ALF - 01x02 - Stranger In The Night (1986) Свали субтитрите
Лин, ще закъснеем за сватбата.
Някой виждал ли е жълтата панделка?
Не знам. Какъв цвят е?
- Направо се убих!
- Направо ме уби!
Хайде, Браян, време е за лягане.
Съжалявам, Алф, ще си играем друг път.
Чакай, ето я панделката, но е... мокра.
А, щях да забравя. Свършили са ни конците за зъби.
Дали ще намеря панделки, с които не си си чистил зъбите?
Не и в това чекмедже.
- Ще проверя дали има чисти в гаража.
- Забрави панделките, ще минем и без тях.
- Така, знаеш телефона там, нали?
- Ще се оправим, Браян ще си легне,
аз имам достатъчно за четене, а съм сигурен, че и Алф ще си намери занимание.
Гледай да не си намира!
Аз ще вдигна.
Ей, не го мислете стария Алфър! По канал 9 ще дават "Психо".
А, между другото, пуканките са ни свършили.
Ще ги добавя в списъка за пазаруване точно след конците за зъби.
Май няма шанс да притичаш до магазина сега.
Добре де, тогава ще обера останалите по дивана.
Готова съм. Какво ще кажеш?
- Роклята е прекрасна.
- Благодаря!
- Уили, тръгваме.
- Почакайте, беше Хърб от офиса.
Компютърът се е повредил и няма достъп до данните. Трябва да отида да ги възстановя от архива.
- Сега ли трябва да отидеш?
- Нямам избор, трябва да е готово за утре.
Скъпи, не можем да оставим Браян сам.
- Аз съм тук.
- Мога да го взема с мен.
- Сутринта е на училище, трябва да си ляга.
- Аз ще остана.
- Не може, ти си шаферката.
- Аз не съм.
- Много хубаво, какво ще правим сега?
- Хей, ами аз?
- Какво?
- Да остана с Браян.
- Какво ще кажеш?
Дали да поверим сина си на извънземно, което гледа "Психо" в съседната стая?
Ей, няма проблеми, само ми оставете ключа от барчето!
{s:30}DANNEY team © 2005 {s:12}ПРЕДСТАВЯ
МАКС РАЙТ
АН ШЕДИЙН
АНДРЕА ЕЛСЪН
БЕНДЖИ ГРЕГЪРИ
{s:150}А Л Ф
- Г-жа Ачмонек ще бъде тук след 5 минути.
- Слава богу!
Чао!
- Е, значи тази вечер тук ще е затвора ми.
- Не е затвор.
- Това е спалнята ни.
- За едни - спалня, за други - затвор.
Е, има с какво да се занимаваш. Ето ти списания, ето и един пъзел.
На парчета е!
Това е идеята, трябва да го сглобиш.
Брей, че да не съм го чупил аз?
Ето ти и любимия комикс "Шана, господарката на вселената"
Не ща Шана, искам си филма.
Алф, друг път ще гледаш "Психо".
Ако обещаеш, че ще стоиш далеч от мисис Ачмонек,
може би за в бъдеще ще ти позволим да гледаш Браян.
Не си играй с чувствата ми, Уили!
Не си играя.
- Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?
- Няма и да усечи, че съм тук.
Аз ще отворя.
- О, Алф...
- Шегувам се бе!
Нямаш ли чувство за хумор?
- Спасявате ми живота, мисис Ачмонек.
- О, моля те. Наричай ме Ракел!
А и удоволствието ще е мое. Тревор гледа някакъв мач, така че ме устройва.
- По девети канал ще дават "Психо".
- И аз така чух.
- Уили, напоседък да имаш проблеми със съня?
- Не, защо?
Не че съм любопитна, но забелязвам, че телевизора ви работи доста до късно.
След като стана дума, напоследък май наистина трудно заспивам.
Прави ми впечатление и колко много боклук изхвърляте.
Ако не ви познавах, щях да си помисля, че укривате бежанци.
- Ами като не мога да спя и огладнявам.
- И моят Тревор е същият.
Тази лампа нова ли е?
Мисис Ачмонек, трябва да тръгвам. Ето номера, ще върна след два часа.
Не се притеснявай.
И ако може не влизай в спалнята. Доста е разхвърляно.
Както кажеш.
Да не съм влизала в спалнята. Че аз да не си вра носа навсякъде.
Междувременно, докато бях в спалнята и довършвах пъзела...
дочух смразяващите звуци от филма, който отчаяно исках да гледам.
Едно мога да ви кажа за тия пъзели. След час отново си гладен.
Ало, пицарията ли е?
Искам да поръчам една голяма със всичко за вкъщи.
Хемдейл 167
Мерси! А, вижте, ще можете ли да я оставите под дъба в задния двор.
Ами как да ви кажа, суеверен съм.
Реших да изляза да чакам пицата навън. Голяма грешка.
Тревор, ела бързо! Мисля, че има някой в къщата.
- Тревор, защо се забави толкова?
- "Доджърс" бяха на ред.
- Кажи защо ме извика посредата на мача?
- Мисля, че в къщата има някой. Чух писъци.
- Не ме буди като се прибереш!
- Не беше телевизора.
Писъкът дойде от спалнята.
- Мoжe да е била котката.
- Котките не издават такива звуци.
- Може да е разгонена.
Звучеше като човешки писък и дойде от тази стая.
Добре де, ще погледна. Ако не се върна, можеш да си търсиш друг мъж.
Вече опитах, заключена е.
- Сега пък е отключена.
- Да не изперкваш вече?
Страх ме е! Уили каза да не влизам в тази стая.
- Провери и в банята.
- За Бога!
- Тревор, какво има?
- Седалото им е от ония, меките.
Да си вземем и ние, Ракел. Омръзна ми да живея в средновековието.
Би ли проверил и прозореца!
Ето, заключен е. А сега, ако нямаш нищо против, отивам да си догледам мача.
Аз пък трябваше да се прибера в стаята си и да се почистя от бодилите.
Една лека закуска щеше да закрепи положението, докато пицата пристигне.
За нещастие и на Лъки му бе хрумнало същото.
Доставака на пица.
Една голяма сицилианска, като мен. Заповядайте!
Съжалявам, не можах да я оставя под дървото. Против политиката на компанията е.
- Не ви разбирам!
- Последния път копгато я оставих под дърво,
умря една катерица.
Не съм поръчвала пица. Отказвам да я платя.
Вече е платена по сметка.
- Е, в такъв случай...
- Ами бакшишът ми?
- Това стига ли?
- Разбира се.
В някои щати може и да стигне за уличен телефон.
Можело да стигне за уличен телефон!
- Тревор, да си поръчвал пица за тук?
- Какви ги говориш?
Случи се странно нещо. Донесоха една пица и вече е платена.
- Имаш пица ли казваш?
- Точно така.
Идвам веднага.
Изчезнала е!
- Няма да повярваш, Тревор, обаче изчезна.
- Какво изчезна?
- Пицата.
- И едно парченце ли не ми остави?
Не съм я изяла. Просто изчезна.
Тревор, нещо става в тази къща. Първо виковете а сега и пицата изчезна...
Какви ги говориш. Ето я къде е, на барплота.
- Хиляди магазинери, върнала се е.
- Хиляди магазинери?
- Да, върнала се е!
Разкошна е!
Можеше да е и по-топла.
- Защо не гледаш мача тук? Не ме оставяй сама!
- Успокой се, Ракел!
Не съм те виждал такава от слънчевото затъмнение насам.
Добре, кажи ми тогава къде беше отишла пицата?
Ще ти кажа друго - къде ще отиде след малко.
Чудех се как да убия времето.
Едно е сигурно, синьото не е моя цвят.
Ало!
- Защо ти вдигаш телефона?
- Защото живея тук.
- А къде е мисис Ачмонек.
- Тя живее отсреща.
Знам къде живее. Къде е сега?
Откъде да знам. За последно я видях да ми отмъква пицата.
Исках да говоря с мисис Ачмонек.
Ей сега ще я викна.
- Не, не мърдай от там. Пак ще звънна.
- Както искаш.
Деца.
Ало.
- Защо пак вдигаш.
- Защото пак звъниш.
- Наред ли е всичко.
- Всичко е наред.
- А, и котката ще се оправи.
- Котката ли? Какво й се е случило?
Прищипах й опашката с вратата на хладилника.
Какво си правел в кухнята?
Трябваше да вляза през задната врата, след като паднах от прозореца.
- Къде си сега? Какво правиш?
- В спалнята съм и меря една синя рокля.
- Не мърдай оттам!
- Че къде ще ходя, нямам подходящи обувки.
Прибирам се.
Трябваше да го заключа в гаража.
Деца.
Браян, това ти ли си?
Централа, спешен случай! Какъв е номерът на 911?
И тогава се случи...
Той влезе в живота ми.
Отначало помислих, че е Дядо Коледа.
Но после се сетих, че дядо ти Коледа няма да мирише на евтино вино.
Пък и той започна да пълни торбата вместо да я изпразва.
Бях уплашен до смърт, но знаех, че трябва да направя нещо.
В този момент осъзнах, че аз съм мъжът в къщата.
Извинете, господине, може ли да поговорим?
- Кой каза това?
- Аз.
Ще приемете ли малко градивна критика? Това което правите не е редно.
Това трябва да е от онези говорещи кукли.
Ами? А могат ли тия кукли да ти отпорят гласовия апарат?
- Мисис Ачмонек, моля ви!
- Мистър Танер, слава Богу, че се прибрахте.
- Тази вечер е истински кошмар.
- И аз така чух.
- Не, мисис Ачмонек!
- Вече не знам какво става тук.
- Дано полицията пристигне скоро.
- Полиция?
Странни неща се случват в къщата тази нощ. Особено в спалнята ви.
- Лин, заведи г-жа Ачмонек в кухнята да й направиш чай!
- Добре мамо.
Елате, мисис Ачмонек! Какъв искате, билков или обикновен?
Искам уиски.
- Е, как беше сватбата?
- Какво е станало тук...
- Алф, защо си облякъл роклята ми?
- Извинявай, мислех, че е на Лин.
Този път прекали. Не може да ти се има и капка доверие.
- Мога да обясня.
- Какво обяснение ще дадеш за тази вечер?
- Тази вечер вкарах един тип в правия път.
- Какви ги говориш?
Уили, няма ми я кутията за бижута.
- Както и копчетата ми за ръкави... и часовника.
- И старинната ми брошка. Къде са?
Сигурно в някоя заложна къща.
Я чакай! Виж това! Май наистина е имало крадец в къщата, така ли е Алф.
Даже двама. Единия ви отнесе бижутата, а другия ми отмъкна пицата.
Полицията дойде. Какво си направил Алф?
Ами да. Виновен е извънземния с роклята.
Нито звук! Стой тук... и съблечи тая рокля.
Добре, но трябва да те предупредя - отдолу нямам нищо.
Мистър и мисис Танер. Отзовахме се на вашето повикване.
Можете ли да идентифицирате тези вещи?
- Това е моята кутията.
- Копчетата ми за ръкави.
Този човек настигна колата ни и твърдеше че е откраднал това.
- Така е. Заслужавам максималното наказание.
- Спокойно, приятел!
Елате в управлението да подадете молба да си ги получите... ако ги искате.
- Да, ще дойдем.
- Добре. Да вървим!
Питайте го, казахте, че ще го питате! Питайте го!
Този човек твърди, че е видял някакво грозно същество, с голям нос.
Носеше синя рокля.
- Каза, че разговарял с него.
- Така беше, заклевам се.
Благодаря, Лин! Вече ще си ходя. Ако обичате!
Е, сега вече няма да може да пледира за невменяемост. Лека нощ.
- Уили...
- Знам какво си мислиш...
...но ни се размина. Отново всичко е наред.
Ей, някой ще дойде ли да ми разкопчее ципа?
{s:30}{C:$94F3FA}Гледахте "Странници в нощта", {s:18}{C:$94F3FA}епизод от филма {s:100}{C:$94F3FA}АЛФ
{s:12}РЕДАКЦИЯ И СУБТИТРИ {s:30}DANNEY team © 2005