Mediterraneo (1991) (Mediterraneo.1991.DVDRip.XviD.DS-ITA.CD2.srt) Свали субтитрите
-Какво става? Какво се случва?
-Къде?
Как къде? Италия...Европа!
-Н'нам. Какво н'наеш??
Мусолини, Хитлер, Германия!
-Н'нам!
-А?! Откъде падаш?
Кааш... Анталия... Фетийе... не война.
-Да му конфискуваме лодката.
-Защо?
За да отидем до Родес, до Италия,
където има действие.
-Толкова ли е важно?
Да! Тук сме забравени от Бога.
Не знаем какво става никъде по света.
Не ти ли е интересно? Аз викам, да тръгваме към фронта, където е екшъна.
Добре...
Да гласуваме.
Който е съгласен със сержанта, да вземем лодката на бедния Азиз...
и да се впуснем в опасно пътуване цели два дни до Родес...
без никаква гаранция за успех, да вдигне ръка.
Който иска да останем, да вдигне ръка.
Заради ранга си аз няма да гласувам.
Оставаме.
К'во е това гласуване?
Оставаме на острова на забвението.
Поеми малко забвение!
Това беше глупаво гласуване.
Мислил ли си някога, че ще свършим тук?
Ти пилето с ръце ли го яде? Лулата ти се е залепила за пръстите.
Пусни я да се върти!
-Какво общо има пилето със забвението?
-И двете ти залепват за пръстите.
Мисля, че това нещо в Италия сега е забранено.
Защо?
При фашизма всичко хубаво е забранено.
-Императоре, бихте ли го легализирали?
-Кое, стафидата ли?
-Каква стафида, бе?
-Какви ги разправяш?
-Като Император...
-Сержант Ло Русо.
Без военна служба... Император, Е? По лодките!
Не съм съгласен...
С това небрежно и разпуснато отношение, което ви е обзело.
Като ваш водач, не мога да, ъ-ъ вървя срещу течението...
Не мога да застана срещу волята на масите.
Също така разбирам вашия бунт срещу властта поради...
абсолютното безразличие на държавата.
-К'ви ги дрънкаш, Ло Русо?
Какви ги разправяш?
Казвам к'вото казвам. Освен това се чувствам...
изоставен от страната си, от Италия.
Ама ми е през оная работа! И пак ще го повторя!
Зарязаха ни тук, и тук ще си останем! Казаха:"Ще се оправите" и...
ние се оправяме.
-К'во разправят тия, Азиз?
-Н'нам.
Постоянно "Н'нам". Ти нищо н'наеш!
Ей, Азиз. Приятел... Приятел!
Закарай ме в къщи! Вземи ме! Приятел!
Италианци, Турци... Едно лице, една раса!
Откраднал е всичко! Всичко!
И сега какво? Ще седим тука като банда идиоти.
Никога не вярвай на турчин.
По дяволите, отче, не се подигравай! Дори и оръжия нямаме.
Как сега да окупираме острова?
Елате с мен.
Елате с мен.
Имахме оръжие през цялото време.
Приятели сме, нали?
И защо не искаш да праяиш любов с мен?
-Ами защото...
-Смущава ли те нещо?
Кое е най-прекрасното нещо на земята?
Някои казват турнир на велики воини, други добре обучена пехота, а трети - опънали платна кораби.
Аз казвам, че е моята любима. И така нататък... Един гръцки поет е написал това...
преди повече от 2000 години.
Да, но защо не искаш да се любим? Защо?
-Никога не съм го правил.
-Никога?
Ама...
Исках първия път да е с любов...
наистина с любов, разбираш ли?
Един живот не стига...
Един живот не би ми стигнал.
Не са достатъчни дните...
за толкова много неща, толкова много идеи...
Всеки залез ме трогва, защото още един ден си отива...
Аз съм тъжен, толкова самотен...
малка прашинка във вселената.
Искам да гледам залези с моята майка...
или със жена, която обичам.
Искам нощем да съм сам...сам...или...
с прекрасна уличница, по-добре отколкото сам...
Остави ли турчина нещо от неговия стаф?
Н`нам му беше името.
Благодаря
Ако нещата винаги бяха така...
ако ни вземеха оръжията, а оставеха това, нямаше ли да си живеем по-добре, а?
-Хайде, хайде.
-Идваме.
-Първо ти.
-Не, ти първо.
-Не, аз не искам!
-Давай!
Помниш ли винаги татко какво казваше? ``Ако трябва и в лайна ще плувам.``
-Ще ми се да го видя сега!
-Готови? 1, 2, Триии...
Василиса, какво е това нещо?
Мое е.
-Пушка в кухнята ти?
-За враговете е.
-Може ли да те попитам нещо?
-Какво?
Бих искал да те попитам... Не, не, нищо. Няма значение.
Давай. Питай.
Как така си станала... Как така си станала... ммм...
-Проститутка?
-Да.
Майка ми беше проститутка.
Баба ми беше проститутка също.
Сестра ми е проститутка.
Логично е, нали?
Логично... Логично.
А какво си правила преди?
Къде си била? Защо си дошла тук?
-Тук?
-Да.
В Атина работех с германците. Те ме докараха тук.
Те заминаха. Аз останах.
Това е.
-Харесва ли ти тук? Иска ли ти се да останеш?
-Не знам.
Хубаво е тук... засега.
И ти винаги ли...
винаги ли, ще бъдеш...
Проститутка? Ами...
Ами... Не знам.
Може би ще отворя таверна.
-Помля ме бе! Наказание!
-Не съм го докоснал!
-Лейтенант, я си го начукай.!
-Ти си го начукай!
(не се чете)
... ... ... ... ... ...
Я тихо!
Сега... Ще има дузпа.
При две условия.
Първо: Ти ще я биеш. Второ: Аз ще пазя.
(пак не се чете);) :-) :-0
Хипнотизирам те! Ще пропуснеш!
Разлюти ли се, Ее?
Давай да те видим!
Айде ритай де!
Айде 15 минути минаха!
Аз те хипнотизирах, ама...
Не ми показвай къде ще биеш... Ще пропуснеш.
Бягайте!
Какво по....?
Боже Господи!
Италианец е. Един от нас.
-Италианци?
-Лейтенант Рафаеле Монтини.
Сержант Никола Ло Русо.
Лейтенант Кармело Ла Роса.Както и да е, Видях какво стана. Нямаше дузпа.
От италианската армия ли сте?
-Егейци?
-Нещо такова.
Имах проблеми с двигателя, нищо сериозно, нещо в предавките.
Отговарям за Крит. Дивизията ни е обединена с британците.
-Британците??!
-Да! Те имат...
Някакви невероятни самолети! Британците и американците са много организирани.
Британци и американци? Да не си дезертьор?
Кой?
Вие май нищо не сте чували! Даже и за 8-ми септември ли?
Е к'во? Всяка година има 8-ми септември и 9,10...
И какво за 8-ми септември ?
-От колко време сте тук?
-От юни.
-Юни коя година?
-`41 .
-`41 , `42... `43... Три години?
-КАКВО?
Били сте тук 3 години?
Чу ли го? 3 години. Бил е тука 3 години!
-Всички сме били тук 3 години!
-Всички ли?
Пристигнахме заедно.
Значи за нищо не сте чували? Нямате ли радио, или нещо такояа?
-Имахме едно.
-Ще ви разкажа на кратко. Мусолини се провали.
Италия е разделена. Южна - британци и американци.
Северна: Германци и фашисти. Между тях Н О Д.
-Какво е Н О Д ?
-Национално Освободително Движение -
партизаните. В гражданска война сме.
Приятелите стават врагове, и обратно.
Голяма бъркотия е, много възможности, и работа за вършене.
Не можем да останем настрана. Заложени са големи идеали.
Може да се направят големи пари.
Готово!
-Поправих го.
-Ами това?
Самолета има прекалено много части! Това не е важно. Хвърли го.
Ще докладвам в щаба за вас. Може да изпратят някой кораб.
Като се приберете, обадете се в Палермо. Вземете жените, съпругите...
или когото да е там!
Три години! Не е за вярване! Три години!
Стига де! Вземи ме! Защо да не можеш?
-Хей, чакай малко.
-Закарай ме в къщи!
-Закарай ме в къщи!
-По-полека! Спокойно.
Спокоен съм.
Искам да си ходя в къщи.
Поне да ми беше взел писмата!
Това беше.
Скоро ще дойдат за нас...
и ще ни отведат в къщи.
И повече никога няма да се видим.
Не помня с колко мъже съм била до сега.
Не съм запомнила нито едно лице.
Когато си тръгнеш, няма да си спомням...
даже и теб.
Да...
Мен ще ме запомниш.
Хайде да го направим?
Защо?
-Добра игра, нали?
-Да, добра.
-Гледай го, постоянно печели.
-Гледай си твоята работа!
Голям късметлия си, попе!
Уж зарчетата се въртят, ама...
Същата работа! Никога няма да му свикна. Все едно пия пясък.
Нека да се утаи. Научи се да чакаш.
Душкай аромата, и чакай. Това му е кефа.
Какви ги разправяш? Кафето си е кафе! Ти го поръча, пии си го. Лайна!
Да чакаш! Всички чакат! За това ли сме тук?
-Аз ще проверя.
-Какво става?
-Ей. К'во става?
-Фарина ме гръмна.
-Как така те гръмна?
-Мой ред беше.
Той е вътре с нея. Не ме пуска Чуках, чуках...
и почнах да блъскам вратата. Той ме гръмна от прозореца.
-Да не е полудял?
-Невъзможно е. Какво става там?
-Антонио?
-Изчезвайте всичките! Разбрахте ли?
Оставете ни на мира.
-Започва да изпростява!
-Какво ще правим сега? А?
-Извикай Рафаеле.
-Аз?
-Аз ли да ида?
-Защо аз?
-Аз не мога.
-Той не може? Тръгвай!
Боли ли? Ранил те е леко. Виждаш ли? Ранен е. Айде бягай!
Давай, Гарибалди! Момчето е ранено!
-Нино?
-Още една крачка и стрелям!
O, той каза цяло изречение!
Да то го завра отзад, Нино!
-Наистина е полудял.
-Идиот! Наистина е опасен.
-Истина е.
-Нека да погледна. Боли ли?
Не е сериозно.
-Драскотина.
-Какво по дяволите става с него?
Вътре е с Василиса иска да ги оставим сами.
-Защо?
-Не зачита реда в графика.
Говори с него.
Нино! Рафаеле е тук да те види.
Антонио, какви ги вършиш?
Никой да не докосва Василиса! И за теб се отнася, лейтенант.
O.K., Антонио, но това си е нейната работа.
в смисъл, съществуват някои психо-физични нужди за сърцето...
тя ни предложи как да ги решим...
-Искам да кажа, тя е проститутка.
-От днес не е! Обичам я.
-Какво?
-Обичам я, лейтенант. Обичам я.
Обича я.
Василиса?
Ти също ли го обичаш?
Да.
Момчета, това променя всичко.Не можем да се противопоставим на чувствата?
-Не можем?
-Какво каза?
Не можем.
Неговите чувства ми простреляха ръката.
Е,стига де, нищо ти няма.
Трябва да се връщам... Боите ми изсъхват.
Най-доброто ви желая и много мъжки рожби...Чао Е!
Иди да го дезинфектираш.
На един му изсъхват боите, на другия раната. Да вървим.
Извинявай.
Сега Василиса и Антонио са съпруг и съпруга.
Да пием за женитбата.
И след това,ти Антонио, ще счупиш чашата...
за да е сигурно, че нищо не ще попречи на щастието им.
Италианците са като турците, Е?
Една раса, един стомах!
Лейтенант.
Къде е Новента?
Не знам.
Какво ли ще ни остане от това тук?
Когато ваканцията свърши.
И така ние отиваме на училище. Ваканцията свършва и се прибираме в къщи.
Тукашната атмосфера ми напомня за този момент.
Би било чудесно ако е така.
Светът се променя, а ние сме тук.
За добро или лошо. Такава ни е съдбата.
Съдба!
Съдба... може ли да я управляваме...
Може да опиташ ако ти харесва.
Някой да промени съдбата.
Не е лесно. Понякога й се подчиняваш.
Видя ли оная звезда?
Пожела ли си нещо?
Не е лесно.
Знаеш ли какво ми се иска? Хубав кораб, който да ме отведе.
Не че е лошо тук. Но...
Започвам да се чувствам...
нуждая се от някого.Някой...
който да ме обича.
Сержант, Аз...
Аз може да съм този.
Аз съм влюбен в теб.
Въобше не знам за бога как се случи.
Британци са!
-Сигурни ли сме че са приятели?
-Нещата се променят.
Италианци.
-Какво казва? Не го чух.
-``Италианци``.
Какво по дяволите искат?
Димитри.
Димитри! Те са италианци, италианци.
Кои са пък тези?
Те живеят тук. Прибират се у дома.
Не е позволено... Не са позволени животни на борда.
Но ние сме заедно.
И се прибираме заедно. В Италия.
Ако той не тръгне, и аз няма. Оставам. Няма да мръдна.
Опитай да ме помръднеш!
Видя ли Гарибалди? Малко аргументи... Айде.
Много багаж си взел, бе?
Сержант...
Какво е това?
Повече никога няма да се видим?
Не започвай пак! Имаме цало презокеанско пътуване!
Къде е Фарина? Не мога да го намеря.
-Ще го потърся.
-Много багаж си взел бе?
-Къде е?
-Не знам.
-Кажи къде е! Иначе ще го оставят тук!
-От къде да знам!
-К'во става?
-``К'во става?``?
К'во става? Какво искаш?
Какво мислиш че става? Излизай и да вървим!
Няма да дойда. Това е моята къща. Аз съм женен... Оставам тук.
Да не ни чакат момчетата.
Британци са. Бракът ти не е валиден в Италия. Ставай да вървим!
Валиден е за мен. Много валиден.
Вземи и нея тогава. Да тръгваме! Няма да ни чакат!
Къде да...? Къде?
Нямам дом, работа. Сам съм. За какво ми е да тръгвам? Не!
Всичко се променя. Италия трябва да се построи отново.
Голяма бъркотия е. Има големи възможности за нас.
Ще построим велика нация. Обещавам ти. Това е наш дълг.
Какъв дълг? Дори и да се съглася. Не помниш ли?
Забравиха ни тук. И аз искам да ги забравя.
Да построим Италия, да променим света! Не го вярвам. Не мога.
Аз оставам тук.
В буре с маслини на пустинен остров? Това ли са ти амбициите?
Тук се чуствам жив за първи път . Разбираш ли?
Василиса ще прави ресторант. Нужен съм й.
Не се ядосвай, Сержант.
Приятели сме, нали?
Фарина, това е дезертьорство, разбираш ли?
-Обичам те.
-И аз.
Не мога да повярвам.
Маслинка?
-Не съм гладен.
-Вземи една.
Казах, че не съм гладен.
Фарина е изчезнал напълно.
Изчезнал. Търсих го навсякъде.
-Сигурно е избягал в планината!
-Вероятно.
Може би е прав.
Рафаеле, ще построим велика нация.
Ще видиш. Ще се върне обратно да живее там. Ще видиш.
Дай една маслина.
Италианци, гърци, моята раса, моето лице
Едно лице... една раса...
Къде ли си сега?
РЕСТОРАНТ ВАСИЛИССА
Лейтенант!
Антонио, Много съжалявам.
Не бях сигурен за адреса. Благодаря.
Благодаря, лейтенант.
-Живял си тук през цялото?
-Да...
Видя ли ресторанта?
Имам изненада за теб!
Погледни кой е пристигнал!
Кой?
Ло Русо!
По дяволите! Лейтенант!
Животът съвсем не беше прекрасен в Италия.
Не ни дадоха да променим нищо.
Е?
Казах им...
``Вие победихте...``
``но не ме мислете. Тоя път без мен.``
Това им казах.
И пристигнах тук.
А ти? Какво ще правиш сега?
Ще ти помогна...
ПОСВЕЩАВА СЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА НЯКЪДЕ ДАЛЕЧ...
subs.unscs.bg