Mediterraneo (1991) (Mediterraneo.1991.DVDRip.XviD.DS-ITA.CD1.srt) Свали субтитрите
И ДА ПРОДЪЛЖИШ ДА МЕЧТАЕШ. (АНРИ ЛАБОРИТ)
МЕДИТЕРАНЕО
Изпратиха ни на мисия на Мигхисти,изгубен в морето остров...
най-малкия и далечен. С нулево стратегическо значение.
Задачата ни беше да наблюдаваме и да осъществим контакт.
Трябваше да го окупираме и да докладваме. Отряда ми беше от...
къде ли не. Отцелели при изгубени битки...
и разформировани полкове.
Взвод от палячовци като мен, надяващи се да оцелеят.
Елизео Страцабоско, с мулето
-много странен.
изкарал цялата война с нея Силвана. Води си я от дома.
Обича я като човек. Даже и повече.
Ей, Страцабоско! Сладък живот, Е?
Меден месец на Егеите. Пък довечера...
Прави се на глух, за да не им достави удоволствие.
Тук са и братя Мунарон, Либеро и Феличе.
Планинци не са виждали море.
Там са Ло Русо и Коласанти.
Нищо ли нямаш за пиене?
Ло Русо е с чин сержант Постигнал го е в Африка.
Какъв ли ще стане до края на войната? Коласанти, радиста...
живеещ в сянката на Ла Русо като симбиоза.
Това е Корадо Новерта, дезертьор.
Избягал е от няколко места, живее, за да се прибере вкъщи.
Жена му е бременна. Последния път са го заловили...
м/у Албания и Югославия, опитващ се да се добере до Италия.
Помощникът ми, Антонио Фарина, много е предан...
винаги готов за задачи дори чете мислите ми.
-Още колко, Лейтенант?
-Не много.
-Ще ни пуцат ли?
-Да се надяваме, че не.
Всички бяхме във възрастта, когато още не си решил дали...
да създадеш семейство или да се запилееш по света.
Лейтенант, колко дълго ще останем?
4 месеца.
По дяволите!
Силванке, не се безпокой.
Не ме излагай пред сержанта. Сядай и мирувай!
Мунарон!
Дай радиото!
Пази радиото!
Лейтенант, трябва ли да слагаме противогазите?
-Няма смисъл!-За к'во носим всичките тия глупости?
Лейтенант, к'во пише там?
-Гърция е гробница ``ton Itallon``.
-Какво значи ``ton Itallon``?
Добре, момчета. Имайте предвид островът е много тих.
Дръжте си очите отворени. Страца, отзад. Коласанти, в средата...
грижете се за радиото. Горе ще установим база. Разбрано?
Да, ама к'во значи ``ton ItaIIon``?
``За италианци.``
-А?
-``Гърция е гробница за италианци.``
Тука няма никой.
-Главата ти е като печка. Жега ти е, Е?
-Ад!
Няма възражения? Влизам.
Тоя път сме съгласни?
Няма шибана душа! Тоя град е пуст.
Полудя ли?
Не ме ли видя? Аз съм Фарина. Извинявай! Почти ме уби!
-Чухме гърмеж, и се шашнахме.
-Кой беше?
-Фарина! -Видяхме го да стреля.
-Той гръмна, и ние после.
-Чакайте! Лейтенант, ще обясня...
Фарина беше атакуван от пиле и отговори. Човека беше изненадан...
Значи бяхме атакувани от гръцки кокошки.
Стига простотии. Не трябваше да го убивате!
-Не беше голяма загуба...
-Стига глупости.
Шегичка. По-добре мъртво пиле, отколкото...
Това беше за повдигане на морала. Вие сте банда идиоти!
не се чете :)
На пост не се пуши.
Майната ти, Страцабоско!
Ако забележат цигарата, могат да те мернат в десятката.
К'во пушиш?
MiIit.
Дай да дръпна.
Уплаших те, а?
-К'во става?
-Чу ли? Виж!
Тревога!
-Кой по дяволите я вдига?
-Фарина.
Виж там.
Ще им сритаме задниците, Е...?
Лейтенант, наши са, пуцат ги яко!
Лейтенант, чух нещо, но има смущения.
Ето тука, Лейтенант.
-Какво казват?
-Чакай.
К'во става с нашите хора? Къде са?
Чакай, не разбирам.
-Британци са.
-Говорят английски.
Лейтенант, казват ли за нас нещо?
-Какво за нас?
-Не знам!
Не знаеш?!
-Какво не знаеш?
-Момчета, не знам.
Разбрах.
Всички на позиция! Максимална концентрация и не мърдайте. Британците...
ще са тук всеки момент. Разбрано?
Стой, кой е там?
Аз съм, Ло Русо.
-Парола.
-Това съм аз.
-Идентифицирай се. Парола?
-Казах ти, аз съм, Ло Русо.
Паролата, или ще стрелям.
Добре де...
``Савой или смърт``.
O.K., ела по-близо.
O.K., гъз! Контра парола?
``Memento audere semper``.
Май не е тая.
-Светкавица!
-Не!
-Това беше вчерашната.
-``Пица МАРГАРИТА!``
Да бе! ``4 Сезона`` ще ти се!
-Беше ``Кралица Маргарита``!
-Вярно, ``Кралица Маргарита``.
И смятаме да превземем гърците с тия 4-ма идиоти?!
Утре ви връщам всичките. Ясно?
-Е,не се вдетинявай де!
-Кой го каза това?
Кой? Казвайте! Малоумници!
Знам кой е. Познах го. Гъзолизец!
Не бях аз!
Не бях аз ли!
``Не бях аз!`` Двудневно наказание за всички и 4 за гъзолизеца!
Тихо!
Британците, усещам ги.
Кой е там? Парола!
Идентифицирай се, или стрелям.
Лейтенант, ти ли си?
Не! Не стреляй!
Не стреляй.
Силвана!
Моята Силвана.
Беше Силвана, момчета, ама...
Дадох ти специални нареждания...
-Каза ми да стрелям, и се подчиних.
-Не. Казах, ``Стой! Кой е там?``
``Идентифицирай се, или стрелям.``
Лейтенант, казах, ``Идентифицирай се, или стрелям.`` Те стреляха.
Страца, не беше наша грешката.
Гадове!
-Спокойно!
-Гадове!
Тая сутрин пилето, сега мулето! Как ще успеем да ги препарираме?
-Радиото!
-По дяволите! Радиото ми!
-Как е?
-Не знам.
-Може ли да се оправи?
-Не знам.
-Как така не знаеш?
-Казах ти, 'де да знам.
Беше най-важното нещо! Да се пази в готовност за работа!
Бяхме зависими от него и тоя планински кретен го строши!
Стига крещя. И да го ругаеш няма да помогне. Успокой се.
Успокой ми задника! Сега сме отрязани от войната!
Как ще комуникираме сега? С димни сигнали?
Моята Силвана...
Нищо няма.
Добре, момчета, оставате тук. За наблюдение и свръзка.
Ако видите кораб,изпращате сигнална ракета. В наша посока, не към тях.
До 2-3 дена ще ви изпратя смяна.
Не се безпокой за нас. Не сме много близки с морето.
Ще останем тук, ако смяната не е задължителна.
Ще си вземем припаси.
-Спогаждайте се.
-Благодаря, Лейтенант.
Лейтенант, една секунда.
Мунарон.
Мисията е документирана.
Довиждане.
ИТАЛИЯ, МИСЛЯ И МЕЧТАЯ ЗА ТЕБ.
Добро утро, Лейтенант.
-Добро утро, Лейтенант.
-Добро утро.
Някакъв си остров!
-Остров на духове. Тук няма никой.
-Радиото?...
-Някакви новини?
-Разглобих го. Няма да работи.
Тревожа се за мъжете заради бездействието...
по-специално Страцабоско. Постоянно е вглъбен в себе си...
а сега и смъртта на Силвана...
Дай да измислим нещо за повгигане на духа.
Мога да ги накарам да изкопаят прекрасен окоп.
-И защо?
-За нищо. Може да го изкопаят и да си го заровят пак .
-Ще се деморализират.
-Да изиграем симулирана атака.
-В тая жега?
-Тогава какво да направя, за да...
повдигна духа им?
-Виж, измисли нещо.
Сега ме извини. Трябва да обновя дневника.
Не мога да разбера...
-Фарина, женен ли си?
-Не.
-Сгоден?
-Не.
-Някой чака ли те в къщи?
-Роднините ми умряха като бях малък.
Никога не съм ги познавал.
Красиво е тук, нали?
Аха...
Изглежда като сухо място, място за овча паша...
но тук,преди 2500 год., преди Рим, е имало прекрасна цивилизация.
Имало е поети, философи, воини, богини.
Всичко сме техни потомци. Дори можеш да откриеш твоя род. Разбираш ли ме?
Харесваш ли поезия?
Ами, зависи.
Виж... това е писано няколко века преди Христа.
Можеш ли да четеш?
-Не и гръцки.
-Всяка поема е преведена.
Върховете спят, наоколо със долините, урви и клисури...
и създания от земята родени...
Ставайте! Пристигнаха! Видях ги! Те са тук!
Лейтенант, ставайте!
-Какво става, Сержант?
-Къде са пристигнали?
-На всякаде са! Много са!
-Британците?
Не! Опитах да заловя един, но изчезнаха.
-Кои бе?
-Децата.
Не е ли странно? Няма мъже.
-Само деца и старци.
-Съмнително.
-Може да е засада.
-Спомням си подобна случка в Испания.
-Може!
-Но не и сега!
Добре де, ама да не ми ревете после...
Здравейте, Мадам.
Мъжете... войниците, къде са?
Все още има баща???
Говори ми на италиански. Прекарах 20 години в Родес.
Италианци... Гърци... моето лице, мойта раса...
Едно лице, една раса.
Отче, къде бяха изчезнали всички?
Защо нямаше никой като дойдохме?
Германците бяха тук преди вас.
Разрушиха къщите и потопиха лодките.
Отведоха всички мъже- депортираха ги.
Щом видяхме кораба ви, помислихме, че се връщат.
И... се скрихме.
Познавам добре италианците.
Не харесваме чужденци, но...
вие сте по-малкото зло.
Обещавам да не ви притесняваме особено.
Съветвам ви да се преместите в кметството.
Ще ви е доста по-удобно.
Къде отиваш? Ние сме приятели!
Приятели, приятели.
Чакай! Ела насам!
Правилата забраняват сближаване с местните.
Първият, който докосне жена, кокошка или петел...
ще бъде съден. Разбрано?
Защо все трябва да крещиш? Я, по-добре ни помогни.
Сержант Ло Русо може да крещи когато си иска, защото...
сержантите крещят. Ясно? ЯСНО???
Добре се справяш!
Аз съм само дилетант.
Тоя човек ми напомня на Омир от картинките в учебника ми.
Откакто напуснах дома си за пръв път се чувствам добре.
Странен си, знаеш ли?
Не приличаш на войник.
Мобилизираха ме. Иначе съм гимназиален учител.
-Добре ли го казах?
-Много добре.
Учих гръцки от книги. Илиада, Одисея, поетите.
Четох за Гърция, но никога не съм бил тук.С мойта заплата...
Кой знае. Може би това е съдба.
Може би искам твърде много....
но... видя ли църквата?
Сериозно е повредена.
Ще се съгласиш ли... да изрисуващ... стените?
Чест ще е за мен, но не съм достатъчно добър за фрески.
Разбира се че си! Без пари, разбира се.
Сержант, намерих едни грамадни чушки.
Ще оправя дъските на леглото за да не ви боли гърбът.
Също поправих и тапицерията...
Внимавай бе!
Тапицерия...
-Как мислиш да готвиш чушките?
-Пълнени.
Сержант!
Здрасти, Новента.
-Познай какво нося.
-Писмо.
Да, до жена ми. Да ти го оставя?
Добре, ще го изпратя.
-Важно е. Кога ще пристигне?
-Като другите.
-Не съм сложил марка.
-Карай, ще се погрижа.
Благодаря.
-Да си виждал лейтенанта?
-Не.
-Няма ли го?
-Не.
Отвън има една жена иска да говори с командира.
-Лейтенанта го няма?
-Оцветява фреските.
Ние се потим тук, а той е на хладно в църквата.
Да й покажа ли къде е?
Ако много иска да говори, покажи й. Ако не, може да остане отвън.
Ло Русо...
Красива е.
Направо прекрасна.
Това е тя.
-Добро утро.
-Вие ли сте командира?
Аз съм.
-Аз съм Василиса. Василиса.
-Василиса?
-Да.
-Красиво име.
Аз съм Ло Русо... Никола.
-Говоря... за ``DuIiam``.
-Не познавам ``DuIiamо``. Съжалявам.
Не? Ergassia, разбираш ли?
Познаваме ли Ergassia? DuIiamо Ergassia?
-Работа! ... Работа!
-Работа?
Питаш за работа? Какво можеш да вършиш?
Аз съм ``puta``.
-``Puta`` на гръцки...?
-Проститутка.
-Стига бе! !
-Да! Правилно! Проститутка! Да.
Браво.
Добре... мисля... има различни начини да се каже едно нещо.
Интересува ли ви?
Ще трябва да хвърля един поглед за правилата...
-Но ще сме много... би ни интересувало.
-Добре.
И къде... да кажем... ще извършваш... да правиш това...
-тази дейност? Къщата?
-Моята къща.
-Твоята къща.
-Синята къща... синята.
Понеделник, вторник, сряда. Четвъртък почива.
Петък, събота, двойни смени. Неделя почивка. Разбрано?
-И що точно така?
-Щото аз решавам така.
Подреждане - по възраст и чин. Така че, аз съм първи.
-Лейтенантът е първи.-Той не ходи по проститутки. Аз съм първи,
след мен Коласанти, Новента, Страцабоско и малкия Фарина.
-Ами братята?
-Проклетите Мунарон!
Гледай си работата!
Търся доброволец да извика братята от планината.
Без доброволец остават на сухо.
Говори ми за любов, Мария. В живота ми единствена си ти.
Блестят очите ти прекрасни греят като две звезди...
-Сержант?
-Благодаря, скъпи.
Кажи ми, че не сънувам... Разбих я.
Кажи ми, че си само моя.
Вместо да четеш поезия, пей! Няма да те е страх.
С твоята любов не ще да страдам веч...
Чао.
Василиса...
Г-це Василиса.
Василиса!
Фарина, подай топката!
-Не ми я дава.
-Хайде де! Вземи я!
Благодаря.
Сигнална ракета от братята. Викай лейтенанта!
Всички цивилни по домовете! Врагът е тук! Бързо! Бързо!
Кои са? Англичаните?
Никого не виждам още!
Лейтенант, лейтенант.
-Вие ли пуснахте сигнала?
-Да, лейтенант.
Видяхме кораб с червено знаме.
-Мамка му! Руснаците.
-Знамето не е точно руско.
-Повече прилича на турско.
-Аха, турско.
-От нашите ли са турците?
-Какъв кораб?
-Прилича на рибарска лодка.
-Рибарска лодка.
И вдигате врява за една рибарска лодка?
-Казхте ни да докладваме за всичко...
-Добре се справихте. Може пък да е шпионин.
Ето го.
Италианци...Турци... Едно лице, една раса!
Май не е само тютюн.
Говорете каквото си щете. Има друго освен тютюн в него.
Димът на забвението. Като в Одисея.
Одисея.
Има вкус на чай.
Имаш ли още такива работи?
Опиум... Хаш...
Не, не, килимчета и такива неща.
Не килими, не.