Just Visiting (2001) (just.visiting.dvdrip.xvid-frozone.cd1.srt) Свали субтитрите
Ще стигнем до бъдещето, но първо ще разкажем миналото.
Това е граф У оруик.
По смръщените вежди разбираме, че е на път да извърши нещо лошо.
Искаш ли да живееш, стара вещице?
Извършила си престъпления срещу Бог и своя крал.
-Имайте милост, господарю.
-Тихо.
Тибо, френски граф, ще се жени за Розалинд, дъщерята на краля.
Искам тази жена.
-Само аз подхождам на ръката й.
-И на замъка и на земите й.
На богатата й зестра.
Не си ти никак глупава, гнусна стара вещице.
Утре вечер кралят ще дава пир за пристигането на графа.
Искам го мъртъв, преди пирът да е приключил.
Кесия злато очаква тези, които изпълнят желанието ми.
Не толкова бързо!
Откъде да знам, че магията ти ще подейства?
Това не е ли достатъчно доказателство?
Стига толкова!
Взимай, вещице!
Доказах ли ви, господарю?
Ела утре в замъка на краля и изпълни заръката ми.
Ако се провалиш,
ще бъдеш изгорена.
Нашият герой не знаеше нищо за това.
Той пътуваше със своя антураж към венчавката.
Ето го, графът на Малфет.
Той още е херцог, барон и лорд.
Единственото малко неудобство за този благороден рицар
бе постоянното присъствие на сестрите, баща му и майка му,
а отгоре на всичко трябваше да търпи
слугата си, Андре, от чиято миризма хората припадаха.
Сериозно постижение сред население, което не се къпе.
Долу, селяко!
Херцогът, или Тибо, както не даваше да го наричат, бе щастлив.
Тъй дълго чаканият ден на сватбата му бе дошъл.
Кои са тези? Още проклети кралски особи?
Сигурно е френският херцог. Пази се от гората!
Там има дракони, които ще вечерят с костите ти!
Андре обичаше и пазеше господаря си.
Господарю! Гората! Сигурно е омагьосана.
Тибо му отвърна.
Благодаря, господарю.
С всяка крачка се приближаваше към замъка на своята любима.
Надяваше се, че ще бъде с нея скоро.
Но при всяко пътуване на Тибо му се налагаше да спасява някого.
И този път не беше изключение.
Той се ръководеше от древното семейно правило на предците си.
Жена в беда!
Само него спазваше.
Внимавайте.
Смелостта не беше просто дълг. Смелостта бе негово верую.
Помогни на господаря си!
На теб говоря. Тръгвай! Тъп селянин.
Господарю! Зад вас.
Естествено...
Смелостта е наше верую!
...той беше непобедим.
Единственото, което можеше да го победи, беше магията.
Това щеше да е последната му победа
в това хилядолетие.
Чувам слухове, че утре ще се жените, милорд.
И аз чух този слух.
Чух също, че булката била най-красивата в цяла Англия.
-Не е вярно.
-Не е ли?
Не.
Не съм ли най-красивата невеста в цяла Англия?
Не. Чакай.
Най-красивата невеста в света.
Носи го заради мен, Тибо.
Носи го до сърцето си.
Така винаги ще си ми верен.
Лейди Розалинд.
Не бива да се позорите така преди сватбата.
Трябва бързо да се облека за пиршеството.
Господарю, булката ви прилича на разкошно врабче.
Млъкни, безочлив селяко. Покажи уважение към господарката си.
Да, господарю.
Благодаря, господарю.
Точно така, Ваше величество.
Когато изпие виното си, очите й ще се изпълнят с адски видения.
Графът ще й се стори отвратителен звяр.
Моята магия ще я накара да го убие.
Скъпи приятели и знатни гости,
скъпи Тибо, граф на Малфет и Папенкур, обявявам този замък
за твой сватбен подарък.
Чуйте, Ваше величество.
Ще служа вярно
на моята красива дама и на кралството ви.
Пий от чашата ми и ще узнаеш чувствата ми.
И ти моите.
Господарю.
Господарю!
Какво има, Тибо?
Такова поведение не подхожда на херцог.
Полудя ли? Напи ли се?
Подобно поведение е недопустимо в английски замък.
Вие сте чудовища от ада!
Това е майка ми!
Това е майка ми.
Демон!
Какво направих? Не бях аз!
Андре, намери ми магьосник!
-Франция ще плати за това!
-Намери ми магьосник!
Имайте милост над горкия осъден.
Тук сме за последно причастие.
Господарю, трябва да побързаме.
Какъв магьосник е този?
Английски, господарю. Много е добър.
-Граф Уоруик стори това с мен.
-Така е.
Пише ми се същото, ако разбере, че съм идвал.
Умолявам ви, нека ви спаси.
Можеш ли да върнеш Розалинд към живот?
Мога да съживя трупа й,
но едва ли ще ви хареса миризмата и видът й.
Има друг начин.
Времето е като планина,
прорязана от тунели.
Мога да отворя един от тези тунели
и да ви върна в момента преди убийството,
ако волята ви е достатъчно силна.
Не мислиш ли, че този свещеник се бави много дълго?
Побързай, отче.
Отворете вратата! Веднага!
Изпийте тази отвара, господарю,
и ще се върнете назад в тунела на времето.
Мирише отвратително. Не бива да го пиете.
Ами ако се превърнете в жаба или в кози крак?
Прав си. Пий пръв.
Ако умреш, ще отмъстя за смъртта ти.
Какво правите там?
Отворете вратата!
Отворете вратата!
-Има вкус на свинско лайно.
-Той знае.
Забравих яйцата от дива кокошка. Това е катастрофа.
Загубил съм ги в коридорите на времето.
Отворете вратата!
-Страхотно.
-Да, наистина.
Виждате ли селянина, който спи на пода?
В онези дни хората не са смятали, че селяните заслужават повече.
Те са били смятани за собственост на господарите си.
В случая господар му е този рицар.
Виждате ли колко е красиво облеклото му?
Г-це Фърдет, този е топъл и току-що изхърка.
Невъзможно, това са манекени.
-Те не могат да хъркат.
-Този го направи.
Те не са истински. Също както куклите.
-По дяволите!
-Какво правите в спалнята ми?
Спалнята ви е двойно по-малка, господарю.
Това не е замъкът!
Вижте това. Сатанинско е.
Това е адът.
Ние сме прокълнати души. Ела.
Ще намерим Принца на пъкъла и ще молим за милост.
Чакайте, господарю.
Д-р Брейди, елате бързо. Двама мъже с мечове и брони...
Милър, винаги преувеличаваш.
Успокой се. Няма нужда да...
Полицията е на път.
Селянино, моля те,
изведи ни от този странен замък.
Те миришат.
Приятен ден.
-Чакай.
-На добър час.
Селянино! Чакай!
Какво е това? Вратите на ада.
Виж тези огнени очи.
Това е червен дракон.
Атака!
Какво правите, по дяволите?
Ето ти, звяр такъв.
Убихме го.
Да, вече не диша.
Бог ни наказва, защото използвахме черна магия.
Да се помолим за прошка.
Отче на небето, опрости греховете ни.
Ние много, много, много
съжаляваме.
-Д-р Брейди.
-Джулия.
Това е Джулия Малфет, завежда отдела за средновековна култура.
Тя дари експонатите за замъка от 12-и век.
Там, където намерихме двамата мъже.
Това са предметите, които намерихме у тях.
У високия открихме златните монети,
меча, щита и този пръстен.
От малкия взехме осоленото свинско, този салам,
камата,
кътника
и тази кутия, която вероятно е откраднал.
Не от нас. Повечето крадци не носят откраднатото тук.
Готическа изработка.
Дизайнът е от Кентърбъри, края на 12-и век.
Инкрустирана е с рубини и смарагди.
Защо са спали тук? Можели са да отседнат в Риц.
Извадили сте това от джобовете им?
Точно така. Освен салама.
Пръстенът с печат е фантастичен.
Това е семейният ни герб.
Може ли да се срещна с тези крадци?
Господарю, гладен съм. Коремът ми ръмжи като звяр.
Как може да мислиш за храна след тази трагедия?
Да.
Бих дал всичко, за да зърна още веднъж моята любима.
Господарю, вижте! Тя е жива!
Розалинд.
Моята прекрасна Розалинд. Моята съпруга.
-Моето пленително цвете.
-Моята господарка.
-Какво правите?
-Това е чудо.
-Познавам ли ви?
-Не ме ли позна, милейди?
Аз съм графът на Малфет и Папенкур, херцог на Анжу.
Твоят верен Тибо.
-Кой?
-Андре льо Пате, слуга на графа.
Моля те, прости ми за това, което ти причиних, Розалинд.
Името ми не е Розалинд, а Джулия.
Не! Ти си моята Розалинд.
Имам кичур коса, който ми даде в деня на сватбата.
Нося го до сърцето си.
Ето, любов моя, виж сама.
Видя ли?
Цветът на пшеница в летен ден, цветът на запалена свещ.
Твоята е.
-Престанете.
-Дръпнете се от дамата.
По-добре излезте навън.
-Не се страхувай!
-Не бива да виждате това.
Смелостта е наше верую!
Смелостта е наше верую!
Спрете! Познавам този мъж.
''Смелостта е наше верую.''
Това е семейното ни мото. Този човек е братовчед ми.
Тук е. Ние го мислехме за мъртъв.
Яхтата му бе потопена от буря по време на Адмиралската купа.
Не успяха да намерят тялото му и съдът го обяви за мъртъв.
Той е далечен мой френски братовчед,
но като последната останала жива Малфет, наследих имота му.
Щом е ваш братовчед, какво да правим с него?
Господарю, защо лейди Розалинд нарича себе си Джулия
и позволява да ни бият и връзват?
1506-1593 - Св. Петър
1930 - Сградата на Крайслер
1967 - Хенкок Билдинг
Това не е нашето време, селяко.
АПРИЛ 2000
Магьосникът не ни е пратил в миналото.
Пратил ни е в следващото хилядолетие.
На 30 поколения сме от Малфет.
Джулия не е моята любима.
Тя е моя потомка.
Потомка?
Може ли да ме свържете с Хънтър? Важно е.
Твоето зайче пак се обажда.
Здравей, зайче. Какво има?
Тибо Малфет се появи в музея.
Тибо Малфет?
Това е невъзможно. Той не трябваше ли да е...
-Знам.
-Сигурна ли си, че е той?
На снимките си прилича.
Цитира семейното мото.
Научил ли е, че продаваме цялото му имущество?
Трудно е да се каже.
Той е малко странен.
Хънтър, това е ужасно. Това, че е жив, е прекрасно,
но е ужасно, че продаваме имота му. Чувствам се отвратително.
Съдът го обяви за мъртъв. Не сме престъпили закона.
Откъде да знаем, че е жив?
Спомена ли нещо за пари?
-Пари?
-Пари.
Как може да се тревожиш за пари?
Тревожа се за теб. Изненадите не ти понасят. Къде е той сега?
-С приятеля си са под охрана.
-Защо не ги доведем у дома?
Той е роднина, нали? Трябва да сме гостоприемни.
-Ти си чудесен.
-Ще ви взема след пет минути.
Обичам те. До скоро, зайче.
До скоро, мечо.
Боже мой. Тибо Малфет е още жив.
Това е катастрофа.
Ти се нацупи.
-Не обичам да я наричаш ''зайче''.
-Ти си много по-сексапилна.
Виж се само. Ти си тигрица.
Лейди Джулия, станала е ужасна грешка.
-Мислехме, че си мъртъв.
-Мъртъв?
Магьосникът беше глупак, не убиец. Прати ни в грешна посока.
-Моля?
-Паднахме по склона на времето.
Трябва да се върна обратно, за да предотвратя голяма трагедия.
-Моля за вашата помощ.
-Ще направя каквото мога.
Ужасно.
Не бива да излизаме!
Какво правите?
Какво правите? Трябва да чакаме отвън.
Хънтър не може да спре тук. Трябва да го чакаме.
Боже мой.
Проклет страхливец.
Трябва да...
Тези момчета са се загубили.
Трябва да ги върна обратно.
-Това Англия ли е?
-Месо.
-Не...
-Месо!
-Това е Чикаго.
-Месо, месо, месо.
Съединените щати.
Спомням си, че бях в Съсекс, Англия, в спалнята на замъка ми.
-И не си спомняш нищо оттогава?
-Не.
Може ли да си загубил паметта си вследствие на инцидента?
След като изпих отварата, не си спомням нищо.
-Искате ли лук?
-Всичкия.
Май много обичате хот-дог?
Обичам всякакви кучета.
Чакай. Какво правиш?
Не, не. Престани.
Съжалявам. Много съжалявам.
-Той е французин.
-Ясно.
Здравей, скъпа.
-Ситуацията е доста по-лоша.
-За какво говориш?
Бонжур.
По дяволите.
Хънтър, това е Тибо Малфет.
-Тибо, годеникът ми Хънтър.
-Приятно ми е.
-Благородник ли сте?
-Не, съжалявам.
Но по всичко личи, че вие сте.
Това е Андре, асистентът на Тибо.
Здравей, голям нос.
-Бягай зад каляската, селяндур.
-Да, господарю.
-Не, не може да бяга зад колата.
-Не може да стои с нас.
-Трябва да се качи в колата.
-Той е много бърз.
Ще се движим по магистралата. Може ли да бяга със 110 км/ч?
-Имам добри обувки.
-Трябва да седнеш в колата.
-Аз съм бърз.
-Някой път ще те видя как бягаш.
-Изпълнявай.
-Да, господарю.
Искате ли кучешко?
ХЪНТЪР
Много е бързо.
-Добре ли сте, г-н Пате?
-Да.
-Много е бързо.
-Можеш ли да намалиш малко?
-Карам с 35 км/ч.
-Знам. Защо не опиташ с 33?
Какво ти става бе? Не можеш ли да караш?
Давай.
Какво?
Всичко ще е наред.
Влез и отвори вратата.
Да влезем вътре.
Здравей, Чърчил. Дай лапа на мама.
Браво на момчето.
Да влизаме.
Хубава шапка.
Анжелик!
-Трябваш ми!
-Ела тук, селяко.
-По-бързо.
-Идвам.
Побързай.
Как го направи?
Нощ.
Ден. Нощ.
Ден.
-Това го няма в моя замък.
-Нямаш ток?
Под моя ток умира всеки злодей, който стъпи в моите земи.
Сериозно? Хънтър ще има да завижда.
Ще ви донеса нещо за пиене.
А за Хънтър ще направя една от неговите протеинови напитки.
Щях да ви предложа, но никой освен него не ги харесва.
Нощ. Ден. Нощ.
-Ден. Нощ. Ден.
-Андре, би ли престанал?
Все едно съм на дискотека.
Скъпа лейди.
Каза, че ще ми предложиш своята помощ.
-Какво ти трябва?
-Трябва да намеря магьосник.
-Съжалявам, господарю.
-Идиот! Извини се на дамата!
Съжалявам. Моля за прошка.
-Простете ми, милейди.
-Всичко е наред.
Подът и без това се нуждаеше от чистене.
За какво говореше? ''Магьосник'' ли каза?
-Да ме върне в тунела на времето.
-Разбира се.
Трябва да разбера какво се е случило с теб.
-Яхтата ти е потънала по време...
-Не. Слушай сега.
Аз съм от времето на Тибо Vl и съм попаднал в бъдещето.
Добре.
Тунели на времето, магьосници, Тибо Vl.
-Добре ли си?
-Да, милейди.
Прекрасно цвете,
виждам, че не ми вярваш. Жалко.
Опитай се, моля те.
Разбира се, ще опитам.
-Тя позеленя.
-Никога не ми е харесвал вкусът.
Боже мой.
-Какво е станало?
-Нищо.
Ям много хубаво месо със зеленчуци и сос.
Утре ще се изходя много лесно.
Това е от пътуването.
Сигурно искате да си измиете ръцете. Елате с мен.
Заповядайте.
Може ли да поговорим за момент?
Не пестете сапуна.
Какво е това, господарю? Трон?
Възможно е.
-Те са луди!
-Преживяли са ужасно нещо.
-Имат амнезия.
-Амнезия?
Те са откачени. Умствено изостанали. Те са...
Чиста вода.
Дългата кърпа мирише добре.
Тибо ми е братовчед, Хънтър.
-Роднина ми е.
-Не съм толкова сигурен.
Не ми прилича на благородник.
Джулия, ще слезеш ли долу? Спешно е.
Много добър фонтан.
Твоите френски роднини се къпят в тоалетната.
Боже мой.
Четки за зъби.
Ще ги оставя тук.
Веднага се връщам.
Отивам да се изкъпя, след това се заемам с кухнята.
Побързай. Имаме резервация за 20:00.
-Къде ще ходим?
-В ''Латур''.
Там не е ли прекалено официално за гостите ни?
Каза, че братовчед ти е благородник.
После се ядоса, когато предположих, че не е.
Сега се сърдиш, че избрах най-добрия ресторант в града?
Просто не знам как да ти угодя.
Прав си. В ''Латур'' ще е чудесно.
Благодаря ти, мечо.
Отивам в банята.
ШАНЕЛ Nо 5
Много добър вкус.
Това не е вино, невеж селяко.
Това е масло за банята.
Много добър парфюм.
Като крем е.
-Влизай да се къпеш.
-Не, господарю.
Къпах се по Коледа.
-Изкъпи се!
-Не, страх ме е!
Не искам да настина и да умра!
Млъкни, селяко.
Имаш ли още една бутилка от това масло за Андре?
Знаеш ли, че ваната, която току-що взе, струва $2 000?
Това са американски долари.
-Много ли е?
-Да.
Тогава ще ти платя с една от моите свине.
Напълно заслужено.
Родът Малфет
Семейното ми дърво.
Толкова много потомци.
Ало?
-Г-н Касиди, моля.
-Изчакайте за момент.
-Да, зайче?
-Скъпи.
-От офиса ти.
-Прехвърли го горе.
Ало?
Кой е това?
Андре льо Пате, имам големи топки,
а задникът ми издишва огън.
Сигурно боли.
-Ало.
-Ало.
-Казах ти да не се обаждаш тук.
-Забравих.
Има ли някой при теб?
Господи.
Махни се от телефона или ще извикам полиция!
Затвори.
Беше малоумният асистент на Тибо.
Става опасно. Ще ти се обадя, след като Джулия си легне.
Лейди Джулия.
Ти си повече от роза.
Ти си цветето на любовта.
Не може да бъде.
Това е стара рокля, не съм я носила от години,
но явно трябва да се науча да приемам комплименти.
Благодаря.
Почти.
Благодаря.
Много по-добре.
Целуващи се братовчеди.
''Латур''
Не бях виждал някой да яде пържола на две хапки.
Благодаря, господарю!
Господ да ви благослови.
-Благодаря.
-Искаш ли малко сос от трюфели?
Извинете,
но джентълменът не може да яде на пода.
Той не е джентълмен. Той ми е слуга
и не заслужава нашата компания.
-Благодаря.
-Съжалявам, господине.
Ще се присъединиш ли към нас?
-Не е възможно.
-Моля те.
Тибо, моля те. Нека да седне на масата.
Заради мен?
Ще ти доставя това удоволствие.
Изпълнявай, глупава свиня такава.
Благодаря.
А ние се притеснявахме, че ще се чувстват неловко тук.
Подът беше напълно подходящо място за него.
-По-лесен е за миене.
-Сирене!
Много добро сирене!
Андре, какво правиш?
Какво правиш? Андре, не!
Не. Лошо.
Седни. Яж това.
Това е за десерт.
-Не, сър. Моля ви.
-Ужасно съжалявам.
Всичко е наред. Прибавете го към сметката.
Ще го ядеш след вечеря, ясно?
Ужасно съжалявам.
Просто го прибавете към сметката.
Имам нещо на лицето ли?
Напомняш ми на кралската дъщеря.
Благодаря.
И докато говорим за благородния произход на Джулия,
разбираш ли защо й беше даден контрола върху имота ти?
Джулия е Малфет. Това, което имам, е нейно.
Нямаш възражения, ако тя задържи имота, нали?
-Не.
-Чудесно.
Сигурен съм, че ще харесаш плана ни. Той ще ни направи...
Ще направи теб и Джулия много богати.
Аз вече съм богат. Притежавам стотици коне,
10 сандъка с пипер, 400 чувала с вълна
и 50 каци с испански маслини.
-И мен също, господарю.
-Да, но ти нямаш стойност.
Вярно е.
Извинен си.
Не оставяй нищо на дявола!
-Чу ли това, което чух аз?
-Да.
Те не са в много добро здраве. Не обръщай внимание.
-Господарю?
-Какво?
Имам пиш.
-Искаш да пикаеш!
-Да.
-Навън!
-Навън?
-Може да ме изядат вълците.
-Намери си факла!
Идиот.
Намери си факла.
Андре има толкова прости нужди. Това е чудесно.
Да ви помогна ли с нещо, г-не?
Красиво е. Водата излиза сама.
Това е вълшебен фонтан.
Виж това!
Мирише на гора!
Цялата гора се е побрала в това кръгче.
-Помириши го!
-Не, благодаря.
-Не искаш ли?
-Всичко хубаво.
Замъкът е порутен,
затова й помагам да раздели имота на продаваеми части.
Продаваме предметите на изкуството и ценните мебели.
Аз гледам някой да не излъже Джулия. Това е ролята ми.
-А земята?
-Реших да продадем и нея.
Това не го решаваш ти.
Само лейди Джулия може да каже.
Аз говоря от името на двама ни.
Не можеш да говориш от името на един Малфет.
Какви са желанията ти, милейди?
Може би трябва да помисля още известно време.
Милейди си каза думата!
Мазно пиле.
Какво правите?
Боя се, че ще трябва да прибавя една поръчка
на пиле ала чадър към сметката ви.
Помиришете гората.
Да, мирише на мента.
От синия фонтан са.
Скъпа, искаш ли ментов бонбон?
-Сър Хънтър.
-Тибо?
Господарю?
Хубави са.
Дай още едно.
Много са ментови.
Добър вечер, господине.
Търся Тибо от Малфет, херцог на Анжу.
Великия рицар?
Андре няма нужда от легло. Ще се радва, ако имате слама.
-Да.
-Сламата ни свърши.
Леглото ми е меко.
Време е за ''Семейна вражда'',
представяме ви семейство Фрай.
Горките хора. Затворили са ги вътре.
Боже, имай милост.
-Какво ще правим?
-Ще ги освободим.