Mrs. Doubtfire (1993) (Mrs.Doubtfire.SBC.AC3.CD2-odbc.SUB) Свали субтитрите
Не съм измамник. Не съм.
"Тя целуна Стюарт и му благодари."
"'Как беше долу?' попита Г-н Литъл,
който винаги беше любопитен да узнае за местата на които никога не е бил."
""Добре беше" каза Стюарт."
Назад, задник!
Пръждосвай се!
Копелето ми скъса чантата.
Любовчията е тук.
Каква хубава малка кола за Дон Жуан.
Толкова е тъжно, когато се случват такива неща!
Беше по време на ранните ни години в колежа, и майка ви взе разрешение да проектира тази голяма платформа.
- Не бях толкова млада.
- Тръгнах да я целувам...
Ластичните въжета се разхвърчаха навсякъде. Удряйки я през лицето.
- Това не е истина!
- Беше като в "Челюсти".
- Каква мила картинка сте!
- O, г-жо Доубтфайер.
Миранда. Каква приятна изненада да те видя толкова рано в къщи, скъпа.
- И кой е джентълмена който ни е на гости?
- Това е Стю.
- Искаше да мине и да се запознае с децата.
- O, така ли?
А това трябва да е прословутата Г-жа Доубтфайер.
Удоволствие е да се запознаем.
Да, ами... Миранда постоянно ви хвали.
- Чудно. Не ми е споменавала за вас.
- Не е ли?
- Не.
- Е... Радвам се да се запознаем.
- Аз, също.
- Да.
Имам къща в Лондон. Там съм роден. Вие от коя част на Англия сте?
- Била съм тук и там, скъпи. Из цяла Англия.
- Да?
- Акцента ви е малко... странен.
- Така ли? Също като вашият тен.
Скъпи, ще ми помогнеш ли с нещо? Намерих това отвън.
Да. Това е свалено от мерцедесът ми.
От мерцедеса ти ли, скъпи? Ти ли си собственикът на онази голяма и скъпа кола отвън?
O, скъпи. Казват, че мъжете които си купуват такива големи коли
компенсират с тях малките си пениси.
Но не и в твоя случай, защото виждам, че си мускулесто момче, нали?
- Беше удоволствие за мен да се запознаем.
- За мен също, скъпи.
- Г-жо Доубтфайер, мога ли да поговоря с вас?
- Ooо, несъмнено, скъпа.
Може ли тази вечер да останете за малко по-дълго?
Стю. Прилича повече на име на манджа отколкото на име на човек.
Име е. Съкратено от Стюарт.
- Така ли?
- Да. Той е клиент и приятел.
- Беше приятел. Той е приятел.
- Какво е той?
- Не знам какво става.
- Какво има, скъпа?
- Не е ли невероятен?
- Може да се каже, скъпа.
Ако ти харесват тези красиви, груби типове.
Лично аз предпочитам ниски окосмени и забавни.
Той просто иска да излезем и да пием по едно.
- Смятам, че е напълно безобидно. Не мислиш ли така?
- Съвсем не, скъпа.
- Винаги крият други намерения.
- В по-голямата си част ще е бизнес среща.
Ще сръбна малко клуб сода и ще прегледаме мострите за тапети.
Миранда. Събуди се и помириши кафето, скъпа.
Не виждаш ли похотта в мъжките очи?
Твърде рано е за това, скъпа. Наистина.
Трябва да си дадеш малко време от развода.
Изчакай чаршафите да поизстинат преди да вкараш някой друг в леглото си. Става ли?
Г-жо Доубтфайер, може ли да ви попитам нещо?
Разбира се, скъпа.
Колко дълго след като Г-н Доубтфайер почина...
Уинстън.
...изпитахте желание за...
Никога.
Никога отново.
Веднъж щом бащата на децата ти е вън от играта,
единственото решение е пълно и доживотно въздържание.
- Въздържание?
- Да.
И ако го нарушиш, нека небесата ти простят.
Късмет.
Благодаря.
"Превес."
Браво. "Различавам."
O, това е много добре. Ще ме извиниш ли скъпа, скъпа? Повик на природата.
Провери тези. Сега се връщам.
- О, Господи.
- О, Господи!
- О, Господи!
- Крис! Чакай!
Лидия! Трябва да се обадим в полицията!
- Трябва да звъннем на 911 веднага!
- Защо?
Г-жа Доубтфайер. Той е тя!
Какво?!
- Наполовина мъж, наполовина жена е!
- Какво?!
- Добре, всички. Успокойте се.
- Стой на място! Или ще си го получиш!
- В топките!
- Да!
- Тя има ли си ги?
- Има си всичко.
Добре. Чуйте ме.
Аз не съм... този за който ме мислите.
- Без ебавки!
- Мери си приказките, младежо!
Господи.
- Татко?
- Да.
- Татко?
- Да, скъпа.
Нали наистина не ти харесва да носиш тези неща?
Е, някои са удобни... Не!
То е като болка във ватираният ми задник.Това не е начина ми на живот. Това е само работа.
Не посещавам барове за стари дами или други такива след работа.
Това е единствения начин да ви виждам всеки ден.
- Кой направи това?
- Чичо Франк и леля Джак.
Наистина това вътре си ти.
Да.
Това е маска, а това костюм. Не съм си правил операции или нещо подобно.
- Това е добре.
- Да.
Здравей.
- Съжалявам, че ви изплаших. Ела, Крис.
- Не. не, всичко е наред.
Разбирам. Аз просто...не искам засега да те прегръщам или нещо друго .
- Още не.
- Хубаво. Мъжка работа.
Да.
Сега когато знаете, не казвайте на мама, става ли?
Защото ако разбере, Единствения начин да ви видя ще бъде през стъклена преграда. Става ли?
И няма да казваме на Нати, защото ще разпердушини прикритието ми.
Така, че ми обещайте, че това ще си остане само между нас. Става ли?
- Обещавате ли?
- Да.
Всичко е наред.
Добре, това е нашата малка тайна.
Повечето динозаври са били тревопасни.
Но този динозавър Рекс
е месояден.
Влечугите -като Сауриция
и птиците-като
Орнитиция.
Сега ще отидем там
където никога не е стъпвал човешки същества.
O, не.
Кой всъщност е динозавъра?
- Смятам, че е този по средата.
- Грешиш. Всички те са изчезнал вид.
Не мога да повярвам, че още подлагат децата на това. Това е лудост.
Трябва да има предупреждение: Не работете с машини докато гледате това шоу.
Невероятно е.
Това момче ме вкарваше в кревата още когато бях дете.Това е забележително
Има в себе си топлина колкото снежна топка. Правеше Г-н Роджър да изглежда като Мик Джагър. Това е лудост.
Кой идиот го държи в ефир 25 години?
Аз.
Вие?
Джонатан Лънди.
Джонатан Лънди, собственикът?
Даниел Хилард, бивш служител.
Може би.
Това е забавно.
Не исках да критикувам. Аз просто...
- Понякога аз...
- Критикувай каквото си поискаш. Шоуто е ужасно.
Трябва да го спра. Свалям цялата следобедна програма.... Свърши се.
Знаете ли какво ви трябва?
Започнете от начало. Дайте му... може би някоя мелодия.
- Малкия Тиранозавър Рекс излиза на...
- Хилард, завлечи си задника на товарната платформа .
В шест часа натоварената стока трябва да излети за Ел Ей.
Тони, това е Г-н Лънди.
- Той знае кой съм.
- Да.
Някога искали ли сте да можехте да спрете времето за един момент от целият ви ден,
да го погледнете и да кажете "Това не е моя живот"?
Миранда. Защо си се прибрала по-рано, скъпа?
Имах уговорена среща. Благодаря ти!
Със съдебната надзорничка. Г-жа Селнър.
- Не вярвам на ушите си.
- Какво, скъпа?
Тя каза, че при Даниел има някаква жена с която живее и се представя за негова сестра!
- Казах и, че той няма сестра.
- Г-жа Селнър вероятно се е объркала.
Тя е социален работник, скъпа. Наистина!
Освен това как е могъл да те замени с друга?
И то толкова скоро. Наистина!
Била по-стара и твърде непривлекателна.
Така ли?
Г-жо Доубтфайер.
- Да?
- Вие с Г-н Доубтфайер някога...
- Трябва да сте имали някои проблеми.
- Разбира се, скъпа. В кой брак ги няма?
Но винаги казвах: лошите времена отминават,
а добрите са тези които се запечатват в паметта ти.
- Извинете ме.
- Няма нищо.
Докато държа това студено месо, си спомням за Уинстън. Да е в мир душата му.
Кога ви... напусна?
Този ноември...се навършват единадесет години, скъпа.
Как се е случило?
- Беше прекалено наивен по отношение на алкохола.
- Пиенето го уби.
- Ужасно.
- Алкохолик ли беше?
- Не. Премаза го камион на "Гинес".
Така, че пиенето го уби в съвсем буквалния смисъл на думата.
- Каква трагедия!
- Да.
Но все пак беше добър човек.
Свят човек.
И въпреки купищата му грешки, скъпа,
Аз винаги казвам: съпруг с недостатъци е по-добре отколкото никакъв.
- На кой му е нужен съпруг след като си имам теб?
- Разбира се, не мислиш така, скъпа?
- Ами...
- O, това е толкова мило!
Не можеш и да си представиш какво е да си женена за Даниел.
Кажи ми, скъпа. Кое беше толкова ужасно в този човек с който си живяла 14 години?
Ами, първоначално, нищо.
Беше толкова... романтичен.
- Толкова страстен.
- Наистина ли?
Звучи сякаш е бил истински жребец, скъпа.
Надявам се да не ме сметнеш за груба, но...
Как беше той... знаеш... по скалата от 1 до 10?
Ами, тази част винаги беше...
Добре.
Само добре?
Сигурно е бил истински Казанова в сравнение с бедният стар Уинстън.
- Как беше тази част с Уинстън?
- O, скъпа.
Разбирането на Уинстън за любовна игра бе "Ефи, стягай се."
Даниел беше толкова спонтанен, пълен с енергия.Влюбих се в него.
Така ли?
Всички други които познавах бяха организирани, планираха всичко.
Предполагам, като мен.
Но Даниел беше изненадващо различен. И забавен. Можеше винаги да ме разсмее.
Винаги казвам: Смехът е ключът към здравият брак.
Но след няколко години, всичко спря да е толкова забавно.
- Защо?
- Работех през цялото време.
А той постоянно бе между две работи. Едва успявах да зърна децата.
Ако се приберях по-рано за да съм с тях, нещо се объркваше.
Къщата беше с главата наопаки и трябваше да я почистя.
Той така и не разбра, но толкова много нощи...просто плачех в съня си.
Така ли?
Истината е, че не ми харесва човекът който съм, когато съм с него.
Превръщам се в ужасен човек.
Не искам децата ми да израснат с такава майка.
Когато не съм с Даниел, Аз съм по-добра.
А и... сигурна съм, че и той е по-добър, когато не е с мен.
Ами, ти никога...
Имам предвид... Казвала ли си му нещо от това, скъпа?
Даниел не обича да говори за нищо сериозно.
Даже мисля, че Даниел е способен на всичко. Освен да бъде сериозен.
Но по онова време, аз бях достатъчно сериозна и за двама ни.
- Великолепно е!
- Не е ли елегантно!
На бас, че е недостъпно за простосмъртни. Сигурно преди да те пуснат в басейна, ти проверяват чековата книжка.
- Удивително!
- O, Нати.
Нито едно от тези тела не е природна даденост. Виж ги.
- Лидия...
- Това е Стю!
Къде? На трамплина.
O, не е ли поразително красив?
Виж, Нати. На това му викат липосукция.
Надявам се да си е сложил някакъв предпазител удряйки се във водата с такава скорост.
- Да отидем да му кажем Здрасти.
- Да вървим, моля.
- Удивително.
- Зашеметяващо.
- Здравей! Изглеждаш прелестно!
- Здрасти.
Деца, толкова се радвам, че дойдохте.
- Но като съдя по теб, водата е толкова студена!
- Да, ами...
Коремчето ти е по различно от това на татко.
Нати! Не всеки си има личен треньор.
- Носите ли си бански? Искате ли да се топнете?
- Ще е страхотно!
- Хубаво! Ами вие, Г-жо Доубтфайер?
- Ах, ти порочен дявол такъв!
Няма ли достатъчно гола плът наоколо с която да пируват очите ти?
- Хайде, Г-жо Доубтфайер. Не бъдете срамежлива.
- Не, скъпа. Не пускат китове в басейна.
- Ще е като потъването на Титаник.
- Хайде, Г-жо Доубтфайер.
Не. Вървете. Оставете ме тук. Просто ще седна да се попека на слънце.
Не може да се получат два слънчеви удара за една година.
Добре. Да вървим, деца. Време за къпане.
- Върви, скъпи. Ще се оправя.
- Моя гостенка сте Г-жо Доубтфайер.
- Всичко от каквото имате нужда, го пишете на моя сметка.
- Благодаря, скъпи.
Докосни ме пак и ще те удавя, копелдако.
Ще седя тук и ще наблюдавам как нападаш семейството ми.
О, Господи. Какво правя тук? Това преминава в идея фикс.
- Всичко наред ли е, мадам?
- Екстра е.
- Може ли още едно?
- Разбира се.
Чудесно.
Сода с лимон, ако обичате.
- Аз черпя.
- Не, благодаря.
Четири студени чая, Тод.
Е, чии са хлапетата?
На Миранда Хилард.
- Миранда Хилард?
- Жената с която се срещам.
Шегуваш ли се? Ти? Който никога не си гледал децата?
Който не искаше да има нищо общо с децата? Ти дори не се срещаше с жени с деца.
Хората се променят, Рон.
Чуквам 40-така. Не искам да прекарам сам остатъка от живота си.
Тя е с ужасно голям багаж. Три деца.
Три забележителни децата, и съм луд по тях. Особено по малката Натали. Виж я.
Толкова е сладка.
Господ знае, че точно сега те имат нужда от стабилен баща.
- Ами истинският им баща?
- Какво да ти кажа? Неудачник. До после.
Неудачник? O, да?
O, сър!
Видях ги! Бяха разгневени членове от персонала на кухнята. Не им ли дадохте бакшиш?
Терористи! Избягаха от тук.
Ще ги хвана, сър. Не се тревожете.
Добре пропилян плодов сок.
Загубеняк.
Какво си ме зяпнал?
Здравейте, момчета и момичета.
Днес ще поговорим за динозаврите.
Това е редицата на динозаврите!
И моля приветствайте... кралят!
Това е шоу с похапване. Здрасти! От къде си?Ще те направя на обяд.
Благодаря ви много. Благодаря ви! Добре!
Дами и господа пляскайте с лапи!
Моля приветствайте... Джеймс Бронтозавъра!
Ям дърво
На вкус е добро
Без месо
Ям дърво
O, трябва сам да си помогна! Не мога да продължа! Ще измра!
Благодаря ти, Джеймс. Но сега... е време за един Раптор Рап!
Аз съм раптор, правя каквото мога
Да изям всичко до появата на човека
Йо, йо, вижте ме, Влизам под земята
Но ще се върна под формата на нефт
Впечатляващо, Г-н Хилард!
- Не знаех, че някой ме гледа.
- Наблюдавах ви. Беше забавно.
- Благодаря.
- Мисля, че на децата ще им хареса.
- Ще се забавляват, а същевременно ще получават и информация.
- Такава е и моята теория.
Не е нужно да им сдъвквате информацията, просто им я дайте.
- Вижте, искам да чуя повече за идеите ви.
- Моите идеи?
- Какво ще кажете за служебна вечеря?
- Добре.
Следващият петък. Ресторант"Бриджис". Точно в седем.
Ще съм там.
Дай лапа.
Дай пет милиона. Мъртъв си.
Току що хапнахме нашата първа домашно приготвена храна. Сега съм домакиня?
- Великолепно е, Татко.
- Искаш ли още спагети?
- Не, преядох.
- Чеснов хляб? Сам го направих.
Е, не го правих сам. Само го изпекох и нарязах.
Добър е, татко. Благодаря.
Мястото изглежда добре. Храната е превъзходна.
Гордея се с теб.
Да. Аз, също.
И аз.
Сега идвам.
- Благодаря, че почука.
- Да.
Я виж ти!
Виждам, че си накарал някой да почисти.
Не.
- Здравейте, деца.
- Здрасти, мамо.
- Готови ли са?
- Не. Още не са си изяли десерта.
- Ти ли си готвил?
- Да. Готвя, пека, шия.
Благодарение на занятията в домашния курс на амишите.
- Впечатлена съм.
- Наистина ли?
Дай ми още един шанс. Става ли? Нека да взимам децата след училище.
- Не мога да махна Г-жа Доубтфайер. Тя е удивителна.
- Защо не?
Тя е най-хубавото нещо което някога ни се е случвало.
Децата се справят по-добре в училище. Крис дори напредва.
Самата аз откривам, че бързам да се прибера от работа за да съм с тях. Всичко го правим толкова добре.
Изглежда е забележителна жена. Твърде хубаво за да е истинска.
Такава е.
- Харесва ми повече черната.
- И на мен.
Не знам. Всъщност... Г-жо Доубтфайер!
- Да?
- Нужно ни е мнението на друга жена.
В такъв случай аз съм тази която ти трябва.
- Коя от двете?
- Какъв е случая?
Имам рожден ден.
Стю ще ме изведе на вечеря.
Нито една от двете.
Твърде са безсрамни, скъпа. Направо крещят "Аз съм курва".
Червеното е традиционния цвят на жриците на любовта.
А черната е твърде къса.Надявам се да си си направила кола маска.
И двете казват "Лесна съм."
На първата си среща трябва да си като Килиманджаро - недостъпна.
Защо ни е да купуваме крава, когато млякото ни е без пари?
Нека да видим за нещо което подхожда на годините ти.
Нещо по-малко крещящо.
Да видим.
Какво ще кажеш за тази рокля? Изискана, елегантна...
Не мислиш ли?
И стара. Носих я на погребението на леля си през 1976.
Класиката не умира, скъпа. Мисля, че е време да я съживим.
Смятам да попитаме децата. Какво мислите?
- Аз бих излязла с късата черна.
- Да. Тя е по-сладка.
Ето. Видя ли? Съгласна съм с тях.
Хубаво. Искаш мнението ми, тогава не се съобразявай с него.
- В такъв случай няма аз да съм отговорна за твоето целомъдрие.
- Ти ще си там да ме защитиш.
- Стю покани теб и децата да дойдете с нас.
- O, колко мило! Едно голямо, щастливо семейство.
Не бих го пропуснала за нищо на света! Ще е голяма забава!
- Толкова се радвам.
- Кога е очарователната вечеря?
Петък вечер, в седем.
- Този петък?
- Да. В любимият ми ресторант. "Бриджис".
- "Бриджис"?
- Да.
- Петък в седем.
- "Бриджис".
Съжалявам.
- "Бриджис"?
- Да! "Бриджис".
- Ресторант "Бриджис"?
- Петък в седем.
- Не мога. Моля те, не. Това ми е вечерта за бинго, скъпа.
- Отмени я.
Не мога, скъпа. Мой ред е да вадя топките.
- Моля те, ела с нас.
- Не ме моли за това, скъпа.
Какъв рожден ден ще е без вас
За нас е много важно да си с нас. Сега си част от семейството ни.
Какъв рожден ден ще е без вас. Това значи толкова много за мен и децата.
Обещайте ни, че ще дойдете с нас, Г-жо Доубтфайер. Трябва.
Кой може да се съпротивлява на това личице?
- Обещавам.
- Благодаря ти!
Благодаря ти, скъпа.
- Добре ли сте?
- Да.
Да видим... няма.
- През Май?
- Няма.
Не изглежда добре.
Съжалявам. Г-н Лънди е изцяло ангажиран през следващите два месеца.
-Ще се срещна с него по всяко време, където и да е.
- Съжалявам. Не мога да ви помогна.
Моля ви. Не мога да я анулирам. Това е огромна възможност.
Приемете съвета ми: Не я анулирайте.
Благодаря ти.
- Излизай, Нати.
- Здравей, скъпа!
- Не трябва ли да си покриеш раменете, Миранда?
- Не! Добре съм.
- Добър вечер, Г-н Лънди.
- Добър вечер.
О, Господи. Ето го и него.
- Г-жо Доубтфайер, изглеждате прекрасно.
- Благодаря ти.
Да вървим. Надявам се да сте огладнели.
- Добър вечер, Г-н Лънди.
- Имам среща с един човек. Тук ли е?
Не, съжалявам. Още не е дошъл.
Но можем да ви настаним. Пушачи или Непушачи?
Непушачи, ако обичате.
- Таня ще ви настани. Маса 15.
- От тук, моля.
- Имам резервация. На името на Дюнмайер.
- Да, сър.
- Пушачи или Непушачи?
- Непушачи.
- Пушачи!
- Г-жо Доубтфайер, вие не пушите.
Не, не пуша. Но пушех на времето.
Открих, че най-добрия начин да не пуша е да бъда сред тези които го правят.
Така поемам малко никотин и задоволявам нуждата си от него.
А знам, че и вие подръпвате Г-н Здраве. Благословен да си, че си поел по грешния път.
- Пушачи.
- Добре. Маса 39.
- Последвайте ме, моля.
- 39! Моите години! Ти си светец.
Благодаря ти много, че угоди на старата жена.
- Вече е изнервен.
- Г-жо Доубтфайер?
- Ще се присъедините ли към нас?
- Помислих, че видях Клинт Ийстуд.
Това би направило дена съвършен! Такъв жребец е.
Ще ме извиниш ли, скъпа? Трябва да сваля наметалото си.
- Аз ще го направя.
- O, не, моля ви. Напълно способна съм да...
Добре, скъпа. Ето така.
- И чантата ви също, мадам.
- Пусни я!
Много съжалявам, скъпа. Лекарството ми е вътре.
- Отивам да си взема лекарството.
- Имаме вода на масата.
Не го взимам през устата, скъпа. Сега се връщам.
- Ще желаете ли нещо за пиене?
- O, да. Добре отлежало шардоне.
Харесвам го леко и с мирис на бъчва.
- Ало. Ресторант "Бриджис". Мога ли да ви помогна?
- Да. Казвам се Даниел Хилард.
Г-н Лънди ме очаква за вечеря. Бихте ли му предали, че закъснявам, но съм на път?
- Лично ще му го предам, сър.
- Благодаря ви.
O, Стю!
Надявам се да ти хареса.
Разкошна е! Благодаря ти!
Изпуснах ли нещо?
Ами, да. Виж. Това е подаръкът, който Стю ми подари за рождения ден.
- Не е ли разкошна!
- Истинска ли е?
Напълно истинска, Г-жо Доубтфайер.
Можеш да си го носиш или да нахраниш някоя малка страна. Толкова мило. Толкова упадъчно.
Мамо, искам да отида до тоалетната.
- Г-жо Доубтфайер, ще я заведете ли?
- Не. Ти.
- Тя иска теб, скъпа.
- Сега се връщам.
Добре.
Да, ами...
Деца, вижте какви великолепни десерти има изложени там.
Защо не отидете и да си изберете което ви харесва?
- Сега се връщаме.
- Добре.
Много впечатляваща дрънкулка си взел.
O, благодаря. Благодаря ви.
Момчета които подаряват такива подаръци, искат повече от място в сърцето на една жена?
Един вид награда от по долно ниво, а?
- Моля?
- Знаеш, скъпи. Да потопиш подводницата.
Да скриеш невестулката? Да паркираш делфинчето?
Старото чук чук?
- Надявам се да си подготвен за конкуренцията.
- Моля?
В спалнята си има електрическа играчка, скъпи. Личният и разбивач.
Когато го използва светлините гаснат. Като по филмите за затвори.
Учудващо е, че още не си е разбила зъбите с него.
Надявам се си носиш лекарства.
Има въшки. И нямам предвид главови.
Май доста се разприказвах?
Прости ми.
От виното е. Боже мой!
Връщам се след миг. Става ли? Моето малко мехурче се обажда.
- Г-жо Доубтфайер!
- Какво?!
- Запътили сте се към мъжката тоалетна.
- Не! O, така е!
Трябват ми нови очила, скъпа. Съжалявам!
Ехо!
Исусе! Господи!
- Извинете, може ли да взема едно меню?
- Разбира се.
- Как е във Франция?
- Много хубаво.
Много благодаря .
- Г-н Лънди.
- O, здравей.
- Съжалявам, че закъснях. Получихте ли ми съобщението?
- Да. Седнете.
- Нещо за пиене?
- Разбира се. Ще пия каквото и той.
Двоен Чивас с лед.
Донеси му две двойни, че да ме догони.
- Пияч на уиски, а? Моя тип момче!
- Господата, палете моторите.
- Всички. Готови ли сме да поръчаме?
- Да, смятам, че сме готови. Деца, казвайте.
Няма ли да изчакаме Г-жа Доубтфайер?
Да.
- Още по едно?
- Не, не.
O, да.
Сега...
Какво смятате да направите за да качите рейтинга на детското предаване?
На първо място: Не подценявайте децата. Те са малки хора.
Отнасяйте се с тях като с личности и го направете смешно.Ако нещо ви е забавно на вас, ще е забавно и на тях.
- Това ме заинтригува.
- Бинго!
Чудя се какво се е случило с Г-жа Доубтфайер.
- Може да го сложим след новините...
- Ще ме извините ли за малко?
Но...
- Мога ли да ви помогна, мадам?
- Да, скъпа. Благодаря ви.
- O, небеса!
- Толкова съжалявам! Вината е моя.
- Простете ми. Извинете.
- Добре съм.
Благодаря ти. O, нека видим!
- Готова ли сте с поръчката мадам?
- Да.
Да видим. Искам задушена сьомга.
- А за вас, сър?
- Ще искам джамбалая.
- Не слагайте подправки на моята. Алергичен съм към пипер.
- Обезателно, сър.
Благодаря. На здраве. За твое здраве.
O, Господи.
Съжалявам за това. Само секунда.
Carpe dentum - Сграбчи зъбът.
Нека ви помогна.
Лъжичка. O, колко умно. Чакай. Гепих го.
Чакай. Там. Направи щипци.
Да го подхванем и от двете страни. Заедно - нагоре.
Благодаря ти. Това е то.
Да ги разтръскаме, като куче.
Съжалявам. Прости ми.
- Всичко е наред.
- Съжалявам за изпръскването.
Сега се връщам. Трябва отново да ги закрепя с малко адхезив.
- И им кажи да ми я направят на пюре.
- Пюре от сьомга.
Благодаря ти. Съжалявам за това.
Oх, ето тази е.
Не знаех, че тук има някой друг. Съжалявам.
По дяволите! O, точно така.
Извинете.
Къде по дяволите ходиш? Поръчах ти още уиски.
Хулиган!
Даниел?
Да не си се пръскал с женски парфюм?
Да.
И носиш червило?
Да.
Защо?
- Омазала ме е.
- Коя?
Момичето с което се срещам. Сервитьорка е.
- Сервитьорка? Тук?
- O, да.
На път за тоалетната... Не можах да сваля ръцете и от мен.
- Ах, ти мръснико!
- Ах, ти негоднико!
Имам едно местенце навън. Приятелката ти има ли си някоя приятелка?
- Ей, в '90-те сме.
- Не, не! Имам предвид...
Дали няма някоя приятелка като за мен?
- Давай. Питай я.
- Ще отида да я питам.
Хайде. Давай, доведи ги!
Ей, Дан!
Трябва ми поръчката за 39 маса!
- Успокой се. След минутка ще съм готов.
- Благодаря ти! Чудесно.
39.
Маса 39!
Гореща джамбалая!
- С какво мога да ви помогна мадам?
- Съжалявам, че се забавих.
Но след всички тези скочове пикая като състезателен кон.
- Даниел?
- Да.
Защо за Бога си преоблечен като жена?!
O, проклятие.
Ами...
Исках да те запозная със стопанина на новото ти шоу.
Стопанин?
Еуфегения Доубтфайер, скъпи. Специалист в образоването и забавлението на децата.
Изненада!
Много ти благодаря.
- Изглежда фантастично.
- Къде е Г-жа Доубтфайер?
Надявам се всичко да е наред със скъпата госпожа.
- Ще почваме ли?
- Да. Да почваме. Не искам да изстине.
Кажи ми. Защо Г-жа Доубтфайер би била добър стопанин?
Аз съм старомодна баба която подскача, джазира, танцува до припадък,
и прави отвратително какао.
Стю?
О, задави се. Задави се!
Помогнете ни! Някой да помогне! Задави се! Помогнете ни!
О, Господи! О, Господи!
- Задави се! Обадете се на 911!
- O, не. Убих копелето.
- Г-жо Доубтфайер! Помогнете ни! Задави се!
- Помощта е на път, скъпа!
- Г-жо Доубтфайер!
- Помощта идва!
- Г-жо Доубтфайер, той се задави!
- Дръж се, скъпи.
Още веднъж, скъпи. Помогни ми!
Хайде!
Добре съм.
- Добре ли си?
- Да.
Почти те загубихме.
- Татко.
- O, гос...
Татко?
Да, скъпа. Аз съм.
Честит Рожден Ден.
Даниел...
Даниел! O, Господи!
O, Господи!
През цялото време...
- През цялото това време...?!
- Съжалявам, Миранда. Моля те.
Не ми говори! Не ме докосвай!
Трябва да вървя. Трябва да си тръгнем. Трябва да си тръгна!
Трябва веднага да напуснем! Трябва да вървя.! Тръгваме си.
- Деца, вървете.
- Съжалявам, татко.
Чао.
Съжалявам за пипера. Аз бях...
Какво гледате? Шоуто свърши.
Мис Робисон, имате ли заключително слово?
Нямам повече какво да кажа, Ваша чест.
Г-н Хилард, тъй като решихте сам да се явите като ваш адвокат,
имате право на заключително изявление.
Ваша чест, през изминалите два месеца, Осигурих жилище, преустроих го
и го направих "годно за обитаване от деца". Това са ваши думи.
Задържах се на работа като товарач. Така, че вярвам, че изпълних препоръките ви.
Право по списъка.
Във връзка с моето държание,
единствено мога да пледирам невменяем.
Защото, откакто децата ми са се родили,
в момента в който ги погледна, Полудявам по тях.
Веднъж вече щом ги имах и вече бях пристрастен.
Пристрастен съм към тях, сър.
Обичам ги с цялото си сърце.
И мисълта, че някой ми казва, че не мога да съм с тях, да ги виждам всеки ден ...
е като някой да ми каже, че не мога да дишам.
Не мога да живея без въздух, както и не мога да живея без тях.
Вижте, бих направил всичко.Единственото което искам е да съм с тях. Знам, че това е от което имам нужда, сър.
Имаме си минало.
И аз просто... Те означават всичко за мен.А и те се нуждаят толкова много от мен колкото и аз от тях.
Така, че моля ви.
Не ми отнемайте децата .
Благодаря ви.
Г-н Хилард...
Направили сте много хора на глупаци карайки ги да вярват, че сте 60- годишна възрастна жена.
Трудна работа.
А и малката ви реч изглеждаше прочувствена и искрена.
Но смятам, че това е блестящо изпълнение на един много даровит актьор. Нищо повече.
- Не. не е така.
- Истината, Г-н Хилард,
е, че начинът ви на живот през изминалите месеци е бил в разрез с общоприетите норми.
И аз отказвам да предоставя три невинни деца
на вашето чудато и потенциално вредно влияние.
Съдът присъжда пълно попечителство на Г-жа Хилард.
О, Господи, не.
Всяка събота ще имате срещи под наблюдение.
Под наблюдение ли, сър?
Съдебен надзорник ще ви придружава при срещите ви с децата.
Предлагам период за психически тестове и евентуално лечение за вас.
Случаят ще бъде преразгледан след една година.
Благодаря ви. Заседанието се закрива.
Не пера. Не мия прозорци. Не почиствам килими.
Не мия вани и тоалетни. И не сменям пелени.
Децата ми от отдавна се обслужват сами.
Не пера и не чистя мазета.
Не правя вечери и не чета.
Да. Ами, имаме номерът ви. Благодаря ви, че дойдохте.
- Ние ще ви потърсим.
- Благодаря ви.
Ще ви покажа пътя на излизане.
Да, от тук. Моля...
Лаура, тази поръчка я забавят вече за трети път.
Да, но...
Лаура, няма да чакам още шест месеца за нея.
Направи го и ми звънни.
O, деца, моля ви не се депресирайте толкова.
Всичко ще е наред.
- Липсват ми спагетите и.
- Липсват ми шегите и.
Липсват ми разказите и.
Навън е пълно с хора.
Никой не е като нея.
Добре. Признавам, че нещата бяха чудесни когато тя бе наоколо.
Къщата беше топла и уютна, леглата бяха винаги оправени и вечерята беше...
Тя не е истинска! Трябва да спрем да се отнасяме към нея като към истински човек.
Здравейте, скъпи мои!
Имаме чудесно шоу за днес.
Гост ни е Г-н Ван Занд от Сиера клуб,
и той ще ни донесе някои животни които са от застрашени видове.
- Знаете ли какво означава това, кукли? - Кукли ли, каза?
O, не, скъпи! Това е Ковач! Добре дошъл, Ковач!
Здравейте, приятели. "Измрели" ли каза? Това вони ли?
Не е нещо което мирише лошо. Измиране означава да няма повече животни от определен вид.
- O, Господи.
- Това не те ли вбесява мъничко?
- Много ме вбесява!
- Разкажи на хората за това.
Бесен съм! И знаете ли защо? Защото е ред на шимпанзетата! Останали са съвсем малко шимпанзета...
Не те ли вбесява това, че хора играят твоите роли в киното?
Ooо! "Планетата на маймуните": кой получи ролята? Роди Мак Дауъл! Бих се справил по-добре!
- По-добър съм и от Чарлтън Хийстън! - А и козината ти е по-добра.
Може да полетиш до Персия на нея .
- Ще им кажем ли къде ще сме утре?
- Да. Те искат да знаят.
Утре, куклички, ще предприемем чудно пътешествие.
Но не е нужно да си стягате куфарите защото ще пътуваме във въображението си.
Ще прекосим Атлантическия океан до Англия, от където идвам.
- От Англия ли идваш?
- Прекрасна страна.
- Знаеш ли нещо за Англия?
- Ами това е остров.
Остров е, скъпи. Най-прославеният.
- Имат си кралица и кралско семейство.
- O! Също като при игра на покер!
- Фул Хауз.
- Някои от картите не са в къщи.
Благодарение на мобилните връзки.
Знаеш ли на какъв език говорят в Англия?
- Пакистански?
- Точно така. Според много истории наистина е така.
Но за това ще говорим утре, момчета и момичета.
- Обеща ми целувка, Ковач.
- Ще ти дам две.
- Добре, скъпи.
- Ето една по бузата.
- А ето и едно маймунско ухапване!
- Ах, ти зла маймуно!
Ами, това е всичко за утре. Чао.
Стоп!
Свършихме, приятели! Много ви благодаря.
Ние сме хитът! Номер едно сме в нашта часова зона!
Да! Обаждат се от Детройт, Кливлънд, Чикаго, Ел Ей...
- Всички предлагат оферти за съдружие.
- Холивуд!
Даниел?
Да?
- Миранда.
- Може ли да поговорим?
Да.
Отивам да се преоблека. Изчакай ме тук.
Добре дошла в къщата на Еуфегения.
Става малко течение, но... е хубаво.
Какво мога да направя за теб?
Първо, поздравления за шоуто.
Благодаря. Да бе видяла репетицията...
Ние... децата...
Гледаме те всеки ден.
Хубаво е да знам, че поне те могат да ме виждат всеки ден.
Виж, Даниел. Знам, че ще отнеме време да забравим всички караници
и ужасните неща които си наговорихме.
То... толкова е трудно.
И знам, че двамата с теб някакси ще се справим с това.
Но децата...
Не искам да ги нараня.
Е и какво искаш от мен да направя?
Искаш да се преструвам, че всичко е наред Да си сложа щастливото лице? Усмивка?
За Бога, Миранда. Ти ми отне децата.
Сега мога да ги виждам само с наблюдател.
Някаква жена ме наблюдава докато съм с децата, все едно съм някакъв престъпник.
Ако се опитам да ги прегърна, тя се чуди защо го правя. Знаеш ли как се чувствам?
Ти просто седеше в съдът оставяйки съдията да произнесе тази жалка присъда.
- Бях ти ядосана.
- О, Господи.
- Ти също ме нарани!
- Изтръгна сърцето ми!
Ти излъга... Знаеш ли какво? Не искам вече да слушам за това.
Не искам вече да слушам за "кой, какво на кого е направил".
Откакто това се случи, се опитвам да мисля за него без да влагам никакви чувства.
И единственото нещо което знам с цялото си сърце е, че децата бяха най-щастливи
когато Г-жа Доубтфайер беше част от техния живот.
Така ли?
Тя... извади на показ най-добрите им черти.
- А също и най-доброто от теб.
- И от теб.
Липсва им ужасно.
- Какво искаш да кажеш?
- Даниел, децата имат нужда от теб.
И аз от тях.
Ами, утре ще се срещнем с Франк, който е гримьор.
Някой чука на вратата.
Кой ли може да е? И имаме ли достатъчно време?
Г-н Спринкъл, момчета и момичета!
Здравей! Какво си ми донесъл днес?
Г-жо Доубтфайер, нося писмо от Кати...
Това е новата детегледачка.
Хайде, деца! Ставайте! Да вървим!
Давайте.
Всичко ще е наред.
Крис, застани точно там. Всички.
Татко!
Здравейте.
- Какво става?
- Тук съм да ви взема.
Баща ви ще ви взима за по няколко часа всеки ден след училище.
Наистина ли?
Ами съдът? Това законно ли е.
- Питай майка си.
- Погрижих се за това.
Без повече наблюдавани срещи. Без повече съдебни надзиратели.
- Само ние?
- Само ние.
Отиди вземи Г-н Мечо.
- Отиди си вземи нещата.Побързай.
- Добре.
- Искаш ли да влезеш?
- Ще изчакам навън.
Добре.
Благодаря ти.
До по-късно.
"Скъпа Г-жо Доубтфайер - Преди два месеца татко и мама решиха да се разделят."
"Сега живеят в отделни къщи."
"Брат ми Андрю казва, че вече не сме истинско семейство. Вярно ли е това?"
"Загубила ли съм си семейството?"
"Има ли нещо което мога да направя родителите ми да се съберат отново?"
"Искрено ваша, Кати Мак Кормик."
Моя скъпа Кати.
Знаеш, че някои родители когато са сами са по добри отколкото когато са заедно.
Не се карат през цялото време и стават по-добри хора.
Много по-добри майки и татковци за теб.
И понякога те отново се събират.
А понякога не, скъпа.
И ако те не се съберат,
не вини за това себе си.
Това, че вече не се обичат не означава, че не обичат теб.
Има различни семейства, Кати.
В някои от тях има само майка, в други само баща,
или пък имат по две семейства.
Някои деца живеят с чичовците и лелите си.
Някои живеят при бабите и дядовците си, а някои са при приемни родители.
Някои живеят в отделни къщи и квартали
в различни краища на страната.
Могат да не се виждат с дни, седмици, месеци и дори с години.
Но ако има любов, скъпа,
тези неща само скрепяват връзката.
И така ще имаш семейство в сърцето си завинаги.
С цялата ми любов, кукло.
Всичко ще се оправи при теб.
Чао.
Превод : iveca