Prisoner Of The Mountains (1996) Свали субтитрите
Закрий си дясното око.
Достатъчно.
Годен за служба.
Може ли да тръгвам?
- Тръгвай, какво чакаш.
Др.Майор, може ли да запитам? Къде ще ни разпределят?
Където родината заповяда.
Вдигни ръцете. На страни.
Завърти ги. Добре.
Клекни.
Боли ли?
- Не.
Не мърдай.
- Гъдел ме е.
Рота, събуждай се!
Ето ти гранатите.
Благодаря.
Др. Майор, върнах се.
- Най-накрая.
Начаках се.
Наздраве.
Какво са се разкрещали?
Шофьора, спри!
Ей, вие, стойте!
Стойте, казах!
Това е засада. В атака!
Залегни.
Давай, давай! Бягай!
По дяволите.
Улучиха Алекс.
Абдул, хитруваш.
Уговорихме се за един руснак, а ти взимаш двама.
Заколи единия.
Ами ако другия умре по пътя?
К А В К А З К И П Л Е Н Н И К
Внимавай, Хасан. Вече са полумъртви.
Дина, донеси ми вода.
Никой друг ли не остана?
Не.
Ти стреля ли?
Не можах.
Забравих. Как се казваш?
Редник Гилин.
Калпав войник си, редник Гилин.
Леле.
Повръща ли ти се?
Не много.
Ясно, на глупака му върви.
Като че ли имам...
сътресение.
Погледни какво става навън.
Хасан, иди провери затворниците.
Разкарай се, тъпанар.
Слава на Аллах. Живи са. Докарай оковите.
Копелета.
Ще си платите за това.
Дина, донеси вода.
Те са със свинска кръв.
Кучета.
Др. Сержант?
- Поливай.
Ще ми полеете ли?
Не.
Може ли да попитам нещо?
Млъквай.
Татко, гладен ли си?
Ще приготвя нещо.
Така ли ще си седим и ще мълчим?
Какво?
Запомни веднъж за винаги. Когато седя така и мисля...
не ме закачай. Ясно?
Забравих. Как ти беше името?
Гилин...
Ваня.
Тежко ще ти е, Ваня, на една верига с мен да бъдеш.
"Ние сме деца на планините
тук сме от много години
Вятърът
смразява сърцето
на всеки който не е от тук
никой не може да ни разбере
Планините ще ни закрилят
Вятърът смразява сърцето
на всеки който не е от тук"
"Здравей, мамо. Пиша ти първото си писмо."
"Служа в Кавказ. От едната страна е море, от другата планини."
"Всичко при мен е наред."
"За мен не се безпокой."
"Твой любящ син. Иван."
Какво кратко писмо.
Ще дадеш ли по цигара?
Май не.
И ти ли чакаш за кенефа?
Кофти.
Ще отнеме малко време.
Сувенир.
Е, как е?
Той защо ги докара тези руснаци в селото?
Искам да говоря с него.
Знаеш го какъв е...
твърдоглав.
Здравейте, дърти бандити.
Какво е станало?
С какво стреля по тях?
По кои?
- По нашите.
С каквото ми падне.
Да махаш тези руснаци далеч от селото.
Какво ще правят с нас?
Ще ни убият ли?
Едва ли.
Тези вериги струват пари, глупако.
Ще ни продават.
Ей, дай да хапнем.
От сутринта не сме яли.
Колко плати за тези войници?
Нищо. Осман мислеше, че ще умрат.
Не дръж тези руснаци в селото.
Всички искат от теб да ги убиеш.
Какво мога да направя.
Синът ми е в затвора в града.
Носих пари, за да платя да го пуснат...
но коменданта го достраша да ги вземе.
Мисля да разменя тези руснаци...
за сина ми...
до два дни.
Не трябва да се пазариш...
те ще те измамят.
По-добре ще е да ги убие.
Нека само се опитат да ме изработят,
ще изпия кръвчицата им.
Др. Сержант.
Казваш, че ще ни продават.
Пък аз се чудя кой би платил за нас?
Ами за теб никой не би платил.
За мен ще плати командира.
Заедно сме вече трета война.
Но си прав, че ти на никого не си нужен.
Защо? Аз също ще се науча да воювам.
Късно е, Ваня.
Но ако трябва да съм честен едва ли ще имат пари за теб.
Не стигат парите на армията...
за да платят и за двама ни.
И какво ще правят с мен?
Ще те заколят.
Др. Сержант, тогава не разказвайте нищо за мен...
преди да разбере майка ми.
Добре, Ваня. Ще се застъпя.
Ще ги уговоря да платят и за теб.
Това ще бъде малко по-скъпо, наистина.
Между другото...
забравих да спомена един дребен детайл.
Кажи "сбогом" на топките си.
Какво искаш да кажеш?
Тези момчета не се замислят. Ще ти резнат топките.
Чукал ли си някоя до сега?
Разбира се.
- Тогава защо се притесняваш?
Вече си го правил.
Все пак е жалко.
- "Жалко".
Дотегна ми от теб.
"Жалко".
Между другото аз се казвам Саша Лукавия.
Разбрано.
Какво разбрано?
Докладвай за височината.
200 метра.
Движа се по реката, обстановката е спокойна.
Вдигни се на 500 и поддържай маршрута.
Разбрано. Вдигам на 500 и поддържам маршрута.
Как ти се вижда?
Всичко си е нормално.
Срещнах едно момиче в града миналата седмица.
Отидохме в къщата й, пихме шампанско.
Сложих си презерватива...
и тя изведнъж заспа.
Не можах да я събудя, тялото и беше изстинало.
Изтичах до съседите й.
Казаха, че тя изпадала в такъв летаргичен сън понякога.
Какво се случи после?
Свалих си презерватива...
и се върнах в казармата.
Дали се е събудила?
От къде да знам?
Понякога се случва да спят с години.
Къде е чувала?
Сложи си ръцете на гърба.
Върви право напред.
Ако чуеш изстрели...
прилепи се към скалата...
и не мърдай от там.
Слушам, др. майор.
Недей да дремеш. Има още половин час.
Не мога да повярвам, че ни разменят.
Не разчитай на това.
Нямат избор.
Може би ще ни дадат отпуска.
За какво?
Ще им кажем, че сме пленили пет от партизаните...
Пет партизани.
И сега къде са?
Избягали са.
Тогава нека ги направим десет.
Звучи по-добре.
Ами ако те наистина са задържали двама от нашите?
Осман никога не взима заложници.
Нещо не ми харесва.
- Защо?
Млъквай.
Уби ли ги?
Къде са?
Тези копелета не доведоха сина ми.
Давам ви последна възможност.
Пишете писма на майките си...
да дойдат и да говорят с командира ви...
да ви размени със сина ми.
И без хитрини.
Аз не искам да пиша.
Пиши или ще ти прережа гърлото.
Пак не работи.
Какво ти казах...
Ще ми вземеш ли кибрит от града,
а, съседе?
По-добре е да се ожениш отново. Дъщеря ти има нужда от майчини грижи.
Тези руснаци са опасни.
- Изобщо не е твоя работа.
Глупава си.
Починалата Патима беше глупава да се съгласи да дойде в твоята къща.
Какви са родителите ти?
Майка ми е актриса, а баща ми генерал.
Къде живеят?
На север.
Много е далече.
Ами твоите?
Нямам баща. Майка ми е учителка.
Ще побърза да дойде.
Как се пише "дезодорант"?
Д-е-з-о-д-о-р-а-н-т.
Ще пиша да ми изпратят колет.
Имаш ли нужда от нещо?
Не.
- Тогава това е всичко.
Стой.
Документите.
Къде си тръгнал?
- При коменданта.
Колко време е нужно за да пристигне пощата?
Около десет дни.
Кой събира писмата?
- Той.
Аз.
Ела.
Гледай да пристигнат.
- Не се притеснявай.
Здравей, чичо Борис.
- Здравей, чичо Абдул.
Нещо ново? Как си със здравето?
Какво те води насам?
Имаш нужда от поправка на обувките ли?
Не, благодаря.
Искам да помоля за една услуга.
- Казвай.
Ако една рускиня пита за мен...
да и кажеш как да ме намери.
Знам как да те намери.
Приятен ден.
- Довиждане.
Имам приятел. Ще се омъжиш ли за него?
Да или не?
Ще се оженя за него.
Зестра имаш ли?
Тази сребърна огърлица и двама руснаци - роби.
Да бе и прахта от три пътя...
и миша опашка.
Никой ли не иска да се ожени за теб?
- Не.
Това е подарък...
за теб.
Благодаря.
Време е да се махаме от тук.
Трябва да се оттървем от веригите или сме мъртви.
Защо правиш това?
- Мълчи.
Достатъчно, Хасан.
Да направим почивка.
Не си глух.
Пък непрекъснато ''мм-мм''?
Нямаш ли език?
Да не са ти отрязали езика?
А топките цели ли са?
Гилин, ти какво си избираш - езика или топките?
Шибан бандит.
Можеше да ни убие.
Супер. Обяда идва.
Защо някакъв старец стреля по нас?
- Иска да ви убие.
Не сме много популярни тук.
Двама от синовете му са загинали. Третия работи в руската милиция.
Кой е отрязал езика на Хасан?
- Руснаците.
Разбира се. Руснаците.
Жена му е избягала с един геолог.
Хасан я е последвал...
намерил я, не издържал и я убил.
Бил е известно време в затвора в Сибир.
Но не си е държал устата затворена.
Така че те му отрязали езика.
Той обича да пее.
Роднина ли ви е?
По-голямата ми сестра беше жена му.
Хасан!
Разправят че обичаш да пееш.
Ще изпееш ли нещо?
Давай, ще ти помагам.
Звучи ми много познато.
Ама не се сещам думите... Ще ми ги припомниш ли?
Защо си тъжна?
Баща ми каза че ако до 10 дни не дойдат майките ви...
ще ви убие.
Ще дойдат.
Добър човек си ти, Хасан.
Що не вземеш да ни пуснеш?
''Здрасти, мамо. Така се случи, че попаднах в плен.
Не се притеснявай.
Абдул Мурат просто иска да ни размени за сина си.
Към нас много добре.
Ако можеш ела, моля те, по-бързо.
За писмото ми не казвай на никого. ''
Абдул, държиш руснаците твърде дълго.
Знам.
Хората не го одобряват.
Саша, майка ми ще получи писмото.
И после какво?
После, Ваня, ще ти го наврът отзад.
Иска ли ти се да се върнеш тук?
Не.
На мен ми се иска.
В новичък камуфлаж.
Ти ще си с огнехвъргачка...
пък аз с леката картечница.
Да влезем в нашето дворче...
Абдул и Хасан ще ни посрещнат...
и там в дворчето и ще си останат.
А девойчето ще ни покани в къщата.
Ваня, до сега не сме влизали в къщата.
Не искам да ги убивам.
Трябва, Ваня.
Това е война.
Тя слугува на двамата руснаци.
Да, ходи за тях за вода.
Кажи го пак и ще съжаляваш.
Какво става там?
Саша, отпусни малко да погледна през прозореца.
Какво искаш пък сега?
Какво си се лепнал за мене.
Искам да отида до прозореца.
- Ходи където искаш, не ме занимавай.
И какво толкова интересно има вън?
Чудя се, защо си такова психо?
Днес имам рожден ден.
Честито.
Да вземем да избягаме днес, а?
Хайде.
Мамка му.
Саша, това е празно.
- Така ти се струва.
Какво предпочиташ - червено или бяло?
Предпочитам водка.
- Правилно.
имам страхотна идея.
След войната да отворим бар тук.
Ще го наречем ''Хасановия Бар.''
Мамка му, как смърди тука.
Записах се в армията от глупост...
харесвах оръжията, трябваха ми пари.
После започна...
да ми харесва.
Всички ми казваха че трябва да стана актьор.
Много съм талантлив.
В Болшой Театр даже ме канеха да играя "Хамлет".
Я виж какво намерих.
Даа, май няма да избягаме днес.
Тотално съм аут.
Ще те измъкна от тук.
Хасан, идвай тука да пийнем.
Обичаите им не му позволяват.
- Тогава защо тези бутилки са тук?
Пий, че ще ни обидиш.
Хасан, и през ум не ми е минавало, че ще го направиш.
Ето това е подарък.
Можеш ли да танцуваш, Хасан?
Ето, учи се докато сме живи.
Ваня, ти войник ли си?
Аул, надигай се!
Вади сабите!
Ето, оправих го.
Работи.
И ако на поход
страната ни призове
за родният ни край
всички ще отидем на смъртен бой.
Удари ме.
Гледай ме в очите.
Трябва силно да викаш, Ваня.
Майка ми сигурно е получила писмото...
Сигурно пътува насам.
Може би пътува.
Когато бях на 4...
Паднах в един изоставен кладенец.
Цялото село ме търсеше, но майка ми беше тази, която ме намери.
Цял ден плака.
После загуби цяла седмица...
докато го напълни целият с пясък.
Мойеш ли да си го представиш?
Тя е много емоционална.
Ами твоята?
Кой знае? Може и тя да е такава.
Аз съм от сиропиталище.
На кого тогава писа писмото?
На готвачката.
Страхотна жена.
Умря преди 15 години. Ако беше жива със сигурност щеше да дойде.
Ама падна и си разцепи главата. И край.
Да бе.
Какво, мислиш че лъжа ли?
Защо не ми каза по-рано?
Ето, казвам ти.
От къде взв тази птица?
Иван ми я даде.
Живота с мен толкова ли ти е труден?
Нали знаеш, че те обичам?
Обичам те с цялото си сърце.
Синът ми е тук в затвора.
Трябва да се видя с командира. Извикай го.
Те са истински бандити.
Да не мислиш че не съм се опитал да ги разменя? Напротив.
Взех бронетранспортьор,
взвод войници, хеликоптер за поддръжка и какво?
Даже носовете не си показаха.
Те не искат да разменят. Искат от засада да ни изтребят.
А ти искаш от мен да ти дам затворника...
да се разходиш с него по улицата?
Ще те излъжат, майко.
Не бива да вярваш на никого, дори и на децата.
Войниците разменят гранати срещу хашиш...
а децата хвърлят по тях същите гранати.
Успокой се! Майко!
Опитай се да разбереш. Всеки ден имаме такива загуби.
Ще ми кажете ли как да намеря улица Съветска?
Добър ден.
- Добър ден. Заповядайте, седнете.
Да ви поправя ли обувките?
Не, благодаря. Търся Абдул Мурат.
Абдул Мурат ли? Познавам го.
Хей, я ела тук.
Заведи я до чайната.
Там ще намериш Абдул Мурат.
Благодаря. Довиждане.
Дай две водки.
Ей, войнико...
плати си водката.
Задръж рестото.
Стопанине! Стопанине!
Къде са пленниците?
Какво, не знаеш ли законите ни?
Те са мои.
Бяха твои закони. Сега са мои.
Предай ми затворниците.
Доведи ги.
Хасан...
изведи ги.
Тръгвай!
От къде ми е познато лицето ти.
Спомни ли си?
Движи се.
Спомних си.
Дай пушката.
Защо сега не ме питаш къде ни водят...
какво ще стане с нас?
Стана ми ясно. Нищо добро.
Продължавай напред.
Там има мини.
Вървете ги намерете.
Ама там е тъмно, нищо не се вижда.
Отивай или ще те застрелям.
Абдул...
свали ни веригите че ще се взривим.
Забравих ключовете в къщи.
Ще се взривят.
На кой му пука? Ние трябва да преминем.
Тихо.
Тук е.
Това ли е всичко?
Не.
Това е само първата.
Браво на теб.
Вземи.
Даа, момчета...
Днес на пътя мислех че ще останат от вас само парчета.
Поздравления, днес е вашият втори рожден ден.
Днес сте мои гости.
Почивайте, пийте, яжте, аз отговарям за вас.
Хей, младеж. Искаш ли да се бориш с племенника ми?
Нека аз.
Ти си стар. Нека младия се бори.
Трябва да махнат веригите.
Какво да правя?
Викай по-силно.
Идвай тука.
Хайде.
Стига. Предавам се. Отведете го от тук.
За вас е.
- Благодаря.
Хубаво звънят.
На баба ми са. Много са стари.
Това са вълчи муцуни, рогове...
семенца от ябълка...
макови пъпкки.
Много си красива.
Дина.
Прибирай се в къщи.
Грижи се добре за дома. Ще се върна утре.
Каза, че е много важно да те види
и аз и казах да те чака.
45...
46...
47...
48...
Увеличи звука.
...49.
Събуди ме след час.
Кажи къде ще се срещнем.
Ще ти съобщя когато съм готов.
Разбрах, че синът ти е учител. Аз също съм учителка.
Това в момента не е от значение.
С теб сме врагове.
Разбирам.
Мога ли да ти се доверя?
Нямате друг изход.
Успях да отключа само едната.
Хайде, после ще се разбираме.
Ако нещо се случи...
Имам син в Чита. Той е болен.
Изпращам му пари. Командира ще ти даде адреса.
Добре.
Редник Гилин, успех.
Дай насам.
Тръгвай.
Как е, момчета?
- Екстра.
Как може стадо да пазиш с един патрон.
Доста е старичка.
Дали може да стреля?
По-добре и от нова.
Остави я преди да се е случило нещо.
Нищо не направих.
Припомни ми да не бягам вече от плен с теб.
Не се обръщай.
Саня.
Млъквай.
Остави пушката на земята.
Ръцете на тила.
Кой уби овчаря?
Аз.
Аслан, заведи младия при Абдул.
Аз ще се погрижа за другия.
Саня!
- Гилин!
Благодаря ти.
Не идвай повече.
Защо?
Попитай възрастната жена, съседката.
Защо?
Защото много смърди тука.
Сега си като куче тук. Кучето не се срамува когато смърди.
Студено ли ти е нощем?
Да.
Добре ще е ако не вали.
Днес няма да вали.
Има много светулки.
Още не си се омъжила, нали?
Не.
Аз ще се оженя за теб.
Не можем да се оженим.
Имам си мъж. Ще се женим догодина.
Ние тук се женим от рано.
Е, какво, хареса ли ти?
Как е?
Ни добре ни зле.
При тебе?
Как да е?
Мъртъв съм.
Но ми харесва.
Всичко е тихо, спокойно.
Саня.
Как ще я карам сега без теб?
Е, ако искаш ела при мен.
Не, благодаря.
Както искаш.
Между другото, пак забравих. Как ти беше името?
Ти ли си руснака, дето оправя часовниците?
Или е онзи дето го убиха?
Аз съм.
Можеш ли да го поправиш?
Няма да ми стигне времето.
Що за живот е това?
Никой няма време да оправя часовници.
Стой.
Документите.
На къде си тръгнал?
При сина ми. Той работи в милицията.
Върви.
Здрасти. Донесох парите.
Този натам.
Ела насам.
Стой тук.
Страхотен хайвер.
Рибаря го донесе.
Ще ти кажа какво още.
Имате много плодове.
Да, плодове имаме много.
Не бих останал да живея тук.
Никой не ни обича.
А след войната...
още повече няма да ни обичат.
Че кои се обичат когато воюват?
На това война ли му викаш?
Атакувай, отстъпвай.
Помирявай се, пак воювай.
Коя армия може така.
Ти къде?
- Искам да видя сина си, Мамед.
Чакай тука, ще питам.
Един старец търси Мамед. Казва, че му е баща.
Пусни го.
Мамед, взимай всички затворници.
Един трябва да оставиш за размяна.
Двама от нашите са в плен.
Майката на единия е пристигнала тук. Каза, че се е договорила.
Нека опита. Понякога става.
Как си, баща ми?
Дръж го!
Всички на земята!
Майко, махни се от тук.
Стой.
Къде сте тръгнали?
Качвайте останалите в камиона.
Стреляй, стреляй че ще се измъкне.
Лоша новина за теб, Абдул.
Убиха сина ти.
Брат ми Дзарахмат е мъртъв.
Ще преживееш още една нощ.
Помогни ми.
Не мога. Ти трябва да умреш.
Не ми се мре.
След като те убият трябва да те оставят на чакалите.
Но аз ще те погреба.
Донеси ключовете докато още няма никой.
Ще ти направя широк гроб.
И ще видиш...
ангелът на смъртта.
После ще поставя огърлицата си в гроба...
това е сватбения ми подарък.
Може би душата ти ще намери невеста на небето.
Няма.
Не плачи, майко. Успокой се.
Ще отмъстим за нашите. Обещавам.
Радваш ли се да ме видиш?
Да.
Повече никого не убивай.
Побързай.
Защо стоиш, бягай.
Не мога.
Никога няма да ти простят.
Ела тук.
Не го убивай.
Защо не плачеш за твоя брат?
Те го убиха. Сега аз ще убия руснака.
Прибирай се.
Да вървим.
Продължавай да вървиш и не се обръщай.
Ваня, какво ти става? Обърни се.
Тук съм.
Къде отивате!
Спрете!
Не бива!
Като се върнах от плен две седмици ме задържаха в болница.
След това ме уволниха и ме пратиха в къщи.
Във влака мама плака през целия път.
Разказа на съседките как и е провървяло...
колко е щастлива.
А аз през цялото време искам да ми се присънят хората...
които обичах...
и които никога няма да видя.
Но те така и не идват в съня ми.
Превод и субтитри GRAVE-DIGGER