72 Metra (2004) Свали субтитрите
- А?
- Защо си боядисал килимчето?
Казах ти да го изчистиш, а не да го боядисаш.
- Така е по-красиво другарю мичман.
- Ще се съсипе.
- Пак ще го боядисам.
- Е, прощавай, желязо...
Повече не мога...
Оопа...
- Другарю командир, в събота излизаме на море...
Звъняха от щаба, помолиха да предам.
- Ех, прости, Катюша...
- Какво?
- Къде ми е фуражката?
- Плава, другарю командир.
- Всички...
...донесете ми фуражката!
- Ясно, всички да донесат фуражката!
- Мукамбетов!
- А?
- Дай куката!
- Слушам!
- Пуснете берлагата!
- Мукамбетов, внимавай да не паднеш!
-Няма, другарю мичман! Първи или не, винаги е вълнуващо...
- Другарю капитан-лейтенант...
- Закачай, закачай...
- Какво гледаш? Цирка си замина...
- Екипаж, ходом марш!
Раз! Раз! Раз, два, три!
Раз! Раз! Раз, два, три!
Оркестър! "Прощание Славянки"
Раз! Раз! Раз, два, три!
Екипаж! Спешн задача!
- Къде ни е лодката?
- Нямаме лодка...
- Тръгваме!
- Какво, Петя?!
- Кой...
...може да ни разбере? А?
Кой действа там?
- Николай Степанич, ако щурмана го няма в осем...
... ще го изгоня... а и вас заедно с него.
- Разбрах.
- Е, и?!
- Мукамбетов!
- А!
- Давай!
- Стой!
- Стой!
- Ако в осем...
...щурмана ни не е на лодката, Яничара ще го направи див и щастлив ...
... и вас също. Изпълнявай!
- Да!
- Янк Пупир: "Рапът ще победи!"
Здравей, Пупир! Суета.
Работя като луд.
Спя половин час на ден...
- Заек!
Заек!
Имаме всякакви.
Включително кулдуки, два на брой.
Слушат Владо Сташевски и Наташа Корольова.
А иначе се преебват като хамали.
Как е при теб, Пупир?
Завиждам ти, но не много, излизаме на море...
- Ще те пребия! Слизай долу!
- Много поздрави на Чика, Шанси, Бакси, Костя, сестра ти Бери...
- Познаваш ли нашия щурман?
- Да, веселяк.
- Даже в повече.
Върви в общежитието, стая 22.
Ако в осем не е тук, Янычар ще му скъса задника, и нашите също.
Разбра ли?
- Да.
- Какво чакаш?!Тичай!
- Слушам.
- Мичман, какво е това?
- Рибка, другарю капитан втори ранг.
- Виждам, не съм сляп.
Питам какво е това?
- Газоанализатор.
Тази рибка е много чувствителна към кислорода.
- Къде са ти приборите?
- Те не винаги са надеждни.
Не можещ да излъжеш природата.
- Мичман!
Нужен ми е специалист-химик, а не животновъд.
Младият мичман във флота - това е охлюв, на който не му е пораснала черупка.
Тя или му израства, или той умира. Ще ви науча да пълзите.
- Тук има една дума - пълзя.
Тя означава... Тя означава всичко.
А на краставицата кажи, че не е никакъв рапър, а е истинско лайно.
- А тук екипажа изпробва аварийния изход чрез торпедния апарат.
- А... оттук ще излезе ли?
- Залагам си живота, ако не излезе.
-И торпедото как отива нагоре?
- Как отива?
- Аха.
- Спокойно, не е заредено.
Водолаз се закача за буя... Това е техника.
... и по мусингамите, по мусингамите...
- Мусингами? Какво е това?
- Какво е това?
- Какво?
- Аха...
Мусингами - това са специални възли по въже.
- Тоест... това са просто възли?
- Ами, не точно.
Водолаз се закачва за тези мусингами и после, като бременна катерица, бавно нагоре.
- Бавно?
- Бавно, бавно... иначе лошо.
- Мичман Михайлов.
- Да.
- Продължете тази екскурзия сам, защото аз имам още много... - Да..
- ...важна работа.
Извинете.
- Вие извинете.
Благодаря.
Черненко.
- Мичман Михайлов.
-Много ми е приятно.
Краус? Немски корени ли има?
- Абсолютен немец.
- Понастоящем руски морски офицер.
- А по башке?
- Здрасти. А... капитан-лейтенант Орлов тук ли е?
- Има рожден ден.
- Какво? Днес?
- Вече втора седмица.
- Ааа..
...знаеш ли къде може да е?
- Ти какво. Търси го на вахтата.
Вече трябва да е там, разбра ли?
- Да.
- Бягай, Вася!
-Слушам.
- Още ли не съм ви дал?
- Какво?
- АС-1. Антистресов препарат, по едно драже сутрин и вечер.
- Кажете, докторе, по две може ли?
- Може, но не е желателно.
- А по три?
- Крайно нежелателно, но може.
- Подавайте вода!
- Искате ли да купите обеци?
- Какво?
- Обеци?
Златни, с рубини.
Много са хубави. На половин цена.
Не?
- Свободен всевелик народ...
Що за безобразие?
- Това е рап.
- Никаква музика, хубави думи.
Ние сме от друго тесто...
За нас, за подводничарите.
- Ако не се върнете до свалянето на знамето, командира ще ви завре на кучето в гъза.
...и нас също.
-Изхвърли си часовника.
- Защо?
-Ще тръгнеш на бой, ще ти свърши батерията. Какво ще правиш?
От акумулаторите ли ще я заредиш?
Това е часовник...
- Ех, ти.
- Немски, трофеен.
Дядо ми го е конфискувал от един немски офицер.
Значи казваш с вълната навътре?
Гена може.
- Аха.
- Лехкоступов! Знаеш ли каква фамилия имаш?
Лехкоступов... Значи лек, почти въздушен. Какво си написал?
Телешка с "и"...
...шинел с "е". А ботуши... Какво ти е, Лехкоступов?
Слушай ме, Лехкоступов!
В руския има думи...
...има много. Когато ги използваш заедно се получава изречение, в което има сказуемо, прилагателно и т.н..
И всичко това е великият руски език, Лехкоступов! Разбра ли?
- Разбрах, другарю командир!
- Нашият език е велик.
Пренареди местоимение, сказуемо или прилагателно и ще измениш смисъла.
"Нашата Маша жално плаче" или "Плаче нашата Маша, жално".
Разбираш ли? Това е поезия!
Това е... , мамка му!
Въобще има ли предложение в е дна дума.
Свечерява се. Притъмнява.
Усещаш ли?
- Да, другарю командир!
- Нищо не усещаш! Когато чета какво си написал,
се чеша по някои части.
Можеш да се побъркаш, докато прочетеш всичко. Кой те е учил?
- В училище.
- Покажи ми го, и аз ще го....
-Казвам ви, в училище.
- А аз? Да не съм учил в чужбина, Лехкоступов?
- Ако в училище така ме... ... находчиво.
- Геннадий!
- Аз...
- Свободно.
- Катюша, да не се е случило нещо? Купил съм картофи.
- Геннадий...
- А.
- Забрави си чашата.
- Благодаря.
- Ех, ти!
- Аз сам!
- Разбира се, че сам. Ти си голям и самостоятелен. Давай.
- Лош си ти , Генка! Що за характер?
- А какво е хаЛактер?
- Характер - това е как се държи човек.
- Значи имам добъЛ хаЛактер.
- А вие самият от къде сте?
- ИКМ.
- От къде?
- Институт за Космическа Медицина.
- Космическа?
- Да, космическа.
Но, във връзка с космическата програма... Засега подводния флот.
Пратиха ме на командировка.
- Ясно.
Значи така. Негодни хора при нас няма, така че, както казва командира, дерзайте!
-Аз имам своя програма.
- Знаете ли какво?
Програма, програми... Вие сте медик?
- Отчасти.
- Значи това е по вашата част.
- Кое?
- Ами...
От Норвегия получихме... по линия на обмен...
...партида гумени кукли, надуваеми, нали се сещате.
3 мм латекс - среден размер.
- За какво?
- Не за какво, а за кого?
За командира и старкома. Само че ви моля...
... партидата е малка, затова не казвайте много-много.
Екипажа се справя някак, а тези... ну... сам разбирате...
- Шегувате се.
- Какви шеги в подводницата, когато половин година си без...
... нали разбирате...
Плюс това американците отдавна го правят.
Така че ги приемайте.
- А , къде са?
- В склада, ще ви покажа.
- И ти ли си от Славянка?
- Точно така.
- Не съм забелязал.
А от кой отсек?
- От дизелния.
- Усетих по миризмата.
А фамилията ти?
- Моята?
-Твоята ми.
- Молодой.
- Виждам, че не си стар.
- Не, фамилията ми е Молодой.
- Що за фамилия ?
- Да.
- Лоша фамилия.
- Защо?
- Защото не е удобна.
Първата година добре, а втората?
Как ще служиш? Ще пропаднеш.
- Ще закъснеем.
- Никога.
- Този е от нашите. От Славянка.
- Да, виждам.
- Командира на първи отсек.
- Хайде, бягай.
Какво чакаш? Бягай в колата!
- А вие?
- Аз в кола без климатик и еърбеци отдавна не се возя.
Изпълнявай заповедта!
- Слушам.
- Здраве желая, другарю капитан-лейтенант.
- Сядай.
- Екипаж, равнис!
Мирно!
- Прррр....
- Тук е. Благодаря, Дмитрич.
- Няма за какво.
- Другарю капитан първи ранг, екипажа на подводница "Славянка" е готов за провеждане на учението.
Екипажа е на лице...
...с изключение на командира на БЧ-1, капитан-лейтенант Орлов.
- Свободно.
- Свободно!
- Здраве желая, другарю капитан.
- И на вас.
Е, как е, науко? Инструктажа мина ли?
- Да. Има малък проблем.
- Какъв?
- Жените...
- Какви жени, по дяволите?
-От Норвегия.
Гумените... за вас и старкома.
- А?
- В склада казаха, че са свършили, но не задълго.
- Е, пръчове дивни! Ще ви скъсам задниците.
- Другарю командир, капитан-лейтенант Петър Орлов се явява по ваша заповед.
- Успя.
- Е, мъже, с господ напред!
Всички по места.
- Всички по места!
-Всички долу, приготвяйте се за потапяне.
- О, Николай Карлич, жени на кораба - лошо.
- Коя крава мучи...
- Добре, Коля, не се сърди. Като се върнем, ще те запозная със страшна мацка...
Кафе "Якор", Марина, 4-и размер.
Започваме... Спешно потапяне.
Дълбочина 1 метър, 2 метра, 3 метра, 4 метра, 5 метра... дълбочина 9 метра...
- Другарю контра-адмирал, дежурния по кораб капитан 3-и ранг Ершов.
- Здравейте.
- Здраве желая.
- Командир, кой сектор е целта ни?
- Другарю адмирал, сектора е 270-0-90.
-Казват атомоход, атомоход. А аз ще ви кажа...
Внимателно с главата.
- Да.
Всичко с времето си. Имаме такива тактически задания, с които няма да се справи нито една подводница. - Давай.
- ... освен нашата лястовица-дизел.
- Пазете портокалите.
- Това е кают-компанията.
- Храним се на 3 смени по 8-9 човека. Не се оплакваме.
Имаме даже аквариум .
А вратите са като в купе 1-ва класа.
- Позволете.
Става.
- Внимателно.
-По-смело.
- Разрешено ли е?
- Какво?
- Водка?
- Водка? Не.
А, солена вода може, това му е първото потапяне. Бойното кръщене.
- Тихо, тихо.
- Пий до дъно, пий до дъно, пий до дъно...
- Юнак! Поздравления! Няма да забравиш този ден.
- Благодаря, другарю командир. Ще помня този ден до края...
... на живота си.
- Може ли...
- Разрешете.
- Разрешете. А може ли и аз?
- Наливай!
- Благодаря.
Другари, няма да повярвате, но това е детската ми мечта.
И ето, тя се сбъдва, ставам моряк.
- Подводничар.
- Моряк-подводничар.
Тот, кто рожден был у моря, Тот полюбил навсегда
Белые мачты на рейде, В дымке морской города.
Свет маяка над волною, Южных ночей забытье...
- Е, какво? Има ли?
- Две.
А тези?
- Миличка, покажи си лицето.
- Ей, ела тук.
- Така, добре, дай още...
- На, 16.
- Ето ти още.
- Стига.
- Ваня? Ти какво?
На бас, че ще бъде моя.
Здрасти.
- Вие кой сте?
- Аз? Лейтенант Петър Орлов. О!
А ви?
- Нели.
- Приятно ми е. Какво четете, Нели?
- Познайте.
- Да видим.
- Лангрен - матрос от Ареон, здрав 300-тонен бриг, на който той служи 10 години...
- 10 години.
- ... и към който бил привързан, като син към майка... -Син към майка.
- ... вече трябвало да напусне...
- Ми, това е... Горки... или ранния Толстой.
- Грин. Алые паруса.
- Има ли някой там?
- Не, няма.
Няма. Девойче! Девойче, почакай! Бъдете моя жена, а!
Пускай.
Пускай, де.
- Нелли.
- Ваня.
Иван.
- Другари подводничари, командването ни постави бойна задача, да унищожим кораба на вероятния противник.
После, естественно, спираме преследването и ставаме невидими за 24 часа.
Надявам се, че екипажа ще демонстрира уменията си, ще изпълни задачите и ще докаже, че лодки от нашия тип не трябва да се наричат "Черни дири".
Успех!
- Извинете, моля.
Ще ми кажете ли... защо "Черна диря"?
- "Черна диря"? Просто е, сега ще ви обясня.
- Но, моля ви, сериозно.
- Разбира се.
Работата е там, че нашата лодка на малки обороти е безшумна.
Покрадваме се, така че... Като във вица, помните ли?
Тихо, тихо, се спускаме и ... Нали знаете.
- Да.
- Централни, шума на витлото е 270 градуса, цел над водата, групова.
Дръж курс, целта приближава.
- Бойна тревога!
Торпедна атака! Атака по надводни цели.
Дълбоководна стрелба със самонаводняващи се торпеда.
Апарати 1 и 2 готови за стрелба.
7-и готов за бой, 6-и готов, 5-и готов, 4-и готов...
- 1-и отсек готов за бой.
- Централен готов за бой.
- Торпедните апарати да се приготвят за изстрел.
- Подводницата е готова за бой.
- Акустик, щурман, биос...
Хронометри, готови ли са?
Нула.
Цел номер 1 - главна, дайте 1-о замерване.
- Осреднени данни: курс 48, скорост 20, дистанция 40 капелта.
Курс 50, скорост 20.
- Утвърждавам осреднените елементи за движение на целта . Данните да се въведат в биоса.
- Дълбочина 40, разлика 0.
- 1-и готов за стрелба.
- Апарати, готови?
- Готови.
- Стрелба.
- Торпедата са изстреляни.
- Цел номер 1, нивото на шума не се променя.
- Торпедата се движат 60 секунди.
-Торпедата се движат 93 секунди.
- Шума от торпедата и целта се сляха.
- Другари подводничари, торпедната стрелба е завършена.
Благодаря на екипажа за професионалните действия. Започваме отклонението.
Дясно на борд, курс 200, среден напред.
Постреляхте ли?
- Аха.
- И когато ни намерят, мамка им.
- Внимание, сега ще излети...
... птичка.
- Другарю капитан-лейтенант, по нареждане на командващия се провежда изследване.
- Какво?
- Изследвания .
- А.
Защо ме безпокоите след бойна вахта, а?
Не мога да почета устава ли?
- Ние с Нели подадохме заявление в ЗАГС .
-А искаш ли да ти кажа нещо, от което ще си вземеш обратно заявлението.
- Говори.
-Тя ме обича.
- А деца ще ражда от мен.
- И много ли?
- Най-много три.
- Ооо... Знаеш ли, никога не съм мислил, че заради...
... жена, можеш да станеш жена.
Ти какво? Жени много, а приятелят е един.
-И тя е единствена.
- Не ме гледай, че съм слаб.
Сега ще надуя балона и той ще се спука. Искаш ли?
- Да.
-Гледай.
- Е, в такъв случай, извинявай.
- Е...
- Сега ти мене.
- Успокойсе се, Костя, всичко е наред.
- Хайде, удряй!
-Че кой си ти? Защо да те удрям?
- Аз? Аз? Аз съм Петър Орлов. Твой приятел.
- Нямам приятели и...
... не познавам никакъв Петър Орлов.
- Извинете.
- Няма проблем.
- Леда за какво е?
- За да не пукне от жега.
Тук е топличко.
- А, водата сменяте ли?
- Разбира се. Тя е като член от екипажа.
- Доколкото знам, на лодката няма много прясна вода.
- Нали ти казвам, тя е част от екипажа и живее в морска вода.
- Въвежда се режим "Тишина".
- А...
- Тихо. Тсс...
- Шум на левия борд, другарю командир.
- Какъв?
-Засега... не мога да разбера, другарю командир.
-Проверете отсеците.
- 7-и отсек проверен, всичко е наред, 6-и също, 5-и също.
4-и отсек проверен, всичко е наред, 1-и също, 2-и също.
Централен отсек проверен, всичко е наред.
- Всички отсеци са проверени и няма проблеми.
- Какво е тогава?
- Още е много тихо, другарю командир.
- Другари офицери! Вдигнете чаши!
За младите!
- За младите!
- Трябва ли да пия вода?
- На младоженеца не е разрешен алкохол на сватбата.
Ех, Ваня, Ваня...
- Не съм Ваня, аз съм Петя.
- Горчиво!
- Раз, два, три...
... 11, 12, 13...
- На късмет!
- Катя...
- Аварийна тревога.
- Давай, давай...
...по-бързо.. Подпирай! Подпирай! Подпирай!
- Ти какво се изплаши? Какво се изплаши? Всичко е наред.
Всичко е наред. Просто сънуваш.
Всичко е наред.
- Вода. Откъде има вода в отсека?
- Авария. Потъваме.
- Какво? Каква авария?
- Като равануло...
- Какво като рвануло-то?
- Как какво? Мина.
- Мина? Каква мина?
-Крещяха, че е мина.
- Кой е крещял?
- Знам ли кой.
Чух, че крещят, но не видях кой.
- Мина? Мина.
- Другарю командир, ще умрем ли?
- Разбира се...само че не сега, а след сто години, когато ще сме стари.
Слушай ме внимателно, Молодой. Аз тръгвам пръв, ти след мен. Точно след две секунди. Засичай.
- Раз, два...
- Ей? "Славяни"? Има ли някой?
Махни фенера! Изключи го, изрод!
И замръзни, напълно. Освети се.
Ааа, това си ти.
- Аз, Черненко.
- Дай ми фенера.
- Този чичо ни даваше някакви таблетки.
- Антистресов препарат, повишава тонуса.
- Да? А момчетата казаха обратното.
- Повишава, повишава. Клиническите изследвания го подтвърдиха.
- А ти какво...
... таблетките ли си опяваш ? Само виеш.
- Не вия.
- А какво правиш?
- Пея.
- Какво пееш?
- Песен. Винаги пея, когато... ме е страх.
- Значи така. Ако пак запееш, ще ти счупя главата. Разбра ли?
Водонепроницаем...
- Специално го купих.
- Другарю командир...
- Може ли да ми обясните, какво е станало тук?
-Кой си ти, че да ти обяснявам?
-Мислиш си, че е истинска авария? Това е учебна тревога.
- Учебна?
- Разбира се, учебна.
УПП - условно-планово потапяне.
- Условно-планово?
- Да, Молодой?
- Да.
- Значи учение... Как?
Кораба на условния противник, условно ние е преследвал, а сега условно ни потапя.
- Условно? - Разбира се, условно. Във флота всичко е условно, Черненко, освен пиенето на хапчета.
-Чу ли? "Славянка" е потънала.
- Как така, там е Янчар. Какво се чудиш? Да не е за първи път?
- Не е, само че времето за учение е изтекло, а данни няма.
- Какви нормативи при Гена? Поставена му е задача да остане невидим и той я изпълнява.
- И както винаги с нарушение. Къде да го търсим сега?
- А какво казва началството?
- Мислят дълго, решават мъдро.
-Ние с него сме завършили едно училище, вярно, аз бях с година по-голям. Още тогава се носеха легенди за него.
- Хулиган е този ваш...Янчар. Ако зависеше от мен...
- На Гена не му пука от никой.
- Ти какво... Можеш ли да се оправиш без нас?
- В Анталия се занимавах с плуване и тук минах инструктаж.
-Тогава, във водата нож не вади. Помни, че след теб е главата на следващия плувец. Разбра ли?
- Сега накъде?
- В кают-компанията. Да проверим и там да не се е загубил някой учен.
- Какво ти е? Успокой се. Успокой се, миличък.
Искаш ли да почетем? Какво още не сме чели? А?
Тя не се страхуваше, защото знаеше, че с него не се е случило нищо лошо.
В това отношение Асол си оставаше дете, което се молеше по своему.
- Мамо, чети спокойно, аз не спя. А Генка - стреля с пушката. Аз ще поседя с него.
- За какво говориш?
- Ти знаеш много добре.
- Молодой!?
-Свхана ми се кракът, мислех че това е края.
-Къде е Молодой?
- Потъваме.
-Ти, какво правиш?? Казах ти да не шляпаш с крака под водата!
- Молодой, как си?
- Нормално.
-Няма нищо, с теб ще изиграем един брейк.
"Ние сме от друго тесто", нали?
- Да.
- Учени, такива учени от Москва до Ленинград...
Мислиш, че не знам защо си тук?
Такива, като теб ги знам. Безплатни хотели, а? Авантаджии.
- Виждате безплатните неща, но не знаете нищо за мен.
-Не искам и да знам.
- Ето, а вашия статус...
- Статус на защитник на родината!
- Трябва ли да се подиграваш?
- Статус на защитник на Родината, точно казано.
Но кой да защитавам тук?
- Мен.
- Теб?
- Мен.
- А можеш ли да ми обясниш-защо?
- Защото вие сте войници, а аз-не.
- И какво от това?
- Военните са длъжни да защитават гражданите си, без значение дали това им харесва или не.
Сега разбра ли?
- Разбрах.
Слушай, Черненко, ти да нне си украинец?
- Защо? Руснак съм.
- Имахме един Чан, също руснак. Оказа се украинец от бившите политици.
- Другари подводничари, вече можем да кажем, че се сбъдна вековната мечта на украинския народ.
Вече сме свободни.
На нас, гражданите на свободна Украйна, принадлежат това море, слънце и тази благословенна земя.
Вече не е нужно да бъдем чужда житница и да храним гладния, мързелив и само пиещ по-голям брат.
Още малко време и страната ни ще стане славянската Франция, Канада на изтока.
- Къде е Иван?
- Нели ражда, има усложнения.
- Вече всички раждания ще бъдат тежки.
- Капитан трети ранг Иванов.
- Аз.
- Започвайки военна служба, тържествено се заклевам на украинския народ, да му бъда верен завинаги,
да защитавам Украйна, нейния суверенитет, територия, цялост...
- 5, 6, ... 87, 88...
- ... безпрекословно да спазвам конституцията на Украйна, законите й, да пазя държавна и военна тайна.
Заклевам се да изпълня задълженията към родината си.
Заклевам се никога да не предам украинския народ.
- Капитан трети ранг Коноваленко.
- Все едно си Иванов ... Коноваленко, давай!
- Олга няма да ти прости.
- Капитан трети ранг Коноваленко.
- Ти какво, Микола, забрави ли? Нали се разбрахме, в присътствието на жени и тъщи... - Но те сега не са тук.
-Ти имаш дом, градина... Да не искаш да загърбиш всичко това?
Там е 9 месеца полярна нощ... Половин година зима, децата ще боледуват... Сега ще се обадя на жена ти.
- Желаещите да приемат украинска служба, да излезат от строя!
Останалите, след мен.
- Янчар, стой! Спри! Спри твоите! На теб говоря!
- Оркестър! Оркестър, прощаване със "Славянка"!
- Да.
- Екипаж, ходом марш!
- Янчар! Янчар!
- Изплаших се.
- Учебна тревога. Условно-планово потапяне.
- Отначало се зарадвах, мисля че са живи. А после виждам, че са мъртви. Очите им са отворени.
- Замълчи. Защо не ми казахте истината?
- А къде е командира? Другарю командир...
- Защо не ми казахте истината?
- Искаш истината? Добре.
В трети отсек има вода, във втори също. Ако и първи е наводнен, значи ние сме единствените живи.
И то не задълго.
- Знаете, толкова малко внимание му обръщаха, че той се смяташе за мъртъв.
- Какво?
- Какво мислиш да правиш?
- Светни.
Помогни ми.
- Другарю комадир...
- Да.
- Вятър - до 20 м/с, вълнение на морето - 5 бала, видимост до 30 възела.
- Продължаваме търсенето на подводницата в определения район, подавайте сигнали в съответствие с МПП-172.
- Да.
- Мукамбетов.
- А.
-Взе ли бушони?
- Йе.
- Какво къде? Питам те взе ли бушони?
- Йе.
- добре де...
- Йе - това при нас е "да".
- ... спираме витлата, изключваме торпедата.
- Ирюгин, как си?
- Който обича Спартак, той е добре. Спартак - шампион!
- Дръж.
- Другарю старши мичман...
-Включвай.
- Да бъде светлина!
- Мукамбетов, ти си най-добрия!
- Интересно, Иван Алексеевич, желязото се скапва , а яйцата-не.
Лежат си в кората. Нищо не разбирам. Как става така?
- Яйцето е природна загадка.
- Преградната врата е затворена.
- Опита ли да я отвориш?
- Да. От тази страна не става.
- Потропа ли?
- Да.
- И Какво?
- От другата страна също потропаха. Рапът победи!
- Колко кислородни апарата имаме?
- 12 в наличност.
- 12.
- Точно така.
- Какво чакаме?Да караме по схемата: вие - първи, аз - втори... В крайна сметка може и аз да съм пръв.
- Така или иначе скоро няма да ни пуснат.
- Защо?
- Защото нямат право, не са длъжни да ни пуснат.
- Искам да знам защо?
- Защото РБЖ забранява!
- Внимание! Говори командира на БЧ-3. Ако ме чувате, отговорете.
Повтарям. Ако ме чувате, отговорете.
- Але, але... Много добре ви чуваме, другарю капитан-лейтенант. Говори матрос Молодой.
- Уточнявам, връзката може да е едностранна, затова, ако ме чувате, чукнете един път.
Повтарям. Ако ме чувате, чукнете един път.
- Колко човека са?
- Май двама. Вынырнули, воздуха глотнуть.
- Само ВВН...
- Въздух под високо налягане.
... или РБЖ забраняват...
-Защо питате?
- Малко ли...
- Ръководството по отцеляване на живите, категорично забранява да ги пускате.
- Риск разбира се има, но...
- Ако не се удавим всички, така мисля, Иван Алексеич, 10 е повече от двама.
- Коля, а ако ти беше там?
- Хм... нямаше да мрънкам.
- Внимание! Начинаем подготовка за прехвърлянето ви при нас. Разбрахте ли?
Първо ще ви дадем ВВН, в това време вратата на трети отсек трябва да се отвори. Разбрахте ли?
Наблюдавайте как спада водата. Като стигне до вратата на трети, започвайте.
След това започва подготовката за прехода. Разбрано?
- Ну-ну...
- Подавай ВВН. Да изравним налягането между отсеците.
- Лехкоступов, внимателно!
- Надявам се, че не трябва да уча никой.
- Молодой.
- А.
- Иди до вратата, спадне ли нивото на водата, действай.
- Слушам.
- 86-и до 320-и...
- Помня... - ... при разлика от 0,5 ще се размажат по стените.
- Налягането в отсека падна до 7,5.
- Готови?
Ще броя до три. На 3 отваряме вратата. 1, 2, 3...
- Давай!!!
- В това отношение Асол си оставаше дете, което се молеше по своему ,
всяка сутрин: "Здравей, господи!", а вечер - "Прощавай, господи!"
Според нея, това беше достатъчно, господ да я избави от мъките й.
Бог бил винаги зает с делата на хората, Затова към обидените от живота трябвало да се отнася като към гости.
-Родило се бебе, проходило чак, и първата дума била- Спартак! Спартак - шампион! Спартак - шампион!
- ... нищо, ще изсъхнем, ще се сгрем, ще запалим...
- Няма ли какво да правите?
-Песните ни помагат да живеем.
- Какво стана с твоите?
- Успях да се оправя.
- А аз задрямах,събудих се до уши във вода.
- Видя ли някого?
- Видях.
- Гена?
- Здравейте, аз съм от командването.
- Знаете ли, не аз, а детето се тревожи. Аз свикнах.
- Защо тогава сте го оставила?
- Не съм, той е с мен. По принцип е спокоен, но днес...
Даже му четох.
- Помогна ли?
- За известно време.
-Вижте какво, сега ще ви откарат вкъщи, ще легнете и ще спите като ангел.
- Като ангел.
- Да, като ангел, защото учението върви по план, имаме връзка с подводницата, мъжът ви успешно проведе стрелбите.
- Стрелби.
- Знаете ли какво? Ако искате, ще му пратя поздрави при следващата връзка.
- Не, не, не. Нали ви казвам, не аз, а детето се тревожи.
- Е, добре.
- Е, какво, Паша? Взе ли си грях на душата?
- А ти какво искаше да й кажа? Истината?
- Спри.Май се сетих. Знам къде да ги търсим.
- Предадохте ли координатите ни в щаба?
- Пуснахме аварийния буй, той заплува и в следващия момент го нямаше.
Шторм. Из-под водата не можем да предаваме, затова трябва да изплуваме, но това не можем да направим.
Можем само да чакаме.
- Трябва да се направи нещо. Не трябва просто да стоим.
Нали не ви досаждам?
- На мен ли? Не.
- Благодаря.
Защото и бакшишите спират да говорят с мен след 5 минути.
- Може ли?
- Естествено, че може. Давай.
-Слушам.
- Утре ще излезем през торпедния апарат.
- Утре?
- Утре.
- И по мустингамите, по мустингамите.
- По мусингамите.
- Почерпете се, другарю командир.
- Другарю командващ, разрешете да доложа. Добре познавам Янчар,заедно учихме.
- Без автобиографии, конкретно. - Учихме заедно, и съм сигурен, въпреки волностите му, че не е напуснал определения му район.
По-скоро го е отнесло подводно течение. Уверен съм, че е някъде тук.
- Уверен?
- Уверен. 72 метра. И е близко до вкъщи .
- Другарю командир, ако апаратите са 12, а ние 13, значи, някой ще бъде без?
- Даже знам кой.
- Аз?
-Почивайте. Започваме в 6:00.
- Дръж.
- Аха.
-Кой ще е 13-ия?
-Не съм решил.
- Слушай, нека да съм аз, а?
- Защо ти?
- Защото всичко стана заради мен.
- Заради теб?
- Ну, не заради мен... заради тях.
- Е, часовника на дядо ти, подарил ти го е, когато си му казал, че ще ставаш подводничар. След това умрял, нали?
Тази история съм я слушал хиляди пъти.
- Не е така.
Когато му казах, че ще ставам подводничар, той ме наруга. "Ето, -казва - това е за теб, внуко, а не часовника, разбра ли?" И умря.
Беше такъв гад.
- Не е обичал подводничарите.
- Ненавиждаше ги.
Един подводничар му взел момичето. И, когато вече беше в гроба , аз го взех...
- Открадна го?
- За какво му е на него?
- Тссс.... тихо, тихо, тихо, тихо.
- За какво му е? Помисли.
- Петя, отдавна те познавам, а не преставаш да ме учудваш.
-Казвам ти, всичко е заради мен.
- Полудя, ли?
- Ти не разбра ли?
- Не.
- Дядо ми е воювал в този район.
-Е-и...
- И, залагал е мини. Тази е негова. Негова, разбра ли?
- Как така реши?
-Отмъщава ми... за часовника. Отмъщава, разбра ли?
- Вече да. Сега заспивай.
- Слушай, Черненко. Що за песен е тази, която пееш, когато те е страх?
-От майка ми.
- Хм..
Слушай, Черненко, запей, а... Сън не ме хваща. Ще запееш ли?
- Не, разбира се.
- Ех, какъв си... горд. Значи имаш майка, а казваше, че си сам.
- Тя умря миналата година.
- Извинявай.
- Другарю командир.
- Ааа?
- Другарю командир.
- Разкажете нещо.
-За какво?
- Вие сте забавен.
-Както искаш. Ще ви повеселя. Ти си заслужил. На теб ще разкажа... приказка.
Не за белия бик, а за кравата...
Не било отдавна, но ми се струва обратното. И тогава мислили, че още малко и армията ни ще се огъне. То и сега понякага е така. Май винаги е било така.
Униформените се страхували да излизат на улицата. Е, такава била армията.
Всички търгували. От стари обувки до секретни торпеда. При това на една и съща цена.
Офицерите били навсякъде. Кой при бандитите, кой в банките, кой в политиката. Изобщо навсякъде.
Само ние останахме.
Когато ни подгониха зимата и гладът, отидохме в колхоза да копаем картофи.
-Другарю команидр! Другарю командир! Появиха се мишки!
Другарю командир. Казвам.... мишки...
Ние с Гена бяхме отседнали при една старица. Тя имаше крава, толкова стара, колкото беше и тя. Кравата не беше доена вече сто години.
И реши нашата старица да я зарежи.
Защо нашето население е уверено, че офицер от руския флот може да зареже всеки, даже една крава.
- Миличък, ще ти изпеча пържоли, каквото поискаш, само заколи кравата, а?
- Бабо Ман..
- А?
- Ами как?Аз съм подводничар.
Нямах никакво желание , да заколя кравата. От малък обичах животните.
- Миличък, моля те.
- А бутилка ще дадеш ли ?
- Две, не една.
Днес дъщеря ми получи за заплата алкохол. Пърцуца! Навит ли си, а?!
- Манд-мастер...супер...
- Какво?
- Казвам, бабо Ман, че у вас намерих тази хармоника... Много е интересна. От къде я имаш? - Хайде, взими я, вземи я.
Само свърши работа.
Имахме при нас един миньор.Викаха му... няма значение, как му викаха. С една дума - миньор.
За бутилка брат си ще заколи, да не говорим за крава.
- Ще я заколим.
Тръгнах да го търся, но за мой късмет, той беше изчезнал някъде. И тогава отидох при Гена.
- Ще има ли бутилка?
- Две.
- Ще я заколим. Така, къде е на кравата сърцето?
-Отляво.
- Значи отляво.
- Н-да, отляво.
- Разбира се отляво.
Ако застана зад кравата, разбира се ще е отляво...
А кравата има рога...
Това е лошо.
-Лошо. Може да изпием първата бутилка, като аванс.
- Разрешете, Другарю командир. Чух за... проблема с кравата.
- Е...
- Другарю командир, разрешете.
- Давай.
- Ще я очистим по друг начин. Със секретно оръжие.
- Взрив?
- Не, не е това.
Насочено действие. Ето! Последна разработка на родното ВПК. Всичко зависи от мястото на поставяне на заряда.
Ако го сложим под стомаха на кравата, Тя ще стане на две равни части.
Може и на рогата. Тогава, силата на взлива ще бъде равна на удар с чук, нанесен от колхознека Семьон.
- Аха.
- Е?
- На рогата.
- Тихо, тихо, тихо, тихо.
- По-надясно, за да не повредите главата.
-Всичко ще бъде наред, командире.
- Нали ви казвах, че лодката не е плътно на дъното. - Сега е плътно, другарю мичман. -Плътно е, другарю матрос.
- А аз за малко да се насе...
- Аз също.., брат.
- Между впрочем, след това кравата започна да дава мляко.
- Другарю командир, а аз си прехапах езика.
- Дааа, отворковци, но сме заедно... ... на първо място...
Спартак - шампион! Спартак - шампион! Спартак - шампион!
- Рибке, рибке, направи така, че да останем живи. Не си мисли, че ме е страх... може би малко.
...борт 26-и, назначавам генерално направление за търсене на 272, сектор на търсене 92 - 90...
-Ще излизате по трима, първи и последен ще са най-опитните. Аз оставам в отсека.
След като излезете всички, капитан-лейтенант Орлов ще се спусне долу с дихателен апарат, и всички заедно ще осъществим подема.
- Другарю капитан-лейтенант, как в този скафандър... -Млъкнете.
- Слушам.
-Другарю командир, дихателният ми апарат не работи. - И моят.
- Моят също.
- Мичман Краус, вие ли получихте дихателните апарати?
- Точно така.
Дръпни се, Петя.
-Проверихте ли ги? Бяха ли изправни? Няма ли да ни кажете нещо?
- Докладвам. Не успях да ги продам. Трябваше да останат за дъщеря ми. Каза ми: "Сам ги носи, Ганс".
Бях обещал, за раждането на щерката, с камъни... Като си събирах багажа, съм ги взел с мен. Срамота.
- Стой!
... другарю мичман... Дръжте го! Дръжте го, другарю командир!
- Не трябва да ме спирате. Не ме дръж, Петя.
- Значи така, нещата ги разбирам така, Николай...
- Николай... с този колан веднага ще научиш, какво е ред.
- Капитан-лейтенант Орлов, редът се простира дотам, че в моя отсек вие ще бъдете последния матрос. - Последен? Добре. Последен...
А знаеш ли кой е предпоследен?
Е, какво, братлета, отделихте се? Нали получихте апарати.
- Капитан-лейтенант Орлов, отстъпи! Възстановете електроснабдяването.
- Слушам.
- Мукамбетов.
- Аз.
- С инструменти, след мен, живо.
- Слушам.
- Хайде, говори.
- Защо се ебаваш с него?
По-добре късно, отколкото никога.
-Говорете.
- Ние стояхме...
- Стояхме...
- Продължавайте.
- Идва, другаря мичман...
-Идва, другаря мичман и казва: "Вървете за дихатерните апарати"
- И?
- Качихме се на 66-и и тръгнахме.
Камък, ножица, хартия. Раз, два, три. Раз, два, три.
Спряхме за малко.
- Защо спряхте? За какво?
-Защото другаря мичман видя някого, каза на шофьора да спре и слезе да говори.
- За какво?
-Те разговаряха.
- Нататък...
- Другарят мичман ни каза да отидем да получим дихателните апарати.
Раз, два, три.
- Вървете за апаратите и ... Изпълнявайте.
- Да.
Предложи ни да си купим обеци.
- Докладвам, другарю капитан-лейтенант.
Жената на мичман Краус се заиграла с друг, защото имал пари, а моряка - въздух...
А мичман Краус обича жена си, а има и дъщеря...
Той направил много борчове, за да купи обещаните обеци. А този боклук не ги приел.
- Откъде знаете това?
- Трябва да се пие с хората, другарю капитан-лейтенант.
Когато пиеш с някой, той ти разкрива душата си. Но, има риск, може и ти да разкриеш своята.
- Ясно. Значи така, получихте апаратите... Проверихте ли ги?
- Ми те ни казаха: "Апаратите идват от завода. Какво да им проверявате?"
-Ние отговаряме: "Другарят мичман заповяда да ги проверим!"
- А те казват: "Изберете един, проверете го."
- Камиона бибитка...
- Проверихте ли апаратите?
- Един.
-Беше ли зареден?
- Беше.
- Нели, предлагам ви ръката и сърцето си.
- Ей, Ромео, не сме се разбирали така. Ще счупиш нещо, а аз ще отговарям.
- Шефе, шефе, всичко е наред.
Приготвяй се. Дошъл съм за теб.
- Ние с Ваня подадохме заявление в ЗАГС.
- Знам.
Нали ме обичаш? Нали?
- Ние с Ваня подадохме заявление в ЗАГС.
- Грешка. Това е грешка.Сега ще я поправим. Дръж.
- Петя...
- По дяволите.
- Петър...
Капитан-лейтенант Орлов.
- Аз.
- Елате при мен.
-Слушам.
- Като отидем в базата ще се ремонтираме.
- Сядай.
- Слушам.
- Как мислиш, кого да изпратя?
- Матросът не може да съветва командира.
- Обидил си се. Извинявай, ядосах се.
Нужен ми е... ...силен физически, добър прувец, зрял, въобще опитен човек.
- И морално устойчив... Има такъв. Капитан-лейтенант Иван Муравьов.
- Исках да се посъветвам с теб.
- Не така, Ваня. Не морално устойчив, а истински мъжкар трябва да отиде.
А тук всички са такива. Слабак няма да се справи.
-Да теглим жребий, а?
- По-добре карти. "Черен Петър". Който загуби, отива.
- ... с пагони.
- Тук всички са с пагони... ...освен един.
- До Янк Пупир: P.S. - което от старогръцки значи "гледай надолу, левак".
Вчера пих морска вода. Гадост! Който я пробва един път,никога няма да забрави. Подробности като се видим.
- Другари, господа офицери, братя, много неща искам да кажа, но не ми стигат думите.
Стигат, но не са точните.
Мислех, че героизма е... Герои няма, измислили са ги за да...
Но вие сте герои, вие... вие... Вие сте истински... руски моряци.
Момчета, простете ми че понякога мислех лошо за вас. Простете, че идвам аз, а не...
Искам... Ако можете - простете, а аз... ... ще се постарая.
Ще направя всичко, за да... ...искате да ви попея... Но ви предупреждавам, че тази песен е украинска.
- Украинец. Познал съм. А нямало значение, а?
- Майка - украинка, баща - неизвестен... Така че... както искате.
-Ето ти Черненко и латекс 3 мм.
-Другарю командир, а може ли шапка? Горе е студено...
- Добре.
- Господ да те пази.
- Другарю командир, може ли да водя записки?
- Че да се срамуваме после? Не.
- Седни. Трябва да излезе въздуха от скафандъра, иначе ще излетиш като тапа на повърхноста. Давай.
- Под водата дишай спокойно, равномерно, разбра ли?
-Това ще се закачва за мусингите.
14 вдишвания, после се стягаш и така до следващия мусинг, разбра ли?
Важното е да си спокоен.
-Ще пълзиш по тръбата и в един момент трябва да видиш вишка...
... щом стигнеш предния отвор, ще се закачиш с тази карабина.
- Един удар - всичко е наред. Два удара - пускаме водата и изравняваме налягането. Три удара - отваряме предния отвор. Ясно ли е?
- Като стигнеш горе, ще закачиш карабината за... ... отляво на корпуса има една такава халка...
- Такава ли?
- Задължително я стегни, Черненко, иначе и теб и нас... Ясно?
Веднага щом стигнеш на повърхността, премине с тази врътка на атмосферно дишане. Разбра ли?
- Да.
- И веднага викай.
- Какво?
-Без значение, но да е силно. Ще изхвърлиш малко азот от кръвта си.
-Не сваляй скафандъра на брега. Ще ти е тежко, но пък няма да замръзнеш.
- По тръбата пълзи внимателно, за да не повредиш дихателния апарат. Разбра ли?
И бягай... Бягай като световен шампион.
Ще се изкачиш в гората, а долу град. Светофари, асфалт и жени... ходят по асфалта.
- Черненко, вървиш по асфалта, а там жена...
- Гледаш, и още една...
- Точно така.
- Давай.
- Свободен..велик народ...
- Молодой!
- А?
- Искаш ли портокал?
- Знам го този номер. Ще кажа "искам", а ти ще отговориш "няма".
-Защо няма? Има.
- Дръж.
- Почерпете се, другарю старши мичман.
- Да тръгваме.
- Никога не съм мислил, че е толкова хубаво да живееш.
- Коля, как си?
- Искам да отида във Венеция. Да видя къде Отело е удушил Дездемона.
- Разбира се, ще излезем оттук и ще отидем.
- Но той я е удушил в Кипър.
- Жалко, защото ми се ходи във Венеция.
Субтитри: buse4ka&GENTE
Субтитри: busE4ka&GENTE
Субтитри: buSE4ka&GENTE
Субтитри: bUSE4Ka&GENTE
Адаптация: PIP2103