно непознати, но има нещо специално в тях...
...и си мислиш "Мога да опитам да поговоря с тях...
..."защото повече никога няма да ги видя," но не го правиш...
...защото не е така.
Но понякога всичко е предопределено.
Това трябваше да е твоята стая, когато дойдох оная нощ в Кеймбридж
Какво имаш предвид?
Цялата стая ми беше позната. Бях я виждала в сънищата си.
Сигурно ти е напомняла на някоя, която си виждала преди.
Просто си мислим, че сънуваме нещата.
Толкова си безчувствен.
Съзнанието не е физическо както другите части на тялото.
Може би то може да гледа напред в сънищата. Може би не се подчинява на физичните закони.
Но ако стаята ми е била вече там...
...значи всичко трябва да е било поставено предварително.
Мислиш, че бях спонтанна...
...но аз винаги правя така.
Тъй като винаги печеля с тоя аргумент.
Това научих в училище.
Трябва да работя.
-Откажи се от преподаването като начало.
-И от какво ще живея?
-Ще ми бъдеш асистент.
-Как е заплащането?
Добри премии.
Слушам ги всяка нощ.
-Пречим ли ти да спиш?
-Тя може да спи на всичко.
Тя има невероятни разговори на сън. Три или четири души.
Понякога говори различни езици.
Е, приемаш ли?
Колко време ще отнеме?
-Само час.
-Искам да играя.
Застани по-близо.
Противен келеш. Така как е?
Сега ужасната лигла трябва да се обърне.
Сложи ръцете си така.
Голяма усмивка.
Тази е добра.
Коя е тя?
Мадам Крюсо. Показва гърдите си на цял Париж.
Това е пропаганда?
Здравейте Тъкмо приключихме със снимките.
Да, новият Чаплин.
Здравей, Гилда.
Е, Гай...
...напусна Лондон заради Града на Светлините?
Така изглежда.
Мия!
-Преоблечи се тук.
-Защо?
Той беше на изложбата.
Няма да види нищо, което не е виждал преди.
Там беше част от скулптурата ми. Сега си плът и кръв.
Какво ще правиш като излезеш с него?
Любопитна съм.
Знаеш какво казват за него.
Да чуеш какво говорят за теб.
Роклята те откроява.
-Ще вечеряте ли после?
-Не сме решили.
-Кога да я върна?
-Стига.
-Ще се видим после.
-Довиждане.
Ти си голям щастливец да живееш с две прекрасни жени.
Но Гилда все още не ме одобрява.
Понякога мисля, че ревнува.
Изглежда ти й въздействаш успокояващо.
Тя се движи в диви среди, но ти знаеш за това.
-И не те вълнува.
-Не.
Много похвално. Миналото и бъдещето се разминават
Мигът е всичко.
Отначало мислех, че си досаден идеалист.
Но се оказа, че ти си един от нас.
Кажи ми като мъж на мъж...
как е Гилда в леглото?
Като мъж на мъж?
Въобще не те интересува.
Хайде, Мия. Потанцувай ни.
-Моля те?
-Коледа е.
-Хайде.
-Добре.
Защо не?
Един с ужасен дъх?
С лепкави ръце.
Стискаше ми китката всеки път като кажеше някоя шега с надеждата да се разсмея.
За какво си говорите?
-Ти.
-И какво каза?
Какво каза?
Минава 4 часа. Почти изпуснахме Коледа.Хайде.
Умирам от глад.
Извинявай. Не разбирам нито дума.
Не ти и трябва.
Ако животното звучи така разбираш, че е зло.
Всичко което казва е, че като възцари Велика Германия...
...няма да има нови териториални претенции.
И вярваш ли му?
нарисувах картини на всичко тук, когато бях в пансиона.
-Мога ли да ги видя?
-Изхвърлих всичките.
Нямах талант по принцип. Просто исках да бъда Ван Гог.
-Здравей, Франсоас.
-Добър ден, госпожице
Как си, татко?
Спасявам живота на насекомите.
Никога не съм те виждала толкова състрадателен.
Не харесвам звука, който издават.
Защо си облякъл униформата си?
Имаше състезание тук в Рием.
Нашия фронт не е така популярен във вътрешността.
Света се обръща срещу Москва...
...което е леко притеснително за нас малките земевладелци.
Но политиката никога не е била силна страна на дъщеря ми.
Свали си краката от дивана.
-Чарлс Бисе.
-Гай Мейлън.
Ще останете ли за вечеря?
Франсоас, още два прибора?
Гай неотдавна дойде от Англия.
Е, как е актьорството?
Направих само един филм. Никога не ми е било кариера.
Какво следва? Никога не се спира.
Първо танцуваше и стаята й беше пълна с облекло за балет.
После откри Стендал, и естествено искаше да е велика писателка.
После какво беше, рисуването?
Единственото нещо, което научих от теб татко е да не се спирам пред грешките си.
-Къде е мащехата ми?
-Вероятно разхожда кучетата.
Какво стана с приятеля ти Макс?
Гледа си неговия живот.
Никога не разбрах никоя страна от нейния живот.
Затова съм ти обидена, че си ми завещал такива некачествени гени.
Реколта 1930.
Не, 1928.
По-копринено е.
Има по-малко танни.
Казват, че да опиташ виното е последното удоволствие.
Но Гилда ми каза, че не се интересуваш много от вина.
-Отгледан съм в Гинес.
-Ние пием Гинес във Франция.
-Много добро за разстроен стомах.
-Като стара кучешка козина.
В действителност.
Защо Гилда, си толкова привлекателна тази вечер?
Обича да ме стряска като облича дрехите на майка си.
Опитва се да ме накара да се чувствам виновен.
Обвиняваме за смъртта на майка си.
Не те обвинявам, татко.
Съдбата раздава на някой хора лоша ръка.
Съдбата е оправдание за някои хора, които страдат от разбитите си нерви.
-Вината си беше нейна, нали?
-Не, не напълно.
Абсолютно и напълно беше моя вина. Аз съм безчувствено животно.
Виждаш ли скъпа? Оженила си се за звяр.
Ожених се за звяр, защото съм ловджийка.
И ако не те опитомя ще те гръмна.
Тогава ще трябва да се кърпя.
Не наближава ли рождения ти ден, скъпа?
Трябва да го отпразнуваме.
Знаеш, че не празнувам рождените си дни.
Ако се страхуваш от тях сега, какво ще е като си на моите години.
Не мога да си представя, че някога ще съм толкова стара.
Благодаря, Гилда.
Има нещо в тая къща, което ме превръща в чудовище.
Не харесвам възгледите му, но се забавлявах с остроумието му.
Той обича да унижава жените си.
Нали я видя как го търпи.
Всичко което иска от нея е да я показва на ловните си другари.
Мия, върнахме се..
Затвори вратата, моля те.
Копеле.
-Не трябва да ходиш на работа днес.
-Добре съм.
Добре съм.
-Ще кажем ли на полицията?
-Тя е била стриптизьорка.
Ще кажат, че тя го е искала.
-Тогава аз ще го намеря.
-И ще свършиш в килията?
Той има силни приятели.
Лусиен? Гилда Бисе.
Мия не знае, че се обаждам.
Притеснява се за миналата нощ.
Да, точно така.
Харесва ми как го правиш.
И съм по силна от нея.
-Мисля, че трябва да се видим.
-Разбирам.
-Гай?
-Да?
Макс иска да се видим на обяд. Да говорим за нова изложба.
-Нещо против?
-Не разбира се.
Може да заведеш Мия на кино. Тя има нужда да излезе.
-Добра идея.
-Може би някоя комедия.
Междувременно в Испания
Гражданската война излиза
извън контрол
Артилерийски огън и запалителни бомби
се изсипват върху Мадрид
Ударено е Английското посолство
Това са кадри от бомбардираните квартали
Цивилното население напуска града на тълпи
В Париж Лусил Паре представи новата си колекция
Мислех, че може да се откажеш.
Английският ми приятел казва, че съм много упорита.
-Надявам се, че не знае къде си?
-Никой не знае.
Все пак ще заключа ватата.
Защо реши да станеш сестра?
Исках да бъда танцьорка.
Баща ми беше миньор и анархист.
Къщата ни беше пълна с политици постоянно...
но аз винаги отивах тогава да танцувам.
Преди две години обявиха Социалистическа Република Астурия.
Къща на нашата улица стана болница.
Опитвах се да помогна, но не разбирах нищо.
И хората...
..умираха в ръцете ми.
Тогава дойдоха войниците.
Опитах се да им попреча да отведат брат ми и тогава те ми нараниха крака.
Така, че не можех да стана танцьорка.
Исках да помагам на хората.
Затова станах сестра...
и затова искам да се върна в страната си.
-Здравейте.
-Как мина?
-Добре.
-Ще правиш ли друга изложба?
Излязохме с няколко различни идеи. Аз говорих доста повече.
Защо изглеждате толкова ужасно? Три коняка.
Гледахме кинопреглед от Испания.
Трябваше да я развеселиш.
Идеята беше моя.
Искахме да видим какво става по света.
Винаги ще има войни...
..докато има хора умиращи да бъдат мъченици.
Давай. Кажи колко виновен се чувстваш.
После поседяхме в парка.
Говоря сериозно. Трябва да излезеш от вътрешността си.
Защото ти се чувстваш виновен, че живота е хубав тук...
...докато ужасни неща се случват там.
Като говориш за това се чувстваш по-добре, защото си показал, че те е грижа.
За теб...
...за да се отървеш от тоя подъл мъж.
И за теб...
...за да се освободиш от своята вина.
-За нас.
-За нас.
Ти живееш в пашкул. Не мислиш за света около теб.
Давам моята преданост на тези около мен.
Споделяме един свят независимо дали ни харесва или не.
Няма да споделяш леглото ми докато носиш кинопрегледите и вестниците си в него.
Омъжи се за мен.
-Какво?
-Говоря сериозно.
Ако се събудя някоя сутрин и ти си се превърнал в съпруг ще избягам.
Как може да е различно?
Веднъж оженят ли се хората престават да се борят.
-Ще искаш да имаш деца.
-Някой ден.
Трябва да имаш едно с Мия. Ще бъде красиво.
Понякога казваш първото нещо, което ти дойде на ум.
Мога ли да имам цензура за това, което казвам?
Ако имам дете искам да е от теб.
Майка ми беше луда. Видя баща ми. Нося гени на лудостта.
Говориш нелепости.
Какво има?
Нещата в Испания се влошават. Имам приятели там.
И искаш да се самоубиеш там заради, нечия друга война?
Това не е нечия друга война.
Щеше да е наша ако беше тук.
Всички живеем в един свят.
Всички обучени сестри ги вземат веднага. Намерил съм адрес за теб.
Кой наема обучени сестри?
Заминавам за Испания.
Не исках да казвам нищо докато не е сигурно.
Време е и за мен да си върна там.
Там се нуждаят от сестри.
Живели сме заедно повече от година.
Толкова ли съм страшна, че не обсъждате плановете си с мен?
Не виждам повече смисъл за това.
Не виждаш смисъл да говориш, как ще провалиш живота си?
И вземаш Мия с теб?
Винаги съм мислила да се върна като стана сестра.
Ти никога не ме слушаше.
Разбира се. Можех да забележа.
Подхранвате вината си един друг.
Това е като болест.
Благодаря на Бог че не съм заразена.
Бащата на Гилда замина за Америка...
И като сбогуване прекарахме последната седмица в Шатото.
Напрежението от заминаването ни...
...не беше излязло на показ до последния ден.
Не мога да пия повече.
Да, можеш.
Пили сме толкова пъти...
...няма да пием повече заедно никога.
Ще има моменти, когато ще се връщам в Париж.
Не искам да те виждам ако се върнеш с някоя грозна травма.
Хайде, още пием. Няма да запиваш.
-Събуди се.
-Уморена съм.
Гилда, пияна си.
Защо трябва да заминаваш?
Предател.