The Notebook (2004) Свали субтитрите
Райън Гослинг
Рейчъл МакАдамс
Джеймс Гарнър
Джина Роуландс
във филма
ТЕТРАДКАТА
С участието на:
Сам Шепард
и Джоан Алън
Музика - Аарон Зигман
Монтаж - Алан Хайм
Художник - Сара Ноулс
Оператор - Робърт Фрейз
Продуценти: Марк Джонсън и Лин Харис
По романа на Никълъс Спаркс
Сценарий - Джеръми Ливън
Извинявай мила, време е да те приготвим за лягане.
Режисьор - Ник Касавитис
Аз не съм някоя изключителна личност.
Просто един обикновен човек с най-обикновени мисли.
Живях обикновен живот.
Нямам издигнати паметници и името ми скоро ще бъде забравено.
Но в едно отношение, съм постигнал не по-малко от всеки друг.
Добре ли се чувстваш мъжки?
- Много добре.
Обичах някого с цялото си сърце и душа,
а за мен това винаги е било нещо прекрасно.
Как я караш Хари?
- Опитвам се да умра, но не ми позволяват.
Не можеш да имаш всичко на този свят Хари.
Голям ден е днес.
- Казваш го всеки ден, палавник такъв.
Навън е прекрасен ден. Хайде да се поразходим.
Не искам.
- Трябва да излизаш от време на време.
Хайде мила, ще ти е от полза да вземеш малко чист въздух.
Здравейте!
Съжалявам, някой друг ден. Не мисля, че е в настроение за каквото и да било.
Здравейте.
Това е Дюк. Дошъл е да ти почете.
Да ми почете?
- Аха.
Ами, не знам...
О, я стига. Ще ти хареса. Много е забавен.
Така, докъде бяхме стигнали...
Ааа, да - вечерта на лунапарка.
Ноа е заедно с приятелите си Фин и Сара.
Ноа?
- Там се срещнали.
6 юни 1940.
Али е на 17 години.
Заповядай! Приятно прекарване.
Направо го потроших, човече. Ще трябва да го ремонтира.
Здравей, как се казваш?
Кое е това момиче със Сара?
- Казва се Али Хамилтън.
Тук е на почивка със семейството си. Имат страшно много пари.
Здравей Фин!
- Мила, спечелих ти награда!
Искаш ли да танцуваш с мен?
- Не.
Защо не?
- Защото не искам.
Ноа, тя е с нас. - Хей Али, искаш ли да се повозим на виенското колело?
С удоволствие.
- Да вървим. Извинявай.
Ноа Кълхун.
- Какво?
Видя ли как те гледаше.
О, той ли ме покани на танц?
- Да, това е Ноа Кълхун.
Струва ми се, че те харесва.
Ей, какво правиш?
- Слизай от там веднага!
Приятно ми е. Казвам се Ноа Кълхун.
- Е и? - Радвам се да се запознаем.
Али, кой е този тип?
- Не знам, някой си Ноа Кълхун.
Искаш ли да излезем заедно?
Приятел, би ли се разкарал?
Забранено е да се возят повече от двама, Ноа!
Добре Чарли, слизам.
Слизай Ноа! Ще се пребиеш!
- Ноа, полудя ли?
Е, ще излезем ли заедно?
- Какво?
Не!
- Не?
Не!!!
- Не!?
Приятел, тя току-що ти отговори!
- И защо не? Не знам. Защото не искам!
Е, ще трябва да се примиря с горчивата истина...
Ноа, престани веднага!
- Какви ги вършиш бе човече?
Е ще те попитам още веднъж - Ще излезеш ли с мен или не?
По дяволите, ръката ми се пързаля!
- Ще се пребиеш идиот такъв!
Не го прави! Тя е съгласна!
- Хайде Али, излез с него!
Добре! Добре! Ще изляза с теб!
Не искам да го правиш насила.
- Не, наистина искам да изляза с теб!
Тя иска, човече, иска!
- Искам!
Кажи го!
- Искам да изляза с теб!
Кажи го пак!
- Искам да изляза с теб!
Добре де, добре.
- Имаш се за много умен, нали?
Не е никак смешно, идиот такъв!
- Всичко е наред. Ще се оправя.
Ей. какво правиш? Не, не, недей! Не ми прави това!
Вече не си толкова ербап, а?
Ще ти го върна, да знаеш!
- Може би да, може би не!
Я виж кой е там! Приятелката ти от лунапарка!
Помниш ли ме?
- О да, разбира се. Г-н долни гащи.
Да, същия.
- Как мога да те забравя.
Виж, наистина съжалявам за всичко това. Беше много глупаво от моя страна.
Понякога се държа като пълен идиот, но исках да съм близо до теб.
Страшно си падам по теб!
Голям шегаджия си! На всички момичета ли го казваш?
Не.
- Видях те с малката г-ца Рибинс.
Какво ще правиш довечера?
- Какво?
Е, може утре вечер или събота и неделя...
- Защо питаш?
Ами нашата среща?
- Каква среща?
Нали ми обеща?
- Не съм!
Обеща ми! Даже се закле!
- Промених си решението.
Виж, не съм някой случаен тип от улицата. Познаваш ме.
Е, не ме познаваш, но аз се познавам!
И когато нещо ми хареса, направо се влюбвам в него!
Направо полудявам!
- За какво говориш?
Ами, за теб!
Добър си! - Какво?
- Добър си! Много си добър!
Не, не ме разбирай погрешно...
- Направо си фантастичен!
Впечатлена съм!
- Не, не, обикновено не съм такъв...
Мога да бъда забавен, умен, духовит...
суеверен, ако искаш... смел... Мога да танцувам степ...
Мога да бъда какъвто пожелаеш! Само ми кажи какво искаш...
Голям си глупчо.
- Мога и това да бъда...
Хайде де, излез с мен поне веднъж! Няма да боли, обещавам!
Не мисля, че ще стане! - Какво да направя за да промениш решението си?
Измисли нещо!
Сигурен ли си, че ще дойде?
- Спокойно приятел, всичко е нагласено!
Божичко, какво съвпадение!
- Съвпадение?
Али, помниш Ноа, нали?
- Да, помня го.
Здравей.
- Здравей.
Радвам се да те видя отново.
- И аз.
Изглеждаш великолепно.
- Благодаря.
И ти изглеждаш великолепно. Знам, че и аз изглеждам великолепно,
така че да влизаме, че ще изпуснем филма.
След теб.
Заповядай!
- Благодаря.
Хайде бе хора! Качвайте се!
Ще повървим.
- Вие какво, вече да не сте влюбени, а?
Охоо! Ясно! Май се харесвате!
Добре тогава. Довиждане!
Беше чудесно.
- Кое?
Не бях ходила на кино от много време.
- Наистина?
От дете.
- Какво?
Много съм заета... Нямам никакво време.
Заета?
- Аха. Имам много натоварен график.
Ставане рано сутрин, закуска, уроци по математика, латински,
после обяд, тенис или танци, понякога и двете...
следват френски и пиано... вечеря, малко време със семейството...
после чета някоя книга.
Аха, пътят към успеха...
Да, ако искам да постъпя в колеж...
трябва да залягам в училище.
А родителите ти?
- Какво?
Те какво мислят по въпроса?
- Ние решаваме всичко заедно.
Всичко?
- Е, не всичко...
Само най-важните неща.
И всичко останало го решаваш сама?
Не бъди груб!
- Извинявай.
Чудя се, как ли се забавляваш?
- Какво имаш предвид?
Ами не знам...
занимаваш се толкова много неща...
кога намираш време за себе си?
Нямам такова.
Не знам... толкова е странно...
- Кое?
Ами толкова си... някак си...
- Каква?
Ами... необикновена.
Каква?
- Необикновена.
Необикновена съм.
- Не изглеждаш такава.
Но съм.
Ела, искам да ти покажа нещо!
- Ей, какво правиш?
Хайде ела!
- Могат да те прегазят.
Да виждаш коли наоколо?
Обичам да идвам тук, да легна на земята и да гледам как се сменят светлините.
Червено... зелено... жълто...
Ела, опитай и ти.
- Не.
Защо не?
- Защото... не знам... Ставай от там!
Какъв ти е проблема? Като не искаш, не го прави.
Е, добре.
Какво ще стане, ако мине кола?
- Ще умрем.
Какво?
- Успокой се! Имай ми доверие.
Добре.
Рисувам.
- Какво?
Попита ме как се забавлявам.
Просто рисувам.
- Ти?
Това ме отпуска. Разтоварва ме от напрежението.
Като взема четката в ръка... всичко става някак си спокойно.
Добре ли си?
Защо се смееш?
Забавно беше.
Искаш ли да танцуваш с мен?
- Искам.
- Сега ли? - Аха.
- Тук? - Аха.
Защо на улицата?
- Защото е забавно!
Няма музика.
- Не ни трябва музика.
Пееш ужасно!
- Знам.
Харесвам тази песен.
Това лято беше различно. Двамата бяха подложени на изпитанията на любовта.
Ноа и Али бяха чудесен пример как момче и момиче могат
да се оставят да бъдат носени от потока на чувствата си
без ни най-малко да ги е грижа за последствията.
Те са влюбени, нали?
- Да, влюбени са.
Харесва ми тази история.
След онази нощ, Али и Ноа прекарваха заедно всеки свободен миг.
Скоро станаха неразделни.
Хм, това е много приятно!
"Небрежен низ прекрасни аромати,
тъй ги аз наричам в мислите си.
Истински поеми (просто поредица от образи)
Поеми за самотната нощ и за мъже като мен.
Невидима поема, срамежливо скрита в мен,
която винаги ще нося в себе си, като всички останали мъже."
Не е зле, никак не е зле. Хей, имаме си посетител.
Извинете не исках да ви преча.
- Не се извинявайте, заповядайте.
Отдавна не съм срещал такава красавица.
Тате, запознай се с Алисън Хамилтън.
- Приятно ми е Алисън.
Али. Радвам се да се запозная с Вас г-н Кълхун.
Г-н Кълхун! Да не съм някакъв старец, а? Викай ми Франк.
Заповядай, седни.
Много е красива сине, по-красива от всички други.
Значи така, а?
- Не го слушай какво ги говори.
Какво е това?
- Аз... донесох ви нещо.
Я, да видим! Ти ли го нарисува?
Аха.
- Красива е. Погледни само.
Истински шедьовър. Да видим къде ще го сложим. Благодаря ти.
Поемата беше чудесна. От кого е?
Уитман.
Като малък беше много лош ученик.
- Тате!
Така си е. Лош ученик беше.
- Наистина ли? Не знаех!
Не, тогава заеквах.
- Каква е разликата?
Не му разбирах какво казва. И го карах да чете поезия на глас.
Не беше много добър. Но заекването изчезна.
Изглежда поезията е била добра идея.
- Да и аз това казвам.
Невероятно. Направо невероятно.
Аз повече харесвам Тенеси, а той обича Уитман, представяш ли си?
Ей, искаш ли нещо за закуска? Нещо за хапване, какво ще кажеш?
Закуска?
- Да.
Тате, 10 часа вечерта е.
- И какво от това, има палачинки,
има и сладкиш. Хайде ела да закусим.
С удоволствие.
Това беше една невъзможна любов.
Той бе момче от село, тя - от големия град.
И докато светът беше в краката й, той нямаше пукната пара.
Погледни ги само!
Какво правиш?
- Мислиш ли, че в някой друг живот
бих могла да бъда птица?
Какво имаш предвид?
- Прераждане.
Не знам.
- Аз пък мисля, че бих могла.
Кажи, че съм птица!
- Не прави така!
Кажи, че съм птица!
- Престани!
Ти си птица.
А сега кажи, че и ти си птица.
Щом ти си птица и аз съм птица.
Не! Не го прави! Недей!
Хайде ти си. На три!
Добре!
- Едноо... двее... три!
Не мога!
- Влизай във водата! Влизай веднага!!!
Извинявай. Влез във водата скъпа.
- Скачай във водата!
Не мога!
- Скачай! Едно, две, три!
Гледай напред! Така! Натискай педала!
Натискай! Не спирачката!
- Нищо не мога да разбера!
Те така и не осъзнаваха, че рядко са на едно и също мнение.
Караха се непрекъснато. И ежедневно се предизвикваха.
Но въпреки различията, едно нещо ги свързваше заедно.
Бяха луди един за друг.
Трябва да тръгвам.
- Не!
Трябва, наистина.
Али!
- Ох, тате!
Не те видях!
Уплаши ме.
Момчето, твой приятел ли е?
Да.
Покани го на гости. Искам да се запозная с него.
Добре. Лека нощ татко.
- Лека нощ.
Ех, младост...
Като се замислим сериозно, на теория сме милионери,
но в действителност домовете ни са се превърнали на банка!
Хареса ли ви?
- Оливия, моля те,
вземи бутилката на мъжа ми. Малко е прекалил с питиетата.
Та с какво се занимаваш, Ноа?
- Дърводелец съм. Разбичвам трупи,
режа дъски, такива работи.
Това е прекрасно, скъпи.
- Благодаря.
Ако нямаш нищо против, може ли да попитам колко изкарваш?
Колко пари изкарвам?
- Аха.
40 цента на час.
Вярно не е много, но повече не ми и трябват. И без това спестявам повечето.
Е, да започваме с обяда.
Напоследък с Али прекарвате много време заедно.
Изглежда много държите един на друг.
Нещата са сериозни, нали?
- Да госпожо.
Е, лятото скоро ще свърши. Какво смятате да правите?
Чарлстън е само на няколко часа от тук.
Но Али ще замине да учи в колеж.
Не ти ли е казала?
- Не, не ми е казала за това.
Току що получих писмото. Щях да ти кажа...
Колежът е в Ню Йорк.
Не знаех.
- Прекратете този разговор.
Твърде скучен е за останалите. Направо достоен за инквизицията.
Устните ми са заключени.
- Казах ли ви онзи виц за...
Това дете направо си е загубило ума.
Просто любов.
- Неприятности, бих казала.
Това Али ли е там?
Искаш ли да ти покажа нещо?
Добре.
Чакай тук.
Али!
Ела!
Насам. Не поглеждай!
Не гледай през пръсти!
Сега. Представям ти моeтo имение.
Построено е през 1772.
Легендата разказва, че някакъв френски моряк
направил предложение на жена си точно на тези стълби.
Внимавай, птиците са изпоцапали всичко.
Това място е огромно!
- Огромна съборетина.
Някой ден ще го купя и ще го ремонтирам.
Трябват му нови подове, нови стени и нов покрив.
Само това ли?
- Водопровод и електричество...
И мебели.
- Да и мебели.
Но пък е точно до морето. А ей този бар ще превърна в работилница.
Ами аз?
Аз имам ли право на глас?
Искаш ли да имаш?
- Да, искам.
Добре, кажи какво искаш.
- Искам бяла къща, със сини капаци.
И стая, която да гледа към реката.
Нещо друго?
- Да! Искам голяма веранда около къщата,
където ще пием чай и ще гледаме залеза.
Имаш я.
- Обещаваш ли?
Обещавам.
- Добре.
Къде отиваш?
- Тук съм.
Разсейваш ме! Не мога да свиря така!
Ноа...
- Да.
Искам да правим любов, но ще трябва да ме научиш как...
Добре ли си?
- Да.
Заболя ли те?
- Не... Просто си мисля...
Добре съм.
За какво си мислиш? Имам предвид, точно в този миг.
Знаеше ли, че това ще се случи като ме доведе тук?
Не.
- Не? Дори не си го и помислял?
Помислих си...
- Наистина ли?
Май приказвам твърде много... По-добре да мълча.
Добре ли си?
- Да...
Просто не разбирам, как може да си толкова тих!
За нищо ли не си мислиш? Аз направо ще полудея!
А ти си толкова спокоен... Не се ли притесняваш?
Искам да го направя, но просто не мога да млъкна...
Обичам те!
Знаеше ли го?
И аз те обичам.
Не е нужно да го правим.
- Искам да го направим...
Наистина искам...
Ноа! Ноа!
- Какво искаш?
Бен, изчезвай от тук!
- Човече, родителите на Али са полудели!
Всички ченгета в града да ви търсят.
Звънели сте в полицията?
- 2 часа сутринта е,
естествено че ще позвъним в полицията!
- Виждам, че са те открили най-после...
Къде беше?
- Г-н Хамилтън, вината е моя.
Би ли ни извинил за момент, моля. Искам да говоря с дъщеря си.
Насаме, млада госпожице!
Благодаря за всичко лейтенант.
- За нищо Джон. Вършим си работата.
Вървете си у дома, стана късно.
Вината не е нейна господине, загубих представа за времето...
Заповядай, седни.
Размотава ми се с това момче до 2 сутринта! Това няма да продължи така!
Не съм прекарала 17 години от живота си, да отгледам дъщеря си, да и дам всичко,
за да може тя да го унищожи заради някакво си лятно увлечение!
Накрая ще свърши бременна или с разбито сърце!
Момчето е добро, добро е но...
- Но какво!?
Той е боклук! Боклук! Разбираш ли! Не е за теб!
Не ме докосвай!
Не искам да го виждаш повече!
- Не, няма да стане!
Ще стане!
- Не няма!
Няма да ми казваш кого да обичам!
- Обичаш ли го?
Да тате, обичам го! Обичам го!
Той не е подходящ за теб мила.
Обичам го!
- Само на 17 си. Какво разбираш от любов?
А ти какво разбираш? Начина по който гледаш татко!
Никога не бих погледнала Ноа така! Ти не се смееш, не се радваш!
Не - ти не знаеш нищо за любовта!
Ноа! Ноа?
Чакай, къде отиваш?
Толкова съжалявам! Не знам какво да кажа.
Чувствам се толкова унижена!
- Спокойно, всичко е наред.
Не, не е! Не е!
- Шшт...
Трябва да тръгвам.
- Не искам да си отиваш!
Трябва да премисля нещата.
- За какво има да мислиш?
Кажи ми! Кажи ми!
Как за какво! Ти заминаваш!
Отиваш си! А аз оставам.
Толкова се радвам, че си го постигнала, но там ще имаш хиляди нови занимания...
Очакват те толкова много неща!
- Не говори така!
Това е истината! Аз няма да имам тези неща,
Няма... никога няма да го постигна. Не ми е писано да го имам.
Мога да не ходя на училище! Мога да остана тук!
Не! Не разбираш ли за какво говоря?
Можеш да дойдеш с мен!
В Ню Йорк?
- Да!
Какво ще правя аз в Ню Йорк?
Ще бъдеш с мен...
Да...
Не...
Не можем да решим всичко това сега. Нека да свърши лятото, тогава ще видим.
Искаш всичко да свърши...
Казвам само, че времето ще покаже...
Късаш ли с мен?
Рано или късно щеше да стане...
Разбирам... Моля те, не прави това!
Не го мислиш нали?! По дяволите! Наистина ще го направиш!
Защо тогава да чакаме края на лятото? Давай! Направи го сега!
Хайде де! Направи го! Направи го!!!
Престани! Добре тогава! Аз ще го направя!
Всичко между нас е свършено! Не ме докосвай!!!
Мразя те! Мразя те!
- Аз тръгвам.
Тръгвай! Хайде разкарай се от тук! Махай се! Махай се!
Не! Чакай малко! Не можем да скъсаме просто така!
Не можем да се преструваме, че никога не е било!
И той си тръгнал?
- Тръгнал си.
Тя трябва да е била съкрушена.
- Напълно съкрушена.
Той само е искал да постъпи правилно!
- Да.
Това, което е трябвало да направи е да прати родителите и по дяволите!
Права си! Вероятно е трябвало да постъпи точно така.
На следващи ден, когато се събудила, Али намерила своя свят напълно променен.
Какво става?
- Прибираме се в къщи.
Днес ли си тръгваме? Нали щяхме да останем още една седмица?
Облечи се и ела да закусиш, скъпа. Уила ще ти опакова багажа.
За мен ще е удоволствие г-це Али.
- Не искам да ми приготвяш багажа!
Не искам да ми пипаш нещата! Няма да замина!
Напротив - ще заминеш!
- Не няма да замина!
Независимо дали ти харесва, ти ще заминеш!
Дори да трябва да те носят, ти ще заминеш!
Фин!
Къде е Ноа?
- Отиде за една доставка.
Какво е станало?
- Заминавам си!
Заминаваш си?
- Да. - Къде?
Тръгвам веднага, нямам никакво време!
Искам да му кажеш нещо, става ли? Искам да му кажеш, че го обичам!
Кажи му, че съжалявам за всичко! Нали ще му кажеш?
Бях цяла нощ с него, Али. Никога не съм го виждал толкова смазан.
Всичко е свършено. Не усложнявай нещата.
Не! Нищо не е свършено!
Снощи се скарахме. Казахме си някои неща, но това не значи че е свършено!
Свършено е! Остави го на мира! Забрави го!
Идвам! Мамо, идвам де!
Виж, той разбира... Трудно му е, но те разбира.
Лятото свърши. Време е да си вървиш у дома.
Ако иска да ти каже нещо - ще ти пише. Ако не...
Добре...
Просто му кажи, че го обичам. Ще го направиш ли?
Ще му кажа.
Сбогом Фин.
Летните романси приключват по най-различни причини.
Но въпреки разликите, те имат нещо общо.
Във всички има падащи звезди - този малък огнен спектакъл в небето.
Миг от вечността, преминал през погледа ни
и изчезнал така бързо, както се и появил.
Ноа бил отчаян.
Той написал в писмо до Али, колко съжалява и колко глупаво е постъпил.
Написал и, че все още я обича, и че иска да я види...
И чакал тя да му отговори и нещата да бъдат по старому.
В продължение на година той пишел писма всеки един ден.
Цели 365 писма. Но отговор не получил.
Ей Фред, има ли нещо за мен?
- Съжалявам.
Благодаря все пак.
И така след година без отговор, той се примирил и решил да започне нов живот.
Написал прощално писмо,
събрал си багажа и заминал за Атланта.
Ноа! Ноа!!!
Ела бързо! Започнала е война.
Ноа и Фин се записали доброволци
и след две години битки срещу ген. Ромел в пустинята,
цялата 3-та армия на Патън, била прехвърлена в Европа.
Фин!
Ще кажете, че си противореча! Много добре, наистина има противоречие.
Али била студентка 3-та година в колежа,
когато постъпила доброволка в медицинския корпус.
Във всички ранени мъже, които пълнели отделението,
тя виждала Ноа.
Или някой, с когото се е бил рамо до рамо в пустинята или снежните полета на Европа.
Чакай, ще те изправя.
Сега да прехвърлим крака насам, полека... точно така.
Мога ли да ви задам един въпрос?
Можете...
- Забелязах, че не носите халка...
Та се чудех, дали ще излезете с мен някой път...
Моля?
- На среща...
Моля ви не казвайте "не"...
Аз съм чудесен танцьор...
И намеренията ми са напълно сериозни.
Добре... Хайде Казанова,
да те върнем в леглото. После ще обсъждаме срещите.
О, боже! Толкова е хубав!
- Какво прави тук?
Гледа ни!
- Извинете г-це...
Вече съм добре.
Нали ми обещахте да излезем заедно.
Али била изненадана колко бързо се влюбила в Лон Хамънд.
Той бил красив, умен, изискан и очарователен.
Освен това бил от стар южняшки род и баснословно богат.
Знаеш ли, напоследък мислих много и реших, че трябва да се оженим.
Добре, предавам се. Защо пък да не се оженим.
Не знам дали родителите ти ще са съгласни, не ги познавам добре...
Моите родители?
- Аха, мислиш ли че ме харесват?
Аз мисля, че ме обожават!
- Така ли?
Аз съм точно техния тип. Богат, южняк, собствен бизнес, добър танцьор...
умен съм, изглеждам добре...
Тогава какъв е проблема?
- Ами ако ти се омъжиш за мен...
Слушай ме внимателно!
Ако се омъжиш за мен, ще загубиш битката с тях.
О боже, тогава какво ще правим?
- Не знам!
По дяволите, мисля си, че трябва да се омъжиш за мен...
- Така ли?
- Да трябва да го направиш.
Защото, ако го направиш, родителите ти ще си мислят, че си нещастна
защото не си успяла да ги разочароваш.
- Има само една малка подробност.
И каква е тя?
- Трябва да им поискаш ръката ми.
А аз си мисля, че си надценил ентусиазма им по теб.
Ами! Не мисля така.
- Защо не?
Защото вече ги попитах и са съгласни.
- Какво?
И още нещо. Обичам те!
Ще се омъжиш ли за мен Али? Луд съм по тебе!
Ще се омъжиш ли за мен? Направи ме най-щастливия мъж на земята.
Да! Да, да!
Само секунда!
- Къде хукна?
Мамо!
Моля да ме извините, но искам да ви съобщя,
че тази прекрасна млада дама се съгласи да се омъжи за мен!
Тя бе съгласна с цялото си сърце и не можеше да разбере,
защо в момента, в който каза "да" пред нея се появи образа на Ноа.
Хей! Радвам се да те видя! Дай да те погледна!
Знаех си, че ще си дойдеш. Всичко наред ли е?
Обичам те сине!
Ела, трябва да ти покажа нещо! Хайде!
Какво става? Какво е това?
Ето, продадох къщата.
Продал си къщата?
- Аха. Трябва да се изнесем до месец.
С тези пари ще можеш да я купиш.
Какво да купя?
- Къщата на мечтите ти. Твоето имение.
Но тате...
- Не ме татосвай, не искам да слушам.
Всичко е уредено в банката. Парите са твои.
Не можеш да продадеш къщата си!
- Вече го направих!
За добро е, приеми го.
И къде ще живееш сега?
- При теб. Къде другаде?
Някой трябва да ти помогне да я ремонтираш.
Ноа погледнал къщата, но видял само едно -
Али.
Вече можел да осъществи мечтата на живота си.
Щял да ремонтира старата къща из основи.
Ноа заминал за Чарлстън да уреди разрешителното за строеж.
И тогава се намесила съдбата.
Спрете! Спрете автобуса!
- Съжалявам. Не мога да спра тук.
Спрете веднага автобуса!
- Ти не разбираш ли от дума?
Мога да спирам само на спирките! Сядай долу!
По дяволите!
- Ей!
Добър ден! Натам госпожице.
След като видял Али този ден, нещо в Ноа се пречупило.
Той си въобразил, че ако възстанови старата къща, в която били онази нощ,
Али ще намери начин да се върне при него.
Някои го наричат труд от любов,
други по друг начин.
В действителност, Ноа направо се побъркал.
Извинете! Време е за обяд.
Днес е сервирано в слънчевата стая.
Пъпешът е много хубав. Току-що го опитах.
Ще се срещнат ли отново? Ноа и Али?
Не искаш да развалим удоволствието от разказа, преди да е дошъл момента, нали?
Докъде бях стигнал...
През ноември, къщата била завършена наполовина, когато починал бащата на Ноа.
След време, Ноа завършил къщата.
Той погледнал своето постижение
и прекарал десет дни в отчаяние и наливане с алкохол.
Съвсем сериозно обмислял да я запали.
Накрая обявил къщата за продан.
- Готов съм да платя сумата веднага.
Имал много изгодни предложения, но все си намирал причина да откаже.
Все предлагали недостатъчно или, когато били съгласни, той надувал цената.
Искате страшно много пари, но ще я взема!
50 000 долара.
- Но това е повече от цената.
Точно така. Доста повече.
На човека, който предложил 5 000 над обявената цена, Ноа казал,
че е побъркан, а той не желае разни откачалки в къщата си.
С отчаянието си се справял, като гребял всяка сутрин в езерото.
А от вечерната самота го избавяла Марта Шоу.
Марта - вдовица през войната, живеела в близкото градче.
Искаш ли утре да си направим пикник?
- Имам работа.
Можем да отидем край реката.
- Другата седмица, по някое време.
Мислех другата седмица да отидем някъде с колата.
Не.
- Е, просто ти предлагам.
Какво искаш Ноа?
Какво искаш да кажеш с това?
От мен?
Понякога ми говориш без изобщо да ме забелязваш.
Поглеждаш в очите ми и виждаш някоя друга.
Знаеш, че искам да ти дам всичко.
Нали?
Но не мога.
Защото нямам сърце.
То е разбито.
Разбираш ли?
Дантелата не е ли в повече?
- Шегуваш ли се! Идеална е!
Много си красива!
- Когато Лон те види в тази рокля,
направо ще полудее!
Няма да може да откъсне очи от теб!
Виж какво пише в днешния вестник - ще бъдете събитието на годината.
На годината! Не - това ще бъде нещо невиждано!
Добре го е планирала, нали?
Мамо - губернатора ще присъства!
- Дай да видя!
О, боже!
Така, Савана колко имаме?
Мемфис, колко имаме? - 89.
- Чудесно, ние сме на 85.
Имате посетител г-не.
Здравей!
Толкова съжалявам, трябваше да се обадя.
Какво говориш, не е нужно да се обаждаш.
Момчета, бихте ли ни извинили за минутка.
Е, какво има?
Вече не рисувам.
Преди рисувах непрекъснато. Обожавах да рисувам.
Не знаех.
- Да...
Ами рисувай...
- Ще рисувам.
Ще започна отново.
Чудесно.
Всичко наред ли е?
Искам да се махна от тук.
- Добре...
Трябва да се погрижа за някои неща. Да ми се изпразни главата...
Добре. Трябва ли да се притеснявам?
- Не. Не мисля.
Доста успокоително...
Виж, наистина ли си добре?
Да.
- Добре. Тогава върви.
Направи каквото трябва. Нормално е да си нервна...
Да се притесняваш преди сватбата...
- Не...
Не се притеснявам.
Обичам те.
Ще се върна от Сийбрук след няколко дни.
Сийбрук?
- Аха, Сийбрук.
Здравей!
Видях снимката ти във вестника, застанал пред къщата...
и реших да видя дали си добре.
Минавах от тук и реших...
Как си? Добре ли си?
Е, добре...
Много съм глупава! Не трябваше да идвам!
Искаш ли да влезеш?
- Да...
Историята е хубава.
- Радвам се, че ти харесва.
Имам чувството, че съм я чувала и преди.
Да.
- Може би, повече от веднъж?
Доктора иска да ви види.
- Мен?
Не. Него.
- Но той не е свършил с историята!
Като приключа с доктора ще продължа. Няма да се бавя много.
Не си отивай! Веднага се връщам.
Защо не посвириш на пиано, докато чакаш? Ти обичаш да свириш.
Обичам ли?
- Аха.
Не знам нито една мелодия.
- Можеш да четеш ноти.
Шегуваш се!
Кой сте вие?
- Д-р Бонуел, новия лекар.
Не сме се срещали, затова реших, че е добре да ви прегледам.
Така, виждам че сте прекарали 2 инфаркта през последните 18 месеца.
Микроинфаркти. Единия на крак.
Някакви усложнения?
- Не, чувствам се добре.
Добре, поемете дъх...
Още веднъж...
Хайде пак...
И още веднъж...
Прекрасно. Пиете ли си лекарствата?
Два пъти на ден.
Можете да си облечете ризата.
Казаха ми, че четете на г-жа Хамилтън.
- Да.
Помага и да си върне спомените.
Не мислите ли, че и помага?
- Не, не мисля.
Тя си спомня, докторе, аз и чета и тя си спомня.
Не всичко, но си спомня.
- Вижте деменцията е необратима,
дегенерира след определен момент.
Няма връщане назад.
- Всички ми казват това.
Не искам да таите напразни надежди.
- Няма проблем докторе,
не е нужно да ме убеждавате. Науката стига само до някъде,
другото е в ръцете на Бог.
Проклятие! Забравих да обърна страницата. Свършихме ли?
Имате предвид нотите ли?
Не. Тя свири по памет.
Казва се Лон Хамънд - младши.
- Хамънд?
Като "Памук Хамънд"?
- Да като "Памук Хамънд".
Родителите ти сигурно го обожават.
Той е добър човек, Ноа. Би го харесал.
Обичаш ли го?
- Да.
Обичам го. Много го обичам.
Е, тогава ожени се за Лон, а ние ще си бъдем приятели.
Става ли?
- Става.
Гладна ли си? Ще останеш ли за вечеря?
Наливам се като пияница! Още едно и ще ме изнасяш на гръб.
Карай по-полека, че да не ми се налага да се възползвам от случая.
Не би посмял. Аз съм омъжена жена.
Все още не си.
Какво?
Защо ме гледаш така?
Спомени.
Тази стая.
Тази стая?
Това ли е стаята?
Преядох.
- И аз.
"Усещам нежното докосване на пръстите ти,
дъхът ти нежно ме обгръща.
Долавям ускорения ти пулс,
топлината на тялото ти,
вкусът на устните ти."
Беше много истинско, нали?
Ти и аз...
беше толкова отдавна. Бяхме почти деца.
Обичахме се, нали?
Трябва да тръгвам.
Довиждане.
Защо утре не дойдеш пак?
Искам да ти покажа едно място.
Става ли?
- Добре.
Тя се бе появила отново в живота му като избухнал пламък.
Пламък, който прогаряше сърцето му.
Цяла нощ Ноа размишлявал за мъката, която го очаквала,
ако я загуби повторно.
Как искам да узная края на тази история!
Децата ви са тук.
- Деца?
Не вашите, неговите.
Ще ме извиниш ли?
- Ще се радвам да се запозная с тях.
Елате тук!
- Здравей татко.
Приятно ми е аз съм Али.
- Мери-Алис.
Радвам се да се запознаем.
- Здравейте, аз съм Меги.
Меги. Приятно ми е.
Ти как се казваш?
- Аз съм Девъни.
Какво хубаво име.
О, благодаря, благодаря!
А кой е това?
- Едмънд.
Приятно ми е Едмънд.
Е, време е за следобедната ми дрямка.
Ела мила.
По-късно ще ти почета още.
- Добре, благодаря.
Толкова се радвам, че се запознах с вас.
Довиждане.
- Довиждане.
Днес изглежда добре.
- Тя е добре.
Имам предчувствие за днешния ден.
Може би е ден за чудеса.
Тате, ела си в къщи.
Мама не ни позна. Тя не познава и теб. Никога няма да разбере.
Липсваш ни. Това е лудост - да живееш тук.
Да. Ние всички ще помагаме на мама. Ще идваме на смени да я посещаваме.
Вижте...
тя е моята любима. Няма да я изоставя.
Сега това е моят дом.
Майка ви е моя дом.
Ало. - Здравей.
- Здравейте.
Кой се обажда?
- Лон. А ти кого очакваш?
Никого... Просто съм изненадана...
Как ме намери?
- В Сийбрук има само един хотел...
Не се обади и взех да се притеснявам. Къде беше?
Добре ли си? Чувствам се като идиот. Звънях в хотела стотина пъти.
Добре съм. Искаш ли да ми кажеш нещо?
Не.
- Не?
Не.
Добре.
Обичам те. Ще ти звънна утре.
- Добре.
Ноа. Ноа!
Здрасти.
Да тръгваме преди да е заваляло.
Като в сънищата!
Искаш ли да ги нахраниш?
- Да.
Какво правят тук?
Не знам, мисля че мигрират на юг.
Не остават ли тук?
- Не.
Отиват там, откъдето са дошли.
Променил си се.
- Какво имаш предвид?
Как изглеждаш... всичко.
И ти си променена... по-хубава си.
Същия си си.
Наистина?
- Да.
Наистина си го направил.
- Кое?
Всичко. Къщата...
Много е красиво - това, което си направил.
Обещах ти да го направя.
Страхотно! Трябва да тръгваме.
Защо не ми писа? Защо?
Нищо не беше свършило за мен.
Чаках цели 7 години.
Сега вече е твърде късно.
- Написах ти 365 писма.
Пишех ти всеки ден в продължение на година.
Писал си ми?
- Да.
Нищо не бе свършило.
И все още не е свършило!
Шегуваш ли се?
През цялото време ми липсваше точно това.
Да го направим отново.
Ноа. Събуди се.
Да не се опитваш да ме убиеш?
Имам нужда от почивка и храна.
Трябва да се съвзема.
Добре.
Искаш ли палачинки.
- Искам.
Има и бекон.
Това е тя, нали?
Може ли да се запозная с нея?
Много бих искала да се запозная с нея.
- Не мисля, че е добра идея Марта.
Това Марта ли е? Здравейте.
Аз съм Али. Слушала съм много за Вас.
И аз съм слушала много за Вас.
Искате ли да влезете?
Сигурна ли сте?
- Да. Ноа тъкмо разправяше колко е гладен.
Мога да приготвя чай.
Заповядайте, влезте.
Хайде, влизай.
Радвам се, че се запознахме Марта.
- И аз. Всичко добро.
Тя е невероятна. Наистина.
Много се радвам, че се запознахме.
Бях забравила какво е...
За пръв път, откакто загубих Ричард,
чувствам, че има защо да продължа напред.
"Толкова спокойно спеше, че не исках да те будя.
Отивам да взема нещо за закуска. Няма да се бавя.
П.С. Следвай стрелките. Имам изненада за теб."
Лон пътува насам.
Снощи баща ти се изтърва за Ноа
и той реши да намине насам.
- Прекрасно. Направо чудесно.
Аз, ти, Ноа и Лон - голямо щастливо семейство.
Кажи ми за писмата, майко. Вярно ли е?
Да.
Гледаше ме всяка вечер как плача в продължение на месеци,
и не ми каза нищо?
Как можа да го направиш?
- Съжалявам.
Съжаляваш, а?
- Да, съжалявам!
Съсипа целия ми живот!
- Да, откраднах писмата ти,
но недей разиграва мелодрами, а поеми някаква отговорност.
Сама дойде тук. Знаеше какво правиш. Знаеше, че това ще се случи.
Значи аз съм мръсницата.
Невероятно. Направо невероятно!
Хайде, облечи си нещо. Трябва да тръгваме.
"Трябва да тръгваме!" Никъде не отивам с теб!
Познавам те по-добре, отколкото си мислиш.
И не си мисли, че ако знаеше всичко
щеше да промениш нещата.
Какво правим тук, майко?
Виждаш ли онзи човек там?
Не изглежда кой знае как, но преди 25 години,
божичко, беше невероятен!
Не бях на себе си от любов.
Дядо ти побесня и ние решихме да избягаме.
Не успяхме да стигнем и до съседния град, преди да ни залови полицията.
Но това беше някога...
Когато съм наблизо понякога,
спирам тук и го гледам.
Опитвам се да си представя колко различен би бил живота ми.
Искам да знаеш, че обичам баща ти!
- Но мамо...
По дяволите, това е важно, искам да го чуеш!
Обичам го! Той е чудесен човек.
Той е добър с мен. Аз не го заслужавам.
Обичам го Али, наистина го обичам!
Знам.
Толкова ми е неудобно. Голяма глупачка съм.
Ще ми излязат торбички под очите.
Това е лудост.
Сега дори не знам кой е този човек.
О, Боже.
Али!
Надявам се да направиш правилния избор.
Интересна сутрин, а?
- Да.
Лон е в града.
Той е тук?
Да, видяхме колата му в града.
Виждам, че си получила писмата ми.
Най-накрая.
Какво ще правиш Али?
Не знам.
Ще се върнеш при него.
Ще се върнеш ли при него?
Ами последните няколко дни? Всичко, което се случи?
Бяха истински и прекрасни. Но също така безотговорни.
Годеникът ми ме чака в хотела и ще бъде смазан,
като разбере какво съм направила...
- Правиш любов с мен,
а после се връщаш при съпруга си? Това ли е планът ти?
Това някакъв тест ли е?
- Дала съм обет на този човек,
той ми даде пръстен, аз му дадох дума...
- Думите ти не струват пукната пара...
Ще говоря с него и ще видим...
- Не става дума за спазване на обещанието,
не става дума дори да следваш сърцето си...
Става въпрос за сигурност.
- Това пък какво значи?
Пари!
- Какви ги говориш?
Той има много пари!
- Мразя те! Копеле такова!
Ако си тръгнеш ще те мразя цял живот!
- Нищо ли не си разбрал какво става...
Явно съм пропуснал всичко!
- Именно!
Ти си отегчена! Иначе нямаше да си тук!
Ако нещо не ти лисваше!
- Арогантен кучи син!
Затова ли дойде при мен?
- Притрябвал си ми!
Погледни, вече се караме!
- Ние това правим! Караме се!
Ти ми казваш, че съм арогантен кучи син, аз пък ти казвам, че си трън в гащите!
И си точно това в 99% от времето.
Не ме е страх да нараня чувствата ти.
Мируваш 2 секунди и отново си трън в гащите.
Е и какво?
- Няма да е лесно! Ще бъде много трудно!
Работех ден след ден, но исках да го направя, защото исках теб.
Искам те цялата! За винаги! Ти и аз!
Всеки божи ден! Ще направиш ли нещо за мен?
Моля те. Опиши ми живота си.
След 30, след 40 години.
Какъв ще бъде тогава? Ако ще е с този човек - върви!
Върви! Загубих те веднъж, мога да те загубя отново!
Ако това е, което истински искаш.
Но недей избира лесния път!
- Какъв лесен път?
Няма лесен път! Каквото и да направя, някой ще бъде наранен!
Престани да мислиш какво искат всички!
Какво искам аз! Какво искат родителите ти!
Какво искаш ти?
Какво искаш ти?
- Не е толкова просто!
Какво искаш ти?
По дяволите! Какво искаш?
Трябва да тръгвам.
"Скъпа моя Али,
Снощи не можах да заспя, защото между нас всичко свърши.
Гадно ми е, защото беше нещо истинско.
И ако някога се срещнем в бъдещия ни живот,
ще ти се усмихна радостно и ще си спомня лятото, прекарано под дърветата.
Как се учехме един от друг и израствахме в любовта.
Най-хубавата любов, която изгаря душата ти,
и те кара да искаш още и още.
Която възпламенява сърцата и дава покой на ума.
Това ми даде ти.
Винаги ще се надявам да мога да ти отвърна със същото.
Обичам те! Надявам се да те видя. Ноа."
Красиво е.
Красива история.
- Да, така е.
Не знам защо ме натъжава.
Знам, че сега си объркана, но не се тревожи,
нищо не е загубено и не може да бъде загубено.
"В отслабналото тяло, остаряло и студено
мъждукат въглените на предишен огън.
Там пламък някога се е издигал."
Ти ли си написал това?
- Не.
Написал го е Уолт Уитман.
Мисля че го познавам.
- Познаваш го.
Да влезем вътре. Стана ми хладно.
Добре.
Благодаря.
О, кой е направил всичко това?
- Аз.
С помощта на приятелите от персонала.
Никога не съм виждала по-красиво нещо.
Нито пък аз.
Да седнем.
Гроздов сок?
- С удоволствие
Колко много хапчета! Много ли си болен?
Болестта е нещо относително за мен.
По скоро е част от процеса на общо изтощение на тялото.
За теб!
И така, какво се случило? В историята?
Кого от двамата избрала тя?
Добре.
Според мен, имам три възможности:
Първо - мога да го застрелям.
Второ - мога да го пребия от бой.
И трето - мога да те напусна.
Не, не става така.
Виждаш ли...
В нито една от възможностите няма да съм с теб.
И въпреки всичко,
аз те обичам.
И аз те обичам!
- Бях напълно сериозен,
когато т дадох пръстена.
- Аз също, аз също.
Просто, когато съм с Ноа се чувствам по един начин,
а когато съм с теб съм съвсем различен човек.
Нормално е да не забравиш първата си любов.
Обичам те Али,
и те искам за себе си.
Не знам как да убедя годеницата си да остане при мен.
Няма нужда да ме убеждаваш.
Вече знам, че ще бъда с теб.
И заживели щастливо до края на дните си.
Кого? Кого избрала?
О, да...
разбира се...
Спомням си...
Това сме ние! Ние сме!
О, скъпа! Толкова те обичам!
Ноа, Ноа...
Обичам те.
Какво е станало с мен?
- Нищо. Просто не беше тук известно време.
Колко време имаме?
- Не съм сигурен.
Последният път имахме не повече от 5 минути.
Добре.
Доведох един стар приятел.
Как са децата?
- О, те са прекрасно.
Всички бяха тук днес. Малкия Ноа, Бенито...
Толкова са пораснали
О Боже, как лети времето!
Отлита покрай теб!
- Отлита...
Ще им кажеш ли, че ги обичам.
Разбира се.
Ще им кажа скъпа.
Щастлива история...
- Да.
Мислиш ли че мога да постъпя като нея тази вечер.
С твоя помощ.
Знаеш ли какво? Можем да намерим кола,
и да се разходим някъде.
Да се махнем от тук. Да отидем далеч. Искаш ли?
Не мисля. Не тази вечер, скъпа!
- Хайде де, защо не...
Защо ме наричате скъпа? Аз не ви познавам!
Какво става тук? Трябва ли да ви познавам?
Али!
- Не! Не!
Али, обичам те! Остани с мен!
- Не! Не!
Кой сте вие?
- Аз съм Ноа, а ти си Али.
Какво искате? Какво правите тук?
- Моля те мила...
Не ме наричайте "мила"!
- Али! Али.
Помощ! Помогнете!
- Спокойно! Успокой се!
Не! Пуснете ме!
Оставете ме на мира!
Помогнете ми! Помощ! Докторе!
- Ето ме.
Спокойно! Спокойно!
- Ще и сложа 4 см3.
Хайде на три. Едно, две, три.
Всичко е наред. Добре е.
Дишай. Спокойно. Отпусни се.
"Историята на нашия живот" от Алисън Хамилтън Кълхун
"На моята любов - Ноа. Прочети ми това и аз ще се върна при теб."
Добро утро г-н Кълхун. Г-н Кълхун!
Обадете се в спешното!
- Не намирам пулс!
Няма кръвно налягане! Сърцето му е спряло!
Всичко е наред. Хайде мила. Ела.
Няма страшно. Ела.
А, г-н Кълхун. Добре дошли. Как се чувствате?
Добре. По-добре.
- Къде отивате?
Искам малко да се поразходя. Не мога да заспя.
Знаете, че правилника не позволява.
- Знам.
Не отивате на разходка, нали?
Отивате при г-жа Али.
Току-що излязох от болницата, липсва ми.
Г-н Кълхун,
съжалявам, но не мога да ви разреша да я видите тази вечер.
Трябва да се върнете в стаята си.
А аз ще сляза долу да си взема чаша кафе
и няма да мога да ви наглеждам известно време.
Затова - не вършете глупости.
Али...
Ноа.
Любов моя!
Здравей скъпа. Съжалявам, че не можах да ти почета.
Не прави повече така. Помислих, че няма да се върнеш.
Винаги се връщам.
Какво ще стане?
Когато няма да си спомням нищо.
Какво ще правиш?
- Ще бъда тук...
Никога няма да те изоставя.
Искам да те попитам нещо.
- Кажи мила моя.
Мислиш ли,
че нашата любов може да прави чудеса?
Да, така мисля.
Нали те връща всеки път при мен.
Мислиш ли, че нашата любов...
може да ни отведе от тук заедно?
Нашата любов може всичко, което пожелаем.
Обичам те.
И аз те обичам, Али.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Ще се видим отново.
Превод и субтитри: St. Squiffy