Sabrina (1995) (Sabrina (1995).CD1.ShareReactor.srt) Свали субтитрите
на северния бряг на Лонг Айлънд,
недалеч от Ню Йорк...
имало едно голямо, голямо имение
почти замък,
където живеело семейство на име Ларъби.
Имало прислуга в имението...
и прислуга извън имението.
Лодкари се грижели за лодките...
и шест бригади градинари.
две за солариума...
останалите за земите...
и три на повикване при забави.
Имало и специалисти за вътрешните тенис кортове...
и за външните тенис кортове...
за външните басейни и за вътрешните басейни.
А над гаража...
живеел шофьор на име Феърчайлд...
дошъл от Англия преди много години...
заедно с Ролс-Ройс...
и дъщеря на име Сабрина.
Освен всичко друго...
Ларъби бяха известни с партитата, които даваха.
Малко хора можеха да правят такива.
Никога не валеше в нощта на партитата на Ларъби.
Ларъби не биха го позволили.
Там беше и Мод Ларъби...
която наследи Корпорация Ларъби...
когато съпругът й почина на 13-тата дупка на игрището за голф Пебъл Бийч.
Скъпа, иди да поприказваш с полковник Морган.
Изглежда отегчен. Сенаторе!
Трябва да ви запозная с някой.
Мод беше на корицата на "Форчън".
Там беше и Лайънс, по-големият син...
който завърши Йейл на 19 години...
и пое компанията от майка си...
насочи я към фибро-оптиката...
и донесе стотици милиони на семейния бизнес,...
което са доста сериозни пари.
Не искам да купувам повече мрежи тази година.
Те никога не са достатъчни.
Казах, че офертата изтича в 10:00 ч.
10:08 е, Робърт.
Лайнъс бе обзет от времето.
Но най-важното е,...
че там беше и Дейвид...
по-младият син...
който влизаше и излизаше от доста училища и още толкова връзки.
Беше хубав, чаровен, забавен и романтичен.
Необичайно е да срещна толкова красива жена...
с чувство за хумор и ирония...
поезия...
и боядисана коса.
Дейвид правеше рекламите.
Сабрина?
Сабрина, слез долу.
Тя го разсмива.
- Свърши ли с багажа.
- Остроумна ли съм?
Чудя се дали Париж е достатъчно далеч.
Не, наистина. Мислиш ли, че съм забавна?
Ти си весела. Можеш да бъдеш водеща на ток-шоу.
Сабрина, цялото ти време е обсебено от Дейвид Ларъби...
а това не е професия.
Слез от това дърво.
След минута.
Това си ти, Сабрина.
Здравей, Дейвид.
Мисля, че чух някой.
Не, няма никой.
Сабрина?
Прекарваш живота си на това дърво...
и е време да стъпиш на земята.
Знаеш какъв късмет е, че семейство Ларъби
имат приятели, които ще ти дадат работа, 75 00:06:56,024 --> 00:06:58,551 за да придобиеш опит в Европа?
Времето, прекарано в Париж, ще бъде от полза за теб.
Ако майка ти беше жива, щеше да е толкова щастлива.
- Тя винаги е искала това.
- А какво ще стане, ако той ме забрави?
Как да забравиш някой, който дори не съществува?
Не исках да кажа това, Сабрина.
Просто мисля, че...
има други неща пред теб, освен тази мания.
Надявам се да го разбереш.
Благодаря ти, татко.
Лека нощ.
Трябва ми помощ.
Къде отиваш? Рано е.
Достатъчно ми е час и половина, за да си тръгна.
Трябва да проверя Токийската борса, преди да затвори. Лека нощ.
Лайнъс, Андрея Колсън ми каза, че си уволнил сина й.
Той е идиот.
Но тя беше шаферка на сватбата ми.
- Тя е една от най-добрите ми приятелки.
- Това е бизнес, мамо.
Виж ще оставя нещо в стаята на Дейвид.
Когато се съвземе от тази любовна седмица...
кажи му, че съм оставил тирантите му обратно в гардероба.
Не можеш да си тръгнеш сега. Няма да видиш фойерверките ми.
Няма нищо, мамо. Но съм имал разходка с пони и нарисувано лице.
Лека нощ.
Влез.
Дойдох да се сбогувам.
- Какво?
- Не се показвай.
Ако те гледам, вероятно няма да мога да кажа това.
Моля те, не казвай нищо.
Утре заминавам за Париж,
за много дълго време.
Не очаквам да мислиш за мен, докато ме няма.
Не мислеше за мен дори, докато бях тук.
Просто искам да ти кажа,
че мисля, че си по-добър, отколкото всеки друг.
Искам да кажа, че каквото и да мислят или казват, аз знам истината.
Ти си прекрасна личност.
Великодушен.
И ако за теб има някакво значение, знай, че някой...
далеч от тук мисли за теб.
И ако мога да направя нещо за теб...
Можеш ли да ми донесеш една от тези малки Айфелови кули?
Боже мой!
Добре дошла във "Вог", Сабрина. Говориш френски, нали?
- Не.
- Не?
Искам да кажа, не говоря.
Извинете, бихте ли повторили въпроса?
Както виждаш имаме много обувки. Много е важно.
Знаеш, че говоря много добре английски.
Грим!
Опъваш гънките по плата на роклята. Върви да снимаш.
Много важно е...
- Мартин, губим светлината!
- Да, идвам!
Колан.
Ингрид, побързай.
Сложи си лещите.
Другият.
Другият. Този, хубавият.
Госпожице! Бихте ли освободили кабела!
Сабрина! Сабрина, машината!
Не мога да чакам дълго. Цял ден ли ще се мотаем?
Не се притеснявай за Мартин.
Аз я измъчвах. Сега тя измъчва теб.
Успехът е да намериш някой, когото да измъчваш.
Но ти си там само от две седмици.
Съмнявам се, че всеки човек в Париж мисли, че си идиот.
Само, защото още не съм се срещнала с всички.
Сабрина, не се самоизмъчвай!
Дай си шанс.
Независимо, че си далеч от тук
опитвай нови неща...
погледни света с други очи, намери си нови приятели.
Недей да мислиш постоянно за... знаеш за кого!
Добро утро, Том.
Тя е добре.
Не се е приспособила съвсем.
- Нещастна е. Знам го.
- Казах ти да не я изпращаш.
Г- н Том, може би не трябва да се намесвам в това, но...
но когато за първи път дойдох в тази страна, бях самотна...
като Сабрина.
Бях и по-пълна.
И попитах Бог, "Защо съм тук?"
Казах, "Защо Господи?"
Но нямаше отговор.
И спрях да плача.
Отне ми 11 години!
Благодаря ти, Роза.
- Спомена ли Дейвид?
- Само, че живота без него...
е "безнадеждна пропаст на мъка и отчаяние. "
Вярвам на повечето от думите й.
Ето така! Точно така, обърни се повече!
Така, към мен. Погледни ме!
Така е добре!Да! Не мърдай!
Хайде, вдигни крака си!
Да. О, да.
Ще пийнеш ли с мен?
- Феърчайлд.
- Добро утро, г-не.
Хей, Лайнъс!
Имаш ли минутка?
Дейвид, някога идвало ти е наум,...
че си служител в компания "Ларъби"?
Виж Лайнъс, срещнах някого.
Помниш ли адреса на сградата? Парк Авеню 389.
- Не се шегувам.
- Твоят офис е на 48 етаж.
- Това наистина е някой.
- И къде е проблема?
Поканих я на вечеря този петък...
и не искам ти и мама...
Това момиче е умно. Тя наистина е умна.
Това изобщо не съм го чувал преди.
Виж, Лайнъс, тя е истинска жена.
- Тя не е, нали знаеш...
- Транс-сексуална?
Не е случайна. Тя е лекар.
- Всъщност детски лекар.
- Как я срещна?
Бях на това парти,и на детето на домакините му стана лошо.
Закарах ги в спешното на "Ленъкс Хил"...
и тя беше дежурна, и вече се срещаме.
Какво стана с болното дете?
Когато се запознаеш с нея, опитай се да ме представиш в добра светлина.
Знам, че изглеждам добре, но се опитай да звучи добре.
Спомени за моите постижения.
Моите качества.
Ти можеш да бъдеш изобретателен.
Излъжи, става ли? Тя каза, че родителите й те познават.
- Как се казва?
- Тайсън. Елизабет Тайсън.
"Тайсън Електроникс Тайсън"?
- Тайсън, не знам, Тайсън.
- Ето ги безделниците.
С какво си изкарвате прехраната?
Страхотна шапка, майко.
Добро утро, синеоки.
Доведи я. Ще се опитаме да те представим добре.
Вие и в събота ли работите?
Сряда е, Дейвид.
Познай какво.
Дейвид излиза с дъщерята на Патрик Тайсън.
- Я, виж ти!
- Да, г-не?
Мак, дай ми Харви.
Харви, искам да започнеш да изкупуваш акции на "Тайсън".
Не много, за да не забележи някой. Това е.
Надявам се, тя да не прилича на Патрик.
Веднъж и баща ти да не лъже.
- Ти си прекрасна.
- Благодаря.
- Аз съм Мод.
- Приятно ми е.
- Лайнъс.
- Чувала съм много за вас от баща ми.
- Наистина ли си доктор?
- Не, измислил си го е.
Току-що стана заместник на шефа на педиатрията...
и й казах, че болницата може да разчита на нас...
за няколко милиона долара.
Той да не е второ поколение филантроп, а?
Само притисни.
Харесвам Луи.
Той е забавен и сладък и много добър фотограф.
Но някой стои на пътя му.
Дали този Дейвид, когото ти спомена случайно...
40 или 50 пъти, откакто пристигна тук?
Звучеше, повече като илюзия.
Той ми правеше компания.
Така ли мислиш?
Илюзиите са вредни.
Те нямат недостатъци.
Пристигнах тук от Прованс...
сама, необразована.
На осмия месец, не повече от година...
седях в кафенето, пиех кафе...
четях глупости в едно списание.
И тогава, не знам как...
не беше вече безсмислица.
Излязох на дълга разходка...
и намерих себе си в Париж.
Ти приличаше на целуната от самотата
беше самотна.
Това е просто място за начало.
- Съжалявам за партито ти.
- Няма нищо.
Сърдит ли си? Гладна съм.
Ще ти кажа какво ще направя.
Ще ти напълня гореща вана, ще си направим голям омлет.
Имаш ли яйца, сирене, зелен пипер, домати?
Нямам, зелен пипер. Нямам домати.
Е, добре, тогава ще направя...
някакъв супер омлет.
Дейвид, ти си най-добрия.
Смяташ, че да приготвя гореща вана и омлет...
се равнява на това да спасиш живота на петгодишно дете?
То спаси моя.
Боже, милостив си към мен.
Добре. Защо не се ожениш за мен?
Добре, защо не?
- Не се шегувай с тези неща.
- Добре...
Защо пък не?
Знаеш ли какво е това?
Да, това е, когато се правим нещата заедно...
и спим в една и съща стая...
и държим един на друг без да ни е грижа за другите.
Тогава приемам.
Наистина ли?
Защо?
Г- н Ларъби?
Дейвид! Каква приятна изненада!
Той е на среща. На обяд е с...
Рон. Рон. Трябва да говоря с теб.
Имам среща.
Кога за последен път съм идвал тук?
Прав си.
Чудех се защо толкова те уважавам.
Нещо притеснява ли те, Дейвид?
Накара ме да започна тази връзка,
за да можеш да се обединиш с Тайсън.
Накарал съм те? Бих горял в ада, ако излъжа, че това е така.
Ти ме умоляваше да те представя пред Елизабет в добра светлина.
Не си споменал и дума за плановете ти да направиш предложение на Патрик.
"Говори за моите постижения," каза.
"Моите качества. Бъди изобретателен. "
"Излъжи,"каза.
Не мога да го направя, Лайнъс.
Не съм готов да поема този вид ангажимент.
О, разбирам. Тя е попитала за датата на сватбата.
Не знам какво ми стана. Тя лекуваше дете...
аз бях със смокинг.
Не съм в състояние да се грижа за жена.
Елизабет е лекар и милионерка, Дейвид.
Не би могла да бъде бреме.
Ти не я заслужаваш, но изглежда тя те обича.
Това не те ли притеснява малко?
Искам да кажа... нейното душевно здраве?
Всичко това е някаква загадка.
- Това е възможност.
- "Възможност "
Какво очакваш да направя?
Да се откажа от сливане за милиарди долари,
защото имаме роднинска връзка?
Какво правиш? Това беше просто въпрос!
Погледни тук.
Няма и драскотина.
Това нов начин да смениш темата ли е?
Никой във света няма плосък екран с такава големина...
освен Патрик Тайсън, и е дяволски устойчив.
Притежава най-новите технологии в града...
и всеки на Уол Стрийт го знае.
Имаме доста съперници в това сливане и ни трябва всяко предимство.
- Говориш за живота ми.
- Плащам за живота ти, Дейвид.
Моят живот, прави твоя възможен.
- Това ме обижда.
- Мен също.
Погледни се.
Завърши правен факултет. Никога не излезе от бара.
Отиде в бизнес факултет. Не си се приближил до офиса.
Учеше езици - не ги говориш...
инструменти - не свириш.
Имаше сериозни гаджета - не си излизал втори път с тях.
Да виждаш характер в това?
Кой си ти, та да ми говориш за близост?
Твоята представа за дълга връзка...
да дадеш на партньора си шанс да си поръча десерт.
Нямам време за десерт. Прекалено зает съм в тази компания.
Възрастен мъж си, Дейвид. Свърши нещо.
Елизабет Тайсън е най-доброто нещо, което някога ти се е случвало...
и това говори добре за теб.
Бих искал да вдигна тост.
За моето момиченце...
Д- р Елизабет Тайсън, талантлив педиатър.
и за бъдещият ми зет, Дейвид Ларъби щастлив SLB/ задник/.
Просто се шегувам, Дейвид.
Ние всички сме щастливи.
Не само, заради вечното щастие на една прекрасна двойка,
но и заради две страхотни компании.
Наздраве.
Искам да ви пожелая цялото щастие и късмет, които заслужавате.
И...
може би първото ви дете ще бъде момче.
От "Серпико" е.
Кажи на Йоши да донесе "Порт Бело".
- Вие сте лингвист.
- Да.
Доста пътувах, преди да се омъжа за Патрик.
Бях стюардеса.
Сега ги наричат обслужващи полети.
Наистина ли?
Обзалагам се, че все още мога да изправя седалката ви.
Всеки път, когато се опитват да са забавни, изглежда като перверзия,
или заплаха.
- Виждам.
- Използвай го.
...и със сигурност ми казва че й липсвам...
и праща на всички вас цялата си любов.
Но какво каза за годежа?
Не си й казал.
Не знам как. Не знам какво да й кажа.
Кажи й, Скъпа Сабрина,
Животът е сън! Твоят сън свърши.
Знам, защото ние испанците...
Скъпа Сабрина:
Въпреки, че съм сигурен, че това ще бъде шок за теб...
мнението ми е, че трябва да ти го кажа...
за твое добро е.
Знам колко са силни чувствата ти...
и затова толкова неохотно ти пиша.
Аз съм в Париж, но ти си някъде другаде.
Съжалявам, Луи.
Не трябваше да правя това.
Бих искал да ти помогна,
но това, което искаш да оправиш, не се оправя в леглото.
Трябва да го оправиш тук.
Скъпи татко,:
Това е последното ми писмо от Париж.
Вероятно ще си бъда у дома, преди да го получиш
Не се притеснявай да ме посрещаш. Бих искала да те изненадам.
Невероятно. Толкова бързо отмина.
Гертруд Стейн казва...
"Америка е моя родина, а Париж, родният ми град. '"
Винаги ще мисля така за Париж.
Толкова искам да разбереш, какво значи той за мен
Застудя, но не ми е студено.
Някой на улицата свири "La Vie En Rose. '"
Правят го заради туристите,
но винаги се изненадвам колко ме разчувства това.
Означава да гледаш живота през розови очила.
Само в Париж, където светлината е розова
тази песен може да се почувства,
но ще я донеса, когато се прибера в къщи
и ще я нося в себе си, където и да отида.
Обичам те, татко.
- Какво правиш?
- Карах се с Мод.
Трябва да бъда на партито за рождения й ден.
- Добива сила като съм наблизо.
- Да? Какво ще й купиш?
Портативна факс машина.
Сантиментален глупак.
Лесно ти е на теб.
Радва се, че най-после определи датата на сватбата.
Никога не си й купувал подарък.
Тя не казва така.
Взех й един малък Пикасо.
Опаковат го в града.
- Какво ще ми струва това?
- Не знам.
Кой е новият кандидат за Тайсън? "Юнисат"?
И няколко други компании.
В брой или с акции?
Харесва ми, когато говориш мърсотии.
Върни се тук! Извинете ме.
- Какво е това?
- Куче.
- Защо?
- Това е подаръкът на Елизабет за мама.
Чувства вина за отсъствието си от партито
Замина на някакъв семинар.
Трябва да отида да прибера подаръка за Мод.
Искам да знаеш нещо, Лайнъс.
Радвам се за Елизабет.
Би трябвало. Тя е страхотна.
Умна, независима, и дяволски красива.
- Защо ти не се ожениш за нея?
- Разкарай се.
Шегувам се.
Здравей.
Как си?
Страхотно съм.
А ти как си?
Добре.
Изненадана съм да те видя тук.
Е, познаваш ме.
Така ли е?
Да те закарам ли?
На път за вкъщи ли си?
- Да.
- Е, това е възможност.
Не мислиш ли?
Знаеш ли, не мога да си спомня името на улицата.
Дусориъс Лейн.
Какво? Там живея аз.
- Светът е малък.
- Голяма улица.
- Не ме позна, нали?
- Да.
Разбира се, че те познах.
Ти си моя съседка...
от Дусориъс Лейн.
А ти си Дейвид.
Със сигурност съм.
- Един незначителен Ларъби.
- О, по какъв начин незначителен?
По приятния може би, но моля без съжаление.
Можех да се закълна, че познавам всяко красиво момиче на северния бряг.
Мога да се закълна, че територията е доста по-голяма.
- Всъщност, това беше отдавна.
Чух отнякъде, че си сгоден и ще се жениш.
О, да! Така е, но и двамата...
сме доста заети хора...
и е доста трудно да се срещаме.
Помогни ми да отгатна.
О, не. Това е доста забавно.
- Моля.
- Тук има отбивка.
Точно щях да кажа това.
Би ли дошла за по питие.
Каква добра идея.
Изглежда, че ще има парти.
Утре вечер.
Тук се правят чудесни партита.
Значи си идвала на тях.
Не, но гледах светлините отдалече.
Какъв е повода? Твърде късно е за парти по случай годеж.
Всъщност, годеницата ми е в Калифорния.
Партито е по случай рождения ден на майка ми,
но ти вероятно знаеш това.
Чуй.
Партито започва в 9:00.
Ще дойдеш ли?
Наистина ли искаш?
Много. Ако можех да ти кажа колко.
Здравей, Сабрина.
Здравей, Лайнъс.
Сабрина?
- Добре ли прекара в Париж?
- Да, благодаря.
Изглеждаш порастнала.
Сабрина?
- Защо продължава да го повтаря?
- Трябва да намеря баща си.
Ще си взема багажа по-късно.
- Чакай малко.
- Благодаря за возенето.
- За какво говориш?
- Не.
Донесох ти шал, Джоана. Истински парижки шал.
- Ще ти покажа как да го връзваш.
- Той видя ли те?
- Да! Не. Кой?
- Баща ти.
О, Сабрина!
За излизане.
За да не излизаш.
За майтап.
По-хубаво е от Коледа.
Кой направи това?
Аз.
Надявам се да се справя с това до утре вечер.
Утре вечер е партито за рождения ден на г-жа Ларъби.
Да, аз съм поканена.
- От кого?
- От Дейвид.
Разбира се, той не ме позна, когато ме покани.
Сега познава ли те?
Предполагам, че е шеговита покана.
Може би ще се опитам да го оправя.
Тате, моля те?
Обещах си това, преди много години...
през всичките тези години, стотици пъти...
хиляди пъти...
и ето, че сега съм поканена.
Извинете ме.
Здравей.
Ти си тук.
Да, тук съм. Това е истината.
Красива си.
Както и ти.
Изглеждаш добре.
Страхотно парти, Мод.
Толкова съжалявам, че Елизабет не може да бъде тук.
Както и аз. Подари ми куче.
Не мога да повярвам, че съм тук.
Веднъж бях на парти в една вила в Прованс.
Не познавах никого.
Ротшилд беше там. Всички говореха на френски.
Не разбирах нито дума.
Но се чувствах доста по-удобно от сега.
Ето, изпий това възможно най-бързо...
и ще те накара да се чувстваш по-силна.
- Дейвид.
- По-добре ли си?
Не, още.
Повярвай ми - ще бъдеш.
- Кой точно Ротшилд?
- Бъба.
Не е ли забавно?
Елизабет избра ли си вече рокля?
Все още правим списък на гостите. Вече са повече от 600.
Това са само от едната страна.
Това не са гости за сватба, това е цял град.
Спри. Става възхитителна.
Елегантна и семпла. Пищна, но с вкус.
Евтина, но скъпа.
- Здравей.
- Къде беше?
$23 за килограм.
Ще изчезнат за няколко минути Яж бързо.
Ти си принцеса.
За теб.
- Коя е тази?
- Коя?
Това момиче. Тази със Дейвид.
О, ами..това е
Тя е просто..
Боже мой!
Това е Сабрина.
Дейвид я познава от двегодишна.
Но не е била облечена така когато е била двегодишна.
Пие шампанско яде морски деликатеси...
косата й е навита устните - червени...
зъбите бели, а той поръча песен за нея.
Това не ми харесва.
Е, Сабрина.
- Кога се върна?
- Вчера.
Честит рожден ден, г-жо Ларъби!
За момент не те познах.
- Заради късата коса е.
- Това е най-малкото.
Не е ли изненада, мамо?
Определено е така, сине.
Танцувай с мен.
Сега ли?
Докато музиката върви. По-трудно ще е, когато спре.
Хайде.
- Дейвид!
-Да?
Знаеш ли, че съм била на всяко парти, което е правено тук.
Точно там, наблюдавах от дървото.
Като прилеп.
А сега сме тук и танцуваме пред Бог и пред всички.
Трябвало е да ти обръщам повече внимание.
Не знам какво съм си мислел.
За себе си.
Хубаво ми е да те прегръщам.
Така ли?
Знаеш ли колко си красива?
Ти си ослепителна.
Ослепителна?
Неочаквано се върна в живота ми като ярка светлина.
Върнала съм се в живота ти?
Не мисля, че осъзнаваш какво направи с мен.
Тогава по-добре ми кажи.
Ти промени всичко.
Тя му е като сестра, Патрик.
Аз имам сестра. Не танцуваме по този начин.
Това е Сабрина. Иди и виж.
Не мога да повярвам, че това се случва.
Ти си абсолютно променена.
А ти си си все същият.
Перфектен си. И все още си такъв.
Да?
Нека отидем някъде да поговорим.
Ние говорим.
На друго място.
Моля те.
Не съм те виждал от години.
Не съм сигурен, че съм те виждал някога.
Ела с мен.
За малко.
- Може да отидем...
- В солариума?
Какво?
Трябва да е в солариума.
А ти ще донесеш бутилка шампанско...
и ще сложиш две чаши в задния джоб на сакото си.
Не мисля, че имам какъвто и да е заден джоб на сакото си.
Била си внимателна.
И оркестъра ще свири...
"How Can I Remember?"
Да.
Ще им кажа да го направят.
И тогава...
Ще се събудя.
Страхотно. Благодаря много.
Оценявам го. Ще се видим после.
- Имаш ли минутка?
- Не точно сега, всъщност.
- Имам среща.
- Сигурен съм.
Дейвид, какви ги вършиш?
Луд ли си?
Right smack dab in front of your prominent...
и параноичния ти бъдещ тъст...
се натискаш с дъщерята на шофьора!
- Ние танцувахме.
- Спри да танцуваш.
Не мога да танцувам и да пийна със стар приятел ли?
На глупачка ли ти приличам?
Никога не съм се мислила за глупава. Но май съм.
- Не съм направил нищо.
- Но го планираш!
- Откъде знаеш?
- Майтапиш се, нали?
Дейвид, ти си ми като роден син.
Аз съм твой син, мамо.
Точно така!
Родилните ми болки продължиха 21 часа, преди да дойдеш на бял свят.
Докторите ме умоляваха да взема болкоуспокояващи...
но им отговорих, че не бих направила нищо което да навреди на детето ми.
Е, промених си мнението.
Ако скъсаш с Елизабет, кълна се, ще те убия.
Не знам. Има нещо в Сабрина.
Мисля... знам, че звучи лудо,
но мисля, че се влюбвам в нея.
-О, Боже!
- Виж, не съм го планирал.
Не мога да помогна. Тя е толкова...
Някак... сензационнна.
Последният път, когато каза това...
струваше на семейството милион и половина долара.
- Този път е различно.
- О, толкова е оригинално.
А Елизабет? Най-накрая намери точното момиче,
което има точните родители, които притежават точната компания.
- Помоли я да се омъжи за теб.
- Всъщност, тя ме помоли.
Мамо, излез навън и си духни свещичките.
Не мога ли да изпратя някой?
Какво мислиш, че иска Сабрина?
Целият си живот е живяла над този гараж...
и с очила на носа, от това дърво..
наблюдавайки нашите партита.
Сега ти я покани.
Ти, с твоето "Ролекс" сако или каквото и да е.
Казваш й да се срещнете в солариума
Тя знае, че ти ще се появиш там с бутилка шампанско.
Нищо не може да се направи.
Тя знае какво ще последва. Полет за "Martha's Vineyard".
Вила, отрупана с храна и цветя.
Запазени места за ложа на някое скъпо шоу. Питиета в "Карлайл".
Ден или два след това, ще падне като Нориега.
Ти не я познаваш, не знаеш как ме кара да се чувствам.
Не мога да съм сгоден за някой, когато се чувствам така.
- Седни.
- Не мога да говоря за това сега.
Просто седни.
- Какво?
- Седнах на чашите!
Не мърдай. Повикай д-р Калауей. Той е на бара.
- Кой сложи чаши на стола?
- Кървя!
- Може ли да говорим за това по-късно?
- О, Боже!
Лайнъс, остани с него.
Скъпи, не се притеснявай! Просто се повдигни... малко.
Боже!
Зле ли е?
Сабрина. Тя ме чака.
Аз ще се погрижа за нея.
- Лайнъс!
- Здравей, Сабрина.
Имам съобщение от Дейвид. Няма възможност да дойде.
Той ме изпрати.
Съжалявам. Разстроена си.
Разбира се.
Да. Не.
Не знам.
Малко съм уморена.
Защо той не дойде?
Беше тръгнал. Имаше инцидент с чаши.
Седна на чашите за шампанско.
- Добре ли е?
- В спешното е.
В спешното?
Има драскотини от чашите.
Беше малка шега.
Можеш ли да ме закараш да го видя?
Той ще се оправи.
Няколко шева. Можеш да го видиш утре.
- Това за какво е?
- Част от съобщението...