1492 - Conquest Of Paradise (1992) (ConquestOfParadise.CD2.sub) Свали субтитрите
Сигурно такъв е бил светът в самото начало.
Ако ще променяме туземците,
трябва да е чрез убеждаване, а не чрез сила.
Никой няма да види тази земя такава, каквато я видяхме ние.
Дойдохме с мир и чест.
Тук няма диваци, но скоро ще се появят.
Приемете ги като свое семейство, зачитайте убежденията им.
Кражбата се наказва с камшик. Насилието - с меч.
Ти.
Утапан.
Утапан. Колумб.
Къде намери това?
Благодаря! Не мога да пикая в река от злато.
Вижте!
Злато ли е?
- Не.
Помогни му!
Направи нещо!
Молете се за него.
След смъртта на Алонсо осъзнах колко сме уязвими
на тези острови и колко още имаме да учим.
Жителите на всеки остров ни посрещаха с щедрост и доверие.
Заради внезапната ни поява,
те ни смятаха за богове и се държаха с нас, като с такива.
Дори с тяхна помощ не намерихме много злато.
Без да броим ценните предмети, дарени в знак на подчинение.
Ти говори пръв.
Кажи му, че благодарим
за гостоприемството.
Той каза, че знае.
Кажи му, че някой от хората ми остават тук,
за да построят форта. Искам да се държи добре с тях.
Кажи му, че ще се върнем. Много от нас.
Той пита колко.
Колкото листа има това дърво.
Ще има и други след тях.
Защо?
За да донесат божията слава.
Той каза, че си има Бог.
За да донесат и лекарства.
Той каза...
- Че има лекарства.
Кажи му, че се възхищаваме на народа му.
Той знае, че искате жените и златото.
Пинсон се разболя. Обхвана го треска,
която не искаше да напусне тялото му.
Трябваше да се връщаме в Испания.
39 мъже, доброволно останаха на острова,
за да строят форт. Нарекох го "Рождество".
За седем месеца не видяхме нищо,
което да напомня за цивилизациите, описани от Марко Поло.
Нито градове, нито мостове, нито златни храмове.
Не видяхме континента, но аз знаех, че е наблизо.
Корабите ми не бяха натоварени с подправките и златото,
за които говорих, но тази земя опияняваше мислите ми.
Единственото, за което мечтаех беше да се върна
в този неизследван рай.
Това беше възможност за ново начало.
Трудно ще се отървете от вашия пророк.
Напротив.
Сам си кове кръста.
Насладете се на аромата на тютюна.
Опитайте!
Казвате, че това е индиански порок?
Не виждам къде е удоволствието, което ще го превърне в грях.
Индианците нямат такава дума, Моксика.
А имат ли такива мисли?
Те са такива, каквито ги е създал Бог.
Кой Бог?
Природата е техният Бог. Откриват го навсякъде.
В листото, в камъка, в мидената черупка.
Целите острови са в гори.
Извинете ме, дон Христофор, кажете нещо за златото.
Виждал съм и по-чист метал Има ли още?
Повече от признателни сме, Христофор.
Достатъчно.
Добра защита имате.
За обикновен човек.
Вашето второ пътешествие. 17 кораба, 1500 души.
Благодарение на вас.
Дон Христофор Колумб, дон Франциско де Бобадия.
Може да ви е от полза.
Много добре е запознат със законите ни.
Чух, че ще назначавате губернатори на островите.
Бих искал да ви предложа кандидатурата си.
Простете ми, дон Фрациско, но постовете вече са заети.
Мога ли да попитам от кого?
От двама много способни мъже.
Убеден съм, че са такива.
Франциско много разбира от държавно управление.
Ще имаме нужда от нотариус. Свържете се с моите хора.
Франциско е съдия.
- Добре.
Ще имаме нужда и от съдия, само че още няма престъпници.
Разбирам, че съм сбъркал.
Колумб няма нужда от услугите ми.
Имате талант да си създавате врагове.
Да не би вече да имам такива?
Не мислите ли, че е опасно да се издигате толкова бързо?
Беатрикс...
Мога да уредя Фернандо и Диего на служба при кралицата.
Това е голяма чест. Не можем да искаме повече.
Повече?! А да останат при майка си?
Не говоря за това.
А за какво?
Ще отсъствам няколко години.
Имам силни врагове в двора, които могат да опетнят името ми.
С кралицата те ще бъдат недосегаеми.
Ще можеш да ги виждаш когато поискаш.
Не осъзнаваш какво говориш.
Напротив. Иска ми се да ти бях дал по-друг живот.
Съжалявам.
Не казвай, че съжаляваш, защото не е така.
Живееш живота, който сам си избрал.
А аз съм избрала теб.
Трябваше да ни попиташ. Та аз съм картограф.
Генерал си на Западна Индия. Поздравления, Бартоломей!
Джакомо не знае как се държи меч.
Дори не съм докосвал меч.
- Има време да се научиш.
Защо се оплаквате?
Това е животът, за който сте мечтали.
Това са твоите мечти.
Не искате ли да помогнете на собствения си брат?
Ще ме изоставите ли?
Кучи син! Все става твоето.
Винаги съм бил на твоя страна. Отидох в Португалия заради теб.
Забравете!
Как бихме могли да забравим? Ние ти вярваме.
Нека ви покажа нещо!
Кажете ми? На кого да вярвам?
Нали сме братя? Имаме кръвна връзка.
Имам нужда от вас. И от двама ви.
Пристигнаха конете. Чудесна двойка.
Върни ги.
- Моля?
Приличат на мулета.
Провървя ли ти с работниците? Какви нае днес?
30 ковачи, 28 зидари, 20 дърводелци, 100 фермера,
20 миньори и доктор Ченка, кралския хирург.
Значи ще имаме и кралско здравеопазване.
ЗАПАДНА ИНДИЯ - 28 НОЕМВРИ, 1493 ГОДИНА
Огън!
Още веднъж!
Къде са?
Ходом марш!
Адмирале!
Хуанито.
Това ли е новият ти свят, адмирале?
Мисля, че диваците имат нужда от урок.
Три глави за всеки отнет живот.
Без милост!
Няма да има отмъщение.
Това бяха братята ни, приятелите ни, сънародниците ни,
а ти казваш, че няма да има отмъщение?!
Това ще бъде измито с кръв.
Ако искаш да запазиш главата си, ще правиш каквото ти кажа.
Те бяха и мои приятели. 39 мъже, които ми вярваха.
Щом искаш война - добре.
Ние сме хиляда, те са десет хиляди.
Кой ще убиеш? Кое племе?
Няма значение.
Моксика, не забравяй с кого говориш!
Дошли сме да останем, а не на кръстоносен поход.
Ще преглътнем гнева си и в името на загиналите
ще изпълним това, за което сме дошли.
Питай го... какво се е случило с хората ми.
Войни дошли от морето, от Карибите.
Племето избягало. Като се върнали,
всички испанци били мъртви.
Маймуната лъже.
Губиш си времето с приказки. По-добре да ги избием.
Не. Ще правим каквото кажа.
Кажи му, че няма да навредим на хората му,
въпреки че можем да го направим.
Ще работим с хората му и искаме мир.
Питай го дали разбира.
Той разбира.
Ще ни съдейства ли?
Каза, че знаеш отговора.
Моксика, трябва ми коня ти.
Моят кон не работи.
Всички трябва да работим.
Не и моят кон.
Прости ми, Моксика, но точно за твоя кон говорех.
Благодаря ти, Моксика.
Сега!
Скъпи синове, в нетърпимата жега
ние строим първия град в Новия свят.
Плановете са на един флорентински архитект,
Леонардо да Винчи.
Ако Бог се смили, ще построим един идеален град.
Опитваме се да свикнем с храната на индианците.
Месото е далечен спомен,
но скоро ще смелим първото си брашно.
Ще можем да си правим хляб
и вече няма да подценявам вкуса му и уюта на дома.
Постоянно мисля за вас: баща ви.
Искаш ли я?
Можеш да я имаш.
За Новия свят, приятелю.
За губернатора на комарите.
Добра готвачка е.
Какво е това месо?
Игуана.
Това е индианско ястие.
Но аз не съм индианец.
Мисля, че Джакомо е прав.
Не можем да ядем само царевица и чушки.
Индианците не могат да работят в плантациите.
Трябват ни черни роби и то преди жътвата.
Конете и прасетата се размножават.
Не мога да ги спра. Сигурно е от жегата.
Трябва да призная, че жегата влияе така и на мен.
Прав си. Фортът трябва да е готов преди дъждовете.
Трябва да се постараем.
Какво имаш предвид?
Всеки мъж трябва да работи.
Всички ние. Включително и благородниците.
Ще има възражения.
Не трябва да има.
Какво казва?
Нищо не е намерил.
Питай го защо.
Спрете го! Върнете го!
Твърди, че нищо не е намерил.
Лъже. Кажи му да сложи ръката си на масата.
Кажи му, че знам, че крият злато от нас.
Кажи им, че така се отнасяме с крадците.
Дон Адриан, не можете да постъпите така.
Не мога.
С една жестока постъпка, ти предизвика хаос.
Племената се съюзяват за война срещу нас.
За това си виновен ти и престъпната ти свирепост.
Това е единственото, което тези маймуни разбират.
Трябваше да го направиш преди много време.
Твоят подход не върши работа.
Ще бъдеш арестуван и лишен от права
до завръщането ти в Испания където ще бъдеш съден.
Имаш ли да кажеш нещо?
От четири години сме тук.
Останахме, защото повярвахме на обещанията ти.
Но не намерихме, нито злато, нито твоя земен рай.
Ти и братята ти се провалихте, сеньор Коломбо.
Бързо, дон Джакомо!
- Какво има?
Извикайте, дон Христофор.
Моксика беше прав. Твоят подход не върши работа.
Трябва да ги намерим.
Чу ли ме? Трябва да ги намериш.
Виждаш ли какво са направили?
Вие сте направили същото с вашия Бог.
Познаваш ли ги?