Jubal (1956) Свали субтитрите
ГЛЕН ФОРД - Джуб
ЪРНЕСТ БОРГНАЙН - Шеп
РОД СТАЙГЪР - Пинки във филма
ДЖУБАЛ
ВАЛЪРИ ФРЕНЧ - Мей ФЕЛИСИЯ ФАР - Наоми
ЧАРЛЗ БРОНСЪН - Реб ДЖАК ЕЛАМ - МакКой
Сценарий РЪСЕЛ ХЮЗ и ДЕЛМЪР ДЕЙВЗ
Режисура ДЕЛМЪР ДЕЙВЗ
Това е Шеп.
- Хей, отваряйте.
Сложете го тук.
Пиян ли е?
- Не. Полузамръзнал.
Налей кафе. С малко алкохол.
Кой е тоя човек, Шеп?
- Прибрах го под прохода Глейшиър.
Вони на овчи дезинфектант.
Чакай малко. Да не би да е от противните овчари?
Не знам. Дай му кафето.
Може ли да го пие или да му го налея в гърлото?
Дай.
Ето. Пийни малко от това.
Горещо, а?
- Сякаш гълтам нажежена дамга.
Каубой ли си?
Къде ти е конят?
Изгубих го във виелицата, като минавах прохода от Монтана.
Измъкна се изпод мен.
Падна.
Извика. Също като човек.
Да, повечето коне са по-добри от хората.
Хайде, изпий го.
Ако си каубой, защо миришеш на овчи дезинфектант?
Цаних се на работа в овчарник, че не намерих друга работа.
Повечето каубои ще умрат, но няма да станат овчари.
Покажете ми такъв.
Май не можем.
Как да ти викаме?
- Джубал Труп.
Джубал Труп. Аз съм Шеп Хоргън.
Това е моето ранчо.
А това са Пинкъм, викаме му Пинки накратко,
и Сам. Оная смееща се хиена е Карсън.
Добре ли яздиш?
- Да. Задържам се на повечето.
Имаме две свободни легла. Ако искаш ползвай едното,
а на сутринта ще видим колко си умел на седлото.
Лека нощ.
Да сме наясно, г-не,
що се отнася до мен, още смърдиш.
Беконът е в тигана. Кафето е в кафеника.
Ставайте и си вземете. Давайте, докато е горещо.
Работих в "Съркъл-бар".
Готвачът китаец поддържаше постоянно печката в спалното.
Беше и добър готвач!
Стига, не измъчвай това нещо преди съмнало, казах ти!
Пинки, знаеш, че я настройвам всяка сутрин. Може да ми се развали.
Къде са ми дрехите?
- Изгорих ги снощи, че смърдяха.
Знаеш ли…
Нищо не смърди по-гадно от овчи дезинфектант.
Доста се товарите, нали, г-не?
Ако се налага.
Облечи тези. Може да са ти големки, но ще миришат приятно.
Чий са?
Шеп ти ги донесе снощи, след като ти заспа.
Ти заспа моментално.
Господине…
Нали нямаш намерение да работиш тук?
Добро утро. Яде ли вече?
Не. Исках да ти благодаря за дрехите и леглото.
И да се сбогувам.
- Да се сбогуваш?
Смяташ да стигнеш пеша чак в града?
Като казах, че имаме свободно легло, имах предвид работа.
Бягаш ли от нещо?
Не, от нищо не бягам.
Просто искам да продължа.
Защо? Моето място не е ли добро?
Добро е, разбира се.
Може и да бягам от нещо. Лош късмет.
Нося го с мен.
- Къде се каниш да го занесеш?
Замислял ли си се, че май разходваш повече усилия
да не спираш да бягаш, отколкото да спреш и да се бориш?
С какво да се боря?
- С това, от което бягаш.
Знай, че идва ден, Джубал,
когато човек трябва да реши къде отива
или няма да стигне доникъде.
Виждам, че нашият приятел овчар е още тук.
Пинки ли те разубеди да останеш? Не го взимай много на сериозно.
Още като дойде от юг, видях, че е роден с голям чеп в гащите.
Но е от най-добрите работници.
Приключили са с яденето.
Побързай и си напълни стомаха, преди да е изстинало кафето.
Ей, ако се побавите още малко, ще вършите вчерашната работа.
Хайде.
Кой си ти? И откъде взе тия дрехи?
От г-н Хоргън, г-жо.
Той ме покани тук. Негови са.
Трябва да знам. Доста ги прах. Предполагам, че иска да те нахрани?
Ами, каза ми…
- Ще работиш ли за него?
Не знам.
- Седни.
Благодаря.
- Гладен ли си?
Да, малко.
Шунка и яйца ядеш ли?
- Разбира се. Чудесно.
Някакви изисквания?
- Не, г-жо. Всякак стават.
Можеш да започнеш с овесената каша. Топла е.
Благодаря.
Не прави така! Изкарвам си акъла всеки път като затръшнеш вратата.
Студени ръце, горещо сърце, а, мила?
Запознахте ли се?
- Да.
Госпожица Хоргън.
- Кой?
Г-жа Хоргън е, Джуб. Мей е жена ми.
Вече цяла година, нали, мила?
16 месеца.
- Права си. Аз не броих зимата.
Винаги съм обичал зимата. Няма много работа отвън, а, Джуб?
Шеп, ще счупя нещо така.
Давай, счупи каквото искаш, скъпа.
Като стана дума за чупене…
…искаш ли да покажеш на каубоите, че не си овчар?
Имам един безполезен кон в корала, не е обработван много.
Никой не можа да го обязди.
Задръж се на Ийзи Мозес и ще разберат, че не си овчар.
Дръж го, Трупър.
- Не му се давай, момче. Това е.
Дръж се, Труп. Само така.
Стисни го, Трупър. Ха така.
- Обеси го.
Задръж се, момко.
- Вкопчи му се. Сломи го, каубой!
Дръж го, Трупър.
- Не му се давай, момче.
Само така. Гледай го само.
Укроти го, каубой!
Давай, Джуб, само така.
Ей, Пинки, още ли мислиш, че Джуб е овчар?
Ей, я гледай тук.
Г-жо Хоргън. Не чух, че влизате.
Да те помоля за нещо, Джуб.
- Разбира се.
Като приключиш с това… ще ми донесеш ли малко дърва?
Добре.
Харесва ли ти тук?
Разбира се, г-жо Хоргън.
- Защо не ми казваш Мей?
Вие сте съпругата на шефа.
Какво е това?
Не бих се доближавал до него, на ваше място.
Може да се опарите.
- Не си много дружелюбен, а?
Имах доста работа.
Гледаш да не си около мен?
Така е.
- Не се старай толкова.
Ще ида за дървата.
Предполагам са ти трябвали дърва?
- И какво, ако е така?
Ще получа ли малко от това, което ми липсва?
Имаше…
Беше време, не много отдавна…
когато Шеп отсъстваше, както сега…
ако ти трябваха дърва, помолваше мен.
Ако Шеп те види, че правиш така, ще те убие.
Защо не мислеше за това първият път?
Мисля, че е време да го помоля да те изрита.
Направи го. Давай. Кажи му. Хайде, кажи му!
Когато казвам адиос, подробно ще опиша номерата ти.
Искаш да те убие, нали?
- Мен ли? Ами теб?
Отвори вратата.
Дадено.
Съжалявам. Много съжалявам, че ви разтурих кефа.
Повече да не си го поканила тук. И не забравяй това:
Докато Шеп отсъства, аз наглеждам ранчото.
И запомни…
като изстине къщата, повикай Пинки.
Да не те смущава, Джуб. Не е имало мъж тук,
който да не зяпне, като види Мей за пръв път. Силно впечатлява.
Не можеш да спиш известно време. После започва да ти минава.
Минава ти, защото Шеп е такъв добряк,
че имаш чувство, че му правиш мръсно. Нали така, Джуб?
Да. Така е.
При всяка заплата е едно и също.
Обличаш се, отиваш в града
и харчиш трудно спечелените пари за покер и жени.
Подозирам, че каубоите го правят от 10,000 години.
Сам, да не казваш, че има каубои от 10,000 години?
Разбира се. Мислиш ли, че е имало времена без крави?
Мислиш, че тогава кравите сами са се събирали,
после са отивали при касапина и са казвали:
"Ето ме, сега отрежи една хубава пържола от мен?"
Сам, какво слагаш на косата си?
"Гарантирано привлича жените и отблъсква комарите. "
Май са го объркали, трябва да бъде:
"Гарантирано отблъсква жените и привлича буболечки. "
Сам, чудесен си.
Чудя се защо Труп все е последен?
За какво се натяга?
- Ей, Джуб,
винаги приключваме по-рано на заплата. Тук си е традиция.
Довършвам нещо.
Добре, ама няма да те чакаме да тръгнеш за града.
Не е нужно. Аз няма да ходя.
Няма да идеш в града на заплата?
- Не.
Защо така?
- Не е твоя работа,
но Шеп ме покани на вечеря.
Шеп те е поканил у дома си на вечеря?
Да.
- И как така?
Не е канил никого там, откак дойде Мей.
Как така покани теб? А може би тя те е поканила?
Казах ти, че той, нали?
- Радвам се, че не поканиха мен там.
Ни мога да се оригна, ни нищо.
Не ми е сладко, ако не мога да се оригна сегиз-тогиз.
Пинки, знаеш ли какво те мъчи?
Много трески са ти се набили в панталоните.
Защо не ги извадиш?
Обичам кафето толкова силно, та пистолет да не потъне в него.
Благодаря.
Извинявай, скъпа, забравих.
Мей се опитва да ме научи на канадски обноски.
Представи си дърт бик като мен, да си вземе такава малка канадска юница.
Говори особено, нали? Малко на висок тон.
С най-хубавата си рокля е. В твоя чест, предполагам.
Сигурно се питаш защо те поканих?
- Да.
Харесва ми как работиш, Джуб. Вършиш повече от дела си.
Искаш ли да пуснеш корени тук?
- То, май вече съм ги пуснал.
Не. Имам предвид за постоянно.
Истината е, че искам да прекарвам повече време с Мей.
От Асоциацията на говедовъдите
ме избраха за председател, а това значи доста събрания.
Истината е, че ще ми трябва старши.
Имам предвид теб. Ако искаш, работата е твоя.
Чакай малко, аз съм новак. Никога не съм бил бригадир.
Много съм ви благодарен, г-н Хоргън, но аз…
Защо аз, а не някой от другите?
- Кой? Сам?
Трябва да му се казва. Карсън? Прекалено тъп.
Пинки? Той желае. Иска да бъде най-главния тук.
Но нещо му нямам пълно доверие.
Колко мъже познаваш, на които можеш да се довериш напълно?
Един. Само един. Баща ми.
- Ето.
Това няма да се понрави на останалите.
Твърде нов съм тук. Сам, Карсън, те са дружелюбни.
Ами Пинки?
- Той те мрази в червата.
Но Пинки никого не обича. Дори себе си.
Някой ден ще се научи.
Само за три неща си струва да се бориш на тая земя.
За жена, за пълен корем и покрив над главата. Ще се научи той.
Можеш да се оправиш с него. Какво ще кажеш?
Има ли нещо, освен Пинки, което те спира?
Не.
Ами ти, херцогиньо? Как ти се струва Джуб?
Нека сам реши.
Г-н Хоргън, откак почина баща ми, вие сте единственият, който ми е помагал.
Приемам.
Да празнуваме. Хайде, Мей, поздрави го.
Джуб, чул ли си как свиря на пиано? Чуй.
Гледай - без ръце.
Хайде, Мей, танцувай с него. Празнуваме.
Ще донеса новата ролка от Сейнт Луис. Още не съм я разпечатал.
Веднага слизам.
Май не си много мераклия за работата.
Не исках да се издигам прекалено бързо.
Нима те интересува какво мислят те?
А аз? Интересува ли те какво мисля аз?
Той каза да те поздравя, нали?
Приключваме с това, преди да започне, Мей.
Нима?
- Да.
Чак от Сейнт Луис го докарах. Валс, никога не съм го пускал.
Джуб, казвай ми Мей.
Още една пума.
Мисля, че ловуват групово. Тази е петата, откак излязохме от ранчото.
По дяволите. Ще ида в града да обявя награда за ловците.
Не можем да си губим времето с лов на котки.
И отсега нататък Джуб Труп е бригадир.
Откога това?
- Отсега. Някакви въпроси?
Да, аз имам въпрос: Защо?
Защото му имам доверие, Пинки. Други въпроси?
Не.
- Добре, Шеп.
Е, ще почакаме и ще видим как е.
Да. Така ще направим.
Можеш довечера да докладваш за първи път в ранчото.
С останалите ще се видя при Говедарския мост сутринта.
Тук ще се разделим.
Вие двамата тръгнете през каньона за Говедарския мост. Ще се чакаме там.
Хайде, Карсън.
Момчетата от ранчо Бар-Ейт са прибрали заблудени наши добичета.
Иди ги прибери.
Не знам. Май много бързо ти порасна работата.
Възможно е. Ще почакаме да видим.
Именно. Ще почакаме и ще видим.
Хей, Пинки, внимавай за пуми.
Помислих, че виждам една от тия опасни котки.
Това е само да ти покаже колко лесно е да се сгреши.
Да, точно така е.
Виждал ли си Пинки?
- Може да е с каубоите на Бар-Ейт
Ти ли си старши тук? Ще ти кажа нещо, старче.
Имате пет минути да впрегнете и да се махнете оттук,
и не спирайте. Всичките.
Ние сме набожни хора. Не пътуваме в неделя.
Ще ви кажа какво да сторите. Ако не се разкарате от земята,
най-добре почнете да копаете дупки в нея, та да ви закопаят
по една за всеки.
- Не се шегуват, Шем. Ще стрелят.
Никому не вредим. Имаме болни хора.
Абе, ти глух ли си? Казах да запрягате и да потегляте!
Какво става тук?
- Кой е този, Пинки?
Новият старши на Шеп.
- Кои са тези?
Група момчета от ранчото Бар-Ейт.
Защо стреляте? Какво лошо са сторили тия хора?
Тия са кожари. Ще те оберат. Искаме само да ги прогоним.
Нашите хора не крадат. Ние спазваме 10-те Божи заповеди.
Какво правите с 10-те Божи заповеди? Продавате ли ги, за да се наядете?
От какво живеете?
- Като помагаме на други по път…
и обичаме съседите си, както пише в Библията, г-не.
Понякога е най-трудната за спазване заповед,
но простичко казано, ние вярваме в обичта, не омразата.
Ти каза какво смяташ, че ще сторят. Искам да знам какво са направили.
На територията на Шеп са, нали?
- Ако завият на север, там е Бар-Ейт.
Добре, сега са на земята на Шеп. Какво друго са сгрешили?
Защо спряхте тук?
- Някои от хората ни са болни, г-не.
Сега е Светата неделя и решихме, че малко почивка и молитва ще помогне.
Не бива да продължаваме, докато не им поразмине.
Лъжат.
- Не.
И вие ли сте от тях?
- Не.
Но попътувах с тях. И знам, че са добри хора.
Добре, можете да останете докато болните се оправят.
Шеп може друго да каже за това.
Може. Но дотогава, аз казвам, че могат да останат.
Не работите ли малко далече от района си?
Благодарни сме ви господине. Ще кажем молитва за вас довечера.
Нали може да яздя с вас? Сбогувах се с тези хора.
Върнах се като чух изстрелите.
Виждаш ли всичко това долу? Това е ранчото.
Каубой ли си?
- Да. Защо?
Шефът смяташе да наеме още помощници.
Искаш ли да яздиш с мен?
- Разбира се. Благодаря, приятел.
Ще позволиш на ония кожари да се настанят на земята ти?
Щом Джуб е видял, че имат болни.
Не затова беше мек той с тях. Видя едно момиче
и тя го погледна, и той се разнежи.
Вече май знаем защо не го привличат обикновените неща в града.
Чакал е нещо по-специално.
Когато Джуб ми докладва…
- Не е нужно да чакаш доклада.
Нали ти казвам, пристигна там и момичето гледаше…
Почвам да мисля, че проблемът ти е
че си мразил всеки шеф и старши, за които си работил.
Но ако не ти харесва работата тук…
- Шеп, моля те, разбра ме грешно.
Ако е така, връщай се в лагер Айрън Спрингс и се успокой.
И запомни, че Джуб е старши. Каквото каже, това е.
Разбира се.
Опитвах се да защитя интересите ти.
Уверен съм.
Лека нощ.
Знаеш ли какво, мила? Джуб си е намерил момиче.
За какво ти е тоя параван, като сме сами? Нали сме женени?
Сигурно искаш каубоите ти да ме зяпат през прозореца?
Не. Но когато сме сами, херцогиньо
няма нищо лошо аз да позяпам, нали?
Знаеш ли, ще ида до лагера на кожарите,
да видя момичето на Джуб.
Не щем да се занимава с неподходящо момиче, нали?
Той е голям човек. Остави го на мира.
Миришеш хубаво като прясно косено сено.
Това Джуб ли е?
Не е "той". "Те" са. Двама.
Тъкмо се разминахме с Пинки на пътя. Беше нещо кисел.
Г-н Хоргън, да ви запозная с Реб Хейслип.
Здравейте.
- Казахте, че ще наемете още хора.
Помислих, че може да го използвате.
Само за събирането на говедата. Не мога да държа повече от четирима.
Това ми стига, г-н Хоргън. Благодаря.
Влезте да си сгреете гърлата. Нали може, Мей?
Ако те могат да го търпят, и аз мога.
Запознай се с жена ми, Реб.
- Как сте, г-жо?
Добър вечер, Джуб.
- Добър вечер, г-жо.
Шеп, защо не наредиш на Джуб да ми казва Мей?
Само така ще го направи.
Да. И стига ми вика г-н Хоргън.
Аз съм Шеп.
- Добре.
Има 520 глави при Говедарския мост, готови за дамгосване.
Добре. Ще тръгнем сутринта. Друго?
Предполагам, че Пинки ти е казал за кожарите?
Да. Каза, че си добарал хубаво парче фуста.
Те са религиозна група, един вид.
Ти си гони това, което искаш, момко.
Най-буйната мома, която съм хващал,
беше червенокосата дъщеря на един проповедник огнегълтач.
Не става дума за теб, мила.
Извинете, че съм неглиже.
Значи си намери момиче, Джуб?
Ще покажа спалното на Реб.
Да. Радвам се, че се запознахме, Реб.
Ще се видим в зори.
Липсваше ми.
Лягаш ли си, мила?
Не, не ми се спи. Ще пийна още едно кафе.
Вземи онова легло там. Никой не спи на него.
Опитах се да свия цигара веднъж, но не се научих да държа пръста вън.
Видях през прозореца, че идваш. Дойдох максимално бързо.
Не искаше ли да дойда? Не ме ли видя на прозореца?
Не ме ли щеш тук?
Той заспа. Няма да разбере.
Виж, що се отнася до мен, той е тук.
Ако говориш за съвест, нямам. Не и за него.
Той те обича, Мей.
- Обича ме? Шеп?
За него съм само една женска. Ти го чу. Аз съм добитък.
С мъжете, може би е чудесен, но с жена се държи като животно.
Защо не го изоставиш?
- И къде да ида?
Не си ли отнякъде? Откъде дойде?
- Канада?
Да се върна с подвита опашка и да ми се присмиват?
Кой?
Всичките, които само чакат да кажат: "Казахме ти".
Нямай грижа. Нямаше мъж там, който да не е мой, ако поискам.
Макар да бяхме бедни, идваха с оплезени езици.
Знаеш ли колко предложения получих?
- За брак ли?
Какво друго? 23.
Тогава Шеп дойде в Калгари да купува добитък.
Всички казаха, че бил крал на добитъка в Уайоминг.
Когато го попитах дали наистина е такъв,
той каза "да" и ще бъда ли неговата кралица и ще дойда ли в замъка му.
И се засмя, както прави.
Неговият замък. Ето къде ме доведе.
10,000 акра нищо.
Това е хубаво ранчо.
- За мъже, коне и бикове.
За една жена, е 10,000 акра самота.
Не. Не мога да се върна у дома.
Но след като ти си тук, не искам и да се връщам.
Това ще бъде само първият път, Джуб. Ще намерим начини. Много начини.
Това не е първият път, Мей. Това е последният път.
Защо?
- Заради Шеп. Той е мой приятел.
Изобщо не е затова. Заради новото момиче при кожарите е, нали?
Тя е още дете.
- Какво значение има?
Какво искаш да кажеш…
- Кога ще я видиш пак?
Най-добре се прибирай вкъщи, Мей…
преди да залипсваш на съпруга ти.
Ако се върна там, ти ще ми липсваш.
Да кажем, че е мъртъв. Тогава би ли дошъл при мен?
Не се притеснявай. Мислила съм за това.
Тогава иди се забавлявай с кожари, надявам се, ще ти е приятно.
Нямаш представа колко ще съжаляваш.
Аз вече съжалявам.
Хайде, теленце. Ела.
И ти ще умреш, ако не дойдеш с мен. Хайде.
Сладурче. Не дойдеш ли с мен, ще умреш като майка си.
Толкова съм гладен, че мога да изям старо космато одеяло за седло.
Добре, Труп. Аз го докарах, ти се погрижи.
Пума ли?
- Да.
Чакай де. Пумата убила майка му, но аз го прибрах.
Спокойно. Изкарах й червата.
Спокойно де.
Интересно. Никой не се научава без да му помогнат.
Дори Пинки май се учи. Може би вече не ни мрази, а?
Добър старши си ти, Джуб. Разбираш мъжете.
Доста ли разбираш от жени?
- Не смятам. Защо?
Мей. Нещата между нас не са наред.
Ти беше наблизо. Виждал си.
Как да я накарам да ме харесва повече?
Разбира се, не мога да променя тая грозна мутра…
но може би други неща мога, които не правя както трябва.
Има много неща, с които един мъж дразни жената.
Например?
Например, да сърба кафе от чинийката.
- Така ли?
Плюенето. Чесането.
Шляпането отзад, когато тя не го вижда.
Че аз все така правя.
- Пред гости ли?
Разбира се. Ако я шляпам само насаме…
Мислиш ли, че й харесва да я шляпат?
- Че не е ли с всички жени така?
Показваш им, че ги обичаш, нали?
- Има и други начини, Шеп.
Разбира се. Точно това я дразни.
Така е. Омръзнало й е да я шляпат по задницата.
Благодаря за съвета, Джуб.
Май все пак познаваш жените по-добре от мен.
Как реагира онова малкото кожарче на манипулациите на познавача?
Не съм я виждал. Бях много зает с работа.
Да. Утре си почини и иди до лагера на кожарите.
Може би ще успееш да отделиш юницата от стадото?
Добро утро.
- Добро утро.
Какво правиш?
- Бера диви ягоди.
Да ни изгониш ли дойде?
- Не.
Шефът ме накара да дойда да видя как сте.
Благодаря. Дори мама се оправи. Скоро ще тръгнем.
Накъде?
- Към обетованата земя, предполагам.
Съжалявам. Май не биваше да смея, нали?
Обещана е в Библията. Тате казва, че ще я намерим един ден.
Но не знае къде е.
Харесва ли ти това скиторене? Да търсите нещо, което…
Не си ли искала да си имаш свой дом, като другите хора?
Разбира се.
Понякога, като пътуваме нощем,
минаваме покрай къщи със светлина и хора в тях.
Понякога се чува как се смеят или пеят.
Веднъж спряхме на едно място и аз работих на едни хора,
докато тате поправяше каруцата. Аз спях в къщата им. Вътре.
Хареса ли ти?
Плаках, когато си тръгнах.
Едва ли ще се сетиш защо.
- А може и да се сетя.
Да, аз никога не съм имал дом. Имам предвид мой истински дом.
Никога ли?
- Никога.
Роден съм на шлеп по река Охайо. Това е единственият дом, който имах.
Живеели сте на вода?
- На мен и татко ни харесваше.
Но на майка ти не е?
- Ами тя…
Предполагам, че й е харесвало преди да се появя аз, но…
Разбираш ли, майка ми не е искала аз да се родя.
Аз бях "горско жребче". Знаеш ли какво значи?
Не са били женени.
- Да.
Явно мама е мислела, че като се родя, татко ще се ядоса и ще я зареже.
Не знам. По някаква причина тя ме ненавиждаше.
Това не е естествено. Сигурен ли си?
Разбира се, че съм сигурен.
Една нощ разбрах със сигурност, че тя иска да умра.
Бях на седем години. Спънах се на палубата и паднах във водата
и извиках за помощ към мама -
тя беше до щурвала,
а тя само погледна към мен.
Само си стоеше там и гледаше надолу към мен, надявайки се да се удавя.
Татко беше в трюма, трябва да ме е чул да викам.
Изтича горе, видя какво става.
Скочи във водата и доплува до мен.
И тогава, от тъмата, иззад завоя
се зададе друг шлеп право към нас. Не ни видяха.
Блъсна татко. Винта започна да го кълца.
И дори когато това стана, тате ме държеше далече от перката.
Беше прекрасен човек. Беше, разбираш ли, много силен…
…и бяхме много близки с него.
И когато донесоха тялото му на нашия шлеп,
мама излезе и го погледна,
погледна мен, и знаеш ли какво каза, гледайки ме?
Каза, "Защо не се случи на теб? Защо трябваше да е той?"
Гледаше право в мен, като го каза. Аз побягнах.
Оттогава не съм спирал,
докато Шеп ми даде тази работа.
Защо ли те занимавам с това?
Знаеш ли, досега на никого не съм говорил така.
Много се радвам, че го стори. Кара ме да съм ти признателна.
Шем, кой е този с дъщеря ни?
Човекът, който ни помогна.
Здравей, Шем. Разбрах, че хората ви са по-добре.
Това е мама.
За какво си дошъл?
- За нищо. Просто така.
Искаш да тръгнем ли? Готови сме.
- Не. Можете да постоите. Не вредите.
Обсъждахме да тръгнем на запад. Айдахо.
Там има земя.
- Обетованата земя ли?
Възможно е. Виждам, че не се смееш като повечето неверници.
Научих се да не го правя.
Да, май почти всички цял живот търсят това място.
Дано го намерите.
Задава се буря. Трябва да тръгвам.
Ще имам доста работа и може и да не се видим повече.
Искам да ви пожелая успех.
- Бог да ви поживи, г-не.
Къде тръгна, Джейк?
- Никъде.
Стой по-далече от Наоми. Тя е обещана на мен.
Шем ми я обеща много отдавна.
Тогава няма защо да се притесняваш.
- Абе, просто стой далеч от нея.
Ако някой иска допълнително, да извика.
Не.
Ще се видим довечера в лагер Пайнууд.
Да. Довиждане, Маце.
Да, първият път, когато Джеси Джеймс направи това
трябва да ти кажа… очите ми изхвръкнаха като чифт пържени яйца.
Джуб!
Дявол го взел, улучи го!
И това ако не е малката фуста на Труп.
Това ли е момичето на Труп?
- Добре ги приучваш, Труп.
Какво има, нещо не е наред ли?
- Просто исках да те видя.
Имам нещо за теб.
Много мило.
- Само една кърпа.
Дойдох и да се сбогувам.
Кога заминавате?
- По изгрев.
Имаше събрание.
Джейк все повтаряше, че няма да остане земя…
и аз се измъкнах, за да те видя.
Баща ти знае ли, че си тук?
Какво ще направи, като разбере?
- Нищо лошо не правя.
Ами Джейк?
- Аз не го харесвам.
Но един ден ще се омъжиш за него, нали?
Искам да разбереш как е при нас.
Не съм избирала аз. Моите родители го направиха.
Такъв им е обичаят.
- Знам.
Повече никога няма да те видя.
Откъде можем да знаем?
Джуб, никога не съм целувана.
Бих искала винаги да помня, че ти си бил първият.
Довиждане.
Не. Не можеш излъга литър ракия или тесте карти.
Ще ви кажа какво ще направя.
Тая ще я разбия, два долара.
- Смяташ да спечелиш всичките ли?
Няма ли да престанеш все това да свириш?
Ще се побъркам. Едно и също, едно и също.
Това е "Самотната песен" на Сам. Като я свири, му е добре, а, Сам?
Така е, Шеп. Понякога даже плача.
Имам мъничко любопитство и тонове вяра.
Покривам залога ти, Шеп.
Е, това е всичко, няма повече.
Имам всички валета.
Имах чифт дами. Ти изобщо нямаш акъл.
Престани да свириш с тая цигулка,
че ще ти я строша в главата. Ела тук…
Строши чисто новата цигулка, Пинки, и ще ти нанижа очите на струните.
Шеп.
- Какво?
Що щеш чак тук?
Ти каза ако дойдат сведенията, да ги донеса.
Ама не нощем, мила.
- Само час езда е. Беше приятно.
Добър вечер на всички.
- Добър вечер.
Това ни е последна нощ тук. Не трябваше да се разкарваш.
Да, поредната преценка.
Да, трябваше да я изгориш.
Няма ли да поседнеш малко, мила?
- Не.
Трябваше да се сетя, че играете покер. Ще се връщам.
Кой печели?
- Реб. Аз само губя.
Ако искаме да си върнем загубеното, да си продължаваме играта.
Цункай ме за късмет, мила.
Ако остана, ще ви преча на стила. Лека нощ на всички.
Мила, имахме проблеми с пуми.
Ще съм по-спокоен, ако не си сама на връщане.
Джуб, ти не играеш. Придружи я, моля те.
Усещам, че Мей ми донесе късмет.
Ех, че хубаво. Идеално, мила. Магия.
Лека нощ.
Мислиш, че късметът ти се обърна, Шеп?
- Много. Много!
Абе, ще видим.
Така и трябва да бъде, Джуб, ти и аз.
Ще те питам нещо.
Когато ти дойде тук, никой от нас не бе го искал, нали?
Но когато Шеп ти предложи да бъдеш старши, ти знаеше как са нещата.
Можеше да откажеш. Но остана.
- Разбира се, че останах.
Шеп ме накара да се почувствам човек.
Шеп придаде смисъл на живота ми.
- Шеп. Ами ние?
Ами ако съм сбъркала? Какво лошо има, че искам да я поправя?
Нищо лошо няма, че искаш.
Просто си избрала неподходящ мъж, с който да я поправиш.
Няма ли значение ако ме обичаш? И не ми казвай, че не ме.
Познавам кога някой мъж ме желае.
- Има разлика.
Ще се задоволя с разликата.
Никой не бива да знае, Джуб. Никой.
Освен ние двамата.
Хайде.
Какво правиш? Кое време е?
Около десет.
Проблем ли има?
- Реб тъкмо препусна нанякъде.
Новият ти старши - Джубал Труп, още не се е върнал.
Той заведе Мей вкъщи.
- Да, и още не се е върнал.
Какво се опитваш да кажеш?
- Нищо не се опитвам да кажа.
Ако ти не искаш нищо да мислиш за това, и аз няма нищо да мисля.
Нещо те гложди. Какво?
Мей и Джуб… заедно.
Лъжец!
Какво става?
- Аз няма да те ударя, Шеп.
Няма да те ударя, защото те съжалявам.
Престани, Пинки.
- Не му обръщай внимание, Шеп.
Съжаляваш… мен?
Мислиш, че тя дойде тук само да донесе пощата?
Мислиш, че тя не знае, че той никога не играе карти?
Може ли да си толкова тъп?
Знаеш ли дали има нещо? Кажи ми. Вярвам ти.
Има ли нещо?
- Не знам.
Ти, Карсън.
Кажете ми, че лъже.
Някой да ми каже!
- Разбира се, че лъже.
Пинки не хареса Джуб още от първия ден.
Ти знаеш това, Шеп.
Какво ще правиш, Шеп?
Връщам се в ранчото, за истината…
и да имам причина да се върна, и да те разкъсам, Пинки.
Джуб.
Джуб, ти ли си?
Къде е той?
- Не знам.
В града?
Бил е тук.
- Знаеш това. Изпрати ме дотук.
Имам предвид тук… в нашата стая.
И какво ако е бил?
Кажи ми!
- Пусни ме.
Бил ли е тук?
Тук вътре? С теб?
- Да, беше тук.
Да. И знаеш ли защо? Защото ми омръзна от теб.
Гади ми се всеки път като ме целуваш. Пусни ме.
Мразя те, мразя фасона ти. Мразя как ме гледаш.
Мразя как… Мразя всичко свързано с теб.
Обичам го. Чуваш ли? Обичам Джуб.
Не се разминахме по пътя за лагера затова се отбих до ранчото.
Навсякъде беше тъмно.
Няма отговор на това, Джуб.
Знаеш ли отговора?
- Няма закон, според който
трябва да играеш всяка карта, която си получил
или да играеш карти, когато не бива да губиш… Винаги можеш да подминеш.
Ами ако дойде време, когато не искаш да подминеш?
Сполетят ли ме неприятности, бягам.
Хубаво. Пак бягам.
Какво ща кажеш на Шеп?
- Какво има да му казвам?
Стани, Джуб, или ще те гръмна и така.
Какво те е прихванало?
Ти и Мей.
Чакай. Грешиш, Шеп.
Той е невъоръжен. Какво те е прихванало?
Не се меси, Реб!
Чакай малко.
Ще те убия.
Нямаше избор, Джуб.
Всички тук… видяхте, че беше самозащита.
Хайде, Джуб.
Чухте ли какво каза Шеп? Труп и Мей.
Да.
Труп го уби. Тогава си тръгнаха Реб и Труп.
Шефът ви ще иска да знае как и защо е бил убит.
А също и другите хора в града. Трябва да направим събрание.
Ще ви кажа какво да сторите
Вие идете в града и ако може намерете Труп.
Ти предизвика това.
- Какво съм предизвикал?
Каквото се е случило, е заради теб.
Нищо не съм направил. Бях тук през цялото време.
През цялото време бях тук.
На ваше място бих преценил на чия страна съм.
На Шеп или на Труп, защото не може и на двете.
Аз съм с Шеп от самото начало.
Смятам, че Шеп беше от най-добрите шефове.
Хайде, отваряй, Пинки е.
Ако види Шеп, че му седиш на стола, знаеш ли какво ще стане?
Отсега-нататък, е моят стол, мила.
Шеп е мъртъв.
Къде е Джуб?
- Какво общо има Джуб?
Какво общо има той? Ти ли го накара да убие Шеп?
Защо? Защо тоя Джуб? Защо Джуб?
Реших, че трябва да знае, старши е.
Е, не е вече.
- Защо не?
Защо не ли?
Защото той уби Шеп.
Не искаше ли ти точно това?
Слушай, Шеп е бил тук, нали?
И ти си го насъскала по Джуб, нали?
Знаела си, че Джуб ще го убие. Така ли е станало?
Това ли да кажа на потерята?
- Каква потеря?
Тази, която ще сформират.
Шеп беше най-обичания човек тук.
Няма да позволят на овчар да дойде
да му отнеме жената и да го убие.
- Да му отнеме жената?
Шеп не беше тук. Всичко си измисляш.
Измислям ли си? Дали си измислям?
Да го питаме тогава?
Ще го питаме ли? Хайде да го питаме, мила.
Нека влезе и да го питаме. Шеп.
Шеп, заповядай, бъди учтив дух
и накарай младата дама да каже истината.
Мей, мила…
…недей така.
Мей, знам, че си тук.
Хайде, мила.
Мей, мила, бъди добра с мен и няма да кажа на потерята.
Хайде. Просто бъди добра с мен.
Просто бъди добра с мен.
Бъди добра с новия си старши. Ела. Няма страшно.
Само бъди добра с мен.
Бъди добра с мен. Моля те.
Аз Шеп не исках… Мислиш ли, че ще искам теб?
По-добре някое куче да ме заплюе.
- Да те заплюе.
Товарете, приятели.
Товарете.
Слънцето е вече високо.
Товарете.
Ако някой има нужда от помощ, да извика.
Джуб има нужда от помощ, Шем.
Лошо е загазил. Уби едного. Беше самозащита. Уби Шеп Хоргън.
Защо го водиш тук? Ами ако дойдат за него?
Може да дойдат. Но знам, че ще е в безопасност, ако е с вас.
Знам, че вие помагате на съседа си.
Аз казвам, че не укриваме убийци. Махайте го оттук.
Изгубил е много кръв. Нямам къде другаде да го заведа.
Шем?
Невинаги мога да искам от хората си това, което искам от мен, Реб.
И без това ни мразят. Не може да се намесваме в убийство.
Ние сме мирни хора.
Миналият път не стреляха. Този път ще имат право.
Някой друг ще се изкаже ли?
- Мамо, моля те.
Джим Толивър говори за мира.
Да видим какъв мир искаме.
Такъв, дето бягаме и си крием главата в земята ли?
Такъв, дето бягате от задължения ли? А какво стана с този за живот?
Този, при който дарявате с обич брата си и с доброта.
Смятам, че трябва да му отвърнем с това, което той направи за нас.
Реб, сложи Джуб в каруцата ми, за да се погрижат жените.
А ако някои от нас не са съгласни?
Нямаш право да ги караш да рискуват живота си.
Казах, че невинаги искам от хората това, което от себе си, Джейк.
Щом стигнем кръстопътя, се разделяме. Осем каруци се забелязват по-лесно.
Ще поемем по различни пътища и ще се чакаме в Покатело.
Ти ще си в опасност. Кой път ще хванеш?
Ще се върна на изток и ще се скрия някъде.
Трябва да дадем време на Джуб да се възстанови, както той ни даде.
Брат ми ще се погрижи за каруците ми.
Аз и синовете ми ще яздим с вас, Шем.
Благодаря. Време е да тръгваме.
Всичко беше нормално, когато видяхме Шеп да влиза, но този път бе различно:
Виждаше се, че Шеп е побеснял. Беше взел уинчестъра си.
Шеп каза на Труп да стане.
Труп само го погледна, сякаш виновно.
Шеп пак му каза, и стреля.
И тогава Реб хвърли на Труп пистолет, сякаш са се упражнявали дълго.
Упражняваха се.
- После Труп стреля и го уби.
Сам, ти и Карсън сте ги виждали да тренират този номер.
Не и за да убият Шеп.
- Откъде знаеш?
Не се ли сдружиха още първия ден, когато се застъпиха за кожарите?
И кой накара Шеп да наеме Реб?
Смятам, че това не е било обикновена самозащита.
Смятам, че е било планирано убийство.
Всички знаем, че Шеп Хоргън беше най-обичания човек в долината.
И знаем, че даде на овчаря убиец Джубал Труп, работа.
Направи го старши.
Каква благодарност получи Шеп?
Труп пожела жена му.
Помните ли първия път, когато Шеп доведе Мей в долината,
колко беше горд?
Е, вече не е горд. 'Щото е мъртъв.
Защо?
Защо ли? Защото реши да защити честта на жена си
като всеки свестен човек.
Къде е Джуб Труп сега?
- Уместен въпрос, Мат.
Добър въпрос.
Къде е Джубал Труп сега?
Смятам, че се крие някъде. Ако се крие някъде,
значи не е било никаква самозащита
иначе нямаше да се крие.
Някой знае ли къде е?
Док?
Доктор Грант, тук ли си?
- Ей тук съм.
Док, той идва ли при теб снощи да го зашиеш?
Не, но той знае, че съм приятел на Шеп.
Сам, ти си приятел на Джубал Труп, нали?
Знаеш ли го къде е?
- Не, не знам.
Но знам, че нямаш право да
обвиняваш някого в убийство, когато не е тук да се защити.
Точно това искам, Сам. Да отидем и да хванем Джуб.
Да, хвани го. Обеси го. Без съд, без нищо.
Не казвам да го обесим.
Дори не предлагам да го напълним с олово от пушката на Шеп.
Но казвам, че трябва да го намерим
преди да е докопал нечия друга съпруга.
'Щото не мисля, че трябва да се измъкне безнаказано,
след като е убил най-обичания човек тук!
Има ли някой тук, който не е бил приятел на Шеп Хоргън?
Хубаво.
Да го намерим.
Понякога си мисля, че най-лошо е, да приписваме на Бог,
че той е създал хората.
Струва ми се подходящо за скривалище.
Стига си жалил толкова, Джуб.
Не си имал изобщо намерение да го убиваш.
Само си искал да го възпреш да убие.
Всеки би постъпил така.
Джуб, мили, опитай да забравиш. Помни само хубавите неща.
Той знае, че си му бил благодарен за всичко.
Знае, че си го обичал.
И сега го знае.
Кажи молитва, Джуб. Нека Бог ти помогне.
Това няма да помогне.
Не разбираш ли? Той е мъртъв.
Убих най-добрия си приятел.
Май попаднахме на нещо.
Няма го тук.
Знаете ли къде е Джубал Труп?
- Не, не знаем.
Къде са останалите?
- Не знам.
Защо се разделихте?
- Защо, не бива ли?
Каза ми, каквото искахме да знаем. В една от каруците е.
Намерим ли правилната, намерили сме Джубал Труп.
Хайде, конче, давай.
Трябва да предупредим Шем. Ако знаехме къде е.
На изток са, по пътя, по който дойдохме.
Ще ви настигна.
И така, някой намери ли каруцата?
Не!
- Отговорът е прост, г-да.
Спряхме всяка каруца, освен правилната.
Значи тази, която търсим, е скрита някъде.
Джуб Труп ли търсите?
Добре ли си?
- Де са другите каруци?
Заминаха, но не се тревожи. Реб и другите бдят.
Над какво?
Заради мен? Очаквате проблеми?
Какво си намислил?
Да не дам моите проблеми да сполетят и вас.
Джуб. Ти бягаш,
защото мислиш, че си нежелан или друго ужасно нещо.
Не се срамувай, че имаш нужда от някого.
Всеки има. Не бива да оставаш пак сам.
Това със сигурност.
- И друго е сигурно.
Със сигурност те обичам от все сърце.
Моля те, не си отивай.
Не може да стоиш и гледаш как страда някой, когото обичаш.
Затова тръгвам.
Джуб, можеш ли да яздиш?
- Да.
Оседлай коня му най-бързо.
Идват зад оня хълм за теб.
Пинки и тайфата от Бар-Ейт, 40-50 мъже.
Тоя Юда - Джейк, ги поведе право насам.
Какво предимство имам?
- 4, 5 минути.
Ще побегнеш, Джуб, но кога ще спреш?
Остани с нас. Няма да позволим да те отведат.
Вие сте единствените ми приятели. Искам да сте живи и здрави.
Дай ми няколко минути преднина, после ги поведи към мен.
Да ги водя към теб? Ти ум имаш ли? Къде отиваш?
В ранчото.
Ранчото на Шеп? Тия ще те обесят на портала.
Отговорът на защо Шеп искаше да ме убие, е в ранчото.
Ако те хванат, няма да се справиш. Раната не е зараснала, ще се отвори.
Не и ако получа първо отговора.
- Може ли да му кажа нещо насаме?
Ами ако тя не каже истината? Дочух, когато бълнуваше.
Тя трябва да им каже.
- Тя не ги интересува. Мразят теб.
Не отивай. Ако отидеш, повече няма да те видя. Никога. Сигурна съм.
Джуб, мили, какво ще докажеш?
Само истината, това.
Грижи се за тези хора, Реб.
- Обещавам. Давай!
Подредете се, сякаш Джуб е вътре. Може да ги забавим малко.
Почти са тук.
Качи се в каруцата, Наоми.
- Дъще, това е мъжка работа.
Трябва да видя юдиното изражение на Джейк.
Предайте го.
- Кого?
За когото сме дошли. Това не е хоро на мегдана. Джубал Труп.
И какво ако го предадем?
- Ако го предадете, няма да ви убият.
Виждам, че водите и Юда с вас.
Направи, каквото искаше. Сега бягай.
Не отивай в Покатело. И ние те не щем.
Да се изясним. Казваш, че ако ви предадат Джуб, няма да го пребиете?
Да.
- А ако не, ще го сторите?
Или по-лошо.
Какво ще сторите на Джуб, ако ви го предадат. Ще го пребиете?
Или по-лошо. Всичките 40 от вас?
Престана да си забавен преди минута.
Ти си хвърлил пистолета, който е убил Шеп.
Джуб беше невъоръжен. Откога човек няма право да се защити?
Един наш е убит, а жена му насилена.
Тя ли ви каза?
- Не, не тя. Но Пинки каза…
Защо не питате нея?
- Няма нужда да я питаме.
Труп ще ни каже всичко. Ще си признае с бой. Изкарайте го!
Той не е тук. Иди се увери, ако искаш.
Защо ни мотахте? Къде сте го скрили?
Никъде. Джуб те очаква, Пинки.
Чака ме? Къде ме чака?
В ранчото на Шеп.
Лъжеш ли?
- Аз не лъжа, Пинки.
И за да ти докажа, ще дойда с теб.
И ако той не е там, можете да обесите мен.
Няма го тук.
Джуб каза, че иска всички да узнаят истинския отговор за смъртта на Шеп.
Истинският отговор?
Истинският отговор? Знаете ли какво ще рече?
Ще рече, че се е върнал в ранчото, за да накара вдовицата да лъже.
А аз казвам да го убием, щом го видим!
Да тръгваме.
Мей!
Мей.
Пинки ме преби.
Аз убих Шеп, също както, ако бях натиснала спусъка.
Той повярва на лъжата, която му казах за теб.
Джуб!
Не ме мести, Джуб. Много лошо съм пострадала.
Той няма повече да те наранява, Мей.
Док, г-жа Хоргън има нужда от теб.
Сам, Карсън, ще му помогнете ли?
Какво има, Пинки? Ти я мислеше за мъртва ли?
Затова ли се върна, за да кажеш, че аз съм я убил?
Първо ме застреляй.
Мей Хоргън е мъртва.
Пинки е бил, не Джуб. Пинки желаеше съпругата на Шеп.
Тя не го е искала, затова я е пребил. Мъртва е.
Превод и субт. Веселин Каменов 1963, 2011.7.7