Dead Poets Society (1989)

Сега, запомни, дръж раменете изправени.
Добре, прегърни брат си. Точно така.
Точно така. Правилно, глътни въздуха.
Добре, още една.
К Л У Б М Ъ Р Т В И П О Е Т И
Сега, нека повторим още веднъж.
Ще вървиш с процесията,
докато стигнеш до директора.
В този момент той ще ти даде знак
да запалиш свещите на момчетата.
Добре, момчета, хайде застанете в строй.
РОБИН УИЛИЯМС
Знамената горе!
РОБЪРТ ШОН ЛЕОНАРД ИЙТЪН ХОУК
ДЖОШ ЧАРЛЗ ГЕЙЛ ХАНСЕН ДИЛЪН КАСМАН
АЛИЛЪН РУДЖЕРО ДЖЕЙМС УОТЪРСТЪН АЛЕКСАНДРА ПАУЪРС
НОРМАН ЛОЙД КЪРТУУД СМИТ
ДЖОРДЖ МАРТИН ЛИОН ПАУНЪЛ
Дами и господа, момчета.
Светлината на Знанието.
Преди сто години, през 1859 година,
41 момчета седяли в тази стая
и им бил зададен същият въпрос,
с който в днешно време ви приветстваме в началото на всеки семестър.
Господа, кои са Четирите Стълба?
Традиция. Чест. Дисциплина. Отличие.
В първата година след създаването си,
Академията "Уелтън" даде дипломи на пет студента.
Миналата година дадохме дипломи на 51.
И повече от 75 процента от тях
влязоха в Айви Лигата.
Такива... такива постижения
са резултат на
ревностна преданост към преподаваните тук принципи.
Затова Вие, родители, сте ни поверили синовете си.
Затова ние сме най-доброто
частно предколежно училище в Съединените Щати.
Както знаете,
нашият обичан г-н Портис от отдела "Английски Език" се оттегли миналия срок.
По-късно ще имате възможност да се срещнете със заместника му, г-н Джон Кийтинг,
който също е почетен абсолвент на това училище.
И който в последните няколко години преподаваше
във високоуважаваното училище "Честър" в Лондон.
Ричард, забрави си чантата!
Здрасти, Джони! Ей, как си?
Не се притеснявай. Взех ти документа за стаята.
Не са преместили столовата.
Радвам се, че можахте да дойдете.
- Вълнуваща церемония, както винаги, д-р Нолан.
- Твърде дълго Ви нямаше.
- Здравейте, д-р Нолан.
- Радвам се, че се върнахте.
- Това е най-малкият ни син, Тод.
- Г-н Андерсън.
Брат ви беше един от най-добрите. Предстои Ви тежък труд, ако искате да влезете в дирята му.
Благодаря.
- Хубава церемония.
- Благодаря. Радвам се, че Ви хареса.
- Гейл.
- Том.
- Радвам се да Ви видя отново.
- Здравейте, мистър Нолан.
- Нийл, тази година очакваме от Вас велики постижения.
- Благодаря, сър.
О, той няма да ни разочарова. Нали така, Нийл?
Ще направя каквото ми е по силите, сър.
Хайде стига, сине.
- Вдигни брадичката.
- Добре.
- Стига сълзи.
- Вдигни брадичката.
- Не искам да оставам тук.
- Миличък, обичам те.
- Бъди добро момче. Учи си уроците.
Ей! Чувам, че ще сме съседи по стая.
- Аз съм Нийл Пери.
- Аз съм Тод Андерсън.
Защо си напуснал Балинкрест?
Брат ми е следвал тук.
О, значи ти си прословутият Андерсън.
- Това е за синусите му.
- Аха. Ясно.
О, а ако не може да преглъща, дайте му едно от тези.
А ако има затруднения с дишането, можете да му дадете едно от тези.
- Помниш ли къде ти е вапоризаторът?
- Да, оставих го в стаята си.
- Хей, Нийл, как си?
- Здрасти, Нокс.
- Нийл, довечера има ли сбирка?
- Да, разбира се.
- Бизнесът върви както обикновено, а?
Ей, чух, че са ти натресли новото момче. Прилича ми на кретен.
Опа.
Виж, не обръщай внимание на Камерън.
Цапнат е в устата. Нали знаеш какво имам предвид?
Разнесоха се слухове. Ходил си на лятно училище.
'Ми да. По химия. Баща ми реши, че трябва да напредна.
Как прекара лятото, готин?
- Интензивно.
Мийкс. Вратата. Да се затвори.
Слушам, сър.
Господа, кои са Четирите Стълба?
Пародия. Ужасия. Упадък. Изпражнение.
- Добре. Сбирка.
Мийкс е майстор по латински. А аз не съм чак толкова зле по английски.
- Така че ако искате, ето ви на сбирка.
- Разбира се.
И Камерън ме попита. Някой има ли нещо против да го включим?
Хм, в какво му е силата? В подмазване?
- Стига де, той ти е съсед по стая.
- Вината не е моя.
- Извинявай. Казвам се Стивън Мийкс.
О! Това е Тод Андерсън.
-Приятно ми е.
-Приятно ми е.
Чарли Далтън.
Нокс Оувърстрийт.
Братът на Тод е Джефри Андерсън.
- Ей, да бе.
- Ти пък какво знаеш?
- Отличник. Стипендиант на Нешънъл Мерит.
- Е добре...
Добре дошъл в Пъкъл-тън.
Тук е точно толкова безпощадно, колкото си чувал, освен ако не си гений като Мийкс.
Ласкае ме. Затова му помагам по латински.
- И английски. И тригонометрия.
- Отворено е.
Татко, мислех, че сте си тръгнал.
- Г-н Пери.
- Останете си по местата, приятели.
Нийл, току-що говорих с г-н Нолан.
Този семестър си се записал за прекалено много извънпрограмни занимания,
и аз реших, че е по-добре да се откажеш от училищния ежегодник.
Но тази година съм асистент-редактор.
- Съжалявам, Нийл.
- Но, татко, не мога просто.
- Не би било честно.
- Бихте ли ни извинили за момент?
Никога не се препирай с мен пред другите. Разбра ли?
- Татко, аз не се препирах.
- Като завършиш медицина
и сам си изкарваш хляба, тогава прави каквото по дяволите искаш.
Но дотогава ще правиш, каквото ти кажа. Ясно ли е?
Да, сър. Съжалявам.
Знаеш майка ти колко много държи на това, нали?
Да, сър.
Знаеш какъв съм. Все захващам прекалено много неща.
Ето така те искам.
- Каквото и да ти потрябва, обади ни се.
- Да, сър.
Той защо не те оставя да правиш каквото искаш?
Да бе, Нийл. Развикай му се. И без това по-лошо не може да стане.
Да бе, точно така. Все едно вие, момчета, викате на родителите си?
Г-н Бъдещи Адвокат и г-н Бъдещи Банкер?
Добре де, на мен не ми харесва повече отколкото на теб.
Хубаво, просто не ми казвайте как да говоря с баща си.
- Вие сте на същото дередже.
- Добре де, добре де, за бога.
- Какво ще правиш тогава?
- Какво ми остава?
- Ще захвърля ежегодника.
- Не бих прекарал безсънни нощи заради това.
Редакцията и без това са куп кретени, опитващи се да впечатлят Нолан.
Дреме ми. Въобще не ме интересуват.
- Е... латински... утре в 8:00?
- Да.
Тод, ако искаш, ела и ти.
- 'Ми да бе, приятел, ела и ти.
- Благодаря.
По-бавно, момчета!
По-бавно, безобразна редица от пубертети!
Изберете си три лабораторни експеримента от списъка с проекти
и всеки 5 седмици ще ми докладвате по тях.
Първите 20 въпроса в края на първа глава да са готови до утре.
- Agricolam.
- Agricolam.
- Agricola.
- Agricola.
- Agricolae.
- Agricolae.
- Agricolarum.
- Agricolarum.
- Agricolis.
- Agricolis.
- Agricolas.
- Agricolas.
- Agricolis.
- Agricolis.
- А сега още веднъж, моля. Agricola.
- Agricola.
Изучаването на тригонометрия изисква пълна прецизност.
Всеки, който не успее да предаде възложените домашни,
ще бъде наказан с отнемане на една точка от крайната оценка.
Съветвам ви да не ме предизвиквате в това отношение.
Ей, Спейс. Спейс.
Повреда в акъла!
Шшт!
Е хайде де.
- Ами да тръгваме.
- Хайде да тръгваме, момчета.
Да тръгваме.
"О, Капитане, мой Капитане."
Кой знае откъде е този стих?
Някой знае ли?
Никаква идея?
Това е от едно стихотворение на Уолт Уитмън за г-н Абрахам Линкълн.
В моя час можете да ме наричате или г-н Кийтинг
или, ако сте малко по-сърцати, "О, Капитане, мой Капитане."
Сега, нека изясня някои слухове, за да не се затвърдят като факти.
Да, аз също посещавах Пъкъл-тън и оцелях.
И, не, по онова време не бях този умствен гигант, когото виждате сега.
Интелектът ми беше на нивото на слабак с тегло 49 кг.
Отидех ли на плажа, хората ме замеряха с книжки на Байрън.
Така... г-н Питс?
Това е доста злочесто име.
-Г-н Питс, къде сте?
Г-н Питс, бихте ли отворили стихосбирката си на страница 542.
Прочетете първата строфа на поемата, която виждате.
"На девстените, за да оползотворят времето"?
Да, точно тази.
Доста подходящо, нали?
"Бери розовите пъпки, докато можеш."
"Доброто старо време все още си лети."
"И цветето, което се усмихва днес, утре ще умре."
Благодаря, г-н Питс.
"Бери розовите пъпки, докато можеш."
Латинският израз за това виждане е "Carpe diem."
Така, някой да знае какво означава това?
Carpe diem. Това значи "Изживей деня."
- Много добре, господин...
- Мийкс.
Мийкс. Още едно необичайно име.
Изживей деня.
"Бери розовите пъпки, докато можеш."
Защо поетът казва тези думи?
- Защото е бързал.
- Не! Дзъннн!
Все пак благодаря Ви за участието.
Защото ние сме храна за червеи, момчета.
Защото, дали вярвате или не, всеки един от нас в тази стая
един ден ще престане да диша, ще изстине и ще умре.
Бих искал да излезете напред, ето тук
и да разгледате внимателно някои лица от миналото.
Минавали сте покрай тях много пъти, но не мисля, че някога сте се заглеждали в тях.
Не са много по-различни от Вас, нали?
Същите прически.
Пълни с хормони, точно като Вас.
Непобедими, точно както и Вие се чувствате. Светът е тяхната мида.
Те вярват, че предназначението им е да свършат велики дела, точно както повечето от Вас.
Очите им са пълни с надежда, точно както Вашите.
Дали са чакали, докато е станало твърде късно
да постигнат в живота си и частица от това, на което са били способни?
Защото виждате ли, господа, тези момчета сега са тор за нарцисите.
Но ако се заслушате наистина добре,
можете да чуете как ви шептят своя завет.
Хайде, приближете се.
Слушайте. Чувате ли го?
Carpe.
Чувате ли го?
Carpe.
Carpe diem.
Изживейте деня, момчета.
Направете живота си забележителен.
- Това беше откачено.
- Но пък нещо различно.
Призрачно, ако питате мен.
Мислите ли, че ще ни изпитва по тези неща?
О, стига бе, Камерън. Нищо ли не разбра?
Какво? Какво бе?
Хайде, момчета. Забързайте се. Това се отнася за теб, Далтън!
Кой е навит на една бърза сбирка довечера, момчета?
- Аз.
- Какво бе?
Няма как, момчета. Довечера трябва да ходя на вечеря у семейство Денбъри.
Семейство Денбъри? Кои са тези?
Яки богаташи. Как го завъртя тоя номер?
Приятели са на баща ми. Сигурно са на по 90 и нещо години.
Олеле!
От помията в Пъкъл-тън по-лошо няма, Нокс.
- Подкрепям това мнение.
- Абе, ще видим.
Ще дойдеш ли довечера на сбирката?
Ами... не. Не, аз... Ъ-ъ, имам да уча по история.
- Прецени сам.
Готов ли си, Оувърстрийт?
Готов за тръгване, сър.
Чет, би ли отворил?
- Не мога, мамо.
- Аз ще отворя!
С какво мога да Ви помогна?
Здравей. Нокс Оувърстрийт.
- Ъъ, д-р Хегър.
- Здравейте.
Това е домът на сем. Денбъри, нали?
- Чет ли търсите?
- Г-жо Денбъри?
- Неее.
- Извинете. Благодаря ти. Аз съм г-жа Денбъри.
- Вие положително сте Нокс.
- Да.
Ще го вземете в 9:00, нали? Влезте моля.
- Крис, хайде бе!
- Идвам, Чет.
Нокс. Как си? Джо Денбъри.
- Приятно ми е, сър.
- Страшно прилича на баща си.
- Той как е? Влизай.
- Крис!
- Добре е. Тъкмо приключи едно важно дело за Дж.М.
- Да, знам по чии стъпки си тръгнал.
- Идвам.
- Какъвто бащата, такъв и синът, а?
Опа! Психопат!
- Да!
- Царица на шест.
- Още една игра?
- Какво казваш?
Просто замести тези числа тук с X за X и Y.
- Ами да бе.
- Е, какъв ти е проблемът тогава?
Мислиш, че не мога да вляза? Цял ден ме тормозиш.
- Чакай. Не.
- Как беше вечерята?
К'во?
- Как беше вечерята?
- Ужасно.
- Отвратително.
- Защо? Какво стана?
Тази вечер срещнах най-красивото момиче,
което съм виждал през целия си живот.
Ти луд ли си бе? Че какво му е лошото на това?
Ами тя е кажи-речи сгодена за Чет Денбъри.
- Тоя пич би могъл да изяде футболна топка.
- Много кофти.
- Много кофти?
Това е повече от "много кофти", Питси. Това е трагедия.
Такова красиво момиче да е влюбено в такъв кретен.
Всичките готини се хващат с кретени. Това го знаеш.
Ами да, забрави я. Отвори си учебника по тригонометрия и опитай да решиш пета задача.
Не мога просто да я забравя, Камерън.
И определено не ми е до тригонометрия сега.
- Успяхме!
Добре, господа. Пет минути.
- Да тръгваме.
- Видя ли я гола?
- Много смешно, Далтън.
- Надявам се това в ухото Ви да не е радио, г-н Питс?
- Не, сър. Научен експеримент.
Радар.
Господа, отворете книгата на 21-ва страница от увода.
Г-н Пери, бихте ли прочели първия абзац от предисловието
със заглавие "Как да разбираме поезията".
"Как да разбираме поезията" от д-р фил. Дж. Еванс Притчърд.
За да разбираме напълно поезията, най-напред трябва да се влеем
в ритъма, римата и метафорите.
После си задайте два въпроса.
Първо: Доколко умело е предадена основната тема на стихотворението?
И второ: Доколко значителна е тази основна тема?
Първият отговор определя степента на съвършенство на стихотворението.
Вторият определя неговата значимост.
И когато един път сте си отговорили на тези въпроси,
определянето на величината на едно стихотворение става относително лесно.
Ако нанесем точките за перфектност на стихотворението
върху абсцисата на една координатна система,
а точките за значимост разположим върху ординатата,
и после пресметнем общата площ на стихотворението,
ще имаме в резултат величината му.
Един сонет от Байрън може да получи голям брой точки по ординатата,
но само среден брой по абсцисата.
От друга страна, един Шекспиров сонет
би могъл да получи голям брой точки и по ординатата, и по абсцисата,
резултатът от което е голяма обща площ,
което ни издава, че стихотворението е наистина велико.
Докато разглеждате стихотворенията в този учебник, ползвайте този метод за класификация.
Колкото повече расте способността ви да оценявате стихотворения по този начин,
толкова... толкова повече ще расте Вашата наслада и разбиране на поезията."
Изпражнение.
Това е моето мнение за г-н Дж. Еванс Притчърд.
Ние не прокарваме тръби. Ние говорим за поезия.
Как може да оценяваш поезия сякаш си на Златния Орфей?
"Харесвам Байрън. Давам му 42 точки. Ама не мога да танцувам на него."
Сега искам от Вас да откъснете тази страница.
Хайде. Откъснете цялата страница.
Чухте ли ме. Откъснете я!
Откъснете я!
Продължавайте. Откъснете я!
Благодаря, г-н Далтън.
Господа, знаете ли какво, откъснете не само тази страница.
Откъснете целия увод! Искам да се махне. Минало свършено. Не оставяйте и страница!
Откъснете го! Късайте! Махни се, д-р.фил Дж. Еванс Притчърд!
Късайте! Режете! Съдирайте!
Откъснете го! Не искам да чувам нищо друго освен късането на г-н Притчърд!
- Ще го перфорираме, свийте го на руло!
Това не е Библията. Няма да влезете в ада заради това.
Продължавайте! Откъснете го до дупка! Не искам нищо да остане от него.
- Не би трябвало да правим това.
Късайте! Късайте! Късайте!
Откъснете го! Късайте!
Скъсайте го! Точно така! Откъснете го!
- Скъсайте го!
- Какво става тук по дяволите?
- Не чувам достатъчно късане.
- Г-н Кийтинг.
Г-н МакАлистър.
Съжалявам, не... Не знаех, че сте тук.
- Но съм.
- Аха. Виждам, да.
Извинете ме.
Продължавайте да късате, господа.
Това е битка, война.
И жертвите биха могли да са Вашите сърца и души.
Благодаря, г-н Далтън.
Войски от учени напредват в измерването на поезия.
Не! Тук тая няма да я бъде.
Не искаме г-н Дж. Еванс Притчърд повече.
А сега, ученици мои, ще се научите да мислите отново самостоятелно.
Ще се научите да усещате вкуса на думите и езика.
Независимо какво ви казват другите,
думите и идеите могат да променят света.
Виждам този поглед в окото на г-н Питс.
Какво ли общо би могла да има литературата на 19-ти век
с постъпването в икономически или медицински колеж.
Така ли е? Може би.
Г-н Хопкинс, вероятно ще се съгласите с него,
Да, по-добре просто да си учим нашия г-н Притчърд
и да си учим нашите рими и ритми и лека полека да се занимаем
с осъществяването на другите ни амбиции.
Ще ви издам една малка тайна. Приближете се.
Приближете се!
Четем и пишем поезия, не защото е кеф.
Четем и пишем поезия, защото сме членове на човешката раса.
А човешката раса е изпълнена със страст.
Медицина, право, икономика, инжинерство;
това са благородни науки, и необходими за поддържането на живота.
Но поезията,
красотата, романтиката, любовта;
това са нещата, заради които си струва да живеем.
Нека цитирам Уитмън:
О аз, о живот, пълен с все повтарящи се въпроси.
С безкрайните влакове пълни с безверници.
С градове, пълни с глупаци.
Какво хубаво в това, о аз, о живот?
Отговор: Че си тук.
Че съществуват живот и самоличност.
Че могъщият театър не спира,
и ти можеш да допринесеш своята строфа."
Че могъщият театър не спира,
и че ти можеш да допринесеш своята строфа.
Коя ще е вашата строфа?
Нека Господ ни изпълни с благодарност
за това, което ще получим.
Амин.
Часът Ви днес беше доста интересен, г-н Кийтинг.
- Съжалявам, ако съм Ви шокирал, г-н МакАлистър.
- Няма нужда от извинения.
Беше много завладяващо, макар и заблуждаващо.
Така ли мислите?
Поемате голям риск, насърчавайки ги да станат хора на изкуството, Джон.
Когато осъзнаят, че не са Рембрандовци, Шекспировци или Моцартовци,
ще ви намразят заради това.
Не говорим за хора на изкуството, Джордж. Говорим за свободомислещи хора.
Свободомислещи 17-годишни?
Странно, не Ви смятах за циник.
Не циник.
Реалист.
Покажи ми сърце, неоковано във веригите на глупави мечти,
и аз ще ти покажа един щастлив човек.
Но само в мечтите си човеците могат да са истински свободни.
Така е било досега, и така ще бъде и занапред.
Тенисън?
Не. Кийтинг.
Хей, намерих в библиотеката ежегодника му.
Слушайте. Капитан на футболния отбор.
Редактор на училищния ежегодник. На път за Кеймбридж.
Пада си по кълки... и Клуб Мъртви Поети.
Човек, готов да предприеме всичко.
Пада си по кълки? Г-н К бил голям разбойник бе.
- Какъв е този Клуб Мъртви Поети?
- Не знам.
- Има ли снимка в ежегодника?
- Няма. Никъде другаде не се споменава.
- Ей, момчето там,
елате при мен след обяда.
Г-н Кийтинг.
Г-н Кийтинг.
Сър?
- Кажи нещо.
- О, Капитане, мой Капитане?
Господа.
Тъкмо разглеждахме Вашия стар ежегодник.
О, господи.
Не, това не може да съм аз.
Стенли "Сечивото" Уилсън.
- Мили боже.
- Какъв е бил този Клуб Мъртви Поети?
Съмнявам се, че настоящата управа би погледнала на това с особено добро око.
Защо? Какво е било това?
- Господа, можете ли да пазите тайна?
- Разбира се.
Мъртвите Поети се бяха посветили на изсмукването на костния мозък на живота.
Това е фраза на Торо, с която започвахме всяко наше събиране.
Виждате ли, събирахме се в старата Индианска пещера
и четяхме наред Торо, Уитмън, Шели... най-великите.
Но понякога и наши стихове.
И в очарованието на тези мигове, се отдавахме на магията на поезията.
Имате предвид, че това е бил куп седящи в кръг и четящи поезия момчета?
Не, г-н Оувърстрийт. Това не бяха просто момчета.
Ние не бяхме Гръцка организация. Ние бяхме романтици.
Ние не просто четяхме поезия, а я карахме да се отронва от езиците ни като мед.
Духовете се извисяваха, жените се прехласваха и богове бяха създадени, господа.
Не е най-лошият начин за прекарване на вечерта, а?
Хм.
Благодаря Ви, г-н Пери, за тази разходка по улица Амнезия.
Изгорете го.
Особено снимката ми.
Клуб Мъртви Поети.
К'во?
- Едно ви казвам, довечера ще идем.
- Довечера?
- Чакай малко бе.
- Идвате ли всички?
- Къде е тази пещера, за която говореше той?
- Отвъд реката.
- Аз знам къде е.
- Та това е на километри оттук.
- Звучи ми отегчително.
- 'Ми не ходи тогава.
- На вас ясно ли ви е за колко нарушения става дума?
- Ами не идвай бе. Много просто.
Виж, искам само да кажа, че трябва да внимаваме.
- Не могат да ни хванат.
- Да бе, Шерлок.
Ей Вие там! Забързайте се!
- Добре, кой е навит?
- О, стига бе, Нийл. Хегър ще...
Забрави за Хегър! Не! Кой е навит?
Аз.
Предупреждавам ви! Идвайте веднага!
Аз също.
- Не знам, Нийл.
- Какво? Питс!
- Питси, хайде бе.
- Бележките му са много зле.
- Можеш да му помогнеш, Мийкс.
- Това какво ще е? Среднощна сбирка?
Забрави го, Питс. Идваш. Мийкс, и твоите бележки ли са много зле?
- Бих изпробвал всичко поне веднъж.
- Освен секс.
- Ха, ха, ха.
- Навит съм, стига да внимаваме.
- А ти, Нокс?
- Не знам, Чарли.
Хайде бе. Нокс. Ще ти помогне да свалиш Крис.
Вярно? И как?
- Жените се прехласват.
- Но защо се прехласват?
Чарли, кажи ми, защо се прехласват! Чарли!
Добре, вървите по реката, докато стигнете водопада.
Точно там е. Някъде на брега е.
Абе не знам. Почва да звучи опасно.
- О, добре де, защо не си останеш вкъщи?
- Хей, ти си луд.
За бога, престанете да бъбрите и седнете.
- Тод, ще дойдеш ли довечера?
- Не.
Защо не? Божке, та ти присъства. Чу какво каза Кийтинг.
- Нима не искаш да направиш нещо по въпроса?
- Искам.
- Но...
- Но? Но какво?
Кийтинг каза, че на всеки му идвал реда да чете,
а това не искам да го правя.
Господи, това наистина е проблем за теб, а?
Н-не, нямам проблем.
Нийл, аз просто... не искам да правя това, разбираш ли?
Добре.
А ако не се налагаше да четеш? Ако просто дойдеш и слушаш?
- Това не е смисълът на цялото.
- Добре де, забрави за смисъла.
А ако... А ако останалите са съгласни?
Ама как... как така? Нима ще идеш да ги питаш?
Не. Недей, Нийл.
- Ей сега се връщам.
- Нийл. Нийл!
О, ще млъкнете ли най-накрая?
Това е срещу астмата ми, разбра ли?
Би ли ми го върнал, моля те?
Какъв ти е проблемът? Не обичаш ли змии?
- Вътре си.
- Махай се от мен, разбра ли?
Що не си провериш в джоба, а?
Хайде де. Трябва да си измия зъбите.
Преустановете този шум там!
Давайте! Давайте!
- Аз съм Мъртъв Поет!
- О, мамка му, Чарли.
- Момчета! Елате тук!
- Много смешно бе.
Прекалено влажно е.
Мили боже, да ни изгониш ли искаш с тоя дим?
Не, не. Димът ще излиза през този отвор.
Добре ли си?
О, боже. Шутове.
Добре де, забрави огъня.
Да почваме, господа.
С настоящото преосновавам Клуб Мъртви Поети,
клон "Уелтън".
Сбирките ще бъдат ръководени от моя милост...
и другите посветени, присъстващи в момента.
Тод Андерсън, тъй като предпочита да не чете,
ще протоколира сбирките.
А сега ще прочета традиционите встъпителни слова
на члена на Клуба Хенри Дейвид Торо.
Отидох в горите, защото исках да живея смислено.
Исках да живея задълбочено и да изсмуча целия костен мозък на живота.
Това го подкрепям.
За да разгромя напълно всичко, което не е живот.
Така че като тръгна да умирам,
да не открия, че не съм живял.
- Кийтинг е отбелязал цял куп други страници.
- Добре, почивка!
Копай надълбоко. Точно тук. Точно тук, сложете всичко на земята.
В калта? Ще си слагаме храната в калта?
Мийкс, свали си палтото. Ето ти покривка за пикник.
Използвай палтото на Мийкс.
Извадете всичко.
- Абе момчета, вие все ми помпите цигарите.
- Стафиди?
- Ми да.
- Чакай малко!
- Кой сложи половин ролка?
- Тъкмо ям другата половина.
- Е стига бе!
- Какво бе, искаш да я върна обратно ли?
Нощта била тъмна и дъждовна, и една стара жена,
чиято страст били пъзелите,
седяла на масата в дома си и довършвала един нов пъзел.
Но когато наместила всички парченца,
тя за свое голямо учудване осъзнала,
че получилата се картина изобразява собствената и стая.
А образът в средата на пъзела,
изобразявал самата нея.
С треперещи ръце тя подредила последните 4 парченца
и с ужас видяла в картината лицето на един луд, който стоял на прозореца.
Последното нещо, което тази жена чула в живота си
бил звукът от счупено стъкло.
- Да бе, да.
Да, това е истински случай. Истина е.
Аз имам един по-добър.
Значи, двойка младоженци
пътуват една нощ през горите.
И им свършва бензинът, а един луд стои на...
А, това историята с ръката ли е?
Обожавам тая случка!
- Аз ти я разказах.
- Не е вярно.
- Чух я като бях на лагер в 6-ти клас.
- Миналата година?
В скромен дом на улица Шенкинг Роуд,
живееше един мъж на име Уилям Блоут.
Жена му живота му отрови,
нервичките му разглоби.
И един ден на зазоряване,
той и преряза отвратителното гърло.
О, ама нататък става още по-лошо.
Искате ли да чуете едно истинско стихотворение?
- Това искаш ли го?
- Не, не ми трябва...махни го.
- Ей, ама ти си донесъл някое?
- Научил си стихотворение наизуст?
Научил си стихотворение наизуст?
- Творба на Чарли Далтън в оригинал.
- Творба в оригинал.
- Качи се на главната сцена.
- Това е исторически момент бе, хора?
Ееее, добре бе.
Леле, откъде го взе това бе?
Откъде...
- Леле.
- На любов ли искаш да ме учиш?
По-добре самата ти се научи.
В тая област съм върховният професор.
Богът на любовта, ако има въобще такъв,
от мене на любов ще се научи.
Брей. Ти ли го написа това?
Абрахам Каули.
Добре. Кой е следващият?
Алфред Лорд Тенисън.
Елате приятели мои,
не е късно да потърсим по-нов свят.
Защото целта ми е все още да отплавам отвъд залеза.
И макар сега да не сме онази сила, която
в доброто старо време е разтреперила небето и земята.
Каквито сме, такива
Еднакви по нрав и с геройски сърца
отслабени от времето и съдбата, но със силна воля
да се стремим, да търсим, да откриваме,
и да не отстъпваме.
Тогава имах религия, тогава имах видение.
Не можех да се извърна с насмешка от тяхната наслада.
Тогава видях реката Конго да се вие в черното,
прорязвайки гората със златна диря.
- Тогава видях реката Конго да се вие в черното,
- Мийкс. Мийкс.
прорязвайки гората със златна диря.
Тогава видях реката Конго да се вие в черното,
прорязвайки гората със златна диря.
Тогава видях реката Конго да се вие в черното,
прорязвайки гората със златна диря.
Тогава видях реката Конго да се вие в черното,
прорязвайки гората със златна диря.
Тогава видях реката Конго да се вие в черното,
прорязвайки гората със златна диря.
Тогава видях реката Конго да се вие в черното,
прорязвайки гората със златна диря.
Тогава видях реката Конго да се вие в черното,
прорязвайки гората със златна диря.
Прорязвайки гората със златна диря.
Тогава видях реката Конго да се вие в черното...
Човек не е "много уморен". Той е "изтощен".
И не употребявайте "много мрачен". Ползвайте...
Хайде Вие, г-н Оувърстрийт, мръснико.
- "Навъсен"?
- Точно така! Навъсен!
Сега, езикът е бил усъвършенстван в стремеж към какво... г-н Андерсън?
Хайде де, Вие мъж ли сте или амеба?
Г-н Пери?
Ами... за да можем да общуваме.
Не! За да можем да ухажваме жени.
Днес ще говорим...
за Уилиъм Шекспир.
- Оле, майко.
Знам. За много от Вас тази перспектива е не по-добра
от перспективата да прокарват канални тръби.
Ще говорим за Шекспир
в качеството му на човек, пишещ много интересни неща.
Много от Вас са гледали подобни Шекспирови постановки:
"О, Тит, доведи приятеля си тук."
Но ако някой от Вас е виждал г-н Марлон Брандо,
то той знае, че Шекспир може да звучи по-различно.
"Приятели, римляни, съотечественици, наострете слух."
Също така бихте могли да си представите да кажем Джон Уейн в ролята на Макбет.
"О, това, което виждам пред мен, кинжал ли е?"
Кучета, сър? О, сега не...
Отвреме навреме хапвам с удоволстиве добро кучешко, сър.
От едно куче се получава вечеря с три блюда.
Започнете с кучешки крокети.
Изберете за основно ястие Фламбиран Шаро.
А за десерт, Пекинезко парфе.
Зъбите пък можете да си почистите с малката лапа.
Защо се качих тук?
- Някой да знае?
- За да се почувствате по-висок.
Не! Благодаря за участието.
Качих се на бюрото си,
за да си припомня, че винаги трябва да гледаме на нещата под всички ъгли.
Вижте, от тук горе светът изглежда много по-различен.
Не ми ли вярвате?
Елате да се убедите сами. Хайде де.
Хайде. Винаги, когато си мислите, че познавате нещо добре,
просто го погледнете под друг ъгъл.
Дори и да ви се струва глупаво или грешно,
трябва да опитате.
Така че, когато четете, не обсъждайте само това, какво авторът е мислил.
Обсъждайте това, какво Вие мислите.
Момчета, вие трябва да се стремите да откриете собствения си глас.
Защото колкото по-късно започнете да го търсите,
толкова по-малка е вероятността изобщо някога да го откриете.
Торо е казал, "Повечето хора водят живот на тихо отчаяние."
Не се оставяйте на това. Избягайте му.
Не гледайте само в една посока като коне с капаци. Гледайте какво става около вас.
Точно така, г-н Приски. Благодаря Ви!
Да!
Осмелете се да разчупите стереотипите и открийте нови хоризонти.
А сега, в допълнение на вашите есета,
бих искал да съчините сами по едно стихотворение.
Ооо!
Точно така.
Ще го прочетете на глас, в понеделник пред целия клас.
Бон шанс, господа!
Г-н Андерсън.
Не мислете, че не знам, че тази задача Ви плаши до смърт, потайнико.
Втора лодка, напъвайте по-яко!
- Трета лодка, не гледайте извън лодката!
- Греби! Греби!
Греби! Греби!
Готово, Питси.
Радио Свободна Америка!
- Сетих се.
- Какво се сети?
Какво искам да правя в момента. Това, което наистина, ама наистина ми се прави.
- "Сън в лятна нощ"
- Това е.
- Какво е това?
- Това е театрална пиеса, глупако.
Това го знам. Но какво общо има това с теб?
Виж сега, подготвя се за постановка в Хенли Хол.
Открити репетиции. Открити репетиции!
-Да, и какво?
-Такова!
Смятам да участвам.
Да! Да! Смятам да стана артист!
Откакто се помня, все съм искал да опитам!
Дори опитах да отида на подготвителните летни прослушвания миналата година,
но баща ми, естествено, не ми даде.
За пръв път в живота си знам, какво искам да правя.
И за пръв път ще го направя...
независимо, дали баща ми ми дава или не!
- Carpe diem!
- Нийл, Нийл, задръж малко.
Как ще успееш да участваш в постановка, ако баща ти не разреши?
Абе нека първо получа ролята, пък после ще се занимавам с това.
Ама той няма ли да те пречука, ако разбере, че си ходил на прослушване и не си му казал?
Не, не, не. Доколкото зависи от мен, той няма да разбере нищо.
- Е, виж това е невъзможно.
- Глупости. Няма невъзможни неща.
Добре де, защо просто не му се обадиш и не го попиташ, може пък да ти разреши.
Караш ме да се смея.
Ако не го попитам, най-малкото няма да може да каже, че не съм го послушал.
- Да, но ако той не ти разреши преди да...
- Мили боже, Тод, ти на чия страна си бе?
Та аз дори не съм получил още ролята.
Не може ли поне за миг да се порадвам?
- Ще дойдеш ли на срещата днес следобяд?
- Не знам. Може би.
Нищо от това, което казва г-н Кийтинг, не те впечатлява, Тод, а?
- К-какво искаш да кажеш?
- Ти си в клуба!
Да си член на клуба означава нещата да ти размърдват мозъка.
А твоя мозък е точно толкова размърдан, колкото помийна яма.
- Искаш да напусна ли?
- Не, искам да си в клуба!
Но трябва и да вършиш нещо, а не само да говориш, че си вътре.
Виж Нийл, оценявам загрижеността ти,
но аз не съм като теб, разбираш ли?
Ти...ти говориш и хората те слушат.
Аз...аз не съм такъв.
- А не мислиш ли, че можеш да си?
- Не.
Н-не знам... но не в това е въпросът.
Въпросът е, че няма как да го променя, мога само да го подтисна.
Мога и сам да се грижа за себе си.
Разбра ли?
Не.
Как така "не"?
Не.
Върни ми го! Нийл!
- Нийл, върни ми го!
- "Мечтаем за утрешния ден..."
- Това е поезия!
- Нийл!
Завладян съм от Уолт Уитмън!
Добре! Добре!
Какво правите бе момчета? Опитвам се... Нали знаете, химията...
- Ей. Върни ми...Нийл, върни ми...
- Не се дръж като дете де!
- Трябва ми...
- Дай ми го!
- Чарли!
Върни ми книгата. Трябва ми.
Достатъчно, качвайте се всички в рейса.
Хайде, момчета.
Хайде. Тръгвайте. качвайте се, момчета.
- Веднага!
Значи, заклетите поклонници може да твърдят,
че един спорт или една игра е много по-добра от друга по същина.
За мен спортът фактически е шанс за нас,
други човешки същества да ни подтикнат към успех.
Искам да дойдете всички тук, да вземете листче хартия,
и да напишете един единствен ред.
Гн Мийкс, време е да наследите Земята.
Г-н Питс... издигнете се над името си.
Искам да ги раздадете на момчетата, по едно на всеки.
Знаете какво да правите, Питс.
О, да се борим срещу несправедливости големи, да срещнем враговете си безстрашно.
Хич не ми звучи безстрашно. Кажи го пак, но този път безстрашно.
О, да се борим срещу несправедливости големи, да срещнем врагове безстрашно!
Давай сега!
Да! Следващият!
"В този свят да съм мореплавател, запътил се към всяко пристанище."
Следващият. По-високо!
О, живея, за да съм владетел на живота, не и роб.
Да изкача ешафодите.
Да пристъпя към дулата на оръдията с пълно безгрижие.
Хайде, Мийкс! Вслушай се в музиката!
Да танцувам, да пляскам с ръце, да се възвисявам, да крещя, да скачам,
да се търкалям, да се понасям!"
- Да!
О, да имам отсега нататъка живот, ода на радостите нови.
Ууу!
Давай, Чарли, остави го да ти изпълни душата.
Да бъда наистина бог!
Чарли, получих ролята!
Ще играя Пък!
- Ще играя Пък!
- Какви ги говори тоя бе?
- Я се пък-ни бе!
- Главната роля!
- Страхотно, Нийл!
- Чарли, успях!
- Поздравления.
- Радвам се за теб!
Така, сега...
Нийл, как смяташ да извъртиш тоя номер?
Искат да представя писмено разрешение от баща ми и г-н Нолан.
- Да не би да смяташ сам да го напишеш.
- О, да, точно това смятам.
О, Нийл...Нийл, ти си луд.
Така.
Пиша Ви
във връзка със
сина ми,
Нийл Пери.
Страхотно е!
На Крис.
Коя е Крис? Ммм, Крис.
Виждам сладост в нейната усмивка.
Сияйна светлина грее от очите и.
Но животът ще е съвършен, и аз ще съм доволен
Стига да знам...
Стига да знам...
че тя същесвува.
- Съжалявам, Капитане. Глупаво е.
- Не. Не, не е глупаво.
Усилията не са били напразно. Засягаш една от главните теми - любовта.
Главна тема не само в поезията, а в живота.
Г-н Хопкинс, смеете се. Вие сте наред.
Котката седеше на чергата.
Честито, г-н Хопкинс.
Вашето стихотворение е първото, което по скалата на Притчърд би получило отрицателен брой точки.
Не Ви се присмиваме, а се смеем заедно с Вас.
Нямам нищо против това, че темата на стихотворението Ви е простичка.
Понякога най-красивата поезия може да разглежда простички неща,
като например котка, или цвете, или дъжд.
Виждате ли, поезията може да засяга каквото и да е, стига в него да има откровение.
Само не правете стихотворенията си посредствени.
Така, кой е следващият?
Г-н Андерсън, гледам Ви как агонизирате.
Хайде, Тод, излез отпред. Нека те избавим от мизерията ти.
Не изпълних задачата. Не съм написал стихотворение.
Г-н Андерсън си мисли, че всичко в него е негодно и смущаващо.
Не съм ли прав, Тод? Нима това не е най-голямото ти опасение?
Мисля, че грешиш. Мисля, че у теб има нещо,
което е много ценно.
Моят
варварски
йоп кънти
над покривите
на света.
У.У. Отново Чичо Уолт.
Така, за тези от Вас, които не знаят, "йоп" е силен рев или крясък.
А сега, Тод, бих искал да ни покажеш един варварски йоп.
Хайде де, не можеш да йоп-неш седейки.
Хайде. Стани.
Трябва да заемеш йоп-стойка.
- Ъъъ...йоп?
- Ама не просто йоп. Варварски йоп.
- Добре. Йоп.
- Хайде де, по-силно.
- Йоп.
- Това е мишле. Давай по-силно!
- Йоп.
- О, господи, момче, изреви като мъж!
- Йоп!
- Ето, точно така.
Виждаш ли?! Все пак у теб има варварин.
Няма да ми се измъкнеш така лесно. Там горе виси портрет на Чичо Уолт.
На какво ти прилича? Не се замисляй, отговаряй. Давай.
- На луд.
- Какъв вид луд?
- Не се замисляй, просто отговаряй.
- На побъркан луд.
Не, можеш по-добре. Освободи си мозъка. Използвай въображението си.
Кажи първото, което ти дойде в главата, дори да е пълна глупост.
Луд с потни зъби.
Мили боже, момченце, у теб все пак се крие поет!
Сега. Затвори си очите! Затвори си очите! Затвори ги!
Опиши ми сега, какво виждаш.
- Ъъ, затварям си очите...
- И после?
- Ъъ, образът му витае близо до мен.
- Луд с потни зъби.
Луд с потни зъби, чийто втренчен поглед ми смазва мозъка.
О, това е превъзходно!
Дай му сега движение, накарай го да върши нещо.
- Ръ-ръцете му се протягат и ме душат.
- Точно така. Чудесно.
- И през цялото време мънка.
- Какво мънка?
- Истината.
- Да.
Истината е като твърде късо одеало, така че краката ти все остават студени.
Забрави ги. Забрави ги. Спри се на одеалото. Разкажи ми за одеалото.
Т-т-ти го дърпаш, разтягаш, но то никога не ти покрива краката.
Риташ го, биеш го, но то никога няма да покрие изцяло ни един от нас.
От момента, в който плачейки се появяме на света, до момента, в който го напускаме умирайки,
то може да покрие само лицето ти, докато стенеш и плачеш и крещиш.
Никога не забравяй това!
Не така бе, Питси.
- Вдишвай дълбоко.
- Баща ми събира лули.
- Вярно?
- Сигурно има едно трийсетина.
Родителите ти колекционират лули? О, ама това е страшно интересно.
- Хайде бе, Нокс, сподели с нас.
- Да бе, Нокс, не сме от правителството.
Тук сме, за да помогнем. Какво не е наред?
- Заради Крис е!
- Ето ти снимка на Крис!
- Заври си го в лулата и го изпуши.
- Не е смешно.
Махни го това бе. Пушете си лулите.
- Нийл.
- Приятели, ученици, Уелтъновци.
Какво е това, Нийл?
- Ох, Мийкс, това е лампа.
- Не, това е богът на пещерата.
Богът на пещерата.
- Чарли, какво правиш бе?
- Какво ще кажете да започваме?
- Трябва ми светлина. Кой има светлина?
- Някои да има шумозаглушители?
Господа.
- "Поезиата" от Чарлс Далтън.
Ох, майкоо.
Смях, плач, суматоха, мънкане.
Трябва да върша повече, трябва да бъда повече.
Питс.
Хаотични крясъци, хаотични мечти. трябва да върша повече, да бъда повече!
Ей, това беше върховно.
Къде си се научил да свириш така?
Родителите ми години наред ме караха да ходя на уроци по кларинет.
- Обожавам кларинет.
- Аз го мразех.
Саксофонът. Саксофонът е по-... звучен.
Я виж ти, по-звучен. Богат речник.
Не издържам повече. Ако нямах Крис
щях да се самоубия.
- Ноксий, успокой се.
Не, Чарли! Точно това ми е проблемът.
Цял живот съм бил спокоен. Трябва да направя нещо по въпроса.
Къде отиваш? Какво ще правиш?
Ще и се обадя.
- Той ще и се обади!
- Чакай!
Ало?
Тя ще ме намрази.
Сем. Денбъри ще ме намрази.
Родителите ми ще ме очистят.
Е добре, дявол го взел.
Прави сте. Carpe diem.
Дори да ме унищожи.
- Ало?
- Ало, Крис?
- Да.
- Здравей. Нокс Оувърстрийт се обажда.
- А, да. Нокс.
- Радвам се, че се обаждаш.
- Радва се, че се обаждам.
Знаеш ли какво, родителите на Чет са извън града този уикенд
и той ще прави купон. Искаш ли да дойдеш?
- Дали искам да дойда на купон?
- Да. Кажи да.
- В петък е.
- Да, добре.
- Някъде към 19:00.
- Супер. Ще дойда, Крис.
- Добре.
- Петък вечер у Денбъри. Добре.
- Добре. Чао.
- Благодаря ти. До скоро. Чао.
Йоп!
Това не е за вярване бе.
Тя е възнамерявала да ми се обади.
Тя ме покани на купон с нея.
- В дома на Чет Денбъри.
- Да.
- Значи?
- Значи какво?
Нали не си въобразяваш наистина, че тя има предвид "с нея"?
Разбира се, че не, Чарли. Но това не е основното.
- Това изобщо не е основното.
- Кое е тогава основното?
- Основното, Чарли...
- А?
- Е...
- Е?
Че си е мислила за мен.
Един единствен път сме се виждали, а тя вече
мисли за мен.
Дявол да го вземе, ще се получи, момчета.
Чувствам го.
Тя ще бъде моя.
Carpe! Carpe!
Не ми марширувайте, господа. Просто се разхождайте.
Точно така.
- Не знам, но ми казаха.
- Не знам, но ми казаха.
Че е надуто да пишеш поезия.
- Че е надуто да пишеш поезия.
- Леви. Леви. Леви, десни, леви.
Леви. Леви. Леви, десни, леви.
Леви. Стоп!
Благодаря, господа.
Ако забелязахте, всеки от вас почна с типичната за него крачка, типичната си походка.
Г-н Питс има достатъчно време. Знае, че все някой ден ще стигне.
Г-н Камерън. Сякаш виждате как размишлява, "Това ли е дясно? Би могло да е дясно.
Би могло да е дясно. Знам, че... А може би не. Ох, не знам."
Г-н Оувърстрийт, воден от по-подмолна сила. Да.
Това го знаем. Така. Сега, не ги изкарах отпред, за да им се подигравам.
Изкарах ги отпред, за да ви илюстрирам темата приспособяване.
Трудността да запазите собствените си принципи пред другите.
Видях погледа в очите ви, "Щях да ходя другояче."
Запитайте се тогава, защо подражавате.
Всички ние силно се нуждаем от одобрение.
Но вие трябва да вярвате, че вашите принципи са единствени по рода си, ваши собствени.
Дори другите да ги смятат за чудати и необичайни.
Дори и стадото да изреве "Това е лооошо."
Робърт Фрост е казал:
В гората пътят се разклони и аз тръгнах по този, по който бяха минали по-малко хора.
И това промени всичко.
А сега искам да откриете собствения си вървеж,
собствената си походка, крачейки в която и да е посока.
Каквото пожелаете, дали ще е гордо, дали ще е глупаво, каквото и да е.
Господа, дворът е ваш.
Не го правете за пред публика, правете го за себе си.
Г-н Далтън, ще се присъедините ли към нас?
Упражнявам се в правото си да не ходя.
Благодаря, г-н Далтън. Илюстрирахте абсолютно правилно основното.
Плувайте срещу течението.
Тод?
- Здрасти.
- Здрасти.
- Какво правиш?
- Нищо.
- Имам рожден ден.
- Днес имаш рожден ден?
- Честит рожден ден.
- Мерси.
- Какво ти подариха?
- Родителите ми ми дадоха това тук.
Ама това не е ли същия комплект...
Да, да, подариха ми същото чудо като миналата година.
- Опа.
- Опа.
Сигурно са помислили, че ти трябва още един.
А може би не са помислили за каквото и да било.
Смешното е, че това чудо дори и първия път не ми хареса.
Тод, мисля, че подценяваш стойността на този комплект учебни пособия.
Мисълта ми е, че... кой би предпочел топка за футбол или бейзбол...
- Или пък кола.
- А така, или пък кола...
пред един толкова красив комплект учебни пособия.
Имам предвид, че ако някога тръгнех да си купувам комплект... два пъти,
вероятно щях да купя точно този... и двата пъти.
В интерес на истината, неговата...форма е...
Доста аеродинамична, не мислиш ли?
Направо можеш да го почувстваш.
Този комплект иска да лети.
Тод...
първият безпилотен летящ комплект учебни пособия.
Ох, майко! Е, на твое място не бих се притеснявал.
Следващата година ще получиш нов.
Да живея задълбочено и да изсмуча целия костен мозък на живота.
да разгромя напълно всичко, което не беше живот...
Боже мой.
- Тук ли е?
- Да, това е.
Давайте напред. Влизайте. Тов е моята пещера. Внимавайте къде стъпвате.
О-о!
Здравейте.
- Здравейте.
- Здрасти.
Здравейте, момчета. Запознайте се с...ъъ...Глория и...
- Тина.
- Тина.
- Това е официалния състав на Клуб Мъртви Поети.
-Как сте? Здравейте.
-Здрасти.
Движение, момчета. Хайде бе, хора, петък вечер е.
- Да почваме сбирката.
- Момчета, трябва да направя едно съобщение.
В хармония с типичния за Мъртвите Поети дух на страстно експериментиране,
отхвърлям името Чарлс Далтън.
Отсега нататък ме наричайте Нюанда.
Нюанда?
Ало? Крис?
Нокс!
- Здрасти.
- Успя да дойдеш. Супер.
- Доведе ли някого с теб?
- Не.
Не? Джини Денбъри е тук. Виж, трябва да ида да потърся Чет..
- Защо не слезеш долу? Там са всички.
- Да, ама, Крис, аз...
- Чвуствай се като у дома си.
- Ама аз...
Здравейте, момчета.
Абе ти не си ли братът на Мът Сендърс?
Бъба, това момче не ти ли прилича на брата на Мът Сендърс?
- Ти ли си брат му бе?
- Не ми е роднина.
- Никога не съм чувал за него. Съжалявам, момчета.
- Леле Стив, к'ви сме неучтиви.
Братът на Мът Сендърс е тук, а ние едно питие не сме му предложили още.
- Ето. Пийни малко уиски, приятел.
- А така.
Ама аз... аз не пия уиски.
- За Мът.
- За Мът.
- За Мът.
- Абе Мът как е между другото?
- Да бе, к'во прави стария Мътчо?
Ами аз не го познавам.
За Мът Велики.
- За Мът Велики.
- За Мът Велики.
Виж, трябва да ида да потърся Патси.
- Предай на Мът едно здрасти от мен.
- Няма проблем.
Дяволски пич е това, брат ти Мът.
Сбирка ли ще имаме или какво?
Ами да, момчета, ако не проведете сбирка,
как ще разберем, дали искаме да се присъединим?
Да се присъединят?
Да те сравня ли с един летен ден?
Ти си по-прелестна и по-темпераментна.
Това е толкова сладко.
- Специално за теб го измислих.
- Наистина?
И за теб ще измисля едно, Глория.
Тя крачи в цялата си красота, като нощта...
Тя крачи в цялата си красота, като нощта,
в безоблачни земи и звездни небеса.
Всичко най-добро, тъмно или пък сияйно
се отразява в нейното лице и нейните очи.
- Това е толкова красиво.
Там, откъдето извира това, има още много.
Помогни ми, боже.
Carpe diem.
- Чет, Чет, погледни.
- Какво?
- Това е братът на Мът Сендърс.
- А?
- Нокс, ти какво...
- Обарва ти момичето!
Какво правиш бе мамка му?
- Какво правиш по дяволите?
- Чет, Чет, недей!
- Чакай малко, Чет, знам, че изглежда кофти...
- Остави го на мира.
Чет, недей! Ще го нараниш!
- Чет, спри! Остави го на мира!
- По дяволите!
- Чет, престани!
- Копеле такова!
Нокс, добре ли си?
Крис, дръпни се от него по дяволите.
- Чет, ти го нарани!
- Хубаво!
- Съжалявам. Много съжалявам.
- Няма за какво. Няма за какво.
Следващия път като те зърна, ще умреш.
Хайде де. Пусни го да обиколи.
Аз и Питс работим над една хай-фи система.
Сглобяването няма да е чак толкова трудно.
Ъъ, може да ида в Йейл.
Ама може и да не ида.
На вас, момчета, не ви ли липсват момичета тук?
- Дааа.
- Да.
Това е част от същността на клуба.
Всъщност бих искал да съобщя, че
публикувах статия от името на Мъртвите Поети в училищния вестник,
- Какво?
- С искане, в Уелтън да бъдат допуснати момичета.
- Не е трябвало.
- Така че можем да престанем да си блъскаме главите.
- Как успя да заформиш това?
- Аз съм един от коректорите.
- Вмъкнах статията вътре.
- Свършено е с нас значи.
Защо? Никой не знае кои сме.
Ами да не мислиш, че няма да се сетят кой е написал това?
Ще дойдат при теб и ще те питат какво е Клуб Мъртви Поети.
Чарли, нямаш право да правиш това.
Това е Нюанда, Камерън.
Точно така. Това е Нюанда.
Абе ние тук ще си играем ли или ще действаме?
Ако всичко, което вършим, е да се събираме и четем един на друг куп стихотворения,
какво по дяволите правим всъщност?
- Добре.
И въпреки това не трябваше да го правиш, Чарли.
Това би могло да ни донесе неприятности. Не можеш да говориш от името на клуба.
Ей, ти за кожата ли си се страхуваш?
Ако ме хванат, ще им кажа, че съм бил аз.
Хубаво.
Седнете.
В тазседмичното издание на "Честта на Уелтън",
се появи една еретична статия, издадена без разрешение.
Преди да загубя ценното си време да разкрия виновниците,
а бъдете сигурни, че ще разбера кои са,
моля всички, които знаят нещо за тази статия,
да се изправят тук и сега.
Които и да са виновниците,
това е единствената възможност за Вас да избегнете изключване от това училище.
Академия Уелтън. Ало.
Да, тук е. Един момент моля.
Г-н Нолан, за Вас е.
Господ се обажда!
Той казва, че в Уелтън трябва да има момичета.
Махнете тази самодоволна усмивка от лицето си.
Г-н Далтън, ако мислите, че сте
първият, който се опитва да бъде изхвърлен от това училище, помислете си още веднъж.
И други са имали такива идеи и не са успявали, точно, както и Вие няма да успеете.
Заеми стойка.
Бройте на глас, г-н Далтън.
Едно.
Две.
Три.
Четири.
Пет.
Какъв е този Клуб Мъртви Поети? Искам имена.
- Изритаха ли те?
- Не.
Какво стана тогава?
Искат да издам всички членове, да се извиня пред училището,
и всичко ще бъде забравено.
И какво ще правиш сега?
- Чарли...
- Дявол да го вземе, Нийл,
името ми е Нюанда.
Извинете. Може ли да поговорим, г-н Кийтинг?
Разбира се.
Това беше първата ми класна стая, Джон. Знаехте ли това?
Първото ми бюро.
Не знаех, че сте преподавали, г-н Нолан.
Английски. Много преди Вашето време.
Беше тежко да прекъсна, да Ви кажа.
Носят се слухове относно някои нестереотипни учебни методи във Вашите часове.
Не твърдя, че те имат нещо общо с проявата на Далтъновото момче,
но мисля, че е излишно да Ви напомням, че момчета на неговата възраст лесно се влияят.
Е, сигурен съм, че Вашето мъмрене му е повлияло силно.
- Какво правехте онзи ден в двора?
- В двора?
- Момчетата маршируваха, пляскаха в унисон.
- А, това ли?
Упражнението беше с цел да покажем опасностите от приспособяването.
Вижте, Джон, учебната програма тук е фиксирана. Проверена е. Действа.
Ако Вие я поставяте под съмнение, как да не го правят и те?
Винаги съм мислел, че смисълът на образованието е да ги научим да мислят сами.
На тяхната възраст? Дума да не става!
Традиция, Джон. Дисциплина.
Просто ги подготви за колежа, а останалото само ще си дойде на място.
Крийк.
Почна да се разхожда вляво от мен.
Крийк. Крийк.
"Заемете стойка, г-н Далтън," което значи...
Добре, господа.
- Г-н Кийтинг.
- Г-н Далтън.
Това днес беше доста аматьорско изпълнение.
Заставате на страната на г-н Нолан?
А какво стана с "carpe diem" и "да изсмучеш целия гръбначен мозък"
на живота" и всичко това?
- Да изсмучеш костния мозък на живота...
не значи да се задавиш с костта.
Има си време за храброст, но си има и време за предпазливост.
И мъдрият човек знае, кога е то.
Но аз мислех, че това ще Ви хареса.
Не.
Да те изключат от училище според мен не е смело, а глупаво.
'Щото ще изпуснеш някои блестящи възможности.
Така ли? И кои по-точно?
Ако не друго, то поне възможността да присъстваш на часовете ми.
Разбра ли, майсторе?
Разбрано, Капитане.
И умната.
Това важи за всички ви.
Да, Капитане. Да, Капитане.
Обаждане от Господ.
Ако разговорът беше за твоя сметка, щеше да стане опасно.
- Добре. Давай нататък.
- Не искам.
Хайде да го изрепетираме. Почвайте.
A good persuаsion, therefore hear me, Hermia.
Чакай, чакай. А вълнението?. Не долавям вълнение в играта ти.
Поеми и сега ръката, заведи я до авансцената
и спри. И..."Fair, gentle Hermia."
Разбра ли? Опитай пак.
Какво има за вечеря?
- Спагети и кюфтенца!
- Храна!
Оставете малко и за мен.
But, room, fairy! Here comes Oberon.
- Татко.
- Нийл.
Почакай малко. Преди да кажеш каквото и да било,
моля те позволи ми да ти обяс...
- Не смей да ми възразяваш.
Достатъчно лошо е, че си си губил времето
с тези... тези абсурдни театрални истории,
но ти умишлено си ме мамил.
Как може да си мислел, че няма да разбера?
Отговаряй.
Кой ти пусна мухата в главата?
- Този новият ли? Кийтинг?
- Не.
Никой не... Исках да те изненадам. По всички предмети получих шестици.
Ти наистина ли си си мислел, че няма да разбера?
"О, племеницата ми играе заедно със сина Ви в една постановка", каза г-жа Маркс.
"Не, не, не", казвам. "Имате грешка. Моят син не играе театър."
Ти ме превърна в лъжец, Нийл!
Така че утре отиваш там и им казваш, че прекъсваш.
Не, не мога.
Аз играя главната роля. Представлението е утре вечерта!
Не ме интересува, ако ще утре вечерта да е края на света,
за теб тази постановка вече не съществува!
Ясно ли ти е?
Ясно ли ти е?
Да, сър.
Направих големи жертви, за да те вкарам в това училище, Нийл,
и няма да допусна да ме разочароваш.
Но, сър.
Отключено е.
Нийл, какво става?
- Може ли да говоря за минутка с Вас?
- Разбира се. Седни.
О.
- Съжалявам. Ето тук.
- Извинявай.
- Искаш ли малко чай?
- Чай? Защо не.
- Мляко или захар?
- Не, мерси.
Господи, не са Ви отпуснали кой знае колко място.
Това е част от монашеския оброк.
Не искат светски неща да ми отвличат вниманието от преподаването.
- Тя е красива.
- Но също така е и в Лондон.
Което малко усложнява нещата.
- Как издържате това?
- Как издържам какво?
Можете да идете, където пожелаете. Да правите каквото пожелаете. Как издържате да сте тук?
Обожавам преподаването. Не искам да съм никъде другаде.
- Какво е станало?
- Преди малко говорих с баща си.
Кара ме да се откажа от постановката в Хенли Хол.
Но актьорството е всичко за мен.
Имам предвид... Но той нищо не знае. Той...
Аз го разбирам. Ние не сме богато семейство като това на Чарли. Имам предвид...
Но той чертае вместо мен планове за целия ми предстоящ живот.
И никога не ме е питал, какво аз искам.
Ти казвал ли си някога на баща си това, което току-що ми каза?
За страстта ти към актьорството? Показвал ли си му го?
- Не мога.
- Защо не можеш?
Аз не мога да говоря с него така.
Ами значи и пред него играеш роля.
Играеш ролята на предания син.
Знам, че ти се струва неизпълнимо, но ти трябва да говориш с него.
Трябва да му покажеш кой си, какво е сърцето ти.
Знам, какво ще каже.
Ще ми каже, че актьорството е просто прищявка и да го забравя.
Те разчитат на мен.
Ще ми каже просто да си го избия от главата, за мое добро.
Ти не си слуга на договор.
За теб това не е прищявка. Докажи му го с убедителност и страст.
Покажи му тези неща, и ако все още не ти вярва...
Е, тогава, ще напуснеш училище и ще можеш да правиш каквото си искаш.
Не.
А постановката? Представлението е утре вечер.
Значи трябва да говориш с него преди утре вечер.
Аз...
- Няма ли по-лесен начин?
- Не.
В клопка съм.
Не, не си.
Крис!
Крис! Крис Ноул. Знаеш ли къде е тя?
- Ами, мисля, че е в 111-та стая.
- Мерси.
Знам.
Извинявай. Крис...
Нокс, какво правиш тук?
Дойдох да ти се извиня за онази нощ.
Донесох ти това и едно стихотворение, което написах за теб.
Нокс, нима не съзнаваш, че ако Чет те види тук, ще те пречука?
- Не ме е еня. Аз те обичам, Крис.
- Нокс, ти си луд.
Виж, знам, че се държах като идиот.
- Моля те вземи ги. Моля те.
- Не. Не, не мога.
Просто го забрави.
- Нокс, не мога да повярвам.
- Всичко, за което те моля, е да слушаш.
Небесата сътвориха едно момиче на име Крис,
с кожа и коса от злато.
Да я докосна би било
за мене рай.
Разкарай се оттук. Камерън, глупако.
Ей, как мина? Прочете ли и го?
- Даа.
- Супер. И тя какво каза?
- Нищо.
- Как така нищо?
Нищо. Но пък и го прочетох.
Е добре де, тя какво каза? Не може да не е казала нищо!
- Ей, Нокс!
- Изживей деня!
- Говори ли с баща си?
- Ъъ, да.
Никак не му се хареса, но поне ми разреши да участвам в постановката.
Няма как да дойде. В Чикаго е.
Но, ъъ... мисля, че ще ме остави да се занимавам с актьорство.
Наистина? Ти му каза същото, което ми каза на мен?
Да.
Не беше очарован.
Но той ще отсъства поне 4 дена.
Не мисля, че ще дойде за представлението, но...
Мисля, че ще ми даде да се занимавам с това.
"И да си гледаш уроците."
Благодаря.
- О, скъпа.
- Скъпа красавице.
- Казвам се...
- Извинете.
Само за минутка. Да. Много си готин.
Стига де, Тод. Опитвам се да го закрепя.
Хайде бе, Нюанда, ще изпуснем явяването на Нийл.
Той преди да отиде каза нещо относно начервяване .
- Начервяване? Това пък какво значи?
- Ами нали го знаеш какъв е.
Абе, Чарли, каква е тази работа с начервяването?
Охооо!
Какво е това бе?
Това е индиански боен символ за мъжественост.
Кара ме да се чувствам потентен, бих могъл да побъркам момичетата.
О, хайде бе Чарли. Момичетата чакат.
Опала.
Крис.
Какво правиш тук?
- Господа, хайде да тръгваме!
- Вие тръгвайте, момчета. Аз ще ви настигна.
Добре. Хайде, момчета.
Крис, не трябва да влизаш тук.
- Ако те хванат, и двамата ще загазим яко.
- Ела.
- Така значи, но ти можеш да...
- Шшт, шшт. Крис.
Значи ти можеш да налиташ в моето училище и да ме излагаш пред всички?
Не съм искал да те изложа.
Да, но ме изложи. А Чет разбра.
Едвам успях да го задържа да не дойде тук да те убие.
- Нокс, трябва да прекратиш всичко това.
- Не мога, Крис. Обичам те.
Нокс, непрекъснато го повтаряш това.
Та ти не... Та ти изобщо не ме познаваш.
Идвате ли с нас, г-н Оувърстрийт?
- Вие тръгвайте, Капитане. Аз ще ида пеша.
Нокс. Нокс, просто така се получава, че
не изпитвам същото към теб.
Тогава нямаше да дойдеш тук, за да ме предупредиш за Чет.
Трябва да тръгвам. Ще закъснея за представлението.
- С него ли отиваш?
- С Чет? На театър?
- Ти майтапиш ли се?
- Тогава ела с мен.
Нокс, вбесяваш ме!
Хайде де, Крис, дай ми само един шанс.
Ако и след тази вечер не ме харесваш, ще те оставя завинаги намира.
- Да, сигурно.
- Кълна се. В честта на Мъртвите Поети.
Ела с мен довечера,
и ако после не искаш да се виждаме, кълна се, ще се сбогувам.
- Какво ще стане, ако Чет разбере?
- Няма нищо да разбере.
Ще седим най-отзад и ще се измъкнем веднага щом свърши.
И ти наистина обещаваш, че след това ще прекратиш всичко това?
- Кълна се в честта на Мъртвите Поети.
- Какво е това?
- Думата ми.
- Хм.
Ти си толкова вбесяващ.
Ей, ей, ей, ей! Ето го!
Тихо, момчета.
Either I mistake your shape and making quite
or else you are that shrewd and knavish sprite called Robin Goodfellow!
Thou speak'st aright.
I am that merry wanderer of the night.
I jest to Oberon and make him smile...
when I a fat and bean-fed horse beguile.
Neighing in the likeness of a filly foal.
Sometime lurk I in a gossip's bowl
in very likeness of a roasted crab.
And when she drink, against her lips I bob
and on her withered dewlap pour the ale.
The wisest aunt telling the saddest tale.
- Добър е. Страхотен е направо.
Sometime for three-foot stool mistaketh me.
Then slip I from her bum, down topples she and "Tailor" cries
and falls into a cough.
And then the whole quire hold their hips and laugh
and waxen in their mirth neeeze...
and swear.
A merrier hour was never wasted there.
But, room, fairy.
- Here comes Oberon.
- And here, my mistress. Would that he were gone.
Then by your side, no bed-room me deny.
For lying so, Hermia, I do not lie.
Lysander riddles very prettily. Much beshrew my manners...
and my pride if Hermia meant to say Lysander lied.
But, gentle friend, for love and courtesy
Iie further off; in human modesty,
such separation as may well be said becomes a virtuous bachelor and maid.
Good night, sweet friend. Thy love ne'er alter 'til thy sweet life end.
Amen. Amen to that fair prayer, say I.
And then end life when I end loyalty.
- Нийл. Това ти беше репликата, Нийл.
Хайде бе, Нийл. Ето ти короната. Излизай.
If we shadows have offended...
think but this and all is mended.
That you have but slumber'd here while these visions did appear.
And this weak and idle theme, no more yielding but a dream.
Gentles, do not reprehend.
If you pardon, we will mend.
And as I am an honest Puck, if we have unearned luck,
now to 'scape the serpent's tongue,
we will make amends ere long; else the Puck a liar call.
So, good night unto you all.
Give me your hands if we be friends,
and Robin shall restore amends.
Уоп! Carpe diem!
Страхотно беше!
Извинете. Аз съм бащата на Нийл. Бих искал да го видя, ако обичате.
Нийл, баща ти.
- Какво си помисли?
- Вие всички бяхте чудесни!
Извинете, ако обичате.
- Извинете. Извинете.
- Нийл! Ела при нас! Нийл!
- Нийл, Нийл, страхотен беше!
- Ела тук, Нийл.
- Не мога, момчета.
- Нийл.
Извинете.
Нийл. Нийл. Ти имаш дарба.
Само какво изпълнение. Дори и аз си глътнах езика.
- Трябва непременно да продължиш да...
-Отивай в колата.
Кийтинг, стойте настрана от сина ми.
Нийл! Нийл! Недейте така, г-н Пери!
Не го правете по-лошо, отколкото е.
Имате ли нещо против да се върнем пеша?
Капитане?
- Нокс?
- Какво?
Как ли не се опитваме да разберем,
защо упорито отказваш да ни се подчиняваш.
Но каквато и да е причината, ние няма да допуснем да си погубиш живота.
Отписвам те от Уелтън и те записвам за Военното Училище "Брейдън".
Ти ще отидеш в Харвард и ще станеш лекар.
Но това са още 10 години отгоре.
- Татко, та това е цяла вечност!
- О, я стига!
Стига театралничи. От твоята уста звучи като доживотен затвор.
Нищо не разбираш, Нийл.
На теб ти се дават възможности, за които аз дори не съм и мечтал!
- Няма да ти позволя да ги прахосаш!
- Трябва да ти кажа какво чувствам.
- Ние така се бяхме притеснили...
- Какво? Какво? Кажи ми какво чувстваш!
Какво?
Нещо свързано с тези... тези актьорщини?
Защото тях можеш да ги зачеркнеш.
Какво?
Нищо.
Нищо?
Е добре, тогава отивай да лягаш.
Бях добър. Бях много добър.
Хайде, иди поспи.
Всичко ще се оправи.
Какво беше това?
Кое?
- Този шум.
- Кой шум?
Том?
Какво става?
Какво не е наред?
Нийл?
Том, какво става?
Какво не е наред?
Нийл?
- Нийл?
- Ще погледна отвън.
Нийл?
Неее!!!
- О, Нийл! О, боже мой!
- О, боже мой. О, не, не.
- О, сине мой! Сине мой! Бедният ми син!
- Той е наред.
- Той е наред!
- Спри. Спри. Спри.
Спри! Спри.
Тод. Тод.
О, Чарли.
Какво има?
Нийл е мъртъв.
Толкова е красиво.
Тод!
- Спокойно, Тод.
- Успокой се.
Спокойно, Тод.
- Тод, спокойно.
- Спокойно, Тод.
Спокойно. Спокойно.
- Той никога нямше да направи това.
- Не можеш да го обясниш, Тод.
- Баща му е бил!
- Не!
Той никога нямаше да ни остави.
Никога.
- Баща му е бил...
- Тод.
Баща му е направил това. Баща му го е убил.
Той е бил.
Тод!
Остави го на мира.
Целият ми живот
Естествено ще
Ме последва
И в дома господни
Вечен
Подслон
Ще намеря
Амин
Смъртта на Нийл Пери е трагедия.
Той беше добър ученик,
един от най-добрите в Уелтън.
И ще ни липсва.
Свързахме се с родителите на всеки един от Вас, за да им обясним ситуацията.
Естествено, всички те бяха разтревожени.
По молба на семейството на Нийл,
възнамерявам да проведа щателно разследване на случая.
От Вас очаквам пълно съдействие.
- Казал си му за тези срещи?
- Два пъти.
Е това е то, момчета. Спукана ни е работата.
- Как така?
- Камерън е доносник.
- В момента е в офиса на Нолан и снася.
- За кое?
За клуба, Питси. Замисли се.
Директорският съвет, попечителите и г-н Нолан.
Да не би и за момент да си си помислил, че те ще потулят тази работа?
Подобно нещо би могло да унищожи едно училище. На тях им трябва изкупителна жертва.
Какво става, момчета?
Натопи ни, нали, Камерън?
"Натопил" ли? Изобщо не знам за какво по дяволите говориш.
Говоря за това, че си казал на Нолан всичко за клуба.
Виж какво, в случай, че не си чул, Далтън, в това училище
има кодекс на честта, разбра ли?
Когато един учител ти зададе въпрос, или казваш истината, или те изключват.
- Ах ти...
- Чарли!
Той е предател! Сам е затънал до гушата в това, затова ни предаде, за да спаси собствената си кожа!
- Не го докосвай, Чарли. Направиш ли го, ще те изключат.
- И без това ще ме изключат!
- Това не знаем. Още не!
- Тук е прав, Чарли.
И ако вие, момчета, имате капка мозък, ще постъпите като мен и ще съдействате.
Не ние сме им на мушката. Ние сме жертви.
ние и Нийл.
Какви ги дрънкаш? Кой им е на мушката?
Г-н Кийтинг естествено. Самият Капитан!
Абе вие да не би да сте си мислели, че никой няма да му държи отговорност?
Г-н Кийтинг да е отговорен за Нийл? Те това ли разправят?
А кой друг бе, тъпако? Управата? Г-н Пери?
Г-н Кийтинг ни подтикна към тези глупости, не беше ли така?
Ако не беше той, сега Нийл щеше да си седи
мирно и кротко в стаята, да си учи химията
и да си представя как му викат "Докторе"!
- Това не е вярно, Камерън!
И ти го знаеш! Г-н Кийтинг не ни е подтиквал към нищо.
- Нийл обожаваше актьорството.
- Абе, вярвай каквото искаш,
но аз ви казвам -пратете Кийтинг на стола.
Мисълта ми е, за какво да си проваляме живота?
С това си подписа документа за изключване, Нюанда.
И ако останалите от вас имат акъл, ще направите като мен!
Те и без това знаят всичко.
Кийтинг не можете да го спасите вече,
но можете да спасите себе си.
Нокс Оувърстрийт.
- Мийкс.
- Махни се. Имам да уча.
Какво стана с Нюанда?
Изключиха го.
А ти какво им каза?
Нищо, което да не знаеха предварително.
Тод Андерсън.
- Здравей, сине.
- Здравей, миличък.
Мамо.
Седнете, г-н Андерсън.
Г-н Андерсън, мисля, че вече имаме доста добра представа за случилото се.
Признаваш ли, че си член на този Клуб Мъртви Поети?
Отговори му, Тод.
Да, сър.
Тук имам подробно описание
на събитията по време на тези сбирки.
Описва се, как учителят Ви, г-н Кийтинг,
ви е насърчил да организирате този клуб
и да го използвате като извор на вдъхновение
за безразсъдни и самоугаждащи прояви.
Описва се как г-н Кийтинг, в и извън класната стая,
е насърчавал Нийл Пери да преследва фикс-идеята с актьорството,
макар през цялото време да е знаел, че това е в разрез с изричните нареждания
на Нийловите родители.
Очевидната злоупотреба на г-н Кийтинг с ранга му на учител
пряко е довела до смъртта на Нийл Пери.
Прочети документа внимателно, Тод.
Много внимателно.
Ако нямаш какво да допълниш или коригираш, подпиши го.
Какво ще се случи с г-н Кийтинг?
Стига ми толкова. Подпиши го, Тод!
Трева е "gramen" или "herba".
"Lapis" е камък.
Цялата сграда е "aedificium".
Сядайте.
Аз ще ви преподавам, докато минат изпитите.
През ваканцията ще намерим нов учител на щат.
Кой ще ми каже, докъде сте стигнали в учебника на Притчърд?
Г-н Андерсън?
- Ъъ...
- Не Ви чувам, г-н Андерсън.
Въ-ъ-ъв учебника на...
Бихте ли били така добър да ме осведомите, г-н Камерън.
Доста прескочихме, сър.
Минахме романтиците и някои от главите за следвоенната литература.
- А реалистите?
- Повечето ги прескочихме, сър.
Е добре, тогава ще почнем от начало.
Какво е поезия?
Влез!
Извинете.
Дойдох за личните си вещи.
По-добре да дойда след часа?
Вземете си ги сега, г-н Кийтинг.
Господа, отворете на 21-ва стр. от въведението.
Г-н Камерън,
прочетете на глас блестящото есе на д-р Притчърд
със заглавие "Как да разбираме поезията".
Тази страница е откъсната, сър.
Добре де, вземи учебник от някой друг.
Навсякъде е откъсната.
Как така "навсякъде е откъсната"?
- Сър, ние...
- Както и да е.
Чети.
"Как да разбираме поезията" от д-р фил. Дж. Еванс Притчърд.
За да разбираме напълно поезията, най-напред трябва да се влеем
в ритъма, римата и метафорите.
Доколко умело е предадена основната тема на стихотворението?
Доколко значителна е тази основна тема?
"Първият отговор определя степента на съвършенство на стихотворението.
Вторият определя неговата значимост.
И когато един път сте си отговорили на тези въпроси,
определянето на величината на едно стихотворение става относително лесно.
Ако нанесем точките за перфектност на стихотворението върху абсцисата...
- Г-н Кийтинг! Те ни изнудиха да подпишем.
- Млъквайте, г-н Андерсън!
- Трябва да ми повярвате. Истина е.
- Вярвам, Тод.
- Напуснете, г-н Кийтинг!
- Но вината не беше негова!
Седнете, г-н Андерсън! Още една такава проява от Ваша или чиято и да била страна
и Ви изключвам от това училище!
Напуснете, г-н Кийтинг!
Казах да напуснете, г-н Кийтинг.
- О, Капитане, мой Капитане.
- Седнете, г-н Андерсън.
Чувате ли ме? Седнете!
Седнете!
За последен път Ви предупреждавам, Андерсън.
Как смеете? Чувате ли ме?
О, Капитане, мой Капитане.
Г-н Оувърстрийт, предупреждавам Ви!
Сядайте!
Сядайте!
Сядайте! Всички! Да Ви видя седнали!
Сядайте! Напуснете, г-н Кийтинг.
Слизайте всички! Да Ви видя седнали!
Чувате ли ме?
Сядайте!
Благодаря ви, момчета.
Благодаря.
превод и субтитри LISA & MAX

Dead Poets Society (1989) Свали субтитрите