Mrs. Doubtfire (1993) (Mrs.Doubtfire.SBC.AC3.CD1-odbc.SUB) Свали субтитрите
и Сали Фийлд в
ГОСПОЖА ДОУБТФАЙЕР
Пиер Броснън
Привет, закусчице.
Една секунда да помисля...
9-1-1!
Полиция! Гражданска защита!
Убиец! Предателство! Похитител на деца!
Не..., Похитител на птици!
Няколко главички чесън, щипка папагалче.
Вкусотия.
Извинете, но затворника няма ли право на един телефонен разговор?
В твоя случай, мисля че не.
На следобедната закуска са и орязани гражданските права.
Но аз не съм толкова безсърдечен.
Какво ще кажеш за една хубава успокояваща цигара?
O, не трябва да правя това. Не мога!
O, какъв глупав начин за една птичка да умре! Не искам да хвана рак на човката.
Не! Дробовете са ми почернели!
Ето пак. Спрете, спрете! Върнете.
- Помогнете ми...
- Какви ги вършиш? Даниел...
Тази реплика не е по сценарий. Защо я прибави?
- Исках да коментирам ситуацията.
- Каква ситуация?
Да показваме цигара в устата на Пуджи е безотговорно от морална гледна точка.
Това е анимация, не шоуто на фригидната Опра Уинфри.
Лу, милиони деца гледат тази анимация. Все едно им казваме "Запалете цигара."
Не можеш да вмъкваш реплики на Пуджи, щом устата му не се движи.
Това е глас зад кадър. Вътрешен монолог. Може би дори е божият глас.
"Пуджи, не пуши !!!"
- Актьори.
- Какво? Да попитаме техниците.
Мислите ли, че имаме морално право да подкрепяме пушенето сред американската младеж?
- Те са предубедени. Този процес е фарс.
- Този сериал струва хиляди на студиото.
Ако си искаш заплатата, придържай се към сценария.
Ако искаш да се правиш на Ганди, прави го по някое друго време.
Тогава ще направя това което смятам за правилно.
Много забавно. Къде по дяволите тръгна?
Ако веднъж си тръгнеш, не се връщай.
До гуша ми дойде от глупостите ти, приятелче.
Ами, както прасето Порки би казал:
Майната ти, Лу.
- E, как мина теста по история?
- Не питай.
- Случи ли се нещо в училище?
- Нарисувах дъга.
- Татко?
- Татко!
Татко!
- Мислех, че няма да ни вземеш.
- Ами, свърших по-рано.
- Искаш да кажеш, че са те уволнили?
- Не, аз напуснах. По морални съображения.
Актьори.
Скъпи, честит дванадесети рожден ден. Имам изненада за теб.
- Стриптизьорка?
- O, моля те!
- Две стриптизьорки?
- У-ха, момко!
- Купон?
- Да!
Не. Без купони.
Мама каза, че не може заради слабият ти успех.
Мама няма да я има в къщи още четири часа, нали?
Пригответе се... за дивото царство.
Приближава до финала. Ето я идва. И печели надбягването.
Хайде да слезем. Ето така.
Искаш ли да го нахраниш?
Виж как ще пийне мляко.
Извинявай.
Махай се!
- Грегъри, Хендерсън и Хилард.
- Миранда Хилард, ако обичате.
Знам, че се впечатляваш от стенописи, но може би, ако не са толкова големи.
И нека прозорците са от метал, не от дърво.
Премахнете ориенталските килими. Да опитаме с други.
- Повече розово и по малко от червеното. - Добра идея.
"Юнион Скуеър Ин" Тук е по-добре.
Нека е с повече произведения на изкуството.Лампа на Дирк Ван Ърп, Стол на Стикли. Не се увличайте с басмата.
Извинете. Миранда, може ли да поговорим?
- Да. Извинете ме.
Само за минутка.
Току що говорих със Стюарт Дюнмайер.
- Стюарт Дюнмайер?
- Каза, че се познавате.
Стюарт Дюнмайер?
Вложил е милиони в реставрацията на старото имение Уелмън в Ноб Хил.
- Иска да го превърне в скъп хотел.
- Да, четох за това.
- Добре се справя.
- Такъв си е.
Специално пита за теб, Миранда.
Така ли?
- Казах му, че първото нещо което ще направиш утре е да му се обадиш.- Да, ще му звънна.
Мис Хилард? Оператора каза, че ви търси Глория Чейни.
- Казва, че е спешно.
- Извинете ме.
Глория?
- O, Господи!
- Тука ли живеете мадам?
Да. Съжалявам да го кажа, но е така.
Съзнавате ли, че е незаконно притежанието на стопански животни в квартала?
- Какво да правя, като съм женена за такова?
- Ние също трябва да се справим и с вдигането на шум.
Отивам сама да се оправя с това. Ужасно съжалявам за случилото се.
Ядеш ми бегониите! Господи!
Махни ми се от пътя!
Миранда! К`во става?
Прибрала си се по-рано, момиче.
В къщата празнуваме рожден ден.
Какво по дяволите става тук?
Не се вбесявай, скъпа. Виж.
Подранила си. Щях да почистя всичко преди да се прибереш.
Скъпа... Какво търсиш?
Бих бил внимавал на твое място. Това пони пое доста вода.
Купона свърши.
Звъннала ти е и ти дотърча да провалиш партито за рождения му ден. Страхотно!
Не се осмелявай да ме изкарваш някакво чудовище, Даниел!
Получи си цялата забава, а аз ще се оправям с това което е останало след нея.
- Ти избра да правиш кариера.
- Нямах избор тук. Никакъв избор!
Всеки път когато реша да направя нещо забавно, ти го раздуваш десетократно!
Донесох в къщи торта и подаръци. Ти домъкна цялата проклета зоологическа градина на Сан Диего!
- А и ще трябва да изчистя!
- Съжалявам, но не са токсични отпадъци, само няколко чинии!
Защо аз съм единствената която смята, че трябва да има правила?
Защо винаги ме караш да бъда груба?
Не го правя. Сама си го правиш при това съвсем естествено.
- Винаги мен ме изкарваш лошата.
- O, ще се успокоиш ли?
Прекарваш твърде много време с тези корпоративни клонинги които дори мразиш.
Изгубих твърде много време с теб, Даниел. Всичко свърши!
Свършено е.
Хайде, Миранда. Имаме проблеми, но кой ги няма? Може да ги изгладим.
Опитваме да ги изгладим от 14 години.
Хайде, моля те. Слушай. Може би ни е нужна помощ...
Може би семейния терапевт ще ни помогне заедно да го направим.
Твърде късно е за това.
Да отидем на ваканция с децата, като едно семейство. Откъсни се от работата.
Тогава си друг човек. Наистина е така. Ти си най-добрата.
Проблемите ще ни чакат когато се върнем.
Ще сменим жилището и ще се надяваме проблемите да не ни последват.
Даниел, моля те не се шегувай.
Добре.
С възрастта се раздалечихме един от друг. Различни сме.
- Няма нищо което да ни свързва.
- O, разбира се, че има. Ние се обичаме.
Хайде, Миранда. Обичаме се един друг.
Не е ли така?
Искам развод.
Не.
Не можем.... Ние сме семейство. Нали?
Съжалявам.
Да, Maмо, той ми каза всичко за това.
Да, Maмо. Чух, чух.
- Ами, да, тука е.
- Не.
Maмо, наистина не е в настроение за разговори.
Да, депресиран е. Смятам, че с бракът му е свършено.
С бракът ми не е свършено. Просто е в застой.
Maмо, мисля, че няма да ти се обади.
Не, добре се грижим за малкото ти синче. Не се тревожи, Мамо.
- Здрасти, Евелин. Благодаря за мармалада.
- Каза, че няма защо.
Бежовата пудра и е на привършване. Кога ще получим още от нея?
- Следващата седмица.
- Чу ли това, Maмо? Следващата седмица.
Чакай, задръж.
- Достатъчно е вече. Това е мъж.
- От къде би могъл да знаеш?
Кучка.
Не, Maмо, не на теб. Говорих на кучето.
Maмо, чуй. Чакат ни хора на снимачната площадка.
O, да. Живота е натоварен, мамо. Обикаляме места, гримираме лица.
Да, ще му кажа, Maмо.
Не се тревожи, Ще му кажа.
Да. Задръж, Maмо.
Иска да знае дали не искаш да отидеш да живееш при нея.
- Няма начин.
- Каза, че ще си помисли, Maмо.
Ще го направя. Добре. И аз те обичам.
Чао, Maмо.
Ей, виж, знаеш, че винаги можеш да останеш при нас за толкова дълго колкото искаш.
Благодаря, но всичко е наред, наистина. Смятам, че това е само временно.
Познавам Миранда. Ще и мине.
Г-н и Г-жо Хилард, въпреки, че в случаите на попечителство гледаме благосклонно на майката,
също така разбираме, може би повече от всякога, че не е в интерес на децата
да ги лишим от очевидно любящият ги баща.
Обаче, тъй като понастоящем Г-н Хилард няма дом и работа,
съдът постановява да се даде правото на попечителство само на Г-жа Хилард.
- Поздравления.
- Не.
Г-н Хилард, ще има право да ги посещава всяка събота.
- Не можеш ли да направиш нещо?
- Това е решението му.
Не е ли традиция да извикаш "Протестирам" или нещо от сорта?
Ваша чест, моля ви.
Всяка събота? Та това е само един ден седмично.
Това не е достатъчно.
Искам да съм с децата си. Това не подлежи на съмнение. Искам да съм с тях, сър. Моля ви.
Знам, че изглежда много, но за мен не е достатъчно. Наистина.
Не съм се отделял от тях за дълго, откакто са родени.
- Г-н Хилард, това е само временна мярка.
- O, хубаво.
Ще назнача съдебен надзирател да наблюдава вашият случай.
Заседанието ще бъде отсрочено за след деветдесет дни.
- Давам ви три месеца, Г-н Хилард.
- Благодаря ви.
Три месеца в които да си намерите работа, да се задържите на нея и да си намерите подходящ дом.
Ако тези изпитания се окажат по силите ви, ще обмисля възможността...
за съвместно попечителство на следващото заседание. Заседанието е закрито.
Изглежда има малко светлина в края на тунела.
- Това са ми всичките неща.
- Всичко това е по моя вина.
Господи, не. Защо си мислиш така?
Иска ми се да не бях имал рожден ден, татко.
- Така това нямаше да се случи.
- Щеше.
Беше нещо, което чакаше да се случи, разбра ли?
Не си направил нищо лошо. Разбра ли?
Добре, дай лапа.
Сега ти си мъжът в къщи.
Бъди разумен.
- Не можеш да си тръгнеш.
- Скъпа, трябва да го направя.
По средата сме на "Мрежата на Шарлот".Кой ще ми я дочете?
Ами, баба ти ще ти я дочете.
Тя не е толкова добра.Винаги пропуска части, не имитира гласовете.
А и мирише странно.
Това е от формалина.Затова и баба ви е толкова добре запазена.
Ей, приближи се.
Нищо не се е променило. Просто все едно имаме по-голям двор, разбра ли?
- Обичам те.
- И аз те обичам.
Ще ми липсваш. Съботата идва наистина бързо.
- Ще ми липсваш.
- Ти също.
O, Татко...
- Грижи се за нея.
- Добре.
Довиждане.
Благодаря за отделеното време, надзирателю.
Чао, татко.
Като ваш съдебен надзорник, Ще следя за две неща.
- Средата ви на живот...
- По-скоро е кътче.
Ще идвам в понеделник и петък вечер, да ви инспектирам.
Добре, печеното пиле ще ви чака.
А стои и въпроса с работата.
Това е най-близката служба по заетостта. Позволих си да ви назнача среща.
- Благодаря ви.
- Между другото, имате ли някви специални умения?
O, да. Имам.
Правя гласове.
Какво искате да кажете с това, че правите гласове?
Ами, имитирам ги.
Да!
...Търсим разумен живот. Oпс, грешка!
Щастлив бъде в Америка. Не питай за зелена карта.
Искам да ти се случи най-лошото.
Това несъмнено е тежка среща. Не потръгна добре за мен.
Ей, шефе, дай и шанс. Тя ще се разприказва всеки момент.
Виж ме, Мънипени.Искам да разплета тази история и искам да го знаеш.
Луд съм да правя сделка с вас!
С Нанси продължаваме да търсим другата половина на главата ми.
Направили са го! Седя на златна мина!
Не ме карай да те шамаросам, скъпа.
Правя и добра имитация на хот дог.
Г-н Хилард, намирате ли се за забавен?
Да.
Беше време когато си мислих, че наистина съм смешен.
Но днес ми доказахте, че греша. Благодаря ви.
Вижте, в крайна сметка...
Искам да съм с децата си и ще направя всичко за да го постигна.
Само ми кажете какво да правя.
- Извинете. Вие ли сте Тони?
- Да, аз съм.
Здравейте. Аз съм Даниел Хилард, актьорът.
Последвай ме.
O, филми! Ще ги представям в ефир ли?
- Не точно.
- Каква ще ми е работата?
Взимаш всички тези кутии. Опаковаш ги и ги товариш.
Когато опаковаш тези там. Товариш. След което идват следващите.
Опаковаш и товариш и тях.
Въпроси?
След като ги опаковате...?
Ги товариш.
Късмет, умнико.
Мисля, че намерих приятел.
- Миранда.
- Стю!
Здравей, Миранда.
- Доста време мина.
- Да.
Г-н Дюнмайер е дошъл да види скиците ти.
Нека ви покажа залата за конференции.
Както вероятно знаете, имението е строено през 1876.
Тези скици отразяват желанието ви за цялостна реставрация.
Изглеждаш по-добре от всякога.
Преддверието ще наподобява музикален салон, вдъхновен от Второто Френско кралство.
Мислех за голямо пиано от седемнадесети век...
Следих напредъка в кариерата ти през последните няколко години.
Диван с пискюли, Фламандски гоблен, рамкирана с месинг масичка от периода на Регентството...
Би ми харесало да подновим старото си приятелство.
Часовници.
Тапицирани столове с ресни, тежки завеси.
Може ли да поговорим? Може би по време на вечеря?
Стюарт, благодаря. Аз...
В процес на развод съм.
Просто не ми потръгна.
- O, Миранда, Съжалявам.
- Не е нужно да го казваш.
Не, наистина. Искам да кажа... никога не съм изпитвал яд или нещо друго. Аз просто...
Винаги съм се надявал да откриеш щастието.
O, Господи, това е толкова мило.
Просто се тревожех моето участие в това да не те прогони от проекта.
Не, не. Разбира се, че не...
Аз съм професионалист. Аз...
Лаская се, че си мислел за мен през всичките тези години и след всичко това което стана.
Да, всичко.
Ами... стара история.
Да.
Закъснявам. Имам още една среща в банката.
Може ли да поговорим по-късно през седмицата?
- Разбира се.
- Хубаво.
Хубаво е да те видя, пак.
Хубаво е, а?
Знам, че мястото не изглежда кой знае какво, но...
Ще стане добре. Харесва ли ти?
- Хубаво е.
- Добре е.
Отвратително е.
Ей, само ми дайте време.
И аз също не се чувствам комфортно с този нов начин на живот.
Нито пък ние.
Знам, че е трудно, скъпа.
Не може ли да кажеш на мама, че съжаляваш?
Ще ми се да можеше.
Знаеш, че при възрастните, проблемите...
са малко по-сложни, Нати.
Как е старата бойна брадва?
- Майка ви.
- Добре е.
Радвам се да го чуя.
Мразя тези мисли дето ми идват на ум, че се е тръшнала с амебна дизентерия или хемороиди.
Какво е амебна дезинтерия?
Това е инфекция на стомаха от която получаваш вечна диария.
- Вечна диария?
- И тялото ти изсъхва и умираш.
- Умираш?
- Не е нужно да си толкова образен.
- Прочетох го в една научна книга.
- Защо искаш мама да умре?
O, скъпа, не искам мама да умре.
Тогава защо го каза?
Виж, тате, не се стараеш достатъчно.
Идваме тук само веднъж седмично. Това не е много.
Права си. Съжалявам. Ще се старая повече.
Нати, ще си мисля хубави неща, така става ли?
- За мама?
- Ще опитам. Наистина ще опитам.
- И ще я наричаш, принцеса.
- O, да.
А точно в момента се чувствам като крастава жаба.
Татко е крастава жаба.
- Това е мама.
- Не може да бъде. Подранила е с един час.
Хайде, Нати, трябва да тръгваме.
Не, не! Хайде, сядайте.
Седнете!
Не е нужно да се разбягвате, когато надуе клаксона.
Хайде, сега сте в моето време.
Вие сте също и мои деца, мамка му!
Хайде.
Здрасти.
O, Даниел... Очарователно е.
Благодаря, Миранда. Търсех бежански мотив.
В стил "бягам от родната си страна "или нещо подобно.
Но виж се ти!
Този прелестен мотив в стил "Танцуващия с вълци". Как ти е индианското име: "Пазаруващата с юмрук"?
- Децата ми още ли не са готови?
- Не, децата ни още не са готови...
...защото си подранила с един час а и ми ги даде по-късно.
Даниел, Нямам време за това. Трябва да занеса нещо в редакцията на вестникът.
Вестник ли? Да не пускаш някоя от тези персонални обяви?
"Самотна ж. търси богат м. с БМВ, за неанг. вр."?
Пускам обява за икономка.
Икономка ли? За какво ти е икономка?
Нужен ми е някой да е в къщи когато децата се приберат от училище, да почисти, да приготви вечерята...
- Колко смяташ да и плащаш?
- $300 на седмица. Това устройва ли те?
Мога ли да видя обявата?
- Като техен баща имам това право. Моля те?
- Добре. Нещо друго да искаш да видиш?
- Предлагаш ли ми?
- Вече не.
Каква е промяната?
- Добре ли сте деца?
- Да, мамо. Добре сме.
Миранда, защо аз да не се грижа за децата?
Ще ги взимам след училище, ще бъда с тях, и ще ги оставям в къщи след като свършиш работа.
- Това ще е страхотно!
- Моля те!
- Виж. На децата им харесва.
- Моля те, мамо!
Ще си помисля над това.
Ние също сме и негови деца, мамка му.
Децата понякога така си дрънкат.
Благодаря ти. Някоя друга подбрана фраза на която искаш да научиш пет годишната си дъщеря, Даниел?
Хайде, всички вземете си дрехите.
- Слагайте ги и да се махаме от тук.
- Добре, мамо.
Щях да ви изпратя в банята преди да тръгнем, но не мисля, че идеята е добра.
Гледайте да не забравите нещо. Не искам да се връщам тук.
Хайде, да вървим.
- До събота.
- Кажете довиждане на баща си.
Довиждане, татко.
- Ето ти обявата.
- Ще си взема чантата.
Да, най-добре.
Ало. В отговор на обявата ли се обаждате?
- Кой ви беше първия работодател?
-Свирех в групата"Лошо спукана гума".
- В група ли?
- Искам да знам едно нещо.
Децата ви добре ли се държат, или им е нужен пердах от време на време?
- Ще се свържа с вас по-късно.
Яа, казвам се Илзе Химелмен. Искам да знам колко деца имате?
- Имам две момичета и момче.
- O, момче!
Не работя с мъжки защото някога и аз бях момче.
Упс
Ало.
Лейла, връщай се в клетката! Не ме карай да грабна маркуча!
Ало?
Аз работа.
- Говорите ли английски?
- Аз работа.
Съжалявам. Мястото е заето.
Какъв кошмар!
А сега да я разбием.
Ало?
Обаждам се във връзка с обявата във вестника която прочетох.
Да. Ами, бихте ли ми разказали нещо за себе си?
Несъмнено, скъпа.
Последните 15 години работих в Елбърн, Англия за семейство Шмити.
Шмити, не Шмит, скъпа.
Почиствах къщата , готвех и се грижих за четирите им великолепни деца.
След 15 години работа бях напълно привързана към тях, но те пораснаха както е присъщо на децата.
O, но чуйте. Разприказвах се точно когато щяхте да ми разкажете за вашите сладурчета.
- Ами, имам две момичета...
- O, две скъпоценни камъчета.
Без съмнение украшения за очите ви.
- И момче.
- O, малкият принц. Прекрасно.
И трябва да ви кажа, че се изисква и леко готвене.
O, не мисля така, скъпа. Обичам здравото готвене.
Но имам едно правило: докато са с мен ще ядат само хубава питателна храна.
И ако възникне спор на тази тема решението е, или здравословна храна или празни коремчета.
Това ми е правилото. Надявам се да не го сметнете за много строга, скъпа.
О, не!
Какво бихте казали да наминете за интервю? Да кажем в понеделник в 7.30?
- С удоволствие, скъпа.
- Прекрасно.
Живея на ул.Щайнер номер 2640 .
Щайнер. O, прекрасно.
- Бихте ли ми казали името си?
- Името ли ми?
Мислех, че ви го казах, скъпа.
Не сте.
- Доубтфайер.
- Моля?
Доубтфайер, скъпа. Г-жа Доубтфайер.
- Очаквам с нетърпение да се срещнем.
- O, чудесно, скъпа. Аз също.
- Чао.
- Чао.
Време за шоу.
- Даниел, здравей.
- Можеш ли да ме направиш жена?
Скъпи, Толкова съм щастлив!
- Влизай.
- Знаех си, че ще ме разбереш.
- Няма ли да боли?
- Стига хленчи. Отпусни се.
- Сигурен ли си?
- Помни, красотата е болка.
Добре, поеми дълбоко въздух и затвори очи, да изгладим бръчките.
Връвчиците ще са под перуката.
- Мъжът има сенки под очите.
- Добре, ще започнем с грим.
- Не искам кола маска.
- Не се тревожи. Просто лек фон дьо тен.
- Чувствам се като Глория Свенсън.
- Изглеждаш като майка и.
Готов съм за близък план, Г-н Де Милл.
Добре, всички. Да се помолим.
Надявам се, че използваш "Джангъл Ред". Това е цветът който ми харесва.
- В тон с червилото ти е.
- Бог да те благослови.
Чувствам се прекрасно защото срещнах този красив кубинец.
Всяка вечер с него е като в "Залива на прасетата".
Няма да ви лъжа. С него е прекрасно.
Не знам. Това може да изплаши децата.Може да им дойде в повече.
Смятам да преминем на следваща фаза.
Латекс.
Ау, беше катастрофише.
Не трябваше пазаруваше онез неща от мотелише. Трябваше те дъвче се.
- Не, чувствам се като Буби. Няма да стане.
- Не се тревожи.
Това е работа в движение, а ти си ми брат.Никога не бих те оставил в затруднение.
- Господ да те благослови.
- Ще трябва да преоформим цялото лице.
Но ще развалим това хубаво нещо което имаме тук.
Няма да стане. Трябва да изглеждам по-стара.
По-стара? Като Шели Уинтърс или като Шърли Маклейн?
- Каква е разликата?
- Малко уиски и червена боя за коса.
- Ами какво ще кажеш за Джоан Колинс?
- Не мисля, че имам тази сила.
Но гипс имам достатъчно.
Имаме ли напредък?
Още малко и ще заприличаш на мама.
Това е отвратително!
Най-революционното нещо което някога съм виждала.
Страхотно.
Какво е това? Би ли го спряла?
Хайде. Искам да се запознаете с тази жена.
Искам да сте любезни с нея, и след това... ми кажете какво мислите.
Всички застанете там и ми помогнете да взема решение какво да правя.
Здравейте. Г-жа Хилард, предполагам.
Да. Аз съм Миранда Хилард.
Еуфегения Доубтфайер.
Да. Няма ли да влезете?
Благодаря, скъпа.
- А това трябва да са херувимчетата.
- Да.
- Това е Натали.
- O, здравей, Натали.
- Със шпрей за насекоми ли сте се напръскала?
- Нати!
Съвсем права си, скъпа. Не си ме обидила.Малко се отпуснах с дезодоранта.
А на мойте години, миризмата е като при доброто сирене. Всяко си има собствен аромат.
Оценявам честността ти, Нати. Това е ценно качество. Не го губи.
Обикновено се губи с годините или с влизането в политиката.
Я виж какво личице имаш. Напомняш ми на Стюарт Литъл,
едно от най-благородните създания в цялата литература.
- Известна ли ти е книгата за Стюарт Литъл?
- Да! Една от любимите ми е.
И на мен, също! Може би ще мога да ти я прочета, ако бъда назначена.
- Това би било чудесно.
- А кой е този мускулест младеж?
- Това е Крис.
- Здравей, Кристофър.
Здравейте.
Малко сте едричка за дама. Ставате за футболист.
Бях краен защитник. Но това беше Европейски футбол, скъпи.
- Футбол?
- Да. И ти ли играеш?
- Да!
- O, не е ли удивително?
Да, бях капитан на женския отбор. Спечелихме три университетски шампионата.
Но това беше преди десетилетия!
Бях по-дисциплинирана тогава. Винаги поставях учението пред физическите занимания.
Сигурна съм, че и ти си така и вече си си написал домашното.
- Ами, не точно.
- Наистина ли? O, това е жалко.
Младите мъже които не си учат уроците, често изпускат най-чудесните възможности.
- А коя е младата дама?
- Лидия.
Здравей, Лидия.
Не е честно, мамо. За какво ни е нужна икономка?
- Това е от което имам нужда в момента.
- Защо татко да не може да го прави?
Скъпа, не смятам, че е уместно да спориш с майка си пред непознат.
Не виждам защо да не можем да прекарваме с татко повече време.
Може би тя е права, скъпа. Може би техния баща би бил по подходящия човек в този случай.
Не, не мисля така.
Не е по моя вина, скъпа. Ако си намери работа и приличен апартамент...
- Виж, той е един вид...
- Извинявай, скъпа.
Сигурна съм, че би искала децата да са извън стаята
преди словесно да смажеш баща им. А?
Ако го направя, може и да не ги видя отново...
- Съжалявам. Права сте.
- Нищо лошо не е станало.
- Напълно сте права.
- Не съм терапевт. Просто отбелязвам това което виждам.
Деца, защо не се качите горе? След малко ще дойда и аз.
- Радвам се, че се запознахме.
- Да, радвам се, че се запознахме.
И с теб също, Лидия.
- O, доста буйна групичка са
- Да.
- Особено Лидия. Доста ви е набрала.
- Знам.
- Сега са ми прекалено ядосани.
- Вероятно заради развода.
От къде знаете?
Може да го усетите, скъпа по начина по който говори за баща си.
Не мисля, че е в армията, по начина по който тя се изразява, че и липсва. По скоро изглежда, че баща и е някъде наблизо.
- Да.
- O, това е толкова тъжно.
- Какво ще кажете за по чаша чай?
- Обожавам го.
- От тук.
- Каква чудесна къща имате.
- Сама ли сте я обзавели?
- Да.
O, личи си че е правено с вкус! Не е ли прекрасно, скъпа!
- Ето я биографията ми.
- Благодаря.
- Нека да започвам с чая.
- O, не, скъпа. Остави, аз да го направя.
Имала си тежък ден. Отпусни се на този стол и остави чаят на мен.
Благодаря. Много мило от ваша страна.
O, няма нищо, скъпа.
- O... Каква прекрасна биография.
- Благодаря, скъпа.
"Експерт в оказване на първа помощ"
И в хватката на Хеймлих, скъпа.
Никога не си достатъчно подготвен, когато малчовците щъкат наоколо.
Поглъщат всичко.Трябва винаги да си готов да им помогнеш да го изплюят.
O, да видим.
Какво съвършено подредено местенце!
Само виж. Всяко си е на мястото и си има етикет.
Колко издържано! Прелестно е.
Съпругът ми така и не го оцени.
Бедния глупак.
Това не е причината да се развеждаш с него, нали?
Не.
Това е толкова тъжно, защото бракът може да е благословен.
Също и разводът.
Трудно е да се живее с Даниел, но децата го обожават.
Не трябва да си психиатър за да го разбереш.
Положително добре се справяте в кухнята!
Защото всичко е толкова достъпно. Вие сте го подредили.
Изумена съм, че няма малка бележка тук на която да пише "лъжици".
Напомняте ми на някой.
Наистина ли? На кого?
Имам чувството, че ви познавам от години.
Може би сме се срещали в някой друг живот.
Ще се радвам, ако дойдете да работите за нас.
- Също и аз.
- Чудесно!
Ще е чест за мен.
За нас.
За нас. За началото на една бизнес връзка.
Добър вечер, скъпи.
Добър вечер, мадам.
Студена вечер, не е ли така?
Да, такава е.
Надявам се в къщи да ви е уютно и топло.
Гърбът ми.
Исусе! Ако открия женомразното копеле дето е измислило токчетата, ще го убия.
Господи...!
Извинете.
Мис Селнър!
Познаваме ли се?
Не. Но Дани ми е казал всичко за вас.
Аз съм сестра му.
Неговата... много по-голяма сестра.
- Имате неговите очи.
- Само ако го впише в картата си за донорство.
- Г-н Хилард вкъщи ли си е? Имаме уговорена среща.
- Имате среща? O, това е прекрасно.
Нека да се кача и да го извикам.
- Ще дойда с вас.
- Не.
- Да.
- Защо?
Защото имам задължение в понеделник и петък вечер да идвам и проверявам апартамента.
Сещам се, че спомена нещо за това.
Сигурна ли сте, скъпа? Три етажа, пеша са.
- Ако вие не можете, аз мога.
- Басирам се, че е така!
- Сърцето ви добре ли е?
- Работи като по-часовник.
O, господи! Защото не искам да почне да прескача.
Проклета врата.
Влизай, скъпа. Съжалявам за това.
Ето го. Жилището на Даниел.
O, това е мое, скъпа. Доста разхвърлян гост съм.
Чувствай се като у дома си. Сега се връщам.
Сега ще дойде и той. Отивам за него.
Не се бойте. Сега се връщам. Дани!
Дани момчето ми, къде си? Ето къде си бил. Открих го.
Дани, тук е Г-жа Селнър дошла е да те види!
- O, тука ли е?
- Да, тук е.
Г-жо Селнър, току що излизам изпод душа!
Смятам, че ще сте много доволна от мен!
Претърпях някои доста интересни промени!
И започвам да ставам напълно нов човек истински модел за баща!
Сега идва. Преоблича се, скъпа.
Искам да ви държа в течение на мойте професионални изяви!
Напредвам в две основни насоки! Най-накрая започнах да идвам на себе си!
Нещата започнаха да приемат форма и аз цъфтя! Наистина е така!
Беше ми мъчно за известно време, но сега съм в добра форма!
Господар съм на положението! O, да!
Работа в която мога здраво да се вкопча!
Сега ще дойда, Г-жо Селнър!
Толкова е хубаво, че вече не трябва да си крия лицето по улицата, Г-жо Селнър!
Г-жо Селнър! Как сте? Винаги в настроение!
Ако ви се хапва сиренце, защо просто не попитате?
Ами, ще сте щастлива да разберете, че работя на две места.
В един образователен филм на една телевизионна компания - много отговорна работа.
- А другата?
- Чистя къщи. Не моята.
- Голямо момиче е!
- Сестра ви англичанка ли е?
Наполовина англичанка наполовина американка.
Наполовина сестра, всъщност. Това я прави една осма англичанка? Никога не съм го пресмятал.
Да видим, беше американец. Летял е в Англия по време на войната.
Бил е в Лондон...запознал се е с тази прелестна англичанка.
Сестра ми е плод на тяхната страст.
Съжалявам. На сестра ми е, не е ваш.
Виждате, че тя не е добра къщовница. но прави невероятен английски чай.
Наистина ли? Бих пийнала една чашка английски чай, който обожавам.
Всички го обожаваме! Отивам да извикам сестра ми.
Сестричке! Сестричке!
Сестричке, там ли си?
Чай ли? Бих и напълнил чаша с тринитротулол.
Извратеняк. Мамо!
Лицето ми!
Трябва да сляза да го взема.
Приличам на Норман Бейтс!
Мис Хилард?
- Да, скъпа?
- Искам го със захар.
O, чаят ви!
Сега ще ви го донеса!
Веднага идвам, скъпа! Захар - една или две бучки, скъпа?
- С две, ако обичате!
- Чай, захар, вряла вода.
Готов е. Сега ви го нося, скъпа!
Сега ще дойда с чаят ви!
Не! Спри!
O, гадост!
- Да ви помогна с нещо?
- O, не, скъпа! Нямам нужда от помощ.
Имам нужда от лице.
- Сигурна ли сте?
- Напълно!
Не съм мюсюлманка. Трябва ми лице! O, Господи.
Мис Хилард? Водата ври.
Здравейте!
Съжалявам, че ви изплаших, скъпа.Трябва да изглеждам като йети с това на лицето.
Това ми е нощната белтъчна маска. Част от моя режим за красота.
На основата е на яйчни жълтъци, пудра захар, ванилия и малко стипца.
Ето, скъпа. Вече ти сложих сметаната и захарта. То е малко капу-чай-но.
Едно или две прокапвания? Искаш ли още?
Ето го и него!
Както виждаш, не мога да остана с теб, скъпа.Топя се като сладолед във Финикс.
Ето пак!Ще извикам Дани. Сега ще дойде. Изчакайте.
- Дани!
- Идвам, сестричке!
- Радвам се, че се запознахме!
- Аз също.
- Имах малко произшествие.
- Внимавай този път. Тя е възрастна дама.
Защо не бях единствено дете?
- Извинете.
- Всичко е наред.
Готови? Давайте.
Добре ли прекара?
- Какво прави?
- Нарисувах зайче.
Учителя го хареса.
Ето, Мел. $1,000 стойността на косата. Какво да правя с нея?
- Алан, надявах се, ако... - Искаш ли от нея?
По скоро палто за жена ми.
Добре, всички. Време е да размърдате мозъчетата си.
- Време е за домашните. Разбрано?
- Да, но... след Дик Ван Дайк.
Не. Сега.
Няма.
Винаги гледаме Дик Ван Дайк.
Така ли? Ами, вече няма.
Единственото нещо което ще гледате е репортажи от дъното.
Сега,
Знам, че сте мързеливи глезльовци.
Но ще стегна корабчето.
Между три и седем следобед, Командвам аз.
А когато командвам аз, ще следвате режима си.
Тези от вас които не следват режима си, ще бъдат наказани.
- Наказани?
- Лъже.
Никога не би ни наказала.
Не... прекалявайте с търпението ми.
Това си е чиста експлоатация. Не е честно.
- Млъквай, Лидия.
- Да. Ти ни набута в това.
O, глезениците ми.
Разногласие ли усещам в редиците ви?
Готови ли сте да си пишете домашните или продължаваме с практическите занятия?
- Не. Само не и това.
- Тогава качвайте се нагоре, малките ми сополанковци.
Вървете. Бягайте пред мен!
Напред и нагоре!
Напрегнете някой и друг неврон.
Разширете си черепчетата.
- Липсва ми татко.
- И на мен.
И на мен най-вече.
Тук съм, деца.
Под някаква форма.
Да видим.
Добре. Щипка босилек
По дяволите!
Помощ!
O, Господи! Ще избухне!
Спокойно.
По дяволите! Успокой се.
Хайде.
Да видим как е? Господи. Стана на бучки. O, Господи.
Тоя сос смърди на изгоряла гума.
Господи, топличко е тук.
Виж се! Първият ми ден като жена и вече имаше няколко горещи припламвания.
- Ето ви храната.
- Колко струва?
- 135.27.
- 135 долара?! Това е несъмнено...
и 27 цента.
Четири вечери. Плюс 20 долара за бърза поръчка.
Бърза ли? Ами, можехте да сте малко по бързи.
- Ето тук са 140 долара. Имате ли дребни?
- Не.
Така си и мислех. Много ви благодаря.
Ехо!
Ехо! Има ли някой в къщи?
- Къде бяхте деца?
- Горе, писахме си домашното.
Г-жа Доубтфайер каза, че трябва да го напишем.
O, така ли каза?
Пишете си домашните. Колко хубаво!
- Здравей.
- Здрасти, скъпа.
Вижте това място! Изглежда прекрасно! Всичко е чисто и подредено.
Вечерята е сервирана, мадам.
Колко прелестно!
Г-жо Доубтфайер?
Лидия, скъпа. Връщай се веднага вътре преди да си настинала.
Вижте... искам да се извиня за държанието си днес.
- O, скъпа, всичко е наред.
- Не, наистина съжалявам.
Просто... съм толкова объркана. За всичко.
Всички сме така, скъпа.
Какво?
Имам предвид, че разбирам болката която изпитваш.
Да.
А, също така искам и да ви благодаря.
- За какво?
- За това, че направихте майка ми толкова щастлива.
Не е била в такова добро настроение... Дори не си спомням от кога.
Беше много отдавна.
- Така ли?
- Да.
Ами, трябва да се прибирам, но...
- Върви.
- Добре. Благодаря ти.
Няма нищо.
Чао.
Благодаря.
O, не.
Е, милейди! Радвам се да ви видя пак!
Взаимно е.
Харесвам този Средиземноморски тип жените .
Естествени. Здрави.
Както само Господ може да ги създаде.
Счупил е калъпа след като ме е създал, скъпи. Направил ме е много специална.
Със сигурност е така.