9/11 (2002) (Fahrenheit 9-11 (2004) CD1.txt) Свали субтитрите
се отзоваха в Световния търговски център.
Това е тяхната история, а също как най-смелите нюйоркчани се изправиха срещу най-голямото си предизвикателство.
Това, което ще видите е единственият известен запис от първата ударена кула
свидетелство за един от най-драматичните моменти на нашето време.
9-ти, 11-ти.
Работейки в пожарната само на 7 преки от най-високите сгради в Ню Йорк
трябва да знаете всяко стъпало, всяка стълба, всяка къща наизуст.
Не можеш да се приближиш до тази резачка?
Аз съм Джеймс Хенлън. Пожарникар съм в Ню Йорк от 9 години
от екип 1 в центъра.
Миналото лято, това преди 11-ти септември
се е случвало да отиваме до Световния търговски център по 5 пъти за една смяна.
Ще ви изпратим помощ.
Имам предвид, че познаваме много добре тези кули, като всички,
но никой...
...не очакваше това на 11 септември.
Карай към търговския център.
В този ден колегите ми, най-добрите ми приятели
бяха сред първите огнеборци в първата кула, след като я удари самолета.
Скачащи.
Това, което направиха тогава, което всички направиха беше забележително.
Шефе!
Също толкова забележителен бе
видеозаписа вътре в кулата...
...началото на края.
Лентата е заснета от двама братя...
...Джулс и Гидиън Нюдът.
Проклятие.
Те са мои приятели и отдавна снимат документални филми.
Те казват, че винаги има свидетел на дадена история.
В този ден ние бяхме избрани да бъдем свидетели.
Необичайното е касетката, цялата история
начина по който се случи нещастието.
Гидиън и Джулс не са смятали да правят филм по за случая.
Искахме да направим филм за огнеборците. Така се започна.
Едно, две, три...
Повече за целта. Идеята беше да следваме новобранците.
В работата ги наричат стажанти.
Идеята бе да покажем, как хлапето почти
се превръща в мъж след 9 месеца.
Техният изпитателен срок. Те трябва да се докажат.
Да вървим, момчета. Тръгваме.
Формирахме групата през юни 2001...
...трима бяха в Академията, снимайки тренировките.
Отвори.
От пода до тавана.
След няколко седмици изучаване на основите,
стажантът може да си мисли, че знае всичко, за да стане истински пожарникар.
Той е тук за едно грубо пробуждане.
Загасете светлините, моля.
Това е стажант, който е погълнат от пламъци.
Друг огнеборец, без шлем. Бъди готов. Носи си екипа.
Влизайки в сградата, никога не знаеш какво ще се случи.
Огънят започна да се стеле над главата ми.
Силата му ме повали, събори ми шлема
и загубих ръцете си.
Направих 3 крачки в апартамента. После влязохме всички.
Опитвам да отлепя тялото си от земята, защото лежа върху вряла вода.
Десният ми крак бе парализиран цели 6 месеца.
Тази работа не е шега.
Когато сте там това е реалност. Не бъдете изпържени, тъпаци.
Обръщайте внимание на по-опитните и правете каквото ви кажат.
Дръж се ниско.
До края на първоначалните тренировки
започнахме да търсим някой от 99-те стажанти за да го следваме.
Казвам се Пол Денвър
- Джон Карол.
Антониос Бенетатос. За по-кратко - Тони.
- Бях полицай.
Бил съм разносвач на пици. Ирландски пици в Бронкс.
Това е първата ми работа.
Звучи евтино, но исках да бъда герой. Това е мястото, където можеш да бъдеш такъв.
Веднага решихме - това е хлапето.
Назначиха Тони в моята пожарна, една от най-големите в града.
Това е първа стълба и другата част - седма машина.
Много съм доволен, че получих работата.
Жена ми започна да се разочарова
защото съм толкова щастлив, да идвам на работа.
Тя става и чува: "Трябва да ходя на работа"
А е само 5:30 сутринта, като и го казвам.
Не носиш наистина такива дрехи, нали?
Те са страхотни, невероятни момчета.
Борили са се с някои от най-ужасните пожари, които можете да си представите.
Скоро щяха да се изправят пред немислимото.
Въпросът беше, ще бъде ли готов Тони?
Ужасен съм. Това исках да правя,
но то е.... страшно.
Просто се надявам, че мога да свърша всичко, което трябва.
Искам да помогна на тези момчета и да бъда добър пожарникар.
Още се притеснявам как ще реагирам, когато огънят лети над главата ми.
Почваме.
Как е малкото ти име?
- Тони.
Можеш да почнеш в четвъртък.
- Не бях сигурен, но сега съм, сър.
Искаш ли да седнеш?
- Да, сър.
Искаш ли да спреш да ми викаш сър?
Малко съм нервен.
Какво трябва да правя, когато дойда сутрин? Нещо, което трябва да зная?
Да бъда на време?
Искам да знам, че правя всичко, което трябва.
Когато си стажант, това което трябва да правиш...
Трябва да сменим чаршафите. ... е почти всичко.
Още новини и информация за движението. Часът е 6:22.
Свърши с всички колела и после ще измием оборудването.
Стажантите господстват.
Стажантите винаги мият чиниите.
Стажантите не влизат да гледат телевизия.
Стажантите правят кафе сутрин.
Имаш ли ютия у дома?
Всъщност нямам, сър.
Стажант в беда, втори дубъл.
Мисля, че се държа прилично. Още чакам някой пожар, това е.
Просто чакам пожар и...
мисля, че това ще бъде нещо различно.
10-ти юли.
Двигател. Стълба.
Да хванем ли това отзад?
Момчетата казват, че има два вида стажанти...
Близо бяхме. ... черни облаци и бели облаци.
Когато черен облак дойде в пожарната,
довежда всички пожари в града с него.
Бял облак? Точно обратното.
Няма пожари.
Не ме разбирайте погрешно. Има пожари. Просто не и когато Тони е на смяна.
Хлапето беше един много голям бял облак.
Стълба.
Е, какво ще кажеш? Прилича ли ти на пожар днес?
Съмнения за огън. Има ли пушек?
- Не.
Фалшива тревога.
Намери ли си работа?
- Не, само един асансьор пушеше.
Тони беше на линия, нали?
- Бях, да, бях готов.
Разбира се Тони бе нервен. Ужасно нервен.
И докато дните минаваха, Тони
чакаше неговия първи пожар,
желаещ да се докаже на останалите, и дори повече на себе си
че ще бъде страхотен пожарникар.
Тони!
Момчетата не искаха да му е лесно.
Никой не странеше от него. Правехме го на всеки стажант.
Ще ти променим настроението. Просто така го правим.
Ще те дразним до смърт, докато почнеш да се смееш.
- Няма проблем.
Ще заобичаш тази работа, ще видиш.
Но преди да я заобичаш, трябва да я научиш.
Да предположим, че си с шлем и екипировка. Трябва да сложиш и маската си.
Как ще го направиш?
- Не знам.
Как е най-добре да застанеш?
- Ами... на едно коляно.
Помощ!
Удряй.
Помощ!
Не е тук. Побързай. Движи се бързо.
Трябва да влезеш под леглото.
Следващият път, ще го правиш наистина, бъди по-предпазлив.
Добре се справи. Всичко, което искам е да се научиш да се отпуснеш.
Остани спокоен.
- Добре.
Трябва да можеш да контролираш вълнението, ясно?
- Да.
Не е зле.
Този ръкопис става все по-добър.
Благодаря.
- Добре...
Ден за заплати, скъпа.
Добре, благодаря.
За две седмици взех 672 долара и 25 цента.
Сигурно се майтапиш. Не можеш да си купиш каса бира с това.
Това е за начало. Ако исках да съм богаташ, трябваше да стана адвокат.
Но...
Исках нещо с което мога да живея до края на живота си.
С това мога да живея.
- Много от момчетата мислят така.
Трябва да ставаш всеки ден и да си казваш пред огледалото, че искаш да правиш нещо с живота си.
Разбий вратата.
Вършиш си работата. Рискуваш живота си за да помогнеш на хората.
И с времето ставаш част от уникално, обширно семейство.
Правим доста неща заедно със семействата си.
Имаш банда приятели
които просто искат да бъдат тук.
Приготвям малко лук и гъби
за.... пържолите.
Как си?
Кажете ми една работа, където всички вечерят заедно... всяка нощ.
Сега Стив, трябва да си уморен.
Нека помогна на пича. Аз съм единственият, който помага в тази пожарна.
Знам, че си ти, Фредо.
Разби сърцето ми.
Вече 4, 5 седмици. Някъде толкова.
И още... няма пожар.
Ще дойде. Сигурно, като спя или не съм готов, но ще дойде.
2:30 сутринта е. Можеш да спиш.
- Добре.
Повярвай, когато алармата се включи ще дойда да те взема.
Двигател. Стълба.
Спирай Стан.
Пръсках с вода. Свиквам вече.
Ето те Тони, виж. Първият ти пожар.
Беше цяла запалена кола.
Моят първи пожар беше една запалена кофа на Бродуей и Франклин.
Слушайте. Тони свикваше.
Но официално, това беше само един огън.
Не беше истински пожар.
Хей, шефе, ела да му видиш първия пожар.
Ако всички са такива, следващите 20 години ще е забавно.
Тук има пожар. Ето го, виждаш ли?
Развийте маркучите, извадете пържолите.
В края на Август знаехме, че сме направили голямо готварско шоу.
И нямаше пожари.
Да чакаш за работа си е голямо занимание.
Но винаги, когато говорехме с по-старите
те казваха: "Внимавайте какво си пожелавате."
Вчера 27 годишен пожарникар от о-в Стетън, където е работел
отишъл на работа и загинал.
Това момче отзад е двегодишният му син, а и е чакал бебе.
Той е чакал да си отиде у дома
и да се види с приятелката си.
Ще отидеш на погребението в Събота и...
какво ще кажеш?
Мирно!
За почест!
Спомних си миналото лято и то изглеждаше просто различно.
Изглеждаше като друг свят.
По това време не смятахме,
че може да има нещо по-лошо от загубата на един огнеборец.
Поглеждайки назад, просто бяхме някак си по-невинни,
особено Тони.
Повечето момчета говореха за погребението.
Когато ковчегът минава, това беше...
беше малко грубо.
Не знам, аз...
Надявам се да ми е последното.
3-ти септември.
Действаме право нагоре.
Непрекъснато стават много неща.
Падат разни боклуци, покривът почва да рухва и трябва да се махаш.
Трябва да импровизираш.
- Ясно.
Всъщност трябва да държиш играта в ръцете си.
Това не е шега, такава си е работата.
Да.
- Трябва да мислиш за много неща.
Праволинейно мислене. Фокусиране.
- Ясно.
Това ще те запази жив
и то ти дава възможност да помогнеш на някой друг.
Готов ли си да слизаме?
Пожар или не
Тони научи доста това лято.
Разбира се, имаше още доста път. Но щяхме да го научим.
Доколкото си мислехме, имаше достатъчно време.
Няколко дни по-късно Джулс готвеше френска вечеря за момчетата.
Поне се опитваше.
Реших да сготвя агнешко краче, и им казах, че е един от моите специалитети.
Всъщност ни трябваха поне пет.
Къде е французинът? Още няколко такива яденета и ще можем да си сменяме ризите.
Добре де, взех малко парче и какво? Моя е грешката.
Останахме до късно,
разказвахме си вицове и кълцахме мръвки.
Това е, само това остана.
Най-вкусното парче.
Макар и момчетата да се шегуваха, защото не сготвихме достатъчно
всички си изкарахме чудесно.
Бяхме приети.
Тъчдаун!
Майтапихме се цяла нощ.
Беше супер. Нищо не знаехме.
Беше вечерта на 10-ти септември.
Ще бъде хубав ден, слънчево време, ниска влажност.
Разкошен септемврийски ден.
Почва да звучи, като някакво клише.
Но наистина, 11-ти септември започна като всеки друг ден.
Осем сутринта. Дневната смяна току-що идва.
Бях почивка този ден.
13 момчета от колегите бяха на смяна.
О, какво стана?
Около 8:30, мислех че е поредното разкарване.
Излязохме за изтичане на газ, миризма на газ по улицата.
Обаждането беше само: "Лиспенард и Чърч. Мирише на газ."
Отзовахме се. Пристигнахме за минути.
Не мислиш много за това. Качваш се и отиваш. Просто изтичане на газ.
Джулс се вози с шефа на дружината, Джоузеф Пфайфър, който го снима.
Още едно обаждане. Возех се с шефа на дружината.
Това е само пробно снимане. Джулс снимаше само от няколко седмици.
Гидиън беше главният оператор.
Винаги когато екипът излиза, излизам и аз.
Трябва да практикувам... и аз снимам.
И не спирам.
Искаме да проверим газовия кран тук.
Газовият тръбопровод.
Точно тук.
Проверихме зоната с датчици.
Беше рутинно и просто.
Беше 8:46 сутринта.
Тогава чухме да идва самолет
а в Манхатън не чувате често самолети, особено шумни.
Боже господи!
Божичко!
Господи!
Тогава разбрах, че ще бъде най-лошият ден в живота ми, като пожарникар.
Веднага разбрах, че това не беше случайно.
Какво правя...?
- Тръгвай към търговския център.
Знаехме, че това ще бъде нещо необикновено и трудно
но щяхме ли да се справим или поне да се опитаме.
О, Боже мой.
Прилича на директна атака.
Пфайфър направи първият официален доклад.
Първа дружина, към Манхатън.
- ОК.
Няколко етажа горят.
Изглежда самолетът се е насочил директно срещу сградата.
Предаваме сигнал за тревога.
Ще се насочим към зоната
около Веси и Уест стрийт.
Пътят беше около 2 минути, но ни се стори цяла вечност
заради нещата, които ни минаваха през главите.
Стана ми жал за хората в сградата.
Не знаехме какво е станало. Никога не се бяхме сблъсквали с такова нещо.
Всички покрай които минавахме гледаха нагоре.
Все едно светът беше спрял.
Гледаме към Световния търговски център.
Нещо се случи там.
Самолет и много пушек излиза от едната кула.
Каквото и да е станало, бе само преди минути.
Опитваме да разберем точно какво...
Искаш ли да завия вдясно?
- Не, давай...
Завихме пред сградата на търговския център. Съзнанието ми бе зашеметено.
"Това е зле."
Какво да направим? Какво да направим в случая?
Не знам.
- Пускаме група вътре.
Спряхме вдясно от навеса на първата кула.
Пфайфър нахлузи екипа си. Помня, че го попитах:
"Шефе, да дойда ли с теб? Искам да дойда с теб."
Той каза: "Добре, идвай и не се отделяй от мен."
Влязох и чух писъци.
Отдясно на мен имаше двама души в пламъци, горящи.
Не исках да ги заснемам.
Никой не трябваше да гледа това.
Пфайфър беше първият шеф в сградата.
Веднага човек от пропуска му каза,
че разрушенията са някъде над 78-етаж.
Но само трябваше да се поогледаш.
Бе очевидно, че нещо е станало, още тук във фоайето.
Виждаш, че всички прозорци са издухани.
Все едно самолетът е ударил фоайето.
По-късно се разбра, че самолетното гориво е разбило асансьорната шахта.
Разрушенията вече бяха сторени.
Навсякъде имаше хора.
Затова знаехме, че ще стане още по-лошо, като се качим нагоре.
Отвсякъде излизат пламъци. Навън се излива пушек.
Искам да вземете оборудването и да приготвите екипа.
И не се качвайте над 70-ти етаж.
За кой етаж говорим?
- 78-ми.
Главната грижа бе, че имаше още 20 етажа с хора нагоре.
И трябваше да измислим как да ги измъкнем.
Исусе!
Не сме намерили още асансьор.
Нямаше работещи асансьори.
Товарният асансьор е разрушен.
- Има ли изобщо работещ асансьор?
Имаше само един начин да се качим горе...
... пеш.
Групите идват.
Виждаш ги със загрижени лица
и после те се качват нагоре.
Огнеборец с пълна екипировка носи около 30 кг оборудване и облекло.
Изкачването на 1 етаж му отнема около минута.
Тези момчета трябва да изкачат 80 етажа
само за да стигнат дотам.
Тогава могат да започнат работа.
Бях склонен да си мисля, че ще успеем да спрем пожара.
Всеки изглеждаше уверен. Аз също.
Поглеждаш и казваш: "Добре, имаме 10-20 горящи етажа."
Ще се справим с тях. Ще се качим горе.
Ще влезем.
Пожарните отряди вият наоколо от всяка въобразима посока.
По това време някои от най-големите шефове се присъединиха към Пфайфър
давайки команди
изпращайки момчетата горе.
Когато и да погледнех наоколо, имаше нови лица...
...някои от които познавах.
Видях началника Прунти, страхотен тип.
белокос, с мустаци, перфектния дядо, който бихте искали.
Помня, че видях лейтенант Фоуди, работещ с девета машина.
Каза здрасти и започна да се качва.
Друг мъж, който се качва е лейтенант Кевин Пфайфър.
Командваше 33-та машина
и беше брат на шефа.
Спомням си, че се погледнахме и си казахме няколко думи.
Бе повече от загрижен поглед, говорещ, че това ще бъде трудна задача.
Ще бъде трудна работа. Ще бъде дълга работа.
Те ще го потушат. Това им е работата.
За последен път Джулс видя брат си преди час
в пожарната.
Доколкото Джулс знаеше, Гидиън последва Тони в кулата.
Когато тръгнахме за изтичането на газ на улицата, за мен той беше в колата.
Когато пристигнахме в търговския център, той излезе веднага с момчетата.
Затова според мен брат ми се качи по стълбите.
Когато започва, Гидиън е с Тони.
Седма кола, първа стълба. Тук е Бенетатос.
Но Тони е бил все още в пожарната и му е било наредено да остане там.
Всички бяха отзовани. Всички налични хора трябваше да се върнат в пожарната.
Докато Тони опитва да се свърже с телефоните...
Тук е огнеборец Бенетатос.
... Гидиън взима камерата му и започва да върви към търговския център.
Сигурен е, че брат му е вътре и иска да го намери.
Спомням си да вървя бавно към търговския център.
В паметта ми се е запечатило как минавам покрай тези хора
снимам тях и тяхното удивление.
И очите им, казващи: "Това не се случва наистина."
Махайте се!
Помня, че накланях камерата назад и напред
между хората и кулата пред мен.
Двете кули на Световния търговски център са ударени от самолети.
И двете са в пламъци, разбити от експлозии.
Черен дим излиза и от двете кули.
Картината е потресаваща.
Отломки летят във въздуха над Ийст ривър в Бруклин.
Централа!
Имаше втори самолет. Видях втория удар.
Той удари втората кула.
Знаехме, че втори самолет се е ударил и доста хора са в капан.
Стойте заедно и ми докладвайте.
Току-що се разби втори самолет. Мръсни копелета.
Сега шефовете трябваше да започват цяла нова операция във втората кула.
Ще го изпратя.
Това е планирано.
Когато вторият самолет удари,
вече можеше да се види страха.
И двете горят.
Можеше да го видиш в очите на всички.
Не слизай надолу.
Кажи и, че колегите са с теб.
Имаше хора от цял свят по улиците.
Различни цветове, езици.
На тези няколко улици между пожарната и Световния търговски център
беше целия свят.
Два самолета.
Първият в кула номер едно. Вторият току-що се разби.
И всички гледаха едно и също, говореха за едно и също
и реагираха еднакво.
Видя самолет да се разбива?
Самолет, удари се директно в сградата, отстрани.
Беше директен удар.
- Имало е два самолета?
По един във всяка сграда?
- Да.
Чухме взрив. И цялата сграда...
Какво ще правят тези хора? Всички асансьори са блокирани.
Стълбищата трябва да са... нали?
Стълбищата бяха препълнени.
Хората слизаха обгорели.
Горе в първата кула
момчетата от моята пожарна бяха вече на 10-ти етаж и се качваха.
Ако говорехме, то беше на слизащите хора
опитвахме да ги успокоим.
Открих жена в стълбище С.
Ръцете и бяха обгорели.
Седеше там в шок.
Повдигнах я под ръка.
Заведох я в група от хора и ги помолих да я заведат долу.
Говорих с някакъв човек. Най-високият етаж за който разбрах
беше от оцелял от 80-тия, затова знаехме че там е бил удара.
Знаехме, че евакуацията ще е дълга.
Трябваше да запазим енергията си, ако беше възможно.
Горещо ми е. Чувствам кръвта в гърба ми да пулсира.
Можех да усетя сърцето си, цялото си тяло, как работи.
Знаех, че трябва да се качим да помогнем на хората
Знаех, че трябва да стигнем, но щеше да отнеме време.
Говорим за хиляди жертви, хиляди потенциални жертви.
Те казваха: "Бог да ви благослови и не можем да повярваме, че се качвате
а ние слизаме."
Хората казваха защо се качвате? Махайте се.
Задачата им беше да извадят всички. Това беше целта.
Колкото може повече хора.
Повечето хора в първата кула излязоха от навеса над фоайето.
После оттам навън през друга сграда.
Искам да ползвам фоайето като разпределителна.
Шефовете не искаха никой да излиза през предните врати.
Първо, заради отломките, които падаха навън. И после...
Скачащи.
... имаше хора, които падаха.
Не го виждаш, но знаеш къде е.
Знаеш, че всеки път, когато чуеш този трошещ звук
това е живот, който угасва.
Това е нещо необичайно. И звукът е толкова силен.
Спомням си, че гледах и си мислех колко ли е зле горе
че по-добрият избор е да скочиш?
Хайде! Разчистете тротоара!
Като във филма "Ад под небето".
ФБР разследва доклади за похищение на самолети
преди инцидентите в Световния търговски център тази сутрин.
Спасителните отряди си проправят път към мястото
и всичко това става в едно от най-заетите места в света
центъра на Манхатън.
Двете кули са ударени от самолети.
Два самолета причиниха разрушения в двете кули на Световния търговски център
в около 8:50 и 9:05 тази сутрин.
Парчета от сградата и самолетите
са задръстили улиците наоколо.
Не минавайте оттук, моля!
Гидиън ходеше с камерата си и откри буца от двигателя на самолета,
който се разби във втората кула.
Не ритайте парчетата, това са доказателства.
Просто напуснете зоната. Това са доказателства.
Какво ти става?
Гидиън успя да се приближи само толкова, без пожарникар с него.
Давай, давай!
Реших, че най-умното нещо, което можеше да се направи
е да ходя бавно обратно към пожарната
и да намеря начин да стигна до Джулс.
Току-що научихме, че един от самолетите е бил отвлечен
веднага след излитането си от Бостън...
Два самолета се разбиха в Световния търговски център
в съвсем очевидна терористична атака срещу страната ни.
Сега получихме информация и за пожар в Пентагона тази сутрин.
Официалните лица определят това като терористичен акт.
Със сигурност не е инцидент....
Връщам се обратно в пожарната, а Тони още е сам...
... и няма понятие какво да прави.
Пентагонът... е в шибани пламъци. Война. Това е война.
И слушайки какво говори
възбуден и проклинащ,
държащ се както никога не съм го виждал,
Тони изразяваше, това, което всички чувствахме.
В този момент видях у него да надделява пожарникаря.
Не мога да повярвам, скапаният Пентагон. Някой добре се е потрудил.
Няколко пъти обличаше екипа си
и почти излизаше извън вратата,
осъзнавайки, че той е единственият в празната пожарна в момента.
Тогава пак се връщаше на поста си
и гледаше кадрите по телевизията,
за да се убеди, че това е истина.
Две чудовищни експлозии в Световния търговски център...
Тони просто искаше да отиде там.
Във фоайето шефовете опитваха да ръководят най-мащабната операция
която някой от тях бе виждал....
...без никаква информация отвън.
Има ли работещ телефон?
Мисля, че целия свят разбра повече от нас.
Всички видяха атаките.
Всички видяха горящите кули.
Видяха Пентагона.
Ние нямахме понятие, какво става навън от фоайето.
Един асансьор работи.
Някой асансьор работи?
Мястото приличаше на кошер.
Всички говореха по телефона, по радиостанциите.
Всички получаваха информация, пращаха момчета нагоре, получаваха доклади...
... и опитваха да получат контрол над ситуацията.
Тогава дори се появиха слухове, че наближава трети самолет.
Наближава друг самолет.
Трябва да си спомните. В този момент всичко изглеждаше възможно.
Полицията, крайбрежните постове и военните.
И се нуждая от тях сега.
Има още един скапан самолет.
Извадете колкото може хора от сградата и я оставете да изгори.
Трябва да извадим тези хора.
Това е най-важното.
На всичко отгоре, връзката с момчетата по стълбите бе трудна.
Дейвид-4, до 7-ма група.
Комуникациите в кулата бяха отрязани след удара.
Това остави само радиостанциите на пожарникарите.
Изведнъж всички огнеборци имат станции.
Командният пост до 7-ми отряд.
Изглежда ставаше все по-трудно.
Командния до 7-ми отряд.
Моля, уточнете местоположението си.
Има ли някой в тази кабина?
Има ли някой в кабината?
Човек от персонала на кулата
опитваше като обезумял да се свърже с някой в асансьорите.
69-ти асансьор, има ли някой?
Има ли някой в кабината?
И продължаваше по списък.
Имаше около 98 асансьора в търговския център.
Ако не могат да говорят...
По време на всичко това, внезапно един асансьор се отваря...
...и виждате хора, които нямат понятие, какво става
защото са заседнали там още след удара на първия самолет.
Виждах погледите на пожарникарите.
Не знам.
Не беше страх, беше... "Какво става?"
Отказ да повярват.
Това малко ме паникьоса.
Изплаши ме.
За пръв път видях отец Джъдж, свещеника, както се наричаше той.
Беше във фоайето с нас.
И мога да кажа, че се молеше.
Отец Джъдж можеше с един поглед да
ви успокои.
Изглеждаше, че знае, че нещата не са добре.
Оттук е опасно да се излезе.
Просто не можете да повярвате. Има голяма дупка отстрани на сградата.
Има малко пламъци и много, много пушек.
Отново в пожарната...
- Какво става?
...момчетата в почивка взеха да се появяват.
Просто изчакваме засега.
- Какво е това?
Тони имаше само едно в мислите си...
- Това е зле.
...да отиде там, но не можеше.
Две неочаквани тревоги. И шибаният Пентагон гори в момента.
Какво?
Искат всички да останем тук. Ще ни закарат, когато трябва
ако нещо тръгне зле.
Началник Бърнс пристигна.
- Нуждая се от чаша кафе.
Лари Бърнс работи в пожарната от 1957 г
пенсиониран като шеф на отряда преди три години.
Не можех да чакам. Трябваше да отида там.
Защото те бяха моите огнеборци. Това бе моята сграда, моят град.
Вземи цялата си екипировка. Фенерче и бутилка с вода.
Казах на стажанта да си вземе екипа и тръгваме.
Помня, че Тони ме попита дали да вземе ръкавици, медицински ръкавици.
Отиди и вземи цяла кутия ръкавици.
Докато ги намеря и се върна бяха заминали.
Стажантът и пенсионираният шеф бяха изчезнали в тълпата
по посока към търговския център.
По това време фоайето беше доста празно.
Имаше само няколко човека, обсъждахме тактиката.
Това кула едно ли е?
- Да, едно, сложи едно голямо едно тук.
Някои по-далечни групи не знаеха коя кула е едно и коя две.
Затова опитахме да помогнем, като го напишем за да е очевидно.
Беше малко преди десет часа, малко повече от час, откакто се разби първият самолет.
Огнеборци от целия град, бяха вътре в двете кули.
Стотици от тях.
Група едно до група две.
Ситуация, която започва зле само става още по-лоша.
Южната кула на търговския център,
която бе ударена от самолет и подложена на експлозия
преди около час, сега напълно се срути.
Какво стана?
Ако сега се включвате, ще сте ужасно изненадани.
Картината тук е точно като от холивудски филм.
Хората вървят наоколо, с клетъчни телефони, облени в сълзи
държейки главите си, и гледайки останките на търговския център.
Навън по улиците...
...всички знаеха какво се случи.
Южната кула вече я няма.
- Какво по дяволите става?
Те я видяха да пада и побягнаха.
Аз чаках.
Времето се забави и всичко стана непрогледно черно.
Всички добре ли са?
- Да, аз съм добре.
Как ще излезем оттук?
Тогава осъзнах, не съм мъртъв.
Да, точно тук съм.
Запалих прожектора на камерата си.
Добре, елате насам.
Да излезем оттам, откъдето влязохме.
Връщайте се. Всички слизайте.
Вътре в търговския център, двамата Джулс и шефът Пфайфър знаеха...
...всички останали разбраха...
...че стана нещо ужасно.
Имате ли фенери?
- Не, не, ела тук.
Казваха ми: "Ти, със светлината, помогни ни."
Затова насочвах прожектора, накъдето им трябваше.
Насам.
Помня, че видях Пфайфър.
Команден пункт до кула едно. Всички напуснете сградата.
Команден пункт до всички.
Започна веднага, много спокойно, без да чака. За него това бяха предпазни мерки.
"Нещо лошо се случи, нека всички излизат."
Къде е този фенер?
По гласа му разбрах, че не е нормално, че е време да напуснем.
Помня че казах на момчетата, "Добре, сега сме сами."
За първи път поглеждайки в очите виждах страх
който не се вижда обикновено при пожарникаря.
Поред се евакуирахме. Беше дълго ходене... 20-ти
...17-ти, 16, 15, 14, 13...
Слизах по стълбите. Един пожарникар почиваше на стълбите
и им казваше: "Говорихме с центъра. Излизайте от сградата."
Знам че много от тях не го приемаха на сериозно.
Тревогата ти започва да се усилва. Поемаш дълбоко въздух и
казваш: "Всичко ще бъде наред. Продължавай да вървиш."
"Братята ми са пред мен и зад мен. Заедно сме в това."
"И ще направим, каквото трябва."
Сержант?
Хей, Пит!
- Хайде!
Не мислех за снимане. Държах камерата си
и насочвах светлината, накъдето трябва.
Нуждаеха се от светлината ми за да помогнат на някой
и тогава разбрах, че е за отец Джъдж.
Момчета, подайте ръка.
Видяхме го да лежи на ескалатора, където бяхме.
Свалих бялата му якичка и му разтворих ризата.
Проверих пулса му и осъзнах...
...че е мъртъв.
Колеги, нагоре по ескалатора, насам.
Момчета, да тръгваме.
- Хайде, тръгваме.
Нагоре по ескалатора.
Нагоре по ескалатора.
След това трябваше да открием начин да се измъкнем....
Какво стана с командния пункт?
...защото ако излезете оттук, където сме сега...
...хората още скачат...
...отломките падат и е доста опасно. Не можеш да излезеш оттам.
Кула едно. Поехме удара от последната експлозия.
Командния пункт се изтегля.
Хората не могат да излязат заради отломките.
Не можем ли да излезем оттук? Оттук не може ли?
Пфайфър казва на хората, носещи отец Джъдж: "Останете тук".
Казах им, че ще се върна, да изчакат и ще видя дали мостът е още там.
Пфайфър отиде да провери един от пешеходните мостове
водещи навън от търговския център.
Ако той все още съществуваше, щеше да бъде най-добрият изход за навън.
Какво да правим?
- Няма начин да стигнем у дома.
Чухте ли какво стана с другата кула?
Видяхте ли да се срутва? Като капак на всичко?
Изглежда всичко отиде на вятъра.
ФБР казаха, че го е направил трети самолет.
Ще отидем заедно.
За пръв път се зачудих, дали Джулс е още жив.
Не бях помислял за това преди.
Пострадали ли са пожарникари?
Ужасен, ужасен ден. Сигурен съм, че са.
Осъзнах, че Джулс може да е мъртъв в този момент
и се почувствах... толкова отговорен.
Аз го въвлякох в тази ситуация.
Трябваше да намеря Джулс.
Гидиън тръгва на път с другите пожарникари
опитвайки да стигне по единствения път до търговския център.
в товарен камион.
Дори не трябваше да идваме тук.
Напуснете всички етажи. Всички навън от кула едно.
Група едно до поделение едно.
Ходехме и ходехме и ходехме....
Пратете сигнал за помощ.
Предаваха сигнали за помощ и започнахме да разбираме.
Трябваше да е още по-зле, отколкото мислехме, заради тези сигнали за бедствие
всичкия този прах, този шум...
Тогава усетих опасността за пръв път.
Тя бе навсякъде около теб...
Всяка клетка на тялото ти нашепва...
че не трябва да си тук.
Гледката бе съвсем различна. Навсякъде имаше бял прах.
Само няколко човека тук-таме.
Вземете си маските и влизаме.
И тази тишина...
Линейките са надолу.
- Жертвите не са известни още.
Но може да се каже, че са загинали доста.
Пострадалите напускат зоната и опитват да намерят роднините си.
Южната кула на търговския център преди минути се срина до основи.
В момента има само една кула.