Legends Of The Fall (1994) (Legends Of The Fall_cd2.txt) Свали субтитрите
Получих вести от майка ти.
Казва, че Алфред се е свързал с проклетите братя О'Баниън.
Каза, че той се справя добре.
Той ще се справи, където и да е.
Освен при нас.
Вината е моя.
Не съм казал това.
Не мога да върна Самуел, нали?
Да не си посмял да го кажеш. Той беше в Божиите ръце.
Така ли?
Изгубили сме телета в каньона Камас. Сигурно е гризли.
Моята гризли?
Убий я.
Ще го сторя.
Не знам защо Тристан не уби тази стара мечка.
Старите хора казват..
"Когато човек и животно си пролеят кръвта,
"те стават едно. "
Казах четири бири, г-н Сачлебен.
А аз казах "никакви индианци".
Той е цивилизован.
-Дай му бира.
-Стой настрана, момче.
-Баща ми каза четири.
-Той ме чу.
-Ще се споразумеем.
-Дай му проклетата бира!
Дявол те взел! Само глупак...
би се бил с човек, с 10 килограма по-тежък от него.
Сега той рови под бара за оръжие.
Нали така?
Искаш да ти счупи главата и да те убие на място ли?
Престани!
Да.
Искам четири бири. Веднага.
Миризливият съдържател не иска да сервира на индианци.
Назад.
Виждаш ли този човек?
Името му е Бързия Нож.
Той е уважаван индианец Крий. Взел е скалпа на много врагове.
Той е наш приятел и е жаден.
Мисля, че чу гласа на мечката дълбоко в себе си,
ръмжеше от тъмни, потайни места.
Ще се сбогуваш ли?
Колко дълго ще отсъстваш?
Не много. Няколко месеца.
При мен ще ти бъде по-добре.
Не.
Ако имахме дете...
или ако бях бременна, пак ли щеше да заминеш?
Да.
Само ми дай шанс.
Не прави така.
Погледни ме.
Моля те, погледни ме.
Ще те чакам.
Колкото и дълго да продължи.
Ще те чакам вечно.
Ще се върне ли?
Не знам.
Бързия Нож казва "да".
20 април 1918 г .
Скъпи Тристан,
минаха месеци без никаква вест от теб.
Единственият знак, че си жив, е пакет, пратен от Нова Гвинея,
покрит със странни букви и съдържащ туземска гривна.
Подарък за мен, може би. Не знам.
Още ли искаш да знаеш какво става тук?
Цените на добитъка продължават да падат, а зимата не свършва.
Защо не пишеш?
Не искаш да се връщаш и се боиш да ми кажеш ли?
Алфред се справя добре.
Бизнесът му включва финансови операции в Чикаго и Вашингтон,
но това са неща, които не разбирам.
Иска да изпрати Изабел Втора в частно училище в Чикаго.
Но тя не иска да напусне ранчото. Мисля, че тя също те очаква.
Тристан, не знам къде да пратя това писмо...
и нямам причини да вярвам, че ти искаш да го получиш.
Пиша го само за себе си.
Ще го скрия, заедно с всички недоизречени между нас неща.
12 декември 1919 г .
Скъпа Сузана,
Станах ловец.
Кажи на Бързия Нож, че тук има животни, неописани в книгите.
Аз съм убивал всичките.
Сузана, това, което бе между нас, е мъртво.
Като мен самия.
Омъжи се за друг .
Изглежда си имаме компания.
Дойдох да ми дадеш благословията си.
Благословия?
Тези господа и...
И много други, мога да допълня.
Искат да се кандидатирам.
За какво?
За американския Конгрес.
Така високо оценяваме сина ви.
Какво мислите да получите в замяна, господа?
Какво имате предвид?
Говоря на прост английски. Какво искате за себе си?
Не мисля, че тези господа...
Ти пита ли ги, или мислиш, че те ще те подкрепят от патриотизъм,
или заради личните ти качества?
Забравяш се, татко. Вече не съм дете.
Конгресът...
Конгресът е правителството. Аз работих за правителството.
Проблемите, които ние...
Индианците! Индианците бяха проблем в онези дни.
Няма нищо по-гротескно от това да изстреляш куршум срещу дете.
Или пък да избиеш цяло село докато спи.
Ето така правителството реши този проблем.
Оттогава то с нищо не ме е убедило, че е помъдряло,
или че се е научило на човечност.
Е, господа.
Баща ми, към когото храня дълбоко уважение, казва,
че правителството не притежава нито мъдрост, нито човечност.
Тогава аз приемам за мое задължение като негов син...
да науча американския Конгрес на мъдрост и човечност.
Благодаря за благословията.
Господа.
Господа, изчакайте ме в колите.
Разбира се.
Добре ли си?
Всичко между нас е мъртво. Като мен. Омъжи се за друг.
Не знам какво да кажа.
Тристан винаги е бил див.
Заради това и го обичаш.
Така ли?
Предполагам.
Той те обича.
Тя ще бъде жена на брат ти.
Да. По-добре му напомни за този факт.
Той не е тук да се защити.
Не, но виждам, че ти си тук да го защитиш,
въпреки че той изостави нея и теб.
Няма да говоря за това кого още изостави.
Проклет да си.
Не обвинявай сина ми за смъртта на Самуел!
Самуел избра да бъде войник, а войниците умират,
изпратени на смърт от паразити като теб.
Дяволите да те вземат!
Проклет да си!
Ти също!
Затваряй си устата! Нея я остави!
Махай се от къщата ми и от земята ми!
Защо? Защото искам да служа на страната си като теб?
Или защото като теб обичам жена, която не ме обича?
Твоят любим Тристан я използва и я изостави.
Алфред, недей.
Аз я обичах!
И още я обичам.
Той я открадна от мен.
Истината е, че той я открадна от Самуел преди войната.
Бог да ми е на помощ, ще те убия.
Ето, прочети писмото на любимеца си Тристан.
Заслужаваш да си щастлива.
Същата вечер по-късно намерихме Полковника паднал край огъня.
Не можеше да се движи.
Косата му бе побеляла за една нощ и се бе превърнал в старец.
След това Тристан не изпрати повече писма.
Годините си минаваха,
чухме, че някой го е видял на кораб,
плаващ по река, на която бял човек не е ходил преди.
Чувахме разни истории.
Странни истории.
След това минаха дълги години без никаква вест.
Беше изгубен за нас. Само това знаехме.
Но всяка година,
в Луната на падащите листа, сънувах, че гласът на мечката...
е утихнал и че Тристан може отново да се върне.
Но след това идваше зимата. И поредната пролет.
Той не се връщаше.
Какво прави сега?
Тристан!
Тя е зла стара кранта, но е за теб.
Добре дошъл.
Старче!
Къде е татко?
Получи удар преди няколко години. Не може да говори.
Иска да празнува.
ЩАСТЛИВ СЪм
Аз също съм щастлив.
Татко, това е за теб.
"На полковник Уилям Лъдлоу, от неговия син Тристан."
Не знаех.
Нож, това са бивни на глиган, направени от един воин от Ява.
Той също беше велик мъж.
Нося и други неща, за майка, за малкия Изи и Сузана.
Какво има?
Кажи му.
Алфред и Сузана...
се ожениха преди няколко години.
Брат ти вече е конгресмен.
Имат голяма къща в Хелена.
Така трябваше да стане.
Цените на добитъка стигнаха дъното след края на войната.
Така ли?
Искаш да правя алкохол?
Падат добри пари от това, ако знаеш как да го правиш.
Майната му на правителството.
Майната му.
Майната му на правителството.
"Вечно" се оказа много дълго време, Тристан.
Знам.
Ето.
Не я искам.
Казаха ми, че е вълшебна.
Че който я носи, ще бъде предпазен.
Задръж я.
Не искаш ли да видиш Алфред?
По-добре да не го виждам.
Предай му поздрави и поздравления.
Той те харесва.
Добре дошъл.
Изабел?
Искам да го вземеш.
И аз имам нещо за теб.
Върнах го обратно.
От Йерапетра е.
-Това е в...
-Крит.
-Да, в Крит.
-Знам къде е.
Баща ти ме учеше на европейска история.
За теб съм още малко момиче, нали?
Благодаря, Тристан.
КАНАДСКО УИСКИ ЗЛАТЕН ЕТИКЕТ
Ще се видим след два дни.
Не ме чакай, Сам, ще се оправя.
По това време Тристан навлезе в тихата половина от живота си.
Мечката вътре в него бе заспала.
Трудно е да се познае щастието.
Времето минава и твърде скоро се чувстваме защитени.
Чух най-странната новина.
-Така ли?
-Да.
Тристан...
се е върнал.
Да, знам.
Знаеш?
Откъде знаеш?
Видях го.
Искаш да ми кажеш, че той е имал смелостта да дойде да те види?
Не, искаше да види теб, но си помисли, че ще се ядосаш.
Прав е бил.
Какво каза?
Да ти предам поздрави...
и поздравления.
Колко съм глупав.
Каза ли ти новината?
Е, какво мислиш?
Хайде, това е абсурдно,
да се ожени за Изабел Втора.
Тя практически е наша сестра.
Тя не е на повече от деветнайсет, нали?
Двайсет.
Не мога да си представя как Декър го е позволил.
Сигурно е мислил за щастието на дъщеря си.
Щастие?
С Тристан?
От всички хора ти най-добре знаеш, че това е невъзможно.
Аз не съм Изабел Втора.
2 юни 1921 г .
Скъпи Тристан,
радвам се да чуя за предстоящата ти женитба.
Сигурно баща ти е много щастлив.
Изабел Втора му е като дъщеря,
защото е кръстена на майка ти.
Изглежда така е било писано да се случи, нали?
Проклятие.
Хайде, ела.
Самуел Декър Лъдлоу.
Скъпи Тристан,
с Алфред много се зарадвахме на новината за раждането на сина ти.
Надявахме да имаме наше дете, но аз вече се съмнявам в това.
Знам, че Алфред често мисли за теб.
Очаквам с нетърпение деня, в който ще се видим отново.
Синът ти носи благородно име. Знам, че ще е достоен за него.
Предай поздрави на Изабел Втора, на баща ти и на всички останали.
Твоя завинаги, Сузана.
Остани си със здраве.
Остани си със здраве.
Добър вечер, господа.
Искахме да поговорим с теб за някои неща.
На всяка цена.
Както много добре знаеш, ние продаваме алкохола в града.
Ти беше дребен търговец. Аматьор, честно казано.
Но напоследък доставките ти се увеличиха.
И моето търпение взе да се изчерпва.
Затова следващия път, когато ни се изпречкаш,
ще ти бъде за последно.
Извинете. Благодаря.
Сигурно се чудиш защо още не си умрял.
Защото конгресменът Лъдлоу е твой брат.
Това е единствената причина.
Кенет, Томас.
-Боб, как я караш?
-Радвам се да ви видя, сър.
Виктор, как си?
Шерифе, още ли ви мъчи настинка?
Ще се видим по-късно, сър.
Не можеш ли просто да поздравиш?
Здравей, Алфред.
Здравей, Тристан.
Кой е този млад мъж?
-Самуел.
-Здравей.
Здравей, Самуел.
Тя е красива.
Здравей, Изи.
Нека да видя.
Коя е тази госпожа?
Аз съм леля ти Сузана.
Познавах чичо ти Самуел, който загина във войната.
Мисля, че приличаш на него.
И дядо така казва.
Той беше добър и много смел.
Дядо казва същото.
Дядо каза, че като порасна, ще ми даде пушката на чичо Самуел.
Ще дойдеш ли да я видиш?
С удоволствие...
някой път.
Той е чудесно момче.
Така е.
Как е татко? Добре ли е?
По-добре не може да бъде.
Иска ми се...
Простете, че се намесвам.
Извинете ме, но сме готови за речта ви.
Ще дойда след минута.
Благодаря.
Ще се видим ли скоро?
С удоволствие.
Кенет.
Какво става?
Върви. Вземи Тайнърт.
Май пропусна дупка, Бърз Нож.
Той може да кара всякак.
Исусе!
Имаме информация, че превозвате стока, нарушаваща сухия режим.
Ако имате предвид каса ирландско уиски за баща ми, да.
Ще ви помоля да я предадете.
Той ще е разочарован.
Не.
Свалете го долу.
Свалете го.
-Да се махаме оттук, Джон Ти.
-Има един плик в джоба му.
Хайде, Джон Ти.
Брат ми ти каза...
да не ни се пречкаш повече.
Вдигнете го и го сложете в колата.
Не искам да го виждам.
Съжалявам. Толкова съжалявам.
Татко не иска да ме види дори и сега?
Обвинява правителството за Изабел...
Трябва да поговорим за нещо.
Полицаят, който си ударил, едва не е умрял.
Всички разбират защо,
но трябва да признаеш вината си и да прекараш 30 дни в затвора.
А полицаят, който стреля?
Получи...
порицание.
Братята О'Баниън?
Нищо.
Трябва да се примириш. Беше трагичен инцидент.
Чуй ме.
Примири се.
Забърка се в голяма каша.
Изчакай една минута.
Толкова съжалявам.
Всички я обичахме.
Как си?
Добре.
Така и не дойдохме на гости.
Държах реч завчера.
-Така ли?
-Да.
Първата ми публична проява.
Беше за...
Беше за отговорностите на жената в...
Хубаво е, че те виждам.
Съжалявам.
Понякога сънувам,
че аз съм майка на децата ти.
Исках тя да умре.
Може би исках и Самуел да умре.
Нямаш нищо общо със смъртта му. Нито със смъртта на Изабел.
Така ли?
Върви си.
Върви вкъщи при Алфред.
Къде беше?
Излязох да се поразходя. Имах нужда от разходка.
Какво правиш вкъщи?
Лекарят ти ми се обади, каза че си пропуснала часа.
Обадих се тук, нямаше те и аз...
Чувствам се много изморена.
Отивам да си лягам.
Спечели я. Връщам я вкъщи.
Алфред.
Следвах всички правила.
Човешките и Божиите.
А ти...
не спази нито едно от тях.
А всички те обичаха повече.
Самуел, баща ми...
Дори собствената ми жена.
Искам да остана насаме с нея.
Знаеш ли, когато умря Самуел...
Когато умря Самуел, аз проклех Господ.
Нима прокълнах всички около себе си наравно с мен?
Ти не си прокълнат.
Няма да го позволя.
Не си прокълнат!
Добре.
Това е пистолет за джентълмени. Малък, но много мощен.
Това искаш като пораснеш, нали? Пистолет.
Самуел, ела тук!
Върви при Пет.
Вкарай го в къщата.
Чудесно момче.
Знаеш, че не сме тук да те арестуваме.
Заведете ме в гората. Не искам синът ми да вижда.
Да приключваме.
Полковник Лъдлоу.
Какво става тук?
Какво става тук ли?
Не трябва да си гений, за да се сетиш, че те ще дойдат за теб.
Да.
Да?
Искам да те помоля да се грижиш за децата ми.
Грижи се за Самуел.
Братко, за мен ще бъде чест.
Колко много исках да им взема скалповете.
Но не бях ги убил аз.
Същата нощ погребахме телата...
и хвърлихме колата в дълбок вир по горното течение на Мисури.
Спомням си, че като беше момче,
си мислех, че Тристан никога няма да доживее до старини.
Оказа се, че съм сгрешил.
Сгреших за много неща.
Тези, които го обичаха най-много, те умряха млади.
Той беше скалата, в която те се разбиваха,
колкото и да се опитваше да ги предпази.
Но той имаше честта си...
и дълъг живот,
видя как децата му растат и създават семейства.
Тристан умря през 1963 г .,
в Луната на пукащите дървета.
За последен път са го видели на север, където ловът е добър.
Гробът му не е отбелязан, но това няма значение.
Той винаги бе живял на границата,
някъде между този и нереалния свят.
Застигна го добра смърт.