The X-Files 505 - Post-Modern Prometheus (1993) Свали субтитрите
За бога, Изи.
Ето я идва. Да тръгваме.
Хайде, човече. Хайде.
Сигурно се шегуваш.
- Какво?
Без "какво", Изи, или няма да ходиш на никакво комикс-събиране.
На 18 съм. Мога да ходя където си искам.
Да, но къде ще живееш, когато се върнеш?
Мамо, трябва да тръгваме.
Карай внимателно, Бугър.
Той ми е единствен син.
- Добре, г-жо Би.
Ще ви представя жена,
която преди три години родила изненадата на живота си.
След девет месеца на привидно нормално бременност,
докторите помогнали на Делорес да роди много специално дете.
Майка на две прекрасни деца,
Делорес държала в ръцете си момче с козина като на куче
и перчем като на Еди Мънстър.
Днес е тук при нас със съвсем живото си, но спящо бебе-вълче.
Защо просто не му дадете бръснач и пяна за бръснене?
И без това след някоя и друга година ще започне да се бръсне.
Всъщност, изглежда е доста алергичен към пяната за бръснене.
Значи не му пречат?
Не, доста е известен.
Пърхотът проблем ли е?
Не, мия космите му два пъти на ден и го реша по сто пъти на вечер.
Не мога да повярвам.
- Браво на вас.
Смятам, че публиката най-много иска да си отговори на въпроса...
~самота~
- Ехо?
~е твоят плащ~
Кой е там?
~Тъмен нюанс на синьо~
~е винаги там~
~Слънцето няма вече да свети~
~Луната в небето няма да се издигне вече~
~Сълзите винаги премрежват очите ти~
~Когато не си обичан~
"Скъпи специален агент Мълдър, пиша ви, защото се нуждая от помощ.
Преди няколко години преживях нещо, което не мога да обясня.
Лежах в леглото си, когато усетих присъствие в стаята.
Въпреки че бях будна, усетих че нещо поема контрол над тялото ми.
Не си спомням много повече, но се събудих три дни по-късно бременна със сина ми Изи.
Това се случи преди 18 години, но сега се повтори.
Бях в леглото си и мога да се закълн, че чух Шер да пее,
тази, която е женена за Съни.
После стаята се задими
и видях някакво чудовище.
Имаше наистина отвратително лице с подутини по цялата глава.
Бях твърде уплашена да крещя.
После се замаях и съм спала три дни.
Познайте какво се случи, когато се събудих.
Научих името ви от телевизията.
Някаква жена от шоуто на Джери Спрингър, която имаше бебе-вълче каза,
че сте идвали в къщата й.
Е, моята история е много по-добра от нейната.
Та може би ще искате да посетите и мен. Искрено ваша, Шейна Бърковиц."
Скъли, смяташ ли че е твърде рано да открия собствен 1-900 телефонен номер?
И наистина ли видяхте бебето-вълче или е само измислица?
Не, имаше нещо, наречено хипетрихозна мъхнатост.
Рядка наследствена болест, най-често срещана в южноамерикански семейства.
Ъ-хъ.
Но целия беше космат и всичко останало?
Г-жо Бърковиц, казахте, че вие също имате син.
Мда, Изи. Ето го там на снимката.
И Изи е резултат
на съюза ви с някакав натрапник?
Не знам нищо за никакъв съюз, но се събудих в специално състояние.
Докладвахте ли на полицията?
- Разбира се.
Последва ли разследване?
Не точно. Тук никой не заключва вратите си.
А ми отне месец-два, докато разбера, че съм бременна.
Сега отново сте бременна?
Но, както казах на агент Мълдър по телефона, точно това обира шайбите.
Фалопиевите тръби на г-жа Бърковиц са били превързани преди две години.
Не можеш да сееш в безплодна нива.
Готвили са нещо на печката.
Два дни търках тигана, докато го изчистя.
Не знам колко са били.
Видях само един, но са изяли цял буркан фъстъчено масло.
Казахте, че сте била в безсъзнание три дни, но никой не е усетил липсата ви.
Знам какво си мислите.
- Пиете ли, г-жо Бърковиц?
Не, но не съм сигурна, че моите натрапници, както ги нарекохте, не са си пийнали.
Някой слагал чаша тук и не е използвал подложка.
Хмм.
Това е семейна ценност, освен това.
Възможно ли е синът ви да я е поставил там?
Изи е по-умен от това. Не много, но цени живота си.
Тази кочина е неговата стая.
Знаете какво става, нали, агент Мълдър?
Защо го казвате?
Защото сте много тих и така нататък.
И знаете нещо за отвличанията от извънземни, което не казвате.
В шоуто на Джери Спрингър казаха, че сте нещо като експерт.
Не смятам, че тук си имаме работа с отвличания от извънземни.
Дори вече не знам дали вярвам в подобни неща.
О, хайде де. Наистина?
- Г-жо Бърковиц?
Дали сте описание на натрапника.
Казали сте, че е имал отвратително лице и подутини по главата си?
И две усти. Не знам дали съм го споменала.
Забавно. Звучи точно като това.
О, това ли.
Това е "Великият Мутант".
Образът, който момчето ми, Изи, създаде.
Какво става?
Това са агенти Мълдър и Скъли от ФБР.
Федералното Бюро по Разследвания?
- Чудехме се
как заподозреният в случая с майка ви прилича точно на това?
Великият Мутант.
Защото и аз съм го виждал.
Виждал си Великия Мутант?
- Мда.
Много местни са го виждали.
На никой от двама ви ли не му мина през ума, че това, което казвате сте видели онази нощ,
се вписва прекрасно в образа на съществото, създадено от сина ви?
Да, но...
това не означава, че не се е случило.
Не ме питайте защо, но действа.
Сандвичи с фъстъчено масло?
Смяташ, че пушената наденица ще е по-ефективна?
Защо им угаждаш, Мълдър?
Не им угаждам. Това е много сериозно престъпление.
Както и лъжесвидетелството.
Както и извикването на ФБР агенти под лъжлив претекст.
С каква цел?
Не е ли очевидно?
Смятам, че тук виждаме пример на
общество, за което дневните шоупрограми и таблоидни заглавия са
станали реалност, с която съизмерват животите си.
Общество тъй обсебено от медиите и шансове за самодраматизация,
че членовете му биха направили всичко, за да попаднат под светлината на прожекторите.
Разтревожен съм, че принизяваш тези хора до културен стереотип.
Не всеки мечтае да се появи в шоуто на Джери Спрингър.
Психолозите често говорят за отричането
на немислимо зло или споделени страхове ненамясто,
тревоги, приемащи формата на ужасни чудовища,
на които могат да бъдат приписани най-ужасяващите човешки черти.
Това, на което сами не можем да си представим, че сме способни,
стоварваме върху великаните, гърбушковците, мелезите.
Дори и само здравият разум ще ти каже, че тези легенди,
тези непотвърдени слухове, са смешни.
Но, въпреки това, непотвърдени,
и, поради това истински, в смисъл че се считат за такива.
Има ли нещо, в което не вярваш, Мълдър?
Какъв е този звук?
Великият Мутант.
Къде отиде?
Не знам. Изгубих го.
Там! Горе!
Изключете проклетото нещо!
Върху моята собственост сте!
- Ние сме от ФБР.
Те не са!
- Ние...
Преследвахме това, което те ни казаха, че е чудовище.
Чудовище? Какво да ви кажа, момчета.
Няма чудовище. Ще ви покажа чудовището, което търсите.
Кой ви изпрати тук?
- Баща ви.
Баща ми е глуповат фермер.
Не разбира нищо от научните ми постижения.
И какви постижения са това?
Какво ви кара да мислите, че ще ги разберете по-добре?
Ами, аз съм учен, като начало.
Тогава сигурно знаете, че веднъж в поколение,
може би веднъж в живота, бива разкрита истина,
която тласак човечеството към шокиращи нови прозрения
и преобръща приетите представи за собственото ни съществувание надолу с главата.
Вземете за пример относителността, двойната спирала.
А сега хомеотичният хокс ген, за който без съмнение
ще получа място сред Колумбовците на науката като фантастичен водач на хората.
Да?
- Какво да правя с тези, д-р Полидори?
Няма значение.
Какво е хомеотичен хокс ген?
Тя е учен. Питайте нея.
Аз, ъм, смятам, че това има нещо общо с, мм...
растежа и развитието.
Ако вие двамата ме извините, наистина нямам време за това.
Тази нощ трябва да пътувам до университета Егостат,
за да направя международно обръщение.
Сър, освен ако не искате научните ви постижения
да се появат като надпис в шоуто на Джери Спрингър,
ви предлагам да намерите време.
Шоуто на Джери Спрингър?
Станете свидетели на морфогенезата на дрозофилата.
Плодовата мушица.
Наблюдаваното от вас се е случвало с хилядолетия,
от Камбрийския период преди 580 милиона години,
когато е възникнала дрозофилата.
Забележете елегантната симетрия, с която какавидата прераства
в поредица от красиви сегменти.
Това, което открихме...
Това, което открих,
е че сегментите представят линеарен модел
на генетичното развитие на нашата приятелка мухата.
Всеки ген е отговорен
за развитието на съответните сегменти.
Краката, устата, тялото, задна и предна част.
Но които аз, чрез гения си,
мога да изменя в собствено творение.
Вижте... пробоскопедия.
Тази муха има крака...
Израсли от устата й.
Защо го правите?
Защото мога.
Това може ли да бъде направено с хора?
Това би противоречало на научната конвенция.
Но възможно ли е?
Теоретично.
Лека нощ, д-р Франкенщайн.
Каквото и да си мислиш, Мълдър,
подобни мутации са невъзможни при хората.
Не това чух току-що.
Дори и да бяха възможни, никой учен не би се осмелил
да проведе подобни опити с хора.
Тогава защо изобщо да ги прави?
За да отключи тайните на генетиката.
За да разбере как, въпреки че споделяме същите гени,
развиваме ръце вместо криле;
превръщаме се в хора, вместо в мухи и чудовища.
Но, получил мощта, кой би устоял
на изкушението да създаде живот по собствено усмотрение?
Ние вече притежаваме тази способност. Нарича се създаване на поколение.
И първото нещо утре сутрин
ще бъде да проверя бременността на Шейна Бърковиц.
Кога се прибираш у дома?
- А?
Кога се прибираш у дома?
- Какво?
Щяхме да проведем онзи разговор.
- Скоро, скоро.
Скоро ще говорим.
- Така казваш винаги.
Елизабет, знаеш мнението ми относно децата.
Те са хленчещи малки чудовища.
Но аз искам деца.
- Какво стана с мечтата ни
да се махнем от това място, да избягаме от този селяндурски град?
Мисля, че това е твоято мечта.
- Елизабет,
какво желаеш, бебе или Нобелова награда?
Ще се видим в четвъртък.
ФБР на лов за местно чудовище.
Агент признава историите: "Вярва се, че са истинни"
Горещи блюда! Горещи, горещи, горещи! Бисквити, пържени ябълки в тесто, овес,
палачинки, яйца: варени, бъркани, на очи.
Пристигат и чудовищни грейпфрути, почти по-големи от главата ви.
Б-бих искал само кафе. Благодаря.
Заведението черпи, комплименти от Джей Джей.
Това е с две Джей.
Вярно ли е, че Джери Спрингър ще дойде в града?
Излъгали са ни.
Ще ти спестя труда да четеш статията.
Пише всичко, за което говорихме снощи, дума по дума.
Изи Бърковиц, докарай задника, предната и централната си част!
Какво съм направил?
- Мога само да кажа,
че се надявам отговорът на въпроса да е "нищо".
Имаме основание да вярваме, че ти или някой от приятелите ти
е записал разговора ни снощи -
и го е дал на вестникарски репортер.
- Аз?
С цел да рекламираш героя от комикса, който си създал.
Притежаваш ли диктофон, Изи?
Ъм...
- Коледа, 1993!
...споделени страхове.
Тревоги, приемащи формата на ужасни чудовища,
на които могат да бъдат приписани най-ужасяващите човешки черти.
Като за начало.
Хей! Хей, това е!
Тази песен звучеше, когато изпаднах в безсъзнание.
Кой, по дяволите, е това?
Същият глас, който снощи чухме в гората.
Това е той: Великият Мутант.
~Слънцето няма вече да свети~
~Луната в небето няма да се издигне вече~
~Сълзите винаги премрежват очите ти~
~Слънцето няма вече да свети~
~Когато не си обичан обичан~
Къде отиваме сега?
- Да изпратим това до Бюрото.
Искам да филтрирам пътечките и да отделя гласа,
а после искам да се срещна с професора.
Това е просто тъпа измама.
Смяташ ли, че д-р Полидори има нещо общо с нея?
Когато Виктор Франкенщайн се пита:
"Откъде е произтекла основата на живота",
а после, като благодарствен връх на тежкия си труд,
създава отвратително човешко подобие,
той загатва за пост-модернистичния Прометей,
генетичния инженер, чиято сила да вдъхва нов живот на плътта,
гени към живот - ние - е единствено ограничена от въображението му.
Очаквам да принизиш този човек
до литературен стереотип, "луд учен".
Кой друг би си направил труда да забремени Шейна Бърковиц?
Трябва да призная, Мълдър,
всичко изглежда наред.
Г-жа Бърковиц е претърпяла операция през 1993 г.,
а преди два месеца си е направила два теста за бременност, и двата положителни.
Какво правиш?
Г-жа Бърковиц казва в писмото си,
че когато е видяла натрапника, е имало газообразен облак.
Когато се събудила три дни по-късно, никой не знаел, че я е нямало.
Да, и?
~Родена съм във вагон на пътуващ цирк~
~Майка ми танцуваше за парите, които й хвърлеха,
~Баща ми правеше каквото можеше~
~Проповядваше Евангелие~
~Продаваше бутилки Добър Доктор~
~Цигани, скитници и крадци~
~Чувахме от хората в града, така ни наричаха~
~Цигани, скитници и крадци~
~Но всяка вечер всички хора идваха~
~И ни оставяха парите си~
Излез.
Стани! Движи се!
Мълдър?
Казах ви, че няма чудовище.
Какво правите в къщата ми?
Имаше ужасно лице с отвратителни тумори
и не една уста, а две.
О, боже мой.
Д-р Полидори?
Има ли нещо, което бихте искали да ни кажете?
Обвинявате ме че знам нещо, което не ви казвам?
Обвинявам ви в това... че жена ви може да е била забременена.
Забременена? От кого?
О, мисля, че знаете.
Сър, при цялото ми уважение,
мисля че всичко е част от измама.
- Измама?
Измама?
- Безсрамна обществена реклама.
Скъли.
Какво? Какво е това?
Другите жертви, тиганите им са били... насилени.
Знаете ли какво е това?
Не, не зная.
Мисля, че открихме пушещото дуло.
Здрасти, мамо.
Изглеждаш страхотно.
Хей, Гар. Мамо, имам страхотни новини.
Аз също.
- Ти първа.
Напуснах. Чиста съм като сълза.
Ето. Донесох ти любимите.
Догледай си филма.
Не оставай до късно. Нали, синко?
Е, добро е, като за начало.
Ами твоята новина?
- О, нищо сериозно.
Запознах се с момиче. Излизаме.
Как се казва?
- Името й е Даяна.
Да. Да.
- Красива е.
Язди коне и е красива и умна...
и ме обича.
А кой не би, скъпи.
Кажи ми, че не е истина. Не си го направил.
Не би.
Защо?
- Защото мога.
Извинете.
- Няма проблем.
Какво е това?
- Комплименти от Джей Джей.
Кафе?
- Разбира се.
Не бихте искали да опарите мъж там.
ФБР агентите казват: чудовището е измама
Хайде!
- Какво има?
Хайде, побързай! Хайде!
Искате да видите чудовище?
- Да!
Наистина искате да видите чудовище?
- Да!
Ето го вашето чудовище.
Името му е Изи Бърковиц!
Обесете го!
- Махнете си ръцете от него!
Пусни го!
- Залових пакет.
Как би ти се харесало юмрукът ми да залови лицето ти,
кокосова главо?
- Детето ти е чудовище!
Да! Да!
Говорите за сина ми!
Мълдър?
- Може да си била права, Скъли.
Че тези хора могат да бъдат принизени до културни стереотипи?
Разкриха чудовището.
- Не смей да ми говориш така!
Може да съм открила нещо, което да сочи противното.
Остатъка по тигана е селскостопански продукт,
използван за упояване на добитък.
От кого се използва?
- Фермери, които трябва да се регистрират
към хранителната агенция, за да го притежават.
Има ли някой регистриран в областта?
Мълдър?
Може да сме закъснели.
Мисля, че е така.
Кой е?
Покажи се!
Ако си въоръжен, пусни оръжието и излез бавно!
Моля ви, недейте. Не ме убивайте.
Коя сте вие?
- Аз съм от вестника.
Каква работа имате тук?
- Старецът беше убит.
От кого?
Живо е.
Видях го. В певнята, да заравя стареца.
Каквото и да сте намислили, трябва да ви помоля да спрете, където сте.
Дойдохме за убиеца!
- Да!
Какво ви кара да мислите, че е тук?
Видях го със собствените си очи.
Не е човек. Чудовище е!
- Да!
Дяволът трябва да бъде открит! А после ще остави справедливостта да реши!
Да!
- Претърсете всяка пукнатина, всеки дол!
Намерете го жив, ако можете, но го намерете!
Да!
- Да!
Има само един начин Полидори да е видял чудовището,
ако сам е бил тук.
Мълдър.
Федерални агенти, въоръжени сме! Излез!
Скъли, погледни.
О, боже мой.
- Ще се наложи да излезеш от там.
Няма да те нараним.
Мислиш ли, че разбира?
- Надявам се, че не.
Изглежда уплашен.
Трябва да го извадим от тук, Скъли. Ще го убият.
Плевнята се запали!
Ето го!
Да вървим! Да го хванем!
Пуснете го.
Къде е?
- Пуснете го или ще подпалим всичко.
Къде е той? Покажи на света отвратителното си подуто лице!
Това е той.
Тази отблъскваща физиономия е най-долната первезия на науката.
Създадена от кого?
Блед последовател на най-святото ми изкуство,
чийто живот бе отнет от това, на което той даде живот;
собственото му ужасно творение; от този урод, който виждате пред себе си.
За кого говори?
Баща ми.
Не.
- Може да говори.
Ушите ви мамят.
Това е номер!
Извинете, гласът ми е повреден от газообразните химикали,
но бих искал да се изясня.
Въпреки вида ми,
който, сами виждате, е доста ужасен за човешките възприятия,
никога не съм наранявал никого.
Това са сатанински лъжи!
- Тихо.
Преди двадесет и пет години
баща ми, тъй като имаше единствен син -
злобен и омразен учен,
неспособен на дълбоки чувства -
осъзна, че синът му
провежда тайни експерименти,
на които аз съм най-неуспешния продукт.
Простоват човек, той ме спаси и обича
въпреки деформациите ми.
Но времето минаваше и аз станах нетърпелив да имам свои приятели.
Понеже не можех да отида на училище или да спортувам,
или дори да показвам лицето си извън фермата,
баща ми се зае да изучи науката на сина си,
така че преди да умре да ми създаде другар.
Уви, баща ми беше простоват човек;
сърцето му беше близо до земята, която обработваше,
животнит, които отглеждаше.
Експериментите, които опитваше, твърде напреднали;
науката твърде сложна, за да я разбере.
Резултатите от експериментите му бяха незадоволителни.
Все пак...
Искаш да кажеш, че Изи...
Но кой е бащата?
Достатъчно е да кажа, че експериментите се провалиха.
Баща ми умря.
Самотен и злочест съм.
Ако подобна увредена и ужасна като мен не ме отхвърли,
ако можеш да създадеш това създание,
ще поема вината за убийството.
Не зная как да те пресъздам.
Ти беше грешка.
Направеното от нас беше погрешно.
Но нашите прегрешения те дариха с обичен син.
А в домовете ви
отивах на места, за които не съм мечтал.
От книгите, записите и
домашните ви медийни центрове научих за света.
И за майчината любов, която никога няма да позная.
Шер обичаше това момче тъй много.
Хей...
той не е чудовище.
Арестувайте ме тогава.
Трябва да тръгваме, Мълдър.
Затворникът е в колата.
- Всичко е погрешно, Скъли.
Не така трябва да свърши историята.
- Какво имаш предвид?
Доктор Франкенщайн плаща за злите си амбиции, да,
но чудовището трябва да избяга и да търси своя булка.
Няма да има булка, Мълдър. Не и в тази история.
Къде е писателят?
Трябва да говорим с писателя.
~Обух си новите велурени обувки~
~И се качих на самолета~
~Приземих се в областта на Делта Блус~
~Насред поройния дъжд~
~В. К. Хенди~
~Няма ли да ме наглеждаш~
~Да, имам билет първа класа~
~Но съм тъжна, колкото тъжно може да е едно момиче~
~Когато вървя из Мемфис~
~Вървях боса на десет крачки от Бийл~
~Вървя из Мемфис~
~Наистина ли се чувствам така, както се чувствам~
~Видях духа на Елвис~
~На Юниън авеню~
~Проследих го до портите на Грейслънд~
~И го гледах как ги преминава~
~Охраната не го видя~
~Те просто се носеха около гробницата му~
~Има красиво малко нещо, очакващо краля~
~Долу в стаята джунгла~
~Когато вървях из Мемфис~
~Вървях боса на десет крачки от Бийл~
~Вървя из Мемфис~
~Наистина ли се чувствам така, както се чувствам~
Кажете ми нещо - трудно ли се обичат тези бебета?
А как да не ги обичаме?
~Вървя из Мемфис Вървя из Мемфис~
Вървях боса на десет крачки от Бийл~
~Вървя из Мемфис~
-Вървя из Мемфис~
~Наистина ли се чувствам така, както се чувствам~
~Обух си новите велурени обувки~