The Great Fire Of Rome (0) Свали субтитрите
РИМ
Най-великият град в древността.
Построен върху седем хълма[br]в долината на р. Тибър,
бил е център на огромна[br]и космополитна империя.
През 64 г. от н.е. се простирала от Юдея[br]на изток до Британия на запад,
включвайки всички земи[br]на юг до Африка.
При управлението на император Нерон,
градът с площ около 13кв. км.[br]е имал над 1млн. население,
състоятелна средна класа и нарастващ брой бедни[br]пристигащи от всички краища на империята
През 64г. от н.е. великият град[br]е унищожен от огромен пожар,
бушувал повече от седмица без да бъде[br]погасен въпреки отчаяните опити.
Причината за пожара е една от[br]неразкритите мистерии на древността.
Дали е било трагичен инцидент,
или умишлен палеж?
Много римляни обвиняват безмилостния[br]император Нерон за причиняване на пожари.
Легендата разказва, че Нерон[br]е замесен в опожаряването на Рим.
Нерон обвинил една малка,[br]но опасна религиозна секта,
която наскоро се установила[br]в града - Християните.
На тях си отмъстил жестоко.
Кого наистина е трябвало да обвинят?
2000 год. след пожара, [br]фактите се появяват на бял свят.
Археологическите следи [br]и съвременните изследвания,
разкриват нови факти,
които разплитат историята на:
ГОЛЕМИЯТ ПОЖАР В РИМ
През нощта на 19-ти юли,
Рим изнемогвал под летните горещини.
Във вилите си на Форума, аристократите [br]се опитвали да избегнат горещините,
докато в пренаселените [br]бедняшки предградия
масите изнемогвали[br]в своите мизерни домове.
Лятото било опасно време в Рим.
Горещините били причина за чести пожари.
Не е чудно, че Импепаторът избягал на [br]по-хладия крайбрежен курорт - Антиум.
Градът бил безпомощен.
Дори в кошмарите си римляните не можели [br]да предположат предстоящото бедствие.
Повечето от данните за пожара [br]идват от древния историк Тасит.
Той пише, че пожара започнал [br]от амфитеатъра Максимус.
Огромна арена за 250 000 зрители, [br]посещавана и от самия Нерон,
който често идвал на благотворителните [br]надбягвания и игрите.
Пожарът започнал от магазин [br]за горими материали,
разпространил се бързо [br]благодарение на вятъра
и скоро обхванал всички [br]сгради около амфитеатъра.
Разпространението на пожара [br]продължило необратимо.
Римляните били изненадани от гъстия дим [br]и пламъците нахлуващи в домовете им.
Щастливците, които успели [br]да се събудят и опитали да избягат
били посрещнати от огъня на улицата или [br]загинали от падащите отломки на улицата.
Пожарът бушувал 6 дни, унищожавайки [br]домовете на бедни и богати.
Когато най-сетне бил локализиран,[br]пожарът мистериозно се разгорял отново
и продължил унищожителното [br]си настъпление.
Никой не преброил мъртвите,
но Тасит записал, [br]че от 14 района в Рим,
три били сравнени със земята,
седем други били превърнати в руини,
и само 4 останали запазени.
В своя ръкопис " Из аналите на Императорския [br]Рим" Тасит отбелязва злокобното залючение,
че пожарът може да е умишлен.
Никой не посмял да гаси пожара,
всички опити били спирани [br]от вилнеещи банди
и мъчението продължавало под крясъците, [br]че всичко става по заповед.
Но кой може да заповяда [br]унищожението на Рим?
Луциус Домесос Анабарбас [br]познат по-късно като Нерон,
роден в императорското [br]семейство през 37г. от н.е.
става император 16г. по-късно, след [br]убийството на втория му баща Клавдий.
Познат на историята като развратен [br]и безсърдечен тиран,
Нерон организира убийството [br]на собствената си майка
и осъжда на смърт [br]бременната си съпруга.
Изглежда напълно способен [br]за извършване на това престъпление.
Имал ли е мотив?
Според Тасит, Нерон искал да преустрои [br]града въпреки нежеланието на Сената.
Какъв по-добър начин [br]за да наложи желанието си,
от един унищожителен пожар?
Но Тасит пише 50г. след пожара
и може би има причина да изкривява [br]истината, обвинявайки Нерон?
Тасит бил аристократ-политик,
а от 100 години аристократите се борели [br]срещу Императора за политическо надмощие.
Дори общото описание [br]на пожара да е точно,
неговите заключения за причината на пожара [br]може би трябва да бъдат ревизирани.
Има ли някакви доказателства [br]потвърждаващи вината на Нерон?
Големият пожар от 64г. пр. Хр. е бил [br]най-унищожителния в древната история.
Унищожил е някои от [br]най-великите сгради на Рим,
включително 8 вековния храм на Юпитер,[br]построен от основателя на Рим - Ромул.
Изгорял също и храма на Веста,[br]свещеното сърце на града,
охранявано от весталките - девственици.
Бушуващият пожар обхванал целия квартал.[br]При някои от разкопките се виждат,
напълно унищожени къщи.
Обгорели материали, следи от експлозии,[br]въглени, и др. подобни отломки.
По този начин целият [br]град бил опустошен.
Пожарът се прехвърлил [br]и към императорските постройки.
Храмът на Веста- Риджа, разположен [br]в самия край на Форума изгорял.
Почти 2000 г. истината за това [br]място останала скрита.
Векове наред разкопките в Рим [br]подминават следите от пожара,
търсейки следи от артефакти [br]и древни сгради.
Днешните археолози [br]се задълбочават повече.
Доказателствата за Големия пожар [br]най-сетне видяха бял свят.
Тези разкопки са бебето на италианския [br]археолог Андреа Карандини.
Копая тук от 20 години и през [br]тях успяхме да разкопаем 20 хил. кв. м.
Разкопахме целия Императорски слой [br]и стигнахме до пожара на Нерон,
от 64 г. от н.е., открихме целия слой [br]от пепел и продължихме надолу.
Попаднахме на къщите [br]на римската аристокрация.
Всичко беше унищожено.
Нямаше нито една запазена къща.
Карандини и неговият екип проникват [br]през слоевете древна история.
В техните скици се отразяват [br]всички открити следи от пожара.
6 м. надолу в изкопа,
Карандини е намерил доказателства[br]потвърждаващи думите на Тасит.
Всичко е изгоряло, разбира се и аз мисля, [br]че причината е описана от Тасит.
Нерон искал да построи [br]колосална серия от дворци
и се нуждаел от 1/3 от територията [br]на Рим за да ги построи.
Ако всички постройки били частна собственост [br]дори за Нерон е било трудно да ги конфискува.
Ако обаче един голям [br]пожар ги унищожал,
това би бил идеален случай [br]да реформира Рим в тази област.
Самовлюбеният Император дори [br]имал готово име за новия град.
Нерополис!
Градът щял да бъде построен върху домовете [br]на хората, които се борели срещу проекта.
Разкопките на Карандини показват, че [br]бушуващия пожар обхванал и унищожил Форума,
където живеели сенаторите.
Тъй като не можал да ги [br]убеди за строежа на нов град,
Нерон най-вероятно решил [br]да разчисти терена чрез пожар
отнемайки им правото на собственост,[br] принуждавайки ги да капитулират.[br]
Там долу, било най-престижното [br]място за живот в Рим.
Сърцето на Рим.
Където живеели всички консули, [br]в големи аристократични къщи от по 800 кв. м.
на различни нива, с големи атриуми за [br]посрещане на приятелите и творене на политика.
В тези атриуми се решавала[br] политиката на Рим.
Това били хората на властта.
В дворцовата част на Форума,[br]близо да Сената,
аристократите заговорничели [br]срещу Нерон.
Но изведнъж ги сполетяло нещастие[br]и тяхната общност била унищожена.
А с това и възможността да [br]се противопоставят на Императора.
Всички тези къщи били унищожени [br]и аристокрацията нямало къде да живее
в центъра на Рим.
Повечето от оцелелите сгради били [br]търговски или складови площи.
Тези стени са от складови помещения,
на типично търговски сграда,
построени върху аристократичната [br]част на Рим,
съществувала преди пожара [br]и невъзстановена след него.
Това е краят на мощта [br]на римската аристокрация.
Форумът започнал да възхвалява Нерон.
Неговият архитект поставил [br]началото на обожествяването му.
На главният път пресичащ областта, [br]пред вратите на новия императорски дворец -
Домос Ария, била поставена [br]огромна статуя на Нерон.
Ако тези къщи не са били унищожени,
нямало да има вход към Домос Ария.
Много функционално е, [br]това е причината да виждам и връзка.
Ако погледнем назад. Как е щял да ползва [br]криволичещия и бавен път до двореца?
Всичко трябвало да се промени.
Форумът щял да бъде фоайе [br]към двореца на тирана.
Ерик Върнър, експерт по класическа [br]и художествена история,
описва подробно как проекта [br]Домос Ария променил Рим.
Домос Ария означава - златна къща,
а огромният осмоъгълен купол [br]бил посветен на бога на светлината Лив,
украсил интериора.
Малка част от комплекса се запазила,
но в годините след пожара,
дворецът бил заобиколен от огромен [br]парк и езеро в самия център на града.
Домос Ария е интересен вид дворец,[br]всъщност не е точно дворец,
по скоро е проектиран като вила, [br]разположена в центъра на града.
Елитът в Рим считал [br]решението за неуместно.
Според тях дворецът [br]трябвало да построи извън града.
Решението да се строи [br]в града било извънредно.
Фактът че отнел градска площ [br]било изява на престижа и мощта на Нерон.
Останките от императорския [br]дворец са доказателство
за грандоманските амбиции на Нерон.
Реализацията шедьовъра и изпълнението на[br] мечтата за преустройство на Рим,
станали възможни благодарение на пожара,[br] сложил край на протестите.
Пожарът дал възможност на [br]Нерон да започне от нулата,
да изгради широки булеварди, и да ги [br]разположи под прав ъгъл един спрямо друг,
да изгради колонади край улиците.
Дори Тасит трябвало [br]да признае че след пожара,
Рим бил реконструиран [br]по един впечатляващ начин.
Но дали Нерон е опожарил [br]Рим за да го реконструира?
Летописите на Тасит водят [br]към това заключение,
но Ерик Върнър не е убеден.
Не е много вероятно Нерон да е [br]причинил Големия Пожар от 64г. от н.е.,
защото той унищожил и неговия дворец [br]- Домос Трансетория,
двореца предшественик на Домос Ариа.
Този дворец бил също огромен [br]вилообразен комплекс,
простиращ се от [br]Палантайн до Ескуалайн.
На мен ми е трудно [br]да повярвам, че Нерон,
стои зад опожаряването [br]на Рим, тъй като
неговият дворец също бил обхванат от [br]пламъците и трябвало да се реконстрира.
Анализът на действията извършени [br]от Нерон, доказват противното.
Незабавно след получаване на съобщението [br]за пожара Нерон се върнал в Рим
и поел ръководството [br]на пожарогасенето.
Разпоредил до се отворят обществените [br]сгради включително и неговите градини.
Осигурил подслон и храна [br]за хилядите пострадали и бездомни.
Все действия нехарактерни [br]за хладнокръвен попалвач,
с основателни причини [br]за унищожението на Рим.
Археологът Хенри Хърст, вярва, че утвърденото [br]предположение за подпалването на Рим
от Нерон е погрешно.
Той смята, че Тасит е подведен.[br]Има много други възможни причини за пожара.
Знаем че Нерон е имал слабост [br]към архитектурата и изкуството.
Може и да е бил обладан от [br]амбицията на много лидери,
за реформиране на Столицата [br]по тяхно виждане.
Това е една възможна причина, но
да преминем от тези разсъждения към [br]разследването, че изпратил свои последователи
да подпалят пожара,[br]не мисля, че е необходимо.
Особено след като пожарът започнал [br]от бедняшките предградия и унищожил
толкова много жилища на бедните.
Малкото съдебни процеси сочат, [br]че Нерон воювал с аристократите.
След спечелването на масите [br]с игри, зрелища и милостиня,
би ли се обърнал срещу тях, [br]да опожари техните домове,
само за да се справи със сенаторите?
Трябва да си напълно луд за да изгориш [br]една значителна част от своята Столица.
Да лишиш от собственост населението, което[br]е винаги готово за бунтове и безредици.
Дори най-лудите не биха сторили това.
Нерон може и да е бил тиран, [br]но не е бил луд.
Хърст вярва, че има друго, [br]много по-логично обяснение.
Много вероятно е пожарът [br]да е случаен инцидент.
Всеки ден в Рим сигурно е имало [br]стотици незначителни пожари.
Бил е огромен, хаотичен град [br]и поне 2-3 от пожарите били по-сериозни.
Имало много възможности [br]за възникване на пожари.
Днешното мислене за древния Рим е като [br]за един елегантен град с много простор.
Просторни атриуми и големи [br]сгради от камък и мрамор.
Всъщност по-голямата част от [br]града въобще не била елегантна.
През 64г. от н.е. Рим имал огромно гето.
Пренаселеното гето и дървените жилища[br]били като буре с барут чакащо искрата.
Пожарите са били чести в тези сгради, заради[br]търговските помещения на приземните етажи,
пълни с горими материали, дървени [br]мебели и много отпадъци.
Етажите са били разделени [br]чрез дървени подови конструкции
и ако за изграждане на стените са ползвали [br]дървени рамки попълнени с камъни и глина
налице са били огромни [br]количества дървен материал.
Причината може да бъде както в конструкцията [br]на сградите, така и в градския хаос.
Въпреки усилята на 7000 пожарникари,
пламъците бързо се разпространили [br]през пренаселените улици.
Пожарът бушувал 9 дни,
унищожавайки 2/3 от града.
Предполага се, че пожарът е обхванал [br]тази част от амфитеатъра,
Съвременните сгради, които виждаме тук, [br]ако се абстрахираме от трафика
ни дават бегла представа [br]за това което е било.
Мизерни магазини [br]с дървени кепенци отпред
с 2-3 етажа по-високи [br]от днешните сгради.
Тасит продължава с обясненията защо [br]пожара се е разпространил толкова бързо.
Той казва: "Загадката за бързото разпространение [br]на пожара се крие в тесните криви улици,
типични за Рим по онова време."
Не само магазините, пълни с дървена [br]мебелировка и горими материали,
но и пълният безпорядък на дървените постройки[br]спомогнал за бързото разпространение.
Лесно е да си представим бушуващия [br]огън в бедняшкия квартал Максимус.
Но как пламъците са се прехвърлили към [br]по-устойчивите постройки от камък и мрамор
издигнати в богаташкия Рим.
Тасит счита, че пожара в тази [br]част на града не е естествен.
Хора, крещящи че действат по заповед, [br]хвърляли запалени факли.
Ако Тасит е мотивиран от [br]собствените си предубеждения,
защо е достигнал до заключението [br]за правителствено организиран палеж?
Съчинената история за участието [br]на Нерон, може да е само мит!
2000 г. след пожара, учените [br]може да стигнат до отговора.
Вътре в тази горивна камера специалистите [br]са моделирали дом на римски аристократ.
Планират пиротехнически [br]експеримен с цел да проверят
как пожара може да разпространи [br]по естествен път в тази среда
Преобладаващото обзавеждане на сградите, [br]определя първоначалното развитие на пожара.
Чрез този образец на [br]типична римска стая,
ние се стремим да покажем как обзавеждането [br]на стаята би реагирало в случай на пожар.
Пожарът се насочва към [br]по-високите точки на стаята,
докато достигне, врата, прозорец [br]или друг отвор за да се разпространи.
Ако не може да се разпространи [br]се отделя все по-голямо количество топлина.
Лъчистата топлина, като скара нагрява [br]всички хоризонтални повърхности под нея.
Независимо от големината му пожарът се нуждае[br]от въздух, гориво и топлина за да се развие.
При липсата на едно от тях, [br]той бързо угасва.
По време на експеримента пожарът се захранва[br]с гориво от обзавеждането на стаята.
След няколко минути той [br]образува свои въздушни потоци,
тъй като има нужда от още кислород.
Скоро температурата [br]се покачва до 1100 С°.
Горимите материали незасегнати от пламъците[br]се нагряват от лъчистата топлина.
Започват да отделят дим и се самозапалват [br]преди да бъдат достигнати от пламъците.
По-унищожителен от очакваното, [br]пожарът достига два върха в развитието си
и продължава цял половин час.
Отделената топлина е толкова голяма,[br] че част от тавана пада.
С разпространението на пламъците [br]извън защитената горивна камера,
се налага намесата на [br]екипа с пожарогасители.
С впечатляваща свирепост,
тестът показа, че обзавеждането на [br]една типично аристократска къща
бързо може да пламне.
По-важното е, че се видя[br]колко лесно развилия се пожар
може да се прехвърли [br]от една сграда в друга.
С разрастването на пожара, [br]при наличието на такива материали,
често използвани при строителството, [br]пожарът се прехвърля през празни пространства
чрез прякото нагряване [br]от лъчистата топлина.
Например пожарът от тази стена нагрява [br]съседната чрез лъчистото излъчване
и създава идеални условия за достигане [br]на температурата на самозапалване.
Това е температурата при която веществото се [br]самозапалва без прилагането на открит огън.
Тасит твърди, че югоизточния вятър [br]разпространил огъня към амфитеатъра Максимус.
Пожарът се разпространявал в две посоки - [br]на юг по хълма Авентин и на север към Палантин.
Това неестествено развитие на пожара [br]насочва към евентуален извършител,
според Тасит.
Съвременното разбиране [br]за развитието на пожарите
предполага кръгово [br]развитие в няколко посоки,
което съвпада със случилото се.
С разрастването на пожара се образуват [br]горещи въздушни потоци
и нараства необходимостта от кислород.
Тези потоци си взаимодействат с вятъра
и спомагат за бързото разпространение, [br]в случая към върха на хълма.
Пожарът унищожил Сабората,
квартала на весталките [br]в северната част.
Оттам пожарът продължил развитието си [br]към величествения форум на Август,
който бил спасен благодарение [br]на масивните си варовикови стени.
Храмът се намирал в самия [br]център на катастрофата.
Намираме се на нещо като защитен остров, [br]на територията на този форум или храм.
В описанията се твърди, че 5/7 от града били [br]засегнати или напълно унещожени от пожара.
Можете да си представите унищожителната [br]сила на бедствието бушувало наоколо.
Римската пожарна не успяла [br]да спре разпространението на пожара.
Тя била създадена 85 г. по-рано [br]от магистрата Маркус Игнациус Руфъс.
Роби дежурили като пожарникари.
Император Август, пра-пра дядото на Нерон [br]постепенно развил противопожарната служба
достигайки цифрата 7000 пожарникари.
Работата им била ценена толкова високо, че [br]Императорът позволил да извоюват свободата си
и да кандидатстват за гражданство [br]след 6-годишна служба.
Той бил твърд и опитен.
Но никой не бил подготвен [br]за такъв пожар.
Невъзможно е да се локализира или пък [br]да се контролира такъв развил се пожар,
дори със съвременни [br]противопожарни средства.
Противопожарната служба в Рим нямала никакъв [br]шанс да погаси пожара ползайки ведра с вода.
Всичко зависело от ранното [br]откриване на пожара
и бързото му погасяване в ранен стадий.
Трябвало да разрушават съседните сгради [br]за да спрат развитието на пожара.
Необходими са много усилия, хора [br]и умения за да се извърши такова дело.
Трябва да се предвиди [br]скоростта на разпространение
и да се разрушат точните сгради [br]за да се спре развитието на пожара.
Необходимо е време за да се съдаде безопасна [br]ивица и да се разчистят горящите отломки.
В противен случай пожарът [br]просто продължава развитието си.
Зоната на безопасност трябва [br]да се охранява непрекъснато,
за да се предотврати [br]прехвърлянето на пожара.
Това е изключително [br]тежка и трудна работа.
След 6-дневна борба, пожарникарите [br]успели да създадат безопасна ивица
[br]да локализират пожара [br]и да спрат пламъците.
Пожарът бил под контрол и градът [br]можел да отдъхне с облекчение,
но преди да започнат разчистването [br]и оценката на щетите
пожарът избухнал с нова сила от имението[br]на най-близкия съветник на Нерон.
Хаосът настъпил отново.
Преди да утихне паниката [br]и да се възкреси надеждата
пламъците обхванали [br]нови райони от града.
Възобновяването на пожара [br]засилило паниката
тъй като започнало от [br]имението на Ди Джулайнъс.
Когато Тасит писал историята си,
той смятал, че мястото свързва Нерон
тъй като му позволявало лесно [br]да организира втори палеж.
Там където Тасит вижда [br]намесата на Нерон,
съвременните изследователи[br] виждат естествено явление.
Пожарът е бил локализиран, [br]но не погасен напълно.
Горенето и тлеенето продължавало [br]в локализирания район,
така че там е имало все [br]още развитие на пожара.
Все още е имало наличие на въздух, [br]нагряване и горимо натоварване,
разбира се не толкова много [br]както преди да паднат сградите.
Много трудно е било да се открият [br]и достигнат тези скрити огнища на пожара.
Много лесно било да се приеме, [br]че пожарът е изгасен.
Достатъчно било наличието на незначителни [br]огнища, оставени без контрол
скрити под отломките [br]на разрушените сгради
за да възобновят [br]пожара с пълна сила.
Въпреки описанието на Тасит, съвременната [br]наука за развитие на пожарите твърди,
че пожарът може да е бил [br]неочакван и случаен инцидент.
В грандиозния Римски свят през 64г. от н.е. [br]обаче нищо не ставало случайно.
Бедствия от такъв мащаб можело да се случат[br]само ако охраната била недоволна.
Нерон знаел, че несъмнено той ще бъде [br]обвинен от римляните за катастрофата.
Той бил ядосан на охраната.
Непосредствено след пожара, [br]заповядал ритуалното самоубийство
на водача на пожарникарите - Вулкан.
Започнал да търси, [br]кой още можело да бъде обвинен?
В бедняшките квартали, [br]пренаселен дом за хиляди безимотни хора,
Нерон имал широк избор на жертви.
В навечерието на пожара [br]имало зле настроени групи
готови да унищожат [br]столицата на Империята.
Ако можем да си представим [br]ситуацията на 18 август 64г. от н.е.
Трябва да си представим [br]изключително горещото лято,
пренаселените улици, където се срещали[br] недоволни хора, подкрепящи се едни други.
Оплаквали се един на друг,
колко отчаяни са всички, [br]колко тежки са времената.
Говорим за критична [br]политическа ситуация, [br]
където бунтовете и [br]спречкванията били чести.
Властите можели да очакват ескалиране [br]на насилието по всяко време.
В този град Нерон открил [br]своите жертви,
нова, радикална, [br]религиозна секта - Християните.
Никой не знае броя на християните в Рим, [br]през ранните години след разпъването на Христос.
Броят им постоянно нараствал и започнали [br]да създават неприятности на римското общество.
Ако погледнем на християните [br]от гледна точка на не-християните,
местните жители на Рим [br]по онова време, 64г. от н.е.
Ще трябва да опишем хора дошли [br]от източното Средиземноморие,
не задължително от Юдея.
Изповядващи странна [br]за тогавашните разбирания религия ,
твърде различна от всички [br]останали вярвания в града.
Препоръчваща различна [br]и изключително трудна етика.
Поддържаща радикални методи за налагане [br]на властта от претендентите за трона.
Това са причините поради които християните[br]били преследвани по-късно.
Всичко това вероятно било причината [br]за тяхната непопулярност.
Християните били [br]лесна мишена за Нерон.
Те били предимно чужденци [br]с еврейски произход.
С беден произход, [br]без политическа сила и защита.
Практикували странна религия, [br]която разбунила римското население.
Тасит написал: [br]"Човечеството ги ненавиждаше."
По времето на своето царуване Нерон подложил [br]християните на ожесточено преследване.
Обличал ги в животински кожи, разпъвал ги [br]на кръст, бесил ги и ги изгарял на клада.
Не е било нужно да промени [br]поведението си за да оневини себе си
обвинявайки християните за пожара.
Въпреки че в началото [br]уликите не сочели към тях.
Немският учен Герхад Бауди [br]посветил 15 г. в изучаването
на древните апокалиптични [br]предсказания.
Те са част от традицията установена [br]от еврейските роби в древен Египет
и датират от 40-50г. пр. Хр.
Пророците описвали ярка картина [br]на разрушение и гибел.
Откритията му позволили [br]да се направят
съответните изводи [br]за ранните християни.
Вярвах на това,[br]на което бях научен,
че християнството е била [br]миролюбива религия.
Все пак, много малко хора са [br]подготвени да разискват този въпрос.
Сега се учудвам на своята наивност, [br]която проявих.
Изследванията на историческите [br]текстове, разкриват,
че по улиците на бедняшките [br]квартали в Рим,
ранните християни четели и предавали [br]един на друг подробни и дръзки писания,
описващи краха на Рим.
Дори била описана поличбата,[br]която ще предхожда събитието.
Във всички тези предсказания [br]унищожението на Рим чрез пожар
е превърнато в пророчество.
Това е постоянната тема - [br]Рим трябва да изгори.
Такава била мечтаната цел [br]на всички хора поробени от Рим.
Това желание било отразено [br]дори в литературата.
Навсякъде се появили диплянки отразяващи [br]общественото мнение срещу Рим.
Прокламирайки единствената [br]надежда на хората -
този град трябва да бъде [br]унищожен в пламъци.
Написана само 30 г. по-късно,
книгата Откровение на Св. Йоана, [br]последната книга от Новия Завет [br]
следва същата линия.
"Видях една жена да седи на червен звяр, [br]който беше пълен с богохулни имена
и имаше седем глави и десет рога."[br]
"и на челото и бе написано името:
тайна, Вавилон великий, майка [br]на блуднците и на земните гнусотии."
Откровението свързва източника на злото - [br]седем-главата блудница от Вавилон с Рим.
Градът на 7 хълма.
Тук е разумът притежаващ мъдрост.
Седемте глави са седем планини,
на които жената е седнала.
Подземните катакомби на Рим са
големи погребални камери, [br]датиращи от 1-век от новата ера.
Християните били полагани тук в отворени [br]гробове в очакване на възкресението.
Ранните християни, обаче не чакали [br]покорно завръщането на Христос.
Последователите на Христос са [br]призовани да се вдигнат на оръжие.
Нямало начин да бъдат смирени, очаквайки[br]царството господне да стане реалност.
Вместо това Ангелът Господен [br]призовал всички вярващи християни
и им казал да се разплатят [br]с блудницата, Вавилонска.
Имайки предвид Рим.
Християните възнамерявали [br]да си отмъстят.
Обсебени от пророчеството, [br]далещ от окупираната си родина,
живеещи в сърцето на Империята,[br] християните често били нападани.
Изглежда, че ранните християни [br]имали мотив да изгорят града.
Те обаче били много малко [br]и пострадали също от пожара.
Според експертът Дейв Танзънд, такива [br]действия са типични за класическите подпалвачи.
При големи умишлени пожари,
може да се очакват допълнителни огнища [br]встрани от главния фронт на развитие.
Ако ситуацията е била напрегната, [br]както я описват,
и градът е бил в пламъци, въможно е [br]християните да са допомогнали.
Подобна е ситуацията при [br]днешните горски пожари,
където пожарът се разпространява [br]на огромен фронт,
а пожарната е с ограничен [br]състав и техника.
Все още има неприятели, умишлено извършващи [br]вандализъм, създаващи горящ ад. [br]
Това напълно осуетява усилията на [br]действащите пожарогасителни екипи.
Все още се случват такива неща.
И не е изненадващо [br]ако така е станало и в Рим.
Чрез запалването на пожара [br]или чрез подпомагане на развитието му
християните може целенасочено [br]да са осъществили предсказанието.
От християнска гледна точка, [br]Рим бил считан за потиснически град,
богаташко сборище, [br]завладяло света,
тънещо в морална корупция
и преди всичко [br]злоупотребяващо с властта.
Всичко е в подтекст, където хората се [br]надяват, Рим да има отговор за тяхното бъдеще,
носейки бремето на робството [br]и загубата на родината.
Пророчества от такъв сорт лесно [br]може да пуснат корени
и хората да бъдат подтикнати [br]към изпълнението им.
Датата на пожара е силен [br]аргумент към това обяснение.
На 19 Юли била годишнината от друг [br]голям пожар бушувал в Рим преди 400 г..
Бауди открива стари [br]египетски пророчества,
разкриващи допълнителна [br]информация за датата на пожара.
Ръкописите разказват за унищожението [br]на един велик град - град на злото,[br]
когато изгрее звездата Сириус [br]от съзвездието Куче.
През 64 от н.е. Сириус [br]изгрява на 19 Юли.
Възможно ли е това добре познато пророчество [br]в района на източното Средиземноморие
и пожара в Рим да са послужили [br]за таен сигнал за въстание в Империята?
Датата на изгряване на Сириус [br]имала съществено,
символично и международно значение.
Хората, превърнали Рим в руини [br]и останки на 19 юли 64 г от н.е.
трябва да са се надявали, че всички [br]провинции от източното Средиземноморие
ще разберат [br]този знак правилно.
Да го приемат като знак за края на Римската [br]Империя след унищожението на Великия Град.
Нещо като върховно правосъдие.
Според Бауди, големият пожар е [br]преднамерен акт на древен тероризъм.
Унищожил прогнилата Римска Империя.
" И Ангелът ми каза: дойди ще ти покажа [br]осъждането на голямата блудница, [br]
която седи на много води;
...., и ще бъде изгорена в огън, защото [br]силен е Господ Бог, Който я съди.[br]
Ще я оплачат и ще ридаят [br]за нея земните царе,
които са блудствали с нея и живели разкошно, [br]кога видят дима от изгарянето и, ..."
Днес 2000 г. години след пожара дебатите [br]за причината за пожара все още са разгорещени.
Тасит замесва Нерон [br]в опожаряването,
но съвременните експерти [br]се съмняват в тези обвинения.
Тестовете доказват възможността [br]за естествено разпространение на пожара,
но не изключват вероятността [br]за умишлен палеж.
Съществуващата теория [br]за умишлен палеж е възможна.
Но в днешни дни с новите разкрития, [br]тази теория вече не е толкова убедителна.
Все по трудно ми е да повярвам, че
Нерон и неговите съветници [br]са подценили рискованата стъпка
от подпалването на голям брой пожари [br]достатъчни за изгарянето на Рим
с цел да го реконструират.
Не е за вярване,
че прочита на едно пророчество [br]от бедни засегнати хора,
вярващи, че това е [br]точното време от годината
за разчистване на града на злото [br]е довело до пожара.
Възможно е Нерон да не е [br]преследвал християните,
може би просто е изпълнявал присъдата [br]за подпалвачество, според римските закони.
Според моята теория, християните [br]не са набедени както Тасит описва,
не са използвани за отвличане [br]на вниманието от Нерон,
те са осъдени заради това което са били [br]- подпалвачи и метежници.
Вероятно истината никога [br]няма да се разбере,
но за Нерон работите [br]тръгнали по-зле след пожара.
През 68 г. от н.е. той [br]бил толкова съсипан,
че съюзът от аристократи, генерали [br]и съветници го свалил от власт.
Нерон извършил самоубийство [br]и завинаги се опозорил.
Междувременно християните били ожалени [br]като невинни изкупителни жертви,
броят им се увеличил и те развили[br] религията в същия град,
където според някои вярвания [br]техните прадеди били изгорени.
ГОЛЕМИЯТ ПОЖАР В РИМ[br]Продуцент и режисьор: Марк Халлей
Превод от звук, субтитри и синхронизация:[br]Иван Милчев[br]ivan_miltchev@hotmail.com