The X-Files 504 - Detour (1998) Свали субтитрите
Не се движи.
Стой мирно, Слоун.
Бих искал да видя теб да стоиш неподвижно.
Колкото по-скоро павират това блато, толкова по-добре.
Не е блато.
Намираш се в гора с местни растителни и животински видове,
но си твърде невеж за да оцениш.
Маркирай. Дай ми друга позиция.
Да заснемем тази внимателно. Тук ще пуснат Блокбъстера.
Голям кретен си, Слоун. Знаеш ли го?
Дендрофил.
Трябва да си тъжен при загиването на екосистема съществувала хиляда години.
Всички трябва да бъдем.
Дай четири крачки в твое ляво.
Не мога.
- Как така не можеш?
Не мога, защото заяде.
- Тогава го оправи.
Странно.
Слоун? Слоун?
Луис, остави Бо да свърши работата.
Как ще открие опосума?
- Шшт.
Животните усещат неща, които ние не можем. Така оцеляват.
Така ли Бо знае как да оцелее?
Мда. Предците ни също са били ловци, но повечето от нас са изгубили инстинктите си.
Ето защо се нуждаем от помощ.
Тате, какво е това?
Оборудване на земемер.
Някой си е оставил нещата тук.
Не се отдалечавай, Луис.
Какво има, тате?
Тате?
- Бо. Ела тук, Бо.
Какво...
- Тихо!
Чуй ме. Искам да вземеш Бо и да отидеш право вкъщи.
Какво има?
- Искам да отидеш право вкъщи
и не искам да спираш по никаква причина.
Луис, разбираш ли?
- Просто...
Добре, върви.
Хайде, Бо, хайде!
Бо, не, не! Хайде, Бо, хайде!
Хайде! Хайде!
Миналата година беше нещо като лично разкритие.
Правихме упражнение, наречено "Строители на Отбори",
в което ни бяха дадени две минути, за да изградим кула
от обикновено офис оборудване.
Когато застанах на раменете на Майк и поставих електрическата острилка
на върха на купчината, и двамата разбрахме,
че никога не бихме се справили сами.
Убий ме сега.
Някога били ли сте на тези семинари, агент Скъли?
Ъм, мисля че посещавах конструктивен курс по решаване на проблеми,
когато се записах в Бюрото.
Играхте ли онази игра, в която не може да използвате отрицателни думи?
Не можах да повярвам колко е трудно да не използват думата "но".
В момента имам същия проблем.
Някога били ли сте на отборен семинар, агент Мълдър?
Не. За съжаление по това време на годината
винаги развивам ужасно хемороидално състояние.
Е, съгражда мускули, които не сте подозирали, че имате.
Общуване. Това е ключът.
Съжалявам. Ще отнеме няколко минутки.
Какво става, полицай?
- Случи се нещо, това е всичко.
Благодаря ти, господи.
Къде отива?
О, извинете! От спасителния отряд ли сте?
Не, съжалявам. Просто се раздвижвах.
Казаха ми, че те ще знаят нещо по въпроса какво се е случило с мъжа ми.
Искам някой да ми каже какво се случва.
Успокойте се малко. Не знам за какво говорите.
Съпругът ми, Майкъл, учеше сина ми да стреля.
Той каза, че кучето се изплашило, а после чул изстрели.
Сега са открили яке с кръв по него, но не казват нищо за съпруга ми.
Ще се опитам да разбера кой ръководи нещата, става ли?
Благодаря ви.
А сега къде отива?
Хей, Стоунсайфър, погледни това.
Това дърво е било тук 20 години преди идването на Понс де Леон.
Ще закъснеем за приема с вино и сирене.
Полицай Фазекъс?
- Да?
Мога ли да ви помогна?
- Името ми е Фокс Мълдър.
Аз съм агент на ФБР.
ФБР? Кой ви се е обадил?
Никой. Спряха ни на пътя. Изглежа е имало стрелба.
Докладвани са изстрели, но нямаме доказателства някой да е застрелян.
За какво имате доказателства?
Екип земемери, работещ в тази гора, не е докладвал снощи.
Открихме окървавеното яке на единия, доста разкъсано.
А тази сутрин момче е било отделено от баща си.
Отделено от какво?
- Прилича, вероятно,
на нападение от животно.
Какво животно?
- Все още не съм сигурна.
Обходих следите на двамата землемери,
но дирите стават объркващи след навлизане в шубраците.
Има трета диря, която се отдалечава, но не можах да я определя.
Не можахте да определите дали е на земемерите?
Дали е човек или животно.
Мълдър?
- Само, ъм...
П-почакай секунда. Ами бащата на момчето?
Проследих го чак до мястото, където е стрелял.
Земята е камениста, но като се съди по натиска върху почвата отдолу,
мога да ви кажа че е влязъл в храстите ето от там,
където откривам други следи,
две отделни дири, които, като се има предвид почвата,
показват мястото, където е бил нападнат мъжът.
Но от него няма и следа?
В тези гори има ли пума?
- Пуми, мечка.
Но тези следи не съвпадат с техните.
- Не, сър.
Знаете ли добър мотел в района?
Извинете. Смятам, че можем да се справим сами много добре. Благодаря ви.
Мълдър? Имаме една конференция.
Чакат ни.
- Мда.
Как да го кажа без да използвам отрицателни думи, Скъли?
Искаш да им кажа, че няма да успееш да присъстваш на тазгодишния отборен семинар.
Видя ли? Не се нуждаем от тази конференция.
Общуваме си по този начин без думи. Знаеш какво си мисля.
Вижте! Целият е разяден!
Как ви се харесва това, а?
Няма да се прибере, нали?
Скъпи, защо би казал подобно нещо?
Тате е добър стрелец.
Ако е уцелил това, в което се е целел, досега щеше да си е вкъщи.
Трябва да си смел, Луис.
И двамата трябва да сме смели.
Ще разберем повече на сутринта.
Сега се наспи.
Отворено е.
Кой разряза сиренето?
Тъй като няма да успееш за конференцията.
Ммм! Купон!
Трябва да ти напомня обаче, че това е против политиката на Бюрото -
агенти от мъжки и женски пол да общуват в една хотелска стая по време на задача.
Опитай онез глупости за "кукичките", Скъли, и ще ти сритам задника.
Ето една викторина.
Кое животно ще атакува най-силния, като остави най-слабия да избяга?
Отговорът е: никое.
Нито едно от 4000 вида, присъщи за Северна Америка
няма да нападне най-силния, когато най-слабият е уязвим.
В каква връзка казваш това?
Кара ме да се замисля, че тук не си имаме работа с обикновен хищник.
Сметнах това за маневра, чрез която да се отървеш от конференцията.
Мисля, че това на което се натъкнахме тук, е нещо повече, отколкото осъзнават местните власти.
Описаният от момчето сценариий ми прилича на примитивна техника за отделяне.
Намираме се в Западна Флорида. Тук най-близкото до примитивно е
живот в крайбрежно имение след пенсия.
Тези гори са най-старите на юг.
800 квадратни мили. Не може да се каже какво е живо в тях.
Къде отиваш?
Трябва да проверя нещо.
Понякога си мисля, че малко работа върху общителността ти няма да е излишна.
Скоро се връщам и тогава ще можем да построим кула от мебели.
Става ли?
Какво има, Бо?
Мамо?
- Всичко е наред, Луис. Заспивай отново.
Бо?
Бо?
Бо, къде се дяна?
Бо, ти ли си?
Ела вкъщи, момче. Да се прибираме.
Добре, добре.
Остани там през нощта.
Луис?
Луис?
Луис?
Луис! Луис!
Луис! Луис!
Мамо!
Какво става, Луис?
В къщата е.
Как върви?
- Все още е стресиран.
Може и да имам известно прозрение относно невидимото създание, което го е преследвало.
Невидимият човек е невидим.
- Така е.
Каза, че е бил преследван от създание със светещи червени очи.
Нека ти покажа нещо.
Г-жа Асеков каза, че е излязла вън с кучето.
Когато се върнала, вратата била заключена отвътре.
И?
- Погледни това.
Тук имам няколко следи.
- Къде?
Тук и тук. Суха кал върху плочките,
донесена отвън.
Може да е внесена от кучето.
- Не, не.
Виждаш ли предната част на ходилото? Голямо крак.
И преброявам пет пръста.
- Почакай, мисля каза, че не е човек.
Не казвам, че е. Разпределението на тежестта е неправилно.
Хорята вървят от пета към палец. Каквото и да е това нещо, то ходи върху предната част на ходилото си.
Шегуваш се.
Не. Баща ми и аз бяхме индиански водачи. Знам тези неща.
И ако не е човек и не е животно, какво е по дяволите?
Предполагам малко закъснях за този танц.
Открих някои следи... точно тук.
Същите, които открих и преди.
Къде е това?
- В горите.
Разпределянето на тежестта е странно. Приличат на човешки,
но който и да ги е оставил използва повече предната част на ходилото си, като животно.
Каквото и да е, нападнало е трима възрастни вероятно посред бял ден
и се е отървало от плячката си без да бъде усетено.
А снощи не се побоя да излезе от гората и опита отново.
Имаме си работа с трудновидим хищник с висока степен на мотивация.
Има предимство, което ние нямаме...
цялата Национална Гора Апалачикола.
Тогава как да го спрем?
- Като го идентифицираме.
Като го открием, преди да открие някого другиго.
Нарича се "ИЛН" - от Инфрачервени Лъчи Напред.
Разработено е за пилоти на хеликоптери във Виетнам.
Засича телесна температура на разстояние 270 метра.
Доста сложничко е за правителствено изделие.
Виждам, че двамата сте се срещнали.
Джеф е местната техническа глава. Някои хора предпочитат търсене с кучета.
Аз предпочитат допълнителен чифт ръце, ако загазя.
Готови ли сме за тръгване? Веднъж тръгнем ли, можете да оставите клетъчните телефони настрана.
Единствената комуникация в тези гори е чрез късовълново радио.
Така че, не се отдалечавайте, поддържайте визуален контакт.
Ако се изгубите започнете орален контакт. Това означава да викате.
Ако никой не отговори седнете, не се движете. Ще ви открия. Не ме търсете.
Знам, че звучи очевидно, но все още се изгубват хора.
Добре.
Разбрах. Благодаря. Добре.
Целият местен полицейски отдел е в търсене на беглец,
скитник, издирван за двойно убийство в Гасдън, Алабама.
Развеселих ги, когато им казах с какво се занимаваме.
Не смятам, че е скитник. Може би търсим двама души.
Защо го казваш?
- Онова нещо е примамило жената да излезе от къщата,
за да я отдели от сина й.
- С каква цел?
Разделяй и владей. Ако врагът ти те превъзхожда числено,
разделяш и завладяваш, за да намалиш числеността му.
Що за враг е това?
Нахлуващо развитие.
Това подозирах, когато отидох да проверя Луис и майка му.
Става въпрос за строително пространство?
- Екипът земемери е заграждал парцел с размери 100 000 акра.
Цивилизацията навлиза все повече в горите.
Може би нещо в тези гори отвръща на удара.
Нещо?
- Не
Съвсем нищо, дори и диви животни.
Това не е ли малко странно?
- Да.
Тази гора обикновено е оживена от звуци.
Не съм експерт, но никога не съм я виждал подобна преди.
Определено е красива, въпреки това.
Така става. Хората оглеждат наоколо, а в следващия момент нещо ги изяжда.
Какво мислиш е убило онези хора?
Природата е населена със същества, които или се опитват да убият, за да оцелеят,
или се опитват да избегнат смъртта си от нещо, което се нуждае от тях, за да оцелее.
Ако бъдем заслепени от красотата на природата, може да не видим
жестокостта и насилието й.
- Уолт Уитман?
Не. Когато Животните Нападат по Фокс.
Почакайте, открих нещо.
На около 20 метра пред нас.
Къде? Не го виждам.
Просто си стои там.
Раздвижи се!
Движи се бързо! Тръгна... тръгна надясно.
Почакайте! Станаха две. Движат се в противоположни посоки.
Там и там.
Къде е?
На около 40 метра пред теб.
Не го виждам.
Сега изчезна. Не знам къде отиде.
Какво има?
- Не знам.
Опитват се да ни разделят, да ни отдалечат едни от други.
Да се връщаме.
Мишел?
Мишел?
Мълдър, нуждая се от помощ!
Мълдър!
Скъли!
- Насам!
Скъли?
- Насам.
Какво се случи?
- Не зная.
Къде е Фазекъс?
- Вървеше пред мен.
Беше точно тук, а после просто изчезна.
Не отчитам нищо.
Какво, по дяволите, става тук?
- Разделиха ни.
Беше нарочно. Разделиха ни, за да могат да тръгнат след нея.
Тя водеше, което предполага, че е най-силната.
Първо премахват най-силните.
Къде ги отвеждат? Тук не можеш просто да изчезнеш.
Прав си. Трябва да я открием.
- Как ще го направим?
Не знам! Ще сформираме линия и ще претърсим храстите.
Може да отчетеш нещо.
- Не, нужадем се от помощ.
Нуждаем се от хора. Това тук няма да сработи.
Трябва да се махнем от тук! Чуйте ме.
Колкото повече чакаме, толкова по-малък е шансът ни да я открием.
Това е лудост. Това е смахната мелодия, човече.
Трябва да се махнем от тези гори преди да се стъмни.
Добре, прав си. Ти се върни.
Остави ми ИЛН и се върни.
Трябва да тръгнем заедно.
Трябва да я открием.
Да, добре, ако останем тук, може да не открият никой от нас.
Мълдър, той е прав. Не бяхме подготвени за това.
Няма как да им кажем къде се намираме.
Нямама храна. Водата ни беше у Мишел.
Аз също бих искала да я открием, но смятам че рисковете това да стане са твърде големи.
Добре, тогава всички тръгваме.
Ти водиш.
Не вярвам устройството да ни помогне много.
Единственото, което направи досега, беше да ни раздели.
Каквото и да ни преследва, първоначално се показа на екрана.
Какво ти говори това?
Нищо, като изключим това, че вървим в правилната посока.
Може би регулира температурата си. Знаеш ли някое животно, което може да го прави?
Кърлежите. Чувала съм, че могат да спрат метаболизма си
за 18 години, като преминават в летаргия,
докато някое топлокръвно животно не мине наоколо.
Интересно.
Защо е интересно?
Преди 30 години Пойнт Плезънт, Западна Вирджиния,
бил тероризиран над година от нещо.
Убивало добитък, всявало страх сред хората.
Свидетелите го описвали като примитивен човек с червени, пронизващи очи.
Станал известен като Човекът Молец. Имам Досие Х от 1952 година за него.
И къде се намира то? До това с "Хлебарката, която изяде Синсинати?"
Хлебарката, която изяде Синсинати е на буква Х. Човекът Молец е на М.
Това не е пътеката.
- Какво искаш да кажеш?
Мишел винаги маркира маршрута си с малки бели камъни.
Това е същата пътека. По нея дойдохме.
Не съм виждал от камъните й в продължение на 20 минути.
Това е защото беше забил нос в екрана през цялото време.
Казвам ви, на грешната пътека сме. Някак си сме излезли от пътя.
О, човече, това не се случва. Не се случва.
Никой да не мърда.
Там има нещо.
Къде?
- На около 40 или 50 метра.
Джеф?
Нищо.
Видях го.
Гората отново притихна.
Засякох го! На екрана ми е.
- Къде? Къде!
На около 30 метра пред нас. Просто си стои там.
Какво прави?
Говори му.
Това не е добра идея.
- Говори му, Джеф!
Иди в твое дясно.
Просто изчезна.
Мълдър, няма го на екрана.
Скъли, изгубих го.
Видях го!
Улучи ли го?
- Не знам. Просто спря.
Къде е Глейзър?
Колко пъти стреля?
- Шест, може би седем.
Това единственият ти пълнител ли е?
Мда.
Не стреляй отново, освен ако не си сигурна, че ще го уцелиш.
Може би се опитва да премахне предимството ми.
Какво е, по дяволите, Мълдър?
Не знам. Но каквото и да е, по-умно е от нас.
Поне тук.
Мълдър? Мълдър!
Скъли!
Скъли!
Мълдър?
Скъли!
Добре ли си?
Бил си индиански водач. Помогни ми с това.
Индианският водач казва, че може би трябва да изтичаш до магазина да купиш кибрит.
Бих, но си оставих портфейла в колата.
Какво правиш?
- Опитвам да си отворя пистолета.
Ако отделя куршума от обвивката, може би ще успея да използвам барута.
А може да започнат да валят кренвирши и бонбони.
Намек за негативност ли долавям?
- Не! Да, всъщност. Мда.
Мълдър, трябва да се сгрееш. Тялото ти все още е в шок.
Някога ми бяха казали, че най-добрият начин за възвръщане на телесна температура,
е като се вмъкнеш гол в спален човал, където вече има някой друг гол.
Може би ако завалят спални чували, ще извадиш късмет.
Замислял ли си се някога сериозно за смъртта?
Веднъж, когато бях при Ледените капади.
Когато се борех с рака си,
се ядосвах на несправедливостта и
безсмислието му.
После осъзнах, че това е борба,
която да му придаде смисъл...
да го оправдае.
Като живота.
Аз смятам, че на природата и е извънредно безразлично дали сме живи или мъртви.
Искам да кажа, ако си късметлия получаваш 75 години, ако си още по-голям късметлия - 80.
Ако си невероятен късметлия, получаваш 50 от тези години с прилична коса.
Предполагам, че е като в Лас Вегас. Казиното винаги печели.
О!
"Та-да"
Браво, момиче.
С кого се идентифицираше, когато си била хлапе -
Уилма или Бети?
Определях се с бюста на Бети.
- Да! Аз също.
Въпреки това никога не бих могла да съм женена за Барни.
Децата бяха сладки.
Да, но къде са днес?
"Хора Молци"? Сериозно?
Мда. Но изглежда са само двама.
Не искам да се боря.
Ела насам. Ще се опитам да те стопля.
Извинявай.
- Един от нас трябва да остане буден, Скъли.
Ти спи, Мълдър.
Ако се измориш, ме събуди.
Няма да се изморя.
Защо не изпееш нещо?
Не, Мълдър.
- Ако пееш нещо ще знам, че си будна.
Не би искал да пея. Не мога да следвам мелодия.
Няма значение. Просто изпей нещо.
~Джеремая беше жаба бик~
~беше ми добър приятел~
~не разбирах и една негова дума~
~но му помагах да си пие виното~
Припев.
~Радост... по целия свят~
~Всички момчета и момичета~
~Щастие за рибите в дълбокото синьо море~
~Щастие за теб и мен~
Скъли?
Тук. Насам!
Какво правиш?
Търся храна. Открих малко диви боровинки.
Не бих се отдалечила.
Мълдър, не съм те изпускала от поглед.
Скъли?
Скъли?
Скъли?
Скъли!
Тук долу!
- Къде?
Паднах в дупка.
Добре ли си?
Мда.
Паднах на мека почва. Или нещо такова.
Какво има там долу?
Не зная. Доста е тъмно.
Скъли, какво става? Добре ли си?
Открих Мишел.
- Жива ли е?
Не задълго.
Мълдър, трябва да я измъкнем от тук.
Има ли изход?
- Не знам. Аз...
В някаква зала съм.
Има...
Прилича
на някаква мрежа.
Мълдър?
- Да?
Не съм сама.
Оръжието ми не е у мен! Мълдър!
Дръж се. Ще пусна пистолета си.
Оу!
- Боже!
Мълдър, добре ли си?
- Не ми обръщай внимание.
Скъли!
Мълдър, погледни.
Трябва да има научно обяснение за това.
Жалко че нямаме офис обзавеждане.
Да можеха да ни видят сега.
Давай, отбор.
Още сто тела и щяхме да спечелим шунка, печена в мед.
Агент Мълдър!
Тук долу сме!
- Тук долу сме!
Какво правите там долу?
Открихме ранени хора тук.
- Нуждаем се от стълба.
Веднага.
Хей, насам.
Тате ще се оправи. Ще се оправи.
Всичко ще бъде наред. Само ще кажа чао.
Ние получихме благодарностите, но вие свършихте цялата работа.
Напротив, агент Кинсли. Нямаше да се замесим в това, ако не бяхте вие.
Наистина ли?
- Мда. Виждате ли това?
Да, посочих го на агент Стоунсайфър, когато минавахме от тук.
В пещерата, в която Скъли падна, имаше нещо, надпис.
Ad Noctum.
На латински е.
- Да. Означава "в мрак".
Испанските конквистадори го дялали по стълбове,
на които завързвали местните като предупреждение.
И кой казвате, че го е написал?
Понсе де Леон е дошъл тук преди 450 години в търсене Фонтана на младостта.
Искате да кажете, смятате че тялото,
по което агент Скъли е стреляла...
Не.
- След 400 години в тези гори
не смятате ли, че е възможно да са се приспособили идеално към средата си?
Измисляте си.
- Защо го казвате?
Защото работите по Досиетата Х и просто искате да анулирате разходите по мотела.
Спасителният екип все още не е открил Джеф Глейзър
или втория хищник, за който докладвате.
Не бих се учудил, ако не открият никой от тях.
Агент Мълдър, объркан съм.
Защо биха дошли за момчето в къщата онази нощ?
Хищниците са в тези гори от много, много време.
Считат всеки, навлязъл в територията им, за враг,
дори и едно малко момче.
Но това би означавало, че ще тръгнат след който и да е от нас,
който е влизал в горите, нали така?
Къде е агент Скъли?
Откараха я в мотела да опакова багажа на двама ви.
Така ли? Извинете.
Якето ми е в колата.
Скъли! Скъли!
Мълдър, какво става?
Да се махаме от тук.
- Добре.
Всичко ли опакова?
- Да.