Legends Of The Fall (1994) (Legends.of.the.Fall.CD2.XviD.AC3.5.1.[hAmMEr].(osloskop.net).sub) Свали субтитрите
![Legends Of The Fall (1994) (Legends.of.the.Fall.CD2.XviD.AC3.5.1.[hAmMEr].(osloskop.net).sub)](/Images/ForText/6457 "Legends Of The Fall (1994) (Legends.of.the.Fall.CD2.XviD.AC3.5.1.[hAmMEr].(osloskop.net).sub)")
По дяволите!
Ако имаме момче, ще го наречем Самюъл.
Ако е момиче, Изабел.
И аз пак ще те обичам.
А ти ще ме търпиш, защото те обичам толкова много.
Тристан?
Нищо.
Получих вести от майка ти.
Казва, че Алфред се е свързал с проклетите братя О'Баниън.
Каза, че той се справя добре.
Той ще се справи, където и да е.
Освен при нас.
Вината е моя.
Не съм казал това.
Не мога да върна Самюъл, нали?
Да не си посмял да го кажеш. Той беше в Божиите ръце.
Така ли?
Изгубили сме телета в каньона Камас. Сигурно е гризли.
Моята гризли?
Убий я.
Ще го сторя.
Не знам защо Тристан не уби мечката.
Старите хора казват:
"Когато човек и животно си пролеят кръвта,
те стават едно. "
Казах четири бири, г-н Сачлебен.
А аз казах "никакви индианци".
Той е цивилизован.
- Дай му бира.
- Стой настрана, момче.
- Баща ми каза четири.
- Той ме чу.
- Ще се споразумеем.
- Дай му проклетата бира!
Дявол те взел! Само глупак
би се бил с човек, с 10 килограма по-тежък от него.
Сега той рови под бара за оръжие.
Нали така?
Искаш да ти счупи главата и да те убие на място ли?
Престани!
Да.
Искам четири бири. Веднага.
Миризливият съдържател не иска да сервира на индианци.
Назад.
Виждаш ли този човек?
Името му е Бързия Нож.
Той е уважаван индианец Крий. Взел е скалпа на много врагове.
Той е наш приятел и е жаден.
Мисля, че дълбоко в себе си той чуваше гласа на мечката,
ръмжаща от тъмни, потайни места.
Щеше ли да се сбогуваш?
Тристан?
Колко дълго ще отсъстваш?
Не много. Няколко месеца.
Мога да те направя щастлив.
Не.
Ако имахме дете...
или ако бях бременна, пак ли щеше да заминеш?
Да.
Само ми дай шанс.
Не прави това.
Погледни ме.
Моля те, погледни ме.
Ще те чакам.
Колкото и дълго да продължи.
Ще те чакам вечно.
Ще се върне ли?
Не знам.
Бързия Нож казва "да".
"20 април 1918 г.
Скъпи Тристан,
минаха месеци без никаква вест от теб.
Единственият знак, че си жив, е пакет, изпратен от Нова Гвинея,
покрит със странни букви и съдържащ туземска гривна.
Подарък за мен, предполагам. А може би - не.
Още ли искаш да знаеш какво става тук?
Цените на добитъка продължават да падат, а зимата не свършва.
Защо не пишеш?
Боиш се да ми кажеш, че няма да се върнеш никога?
Алфред се справя добре.
Бизнесът му включва финансови операции в Чикаго и Вашингтон,
но това са неща, които не разбирам.
Иска да изпрати Изабел Две в частно училище в Чикаго.
Но тя не иска да напусне ранчото. Мисля, че тя също те очаква.
Тристан, не знам къде да изпратя това писмо...
и нямам причини да вярвам, че искаш да го получиш.
Пиша го само за себе си.
Ще го скрия, заедно с всички недоизказани и неизвършени неща между нас."
"12 декември 1919 г.
Скъпа Сузана,
Станах ловец.
Кажи на Бързия Нож, че тук има животни, неописани в книгите.
Аз съм убивал всичките.
Сузана, това, което имахме, е мъртво.
Като мен самия.
Омъжи се за друг."
Изглежда имаме компания.
Дойдох да ми дадеш благословията си.
Благословия?
Тези господа и...
И много други, мога да допълня.
Искат да се кандидатирам.
За какво?
За Американския Конгрес.
Така високо оценяваме сина ви.
О! Алфред?
Какво мислите да получите в замяна, господа?
Какво имате предвид?
Говоря на прост английски. Какво искате за себе си?
Не мисля, че тези господа...
Ти пита ли ги, или вярваш, че те ще те подкрепят от патриотизъм,
или заради личните ти качества?
Забравяш се, татко. Вече не съм дете.
Конгресът...
Конгресът е правителството. Аз работих за правителството.
Проблемите, които ние...
Индианците! Индианците бяха проблемът в онези дни.
Няма нищо по-гротескно от това да изстреляш куршум срещу дете.
Или да избиеш цяло село, докато спи.
Ето как правителството реши този проблем.
Оттогава то с нищо не ме е убедило, че е помъдряло,
или че се е научило на човечност.
Е, господа.
Баща ми, към когото храня дълбоко уважение, казва,
че правителството не притежава нито мъдрост, нито човечност.
Тогава аз приемам за мое задължение като негов син...
да внеса в Американския Конгрес мъдрост и човечност.
Благодаря за благословията.
Господа.
Господа, изчакайте ме в колите.
Разбира се.
Добре ли си?
"Всичко, което имахме, е мъртво. Като мен самия. Омъжи се за друг."
Не знам какво да кажа.
Тристан винаги е бил див.
Заради това го обичаш.
Така ли?
Предполагам.
Той те обича.
Тя ще бъде жена на брат ти.
Да, но е добре да му напомниш за този факт.
Той не е тук да се защити.
Не, но виждам, че ти си тук да защитиш него и това, което е негово,
въпреки че той изостави нея и теб.
Няма да говоря за това кого още изостави.
Проклет да си.
Не обвинявай сина ми за смъртта на Самюъл!
Самюъл избра да бъде войник, а войниците умират,
изпратени на смърт от правителството. От паразити като теб.
Дяволите да те вземат!
Проклет да си!
Ти също!
Затваряй си устата! Нея я остави!
Махай се от къщата ми и от земята ми!
Защо? Защото искам да служа на страната си като теб?
Или защото като теб обичам жена, която не ме обича?
Твоят любим Тристан я използва и я изостави.
Алфред, недей.
Аз я обичах!
И още я обичам.
Той я открадна от мен.
Истината е, че той я открадна от Самюъл преди войната.
Бог да ми е на помощ, ще те убия.
Ето, прочети писмото от любимия си Тристан.
Заслужаваш да си щастлива.
По-късно вечерта намерихме Полковника паднал край огъня.
Не можеше да се движи.
Косата му бе побеляла за една нощ и се бе превърнал в старец.
След това Тристан не изпрати повече писма.
Годините си минаваха,
чухме, че някой го е видял на кораб,
плаващ по река, по която бял човек не е плавал.
Чувахме разни истории.
Странни истории.
След това минаха дълги години без никаква вест.
Беше изгубен за нас. Само това знаехме.
Но всяка година,
в Луната на падащите листа, сънувах, че гласът на мечката у него...
е утихнал и че Тристан може отново да се върне.
Но след това идваше зимата. И поредната пролет.
Но него го нямаше.
Какво прави сега?
Тристан!
Тя е зла стара кранта, но е за теб.
Добре дошъл.
Старче!
Къде е татко?
Получи удар преди няколко години. Не може да говори.
Иска да празнува.
ЩАСТЛИВ СЪМ
Аз също съм щастлив.
Татко, това е за теб.
"На полковник Уилям Лъдлоу, от неговия син Тристан."
Не знаех.
Нож, това са бивни на глиган, направени от един воин от Ява.
Той също беше велик мъж.
Нося и други неща за майка, за малката Изи и Сузана.
Какво има?
Кажете му.
Алфред и Сузана...
се ожениха преди няколко години.
Брат ти вече е конгресмен.
Имат голяма къща в Хелена.
Така трябваше да стане.
Цените на добитъка стигнаха дъното след края на войната.
Полковникът не се интересуваше. Загуби всичко, което имаше.
Пак ще го спечелим. Ще търгуваме с коне. Или с други неща.
Казва, че брат ти е гласувал за сухия режим.
Така ли?
Искаш да стана контрабандист?
Падат добри пари от това, ако знаеш как да го правиш.
Майната му на правителството.
Майната му.
Майната му на правителството.
"Вечно" се оказа много дълго време, Тристан.
Знам.
Ето.
Не я искам.
Казаха ми, че е вълшебна.
Че който я носи, ще бъде предпазен.
Задръж я.
Не искаш ли да видиш Алфред?
По-добре да не го виждам.
Кажи му: "Здравей и поздравления".
Той те харесва.
Добре дошъл.
Изабел?
Искам да го вземеш.
И аз имам нещо за теб.
Върнах го обратно.
От Йерапетра е.
- Това е в...
- Крит.
- Да, в Крит.
- Знам къде е.
Баща ти ме научи на европейска история.
За теб съм още малко момиче, нали?
Благодаря, Тристан.
КАНАДСКО УИСКИ ЗЛАТЕН ЕТИКЕТ
Ще се видим след два дни.
Не ме чакай, Нож, ще се оправя.
По това време Тристан навлезе в тихата половина от живота си.
Мечката вътре в него бе заспала.
Трудно е да се познае щастието.
Времето минава и твърде скоро се чувстваме защитени.
Чух най-странната новина.
- Така ли?
- Да.
Тристан...
Върнал се е.
Да, знам.
Знаеш?
Откъде знаеш?
Видях го.
Искаш да ми кажеш, че той е имал наглостта да дойде тук, за да те види?
Не, искаше да види теб, но си помисли, че ще се ядосаш.
Прав е бил.
Какво каза?
Да ти кажа "Здравей
и поздравления."
Колко съм глупав.
Каза ли ти новината?
Е, какво мислиш?
Хайде, това е абсурдно,
да се ожени за Изабел Две.
Тя практически е наша сестра.
Тя е на не повече от колко? Деветнайсет?
Двайсет.
Не мога да си представя какво си е мислел Декър.
Сигурно е мислил за щастието на дъщеря си.
Щастие?
С Тристан?
От всички хора ти най-добре знаеш, че това е невъзможно.
Аз не съм Изабел Две.
2 юни 1921 г.
Скъпи Тристан,
радвам се да чуя за предстоящата ти женитба.
Сигурно баща ти е много щастлив.
Изабел Две му е като дъщеря,
защото е кръстена на майка ти.
Изглежда така е било писано да се случи, нали?"
Хайде, ела.
Самюъл Декър Лъдлоу.
"Скъпи Тристан,
с Алфред много се зарадвахме на новината за раждането на сина ти.
Надявахме да имаме наше дете, но аз вече се съмнявам в това.
Знам, че Алфред често мисли за теб.
Очаквам с нетърпение деня, в който ще се видим отново.
Синът ти носи благородно име. Знам, че ще е достоен за него.
Предай любовта ми на Изабел Две, на баща ти и на всички останали.
Твоя завинаги, Сузана."
Остани си със здраве.
Остани си със здраве.
Добър вечер, господа.
Искахме да поговорим с теб за някои неща.
На всяка цена.
Както много добре знаеш, ние продаваме алкохола в града.
Ти беше дребен търговец. Аматьор, честно казано.
Но напоследък доставките ти се увеличиха.
И моето търпение взе да се изчерпва.
Затова следващия път, когато ни се изпречиш,
ще ти бъде за последно.
Извинете ме.
Сигурно се чудиш защо още не си мъртъв.
Защото конгресменът Лъдлоу е твой брат.
Това е единствената причина.
Кенет, Томас.
- Боб, как я караш?
- Радвам се да ви видя, сър.
Виктор, как си?
Шерифе, още ли ви мъчи настинка?
Ще се видим по-късно, сър.
Не можеш ли просто да поздравиш?
Здравей, Алфред.
Здравей, Тристан.
Кой е този млад мъж?
- Самюъл.
- Здравей.
Здравей, Самюъл.
Прекрасна е.
Здравей, Изи.
Нека да видя.
Коя е тази госпожа?
Аз съм леля ти Сузана.
Познавах чичо ти Самюъл, който загина във войната.
Мисля, че приличаш на него.
И дядо така казва.
Той беше добър и много смел.
Дядо казва същото.
Дядо каза, че като порасна, ще ми даде пушката на чичо Самюъл.
Ще дойдеш ли да я видиш?
С удоволствие...
някой път.
Той е чудесно момче.
Така е.
Как е татко? Добре ли е?
Доколкото може да се очаква.
Иска ми се...
Простете, че се намесвам.
Извинете ме, но сме готови за речта ви.
Ще дойда след минута.
Благодаря.
Ще се видим ли скоро?
С удоволствие.
Кенет.
Виж това?
Върви. Вземи Тайнърт.
Май пропусна дупка, Бърз Нож.
Той може да кара всякак.
Исусе!
Имаме информация, че превозвате стока, нарушаваща сухия режим.
Ако имате предвид каса ирландско уиски за баща ми, да.
Ще ви помоля да я предадете.
Той ще е разочарован.
Не.
Свалете го долу.
Дръжте го.
- Да се махаме оттук, Джон Ти.
- Има един плик в джоба му.
Хайде, Джон Ти.
Брат ми ти каза...
да не ни се пречкаш повече.
Вдигнете го и го сложете в колата.
Не искам да го виждам.
Съжалявам. Толкова съжалявам.
Татко не иска да ме види дори и сега?
Обвинява правителството за Изабел...
Трябва да поговорим за нещо.
Полицаят, който си ударил, едва не е умрял.
Всички разбират защо,
но трябва да признаеш вината си и да прекараш 30 дни в затвора.
А този, който стреля?
Получи...
порицание.
Братята О'Баниън?
Нищо.
Трябва да се примириш. Беше ужасен, трагичен инцидент.
Чуй ме.
Примири се.
Забърка се в голяма каша.
Изчакай една минута.
Толкова съжалявам.
Всички я обичахме.
Как си?
Добре.
Вече рядко те виждаме.
Държах реч завчера.
- Така ли?
- Да.
Първата ми публична проява.
Беше за...
Беше за отговорностите на жените в...
Хубаво е, че те виждам.
Съжалявам.
Все още понякога сънувам,
че аз съм майката на децата ти.
Исках тя да умре.
Може би исках и Самюъл да умре.
Нямаш нищо общо със смъртта му. Нито със смъртта на Изабел.
Така ли?
Върви си у дома.
Върви вкъщи при Алфред.
Къде беше?
Излязох да се поразходя. Имах нужда от разходка.
Какво правиш вкъщи?
Лекарят ти ми се обади, каза че си пропуснала часа.
Обадих се тук, нямаше те и аз...
Чувствам се много изморена.
Отивам да си лягам.
Ти я спечели. Връщам я вкъщи.
Алфред.
Следвах всички правила.
Човешките и Божиите.
А ти...
не спази нито едно от тях.
А всички те обичаха повече.
Самюъл, баща ни...
Дори собствената ми жена.
Искам да остана насаме с нея.
Знаеш ли, когато умря Самюъл...
Когато умря Самюъл, аз проклех Господ.
Нима проклех всички около себе си, наравно с мен?
Ти не си прокълнат.
Няма да го позволя.
Не си прокълнат!
Добре.
Това е пистолет за джентълмени. Малък, но много мощен.
Това искаш като пораснеш, нали? Пистолет.
Самюъл, ела тук!
Върви при Пет.
Вкарай го в къщата.
Чудесно момче.
Знаеш, че не сме тук да те арестуваме.
Заведете ме в гората. Не искам синът ми да види.
Не искам синът ми да види.
Да приключваме.
Полковник Лъдлоу.
Какво става тук?
Какво става тук ли?
Няма нужда да си гений, за да се сетиш, че те ще дойдат за теб.
Да.
Алфред?
Да?
Искам да те помоля да се грижиш за децата ми.
Грижи се за Самюъл.
Братко, за мен ще бъде чест.
Колко много исках да им взема скалповете.
Но не бях ги убил аз.
Същата нощ погребахме телата...
и хвърлихме колата в дълбок вир по горното течение на Мисури.
Спомням си, че като беше момче,
си мислех, че Тристан никога няма да доживее до старини.
Оказа се, че съм сгрешил.
Сгреших за много неща.
Тези, които го обичаха най-много, те умряха млади.
Той беше скалата, в която те се разбиваха,
колкото и да се опитваше да ги предпази.
Но той имаше честта си...
и дълъг живот,
Видя как децата му растат и създават семейства.
Тристан умря през 1963 г.,
в Луната на пукащите дървета.
За последен път са го видели на север, където ловът е добър.
Гробът му не е отбелязан, но това няма значение.
Той винаги бе живял на границата,
някъде между този свят и другия.
Застигна го добра смърт.