Reconstruction (2003) Свали субтитрите
Малко магия, малко дим. Нещо витаещо.
Но то не сработва без необходимия тласък.
Малко смях, един мъж...
една красива жена и любов.
Да започнем отначало.
В началото беше един мъж. Не, той не е сам.
Все още.
Това е първата стъпка. Мъжът.
Смехът идва после. Жена. Любов.
Погледнете го.
Можем да започнем така, въпреки че то не започна точно така.
И затова трябва да сме дискретни. Това е важно. Повярвайте ми.
Мъжът влиза в бар. Вижда красивата жена.
Познават ли се те?
Те, изглежда, не се познават, но...
сякаш се разпознават един друг. Кой кого познава?
Това началото ли е или края? Ще разберем след малко.
Това е началото и края. Любов и сбогуване.
Знам, че няма нужда да го споменавам, но все пак го правя.
Помнете, всичко това е само филм. Една илюзия.
Но все пак боли.
Здравей...
Здравей.
- Здравей.
Ще дойдете ли?
Да дойда?
- Да, в Рим.
Самолетът скоро излита. Трябва да побързаме.
Е, какво ще правите?
- Нямам много време.
Алекс.
- Еми...
Еми?
- Да.
Като онази французойка?
- Да, познавате ли я?
Може би трябва да летим за Париж?
- Не, не мисля.
Може би трябва да изчакаме малко?
Да, така е.
Може ли да ви поръчам нещо?
- Чаша кафе, моля.
Не сте ли гладна? Нещо друго?
Две кафета, моля.
Извинете, но какво точно искате?
Искам само да ида в Рим.
Предполагам... Благодаря.
Предполагам, че е твърде рано. Трябва да се опознаем по-добре.
Да, така е.
Знам само, че сте много красива...
- Благодаря.
Ако позволите така да се изразя.
- Да, позволено ви е.
Това ли е всичко, което знаете?
Всичко, което знам е, че ако вие сте моята мечта, тогава аз съм вашата.
Какво искате?
Да ви кажа сбогом.
- Искате да ми кажете сбогом? Сега?
Не. Първо трябва да вляза вътре.
После трябва да седна на маса, или на бара. Няма значение къде.
Аз съм с красива жена. Поръчвам нещо за пиене...
Чаша кафе може би. Изпивам го.
Гледам я в очите.
После й казвам, че я обичам.
Тя ме поглежда и се засмива.
Със сигурност не ме познава, но й напомням за нещо.
По някакъв начин...
Не би трябвало да си тръгна така. Е, предполагам, че трябва да го направя.
Тя ме гледа. Чака.
Нощта напредва. Тя разбира, че не лъжа.
Аз наистина я обичам.
И това е.
Точно това е моментът, в който аз й казвам "Сбогом"
Времето настъпи. Да започнем отначало.
Не е толкова сложно. Имаме четирима души.
Еми и аз, Август.
Ние сме женени.
И Алекс, фотограф, и неговата приятелка, Симон.
Те не са женени.
Алекс и Еми ще се запознаят.
Все още не са, но скоро.
Всеки от тях търси любовта... Горките деца...
Ще е голяма битка.
Битката може да започне.
ЕМИ - ХИЛТЪН
Много е приятно, нали?
Приятно е.
От Моника е. Иска да слезем за по едно питие.
Чуваш ли ме?
- Да, иска да слезем за по питие.
Сега?
- Да. Ще дойдеш ли?
Уморена съм.
Исках да си поговорим с теб. Ще отида и ще ти липсвам тази вечер.
Но ще имаш Моника.
Да, но само за по питие.
- Ще порисувам. Ти върви.
Сигурна ли си?
- Да.
Слушай...
Вече измислих цялата история. Знам как ще се срещнат двамата.
Ще ти разкажа утре. Сигурна ли си, че няма да дойдеш?
Обичам те.
- Аз също.
Няма ли да си вземеш куфарчето?
- Не, всичко, което ми трябва, е тук.
Ще поговорим пак утре.
Как вървят нещата?
- Кои?
Вкъщи, в живота, в любовта.. Не е ли това, което питаме обикновено?
Всичко е наред.
При теб?
- Също е наред.
Това е добре.
- Да, много добре.
Какво би те направило истински щастлив?
Истински?
- Да, напълно щастлив.
Не знам, но дори и да знаех, пак не бих го направил.
Би го направил, напук на всичко?
Да, бих.
Сънувах, че съм с някоя, но не беше Симон.
Не беше нищо специално. Не беше и толкова красива.
Имаше приятна кожа и малки гърди. Но тя беше...
толкова деликатна, почти безпомощна.
И по някаква странна причина, аз започнах да се страхувам...
че мога да я нараня.
Събудих се сутринта почти в паника. Дали наистина съм я наранил?
Честно. Бях напълно... Не знам...
Никога не ме е било толкова страх, че ще нараня някого.
Чувствах се по-отговорен за нея, отколкото за Симон.
Ще се пазиш, нали?
Ти също. Целувки на Нан.
И на Симон.
Ще се разсърдиш ли?
- За какво?
Ако си тръгна?
Знам, че баща ми иска да седнем на по чашка, но аз не искам.
Да, тръгвам. Извини ме. Надявам се, че няма да се разсърди.
И с какво да те извиня?
- Че имам срок за спазване.
Крайният ти срок?
- Да, нещо такова.
Остани още малко. Никога не го виждаш.
Не искам.
- Той иска да бъде с теб.
Не мисля.
- Разбира се, че иска.
Не съм в настроение.
А ние двамата? Има ли шанс да излезем заедно?
Да, разбира се.
- Наистина ли?
Ще те чакам на гарата. И ще пийнем някъде, нали?
Ще се видим на гарата тогава.
Любов моя...
Душиш ме.
Притискаш ме много силно.
Бързо, преди да е дошъл.
- Добре, ще се видим по-късно.
Приятен ресторант.
- Много мило от твоя страна.
Ще тръгваме ли вече? Къде е Алекс?
Трябваше да тръгва. Предава ти извинения.
Както винаги трябва да тръгва...
- Не.
Знаеш как се е посветил на това, с което се занимава.
А ти какво мислиш за това?
Алекс е... сладък.
Сладък?
Обичаш ли го?
Да.
Той обича ли те?
Обичаш ли ме?
- Да.
Защо никога не ми го казваш?
Казвам ти го.
Да, когато те попитам. Иначе не.
Обичам те.
Да.
Чао, Симон.
Беше хубаво...
- Наистина.
АЛЕКС - ЕМИ СТАНЦИЯ НА МЕТРОТО
Добре ли си?
Как мина с баща ми?
- Ти си идиот, знаеш ли?
Отивам за вестник.
- За какво?
Искате ли огънче?
- Не.
Намери ли си вестник?
- Не.
Обичам те.
Надявам се, че го знаеш.
Трябва да тръгвам.
Ще дойдете ли?
- Къде?
В Рим? Самолетът излита след няколко минути.
Рим?
- Да.
Не, съжалявам.
Какво искате?
- Моля?
Какво ще поръчате?
Едно кафе, моля.
Само кафе? Не сте ли гладна?
- Не
Две кафета, моля.
Благодаря. Защо точно Рим?
Мисля, че това е правилното място. Не сте ли съгласна?
Много сте красива, ако позволите така да се изразя.
Позволявам ви.
Алекс.
- Еми.
Благодаря.
Коя сте вие?
- Моля?
Коя сте?
Забравили сте ме?
Моля?
Наистина не ме помните?
Да съм ви забравил?
Разбира се, че не.
Сигурен ли сте?
- Да, сигурен съм.
Това сте вие и...
- Да, значи си спомнихте все пак.
Но закъсняхте.
С пет минути.
Имахме среща в 11, нали?
Нямах представа, че е толкова късно, съжалявам.
Няма значение, щом все пак сте тук.
Няма да заминавате, нали?
- Няма да ходя никъде.
Донесохте ли снимките?
Не.
И за тях ли сте забравил?
Какво точно си спомняте?
Имам няколко тук.
Виждате ли?
- Хубаво е. Какво е това?
Една жена с три възможности за избор.
Да остане там, където е...
да скочи в бъдещето или...
Или?
Останалото знае само тя.
Как ви се струва?
Ще видим.
Още не сте взела решение?
- Още не.
Трябва ми повече време.
Разбира се, допускам го. Време за размисъл.
Това е важно решение, все пак.
Да, така е.
Не се доверявам на фотографи. Трябва да съм много внимателна.
Мога ли да ви вярвам?
Разбира се.
Заклевате ли се?
Защо аз?
Защото, ако аз съм вашата мечта..
тогава вие сте моята.
Еми стои до вратата.
Глава 1... нещо витаещо..
Здравей...
- Здравей.
Добро утро.
Какво ще правиш сега?
- Ще си взема душ.
Толкова си сладък.
Но скоро трябва да тръгваш.
Колко скоро?
- Много скоро.
Толкова скоро?
Това беше, нали?
Наистина ли мислиш така?
- Не.
Добре...
Какво ще правим сега?
- Измисли нещо.
Измисли нещо...
Благодаря.
Имате ли огънче?
- Да.
Не, съжалявам. Оставих си запалката.
Еми, здравей...
ЩЕ СЕ ВИДИМ В 13 ч.
Вече се върна?
Как мина?
- Чудесно.
Гладна ли си? - Да Да поръчам ли закуска?
Какво?
- Да, моля.
Какво прави снощи?
- Рисувах. Легнах си рано.
Ще ми покажеш ли рисунките си?
Сега ли?
Може би по-късно.
Хрумна ми нещо във връзка с романа ми.
Намерих точния проблем на главния герой.
Чудесно.
Какво ще правиш днес?
- Не знам. Може би ще се поразходя.
Здравейте, стая 1235... Какво искаш за закуска?
Пълна закуска.
Да, искам пълна закуска.
Ще се облека.
Благодаря.
АЛЕКС - В ДОМА МУ
Добро утро.
Извинете, г-жо Банъм. Да ви помогна ли?
Моля?
- Да ви помогна ли?
Не, защо?
- Изглеждат тежки...
Не, както виждате, справям се чудесно.
Кой е?
- Алекс.
Кой?
- Алекс. От горния етаж.
Съжалявам, не ви чувам.
Вратата е звукоизолираща. Кой казахте, че сте?
Аз съм - Алекс.
Исках само да кажа, че не мога да вляза...
В апартамента си. Какво става? Някакъв ремонт ли правят?
Ремонт? Какво имате предвид?
Не мога да си вляза в апартамента.
Няма никаква врата.
Може би грешката е моя, но нямам представа за какво говорите.
И на мен ми е трудно да го разбера. Там няма никаква врата.
Какво имате предвид под "там"?
- Моят апартамент.
Кой апартамент?
Г-жо Банъм, аз живея точно над вас.
На тавана? Кой е разрешил такова нещо?
Извинете ме, но Симон ли ви каза да направите това?
Кой?
- Симон, приятелката ми.
За Бога.
Оставям ви. Виждам, че ви хлопа нещо. Довиждане.
Само...
Може да си заминем днес.
Не съм много добре. Не ми е до никакви лекции.
Сигурно ще ги отменя всичките.
Наистина ли?
Възможно ли е?
Разбира се.
Мислех, че е важно.
- Да, важно е.
Но не искам да се забия тук завинаги.
Искаш ли да дойдеш с мен? Ще бъдем сами, ще си говорим.
Сериозно ли го искаш?
Сериозно.
- И защо така внезапно?
Защото искам да съм с теб.
Не е ли достатъчно?
Не, не точно сега.
Но нали говорихме за това. Два пъти го повторих.
Не, но...
Слизам, добре.
Моника ли беше?
Ще говоря с нея. След това заминаваме.
Заминаваме.
Един момент.
Здрасти, Лео.
- Здрасти.
Ще ми дадеш ли 100 крони за таксито.
Нямам никакви пари.
Прекъсвам ли нещо? Нан вкъщи ли е?
- Не, не... да, вътре е.
Момент. Влезте.
Здравей.
Папкаш ли, малката?
Добре ли сте?
- Да, играем си.
Вратата ми е изчезнала. Няма никаква врата.
Говорили ли сте със Симон?
- Не.
Това направо е безобразие.
Откачена история.
Прибирам се вкъщи и...
- Имаш ли някакви пари, скъпа?
Ще взема Мерседес, за да си поговориш с приятеля си спокойно.
Съжалявам, не ви разбрах името?
Какво?
Какво имаш предвид?
Но... приятеля ти...
- Мислех, че е твой приятел.
Не мога да повярвам. Какво става?
Скъпа, той търсеше теб.
Мен?
- Да.
Аз не го познавам.
Чакайте. Трябва да платя таксито. Ще ми дадете ли 100 крони?
Няма да се бавя. Имам само 50.
Какво търсите тук?
Наистина ли Симон нищо не ви е казала?
- Не знам за какво говорите. Махайте се.
Сериозно ли говориш?
- Не ви познавам. Съжалявам.
О, човече, осъзнай се.
Говорили ли сте със Симон?
- Моля ви, вървете си.
Веднага се махай. Слушай приятелче, върви по дяволите!
Аз съм ти приятел!
Знаеш ли какво?
Ще си го получиш, ако не изчезнеш веднага.
Здравей...
Разбира се.
Разбрах.
Не, всичко е наред.
Ще се поразходя.
Не, всичко е наред.
Наистина, Август.
Ще се видим.
Какво, по дяволите, правиш?
Защо го правиш?
Само защото съм ти липсвал една нощ?
Какво съм направил?
- Не знам. Съжалявам.
Толкова си глупава.
Ето, дръж си ги.
Ще си взема нещата в понеделник, ако успея да си вляза вкъщи.
Един момент!
Не са мои...
- Слушай, аз съм напълно...
Не съм заслужил това...
знам, че се държах като глупак, и съжалявам, наистина...
Симон, спри това, моля те!
Наистина съжалявам...
но за първи път ви виждам.
Откъде смятате, че се познаваме?
Ти си моята приятелка!
- Твоя... приятелка?
Моя приятелка...
ти си на 28 години...
От Стокхолм. Имаш двама братя. Кел и Хорм.
Откъде знаете всичко това?
Ти си ми разказвала.
Слушай, ние се обичаме...
Съжалявам, трябва да вървя. Чао.
Здравей.
Аз съм.
Ставай!
- Какво има? Аз съм сина ти!
Казвам се Алекс Дейвид. Имах много странен ден.
Точно затова... имам нужда от теб.
Разбираш ме, нали. Ти си ми баща.
Вие сте луд.
Татко, чуй ме! Каквото и да става, аз те обичам!
Какви са тези глупости? Махай се!
Мога ли да ви помогна?
- Маса за двама, моля.
Разбира се, насам, моля.
Благодаря. Тоалетна?
- Натам.
Онази врата.
Нищо не е станало, Алекс. Нищо.
Всичко сега ще се оправи.
Ще излезеш, и тя ще те чака там.
Най-после. Толкова съм щастлива.
Чудесно...
Нещо не е наред ли?
- Не, всичко е чудесно.
Масата ни е там.
- Добре, извинявай само...
Благодаря.
Готов ли си вече?
Колко интервюта остават?
- Не много. Само 3.
Добре.
- Нещо не е наред ли?
Не, напротив.
Съжалявам, че питам, но тя има ли връзка с Алекс?
Никога не съм я виждала.
Не, тя се премести в града. Дойде само, за да се видим.
Предполагам, че не й остава време за забавления, но...
Няма нищо. Да вървим.
Ще хвърля един поглед.
Извинете.
Ще попитате ли онзи господин, дали мога да седна при него?
Разбира се.
Извинете. Дамата пита дали може да седне при вас?
Онази там?
Очаквам я.
- Ще й предам.
Очакват ви.
Може ли?
Заповядайте.
Казвам се Еми.
Алекс.
Сторихте ми се приятен и си помислих, че се нуждаете от компания.
Разбира се.
- Гладен ли сте?
Да, не съм обядвал.
Хубава запалка.
- Винаги я нося със себе си.
Често ли идвате тук?
Не, не бих казал.
Значи тук никой не ви познава?
- Не. Защо?
Само се чудех дали често идвате тук или не.
Вие какво бихте предпочели?
- Не зная.
В първия случай ние седим тук и гледаме менюто..
въпреки, че не ни е необходимо, защото знаем какво ще поръчаме...
Поръчваме,
носят ни храната, хубава, както винаги...
Говорим си, изслушваме се... или може би не...
Не сме отегчени, чувстваме се комфортно един с друг...
Или това, или..
Или?
Гледаме менюто, питаме келнера какво е това...
Гледаме се един друг...
"Кой си ти всъщност?"
Искам да знам. Всъщност не знам нищо, а искам да знам всичко.
Кой вариант бихте предпочели?
Не може ли и двата?
Може би...
Защо сте толкова пристрастен към темата за любовта?
Не мисля, че съм...
Вашите произведения са известни с това.
Това е, защото се интересувам от темата.
Мъжът преживява любовта по различен начин от жената.
Обичам да говоря общо. Например:
Аз вярвам, че любовта по същество,
има различно значение за всеки един от двата пола.
За жената любовта е необходимост.
Тя не може да живее без нея.
За нея любовта е напълно съзнателен избор в живота.
Тя иска да обича.
Значи любовта може да бъде избор?
Да, не е ли вярно?
Любовната история не унищожава този избор.
От друга страна ние, мъжете, искаме това да се случи внезапно.
Без никакво планиране.
Защото изпитваме някакъв срам...
За нас това е вид препятствие.
Независимо дали като цел, или като средство, любовта е необходима.
И това е правилно...
Вие по задължение ли се оженихте? Или това беше ваш избор?
Защо беше това?
- Избягахме без да платим.
Без да платим? Не платихте ли сметката?
Не.
- Не?
Не!
- Не?
Не сте го направили.
- О, да. И вие сте красива измамничка.
Как бихте реагирали, ако ви кажа, че се влюбвам във вас?
Вярно ли е?
Не бихте ли го сметнали за "прекалено"?
Не.
Какво правите?
Давам ви пръстена си.
Защо?
- За да се срещнем пак.
Какво имате предвид?
- Когато си тръгна...
Ще си тръгнете?...
Ще се върна.
Къде?
Тук...
- Тук?
Да, нали това беше мястото?
Да, точно това.
Тази вечер? След няколко часа?
Да, ще се видим по-късно...
И тогава ще го направим? Веднага?
- Да, веднага.
Но първо трябва да се сбогувам с един човек.
Оставете съобщение в хотела за часа на срещата ни.
Значи тръгваме?
- Да, сега трябва да се сбогувам.
И вие трябва да направите същото. В Рим. Искам да сте само мой.
Не се притеснявайте.
Алекс... Аз не зная кой сте вие.
И аз също, всъщност. Ще ме помните ли винаги?
Сигурна ли сте?
Убедена съм.
Август, трябва да говоря с теб.
Може ли да седнем за малко?
Преди да ми кажеш каквото и да е, позволи ми да ти покажа нещо.
Скъпи, не сега...
- Може би това, което искаш да ми кажеш...
Искам само да ти покажа...
Еми...
...знам, че не съм лесен човек.
Не сега, Август.
- Изслушай ме.
Трябва да ме изслушаш. Не ти казвам често, че те обичам...
и че имам нужда от теб.
Знам, че се чувстваш пренебрегната, но аз държа на теб.
Понеже съм такъв труден човек, искам да видиш това.
"На Еми"
"Без нея аз щях да съм нищо"
И трябва да знаеш, че наистина е така.
Еми, прости ми, че бях толкова глупав, но аз те обичам.
Искам да заминем двамата заедно.
Вече говорих с Моника.
Довечера ще е последното ми представяне, и после сме свободни.
Ще отидем там, където искаш. Там, където ти харесва.
Изборът ще е твой.
Не мога... съжалявам.
Бихте ли ме свързали с Еми Холм, стая 1235, моля?
Благодаря.
Мога ли да оставя съобщение?
"Ще се срещнем в кафенето около 20 часа"
Запишете, че съм направил резервация.
Не, запишете, че съм купил билетите.
Благодаря.
"Обичам те"
"Надявам се, че го знаеш."
- Нима не разбираш?
- Че ние винаги сме те обичали?
Винаги...
ЕМИ - ХИЛТЪН
Един момент.
Радвам се да ви видя.
- Какво обичате?
Виждали ли сте Август някъде?
- Не. Не трябваше ли да вечеря с вас?
Вие няма ли да дойдете?
- Не, не мога.
Сигурна ли сте, че не знаете къде е?
Довиждане, Еми.
- Да.
Много сте хубава.
- Благодаря.
Довиждане.
Можете ли да ми кажете? Нещо не е наред ли между вас двамата?
Не, всичко е чудесно.
Не го напускате, нали?
Знам, че не би го преживял.
Трябва да вървя, Моника. Довиждане.
АЛЕКС - "БО-БИ БАР"
Здравей, сладурче.
Следиш ли ме?
Не, аз...
дойдох само за да те видя.
Защо?
Дойдох да кажа "Сбогом".
- Първо трябва да кажеш "Здравей".
Да влезем.
- Не мога, не съм сам.
Да, с мен си.. Хайде
- Не, дойдох само да се сбогувам.
Сбогом...
"Не намирам думи, когато съм с теб"
"Сбогом"
Извинете.
Да сте виждали един мъж около 30-те, висок, с черна коса?
Съжалявам, не съм.
Благодаря.
ЕМИ - KRASHNAPOLSKI АЛЕКС - "БО-БИ БАР"
Наистина трябва да тръгвам.
- Остани още малко.
Изобщо ли не ме помните?
Не.
Къде си Алекс? Ела.
Трябва да се обадя.
- Кажи ми нещо хубаво.
Вие сте възхитителна. Трябва да се обадя по телефона.
Извинете...
имате ли дребни за телефон?
Какъв е проблема с телефона?
- Сигурно е развален.
Трябва да тръгвам.
- Не!
Да, съжалявам.
Напускате ме?
- Да.
Сбогом, Симон.
Ще ме целунете ли?
Прощална целувка.
Неповторим момент.
Krashnapolski, слушам?
Има ли в кафенето една руса жена?
От Швеция, около 25 годишна...
Не виждам, тук е пълно...
Много е важно. Потърсете я.
- Съжалявам, нямам никакво време.
Лесно е. Красива блондинка.
Казва се Еми и говори на шведски. Невъзможно е да не я забележите.
Човече, не мога да я видя. Тук е препълнено. Обадете се по-късно.
Да сте виждали една руса жена тук наоколо? Говори на шведски.
Била е тук и си е тръгнала?
Скъпа...
- Ти не дойде.
Съжалявам. Ще направя всичко за да ти се реванширам.
Ти не дойде.
- Не... не.
Бях объркан.
Трябваше да преосмисля цялата ситуация наново.
Алекс се колебае в много критична ситуация.
Той губи Еми.
Последният човек, който му е останал.
Единствената...
Може ли да оцелее любовта им? Какво е необходимо за това?
Изпитание.
За него и за нея.
На любовта му към нея.
Глупаво? Може би.
Ако той отстъпи...
ако се поколебае...
тя ще изчезне.
Не сега.
Моника е на рецепцията.
Какво правите тук?
Не разбирам.
- Изпуснахме полета.
След час заминаваме.
- Кой?
Аз и съпругът ми.
Що за игрички си играете?
Мъжът ми ме чака.
- Престанете.
Еми, вие ме познавате. Сигурен съм. Погледнете ме.
Ние двамата се обичаме. Може да вземем друг полет. Да заминем утре.
Все още можем да заминем. Спрете!
Вие знаете кой съм.
- Съжалявам, чакат ме.
Обичам ви...
Трябва да тръгваме.
- Ще говоря с тях.
Какво стана там?
- Някакъв мъж, нищо особено.
Припознал се е в теб?
- Твърдеше, че ме обича.
Колко мило. Досажда ли ти?
- Не, съвсем не.
Нямаме време...
Довиждане, Еми...
Жената си тръгна.
Смехът секна.
Но мъжът е все още тук.
Не точно същият...
Съвсем сам.
Погледнете го...
Това е само филм. Една илюзия.
И все пак, боли.
Превод: BENIX Редакция: chilko