Sabrina (1995) (Sabrina (1995).CD2.ShareReactor.srt) Свали субтитрите
Пратиха те да се договориш с мен, нали?
Те?
Като адвоката от филмите.
Той отива при неподходящата прислужница..
или актриса, или дъщерята на шофьора...
и казва, че семейството й предлага 100,000 $...
за да стои далеч от техния син.
"Не,"казва тя. " 150,000 $."
200,000 $.
Не.
Милион.
Няма уважаващ себе си адвокат, който да предложи по-малко.
Няма уважаваща себе си прислужница...
която не би приела.
Добро момиче.
През целият си живот, съм го обичала.
Така ли?
Мислех, че съм го преодоляла.
Изненада, изненада.
Не възразяваш ли?
Да възразявам? На теб?
Погледни се.
Ти си като нежен бриз, който помита цялата къща.
Дори и този бриз...
да идва от къщата над гаража?
Вече сме в 90-те Сабрина.
Така ли казаха.
Това свиреха и в нощта, преди да замина за Париж.
Тук често я свирят.
Той танцуваше тук с някого.
Да.
Често го прави.
А тази вечер, ти искаше това да си ти.
- Всичко остава в семейството.
Никога не съм мислела, че танцуваш.
Лудо нали?
В офиса ме наричат Бодженгъл.
През всичките тези години, не съм те виждала да го правиш...
на среща с приятелка с шампанско.
Преди не съм го правил.
Не си го искал.
Невъзможно ли е да повярваш, че искам да танцувам...
с най-красивото момиче на партито?
Благодаря.
Да, невъзможно е да повярвам.
Тогава, не ме познаваш.
За малко да забравя.
Остатъка от съобщението на Дейвид.
Благодаря. Имах нужда от това.
- Какво направих?
- Не, извинявай.
Не, не трябваше... Имаш отпечатък от пръстите ми, на лицето си.
Може би е нужно някои съобщения да получаваш лично.
Ще видиш Дейвид утре.
Лека нощ.
Мак, трябва да отсъствам следващите два дни.
Отмени насрочените срещи направи нов списък.
Самолетът да бъде готов за 9:00 ч. утре сутрин...
И подготви вилата във "Виниард".
Не знам. Цветя, свещи, певци.
- Чудесно парти, Лайнъс.
- Благодаря.
Звънни на секретарката на Дейвид. Тя се занимава само с това.
Защо не? По дяволите, буден съм. Ти си будна.
Не си ли? Добре, във всеки случай й се обади.
Благодаря ви много, че дойдохте. Приятно ми беше. Лека нощ.
Боже! Куче!
Какво е това... епидемия на сънна болест?
Добре, слушай.
Дейвид не търпи болка, така че искам да му дадеш комбинация...
от морфин и нещо..
Не знам...
Добре, без морфин, но нещо силно...
и го разбъркай с таблетки за сън, като "Халсион".
Не могат да го докажат, Франк.
Нямаме представа.
Мод мисли, че са оставени на стола от някой от гостите.
Няма да осъди собствената си майка.
Добре де, той не като мен.
Чакай, няма да тръгнеш така на работа, нали?
- Би ли ни оставил за момент?
- Разбира се, г-н Ларъби.
Тайсън каза ли нещо, след като си тръгнах снощи?
Учуди се, че всички си тръгват.
Може би трябваше аз да говоря със Сабрина.
И какво ще й кажеш?
"Сабрина, ти си много красива...
но Дейвид лесно губи интерес.
Той само се занася с теб. "
Мога ли да кажа това на жена? "Той само се занася с теб"?
- Кога трябва да се върне Елизабет?
- В четвъртък.
Дали бихме могли да я повикаме по-рано?
Не искам да се опитвам да проваля годежа му.
Всичко това стана за 24 часа. Мога да го поправя за 48.
Харесвам Сабрина. Винаги съм я харесвал.
Но не и, когато целувката й ми струва милиард долара.
Не ме интересува как изглежда косата й.
Добро утро.
Добро утро.
Идвах да те заведа при Дейвид.
Благодаря ти.
Може ли да ме чуе?
- Здравей.
- Здравей.
Подсуши ли чистачките на колата си?
- Как се чувстваш?
- Не съм свикнал още.
Така ли е?
- Боли ли те много?
- Много ли ме боли?
Виж каква малка ръка имаш.
Познай какво ми се случи.
Знам.
Знам. Чувствам се ужасно.
Аз също.
Как се чувстваш ти, Лайнъс?
Трябва да останеш малко тук, Дейвид.
Искаш ли да остана с теб?
Чуй.
Имаме прекрасна сестра и диета от червено желе за два дни.
Той наистина трябва да си почива.
- Г-н Лайнъс ще излиза ли днес?
- Днес има друга работа.
О, много добре, г-жо.
Сигурен съм, че следващия път ще бъде по-отговорен.
Не се притеснявай.
Ще се видим.
Благодаря ти.
Знаеш ли...
чудех се.
Имаме лятна вила във "Виниард" и вече не я използваме.
Исках да я предложа на пазара.
Възнамерявах да й направя няколко снимки...
на които да изглежда по-голяма, отколкото е.
Разбрах, че се интересуваш от фотография,
и си мислех, че може да се заемеш.
Едно пътуване не би навредило.
Хеликоптера ще ни вземе оттук. Самолета е на Republic.
Много ли искам?
Съкращава времето при трафик.
И всички тези задръствания.
- Не, благодаря.
- Нещо за пиене г-це Феърчайлд?
- Сабрина.
- Какво красиво име.
- Керъл.
- Извинете. Да ви донеса ли нещо?
"Пелегрино".
Същото.
Мак, нещо от Грейнджър? Някой друг от SEC?
Не, кажи на всички тях, че ще им звънна, когато мога.
Наистина хубаво име.
Как го получи?
Баща ми чете.
От една поема е.
"Прелестна Сабрина, чуй къде е твоето изящество...
под стъклените, хладни, прозрачни вълни...
в преплетените коси на лилиите извити като шлейф...
в кехлибарените ти коси. "
- Кехлибарени коси... това е...
- Керъл!
Извинете.
Невероятен самолет.
Хубав е.
Никога не съм виждала подобно нещо.
А, да.
Никога ли не поглеждаш през прозореца?
Когато имам време?
Какво става с цялото това време, което спестяваш с хеликоптера?
Събирам го.
Не, не е така.
И какво значи тази поема?
Това е приказка за феята на водата...
която спасява девицата от орис, по-зла от смъртта.
- Сабрина е девица.
- Сабрина е спасителката.
Винаги ли изглежда така?
Не знам. Не съм бил тук от години.
Как може да имаш такова място и никога да не идваш тук?
Не знам, за Бога. Предполагам.. аз
Не съм имал никой, с когото да го споделя.
Предполагам.
Винаги можеш да си наемеш някой.
Не, почакай, не мен! Къщата, моля.
Ти в къщата. Това я одухотворява.
Не обичам да се снимам. Изглеждам..
депресиран.
Депресиран ли си?
Може би това не е точната дума.
Коя е точната дума?
Не знам.
Самотен, може би.
- Мислиш, че е смешно?
- Не.
Просто, очаквах да кажеш нещо друго.
Не, предполагам, че си права. Забавно е.
Лайнъс Лараби е самотен.
Съжалявам. Накарах те да се почувстваш неудобно. Да излезем!
Искаш ли един изглед от околноста?
Разбира се.
- Кой?
- Всичките.
Повече, невинаги е добре, Лайнъс. Нещо, е по-добре от повече.
Направи една.
Не разбирам нищо от...
Недей да снимаш. Просто гледай.
Океан, океан, океан.
Странно рибарско селище. Океан, океан.
Фар. Момче отива към фара.
Това е работа за теб.
На какво ли прилича това?
Що за човек би работил като пазач на фара?
Всеки път, когато погледна през обектива се изненадвам.
Сякаш се намирам в разказа който ти разказа.
Що за човек приема работа като пазач на фара?
Мисля, че цял живот съм снимала...
много, преди да имам фотоапарат.
Извини ме.
Добре, обади им се, мамо. Вдигни офертата с половин пункт, не повече.
Не повече. Тук? Отвратително.
По-засегната е, отколкото предполагах.
На два пъти щеше да се разплаче.
Губя си времето тук. Не знам какво друго да опитам.
Добре, приключих.
Добре, да обядваме тогава, и после вероятно...
ще направим снимка на острова като тези тук.
Липсва ли ти Париж?
Не още, но ще ми липсва.
- Харесало ти е там, нали?
- Харесва ми.
Вероятно мразиш.
Какво? Защо?
Всичко, което доставя удоволствие.
Работещите здраво, знаят кога да спрат и да се забавляват.
Каква хубава сграда.
Вече никой не строи с тухли.
Това е от късната 1800 год.
В Париж, биха я сметнали за нова.
- Надявам се да не я сринат.
- Няма.
Притежавам целия парцел.
Подарих на града половината къщи.
Знаеш ли...
затворите са пълни с хора, които не си дават почивка.
Виж това момче, което събира кутийки.
Ще го върнат зад стените, заради дребно престъпление.
Набелязан е. Остават си аутсайдери до края на живота си.
Не е честно.
Единствения шанс, който са имали е къща на половин цена...
това може да им помогне да си стъпят на краката.
Извинете.
- Може ли да ни снимате?
- Да.
Ето с това тук.
Приключи ли?
- Мисля, че не мога да хапна нищо повече.
- Твърде късно е да те освободя.
Знаеш ли, че не си точно такъв, какъвто те описват хората.
О, така ли?
Какъв казват, че съм?
- Знаеш.
- Не.
Ами...
Че си единственият в света жив донор на сърце.
О, лошо.
А как ти звучи това?
Той мисли, че морала са рисунки по стените...
а скрупулите са пари от Русия.
Това е гадно.
- А ето и любимото ми...
- Не, схванах картинката.
Достатъчно е.
Помниш ли дъжда, сутринта, когато прекарахме заедно?
Съжалявам.
Баща ми трябваше...
...да закара майка ти и Дейвид в града на урок по музика.
Колко голям беше?
Не знам. 14- 15 годишен.
- Трябва да е било обой.
- Обой?
Беше недоразумение.
Той си мислеше, че ще ходи на уроци по безделие.
Тази сутрин валеше?
Имаше буря.
Страхувах се, и влязох в къщата...
и се опитах да запаля лампата, но бях в шок.
Мислех, че ще ме удари мълния.
И ти остана с мен целия ден...
докато баща ми не се прибра.
И ти не плака. Беше смело дете.
Бях по-изплашена от теб, отколкото да не ме удари ток. Всеки се страхуваше.
Това ли е причината да не си женен?
Вероятно не вярваш в брака.
Вярвам.
Затова никога не съм се женил.
Затова пък Дейвид, вярва във всички феи.
- Ето затова го харесвам.
- Е, и аз го харесвам.
Всъщност го обичам. Не знам как да се справя с това.
Когато беше дете, обичаше да идва в офиса.
Сядаше до бюрото на баща ми и пишеше бележки.
След това ни четеше написаното.
Един ден, той просто спря. Не мога да си представя...
Само това ли говорят хората за мен?
Беше хубав ден.
Малко ти беше трудно с мен, мисля.
Предполагам, че ще го използваш много внимателно.
- Кога ще станат снимките?
- Утре.
Ще ми ги донесеш ли в офиса?
Разбира се.
Е, лека нощ тогава, прелестна Сабрина.
- Лайнъс!
- Да?
Баща ми веднъж попита Дейвид...
защо е спрял да идва в офиса.
А Дейвид каза, "Кому е нужно това?
Нали Лайнъс е там. "
Виж, върша реална работа в реалния свят.
Дейвид наблюдава от северния бряг.
Знам, че работиш в реалния свят, и ужасно добре се справяш.
Обзалагам се, че не си направил една грешна стъпка от тригодишен.
Но това е работа.
Кога ще живееш Лайнъс?
Беше приятен ден.
Благодаря.
Отворено е.
- Къде беше? В града?
- В Мартас Виниард.
Лайнъс ме помоли да направя снимки.
Лайнъс го е направил?
Толкова неща ми харесват в теб, татко.
Но знаеш ли кое харесвам най-много?
Решил си да станеш шофьор, за да имаш време да четеш.
Цял живот съм си те представяла...
Седящ на първата седалка на красиви и скъпи коли...
чакайки някой Ларъби и четейки.
Пекохме си миди.
Лайнъс ги опече.
А толкова ме беше страх от него.
Очевидно е.
- Какъв беше като дете?
- По-нисък.
Погледнах през прозореца...
и видях някой, беше млада жена.
Тогава си казах, "Какво прави млада жена навън на двора...
по това време на нощта?"
Гледах, взирах се и видях Сабрина.
Говореше. С кого говореше?
С мъж. Не с баща си, защото не беше толкова висок.
Беше Лайнъс. Сабрина излиза с Лайнъс.
- Беше г-н Лайнъс.
- Сабрина излиза с Лайнъс Ларъби?
- Толкова е странно.
- Мислех, че е гей.
- Г-н Лайнъс не е гей.
- Не "весел " Просто момче.
Лайнъс Ларъби е гей? Това му отива повече.
Лайнъс Ларъби е хетеросексуален.
- Още спи.
- О, това нормално ли е?
Щом вие го правите, защо и той да не го прави.
Будеше се от време на време.
- Питал ли е за някой?
- За Бърт и Ърни.
Бихте ли му казали, че Сабрина е тук?
Бих могла да му кажа, че и папата е тук, но едва ли ще му направи впечатление.
Трябва да отида до града, но ще се върна в 7:00.
Бихте ли му казали?
Отчетите за полугодието официално ще са готови в 4.:00.
Международните искат среща в 5:15. Харви се обади.
Нали знаеш онази наша стара тухлена сграда, в Мартас Виниард?
Да.
Чувала ли си, че ме наричат световен жив сърдечен донор?
Нека Рон намери някакво намаляване на данъците...
да дарим сградата на града.
- А ако няма?
- Тогава да забрави.
О, и искам два билета за довечера...
за което и да е шоу на Бродуей, за което никой не може да намери билети.
И маса в "Карлайл" за питие.
- За кого?
- За мен.
Знам. Рядко ходя на театър.
- Рядко?
- Не си падам по театъра.
"Падаш"?
Най-трудно се намират билети за мюзикълите на Бродуей.
Добре.
Това означава, че актьорите периодично...
ще танцуват и неочаквано ще пеят песни.
Забрави за данъчните облекчения.
Кажи на Рон, че подарявам сградата на града.
И искам да ползвам половината от къщата.
Сабрина Феърчайлд.
Влез.
- Здравей.
- Здравей.
Седни. Настанявай се удобно.
Благодаря.
Голям е.
Това е мястото, където върша реална работа в реалния свят...
за да преживявам.
Запомнил си.
Не се случва всеки ден. Желаеш ли малко кафе?
Не, благодаря.
Някои от тези са много добри.
- Май не си изненадан.
- Не съм.
Това е необичайна гледка за къщата.
Ами...
Нали каза, искаш да изглежда по-голяма.
Извинявай.
Не, имаше...
Ето.
Трябва да признаеш, че са красиви.
Вероятно, бих...
ако ми позволиш.
Намерих себе си в Париж.
Приятел ми каза това.
- Липсва ли ти?
- Да.
Бях изгубен, но сега се намерих.
- Шегуваш се.
- Мой ред е.
- Ти си много фотогеничен.
- Защото съм хубавец.
Не, не си.
Не колкото Дейвид.
Никой не е хубав колкото Дейвид...
освен Дейвид.
Не му го казвай, докато не се оправи съвсем.
Сигурна ли си, че не искаш нищо?
Кафе с мляко, охлюви, френска храна?
- Билети за театър?
- Билети за театър?
Реших да направя първата стъпка.
За какво са всички тези френски неща? Добрият живот? Да знаеш кога да спреш?
Може би, това беше лоша идея.
Не, добра идея е.
Това беше предпочитаната ми храна във Франция.
Имаше едно малко местенце на "Пигал". Там хапвах два пъти в седмицата.
Заповядайте. Наздраве.
Не е ли по-добре, ако се яде с пръсти.
- Имаш ли нещо против?
- Не.
Не, ако не го правя за да си изгоря пръстите.
Хубаво е. Много хубаво.
Интересно е. Трябва да пробваш някога и със супа.
Разхождах се навсякъде из Париж.
Разхождах се от Монмартър до центъра на града.
По брега на Сена, има четири мили за разходка...
от остров "Сейнт Жермен" до моста на "Аустерлиц".
Това значи да преминеш по всички мостове на Париж...
двадесет и три от тях.
И ако си харесаш някой и ходиш всеки ден...
с кафето си и списанието...
и да слушаш реката.
Какво ти каза?
Това е между мен и реката.
Забавно е да те слушам...
учудваш ме и звучиш...
- Какво?
- Не знам.
Някак различно.
чувствам се различно.
На работа нямам...
Обичам действието...
но...
понякога се чудя по-късно, особено...
чудно ми е...
как би изглеждало...
да прекарам известно време на място което харесвам, като...
не за няколко дни...
а за истинска промяна.
Всъщност, си го мисля от доста време.
Просто.. просто... не го знаех докато...
...ти...
- Какво всъщност казваш?
Не съм сигурен.
Правя това, което баща ми правеше.
Той правеше това, което баща му е правил.
През целия си живот...
Никога не съм избирал.
Всичко се повтаря, става все по-познато.
- Но...
- Не мислиш за Париж.
Не, вероятно си права.
Как бих могъл?
Загубена кауза, а?
Не бих помислила за никого, че е загубена кауза.
Колко е часът?
9:45.
Забравих. Помолих на сестрата да каже на Дейвид, че ще отида при него.
Той вероятно спи.
- Да тръгваме.
- Не, прав си. Не мога...
Хайде. Да повървим малко.
Има ли нещо, което не харесваш в Париж?
Колко скъпо е всичко.
Е, аз се научих да казвам: "Не, просто гледам. "
Как да кажа, "Това е, което искам"?
Как да кажа...
"Това, което искам е пред мен"?
Не си спомням.
Донесох ти чай...
и малко цветя, за да разкрася стаята ти.
Да не си гледала пак "Остатъците от деня"?
Нали знаеш, че тя не се разбираше с него.
Тя вече не е малко момиче.
Изглежда малко... Не знам... отдалечена в момента.
Тя не принадлежи на имението. Не принадлежи и на гаража.
Има много хора между тях.
Изпий си чая и заспивай.
- Здравей.
- Дейвид.
- Как се чувстваш?
- Страхотно.
Сякаш съм бил за известно време на легло.
- Мак каза, че си отишъл на театър?
- Просто вечеря.
Мароканска кухня, на пода, и много канела.
- Какво каза Калауей?
- Оздравявам бързо.
Вече мога да ям и на пода.
Беше хубаво. Благодаря.
Връщаш се в града ли?
Не, ще го направя по-късно. Мисля, че няма да спя тук.
Лека нощ.
Лека нощ, Лайнъс. Благодаря.
Е...
ти.
Мислех си за теб.
Така ли? И какво си мислеше?
Мислех си, че не можахме да пийнем в солариума.
Не го направихме. Ти прати Лайнъс.
Сигурен ли си, че можеш да ходиш?
Дейвид, какво ще стане?
Вероятно чашите за шампанско са заплаха, и ще взема от пластмасовите.
Приключих със стъклата.
Можем да докуцукаме до солариума и да продължим оттам...
- Исках да кажа - след това.
- След какво?
Ами, глупости. Каквото и да е. Не знам.
Така ли?
Е, не съвсем. Толкова ли е лошо?
Можем да говорим и по-късно за това, нали?
Да.
Но утре.
Наистина мисля, че трябва да си почиваш.
Лека нощ, Дейвид.
- Добро утро, г-не.
- Как прекарахте в театъра?
- Влез Мак.
- Не е зле, а?
Искам да ми вземеш два самолетни билета за Париж.
Един на мое име, един на името на Сабрина Феърчайлд.
Това е.
- За кой ден да е полета?
- За утре.
О, замалко да забравя. Семейство Тайсън ви очаква.
- Имаме ли насрочена среща?
- Не и в моя бележник.
Току-що се появиха. Поканих ги в офиса на Дейвид.
Майка ми, тук ли е вече?
Взех същите неща и за племенника си. Дадох му огромен офис.
Никога не е там, така че го ползваме за трапезария.
Това са поканите.
Решихме да използваме рециклирана хартия.
- Защо винаги изглежда мръсна?
- О, Мод!
Сега, коя ти харесва повече, тъмнокафявата или бежовата?
- Какъв е проблема, Патрик?
- От моя гледна точка - проблем няма.
Чувствам се като... как беше тази дума,
- когато много мъже вървят след теб.
- Курва.
Повече ми харесва "дебютантка. "
Още някой иска да е в едно легло с "Тайсън Електроникс".
- Познаваш ли посредниците?
- Аха.
Внушително предложение.
Пари, пазар...
и не желаят да ми дават съвети как да ръководя бизнеса си.
Е, какво ласкателство за теб, Патрик.
Как отказа?
Казах им, че на практика с теб сме семейство.
Не бих могъл вероятно да се занимавам с това предложение в момента.
Добре.
Но, Елизабет пристигна у дома снощи.
Обадила се на Дейвид.
- Имахме усещането, че...
- Ти. Ти имаше усещане.
Имах усещането, че той не е нетърпелив, както би трябвало...
да я види.
Но той не е на себе си, Патрик.
Той пострада.
Под въздействието на силни успокоителни е.
Иска да бъде перфектен, преди да се срещне с нея.
Така си помислих и аз.
Добро утро.
Виж, имаш ли нещо против друго пътуване извън града?
Имам малко работа, която искам да обсъдя с теб.
- Работа?
- Да.
Чудех се, дали може да се срещнем следобяд.
Не знам. Има нещо, което трябва да свърша.
Би значило много за мен.
Този малък "леприкорн" ни заплашва завоалирано.
Нямаше заплаха.
Бихме ли могли да направим нещо?
Всичко е под контрол.
Утре заминавам за Париж.
Какво?
Дълга история.
- Харесвам дългите истории.
- Тази няма да ти хареса.
Опитай.
Нещата със Сабрина се развиват.
Свързахме сме.
Имаме доверие един в друг.
Снощи, докато хапвахме пиле...
й казах, че животът ми има нужда от коренна промяна.
казах й, че мисля да се махна...
да се преместя в Париж.
Тя мисли, че това е добра идея.
- И тя ти повярва?
- Нещо повече.
Мисля, че ще пожелае да тръгне с мен.
Откъде знаеш?
Така както реших да сменя коаксиалния кабел с фибро-оптичен,
че чиповете на "Интел" ще променят историята,
че модната линия на Синди Крауфърд ще стане голям хит.
Просто знам.
Ето и как ще завърши.
Сабрина заминава с мен в Париж.
Магьосникът Дейвид се връща при Елизабет.
Аз се връщам от Париж и подписвам документите.
Сливането е завършено.
Ще направим големи пари...
и ти ще можеш да си купиш къща в Тоскана.
Аз имам къща в Тоскана.
Какво ще стане със Сабрина?
Тя е възрастна.
Смяташ да я изоставиш?
Боже мой!
А как мислиш да стане това, мамо?
Да не мислиш, че съществува приятен начин да се направи?
Не знам какво да си мисля.
- Просто, не искам Сабрина да е...
- Какво?
Нещастна?
През всичките тези години, ти никога не си поглеждала някой...
на следващия ден, след като сме установили контрол над бизнеса му.
Правеше си прическа или празнуваше.
Мисля, че остарявам.
Чувствам се ужасно.
Вземи хапче.
Внимавай! Все още съм твоя майка.
И ме научи на всичко, което знам.
На това не съм те учила.
Извини ме. Трябва да се обадя на някои хора.
Г- ца Феърчайлд. Очакваше ви по-рано.
Ще му кажа, че вече сте тук.
Може би не е толкова добра идея. Не му казвайте, че съм тук.
Но той ми плаща, за да му казвам. Сабрина Феърчайлд.
Започнах да се притеснявам.
Защо?
Този е любимият ми въпрос от твоите.
Не искаше ли да идваш?
Попитах първа.
Аз попитах втори.
Бях...
чудех се, докато обикалях Манхатън, тази сутрин.
Трябва да направя нещо...
или може би...
да не те виждам повече.
Това е смешно, защото ние...
не сме били...
Е, освен неочакваната...
Но как би могло тава да е проблем?
Ако двама души...
Аз попитах първа.
Ами...
какво щеше да кажеш... ако...
ти предложа...
нещо старомодно, мисля.
Старомодно?
Неуместно.
Добре. Харесва ми неуместно.
Така ли?
Подстригал ли си се?
Тони.
Тони?
Да. Защо? Мислиш, че трябва да отида на бръснар?
- Не, но...
- Тони беше бръснар и на баща ми.
Той е на 94.
Може би, ръцете му вече треперят...
но си служи с тях.
Просто, всичко това е...
Е, какво е неуместното?
Искам да дойдеш в Париж.
- Искаш да кажеш да замина за Париж.
- Искам да дойдеш в Париж...
със мен.
Наистина ли заминаваш?
Ти си виновна.
Ти ме убеди, че нещо в живота ми липсва.
Като какво?
Като живот.
- Не мислех, че си ме слушал.
- Слушах те.
Ще дойдеш ли? Не казвай не.
Ще дойдеш ли?
- Току-що се върнах.
- Какво от това?
Сега кажи да.
- Можем да заминем утре.
- Утре?
- Трябва да говоря с Дейвид.
- Просто го остави.
За седмица - две няма да се сеща.
Предлагаш ми да го оставя, така ли?
- Бизнес сделка...
- Не е бизнес.
Не каза ли, че всичко е бизнес?
Не, но звучи като мен.
Какво ще му кажем?
Не почуках.
Ето билетите.
А за другите неща ще имам грижата.
И, лека нощ.
Това е.
Искаш ли вечеря?
Мога да поръчам.
Не разбирам какво се случи.
- Дори не те познавам.
- О, да, познаваш ме.
Дори не ме интересуваше.
Боже, благодаря.
Интересувах се от Дейвид.
Той имаше всичко, което исках, затова исках да избягам...
и го направих, заминах за Париж.
Пишех в моето глупаво списание и отрязах тъпата си коса...
и се върнах по-глупава от всякога. О, Лайнъс!
Толкова съм щастлива с теб.
Направи ме толкова щастлива.
Не мога да направя това.
Какво става?
- Беше права.
- За какво?
За всичко.
За всичко, което се случи.
Всичко беше лъжа...
всичко, което ти казах...
от момента, в който донесох чаши и шампаско в солариума.
Не ти вярвам.
Направих сделка с теб.
Предложих ти себе си.
Направих дяволска сделка.
Имаше сватба.
Имаше сливане.
Ти се намеси.
Планът беше да те заведа в Париж...
после да те изоставя...
за да те махна от пътя ни.
Сабрина мисля, че нищо...
Какви са другите неща, за които ще се погрижат?
Какво?
Тя каза, "другите неща. "
Апартамент за теб в Париж...
и банкова сметка.
Колко?
500,000 франка.
Първата ти оферта беше по-добра.
Можеш да имаш повече.
Не искам повече.
Не искам нищо.
Забърка се в тези неприятности заради мен?
Хеликоптера, самолета...
Не ми беше неприятно.
Наистина ли съм толкова лоша за Дейвид, толкова неподходяща?
Дъщерята на шофьора. За това ли беше всичко?
Не е това.
Заради едно парче синтетика.
- Синтетика?
- Нищо лично.
Може ли?
Париж винаги е добра идея.
Бях щастлива там.
И ти можеше да бъдеш.
Ще те закарам у дома.
Аз ще летя към дома.
Ще има музика, където и да отиде.
По-добре си.
О, да.
Много по-добре.
Утре ще ми свалят конците.
Ами ти?
- Откъде идваш?
- От града.
Дълъг ден.
Мисля, че трябва да поговорим.
Планирам голямо парти по случай махането на конците.
- Мислех да започнем...
- Бях с Лайнъс.
Знаеш ли, от всички момичета, които познавам...
научих нещо...
Това песен ли е?
Ти си единственото момиче, с което съм танцувал само веднъж.
Два пъти.
Какво?
Как бих могъл да забравя? Имаше ли шампанско?
Бях на осем...
а ти взимаше уроци по танци...
и с мен се упражняваше у дома.
Напускам града, Дейвид.
Мисля, че знам това.
Спечелих билет за Париж.
Късметлийка.
- Еднопосочен?
- Да, можеш ли да си представиш.
Сама ли ще пътуваш?
Да.
Приятно пътуване.
- Ти си тук.
- Както и ти.
Звънни на Сиатъл и Токио. Кажи им да спрат строежа.
После на Рон и Тайсън и им кажи...
че има спешна среща относно сливането днес.
Вземи моя билет за Париж и го презавери на името на Дейвид Ларъби.
- Искам да се видя с майка ми...
- Лайнъс!
Трябва да я видя веднага щом дойде.
Добро утро, Дейвид. Да ти донеса ли малко кафе?
Не? Добре.
Имам изненада за теб.
Да? И аз за теб.
От години те наблюдавам как работиш...
но си мислех, че имаш някакви граници, как можа...
Как можа, Лайнъс?
Как можа да причиниш това на мен и на нея?
Как можа да стигнеш толкова далеч?
Какво по дяволите те кара да си мислиш, че си прав?
Навикът.
Виж, Дейвид.
Опитах нещо, но не се получи.
Искам да кажа, че се получи, но не наистина.
Искам днес да заминеш за Париж...
със Сабрина.
- Какво?
- Всичко това беше бизнес тактика.
Но не се получи.
Загубих концентрация.
Провалих всичко...
но знам, че мога да го поправя.
Манипулирах я...
обърках я...
но тя е обичала само теб през целия си живот.
Ти знаеш какво иска тя.
Ти знаеш какво винаги е искала.
Иди при нея, докато не е станало късно.
Още нищо не е загубено.
Тя ще те направи щастлив.
Не искам загуби теб, както дома си.
Какво ще стане с Патрик и сливането?
Ще издухаш милиарди долари заради това ?
Ясно.
Тръгвай.
Хайде. Не пропускай самолета.
Г- це Мак, искам веднага да дойдете в офиса ми.
Къде е?
Когато майка ти и аз дойдохме за първи път тук...
тя готвеше, аз карах, и нямахме много разходи.
След няколко години имахме вече 15,000 $.
По това време возех г-н Ларъби, стария.
Той никога не сваляше стъклената преграда между нас.
Той извършваше много трансакции на борсата...
а аз внимавах.
Когато той купуваше, и аз купувах. Когато продаваше - продавах и аз.
Тате, да не искаш да ми кажеш, че имаме половин милион долара?
Малко повече от два милиона.
Майка ти и аз бяхме щастливи тук, Сабрина.
Винаги сме мечтали какво би станало, ако направим това за теб.
Два милиона долара надминават нашите очаквания.
Но дори и ти, надмина моите.
Знам, че такива са нарежданията, но това е грешка.
Давам ви нови нареждания. Има промяна.
Просто започвайте. Ще ви звънна пак.
Благодаря ти, че дойде толкова бързо.
Трябва да ти разкажа една история.
И после искам да ми кажеш...
как ще свърши всичко.
През всичките тези години...
си изкарал толкова пари...
и не сподели с нас как го правиш.
Ще ти го кажа сега, Джоана.
Омъжи се за мев, заради парите ми. Хората непрекъснато го правят.
Не ми е смешно, Томас...
а все пак имам чувство за хумор.
Тогава се омъжи за мен по любов.
Спешно какво? Какво спешно има?
Скъпи, само ако знаех.
Сигурна съм, че има перфектен отговор на този въпрос.
Взех си роклята. Изглежда превъзходна.
- Какво по дяволите става?
- Един момент, Патрик.
Какво чакаме?
- И за какво са ти Зигфрид и Рой?
- Момент, Патрик.
Познаваме се от доста време.
При нужда сме играли твърдо но...
Мисля, че имаме здравословен респект...
към индивидуалните ни бизнес способности.
Видяхме възможностите от това сливане, и мисля, че никой не се съмнява...
че би могло да бъде авантюра с огромен успех.
Би могло да бъде?
Предложих ви тази спешна среща, за да ви информирам, че в този момент, брат ми Дейвид...
...Закъснява. Съжалявам.
- Извинете, всички.
- Какво правиш тук?
Елизабет и аз решихме да си пристанем.
Наистина?
- Дейвид, къде е Сабрина?
- Е, ще се сливаме ли наистина?
Коя е Сабрина?
- Не си заминал с нея?
- Очевидно не, Лайнъс, щом съм тук, нали?
Вероятно получава напитки в момента.
- Кой?
- Сабрина.
- Коя е Сабрина?
- Дъщерята на шофьора.
- Не я наричай така.
- За ивестно време беше с Дейвид.
След това изведнъж се прехвърли към Лайнъс.
Изглежда е решила, че само той притежава власт.
- Така ли ти каза той?
- Той ми каза всичко, Лайнъс.
И не си се срещнал с нея преди да замине? Не си говорил с нея?
Разбира се, казах й сбогом. Мисля че й пожелах късмет, или може би не съм.
Казах й, че не приемам остатъци от трапезата на брат ми...
казах й да не го приема лично...
и че винаги сме били доста щедри към бившите си жени.
Уверих я, че ще бъде достатъчно компенсирана.
- Казах ти! Обича я.
- Кого?
- Опакован ли е багажа му?
- Да.
- Чий багаж?
- Твоят. Само една чанта.
Чакай малко. Опаковала си ми дрехите? Ходила си в апартамента ми?
- Аз я накарах.
- Рових в чекмеджето с бельото ти.
Хареса ми да докосвам "Shroud ".
Ето, подпиши това. Твоето позволение за завършване на сливането.
И това.
С което ми даваш новия пост, който заслужавам.
Колата те чака долу...
хеликоптера е на "Ист" и 60-та.
Самолетния ти билет е сменен за "Конкорд".
Отлита след 39 минути. Ще пристигнеш там преди нея.
Върви Лайнъс. Не мисли!
- Тя вероятно ме мрази.
- Ще й мине. На всеки се случва.
Това е лудост.
Очаквате да захвърля всичко и просто да си замина?
- По-добре ще е да тичаш.
- Мисля, че всички сте луди.
Лайнъс, знаеш, че те обичам.
Няма по-горда майка от мен.
Но мисля, че е време да напуснеш родния дом.
Но първо подпиши това.
Ако ме извините...
оказва се, че има по-важен ангажимент.
Сега! Патрик, дългът, който това сливане ще натрупа...
ще стане съществена причина за реструктуиране на две отделни системи,
което генерира два отделни парични прихода.
Предлагам ви много бърз преглед на края на последното тримесечие...
на всяка една от системите на двете компании.
Как направи това?
Правихте ми копия за финансовото състояние на компанията 17 години.
Просто приехте, че не бих ги чел.
Давай. Кажи го.
Ти не я заслужаваш.
Така е.
Знам.
Но се нуждая от нея. Не се нуждая от нищо друго.
Време е да се потрудиш за това.
Просто искам да я направя щастлива.
Улица "Бо'з Арт" 13.
Внимание, моля.
Последно повикване за свръхзвуков полет на "Конкорд" за Париж...
пътниците към изход 34.
"Ер Франс" ви пожелава приятен полет.
За първи път ли летите на "Конкорд" г- н Ларъби?
Да.
Но не отивате в Париж за първи път?
Всичко ми е за първи път.
"Париж винаги е добра идея," каза ти.
Каза, че бих бил щастлив тук.
Но не бих могъл без теб.
Как разбра къде да ме намериш?
От баща ти.
Казах му, че се нуждая от теб.
Казах му, че ще те направя щастлива.
Обещах му.
Мислех, че всичко е лъжа.
Както и аз.
Но нещо се случи.
Беше лъжа...
а после беше като сън.
Не знам как да ти повярвам.
- Как мога някога да...
- Защото ти ме познаваш...
по-добре от всеки друг.
Мисля, че знаеш, че те обичам...
и ми обеща...
ако има нещо, което би могла да направиш за мен
Имало едно време...
на северния бряг Лонг Айлънд...
недалеч от Ню Йорк...
едно много голямо имение...
по-скоро замък.
През целия си живот съм следвал нечии стъпки.
Спаси ме, прелестна Сабрина.
Ти си единствената, която може да го направи.
И в този доста голям замък, живеело едно малко момиченце...
и животът й там бил доста приятен...
и много, много скромен.
Но един ден...
момиченцето порастнало...
и зад стените на замъка стъпило на твърда земя...
и опознало света.
превод - verannika