Legends Of The Fall (1994) (Legends Of The Fall_cd1.txt) Свали субтитрите
Някои хора чуват своите вътрешни гласове много ясно...
и живеят според това, което чуват.
Такива хора или полудяват,
или се превръщат в легенди.
Тристан Лъдлоу бе роден в Луната на падащите листа.
Зимата беше много тежка.
Майка му едва не умря при раждането.
Баща му, Полковника, го донесе при мен.
Увих го в меча кожа и го държах в ръцете си през цялата нощ.
Докато растеше, аз го научих на изкуството да убива.
Ловецът изважда още топлото сърце и го държи в ръцете си.
По този начин освобождава духа.
Полковник Лъдлоу имаше трима сина.
Но Тристан му беше любимият.
Аз също имах синове.
Но те си отидоха, завинаги.
Времената бяха лоши.
Полковникът се опита да помогне на народа ми,
но не успя.
Затова реши да тръгне по пътя си.
Искаше да остави лудостта зад себе си и да започне нов живот...
в планината.
"Забрави лудостта", казваше той.
Така живяхме много години,
момчетата растяха.
Алфред беше най-големият брат,
надраснал годините си.
Самуел беше най-малкият.
Братята му бяха готови на всичко заради него.
Гледаха го като писано яйце.
Една година, вече бях стар и не помня точно коя,
но беше в Луната на червената трева,
майка им, Изабел Лъдлоу, си тръгна.
Каза, че зимите в планината са много тежки за нея.
Каза още, че се бои от мечките.
Беше странна жена.
На следващата пролет не се върна.
След това не идваше често на посещения.
Алфред й написа много писма.
Но Тристан не искаше да говори за нея.
Светът му беше тук, при мен.
Всеки воин се надява да го постигне добра смърт.
Но Тристан не искаше да чака.
Тръгна да търси своята.
-Мечка ли беше?
-Да, сър.
-Можеш ли да дишаш?
-Да.
Махни си ръката.
Ти си безмозъчно и лекомислено момче.
Да, сър.
Бързия Нож ли те накара?
Можеше да си мъртъв. Само Господ знае как си оцелял.
Ще се оправи.
Имам тези писма, много писма.
Прочети ги.
Писани са от всички.
От Лъдлоу,
Изабел,
Самуел,
от цялото семейство.
Това е цялата история.
Всичко е написано тук.
13 април 1913 г .
Скъпа Изабел, знам, че не мога да променя нещата от миналото.
Боя се, че не се справям добре с възпитанието на синовете си.
Какво знам за децата? Учиха ме да командвам мъже.
Но това е много по-трудно.
Скъпи Уилям, хвърляш върху себе си твърде голяма отговорност.
Синовете ни ще намерят пътя си.
Те са своенравни, но...
кои сме ние, та да ги съдим?
Що се отнася до Самуел, имам важни новини.
Бил е поканен на чай у Ейми Лоуъл,
където срещнал и се влюбил в г-ца Сузана Финканън.
Знам, че това ще те изненада, но те са вече сгодени.
Идват в Монтана през лятото, за да я представи на братята си...
и на теб.
Затова Уилям, дръж се прилично...
и бъди галантен, както само ти умееш.
Ето го!
-Как си?
-Добре, а ти?
-Самуел.
-Татко, как сте?
-Радвам се да те видя.
-Аз също.
Здравейте.
Татко, това е годеницата ми Сузана.
-Приятно ми е.
-За мен е чест.
Това е Алфред.
-Кучето ви, госпожице.
-Благодаря.
Прилича на кон!
Странно изглежда.
Това е Фин. Той е шампион.
Харесвате екзотични породи, така ли, г-це Финканън?
Да, г-н Лъдлоу.
Моля ви, наричайте ме Сузана.
-Алфред си е прост.
-Млъкни.
Къде е Тристан?
Някъде. Познаваш го.
Ще ви посрещне вкъщи, аз ще се погрижа за това.
Добре ли пътувахте?
Тя е прелестно създание, Уилям.
Но загубата на родителите й не й се е отразила добре.
Мисля, че понякога се чувства съвсем сама на този свят.
Но сега си намери ново семейство, нали?
Германците са готови да използват хаоса в Хърватско,
за да хвърлят целия цивилизован свят...
Самуел! Не наричай този свят "цивилизован".
Майка ни каза за симпатиите ви към социалните реформатори.
-Все едно говорите за заболяване!
-Напротив. Съгласен съм.
Майка ви ми е казвала за Бързия Нож. Бил ли е велик воин?
Да. Има за доказателство една торба скалпове, скрита някъде.
Но не се притеснявайте, сега е отдаден на баща ми.
Или по-скоро, те са отдадени един на друг.
-Говори ли английски?
-Бърз Нож, говориш ли английски?
Той няма да се унижи да говори на английски. Нали, Бърз Нож?
Но внимавайте, защото разбира всичко прекрасно.
Ето го Тристан.
-Не ви ли хранят там?
-Не много.
-Миришеш.
-Липсвах ти, нали?
-Още ли си махмурлия?
-Още съм пиян.
Не е ли прекрасна?
Това е Тристан.
Той говори ли английски?
За Бога!
Радвам се да ви видя. Надявам се заедно с грозния ми брат...
да намерите щастието.
Не му обръщайте внимание. Кучето ви е по-възпитано от него.
Престанете!
Това е стаята на майка ни.
Прекрасна е.
-Радвам се да те видя, Пет.
-Аз също, госпожице.
Кое е Анджелика аргута?
Това.
Анджелика Сузана.
Ти сигурно си Изабел Втора.
Запознах се с баща ти и майка ти.
-На колко си години.
-На тринайсет.
На тринайсет?
Когато бях на тринайсет, ме изпратиха в пансион.
Мразех го.
Да ти помогна ли?
-Ти ще се омъжваш за Самуел.
-Точно така.
Аз ще се омъжа за Тристан.
Ще бъдем сестри.
Виждам, че сте се запознали.
Изабел Втора ми позволи да помагам.
Не искате ли да си починете? Сигурно сте изморена.
Не, изобщо не. Толкова е освежаващо.
Цялата тази красота е дар от Бога.
Не изглежда такъв дар през зимата, уверявам ви.
Къде е Самуел?
Вътре е. Баща ви го иска само за себе си.
-Много сте щедра.
-Не, само щастлива.
Не се увъртай около нея ами ела насам.
Самуел иска да разбере за телетата от Шайен.
Влизай вътре.
Простете на баща ми.
Чувства се млад и силен като се държи с нас като с идиоти.
Заради неговата щедрост да славим името Божие. Амин.
Заради неговата щедрост да славим името Божие. Амин.
Кажи на татко какво разправяше за Виена.
-За кое?
-За Кайзера.
Той няма да ги спре да окупират Сърбия.
Нека не говорим за война на масата, моля.
Сузана е чула, че в Англия има мобилизация.
Ние тук сме изолирани от всичко, което става.
Слава Богу.
-Искате да изпълним дълга си.
-Така ли мислиш?
Татко, с цялото си уважение...
Извинявайте, че закъснях.
Така бях опаковала багажа, че не можах да намеря нищо.
Благодаря.
"Падаше здрачът, девойка стоеше
"В гората
"Юзди на жребец тя държеше
"В ръката
"Не бях виждал такова красиво момиче
"Не бях чувал по-нежен глас
"Тя шептеше
"На друг принадлежеше
"На друг, завинаги
"Тя принадлежеше
"На здрача и на мъглата"
Скъпа Изабел, колко е странно да има изискана жена вкъщи...
и колко е вдъхновяващо.
Това, че тримата ми сина са отново у дома,
ме изпълва с такова задоволство, че искам да благодаря на Бога.
Това е приятелката ти!
На бас, че ще я върне обратно.
Печелиш.
Браво!
Изглеждате бели като сладолед.
Знам, че ще го направиш.
Готов ли си? Започваме.
По-леко с него, Сузана.
Алфред, играй на моето място. Трябва да говоря с Тристан.
Злепостави Полковника.
Хубава синина.
И аз я ударих.
-Тя ме обърква.
-Не се и съмнявам.
Има си свои идеи и теории и е толкова...
-Тя е...
-Какво?
Нищо.
-Как укроти кобилата?
-О, не. Тя какво?
Тя е много страстна.
-Девствена ли е?
-За Бога, Тристан.
-Ти повдигна въпроса.
-Разбира се, че е.
А ти?
-Аз също.
-Ще чакате докато се ожените?
Тя казва, че...
Сузана мисли, че...
Не.
Няма да чакаме.
И ти се опасяваш, че няма да оправдаеш очакванията й?
Предполагам.
Нещо такова. Не знам.
-Трябва ли?
-Самуел, имаш дар от Бога.
Добър си във всичко, с което се захванеш.
-Сигурно и с чукането ще е така.
-Тристан, престани!
-Тя е бъдещата ми жена.
-Значи няма да я чукаш?
Не!
Мисля да бъда с нея.
Препоръчвам ти да я чукаш.
-Ти си невъзможен.
-Ти отвори дума.
-Добро утро, полковник Лъдлоу.
-Тристан отиде на лов. Не е той.
Не се притеснявайте за Тристан.
Това са Джон Ти и Джеймс О'Баниън. Магазинът е техен.
-Добро утро.
-Добро утро, Алфред.
Издирваме човек, за който се предполага, че е по тези краища.
Казва се Том Кълън. Имам скица тук.
Какво е направил?
Познавате ли го?
ИЗДИРВА СЕ
Познавам го.
Пипнахме го, Джеймс.
Този човек мина оттук преди четири или пет години.
Поработи тук малко.
Беше тръгнал за Сан Франциско. Щеше да ходи в Австралия.
Австралия?
Или в Хонконг? Не мога да си спомня.
-Спомняш ли си, Алфред?
-Май че беше Хонконг.
Да, Хонконг.
За какво точно го търсите?
-Ами той...
-Това е личен въпрос.
Личен въпрос. Мислех, че работите за държавата, шерифе.
Господа.
"Чу се съскане, ужасяващ звук,
"който накара Рики Тики Тави да отскочи назад.
"Тогава малко по малко, от тревата...
"се показа главата на Наг, голямата черна кобра."
Мога да чета друга книга.
Германците са пробили при Армантиер.
Цялата Трета британска дивизия е обсадена в Белгия.
-Вестникът е отпреди седмица.
-Успокой се.
С моя перфектен немски мога да стана офицер.
И ще водиш други млади момчета на заколение.
Вашите войници ви боготворяха.
Те бяха глупаци.
Това е повратен момент в историята на човечеството.
-Как може...
-Как може какво?
Как може да стоим настрана?
-Вие ни учехте...
-Да мислите за себе си.
-Да защитаваме, което е наше.
-Да, това, което е наше!
-Загубихме двама братовчеди.
-Които никога не сме срещали.
Не ми говори така, все едно не знам какво е война!
Не и такава война.
Така говореха и за Гражданската война, и за тази с индианците.
Вдигат такъв шум, за да си продават вестниците.
Това не е Индианската война. Тук става въпрос за агресия.
Няма да се говори повече за войни в тази къща!
Извинявай, Сузана.
Отивам в Канада да се запиша доброволец.
Отивам с него.
Съжалявам. Щях да ти кажа тази вечер. Знам, че ще разбереш.
Това е единственото почтено нещо.
ТЕРИТОРИИТЕ НА ДАКОТА
-Какво е това?
-Книгата, която баща ми написа,
за да убеди правителството да преразгледа политиката си...
към индианците от Дакота.
-Самуел няма да се откаже.
-Убеди го.
Какво е станало между тях?
Татко казва, че на нея не й е харесвало тук.
Мисля, че те са обичали повече идеала си един за друг.
Не го пускай.
Ще се грижа за него.
14 октомври 1914 г .
Скъпа Изабел, днес нашите синове напускат дома ни,
за да защитават Англия, която никога не са виждали.
Не съм способен да ги спра.
Опитах се да предпазя синовете ни от лудостта,
но сега те тръгнаха да я търсят.
Пазете се.
Не искам да тръгваш.
Довиждане.
Не се тревожете, татко.
Пази се.
Ще се върна с шлема на кайзера.
Ти само се върни. Това ще ме зарадва повече.
-Грижи се за Самуел.
-Добре.
Полковник Лъдлоу ми заръча..
"Язди с тях до Калгари.
"Върни обратно конете. "
"Глупаци", ги нарече той. "Проклети глупаци. "
Но не даде на синовете си да ходят на война със стари коне...
били те глупаци или не.
Да отидем при тях.
Вземи си чинията.
Той ще се върне.
Може ли да се присъединим? Седни.
Чувстваме се самотни оттатък.
Сузана, седни тук.
-Как се казва тя?
-Дама.
Дамата на Тристан.
В книгата дамата на Тристан се нарича Изолда.
-Знаеш ли коя е Изолда?
-Не.
Декър, дъщеря ти има нужда от образование.
Тя може да пише и чете. Училището не е за нея.
-Не, аз ще й преподавам.
-Мога ли да помагам?
Литература, история, математика...
С твоето разрешение, Декър, и твоето също, Пет.
Какво мислиш?
-За какво й е това образование?
-За да живее пълноценен живот.
-Тя е мелез.
-Не и в тази къща.
Тристан ме нарича мелез.
Казва, че съм половин катерица, половин ястреб.
Като свърши със шетането.
-За всички.
-За вас, сър.
И за госпожицата.
И за момчетата.
За момчетата.
Тристан, върни се във взвода си.
Те са скучни. По-добре ти да ми пазиш гърба.
Сега, приятел.
3 февруари 1915 г .
Скъпа Сузана, ужасът на това място е неописуем.
Нищо не е както си г о представях.
Пазете дистанция!
Тази вечер се моля за душите на тези, които загинаха,
а също така и за моята собствена прослава.
Лошо ли е да се окичиш със слава в битка както е направил татко?
Тристан и Алфред ме следят така, че няма да имам тази възможност.
По дяволите!
-Улучиха ли те?
-Само драскотинна.
Сега виждам, че не баща ми е бил прав, а че аз съм бил наивен.
-Пусни ме, дявол да го вземе!
-Стой долу!
Назад!
Ние предаваме телата си в Божиите ръце.
Влизаме в боя с чест,
изпълнени с увереност, и шептим името Му.
-Обречени сме тук!
-Ще чакаме!
По дяволите!
Опитвам се да се предпазя от отчаянието,
но понякога ми се струва, че всичката човечност си е отишла.
Алфред ще се възстанови, но с Тристан са се отчуждили...
или е нещо по-лошо. Не мога да разбера.
Липсваш ми повече, отколкото си представяш.
Ти си всичко, което е чисто, спокойно и възвишено.
Затварям очите си и мисля за теб.
Сега съжалявам, че послушахме всички и не се оженихме.
Съжалявам, че тръгнах преди да сме били заедно...
както планувахме, моя любима.
Моля те, остани в ранчото и ме чакай.
Не давай на татко да се тревожи.
Знам, че Бог ще ме закриля, подпомогнат от Тристан,
който май е тук не за да се бие с германците, а за да ме пази.
И ти се пази, любов моя.
Твой Самуел.
Трябва да преведа това преди вечерното разузнаване.
-Алфред иска да те види.
-Ще дойда.
Върви.
Къде е Самуел?
Превежда. Ще дойде.
Бива си я раната.
-Вино?
-Махни го.
-Казаха, че ще получиш медал.
-Да.
Връщат ме у дома.
Радвам се за теб.
Аз съм офицер. Хората ми имат нужда от мен.
Глупости!
Каквото остана от тях.
Доведоха Маккензи. Кракът му е зле. Той каза...
Какво?
Какво каза? Хайде! Какво има?
Че брат ти е заел мястото му в разузнавателния отряд.
По дяволите! Казах ти да стоиш с него!
Самуел!
Тристан!
Тук съм!
Не виждам!
Не мога да мръдна!
Идвам!
Не!
С теб съм.
Ще се оправиш.
Отиваме си у дома.
Господи, не!
Проклет да си, Господи!
Тристан, аз съм.
20 март 1915 г .
Скъпи татко и Сузана, освободиха ме от армията,
но още не мога да се прибера вкъщи.
Ще помоля дядо Лъдлоу в Корнуол да попътувам с него из моретата.
Що се отнася до нашия Самуел, изпращам у дома само сърцето му.
Алфред ще го донесе.
Погребете го в каньона, където той рисуваше птиците.
Твой син, Тристан.
Той беше най-добрият от всички ни, нали?
Той беше най-добрият от всички ни, нали?
Лека нощ.
Това, което видя в нощта, преди Самуел да тръгне...
-Моля те. Недей.
-Не. Аз искам.
Самуел бе този, когото обичах.
Добре.
Тристан ще се върне някой ден.
Баща ти ще бъде доволен.
Сузана щеше да се връща в Бостън със сутрешния влак,
но севернякът духа три дни и натрупа преспи върху релсите.
Полковникът настоя тя да остане до пролетта.
Къщата ще е много празна, каза той.
Че това още бил нейният дом.
Трябваше да я остави да си тръгне.
Но откъде можеше да знае какво ще се случи?
Вината не беше нейна.
Тя беше като водата, която замръзва в скалата...
и я разцепва.
Вината й не е по-голяма от тази на водата,
която разцепва скалата.
Знаеш колко много...
Знаеш колко много обичах Самуел.
И мисля, че знаеш...
В знак на уважение към него, исках да го кажа тук.
Мисля, че знаеш,
че те обичам.
От първия миг, в който те видях, като в роман.
Романтичното въображение на майка ми говори в мен.
Не правиш нещата лесни за мен.
Съжалявам.
Има ли надежда, че ти ще се научиш да ме обичаш?
Не по начина, по който обичаше Самуел, но...
достатъчно, за да...
Можем да изживеем живота си заедно.
Да бъдем щастливи.
Не мисля.
Не си много убедена. Може би има шанс?
Мисля, че това ще ти донесе само болка.
Защо не ме оставиш аз да преценя?
Не го счупих аз, но мога да го поправя.
Кога смятате да се ожените?
Добро утро.
Проклет да си Тристан, ти ще се ожениш за нея.
Някога правил ли си го с честна жена
Дааа!Господ да те прокълне в ада.
Ще се оженя за нея ако ме има.
Ако те има?
Обичаш ли я? Или просто я прелъсти?
Не съм го направил.
Какво ще кажеш за Самуел?
Какво за Самуел?
Ти ми кажи за Самуел.
Всички обичахме Самуел. Той е мъртъв. Какво?
Колко удобно за теб.
Само защото я обичаш, ти прощавам. Веднъж.
Ако го кажеш отново, не си ми брат.
Веднъж.
Не можеш да я направиш щастлива.
Ще опитам.
Ще се провалиш.
Ще си тръгна днес.
Желая ви всичко най-хубаво и на двамата.
Довиждане, синко.
-Пожелай ми "на добър час".
-На добър час.
7 септември 1915 г .
Скъпа майко,
мисля, че открих мястото си в света.
Хелена е град, станал модерен буквално за една нощ,
кипящ от енергията и жизнеността на нашето време.
Тук се чувствам жив.
Това ще свърши работа.
Има възможности за всеки, който се е посветил на работата си.
Вече придобих репутация на честен и почтен търговец.
АЛФРЕД ЛЪДЛОУ: Търговец на зърно и добитък
Мои приятели са някои от най-влиятелните хора в Хелена.
Те са твърдо решени да видят града процъфтяващ, както и аз.
Майко, благодаря ти за писмото. Ти знаеше за моите надежди.
Утешава ме това, че разбираш разочарованието ми.
Всяка нощ се моля на Бог да ми даде сили да простя на Тристан.
Знам, че ще ме разбереш.
Твой любящ син, Алфред.
Престани!
По дяволите!
Ако имаме момче, ще го наречем Самуел.
Ако е момиче, Изабел.
И аз още ще те обичам.
Ти ще ме търпиш, защото те обичам толкова много.