The Mummy (1999) (The Mummy CD2.srt) Свали субтитрите
Освободихте създание, от което треперим 3000 години.
- Спокойно, убих го.
- Смъртен не може да го убие.
Той не е от този свят.
- Негодници.
- Какво му сторихте?
Спасихме го, преди съществото да си довърши работата.
Сега заминавайте, преди да довърши всички ви.
Ще потърсим начин да го унищожим.
Нали ви казах, че вече го убих.
Знайте,
че това създание носи смърт.
То никога не яде, никога не спи...
и никога не се спира.
Господ да ме пази и закриля,
както пастирът - стадото си.
Не? Добре.
Езикът на робите.
Мога да те използвам.
Възнаграждението ще е голямо.
Принце мой...
Къде са другите свещени съдове?
Форд Брайдън, Кайро
Каза, че не вярваш в чудеса.
Среща с ходещ и говорещ труп на 3000 години,
променя човека.
Забрави. Няма значение, отиваме си.
- Не си отиваме.
- Напротив.
Ние го събудихме, ние трябва да го спрем.
"Ние"! Какво "ние"? Не "ние" четохме книгата.
Добре, аз.
Аз го събудих и смятам да го спра.
Как? Човешки оръжия не го убиват.
Тогава ще намерим нечовешки.
- Пак "ние" ли чувам?
- Трябва да направим нещо.
Проклятието му ще се разпростре и ще унищожи Земята.
- Нима е мой проблем?
- На всички е.
Благодаря ти, че ми спаси живота.
Обещах ти да те заведа и да те върна.
Това е. Край на историята.
- Договорът приключи.
- За теб съм само договор?
Тръгни с мен,
или стой тук и спасявай света.
- Какво решаваш?
- Оставам.
- Добре!
- Добре.
Аз съм последния тук от Кралските въздушни сили.
Някой идиот си е разлял питието.
Другите момчета умряха в небето и пясъците ги погребаха.
До един бяха чудесни младежи.
Здрасти, Уинстън.
Знаеш ли, О'Конъл,
откакто свърши Световната война, няма предизвикателство,
достойно за човек като мен.
Всеки с проблемите си.
Мечтая си да бях загинал с другите
сред пламък и слава,
вместо да гния от скука и пиянство.
Наздраве.
Е, ще се връщам в базата.
- Сестра ти винаги ли е била...
- Винаги.
Параходът заминава чак утре.
Виждам, че сте подвили опашки.
Говори си. Теб не те преследва ходещ труп.
Как е приятелят ви?
Как може да е с изтръгнати очи и език?
Приятно ми е...
да се запознаем.
Принц Имотеп не желае да го докосват.
Глупаво източно предупреждение.
Моля да ми простите.
Г-н Бърнс,
принц Имотеп ви благодари за гостоприемството.
И за очите ви.
И за езика ви.
Но боя се, че това не е достатъчно.
Принцът трябва да довърши започнатото
и да осъществи проклятието, което вие и приятелите ви
сами си навлякохте.
- Чакай! Не!
Късмет, момчета.
Мили Боже! На вкус прилича на...
кръв.
"Реките и водите на Египет потекоха червени..."
"и бяха като кръв."
Той е тук.
- Иви!
- Още си тук.
Имаме проблем.
Бени, мърша такава. Къде се изгуби?
В голяма беда сме.
Бях немъртъв и ти ме спаси.
Благодаря ти.
В много голяма беда сме.
- Той харесва Иви.
- Какво иска всъщност?
- Само един човек може да ни отговори.
- Вие!
- Г-це Калахан.
- Господа.
- Какво прави той тук?
Искате ли да разберете или ще ни застреляте?
Преди да ви кажем...
Предпочитам да ви се доверя.
Ние сме древно тайно общество.
Охраняваме Хамунаптра вече повече от 3000 години.
Заклели сме се да предотвратим възкресението на жреца Имотеп.
Заради вас се провалихме.
Имате право да убивате невинни?
За да спрем това същество? Чакайте да помисля. Да!
Имам въпрос. Защо той мрази котки?
Те пазят подземния свят. Ще се бои, докато се регенерира.
- После от нищо няма да се бои.
- Как се рагенерира?
Убива всеки, който е отворил сандъка.
Джонатан, стига си игра с това.
Като го видях в Хамунаптра, той ме нарече Анак-су-намун.
А после се опита да ме целуне.
Прокълнат е заради любовта си към нея.
След 3000 години...
- ...още я обича.
Романтично, но какво общо имам аз?
Може да се опита да я съживи.
Очевидно е избрал човешката си жертва.
Лош късмет, мамче.
Напротив, така ще спечелим време да убием създанието.
Трябва да обединим силите си. Мощта му расте.
"Той простря ръка към небесата..."
"и мрак се спусна над цялата египетска земя."
Трябва да спрем регенерацията.
- Кой беше при отварянето на сандъка?
- Аз и Даниълс.
И Бърнс, и египтологът.
- А моето приятелче Бени?
- Той избяга преди това.
Типично за Бени.
Трябва бързо да доведем египтолога във форта,
преди създанието да го хване.
- Добре.
- Тя остава. Вие тримата, елате.
- Без мен!
Не може да се разпореждаш с мен.
Кой те е назначавал за шеф? О'Конъл, какво си позволяваш!
- Джонатан! О'Конъл!
- Съжалявам. Той е... височък.
О'Конъл, не можеш да ме оставиш тук!
Никой няма да отваря тази врата.
Тя няма да излиза и никой няма да влиза! Ясно?
- Ясно ли е?
- Да.
О'Конъл! Джонатан!
Да вървим.
Ще остана да разузная.
- Тръгвай!
- Добре. Ще спасяваме египтолога.
Сигурно правиш пролетно почистване?
Добър удар.
Ти да не падна? Дай да ти помогна.
Намери си нов приятел в пустинята, нали?
Не, ти си единствения ми приятел.
Защо си с оная гад? Какво печелиш от това?
По-добре да си дясна ръка на дявола, отколкото жертва.
Докато му служа съм недосегаем.
Недосегаем за какво?
- Какво каза?
- Няма да ти кажа, ще ме удариш.
Какво търсиш? И не ме лъжи.
Черната Книга от Хамунаптра. Той я иска.
Струва колкото тежи в злато.
- Защо му е книгата?
- Не знам.
Иска да съживи умрялото си гадже.
Само толкова, кълна се. Той искаше само книгата.
Книгата и твоята сестра.
Но иначе...
Двама паднаха, остават двама.
После ще подгони Иви.
Чисто е!
По дяволите!
Отивам долу да пийна. Искаш ли нещо?
- Да, донеси ми чаша бърбън.
- Добре.
- И още един-два към нея.
- Добре.
- Няколка бърбъна.
- Ще ти донеса проклетия бърбън!
Няма нужда да затваряш вратата.
Анак-су-намун.
Махни си грозната мутра от нея!
Виж какво имам.
Добре ли си?
Едва ли.
Според легендата Черната Книга може...
да съживява мъртви.
- Не го вярвах преди.
- Повярвай.
Тя съживи нашето приятелче.
Мисля, че щом Черната Книга съживява...
- Може би Златната Книга ще го убие.
- Това е легенда.
Трябва да нямерим къде е скрита.
Имотеп... Имотеп... Имотеп...
И накрая моята любима напаст... Рани и циреи.
Те са станали негови роби.
Това е началото на края.
Още има надежда. Елате.
Школата "Бембридж" твърди, че Книгата на Амон Ра...
е в статуята на Анубис.
- Където открихме Черната Книга.
- Точно.
- От школата грешат.
Да, объркали са местата на книгите.
Щом Черната Книга бе в статуята на Анубис,
Златната е в...
- По-бързо Иви.
- Търпението е добродетел.
Точно сега не е.
Отивам да паля колата.
Златната Книга е в...
статуята на Хорус.
На ви сега, учени от "Бембридж"!
Имотеп... Имотеп... Имотеп...
По-бързо!
- Включи на скорост.
- Да се махаме от тук.
- Хайде Иви...
- Имотеп!
Ще си го получиш, Бени, да знаеш! Чули ме!
- Ще си го получиш!
- Сякаш не съм го чувал и преди!
Дръжте се!
Добре! Давай, давай!
Имотеп... Имотеп...
Това е съществото.
Напълно регенериран е.
"Ела с мен, принцесо моя."
"Време е да станеш моя завинаги."
"За цялата вечност", идиот такъв.
"Вземи ръката ми..."
"и ще пощадя приятелите ти."
О, скъпа!
- Някакви свежи идеи?
- Мисля.
Мисли бързо! Ако ме превърне в мумия,
първо теб ще погна.
- Не.
- Недей!
Трябва да ме отведе в Хамунаптра.
Тя е права. Оживей днес, бий се утре.
Пак ще се срещнем.
Иви!
Това си е мое.
Благодаря.
Избийте ги всичките!
Ти обеща! Пусни ме!
Махни се от мен!
Сбогом, приятелю.
Ела ми, дребосъко!
Бързо долу!
- Ами сестра ми?
- Ще я спасим!
Сега си ти!
Бързо, подай ръка!
Добро утро, Уинстън. Трябва да поговорим.
Какво общо има проблемът ви с базата?
Абсолютно нищо.
- Опасно ли е?
- Едва ли ще оцелееш.
Така ли мислиш?
Всички измряха, защо не и ти?
Какво се иска?
Да спасим жена в беда, да убием лошия, да спасим света.
Уинстън Хавлок на вашите заповеди.
Добре ли си?
Добре ли ти изглеждам?
Как се чувстваш?
Виждаш ли това. Не съм виждал такава вихрушка до сега.
- Никога?
- Никога!
Махни се от мен! Ставай!
Трябва да си търся нова служба.
О, Господи!
Върнахме се.
О'Конъл.
Боже мой!
Ей, Уинстън!
Увеличи скоростта!
Дръжте се!
Спри! Ще ни убиеш!
Това е целта.
Ида, мъртви другари!
Хареса ми това. Номерът с пясъчната стена. Красота.
Кучи син.
Извинете...
Малко помощ би била полезна, ако не ви затруднява много!
Да. Добре.
Уинстън!
Плаващи пясъци! Назад!
Продължавай да се движиш.
За гадняри като теб винаги има възмездие.
- Наистина?
- Да.
Винаги.
Махнете първо големите камъни.
Взимайте първо горните, иначе ще се срути.
Хайде.
Схванахте как се прави. Живо, живо!
Я виж ти.
Господа, погледнете това.
Какво?
Ръката ми! Рамото ми!
Не мърдай!
Направи нещо! Направи нещо! Не това! Не така!
О'Конъл.
Школата "Бембридж" не пише за това.
Убийте ги...
и събудете останалите.
- Виждаш ли...?
- Да.
- Можеш ли да повярваш...
- Да.
- Не можем ли поне...?
- Не.
Тези пък кои са?
Жреците на Имотеп.
Добре тогава.
Ето го!
Здравей, Хорус, приятелю!
Време е да затворим вратата.
Анак-су-намун.
О'Конъл! Джонатан!
Няма отърване от тези.
Продължавайте.
Книгата на Амон Ра.
Спасете момичето.
Убийте съществото.
Какво чакате? Бягайте!
Да се махаме оттук.
Чрез твоята смърт Анак-су-намун ще живее.
А аз ще бъда неуязвим!
Книгата! Намерих я, Иви!
Книгата на Амон Ра.
Млъкни, Джонатан, и ме измъкни от тук!
Отвори книгата, Джонатан. Само така можем да го убием.
Трябва да отвориш книгата и да намериш надписа!
Не мога да я отворя. Като че ли е заключена.
- Трябва ни ключът, Иви!
- Някъде в него е.
Мумии.
Пази се! О'Конъл!
Ето го надписа.
Става все по-приятно.
- Направи нещо.
- Аз?
- Можеш да ги командваш.
Довърши надписа на корицата. Тогава ще ги контролираш.
Добре.
Побързай, Джонатан!
- Не разчитам последния символ.
- Как изглежда?
Прилича... на птица... на щъркел!
Ахменофус!
О, да, ясно.
Унищожете го!
Нареждам ви да го унищожите!
Анак-су-намун!
Дай ми тази книга!
Сега ти ще умреш!
Иви, взех ключа!
Разсейвай го.
Няма проблем.
Бързо, Иви, бързо!
- Бързо!
- Не ми помагаш.
Сега е твой ред.
Намерих текста.
Нали каза, че това ще го убие!
Той е смъртен.
"Смъртта..."
"...е само началото."
Време е да се махаме.
Изгуби книгата!
- Как можа!
- Идвай!
- Не може ли само...?
- Не, Джонатан!
О'Конъл!
- О'Конъл! Чакай ме!
- Бързо, подай ръка!
Сбогом, Бени.
Махай се.
Много ти благодарим.
Спечелихте уважението и благодарността ни.
О, нищо особено.
Нека Аллах винаги ви се усмихва.
И на теб.
Винаги на твоите услуги.
Да се пазиш.
Просто ни заряза тук.
Е, предполагам, че ще се приберем вкъщи с празни ръце. Отново.
Не бих казал.
О, моля ти се!
А ти, мила? Ще дадеш ли една целувчица?