The Count Of Monte Cristo (2002) (The Count of Monte Cristo CD2.sub) Свали субтитрите
а долу има товар за поне още осем лодки!
Разбираш ли?
Ти си най-богатият човек за който съм чувал.
Каквито и проблеми да си имал те вече са минало.
Какво искаш да си купиш?
Отмъщение.
Добре, отмъщение, кой?
Данглар, Вилфор,
Фернанд и Мерседес.
Добре
Убиваме ги тия и после похарчваме съкровището.
Не, ще ги наблюдаваме и ще научим техните слабости.
Защо просто не ги избием? Аз ще го направя.
Ще прескоча до Париж и бам, бам, бам, бам!
Връщам се преди уикенда. После ще харчим съкровището.
Какво му има на моя план?
Смъртта е прекалено хубава за тях.
Трябва да страдат, така както аз страдах.
Трябва да видят целият свой свят, всичко което им е скъпо
да им бъде взето така както беше взето от мен.
Ще ти трябва по-добро име от Дзатара ако смяташ да постигнеш това.
Тогава ще стана граф.
Желая ви приятен ден, господине.
Дошъл съм да купя прекрасния ви дом.
Какво нахалство. Ще накарам да ви нашиват с камшик.
Сега се разкарай от моя имот, нахалник такъв.
Преди да съм пуснал кучетата, чуваш ли?
Благодаря.
Дами и господа,
за мен е огромно удоволствие да ви представя негова светлост
граф Монте Кристо.
Толкова е красиво.
Поздравления.
Скъпи графе, позволете да ви представя на моя съпруг
Мосю Вилфор, главен прокурор.
Много мило от ваша страна да се сетите за нас.
О, аз съм поласкан от вашето присъствие.
А сега, моля ви забавлявайте се.
Какво знаем за него?
Не достатъчно.
Къде са? Сигурен ли си че ги покани?
Да, ваша светлост.
Но току що научих, че граф Монтего ще почива тази вечер.
Утре сутринта има ангажимент който не може да пропусне.
Много рано си станала,скъпа моя.
Виконт Турвил мъртъв ли е?
Освен ако сърцето му не е от лявата страна на гърдите му,
предполагам че е мъртъв.
Бог да даде мир на душата му.
Той просто се опита да защити семейната си чест.
Не че му помогна много.
Жена му и аз бяхме щастливи в нашата страст. Ти беше щастлива в неведението си.
После се появява виконта с болезненото си чувство за чест
и ти си наранена.
Тя е съсипана, а той-мъртъв. Не се ласкай толкова.
Нито съм била щастлива, нито съм била в неведение.
Знаех и за трите жени преди мадам Турвил.
Съжалявам че си толкова унизена.
Когато съм в Париж трудно успявам да стоя мирен.
И тъй като опитите ми да бъда дискретен явно са се провалили
няма смисъл да се преструвам.
Всъщност е доста... освобождаващо.
Не би ли казала?
Финансите му?
Постоянно губи пари по казината.
Даже не се налага да го лъжат.
А фирмата му за транспорт?
Има банков заем върху корабите си от преди няколко години.
Не използва Данглар. Гледай до утре да притежаваме тази банка.
Кажи на останалите фирми за транспорт да стоят настрана от Монтего.
Искам да няма друг избор освен да пропълзи обратно при Данглар.
Сега кажи на дилърите купи всичко.
Опитайте се за разберете.
Имам много голяма пратка памук готова за изпращане,
и ще заплатя вноската, веднага щом тя бъде доставена.
Така че, очевидно имам нужда от кораба за да я доставя.
За съжаление, банката не може да ви дава повече отсрочки граф Монтего.
Предлагам ви да си намерите друг начин за транспорт.
Я виж ти. На какво дължа честта, граф Монтего?
Направо не мога да си представя защо ме избягвахте толкова години
готов съм да простя грешките ти...
и може би да направим някои сделки.
Бизнеса нещо не върви напоследък, така ли?
Дзатара?
Якопо.
Да не си паднал от леглото?
13 години спах на каменен под и сега не мога да спя в легло.
Света Дево! Болеше ли?
С определена цел ли идваш?
Монтего има син.
Албер иска да говори с нас. Не сега!
Кажи му че се опитвам да защитя наследството му.
Опасяваш се че ще пропилее своето, така както ти пропиля твоето ли?
Не си спомням да си се оплаквала, когато от дъщеря на рибар стана графиня.
Сега, ако обичаш трябва да довърша това и после ще излизам.
Трябва ли да ти припомням, че въпреки изобилието на леки жени в Париж,
имаш само един единствен син?
Влез, Албер.
И за бога, бъди кратък Добре, татко.
Няколко приятели ще ходят в Рим за няколко седмици по време на карнавала.
Бих искал да ги придружа. Рим?
И без компаньонки. Ти си само на 15. Почти 16.
Нека бъде подарък за рождения ден моля те татко.
Няма да се забърквам в неприятности. Не.
Разбира се че може да отиде. Така поне ще има малко тишина вкъщи.
Рим!
Албер!Албер!
Насам, насам! Насам!
Милейди?
Не можете завинаги да се криете.
Милейди?
Кои сте вие и защо правите това?
Ние сме лоши хора и го правим за пари. Парите са в сакото ми.
Вече не са. И не се интересуваме от твоите пари.
Ти си единственият син на граф Монтего, нали
Откуп? Пратете исканията си и бъдете проклети.
Бих искал да е толкова лесно, но една бележка до баща ти ще пътува две седмици
и ще се започнат безкрайни спорове дали вече не сме те убили.
Не, просто не става така. Може да му пратим твоят пръстен.
Да. Моят пръстен носи герба на Монтего.
Да го пратим заедно с пръста ти?
Слушай ме, мухльо.
Аз съм Албер, син на Фернанд, граф Монтего,
и за последен път се смееш за моя сметка.
Направи каквото искаш. Щом настояваш. Пепоне, дай ми ножа.
Отрежете въжетата на момчето
или аз ще започна да режа парчета от мръсната ви леш.
Сега!
Последвай ме, млади човече. Виждаш ли повърхността? Чакай ме там.
Не знам как да ви благодаря. Върви. Ще говорим по-късно.
Много добре, господа.
Много благодаря, ваша светлост
Албер.
Добре ли си?
Господине, дължа ви живота си.
Това беше истинско изпитание.
Вие сте изключителен млад мъж.
Настоявам да ме посетите за закуска утре сутринта.
Съгласен?
Съгласен.
Мога ли да попитам кой сте вие, господине?
В момента, твой приятел. Утре, твой домакин.
За времето, когато формалностите ни задължават
граф Монте Кристо.
Той е отвън в чакалнята.
Показа се куражлия в тунелите.
Той е само средство за постигане на целта.
Да, ваша светлост.
Млади човече
Албер, влез, влез.
Хайде.
Имаше интересна вечер. Да.
Какво приключение.
Всичко е приключение, когато си млад.
Едно нещо ме озадачава, господине. Хм?
Как разбрахте за моето отвличане?
Имам много връзки,
някой от които са с доста лоша репутация.
Плащам добре, за да ме информират за всичко, което става в градовете в които отсядам.
А отвличането на сина на граф е за отбелязване.
Но защо рискувахте живота си, за да ме спасите?
Ти си син на благородник.
Най малко това можех да направя.
Съдейки о твоя характер, сигурен съм че и ти би направил същото.
Баща ти ще се гордее с теб.
Трябва да дойдете в Париж, за да могат родителите ми да ви благодарят лично.
За нещастие не мога. Бизнес, нали разбираш.
Моля ви, това е въпрос на чест.
Якопо? Да, ваша светлост?
Въпросът Спада докъде сме в момента?
Дори в този момент златото Пратката
О, извинете ваша светлост. Пратката е на път
към Марсилия.
И кога пристига? Не и в близките три седмици ваша светлост.
Три седмици? Имате повече от достатъчно време да ни посетите в Париж.
Много добре. Отлично.
И ще сте там точно навреме. На време за какво?
Честит рожден ден. Благодаря.
Граф Монте Кристо.
Графе!
Албер. Ваша светлост. Татко!
Мога ли да ви представя граф Монте Кристо.
За мен е удоволствие. Удоволствието е изцяло мое граф Монтего.
Очаквах с нетърпение този момент от известно време.
Оказвате ми голяма чест, когато аз съм ви задължен
за спасяването на сина ми.
Мога ли да ви представя графиня Монтего.
Мерседес.
Графиньо.
Само една майка може напълно да оцени това, което
сте направили за мен и за моя син.
Мосю, аз никога няма да ви забравя.
Моля ви, госпожо,
това е нищо.
сигурен съм че след месец дори няма да си спомняте името ми.
Хмм?
Мога ли да открадна съпругата ви?
Моля? За танца.
Разбира се.
Не е ли чудесен, татко?
Какво има? О, нищо.
Просто ми напомняте за някого, когото познавах преди много време
някой много, много скъп за мен.
Поласкан съм. Какво се случи с него?
Той умря.
Но аз не съм този човек.
Мосю и мадам Вилфор.
Какво правят те тук?
Прокурор Вилфор.
Какво правите тук? О, мадам Вилфор, мосю.
Толкова се радвам, че успяхте да дойдете да ме видите докато съм още в града.
Бяхме много поласкани да получим поканата ви. Благодаря.
Ще бъдете ли така добра да извините мен и съпруга ви за момент?
Разбрах, че сте експерт в интерпретирането на закона.
Има някой неща, за които може би ще можете да ми помогнете.
Извинете ме.
Фернанд. Фернанд! Тостът!
Не точно сега. Трябва да се занимая с някои държавни дела.
Гостите го очакват. Албер го очаква.
Ти го вдигни, скъпа моя. Сигурен съм че ще се справиш блестящо.
Ти си негов баща!
Това е най-малкото, което можеш да направиш. Той ти се възхищава.
Тогава ще ми прости отсъствието.
Но
Мисля че се бяхме разбрали да не се срещаме публично.
Как да подмина покана от граф Монте Кристо?
Именно.
Какво знаем за него? Той е чужденец.
Богат.
Чух че спасил синът ти.
Защо искаше твоят съвет? Защо да ти казвам?
Когато моят син се завърна от Рим
спомена че е чул Монте Кристо да казва,че очаква пратка.
Също така чул думите "злато"
и "Спада"
Хмм. Да не мислиш че
Монте Кристо е намерил съкровището на Спада.
Преди по-малко от час, той ме помоли да му помогна да избегне някои проблемни инспекции
с някаква пратка за Марсилия.
Хмм. Мога да наредя да го арестуват.
Няма нужда. Просто ще го освободим от златото.
И как предлагаш Имам познат, който се занимава с такива неща.
Кажи на Монте Кристо, че ще прекараш пратката му през митницата,
но че тя ще трябва да остане в пристанището за през нощта.
Аз ще се погрижа да я вземат и да я откарат в старият ми имот в Бушон
където ще се срещнем на следващия ден.
Аз искам 70 процента.
Обаче ще получиш само 50.
Добре.
Да така е, нали?
Да, точно така, знам. Да
Дами и господа,
за нещастие, моят съпруг е зает с бизнес дела в момента.
Така че за мен остава да
Да ви представя
граф Монте Кристо отново.
Разбирате ли, аз имах нахалството да помоля графа
да ми позволи да вдигна тоста за рождения ден на Албер.
Аз бях толкова настоятелен, а нашият домакин е толкова великодушен,
че той неохотно се съгласи да ми преотстъпи правото си
с цел да накара да се чувства добре
дори толкова скучен човек, като мен
Ааа.
Младият Албер е поукрасил доста това,
което аз направих за него в Рим.
Когато пристигнах в катакомбите,
Видях как престъпниците, които бяха вързали Албер за стената,
заплашваха да отрежат пръста му и да го изпратят на баща му
като доказателство за неговото похищение.
Боже мили!
Отговорът на момчето на това беше:
Животът е буря, мой млади приятелю
В един момент ще се къпеш в светлината на слънцето
и ще стоиш размазан върху скалите на следващия.
Това, което те прави мъж
е онова, което правиш, когато се разрази бурята.
Трябва да гледаш право напред в бурята и да изкрещиш както в Рим,
"Направи каквото искаш"
защото и аз ще го сторя
Тогава и стихиите ще те познават така, както и ние те познаваме
като Албер Монтего мъжът.
Тръгвай!
Едмон, Вилфор ми каза че си бил екзекутиран.
Така ли? О, боже.
Графиньо, вие грешите. Обратно към дома на Монтего! О, не!
Мадам, аз мисля само за вашата репутация. Умолявам те Едмон.
Няма значение как си се върнал. Аз не съм този Едмон.
Спри! Спри! Спри!
Тогава какво си ти?
Дух? Призрак, който е изпратен да ме измъчва?
Този Едмон, обичахте ли го?
Да.
Колко дълго?
През целият си живот.
И колко време след като той умря се омъжихте за графа?
Това не е честно.
Стигнахме до дома ви, графиньо.
Прав сте. Не може да сте моят Едмон.
Ето че го разбрахте. Казахте го сама.
Едмон Дантес е мъртъв. Лека нощ.
Графиньо.
Ако само още веднъж се опиташ да ми се месиш,
обещавам, че ще довърша онова, което започнах, когато се запознахме.
Разбра ли ме добре?
Разбирам че си луд. Луд?
Враговете ми попадат точно в капаните ми.
Луд ваша светлост, заради това че не разбирате:
Имате цяло състояние една красива жена ви обича.
Вземете парите, жената и си живейте живота.
Спрете този план. Вземете, това което сте спечелил.
Не мога. Защо не?
Аз все още съм ти предан Дзатара.
Дал съм клетва. Аз ще те защитавам.
Дори това да означава, че трябва да те защитавам от самият теб.
Сега ще те закарам у дома.
Ще вървя.
Отдели два сандъка на Фараон за нашия дял.
Монтего няма да се усети.
Хайде, качвайте се на борда.
Филип Данглар? Да?
Обвинен сте в кражбата на стоки от този търговски кораб.
Това е абсурдно!
Можем лесно да разрешим проблема.
Тези хора ще претърсят вашият кораб.
Граф Монтего ме накара да го направя.
Обаче не смятам да увисна на въжето заради него.
Кой си ти?
Аз съм граф Монте Кристо. Но приятелите ми ме наричат Едмон Дантес.
Дантес?
Свалете го от там преди да си е загубил говора.
Момче, не прави така. Това ... Това е прекалено.
Скъпи мой Вилфор.
Надявам се нямате нищо против да се присъединя за малко.
Ваша светлост, очаквах ви.
Исках да ви благодаря лично за помощта която ми оказахте.
Това ли? Да. Аз уредих всичко предварително.
Мога да ви обещая, че от наша страна няма да има никакви проблеми.
Отлично. Това може да е началото на едни дълги и доходоносни отношения.
И докато сме на темата, може ли да попитам нещо?
Да, разбира се. Каквото пожелаете.
Просто съм любопитен.
Защо казахте на графиня Монтего преди 16 години
че Едмон Дантес е бил екзекутиран?
Хмм?
Аз, аз не разбирам. За какво говорите?
Това е съвършено прост въпрос.
Откъде знаете за това?
Това е...
Това е достатъчно.
Вие не разбирате. Дантес носеше писмо от Наполеон.
това беше очевидно предателство. Но ние и двамата знаем,че той не го е предал.
Да пратите такъв човек в затвора си е достатъчно лошо. Но да кажете
Ваша светлост, не мога да разбера какво предизвика тази извратена дискусия.
Запитах се, "Какво ли ще спечели моят стар приятел Вилфор
като казва на Мерседес, че Едмон Дантес е мъртъв?"
Отговорът е... абсолютно нищо.
Точно както казвате- нищо. Тогава защо
Но ако моят стар приятел, сега главен прокурор на Франция,
нищо не печели от това, тогава кой печели?
Мой скъпи графе, тук е прекалено горещо, а вие сте напълно облечен.
Време е и двамата да си тръгваме От всичко това най-много печели
Фернанд, граф Монтего.
Не мога да разбера какво общо има тази история с бизнес отношенията ни.
Сега ще ви обясня.
Седнете Монтего.
Аз съм амбициозен мъж. И задвижвам амбициите си
като преследвам Бонапартисти.
Но сега, когато Наполеон е на свобода, имам така да се каже
малък трън в петата.
Някога просто дразнител, в момента потенциално смъртоносен.
Бъдете смъртоносен и вие. Проблемът е следният
че аз сам по себе си не мога да направя нищо.
Така, че имам едно предложение за вас.
Как е баща ви?
Жив, за нещастие.
Значи и двамата сме пренебрегнати от съдбата.
Помните ли?
Защо е заключена вратата?
Настоявам да ме освободите от тази стая веднага.
Вие не сте ми никакъв приятел.
Баща ви подкрепяше Наполеон, нали така?
Най-вероятно е бил замесен в плана за бягството на Наполеон от Елба.
Императорът ще е тук скоро!
Неудобен родител за един амбициозен служител на обществото.
Но той умря, изненадващо, убит на улицата преди 16 години.
Император Наполеон.
Убиецът никога не е бил арестуван. Колко упорито го потърсихте?
Нямате доказателства, нямате свидетели.
Имате само теории. С-Само догадки.
Точно обратното. Имам граф Монтего.
Младият Монтего. Защо?
Защото на вашият син му липсва куража.
Монтего дръпна спусъка!
Той не би си признал и след милион години!
Прав сте. Не би си признал.
Но вие току що го направихте.
Мосю Вилфор, арестувам ви за съучастие в убийство.
Помните ли?
Дантес?
Акт на внимание към джентълмен.
Не си си мислил, че ще те оставя да се измъкнеш толкова лесно, нали?
Дий!
Едмон?
Мислех си че сме завършили разговора си в каретата.
И аз така си мислех.
Но после разбрах
вие казахте името "Дантес"
Име, което аз не бях споменавала.
Какво искаш от мен?
Искам да се освободя от мисълта за теб,
така, както ти явно не мислиш за мен.
Само няколко отговора от твоя страна и ще си замина завинаги.
Задай въпросите си.
Къде беше?
Тринадесет години в замъка Иф
и където още се сетиш.
Замъкът Иф за 13 години.
Много ли страда?
Свърши ли вече? Имам доста неща за които мисля в момента.
Какво се случи след това? Много.
Защо не дойде при мен? А ти защо не ме изчака?
Омъжи се точно за човека, който ме предаде
Казах ти онази вечер на скалите, помниш ли?
Че винаги ще е на пръста ми. И винаги е бил.
Защо? Знаеш защо.
Ако някога си ме обичала истински,
не ми отнемай омразата.
Тя е всичко, което имам.
Тя не ти трябва Едмон, не ти трябва.
Не знам какъв мрачен план си замислил.
Нито пък знам поради каква причина трябваше
да живеем един без друг през тези 16 години
Но Бог ни предлага едно ново начало. Бог?
Не отблъсквай ръката му.
Не мога ли да се отърва от него?
Не. Той е във всичко.
Дори и в целувка.
Милейди?
Къде е графът?
Ъъ, графът би желал да се присъедините към него следобед.
Да се присъединя? Ъъ, да.
да напуснете страната, заедно с вашият син.
Ммм, ъъ, ще накарам някого да ви докара до дома ви
и там само ме изчакайте.
И само ще Благодаря ти!
Да, да, но... Трябва да се прибера и да си опаковам багажа.
Да, да, милейди...
Къде е графът? Горе, милейди.
Какво е станало?
Банкрутирах. Искат от мен да си платя всички дългове.
Освен това, ще ме арестуват. За какво?
Кражба, подкуп и убийство.
Направил ли си всички тези неща? Да.
Точно сега нямам време за приказки. Жандармите са на път за насам.
така че размърдай се и почни да си събираш багажа.
Няма да дойда с теб, Фернанд.
Ти си ми жена.
Уредил съм всичко и за двама ни.
За нас ще се погрижат много добре.
Сега върви и намери сина ми.
Той не ти е син. Извинявай?
Албер Монтего е син на Едмон Дантес.
Защо мислиш че се втурнах да се омъжвам за теб, толкова скоро след като Едмон беше арестуван?
Колко прибързано.
Направо съм поразен от теб.
Значи той е копелето на един мъртъв предател.
Винаги е бил разочарование.
Довиждане Мерседес. Приятно ми беше с теб за известно време.
А на мен никога.
Какво е това?
Монте Кристо.
Царят е у теб, Фернанд.
Едмон?
Но как
Как успях да избягам ли? Много трудно.
Как планирах този момент ли? С голямо удоволствие.
Значи си си взел обратно Мерседес?
И всичко останало
освен твоят живот.
Защо правиш това?
Доста е сложно.
Нека го наречем отмъщение за живота,който ти ми отне.
Виж ти! Някой те е научил да боравиш със сабята.
Как въобще си се наричал мой приятел?
Ние бяхме приятели, Едмон.
Ти ме изпрати в ада!
Защо?
Давай, отмъсти си.
Но знай, че кръвта, което проливаш е кръв на благородник.
Кръв, която никога няма да тече в твоите вени.
Ти не си повече граф, отколкото аз обикновен гражданин.
Който го няма, го няма.
Ако само го докоснеш, ще те убия. Момче, остави ме да ти обясня.
Вече ми обясниха. Говорих с мадам Вилфор на улицата.
Тя ми каза какъв глупав, доверчив тъпанар съм бил, да си помисля
че граф Монте Кристо е дошъл да ни стори нещо добро.
Албер, чуй ме. Не, няма!
Прости ми че бях толкова глупав, татко.
Ти беше предаден. Разбира се че ти прощавам.
Ти беше мой приятел. Аз ценях дружбата ни.
Става дума за неща, за които си нямаш и представа.
Той обичаше майка ти, но тя избра мен.
Сега смята да я отвлече. Това е лъжа. Махни се от пътя ми!
Момче, ако трябва, ще те убия.
Няма да се спра точно сега.
Нито пък аз. Така да бъде!
Не!
Албер,
намерих бележката,в която си написал какво смяташ да правиш
Но сега трябва аз да ти обясня нещо.
От къде си наистина.
Албер, ти си син на Едмон Дантес.
Човекът,когото познаваш като граф Монте Кристо.
Опасявам се, че е истина.
Ти си ходещо доказателство, че майка ти и преди си беше същата курва
на млади години, каквато си е и сега.
Ти
Ти ме остави да се бия с него?
Не че помогна много, нали?
Фернанд, умолявам те! Стига толкова.
Това е предостатъчно.
Просто си върви. Наречи го милост.
Милост, Фернанд.
Можеш да стреляш само веднъж, а ще ти трябват повече изстрели за да ме спреш.
Ами тогава по-добре да стрелям там, където ще нанесе най-много вреда.
Не!
Майко! Майко!
О, господи. О, господи. Виж какво направих. Якопо!
Дий!
Отново, Дзатара,
Бог е помислил за теб в милостта си.
Тя ще живее.
Едмон!
Едмон!
Моля те не отивай там. Недей!
Едмон, не отивай.
Отивай! Не се отказвай никога.
Дзатара,
трябва да сложиш край на това.
Дори и свещеникът ви разбрал това.
Едмон! Моля те, не отивай!
Пази майка си.
Как въобще бих могъл да живея в свят, в който ти имаш всичко, а аз нищо?
Какво стана с милостта ти?
Аз съм граф, а не светец.
Ти беше прав отче. ти беше прав.
Но обещавам това на теб
и на Бог
Всичко, което използвах за отмъщение,
вече ще се използва за правене на добро.
Така, че почивай в мир, приятелю.
Е, Дзатара,
болезнено ли беше?
Не.
Купих това място, смятайки да го срина.
Но единствените неща които са скъпи за мен
тръгват с мен от този остров.