The O.C. - 02x11 (2003) Свали субтитрите
Баща и умира и ме моли да я намеря.
Ребека Блум - любовта на живота ти?
Ще дойдеш ли с мен?
Линдзи ме помоли, да я придружа на вечерята с Кейлъб.
Той те мрази.
Та, какво точно искате?
Пари?
Какво?
Коен ще прави собствен комикс.
Наистина мисля, че са добри.
- Наистина?
- Да.
Гърдите ми са малко по-големи. Е, не са ли?
Самър и аз може би направихме стъпка напред в нашите взаимоотношения.
Не ти ли писна от мен? Излизаме всеки божи ден тази седмица.
Все още я обичаш.
Тя е мъртва.
Ребека...
Станал си рано.
Уча за теста.
- Добре, виждам, чудесно! Тъкмо идвах при теб да поговим.
- Уча!
- Добре. Можем да говорим и тук.
Просто въпроса изисква да сме само двамата.
- За Алекс ли става въпрос.
- Не.
Не, тя в момента е просто само храна на маста.
Не е на нужната висота, за да говорим за нея.
Значи, за Самър и Зак.
Да, и това е тема, която може да обсъдим довечера на една игра на плейстейшъна.
- Добре.
- Мерси много.
Ние тримата напредваме с комикса.
- Така и...
- И Самър и аз сме замесени чисто професионално.
Сещаш се как стават тези неща. До късно в офиса.
Но ти нямаш офис?
Да, но със стреса в работата и крайните срокове, нещата могат да станат, хм... секси.
Пишете комикс.
- Няма нищо секси.
- Мислиш, че преувеличавам.
Мисля, че преодоляваш Алекс, преодоля и Самър.
И за пръв път в живота ти, нямаш проблем с някоя жена.
Какво искаш да ми кажеш, че се оплаквам без да има за какво?
Това имам предвид.
Добре, супер.
Тогава ще чакам следващата любов, да опустоши съцето и разсъдъка ми.
Ще чакам с нетърпение.
Станал си рано?!
- Промъкваш се след вечерния час.
- Хвана ме.
- Наказан ли съм?
- Може би ще си замълча.
Ти ще запомниш този мил жест.
- И ще проявиш същата снисходителност когато аз закъснея.
- Мечтай си.
Струваше си да пробвам.
Ти се прибра!
Притеснявах се за теб.
Нищо ми няма. Просто съм умрен.
Как професор Блум прие новината за Ребека?
Как мислиш, че го прие?
Мога само да си представя.
Единствената му дъщеря си отиде, а той дори не я видя.
Ало.
Здрасти, Санди. Ребека е.
Да.
Слушай, аз съм на кея.
Искаш ли да ти взема кафе?
Не, не.
9:00 е добре, ще се видим там.
Добре.
Ще бъде болезнено за известно време.
Трябва да поспиш малко.
Изглеждаш изтощен.
Субтитри: midnight Редакция: ZapmaN
Станал си рано.
Изпит, не съм учил.
Не трябва да пропускаш тези дни.
Да, добре.
Как е в училище?
- В живота?
- Супер, както обикновено
А ти и Линдзи?
Добре сме.
Знаеш как е.
Определено имаше известно колебание.
Ох!
Не, не, просто уча.
Раян, каквото и да си направил, не е непоправимо.
Свещи, цветя... тези неща вършат чудеса.
Всъщност проблемът не е в нещо, което съм направил. Мерси за доверието.
Проблемът е...
- Проблемът е баща ти...
- Човекът, имунизиран към чудеса.
Какво е станало?
Линдзи се свърза с него,
или по-точно аз го направих за нея. Имаше вечеря,
или по-скоро трябваше да има.
- Отидохме на ресторант.
- Горкото момиче
Какво каза той?
Той, всъщност, не си извади чековата книжка, но имаше такова намерение.
Помислил си е, че тя иска пари?
Трябва да я е объркал с другата ми сестра - Холи.
- Или с жена си.
- Не съм най-големия фен на баща ти. Без да се обиждаш.
Но имам предвид,
Люк Скайуокар бил щастлив да има баща, дори и да е Дарт Вейдър.
Прав си, тя има нужда от баща.
Заемам се с това.
Ще има още една вечеря.
Тук, и дори ще се храним.
И ще го накарам да се държи добре.
О, Боже мой, наистина ли сме изпили всичко това снощи?
Изпихме всичко това тук.
Кой би предположил, че момиче от "Харбър" ще изпие толкова.
Аз не съм като другите момичета.
- Е, тогава може би е време да ти покажа килера и мазето.
- Мислех, че никога няма да попиташ.
Предполагам, че е време да ходиш на училище.
Прати поздрави на Сет. Донякаде ми липсват пилешките му мускулчета.
С какво се е заел? Не ме е безпокоил отдавна.
Незнам, но
Мислех си да пропусна училище днес.
Имам предвид, колко му е да научиш за Ацтеките?
Нищо работа.
Точно това имах предвид.
Та, какво искаш да правим?
- Ами, готова ли си за урок по сърф?
- Да! Чудесно!
Нека само да се изкъпя, няма проблем, нали?
О, имаш ли да ми заемеш блуза,
защото тази мирише на цигари?
И така, кой би помислил, че Санди Коен ще живее в Ню Порт?
Заобиколен от толкова много сърфисти.
Изминаха 22 години.
Казваш го, сякаш е ужасно много време.
Значи имаш две деца, а?
- Да.
- Оженил си се.
Чакай, нека да позная.
Демократична радикалка, протеснатнтка от Лонг Айлънд?
Да, позна.
Дори не си близо.
Богата, консервативна, презвитерианка.
Израстнала е точно...
тук, всъщност.
Руса, със сини очи, слако, малко носле, като копче.
Пълен си с изненади.
А как прие новината за моето завръщане?
Още не съм й казал.
Не искам да бъде считана за съучастник
на покровителството ми над бегълка.
- Да, такава съм.
Та, какво става с теб?
Женена ли си? Имаш ли петте деца, за които мечтаеше?
Нищо подобно.
Не съм се влюбвала в никого, след теб.
Трудно е да го направиш, когато дори не можеш да позволиш на хората да те
опознаят, не можеш да се задържиш дълго на едно място.
Виждам как това може да те прецака.
Да ме прецака?
Така ли говорите в Ориндж Каунти?
Задръж се повече тук и за нула време ще казваш "rad"
Да, само дето няма да оставам.
Разбрах, че...
ще съм в чудесната си, долнопробна стая в хана още 48 часа.
Ще прекарам това време с татко.
И след това отново ще изчезна.
Тръгваш си...
Как мога да остана?
Ти сам каза, аз съм бегълка.
Федералните са по петите ми, не искам да ви съзадавам неприятности.
Баща ти знае ли, че тръгваш толкова скоро?
Надявах се, да ми помогнеш с това.
Здрасти.
Какво искаш за вечеря?
Защо, да не би да ме каниш?
- Ами, Кирстен те кани.
- Чудесно.
- И кой ще бъде там?
- О, сещаш се... аз, ти, Кирстен, Кейлъб.
А?
Кейлъб.
Кейлъб.
Защо? Една ужасна вечеря не беше ли достатъчна?
Кирстен се чувства ужасно, заради това което стана тогава.
Ти си й казал?
Тя иска да помогне.
Е, не искам помощта й, не искам и твоята помощ.
И определено не искам да вечврям с Кейлъб Никол.
Добре, виж...
Люк Скайуокър бе щастлив да намери баща си, нали?
Въпреки, че той се оказа Дарт Вейдър.
Раян!
Люк Скайуокър и Дарт Вейдър се дуелираха с лазерни мечове до смърт.
Вейдър отряза ръката на Люк.
- Е, щом го приемаш така.
- Виж, просто не се притеснявай за семейството ми.
Или нашето семейство, каквото и да сме.
Остави всичко така, става ли?
- Да.
Кирстен.
Какво удоволствие е да те видя в офиса си.
Новите неща, с които си се заела, вършат чудеса с фигурата ти.
И тази блуза е много привлекателна
- "Привлекателна"? Свърши ли?
Дали съм свършил с какво? С правенето на комплименти на красивата си дъщеря?
Татко, трябва да ми направиш услуга.
Искам да вечеряш с мен, Линдзи и Раян.
И искам да не си най-големият задник на планетата.
За какво говориш?
Обвинил си я, че иска пари!
Не че преди смяташе това за недостатък.
Е, тя се появи с този провинциален бандит.
Татко, слушай!
Раян, обявен за бандит, живее вече с нас от година и половина.
Той е като брат на Сет, а син за мен и Санди.
Все още се съмнявам в намеренията му.
Просто се опитвам да предпазя семейството си.
Това момиче иска да се запознае с баща си. Тя иска да те опознае.
Довечера ще дойдеш на вечеря
и ще се държиш като истински баща с нея, или ще загубиш две дъщери.
Разбра ли?
Татко, не мога да остана.
Вече съм заплаха за теб и Санди.
Разбирам, че ще те загубя отново.
Тук нямаме право на избор.
Разбира се, че имаме. Винаги сме имали, Санди!
Няма да се крия.
Знаеш колко време има докато отида в съда. Няма да имаме никакво време заедно.
Всичко, което искам, е да имаш чисто име отново. Да си върнеш живота.
Това ще е доста трудно, имайки предвид какво стана.
Само че то не е станало, Санди.
Кажи му, Ребека!
Да ми каже какво?
Добре! Ами...
Онази нощ аз така и не отидох. Уплаших се.
Суковски трябваше да го направи сам.
Знаех си!
- Защо избяга?
- Паникьосах се!
Знаех, че ако ме хванат, ще трябва да свидетелствам срещу приятелите си.
Санди, ти можеш да я защитиш.
- Можеш да изчистиш името й.
- Не можем да го караме да рискува толкова.
Той има семейство.
- Но чакай малко!
Преди на напуснеш, ние бяхме семейството му.
Санди, умолявам те!
Върни живота на дъщеря ми.
- Здравей!
- Здрасти!
Това Мариса ли е?
Да, или както аз я наричам - "момичето от Космо".
Със страст към модата и с магическа бутилка.
Алкохолизмът е суперсила.
Какво интересно схващане.
Ти сигурно си мислиш, че Мариса е адски секси.
Няма да ме нарисуваш ниска и набита, нали?
За да ме накажеш, заради това, че не те харесвам вече?
Това е, което ме притеснява.
Ти и аз, в креативен процес.
- Какво имаш предвид?
- Ами, ти и аз имаме история и съм малко притеснен,
че това ще компрометира работата ми.
Отписваш ли ме?
Ще компрометирам работата ти! Не забравяй за нервните ми изблици!
Не съм! Всъщност, те са част от суперсилите ти.
- Наистина ли?
- Да, наподобяват тези на Хълк.
Но няма да стана зелена, нали?
Или това е твоят начин, да ме накараш да си смъкна дрехите.
Ето за това говорех. Имаме история.
- И това влияе върху работата. - Май забравяш за третия ни партньор - Зак?
С име на супергерой "Гадже", който има суперсилата да ме накара да те забравя.
Просто казвам, стресът, работата до късно, тесните помещения.
Надявам се, че няма, но не знам... Може да стане неудобно.
Мислиш ли?
Ами...
Хей, приятели!
Имам чудесни новини.
- Здрасти!
- Баща ми има стажант, чийто чичо работи в Wildstorm.
- Наистина?
- Какво е Wildstorm?
Невероятна компания за комикси.
Подхвърлих им някоя-друга идея.
- Но, Зак, ние всъщност, нямаме такива.
- Те севлюбиха в света на Ориндж Каунти, човек!
И мислят, че ще е много модерно сега.
Казаха, че ако харесат рисунките, може и да си уредим среща.
Добре.
Така че се подготви!
Стоене до късно, стрес, тесни помещения.
А и Коен, трябва да оправиш Самър.
Какво?
Моля?
Казах им за нейната героиня, малката кавгаджийка, със скъпи чантички, пълни с кредитни карти.
Влюбиха се в нея!
- Така ли?
- Да!
- Те ме обичат!
- Да, но ще трябва да пооправиш приликите.
Трябва да започнеш да я рисуваш възможно най-скоро.
Ами, добре.
Например, тази вечер.
Значи ще позирам на Коен тази вечер?
- Става.
- Ще бъде чудесно.
Чудесно.
Направо чудесно.
- Здрасти.
- Здрасти.
Не правим купон, нали?
Никога не се знае.
- Не, просто ще вечеряме с татко.
О...
Не се притеснявай.
Не си поканен.
О...
Ами добре, и без това трябваше да се връщам в офиса.
Ами добре.
- Работиш с Макс?
- Да.
Какво остана да направите?
Всичко.
Как ще реагираш, ако ти кажа, че иска да му помогна да изчисти името на Ребека
и да докажа, че е невинна?
Бих казала, че това е прекрасно.
Наистина ли?
Дъщеря му е починала и ако не можеш да му я върнеш,
поне я оневини.
Знаех си, че ще разбереш.
Защо не си облечен?
- Линдзи тук ли е?
- Тя няма да дойде.
- Защо?
- Защото Кейлъб ще е тук.
- Да. Знам. Нали това беше идеята?
- Иди и я вземи.
- Твърде много се забърках.
Ти не използва ли историята с Люк Скайуокър и Дарт Вейдър?
Да, но тя откри сериозен пропуск в нея.
Баща ми идва насам и ако Линдзи не се появи, ще трябва да вечеряме с него.
Сами.
Добър довод.
Просто не виждам какво мога да кажа.
Може би си прав.
Вилиците от ляво, лъжиците от дясно.
Какво е това?
Сет го нарисува.
Май е нещо, като зъл играч на водна топка.
Остави си го тук.
Може би след 10 години ще го продам по интернет или нещо такова.
Та какво става с вас?
Ние така и не се отделихме от земята. Карахме по пистата, но не успяхме да излетим.
Да, и аз тъкмо приключих с такава връзка.
Да, но може би точно те ти помагат да забравиш някого.
Или да се подготвиш за някой.
Ей, може ли да спя у вас отново?
Предпочитам да не стоя с мащеха си.
За мен няма проблем,
но...
- Мога ли да те питам нещо?
- Разбира се.
Какво правиш с мен?
Пия бира и гледам филми.
Имам предвид, спиш у нас, заемаш ми дрехите...
Неща, които така и не станаха със Сет, а аз ходех с него.
Е, Сет определено не носи твоя размер.
Не, но той беше, макар и за кратко, мое гадже.
Може би си права.
Май ще е по-добре да спя у нас.
И без това нямам чисти дрехи.
Добре.
А, и ще изпера блузата и ще я върна.
Не се притеснявай за това.
Почти свърших с упражненията, мамо.
- Не е майка ти...
- Здравей.
...а сестра ти.
Не знаех, че свириш на обой.
Не се справям добре, току-що започнах да се упражнявам пак.
Звучи добре. Какво беше това?
Ами това е Брамс, пиеса за оркестър.
- Знаеш ли, кой още харесва Брамс?
- Да...
Няма да дойда на вечеря, дори Кейлъб да е голям фен на обоя.
Виж, никой не е бил толкова мачкан от баща ни, колкото съм аз.
- Има клуб, в който искам да се запиша...
- Той има доста проблеми.
Не е най-милият човек на света, но...
ако го опознаеш, той не е толкова лош.
Наистина?
Не знам.
Никога не съм можела да го разбера.
Но можем да опитаме.
Заедно.
Знам, че не е кой-знае-какво,
но диванът е доста удобен и има климатик.
- Всъщност няма, но има прозорци.
- Килимът е доста шарен.
Осамотено е.
- И можеш да си го позволиш.
- Чудесно е, Санди!
Перфектно е! Имам предвид, за следващите 48 часа.
Ами, може да ми отнеме повечко време да разбера как да процедирам със случая ти.
Наистина ли?
Ще се заемеш!
О!
Благодаря ти.
Имам предвид...
Благодаря.
Зная, че казах, че не искам помощта ти, но
всъщност не беше така.
По някакъв начин го знаех.
Та...
- Казал ли си на жена си?
- Не.
Санди.
Тя не трябва да знае, поне, докато не се изяснят нещата.
Не.
Не ми допада така, но...
това е най-добре за нея.
Добре, това си е твое решение.
Баща ми ще е очарован.
Трябва да празнуваме.
Да, аз ще наема "Chuck 'n' Cheese".
Не.
Знам, че не можем да излезем, но защо не си поръчаме мексиканска храна?
Една бутилка текила.
Както едно време.
- Да?
- Да.
Да пушим трева.
Яко!
Да, и докато укривам беглец, ще набавя малко трева от улицата.
О!
Никога не излизай без нея.
Случайно да имаш бонг под ръка?
Не, не и в този живот.
Синът ми Сет е...
Той се изживява, като детектив.
Ако не ме лъже паметта,
Санди Коен може да превърне всичко в лула.
Кутийка от газирана вода.
Ябълка.
Трябва ли също да слушаме и Алман Брадърс?
Зависи от това, дали имаш ябълка.
Нека се задоволим само с текилата.
- Здрасти!
- Хм, влизай.
Добре.
Хей, радвам се да те видя облечена, като за случая.
А, да.
Готов ли си?
Да, само секунда.
Давай!
О, Боже мой!
Какво?
Това е костюмът ми! Казах ти, че сама ще си избера костюма.
Виж, ако зависеше от теб,
щях да съм с опърпани лилави дънки и...
- Не, така е по-добре.
Много по-добре.
Добре, хайде, нека бъдем професионалисти.
По-малко лиготии и повече рисуване.
И не си добавяй "измишльотини" по тялото ми.
Само красотите ти предоставени от Бог.
Можеш ли да се завъртиш на 40 градуса?
Но нека лицето ти е към светлината.
А сега сложи ръцете си "акимбо".
Какво -бо?
Ето, по този начин.
Добре, изпъчи малко гърди.
- Ето така.
- Аха.
Добре, сега повдигни лицето си малко.
Чакай.
Какво.
Добре.
Можеш ли да махнеш мръсните си лапи от мен?
Да.
Изглеждаш добре.
- Това ли нарисува току-що?
- Да, но ти току-що излезе от светлината.
Хей!
Знаеш ли,
иска ми се, да мога да нарисувам някого.
Но се получава огромна глава, с два крака, излизащи от брадичката.
Ами да, виж как държиш молива.
Задушаваш го!
- Не е вярно! Моливът може да диша.
Да, добре, но човечето без врат, не може.
- Отпусни малко!
- Добре.
Добре, ето.
Просто го прави бавно и спокойно.
- Да.
- Да.
Пикасо е казал: "Първо трябва да можеш да рисуваш права линия".
Да.
Мисля, че добих представа.
А останалото ще го донарисувам по памет.
Да, добре, защото...
костюмът започва да ме тормози.
Отлично.
Ще се върна по-късно за принцеса Спаркъл.
Добре.
Добре.
Добре.
Това е най-хубавата вечеря, която си готвила, Кики!
Това е Фондю, татко.
Сирене на хапки, не е трудно.
Знаеш ли, че Линдзи свири на обой?
Не много добре.
Наистина ли...
Свириш ли нещо на Брамс?
Опитвам се.
Знаеше ли, че татко има места в ложата в Холивуд?
Ходила ли си?
Не, но съм чувала, че е очарователно.
Билетите са твои.
Чудесно!
Раян, какво ще кажеш?
Малко "Еса Пека", малко "Йо Йо Ма".
Не мисля, че Раян ще е заинтересован.
Татко!
Какво, просто казвам,
че момче като него, би се отегчило от представление, като това.
Да, защото те нямат музика в Чино.
Няма проблем. Остави го да ме обижда.
Не исках да те обиждам. Просто не знаех, че си запален по класиката.
Кой е любимият ти концерт на Брамс?
Раян, толкова съжалявам!
Не, няма проблем! Всъщност, ще си ходя.
Това трябваше да е заради Линдзи и Кейлъб, за да си наваксат загубеното време.
Какво намекваш?
Просто вие имате много, за което да си говорите.
И ми е болно да гледам как прахосваш това време, обиждайки ме.
Раян,
остани.
Да, Раян, остани, колкото ти е приятно.
Живей в тази къща, яж от храната ни,
ходи с децата ни, навирай си носа в нашите неща!
Ти си толкова неуместен.
Какво?
Простих му, че запали къщата ми, че научи внука ми да краде коли,
и че започна бой по време на партито ми, по случай титлата "мъж на годината".
А всички изглежда са забравили, че направи дете на момиче.
Нещо, което и ти знаеш как става. С тази разлика, че не съм и плащал да си мълчи!
Какво ми каза?
Просто истината.
И се опитваш да го скриеш от Линдзи, като обръщаш всичко към мен.
Писна ми от теб!
- Жалко, защото аз сега започвам!
- Раян.
Нека ти кажа нещо. Ако идваш да ме биеш...
- Татко!
- Раян, недей!
Ох!
- Тате!
- Ох!
Татко!
Татко?
О, Боже мой!
Обадете се на бърза помощ!
Татко!
Това е последният път, който се опитвам да готвя.
Умирам от глад.
Тук някъде трябва да има машина с храна за разбиване.
- Искам кафе.
- Няма пролем.
Хей, Линдзи, искаш ли да дойдеш?
Ще остана тук.
Тук съм!
Съжалявам.
Не бих пожелал това на никого, но как е той?
Още не знаем.
Тревожех се за теб.
- О, работих до късно!
- Пил ли си?
Кирстен Коен?
Да, аз съм?
Аз съм д-р Стивън Ленсър.
Бях до баща Ви цяла нощ!
Позволете да кажа, че
той ще се оправи!
- Ох, слава Богу!
Обаче е претърпял малък сърдечен удар
и трябва да му направим няколко изследвания и да го задържим тук за няколко дни, но не се притеснявайте.
Можем ли да го видим?
Посещенията са позволени само за роднини.
Аз съм му дъщеря.
Тогава, ето от тук.
Идваш ли?
Един момент.
Мислех си...
да не се мяркаш много пред баща ми сега.
- Може би, няма да е от най-доброто за кръвното му налягане.
Най-верояно е така.
Разбрирам. Имам много работа в офиса,
но ще остана ако искаш.
- Не тук са Линдзи, Раян и Сет.
Добре.
Боже мой! Почти си го целунала?
Не трябваше ли да си в болницата?
Голяма работа!
Това е просто Кейлъб.
Раян каза, че ще се оправи.
Пък и нали знаеш, че той е като хлебарка.
Ще надживее всички ни.
- Та да се върнем на въпроса! За малко да целунеш Коен...
- Не беше като почти-целувка.
Беше допиране на нослетата! Напълно различно е!
Не съвсем!
Понякога просто имаш момент с някого.
Сещаш се, правиш нещо случайно и това е, като презареждане или нещо такова.
С кого си си допирала нослето?
Какво? С никой!
Имам предвид...
Знаеш ли, какво имам предвид?
- Да!
Като да ходиш с невероятно яко момче, което наистина те харесва
и пак да си паднеш по някакъв загубеняк в 27-ми номер дънки.
- Да.
- Как му се казва на това?
- Не знам.
И какво се предполага, че трябва да направиш?
Мисля, че зависи от това кой е човекът?
Ако е Коен,
ами, мисля, че трябва да се използват всички налични оръжия и скъпата чантичка за да се защитиш.
Ако е нормален човек, не го изпускай!
Ами ако е някой, чийто нос никога не би преположил, че ще докосваш?
- Имаш предвид някой, като принцеса Спаркъл?
Млада си, необвързана и имаш сладко носле.
Защо не го оставим така?
Удобно ли ти е?
Имаш ли нужда от нещо от вкъщи?
- Чехли, халат?
- Не, не, добре съм.
Благодаря.
Всъщност, никога не съм се чувствал по-добре.
Да не си на морфин?
Дължа и на двете ви огромно извинение.
Просто е срамота! Трябваше една коронална артерия, да ме накара да разбера, колко ужасен съм бил.
Татко, всичко е наред.
Не, не е, но сега имам втори шанс, всъщност...
бих желал да имам втори шанс.
Можем ли да започнем от начало?
Щом ще се почувстваш по-добре. Не мислех, че те харесвам,
докато не помислих, че съм те загубила.
Това означава ли, че ми прощаваш?
Да.
Така е.
Отивам ли в затвора?
Не е необходимо.
Оневиняването ти е по-скоро осъществимо.
Няма да е лесно.
С твое позволение, искам да осигуря един вид помилване, споразумение, което ти гарантира, че ще си с баща си, а не в затвора.
Да това е най-важното сега
Какво можем да направим?
Ще ми трябват свидетелски показания, да разкажеш историята си.
Ще трябва и да издирим свидетели, които да потвърдят истината.
Но първо...
трябва да се обадя на жена си.
Извинете ме.
Здравей, скъпа, аз съм. Надявах се, да си се прибрала.
Преполагам ще се видим на вечеря.
Обади ми се, ако имаш нужда от нещо.
Обичам те.
Може би, трябва да си със семейството си.
С жена си, да ги подкрепиш.
Всичко е наред. Не мисля, че ме иска там сега.
Баща й и аз не се разбираме много.
Сигурен ли си?
Да, да. Колкото по-скоро започнем...
Толкова по-скоро ще се махна от живота ти.
Не. Не е така!
Напротив, така е.
Прибери се при жена ти.
Ще работим върху това на сутринта.
Хей!
Може би, малко са поизстинали.
О, мерси.
Щях да ви ги донеса, но не исках да се натрисам.
Къде е Сет?
Той...
Той се прибра
Да се изкъпе, да свърши нещо.
Защо не замина с него?
Реших, че трябва да остана.
Най-малкото, което мога да направя.
Раян, никой не те обвинява!
Наистина.
Хей! Какво става?
Здрасти.
Минах, за да ти върна това.
Може да струва много, някой ден.
Хубава къща.
Мерси.
Става за почивните дни и ваканциите.
Та... срещаш ли се с някого?
С много хора предполагам.
С жена?
- Партнъор в живота.
- Сет?!
- Това е законен въпрос!
- Не ме принуждавай да те нараня, в хубавата ти къща.
Да, но знаеш ли какво? Наранила си ме достатъчно вече, така че...
Стига...
Не съм те наранявала.
Никога не е било толкова сериозно.
Спомням си как жестоко ме драскаше по роговицата и ми извиваше ръцете, по начин, който не е обичаен за тях.
Знаеш, какво искам да кажа.
Бяхме като трамплин един на друг.
Ти ми помогна да забравя Джоди.
А аз да забравиш...
Самър.
Мхм...
Готино е, по някакъв начин.
Помагахме си в приготовленията за следващите.
Късмет с това.
Късмет със Самър.
Виж го ти!
Реших, че може да хапнем домашно-сготвено.
Това е печена сьомга, в малинов сос.
- Любимата ми!
- Знам.
Моят герой!
Избръснал си се?
- Е, поддържам се.
Значи, работиш усилено.
Хубаво е, че имаш нов офис. Как ти се струва?
Ами...
Малко е оръфан.
Точно по вкуса ми.
Ако ще прекарваш много време там, ще трябва да го стегнеш.
Харесва ми така.
Докато приготвяш кулинарни чудеса,
ще отида до магазина да взема някои неща за татко.
Обичам те.
И аз те обичам.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Коен.
- Самър.
Ти... ?
- Та, аз...
- Да, мислех си...
- Извинявай, продължи!
- Не, не, ти си пръв.
Да, добре.
Не ми харесват...
сенките в скиците ми.
Радвам се да го чуя.
Защото направих някои промени на костюма си.
- А принцеса Спаркъл има мантия.
- Добре направено. Фантастично!
Винаги съм казвал, че всяко четирикрако и ритащо, се нуждае от мантия.
Да.
- Винаги съм го твърдял!
- Да.
Добре.
- Искаш ли да ме рисуваш отново?
- Не е необходимо.
Не е необходимо. Пазя представата за теб.
Незаличима в паметта си.
Добре.
М-м-мисля, че да.
Нямам търпение, да видя какво ще направиш.
Виж сега.
Мисля си, че най-добре за нас,
- да запазим професионални отношения...
- ...е да прекарваме, колкото може по-малко време заедно?
Именно!
Супер!
- Кой е готов за пътуване?
- Какво?
Тъкмо говорих с човека от Wildstorm. Той страшно много е харесал рисунките.
Уредих среща!
Отиваме в Сан Диего!
- Това е чудесно!
- Да.
Вината е моя.
Не е ничия.
Но си мисля, че Кейлъб се е променил.
Наистина иска да се опознаем.
Това е чудесно.
- Да, така е.
- Да.
Просто...
мисля си, че ще е доста трудно...
ако аз съм наоколо.
Виж, сигурна съм,
че ще те хареса.
В смисъл... как може да не го направи.
Просто ще отнеме известно време.
- А и сега се нуждае от мен.
- Да, ще си дадем почивка малко.
Не, че не сме го правили преди.
Знам, първо Кирстен, после баща ми.
Не искаш близост с Джули Купър, нали? Защото тогава, никога няма да се срещаме.
Не, това никога няма да стане.
Знам какво е,
да нямаш баща,
разбирам те.
Чао.
- Ало.
- Здрасти, аз съм.
Просто исках да се уверя, че всичко е наред.
Да.
Тъкмо щях да лягам на дивана.
Добре.
Ще се видим сутринта.
и ще се справим с проблема
Щом ти си се заел, няма съмнение.
Лека нощ.
Лека.
Благодаря ти.
- Ало.
- Здравей, миличък, мама е.
Здрасти, как е дядо?
О, добре е. Тъкмо се видяхме с него.
Баща ти там ли е?
Почакай малко да проверя.
Татко?
Нямам идея къде е.
Добре, ще се отбия по пътя -
да оставя няколко неща в офиса му.
Има нужда от освежаване.
Освежаване ли каза?
Да, определено!
Добре, виж...
ако се засечем, искаш ли да му предам нещо?
Не, искам да е изненада.
Просто му кажи, че ще се прибера след малко.
Добре, няма проблем.
Чао.
Да.
- Здравей.
- Здрасти.
Раян и аз няма да откажем помощта ти да сложим масата.
Добре.
- Кой се обади?
- Мама.
Ахаа, и какво каза?
Каза, че ще се прибере след няколко...
Санди?
Това ти ли си?
Ребека...