Madhouse (2004) Свали субтитрите
Ей там е!
Тръгна насам!
Насам! Насам!
Побързай!
ЛУДНИЦА
Превод и субтитри Деян Касабов
Ехо? Аз съм Кларк Стивънс от университет Фарли.
Ехо? Търся доктор Франкс.
Извинете, знаете ли къде да намеря доктор Франкс?
То не харесва, когато говориш така!
- И теб не те харесва!
- Остави го намира.
Не виждаш ли, че не му харесва да го докосваш така?
Не му харесва като говориш.
И теб не харесва, Пъдлис!
Много е зле!
Достатъчно, Пъдлис. Аз съм доктор Хендрикс.
Кларк Стивънс.
Добре дошли в "Кънингъм Хол".
Благодаря.
Предполагам не е проблем, че се самопоканих.
Не, очаквахме Ви.
Влакът ми закъсня малко.
А и е трудно да намериш такси, което да дойде до тук.
- И все пак пристигнахте.
- Да, ето ме тук.
Вероятно ще трябва да започнем с поредица психиатрични тестове...
за да сме сигурни, че разполагаме с чисто психологично досие...
А после ще направим пълни физически тестове.
- Бети.
- Г-н Франкин.
За какво си говорехме, когато се разбрахме да не се представяш за доктор?
- Но, но аз...
- Знам г-н Франклин.
Защо не отидеш в стаята за почивки? Ще се почувстваш по-добре.
Сестра Хендрикс ще сервира вкусен пудинг.
- Хубаво, нали?
- Много хубаво.
- Добро момче!
- Беше ми приятно.
- Здравей! Аз съм Бети Донър.
- Кларк Стивънс.
Аз съм главен Администратор.
Съжалявам, че не ви посрещнах. Бях излязла за малко.
Не се притеснявайте. Радвам се, че накрая се срещнахме.
Толкова се радваме, че идвате да ни ударите едно рамо!
Вълнувам се, че започвам работа при вас.
- Чудесно.
Ще се погрижа да получите табелката си до ден-два.
Попълнете тези документи...
за заверка пред университета ви.
Синьото каре най-отдолу е за спешна информация.
Ключовете за "кралството".
- Благодаря Ви.
- Ето и радио-станцията.
Така си комуникираме тук.
Стаята ви е в южното крило.
Остана само още нещо.
И какво е то?
- Да се срещнете с "голямото сирене".
Доктор Франкс.
Много добре!
Здравей, Бети.
Сградата е доста стара предполагам.
Построена е през 1918 г.
Да бяхте видяли как изглеждаше преди да я поосвежим.
Отне година и половина на настоятелството
да вземе решение за това.
Справиха се прекрасно.
Така е! Сигурен съм!
Просто... изглежда доста запуснато.
Не особено полезно за възстановяващите се.
Някои от нашите пациенти никога няма да се оправят.
- Пуснете ме навън!
- Карл!
Не трябва да съм тук! Никой не трябва да е тук!
- Карл...
- Всичко е наред.
Не те пускат да си ходиш дори да знаят, че си добре.
Защо говориш така?
Защото не ние, а персоналът работещ тук
са истинските луди.
Признавам се за виновна! Бягай сега... Къш!
Седнете!
Докторът ще дойде всеки момент.
- Успех!
- Благодаря, Бети.
"Айнщайн е вярвал, че някои хронични шизофреници
са с грешни диагнози заради прихокинетични състояния,
като например способността им да виждат
паранормални явления".
Не особено приятен начин за психично лечение.
Получих оценките ви от университета.
Среден успех 4.00. Боже, боже...
Имате потенциала да станете като дядо си.
Благодаря Ви. Надявам се.
Стажът ми тук е за да получа степен.
- И после?
- Ами...
да стана съветник в здравно заведение.
Това е ясно.
Тези защо са така? Сложи ги в чашка, Поли.
Съжалявам, доктор Франкс.
Подспециалността ми е "Администрация".
Бих искал да работя в заведение като "Кънингъм Хол".
Може би ще обогатя характеристиката си.
Прегледах обстойно сградата и вътрешните разпоредби.
Нахвърлял съм някои неща.
Малки промени, които може да настъпят...
по време на престоя ми тук.
Г-н Стивънс.
Надявам се, че сте наясно къде сте дошли.
- Моля?
- Това не е летен лагер!
Нямаме нито пари нито време за нещо друго, освен грижи за пациентите.
Отлично разбирам, че това трябва да е приоритет.
Искате да махате подлоги и да повишите оценките си...
Чудесно!
Но не сте в университета,
четящ, как са нещата в здравно заведение.
Вече сте тук.
Не исках да ви обидя. Мислех, че...
Ще бъда по-кратък! Не сте тук за да мислите!
Ако искате да сте от екипа ми, ще изпълнявате задачата си.
- Която е?
- Грижи за душевно болните.
Не се заблуждавайте.
Има сериозни причини човек да е затворен тук.
Къде е момчето-чудо, за което толкова много слушахме?
Д-р Мортън, Д-р Дъглас.
- Кларк Стивънс.
- Приятно ми е.
Ти си! Бих те познал навсякъде.
Срещнах дядо ти...
на една конференция в Чикаго през 1975-та.
Двамата бяхме там за...
Тъкмо обсъждах правилата и вътрешния ред с г-н Стивънс.
Мисля, че се разбрахме.
Запознайте го със Сара. Тя ще му покаже всичко.
Давам на любимците си малко повече.
Не знаеш кога ще ти потрябва услуга.
Забелязах.
Значи оцеля след интервюто с Франкс.
- Да. На косъм.
- Казват, че той е
е най-лошата шокова терапия в нашата болница.
Не бих го оспорил.
Той е като акула - разбирай: "ако работиш добре
ще те наеме на пълен работен ден".
Така постъпи с мен.
Просто ми се иска да помогна да пооправим това място.
Някои подобрения.
Всички казваме така...
до третия път, когато ни наръгат с молив.
Ясно.
Кога почна работа тук?
Миналата година.
Бях на същия стаж като теб.
Значи си завършила миналата година?
По-голяма си от мен с една година.
Което значи, че ще правиш всичко, което ти кажа!
Хайде. Нека те разведа наоколо.
Това е крило "В".
Групова терапия...
Душове, манипулационна...
Държим заключено по очевидни причини.
Тук са и някои нерискови пациенти.
Дамски тоалетни.
Работата ти е да следиш пациентите,
да присъстваш на груповите терапии...
и да помагаш на персонала.
И в тази връзка - приготви се за среща със сестра Хендрикс.
Сара.
- Ти сигурно си Кларк.
- Точно така. Приятно ми е.
- Това е новият стажант.
- Разбира се, че е!
Аз съм Анабел Хендрикс, Старша сестра.
- Приятно ми е.
- Чудех се къде си.
Започна да ти става навик напоследък.
Съжалявам. Не се чувствам добре.
Ще помагаш на сестра Хендрикс, както и на другите от персонала.
- С удоволствие.
- Надявам се.
Приятно ще е да имаме малко мъжка сила, наоколо.
Би ли дошла в офиса ми, ако обичаш?
Разбира се.
Той е тук...
от месеци.
Кой?
- Трябва да сменим рецептата.
- Съгласна съм. Подписах се вече.
Трябва да си там точно в....
Сара? Разбираш ли?
Готов ли си за още?
- Разбира се.
- Приятен престой, Кларк.
- Благодаря.
Кучка! Хайде.
Това е Кристъл.
Тя е нашата нимфоманка.
- Хайде!
- Къде отиваме?
Към неприятната част на работата ни.
Към мястото, където са опасните пациенти.
Няма да ти се налага често да слизаш там.
Повярвай ми - за добро е.
Кое?
Че държим точно тук убийци, лунатици...
Всичките видове маниаци...
- Звучи интересно.
- Виж...
Тук затварят тези, които хората трябва да забравят.
Тези, за които никога няма да чуеш.
Освен ако не успеят да проявят природния си инстинкт.
Който е?
Да те изкормят черво по черво...
Добре дошъл в лудницата.
След теб.
Уолъс.
Здрасти, бебчо. Питаха за теб цял ден.
Това е Кларк. Той ще е с нас известно време.
Моите благопочитания.
Ето.
Остави му коланът си.
Правилата: никога не прекрачвай жълтата линия.
Ако ти трябва помощ...
натисни бутона в дъното на коридора.
Дайте ми химикалът си...
и всички остри предмети.
Не могат да излязат нали?
Постоянно ми го повтарят.
Приятно ми беше.
- Готов ли си?
- Да.
Бил съм доброволец и в други болници.
Не мога да повярвам, че държите болни тук долу.
Натъквал ли си се на нещо подобно?
Пуснете ме.
Имам нещо за теб.
Къде отиваш? Къде отиваш?
Няма да ме оставиш тук долу!
Върни се и ме изчукай!
Сериозни отклонения и отблъскваща обсебеност.
Прави всичко по девет пъти.
Включително и дозите от стрихнин...
които е дала на децата от класа си.
- Параноик?
- Убийствен!
Сара! Сара!
- Сара, помощ!
- Всичко е наред!
Дрейк! Ройс пак започна!
Ще донесеш ли лекарствата му?
Ройс, спокойно! Всичко ще е наред. Дрейк ще ти донесе лекарството.
Господи! Сара!
Пусни ме! Пусни ме!
Дрейк!
Всичко е наред. Не ме е наранил!
Дрейк!
Не ни е наранил.
Да се надяваме, че си е научил урока.
Насам!
Благодаря ти! Задължен съм ти.
Хайде да се махаме.
Бети, това е Уолъс. Прибирам се у нас.
Дрейк е тук
Доти ми е сготвила печено, което ме зове!
Добре, Уолъс. Приключваме. Лека вечер. Край.
Чао, Бети. Лека и на теб! Край.
Ехо?
Хей, видях те!
Защо не се покажеш и да се представиш?
Дрейк, там ли си?
Би било добре да дойдеш. Имам нужда от помощ.
Ще те питам пак, Алис...
Ще направиш ли, каквото искам от теб?
Боли ме ръката!
Правя го, за да не се нараниш сама.
Вземи си хапчетата! Ще се почувстваш по-добре.
Има смисъл, нали скъпа!
Ще те помоля отново да си вземеш лекарството
или ще прибегна до дисциплинарни мерки.
Той ще те наблюдава докато спиш.
Разбрахме ли се?
Мислиш ли, че ми е приятно да те наранявам така?
Това лекарство не ми действа!
Алис!
- Спри!
- Млъквай, Карл!
Боли я!
Махни се, педал такъв!
- Всичко е наред!
- Дрейк!
Назад!
Късно е, нали?
То иска да лягам да спя сега.
Хайде.
Хлапе!
Невероятно!
Видях те, че слезе тук. Защо не се покажеш?
Хайде, хлапе!
Тук не е подходящо място за теб. Може...
...да пострадаш.
Алармата в края на коридора.
- Господи!
- Няма никой тук!
Д-р Мортън, от кога работите тук?
От 27 години.
- Доста време.
- Нямаш си представа.
Какво правехте там долу толкова късно?
Последвах едно дете. Бягаше наоколо.
Влезе в стаята ми.
Проследих го. Исках да видя кой е?
Странно е, че бяга наоколо по това време на нощта.
Мисля, че цялото това място е доста странно.
- Рисковете на професията.
- Предполагам.
Какви са тези звуци?
Изглежда идват от мазето.
Мисля, че идват от тръбите.
Може би.
А какво точно е?
Сградата е стара. Може да са много неща.
- Но...
- Сградите са като хората.
Помнят неща, които са се случили през годините.
Понякога...
не харесват това което си спомнят.
- Какво имате предвид?
- Преди време...
имахме пациент... долу в килия 44.
Беше най-болния и най-тъжния човек, който съм срещал.
Една вечер...
успя да се измъкне...
но се загуби и не успя да избяга.
Какво се случи?
Скочи от един прозорец на третия етаж.
Умря ли?
Някой казват, че е умрял от удара в земята.
Други казват, че са го хванали и са го заключили обратно.
Вярвам, че той още е там някъде...
и се мъчи да прокопае път до дома си.
Вярвате ли на това?
Или това, или се е върнал да управлява това място.
Г-н Стивънс.
Има доста за чистене в стаята за телевизия.
Ако не сте прекалено зает, може би ще ударите една стирка?
Разбира се.
Да се промъквате...
оставяйки опасната зона отворена.
Вълнуващо, като за първа нощ, г-н Стивънс.
- Не се промъквах.
- Разкажете ми.
Сестра Хендрикс се обади за помощ по радиото и аз отидох.
И?
Отидох там и видях, че нямаше нужда от помощ...
при положение, че всъщност тя тормозеше пациент.
На някои пациенти трябва често да се напомня...
кой има думата.
Отказът да бъдат приети медикаменти не изисква прилагането на електрошок.
- Стивънс...
- Това място е ужасно...
Мръсно е... Необезопасено... Няма достатъчно персонал.
Знаете ли, че има деца, бягащи наоколо през нощта?
Никой не влиза или излиза без моето разрешение.
А пациентът, който е избягал от мазето?
Д-р Мортън ми разказа за него...
"ДУХОВЕ И ОБЛАДАНИ"
Д-р Мортън не знае какво говори.
Искаш ли да започнем от начало?
Не е тайна, че това място има нужда от ремонт.
Повечето пациенти са просто пълнеж.
Защо ли? Няма къде другаде да отидат.
Нека се разберем нещо.
Придържай се към правилата и си върши работата.
Аз ще обмисля някои от предложенията ти.
Разбрахме ли се г-н Стивънс?
Добре.
А... Здравей, работна пчеличке!
Добро утро!
Какво се опитваш да постигнеш?
Нямам представа за какво говориш.
Албърт, някои неща ще се променят тук...
или ще се обадя на борда на директорите.
Знам какво си намислил.
Здрасти, новобранец!
Здрасти! Какво правиш?
Тъкмо се връщах в стаята си.
Искаш ли да присъстваш на една сесия на обсебени...
в 3:30? Моята лична сесия...
Звучи доста добре...
Но, не искам отново да се опаря.
- Защо? Какво не е наред?
- Нищо.
Бях в офиса на Франкс и видях нещо странно.
Имаше доста особени книги.
Особено една на бюрото му.
Махна я, веднага като видя, че я гледам.
Сигурен ли си, че не си детектив, предрешен като стажант?
- Параноичен ли съм?
- Да.
Човекът чете странни книги.
Може би избира нещо за четене преди лягане.
Сара, яви се в стаята на мед. сестрите.
Рабрано.
- Трябва да тръгвам.
- Успех.
Лека нощ, сестра Хендрикс.
- Всички ли са по леглата?
- Всички.
Почти приключих.
Ако няма да ти трябвам отивам да поспя.
Аз ще проверя.
Можем ли да ти помогнем с нещо?
Време е за лягане!
Нямам време за глупости! Излез и се покажи!
Нямам време за губене, и не искам да те нараня!
Кой си ти?
Вредиш само на себе си.
Добре...
Явно няма да се покажеш...
По-добре се скрий докато дойде Дрейк.
Той ще те убеди да се върнеш в стаята си.
Спри!
Защо го правиш?
Спри!
Знам, че всички сте разтърсени от случилото се.
Искам да знам, кой пациент го е извършил - до края на вечерта.
Бети ще ви разпредели районите от сградата.
Искам да разпитате всичките ни обитатели.
Те ви вярват. Използвайте го.
Дръжте полицията настрана, иначе пациентите няма да ви кажат нищо.
После внимателно ще преразгледаме инструкциите за безопасност.
- Да се захващаме!
- Разбрано!
Не мога да повярвам, че това се случи!
Работих с нея 25 години.
Беше толкова приятна дама.
Д-р Мортън?
С д-р Шорс поемете западното крило.
Всичко е наред.
Д-р Дъглас каза, че е била с вас преди да се случи.
- Видяхте ли някой?
- Имаше някой в коридора...
и тя излезе да провери.
Тогава чух силна музика... и...
Мислят, че го е направил пациент?
Кларк! Ти и Дрейк сте в мазето.
Не се страхувай, Кларки! Ще те защитавам!
Добре! Трябва да тръгвам.
Да, разбира се.
- Нищо не сме видяли.
- Нищо.
- Спяхме.
- Вратата ни е заключена.
Много здраво заключена. Гаджета ли сте със Сара?
Ако се сетите нещо, кажете ми.
Ще те убия, изрод малък!
Ще се погрижа да гниеш тук до края на живота си.
Какво става?
Ще го науча на уважение!
Спокойно.
Почти приключих. Излизам след минута.
Защо не влезеш при мен. Ще направя по едно Remy Martins?
Тези, които най-много протестират...
се оказва, че носят бельото на съпругите си!
Защо не искаш да говориш с мен?
Може да ти помогна да проумееш някои неща.
Какво е чувството, когато си убеден, че нещо е там,
въпреки, че логиката ти казва, че не е?
Мисля, че чувам разни неща...
Сега вече знаеш какво е лудостта.
Това е усещане, което никога няма да забравиш.
Защо стоиш в тъмното?
Светлината само ми напомня в какво съм се превърнал.
Как се казваш?
Това е субективен въпрос.
Имаше проблем тази нощ.
Разговаряме с всички пациенти
и ги питаме, дали са чули или видяли нещо..
Странно е да питаш луд, дали е видял нещо необичайно.
Добре. Благодаря ти.
Странно място е "Кънингъм Хол".
- Как така?
- Лоши неща се случват тук.
Но ти го знаеш.
Какви лоши неща?
Виж например онзи луд, дето се блещи ей там.
Някой, който се успокоява от топлината на нечия кръв.
Кой мислиш че е?
Ти си умно момче. Ще разбереш.
Ти ли си?
Започни от върха на хранителната верига.
Имаш предвид доктор Франкс?
Те са просто номера на килии върху рецептите.
Питай Бети или Уолъс кои по дяволите са те.
Не биха могли да ти кажат сами имената си, дори да ги питаш.
Знаете ли каква бе диагнозата на пациентът от килия 44.
Незнам. Аз просто ги държа надрусани!
А на какви медикаменти беше?
Наистина задаваш много въпроси.
"Риспердекс" - всички са на това лекарство.
- Антидепресант?
- Не виждате ли какво е наоколо?
Мерси, Грейс.
Нарушаваш правило No:1 за работещ на такова място.
И какво е то?
Да приемаш пациентите на сериозно.
Не е така. Повярвай ми.
Чух Хендрикс и Франкс да се карат...
нощта преди да бъде убита.
Трябва да разбереш, че пациентите са много объркани.
Ще ти кажат неща, в които наистина вярват.
Не се доверявай най-вече на шизофрениците.
Винаги приемай, това което ти казват с доза съмнение.
Разбирам.
Странно е. Пациентът беше доста потаен.
Те са параноици!
Изкарват си го на Франкс, защото ги държи заключени.
Прекалено задълбаваш.
Никога не можеш да вярваш на шизофреник.
Защо всички пациенти от мазето...
са на едно и също лекарство?
Вероятно защото ги държат сериозно упоени.
Преди обичах да играя навън по това време на деня.
Заедно с приятелите ми.
Ритахме празни консерви...
понякога играехме "Народна топка"
Бях добър!
Или посто ме беше страх от топката.
И тогава един ден нещата се влошиха.
Как?
Започнах да виждам неща.
Още преди да се случат.
Един ден родителите ми ме оставиха тук за някакви тестове.
И никога не се върнаха.
Трудно е да живееш с този спомен.
Можеш да се опиташ да направляваш живота си...
но в крайна сметка всичко се случва, както е писано.
Сигурно е така.
Не мисля, че трябва повече да си тук.
Прав си.
Но денят в който изляза от тук
ще е деня в който ще умра.
Това е едно от нещата, които е лошо да знаеш преди да се случат.
Моят малък проблем
се отприщи от факта,
че не ми бе позволено да се докосна до детето в мен.
Аз съм уязвимо дете
в капана на тялото на възрастен.
Носещ пелени за възрастни!
- Да ти го...., Джими!
- Успокойте се!
Всички скърбим!
Някои от нас се чувстват уязвими
или депресирани.
Или изплашени.
Точно така, Алис. Кое те плаши?
То не спира да ме плаши!
Кое?
Опитвам се да затворя очи и да го накарам да изчезне.
То винаги е там и ме наблюдава.
Кое е това "то", което споменаваш?
Призракът.
Какъв призрак?
Този, които броди из къщата нощем!
Винаги ме наблюдава през прозореца.
Какво иска от теб?
Да е сигурен, че никога няма да забравя, какво е да си луд!
Бети е. Събудих ли те?
Не. Тъкмо ставах.
Чудесно. Исках да знаеш че табелката ти е готова.
Д-р Франкс иска да знае, дали имаш да кажеш нещо
след вчерашните разговори с пациентите.
Остана ми още един, с който искам да говоря
но изглежда, че всички са били в килиите си.
Дрейк провери ключалките - няма как да са били навън.
Дръж ме в течение. Трябва да предам...
това, което сме открили на разследващите случая.
Добре. Чудесно.
Много мило, че слезе тук долу.
Рядко някой идва в малката дупка на отчаянието.
Защо спря да говориш предния път като бях тук?
Нямах какво повече да кажа.
Защо не излезеш на светло за да те видя?
Хайде, вече сме приятели.
Да кажем, че имам заболяване от дете. Изглеждам много зле.
От тогава съм решил да живея в сянката.
Добре тогава.
Можеш ли да излезеш от килията?
Само ако някой ме пусне.
Стига си увъртал. Отговори на въпроса.
Чудиш ли се, дали момченцето, което виждаш
е успяло да вземе ключовете и ме е пуснало навън?
Какво момченце?
Кой увърта сега?
Кларк, Сара иска да разговаря с теб.
Сега се качвам.
Ще продължим разговоря по-късно, нали?
Можеш да ме наричаш Бен.
Трябва да спрем да се срещаме така.
Какво ще си кажат пациентите.
Мисля, че е малко късно за това.
Приключи ли с интервютата.
Горе-долу. Какви са тези хапчета?
Настинала съм.
Разпитах всички пациенти.
- Те си имаха своите версии.
- Моите също.
Мисис Айдълсън ми каза, че убиеца е водещия на "Колелото на късмета".
Възможно е.
При мен има един - интересен е...
но не мисля, че знае нещо.
Кажи на Франкс за него и остави ченгетата да довършат.
Забравих да си взема вилица.
Какво правиш?
Съжалявам. Подаваха се от чантата ти.
Странна настинка, нали?
Защо вземаш "Риспердекс"?
Почна се.
Като малка имах проблем с концентрацията
и по-късно ми поставиха диагноза лека форма на шизофрения.
Предписаха ми "Риспердекс" и това доста ми помогна.
От малка нямам симптоми.
Това ли привлече вниманието ти към лекуването на душевно болни?
Още ли сме приятели?
Разбира се.
Лудите мадами са яки!
- Глупак!
- Шегувам се.
Добре ли си?
Да, добре съм.
- Моля те, не казвай на никой.
- Няма.
- Тези хапчета са червени.
- И какво?
"Риспердекс"-а, който ми показа Грейс беше син.
Предполагам, че психарите при нас са на по-силна доза от мен.
Това е единствения начин да избягаш, Сара! Карл най-после си е у дома.
Моля ви приберете се по стаите.
Призраци.
Някой ще се обади ли на д-р Франкс?
- Какво е станало?
- Тъкмо носех игрите...
Щяхме да играем на домино и тогава...
Може да е мразил домино!
Видяхте ли го дали е говорил с някой преди това?
Отиде да получи лекарствата си.
- Какво му дават?
- Антидепресант?
- Грейс! Карл беше ли тук преди малко?
- Преди 30 мин.
- Видя ли го да говори с някой?
- Освен със себе си? Не!
- Какво му даде?
- Обичайното.
Пак ли почваме с въпросите?
Защото нямам време.
Грейс, съжалявам. Какво му даде?
Обичайната доза от "щастливите хапчета".
Мерси.
- Бен!
- Никъде не съм отишъл.
Спомена нещо за лекарствата, които ти дават.
- Помагат ли ти?
- Незнам. Не ги вземам.
Но пък имам красива мозайка на стената.
Направих я от неизпитите хапчета.
Но, Бен, защо не ги пиеш?
Не биха ми помогнали дори да ги пиех.
Защо?
Болницата е бизнес.
Когато хората оздравеят...
има повече празни легла. Разбираш ли?
Дават на пациентите слаби лекарства, за да ги държат болни?
Огледай се.
Психарите тук стават все по-зле.
Вземи за пример твоя приятел Карл.
Вземаше послушно лекарствата.
И виж какво се случи с него.
Как разбра за Карл?
Казах ли, че се е случило нещо с него?
Не мога да повярвам, че се съгласих!
Трябва да проверя манипулационната. Излизам след 3 мин.
Ето ги!
Побързай! Да се махаме!
Защо правим това?
Ще изпратя таблетките на приятел, в университетската болница.
Който и да го е извършил е пил грешното лекарство.
Карл беше готов да се прибере у дома.
Според Грейс, той е бил на силна доза успокоителни.
Би трябвало да не може да стане от леглото си.
Още по-малко да се обеси.
Какво?
Сладък си, когато се правиш на детектив.
Лека нощ.
Лека.
Сара?
Няма място като у дома!
Ако Франкс разбере, че сме били тук, ще стане лошо.
От както съм тук виждам едно малко момченце.
Отначало мислех, че е син на градинаря.
- Какво? Сигурен ли си че не е?
- Няма начин.
Виж...
Знам, че звучи странно.
Мисля, че това място е обитавано от духове.
Не бих повярвал, ако не бях ги видял с очите си.
Мисля, че Алис е видяла нещо. И Франкс също.
Защо иначе ще гледа онези книги.
Какво?
Ставаше дума за лекарствата и Франкс...
А сега виждаш призраци?
Може би атмосферата наоколо ти действа.
Не съм луд, Сара.
Той беше точно пред прозореца ми. И ме гледаше в очите.
- Повярвай ми.
- Добре, вярвам ти!
Къде са картоните на пациентите?
В стаята на сестрите.
- Хайде.
- Пусни ме!
Не съм убил тази кучка!
Трябва да проумееш нещо.
Няма нещо, което да се случва и аз да не знам за него.
Тогава трябва да знаеш, че ще се върна за теб.
И за теб, плямпало!
Ти си следващият.
Жив ще те одера.
Тук за никой не е безопасно.
- Укротете го!
- Не е безопасно! За никой!
Горкото, объркано момче!
Чух, че бил отгледан в цирка.
Сега знаем къде са изчезнали наркотиците.
Какво е станало?
Разпитват го относно смъртта на сестра Хендрикс.
Франк е открил негови вещи в стаята й.
Също така е имал връзка с пациент.
Кой си ти?
Кларк, там ли си?
Съжалявам, да - тук съм.
Том е - от лабораторията.
Здрасти, Том.
Няма наркотици в лекарствата, които си ми изпратил.
Какво?
- Просто плацебо. Нищо.
Добре, благодаря ти, че ги погледна.
Прав беше за лекарствата.
В "Риспердекс"-а няма нищо.
Вземаш нещата в свои ръце? Доста агресивно.
Ще се обадя на борда на директорите още в понеделник.
Един от пациентите е в психоза...
и се държи странно, защото не е получил лекарствата си.
Не бих казал на никой за откритието ни, засега.
Не искаш Франкс да покрие мръсните им дела, нали?
Арестуваха Дрейк днес...
и не мисля, че той го е направил.
Чух сестра Хендрикс да се кара с Франкс в деня, когато умря.
Мисля, че тя е знаела, че той е замесен...
Казват, че очевидният отговор обикновено е верния.
Пред очите ти е. Трябва да искаш да го видиш.
Как така знаеш за всичко което се случва наоколо?
Умен съм.
Бъди честен с мен. Можеш ли да излезеш от килията?
Пусни и мен!
Ти как можеш да излизаш а аз не мога?
Само в мислите си, Ройс.
Само в мислите си.
Кажи ми за призракът на момченцето.
Постоянно се появява вече.
Сигурно го привличаш.
Имам работа.
Качвай се. Може да изтървеш нещо.
Приемане... диагнози... изписване...
Тук е всичко, което може да ти потрябва.
Невероятно!
Страхотно!
Виж това.
Това са излекуваните пациенти, които са изписани,
от както Франкс работи тук.
- Колко са?
- Николко.
Николко? Това е невероятно.
Това доказва, че държи пациентите болни, за да не могат да се приберат.
Бен Лондон.
Килия 44, шизофреник, починал през 1989-та?
- И?
- И? Той не е мъртъв!
Говорих с него тази сутрин.
Не те разбирам.
Д-р Мортън ми спомена за пациент, който избягал от килия 44 преди години.
Сигурно Бен е този, който е избягал.
И Франкс се опитва да го прикрие
като казва, че е умрял.
Когато са го открили и са го върнали тук...
... дори не са се постарали да го махнат от списъка на починалите.
Точно така.
Какво мислиш?
Незнам.
Все нещо си мислиш!
Можеш да ми кажеш. Заедно сме в това.
Чудесно.
Кухнята е затворена.
Я да видим...
праскови...
сос, пудинг...
руло...
Точно каквото докторът е поискал.
Краставички?
Краставички.
Кетчуп?
Кетчуп, кетчуп, кетчуп.
Хванах те!
- Кой си ти?
- Кларк!
Какво си ми направил?
Къде съм?
Какво се е случилос мен?
Всичко е наред. Сара, погледни ме!
Работим заедно в болницата. Не помниш ли?
Виж. Мисля, че си забравила да вземеш лекарството си.
Вземи няколко от тези и ще се почувстваш добре.
- Съжалявам.
- Всичко е наред.
Просто не разбирам...
кое е истина и кое е сън...
Хайде.
Ела.
Добре.
...нахлува в района по-късно днес...
като може да донесе бури и ниски температури...
И сега повече информация за топ-новината днес...
обратно към Питър Гарсия.
Шериф Джонсън предупреди, че заподозрения
който бе задържан в подозрения за убийство...
трябва да се смята за въоръжен и особено опасен.
Познат е под псевдонимът Дрейк Андресън.
около 175 см, тъмна коса...
с татуировка на паяк на врата.
Който има информация, водеща до задържането му
моля да се обади в Шерифството на Кърксайд.
- Какво е станало?
- Господи - добре си!
- Някой е убил Д-р Мортън.
- Какво?
Страх ме е - не мога да вярвам на никой.
- Дрейк е избягал.
- Какво?
Чух го по радиото. Избягал е тази нощ.
Ако е бил той, сигурно вече е далеч.
Претърсиха всичко наоколо много внимателно.
Онзи детектив иска да ни зададе няколко въпроса.
Не сега. Отивам да говоря с Франкс.
- Какво?
- Отивам да говоря с Франкс.
Отвори скапаната врата.
Франкс, знам че си вътре! Отвори вратата.
Господи.
- Не е бил Дрейк!
- За какво говориш?
Говорих с ченгетата - бил е арестуван преди 20 минути.
- Откраднал е кола в Далас. Тръгвам си.
Чакай, чакай.
Незнам какво става тук.
Ела с мен, ако искаш, но аз няма да остана тук.
Добре. Чакай, тръгвам!
Ела с мен до офиса да взема някои неща.
Хайде.
Искам да съм сигурна, че охраната...
ще може да задържи пациентите заключени.
Няма да са в безопасност тук. Никой няма да е!
Ще кажа на Бети, че тръгваме.
Добре.
Но бързо - искам да сме колкото може по-далеко.
Добре.
Всичко ще е наред.
Нищо няма да се случи с всичките тези ченгета отпред.
Ето.
Ами ако това не го прави човек?
- Какво имаш предвид?
- Ами ако Мортън е бил прав?
Ако нещо се е случило тук в сградата...
и никога не е било забравено?
Кларк...
Било е човек.
Ако е бил пациент - сега всички са заключени.
Всичко е наред.
Връщай се. Още малко и идвам.
- "Пред очите ти е!"
- Кларк, там ли си?
Точно пред очите ти.
Просто не разбирам,
кое е истина и кое е сън.
Диагнозата ми е шизофрения.
Сара.
Благодаря за помощта, полицай.
Имам списък с пациентите.
Ще е в червената папка на бюрото ми.
Няма проблем.
Имате номера ми.
Добре, благодаря!
Защо ме упои?
Дадох ти успокоително.
Държеше се много странно.
Ти си била.
Трябваше да се сетя онази вечер, когато...
припадна.
Грешиш.
Бен ми каза, че отговорът е пред очите ми.
- Кой?
- Килия 44. Бен Лондон.
Сигурно те е видял вечерта, когато си убила сестра Хендрикс.
Затова ми каза, че отговорът е пред очите ми.
Килия 44 е празна.
- Не ме лъжи.
- Използва се за склад.
Ти си тази, която ми каза...
да не вярвам на шизофреници...
Мога да докажа, че е там.
Ето те. Търсих те.
Нещо не е наред?
Бен!
Бен! Бен, какво става?
Защо не ми каза че е била Сара?
Ще те пусна навън.
Така ще можеш да отидеш на сигурно място.
Но искам да видя лицето ти.
Предполагам, че е време да си ходиш у дома.
Това хлапе, което виждах да бяга по коридорите?
Странно е, че се разхожда през нощта?
Може би атмосферата ти влияе?
Не съм луд, Сара.
Сега поне знаеш, какво е чувството да си луд.
Това е усещане, което никога няма да забравиш.
Ей, красавецо!
Имаме работа.
Момчетата не са играчки, Лес!
Той беше най-болният пациент, с който съм се сблъсквал.
Ето те и теб. Търсих те.
Трябва да знаеш къде ти е мястото!
Бих искал да променя това място към по-добро!
Ето защо дойдох тук.
Бети, включи на 1-ви канал.
Приготви колата ми.
Къде са ключовете за лекарствата?
Няма значение.
"Това писмо е във връзка с...
таксите по стажа на Кларк Стивънс.
В следствие на нелепата му смърт
бихме искали сумата да бъде възстановена.
Моля, обадете се в административния отдел."
"Бен Лондон - диагноза шизофрения
с хронично множествено раздвоение на личността...
избягал на 8-ми Януари 1989-та година"
- Здравейте, д-р Франкс.
- Ти!
Кларк, побърка ли се?
Аз съм Бен!
- Бен Лондон!
- Бен Лондон.
Помниш ли ме, Ал? Онова малко хлапе.
Онова, на което ти и Хендрикс...
и всички останали така и не опитахте да помогнете.
Бен Лондон.
Слушай. Мога да ти помогна.
Прекалено е късно за това!
Помощ!
- Ало! Обаждам се от "Кънингъм Хол".
В мазето съм Отвън има полиция!
Помогнете ми!
Хайде, Сара.
Ти си толкова прецакана колкото и аз.
Принадлежим един на друг.
Хайде, скъпа. Излез от ъгъла!
Подлудяваш ме.
- Нищо не съм направила.
- Знам. Просто...
Върнах се тук...
за да се отърва от спомените свързващи ме с това място.
За съжаление, ти стана част от тях.
Но аз съм същата като теб.
Толкова съжалявам...
но не мога да оставя нещата недовършени.
Бен, аз мога да те предпазя.
Открих досието ти.
Взех го...
и ще го пазя за теб.
Къде?
Можем и двамата да избягаме.
Дори няма да разберат, че си бил тук.
Кларк.
Кларк го няма.
Кларк дори не съществува.
Превод: Деян Касабов dk@piccadilly.bg
Тайминг: [няма] [като за 1ви път - толкова]
...