The Incredibles (2004) (The Incredibles CD2 (2004) DVDRip.srt) Свали субтитрите
- Какво ти трябва?
- Самолет. Имаш ли нещо толкова бързо?
Нека помисля.
Приближаваме остров. Проверка на системите.
Островна кула, тук е "Индия Голф 99",
искам информация за началните вектори.
Полека, Хелън. Спокойно, момиче.
Преиграваш малко. Всичко е наред. Всички са отишли да си вземат кафе.
По едно и също време. Да.
Ти наистина си "Г-н Феноменален".
Бях прав да ти се възхищавам.
Винаги съм знаел, че си корав, но да избягаш от робота,
като се скриеш под костите на друг супергерой? Това е нещо!
Все още се опитвам да го възприема!
А после просто трябваше да отидеш и да развалиш всичко.
Г-н Феноменален да вика за помощ? "Помогнете ми, помощ!"
Тъпо, тъпо, тъпо.
- Добре, с кого се свърза?
- С никой. За какво говориш?
Говоря за снощи в 23:07 часа.
Докато се мотаеше наоколо, си изпратил проследяващ сигнал.
Не знаех за проследяващото устройство.
И сега правителствен самолет иска разрешение да кацне тук.
- С кого се свърза?
- Не съм повикал аз самолета.
Пусни записа.
- Тук е "Индиа Голф 99"
- Хелън!
Значи познаваш тези хора.
Ами тогава ще им пратя малък поздрав.
Вайълет!
Не е моя вината.
Даш избяга и знаех, че ще обвините мен.
Това не е вярно!
Ти каза, че на майка й има нещо и ние трябва да разберем какво.
- ...и не беше моя вината!
- Сто процента беше твоя идеята!
Чакайте малко. Оставили сте Джак-джак сам?
- Естествено, че намерихме бавачка.
- Намерихме някого, мамо.
- Не бихме го направили.
- Много ви благодаря!
Добре. Кого намерихте?
Не бива да се безпокоите за нищо, г-жо Пар.
Всичко ще е наред с детето. Вземала съм курсове, владея първа помощ,
имам отлични оценки и препоръки.
- Кари.
Донесох му да слуша Моцарт, докато спи,
защото експертите казват, че Моцарт прави бебетата умни.
Кари...
Хубавото е, че те дори не трябва да слушат, защото ще са заспали!
Искаше ми се и моите родители да ми пускаха Моцарт,
защото през повечето време не разбирам какво ми говорят хората.
Кари, наистина не ми е удобно с това.
Ще ти платя за времето, но ще се обадя на някоя служба.
Наистина няма нужда, г-жо Пар.
Мога да се справя с всичко, което направи това бебе.
Нали така, малко бебе. Мога да се справя.
Кой може да се справи?
"Индиа Голф 99" говори до базата.
Не стреляйте. Повтарям, не стреляйте.
Не стреляйте, повтарям. Ние сме приятели...
Не! Спрете ракетите. Ще направя всичко.
Закъснял си за това с 15 години.
Приятели на 2-0 мили, юг-югозапад от вашата позиция.
Ъгъл 10. Посока изток. Прекратете стрелбата.
Вай, направи защитно поле около самолета.
Каза да не си използваме силите.
Знам какво казах тогава. Слушай ме какво ти казвам сега!
Спрете стрелбата, повтарям, не стреляйте!
- Майко?
- Вайълет!
Помощ. "Индиа Голф 99" е под обстрел! Спрете!
На борда има деца.
- Има деца на борда!
- Не!
- Пусни защитното поле сега!
- Досега не съм правила такова голямо.
Направи го сега!
Дръжте се здраво!
- Майко!
- Всички да се успокоят.
Ще ви кажа какво не бива да правим.
Няма да се паникьосваме! Няма да се... внимавайте!
- О, Господи! Чия идея беше това?
- Какво ще правим сега?
Ние сме мъртви! Мъртви сме!
- Избухна вече!
- Ние оцеляхме, но сме мъртви!
Престани!
Няма да умрем!
И двамата ще се стегнете.
Или ще ви накажа да не излизате за по един месец!
Ясна ли съм?
Имаме точно попадение. Целта е унищожена.
Ще ти мине.
Спомням си, че предпочиташе да "работиш сам".
Освободи ме! Веднага!
- Или какво?
- Ще й счупя главата.
Това не звучи в твой стил. Ами, давай тогава.
Ще бъде много лесно. Като да счупиш клечка за зъби.
Покажи ми.
Знаех си, че няма да го направиш.
Дори и когато няма какво повече да губиш.
Ти си слаб.
И аз вече те превъзхождам.
Това бяха ракети с малък обсег. Изстреляни от земята.
Най-голям шанс имаме в тази посока.
Искаш да отиваме към хората, които се опитаха да ни убият?
- Ако там има земя, да.
- Да не искаш да плуваме дотам?
Искам само да ми се доверите.
Какъв войник.
Толкова се гордея с теб.
Благодаря, мамо.
Мисля, че баща ви е в беда.
Ние също не сме в добро положение, както сама виждаш.
Отивам да го потърся.
А това означава, че ти ще отговаряш, докато ме няма, Вайълет.
- Моля?
- Чу какво каза.
Сложете тези маски. Самоличността е най-ценното ви притежание.
Пазете я скрита.
И ако има някакъв проблем, използвайте специалните си умения.
- Но ти каза никога да не...
- Знам какво казах!
Помните ли злодеите, които гледахте в съботните анимации по телевизията?
Онези злодеи не са като тези тук.
Тези тук няма да се спрат, само защото сте деца.
Те ще ви убият, ако имат възможност.
Не им давайте тази възможност.
- Мамо?
- Разчитам на теб, Вай.
- Има нещо...
- Разчитам на теб. Бъди силна.
Даш, ако стане нещо лошо, искам да тичаш колкото можеш по-бързо.
- Колкото мога ли?
- Колкото можеш по-бързо.
Стойте скрити и се пазете. Ще се върна до сутритна.
Майко!
Мамо, съжалявам за това, което стана в самолета.
Исках да помогна. Когато ме накара да... Съжалявам.
Вината не е твоя.
Не беше честно да искам толкова много от теб.
Но нещата сега са различни.
И вече не можем да си позволим да се съмняваме.
Имаш повече сила, отколкото си мислиш.
Не мисли за това и не се притеснявай.
Ще знаеш какво да правиш, като му дойде времето.
То е в кръвта ти.
Той не е изобщо слаб, нали знаеш.
Какво?
Не е слабост да оцениш живота.
Ако имаш предвид това, което стана преди,
нещата бяха под пълен контрол.
Равнодушието не е признак на сила.
Аз просто го оставих да блъфира, скъпа.
Знаех си, че той няма да ти направи нищо...
Следващият път рискувай със собствения си живот!
Добре, добре, добре.
Ракета?
Хей!
Не че и това не е забавно, но аз ще ида да огледам наоколо.
Какво мислиш, че става тук? Да не мислиш, че сме на почивка?
Животът на майка и татко е в опасност.
Или по-лошо, бракът им.
Бракът им ли?
Значи злодеите се опитват да провалят брака им.
Забрави. Още не си дорасъл за това.
- Аз ще поогледам наоколо.
- Майка ни каза да останем скрити.
Няма да излизам от пещерата.
Супер!
Супер!
Прието. Готови сме за излитане.
- Вай, Вай!
- Какво направи?
29 минути до старта.
Състоянието и статуса са нормални.
Не отговаря на IFF.
IRCM отчита отрицателно.
- Боб.
- Какво?
Не съм казал нищо.
Моля, идентифицирайте се.
- Ей, Вайълет, ела да видиш тук.
- Какво?
- То говори!
- Кое?
Ето това.
Гласовият код - неправилен.
- "Гласов код"?
- Гласов код - неправилен.
Чакай малко.
- Какво да направим?
- Да бягаме!
- Къде отиваме?
- По-далече от тук!
Тревога! Нарушители!
- Нямаме много време.
- Наистина нямаме.
Всъщност изобщо нямаме време.
- Моля...
- Защо си тук?
Как можеш да ме унижиш още повече? Какво още можеш да отнемеш от мен?
Семейството ти оцеля катастрофата.
- Те са тук на острова!
- Те са живи?
- Хелън?
- Здравейте.
Вие трябва да сте г-жа...
- Тя ми помогна да избягам.
- Не.
Това правих аз.
Пусни ме!
Пусни ме нещастен, лъжлив и неверен изрод такъв!
Как мога да предам перфектната жена?
- Сега за мене ли говориш?
- Къде са децата?
- Те активираха алармата.
- Какво?
- Охраната е в джунглата. Да вървим.
- Децата ни са в опасност?
Ако си очаквал опасности, защо изобщо ги доведе?
Те сами се качиха. Не си уцелил подходящия тон.
- Да не мислиш, че и те са супергерои?
- Даш, помни какво каза майка.
- Какво?
- Спри да говориш!
- Стойте на място!
- Даш, бягай!
- Какво?
- Бягай!
- Те са супергерои!
- Хванете момчето!
Покажи се!
Аз съм жив! Да!
Признавам си, че трябваше да ти кажа, че съм уволнен.
Но не исках да се притесняваш.
Не си искал да се притеснявам ли?
Ние бягаме за живота си в някаква непозната джунгла.
Ти търсиш само да се заядеш с някой, а аз просто се радвам, че си жива.
Знам, че си там, малка г-це "Невидимке".
Не можеш да се скриеш от мен.
- Ето те и теб.
- Хей!
Не докосвайте сестра ми!
- Как го правиш това?
- Не знам!
Каквото и да правиш, не спирай!
Мамо! Татко!
Деца.
- Вие сте добре.
- И вие сте добре.
- Бяхме толкова притеснени.
- Мислех, че никога вече няма да ви видя.
Обичам те.
Времето изтече!
Какво имаме тук? Еднакви униформи?
О, не! Еластичното Момиче?
Оженил си се за Еластичното Момиче!
И си станал зает човек!
Това е цяло семейство от супергерои.
Изглежда съм ударил джакпота!
Това е просто прекалено хубаво!
- Уникалният дизайн на този кораб...
- Няма никакви жертви...
О, хайде де! Трябва да признаете, че това е много готино.
Точно като във филм! Роботът ще се появи драматично,
и ще направи малко щети. Ще има тълпи от викащи хора!
И точно когато всяка надежда е изгубена, Синдром ще дойде да спаси света!
Аз ще бъда по-голям герой, отколкото ти някога си бил!
Значи си убивал истински герои, за да можеш да се правиш и ти на такъв?
О, аз съм истински. Достатъчно истински, за да те победя!
И го направих дори и без твоите толкова специални супер-умения.
Ще им покажа какво е да си герой.
Ще им покажа най-величественият героизъм на света!
И когато остарея и ми омръзне да се забавлявам, ще продам изобретенията си,
за да могат всички да бъдат супергерои. Всички могат да станат такива.
А когато всички станат супер,...
...значи всъщност никой няма да е.
Огън!
То е по-силно от танковете.
Съжалявам.
Това е по моя вина. Не бях добър баща.
Бях толкова заслепен от това, че не съм дооценяван,
че и аз не дооцених всички вас.
- Татко?
Не го прекъсвай.
Бях толкова запленен от миналото, че...
Вие сте най-голямото ми приключение. А аз почти го пропуснах.
Заклевам се, че ще ви измъкна безопасно от тук...
Мисля, че татко имаше голям напредък днес,
но май е време вече да се махаме.
Трябва да се върнем обратно на сушата.
Докато идвах, видях самолетен хангар. Право напред.
Къде са всичките пазачи?
Давай, давай!
Стреля всеки път, когато бягат.
Това е хангара, но на виждам никакви самолети.
- Самолет няма да е достатъчно бърз.
- Кое е по-бързо от самолет?
Какво ще кажеш за ракета?
- Чудесно! Но аз не мога да управлявам ракета.
- Няма и да ти трябва.
Използвай координатите от последното излитане.
Досега Синдром вече трябва да е сменил паролата.
- Как мога да вляза в компютъра?
- Кажи "моля".
- Скъпа?
- Какво?
- Къде ми е костюма?
- Какво?
Къде ми е суперкостюма?
- Прибрах го.
- Къде?
Защо искаш да знаеш?
Трябва ми!
Не си и помисляй да излизаш да геройстваш пак.
Планираме тази вечеря от два месеца!
- Обществото е в опасност!
- Моята вечер е в опасност!
Кажи къде ми е костюма, жено! Трябва да отивам да правя добро.
"Да правиш добро ли"? Аз съм ти съпруга!
Аз съм единственото добро, което ще правиш вече!
Бягай!
Бебенцето ми!
- Супергероите се завърнаха!
- Това да не е Огнения?
- Огнения ли?
- Не, той има друг костюм.
Не, не, аз съм нов супергерой! Аз съм Синдром!
Добре, отдръпнете се.
Някой трябва да научи тази купчина метал на добри обноски.
- Стигнахме ли вече?
- Ще стигнем, когато стигнем.
Как си, скъпа?
Трябва ли да отговарям?
Деца, вържете се както ви обясних.
Ето така, скъпо.
Готови ли сте всички?
Сега!
Доста ще ни подруса.
Робътът е в финансовия квартал. Кой изход?
- Авеню "Тракшън".
- Това ще ме закара до центъра.
- Тръгвам по "7-ма", нали така?
- Недей оттам!
- Браво, пропуснахме я.
- Попита ме и аз ти отговорих.
- Тръгни по "Тракшън".
- Ще идем така до центъра.
Влез в дясното платно! Дай мигач!
- Не по "Тракшън"!
- Ще го изтървеш!
Всички добре ли са там отзад?
- Супер добре сме, татко!
- Да го направим пак.
Стойте тук и останете скрити. Аз влизам.
Докато какво? Аз гледам безпомощно отстрани?
- Не мисля така.
- Остани да чакаш при децата.
Няма никакъв начин. Ти си ми съпруг.
С теб съм за добро или зло.
Трябва да направя това сам.
- Това за теб да не е време за игра?
- Не.
- Значи отново можеш да си г-н Феноменален?
- Не!
- Какво тогава?
- Аз не съм...
- Не си какво?
- Не съм достатъчно силен.
- И това ще те направи по-силен ли?
- Да. Не!
Значи това е някакъв вид упражнение, така ли?
Не мога да те изгубя отново!
Не мога. Не и отново.
Не съм достатъчно... силен.
Ако работим задено, няма и да ти се наложи.
Не знам какво ще се случи.
Ние сме супергерои. Какво може да се случи?
Вай! Даш! Не!
Вайълет?
- Татко!
- Давай, давай!
- Добре съм, мамо. Наистина.
- Остани тук, разбра ли?
Заледяващ!
Да!
Боб!
Хей!
Дистанционното на Синдром!
Дистанционното управлява робота!
- Хвърли го веднага!
- Далече!
Хванах го!
Скъпа, унищожи му оръжията!
Хванах те!
Мамо, взех дистанционното! Взех го!
Какво дистанционно? Какво управлява то?
Роботът ли?
Той се връща!
- Това не беше правилно.
- Дай ми това!
Не можем да го спрем. Единственото нещо, което може да го унищожи...
...е самото то.
Приближава се!
- Нещо не работи!
- Деца!
Не прави нищо.
- Опитай се да ни спечелиш малко време.
- Опитай с този до него.
Скъпа!
Чакай малко! Натисни пак този бутон!
- Не този, другия! Първия бутон!
- Първият бутон! Готово!
- Приближва се!
- Внимавай!
- Махайте се оттук!
- Никъде не отиваме.
- Натисни копчето!
- Още не!
- Дръжте се!
- Какво чакаш още?
По-близка мишена! Имаме само един шанс!
Всички да залегнат!
Ей, Леден.
Не!
Видяхте ли това? Така трябва да се прави.
- Това е от старата школа.
- Да. Няма друга като старата школа.
- Точно като в старите времена! Ох.
- Да, точно така.
Да. И тогава пак болеше.
Замразихме всички активи на Синдром.
Дори и само да кихне, ние ще сме там с кърпичка и чифт белезници.
Хората ще ви бъдат вечно задължени заради това.
Значи ли това, че вече няма да трябва да се крием?
Нека политиците да се оправят с това.
Аз трябва да се погрижа вие да се оправите с всичко останало.
Добре се справи, Боб.
Здравейте, тук е Кари.
Имам един въпрос за Джак-джак...
Хайде. Ние сме в лимузина.
Назад ли си държиш косата?
- Да, аз само... да.
- Изглежда добре.
- Благодаря, татко.
- Беше супер яко, когато хвърли онази кола!
Не толкова, колкото, когато бягаше през водата.
И когато хвана онзи бандит с едната си ръка,
и го прасна в другия. Беше готино!
- Опитвам се да си изслушам съобщенията.
- Аз съм.
Джак-джак е добре, но стават разни странни неща.
Бебето е добре, но аз почвам да изперквам!
Кога ще се прибирате?
...онези типове, които искаха да ни убият!
Това беше най-добрата почивка. Обичам семейството си!
Аз не съм добре, г-жо Пар!
Пусни това! Спри се! Трябва да ми се обадите.
Имам нужда от помощ, г-жо...
Боб, слушай това.
Ще се обадя на полицията...
Здравейте, тук е Кари.
Извинете, че изперках така, но вашето бебе има нужда от специални грижи.
Благодаря, че изпратихте заместник.
Не съм изпращала заместник.
Тихо, че бебето заспа.
Вие ми отнехте бъдещето.
Аз просто ви връщам услугата. Не се безпокойте. Ще бъда добър учител.
Окуражаващ и подкрепящ. Всичко, което вие не бяхте.
А след време от него може и да стане добър помощник.
Той ще се измъкне, Боб! Трябва да направим нещо веднага.
Какво става?
- Спри го! Хвърли нещо по него!
- Може да ударя Джак-джак.
Хвърли мен.
Боб, хвърли мен!
Не!
Това не е краят! Все някога ще хвана сина ти.
Ще хвана сина ти!
О, не.
Гледай към мама, скъпо. Недей да гледаш надолу. Мама те държи здраво.
Всичко е наред.
Това е моето момиче.
Това значи ли, че пак ще се местим?
О, човече.
Това беше супер яко!
3 МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
И ние ли трябва да имаме такива мажоретки?
- За какво е всичко това?
- Винаги съм мислела, че е малко по...
- Ти си Вайълет, нали така?
- Аз съм.
- Ще се видим, Вай.
- Изглеждаш различно.
И се чувствам различно. Това добре ли е?
Различното е... Различното е супер.
Искаш ли да...
- Да?
- Дали ще можем да...
- ...ти и аз да...
- Какво?
- Искаш ли да...
- Тихо.
Обичам да ходя на кино. Аз ще купя пуканките, става ли?
Кино. Това било. Да.
- Чакай, в петък ли?
- В петък.
- Давай, Даш, давай.
- Бягай!
Хайде, бягай. Ускори темпото малко!
Бягай!
Движение, движение!
Забави темпото. Само малко забави.
- Още по-близо!
- Втори.
Да, за малко да станеш първи!
Точно така, момче!
Толкова се гордея с теб, Даш.
Изобщо не разбрах какво искаш от мен да направя.
Вижте Подземният Миньор!
Аз винаги съм под вас,
но нищо не е под мен!
Аз обявявам война на мира и щастието!
Скоро всички ще треперят пред мен!
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: dimitar_zaprianov@hotmail.com