Dante's Peak (1997) Свали субтитрите
ВЪРХЪТ НА ДАНТЕ
Мариан, хайде!
- Трябва да се махаме незабавно!
- Хари, не можем да напуснем!
- Не можем! Не още!
- На секундата!
- Погледни показателите, скъпи!
- Забрави показателите!
Хуан, Чико, взимайте си нещата докато имате възможност!
- Къде са сеизмичните записи?
- Не можем да чакаме повече!
Хайде, Мариан! Идвай бързо! Хайде!
Ще се видим при форта!
Чико, следвай ни плътно.
О, Боже! Хайде, влизай!
Надявам се да успеят. И, че ще бъдат добре.
Не мога да видя пътя, скъпа.
Добре ли си?
Ако се измъкнем оттук...
Ще има доста да разправяме, скъпи.
По дяволите!
Ще се измъкнем оттук. Ще се измъкнем, не се тревожи.
Мариан?
Мариан? Мариан!
Мариан! О, Господи!
Не, не!
Тук е Хари Далтън. Няма никой. Оставете съобщение.
Хари, там ли си?
Хайде. Вдигни. Хари, знам, че си там.
Засякохме нещо в Северните Каскади. Трябва ми твоето мнение.
Ела тук веднага, щом получиш съобщението.
Няма да е зле да си приготвиш багаж за няколко дни.
Хари, сигурен ли си, че не си в къщи?
Направи голяма крачка. Хайде.
Хари, какво правиш тук? Би трябвало да си в отпуск.
Пол се обади. Нещо става в Северните Каскади.
Не можеш да оставиш работата нали?
Хари, взимането на отпуск няма да те убие.
- Оценявам това, благодаря.
- Добро утро.
И така, какво става в района на Каскадите?
Съжалявам, че те повиках така,
но засичаме активност около Върха на Данте.
Това е шега, нали? Върхът на Данте.
Какви, мислиш, са шансовете за изгигване? Хиляда към едно?
По-скоро 10 000 към едно.
- Каква е дълбочината?
- Десет, до двадесет километра.
Айде бе! Да намерим Мат.
И така, номер седем. Ей там на ъгъла е.
Да имате представа къде да намеря кмета Уандо?
Тя е точно зад ъгъла, приемайки някаква награда.
Върхът на Данте е признат за 2-то най-добро място за живеене
в Съединените Щати, население под 20 000.
- Браво. Кое е номер едно?
- Откъде да знам.
Някаква дупка в Монтана. Кой го е грижа?
- До скоро.
- Добре.
Бих желала да благодаря на Карън от сп. "Мъни" за нарадата.
Тя е... каква е?
Лорън, тази Карън, или Кати беше?
Карън е, мамо. Карън. За десети път.
Карън. А ти закъсняваш.
- Да си виждала готиното ми сако?
- Ти нямаш готино сако.
- Скъпа, онова, синьото.
- На стола в кухнята.
Добре. Греъм, време е да тръгваме!
- Къде е брат ти?
- Ще ни срещне там.
- Ето ти го сакото.
- Добре.
Да тръгваме, мамо. Ще закъснееш.
Хора, наистина съжаляваме за закъснението.
Ще започнем всеки момент. Всеки момент.
Лес, чакаме половин час!
- Иди си намери място отпред.
- Добре.
- Здрасти, Бил.
- Здрасти, Рейчъл.
О, благодаря на Бога. Дами и господа,
представям ви кмета на Върха на Данте, Рейчъл Уандо.
Крайно време беше.
Дами и господа... Дами и господа.
Това е много специален ден за Върха на Данте.
За начало, представям ви Карън Нарлингтън от сп. "Мъни".
Благодаря. Благодаря ти много, Лес.
Кмете Уандо, с удоволствие ви представям...
наградата на сп. "Мъни".
Върхът на Данте, второто най-желано място...
за живеене в САЩ, население под 20 000 души.
Поздравления.
Благодаря ви...
- Карън е!
- Благодаря ти, Карън. И на теб, Лорън.
Тази награда означава много за нас.
Гордеем се с града си открай време.
Хубав е. Спокоен е.
Чудесно място, в което да създадеш семейство.
И сега, с надеждата за голяма инвестиция в икономическото ни бъдеще,
от г-н Елиът Блейър, от "Блейър Индъстрийз"...
Би ли станал, Елиът?
Следващата година ще бъден номер едно.
Това ще ти хареса.
Заповядай, влез. Чудесно е.
- Наистина ли е топло?
- Направо е чудесно.
Наистина е горещо.
Затова го наричат горещия извор на Туон Сет.
Хей!
- Е, не е ли чудесно?
- По-добро е от Лос Анджелис.
Да, така е. Дали да се пренесем тук.
Не мисля. Ще полудея за седмица.
Нищо, нищо. Сигурно животно ги е уплашило.
- Джери?
- Какво, по дяволите, бе това?
О, Боже Господи!
И така, всички да излязат и да си прекарат чудесно.
- Браво, мамо.
- Къде е брат ти?
- Не знам.
- Аз знам къде е.
Кмете Уандо? Здравейте, Хари Далтън от Геоложката Инспекция на САЩ.
- Чудесна реч, Рейчъл.
- Извинете, кмете, господа.
- Съжалявам. Вие сте?
- Хари Далтън.
От Портланд. Да, шефа ви се обади и каза, че идвате.
- Елиът, ще ти се обадя.
- Разбира се.
Трябва да ви разведа наоколо. Нали така?
- Удобно ли е сега?
- Ами, да.
Само трябва да се отбием набързо до едно място.
Разбира се.
- Какво правим тук?
- Ще отнеме секунда.
Имаш ли деца?
Не, нямам.
Щастливец си ти. Нали, мамо?
О, не миличко. Понякога децата са чудесно нещо.
А понякога...
Греъм!
Брат ми, Греъм? Здравата го загази.
- Да, мисля, че е така.
- Греъм?
- Греъм!
- Ти правиш ли бели?
- Не.
- Разбира се, че не.
- Греъм!
- Идвам!
Качвай се. А вие се прибирайте. Би трябвало да знаете.
Ще се видим, момчета.
Не знам какво ти има.
- Може ли някой друг път?
- Мината е опасна.
- Извън границите е.
- Както и да е.
- Хей, Рейчъл!
- Здрасти, Джейн.
- Чух, че мисис МакКей била болна.
- Просто лека настинка.
- Как си ти?
- Д-р Фокс, това е...
Хари Долтън от Геоложката Инспекция на САЩ.
- Здравейте.
- Как сте?
- Беше ми приятно.
- Довиждане, Джейн.
Довиждане.
- Искаш ли да видиш?
- Изглежда като черна грудка.
Може ли да го видя?
- Знаеш ли какво е това?
- Не.
Кристал от опушен кварц. Имах такъв, когато бях малък.
- Късметлия.
- Ти разбираш ли от това?
- Да, малко.
- Д-р Долтън е геолог.
По-точно вулканолог.
- Като д-р Спок?
- Господин Спок.
Да, като него, но без ушите...
- Свали ме при баба.
- И мен също.
- А не. Няма да идваш.
- Спрете да се биете.
Никой... Никой няма да иде!
Доктор Долтън ви търпя достатъчно.
Няма проблем да оставите децата при майа ви.
Тя не ми е майка. Свекърва ми е.
По-точно, бивша свекърва.
Леле, леле.
Това е хубаво.
Бабо!
- Я виж, кой е тук! Как сте?
- Добре сме.
- И не правите бели?
- Да.
- Лорън...
- Здравей, Рут.
- Ръфи, как си моето момиче?
- Здрасти, Рейчъл.
Вие приятелят на Рейчъл ли сте?
Не. Хари Долтън,
Геоложка Инспекция на САЩ.
Тук съм да проверя планината.
Много народ се изсипа, когато връх Св. Хелена пощуря.
Нищо не се случи тогава. И нищо няма да се случи сега.
Трябва да закарам д-р Долтън нагоре при Високото езеро
и се питах, дали децата ще могат да останат при теб.
Може. Но защо не идем всички? Може да поплуваме.
Ще се поплакнем в горещите извори на връщане.
- Банските ни са в пикапа.
- Ще взема своите.
Хайде, момиче.
Да вървим.
- Какво правиш тук?
- Проверявам оксидността на водата.
- А, точно като при басейните.
- Да, точно като при басейните.
Ще вземем тези pH проби
и ще ги сверим стези, които направихме преди 15 год.
- От къде? Оттук ли?
- Да. И от връх Св. Хелена.
Тези дървета там. Да знаеш кога са изсъхнали?
Не. Може да е от зимните бури.
Защо? Да не мислиш, че има проблем?
Не, не мисля.
Правя по 25, 30 такива в годината.
И в 98% от случаите е просто фалшива тревога.
А другите два процента?
Тогава, ще трябва да си търсите "най-добро място за живеене" другаде.
- Хайде, момиче!
- Хей, вие, внимавайте!
Внимавайте за отровни треви, като си слагате банските.
Те ще са добре. Хей, чакайте!
Човек, който гледа така камъка, явно е намислил нещо. Или нищо.
Тези стари камъни могат да ми кажат, кога е имало активност.
- Така ли? И кога?
- Преди около 7 000 години.
Я се усмихни.
Чудесно.
Спокойно.
- Не я пипай.
- Ръфи, недей.
Какво има?
Намерихме две мъртви катерици.
- И за това ли бе този шум?
- Не ги пипайте.
Явно има някаква епидемия.
О, Боже.
Измират така из цялата планинa.
Хайде, да вървим.
Смърди. Не ми се влиза вътре.
Смърди като в стаята ти. Ти влез.
Бабо. Накой си е забравил дрехите.
Понякога, разни двойки идват тук да се топнат.
- Както и за малко "къткане".
- Рут, за Бога.
Лорън, пази се. Лорън, махни се де.
Гледай сега, мамо.
Греъм, не! Спри, спри!
Не гледай.
Пол, мисля, че трябва да наблюдаваме целия район.
Докарай целия екип тук.
Не знам, но окислеността на езерото ме тревожи.
Извира въглероден диоксид, достатъчен да убие дървета и животни.
Пол, изпрати ме тук, за да проверя. Това правя.
Мисля, че трябва да се обърне внимание.
Добре. Ще ти се обадя.
- Наред ли е всичко?
- Да, да.
- Довиждане, мамо.
- Обичам ви.
И ние, те обичаме, мамо.
Нямя да закъснявам, Рут.
- Чао!
- Чао.
- Добре ли си?
- Да.
Имаш ли представа, кои може да са тези?
Не, не съм ги виждала преди. Туристи, може би.
- Какво става, Хари?
- Не знам.
- Колко голям проблем имаме?
- Рано е да се каже.
Мисля, че трябва да свикаш събрание на градския съвет.
Мислех, че това трябваше да е угаснал вулкан.
Не е угаснал. Просто е латентен...
все едно е спящ.
И вулканът ви започва да се събужда.
Но става въпрос за евакуация на 7 400 души.
- Не мислите ли, че е прекалено?
- Това, което искам да кажа,
е да предупредите хората, че може да се наложи евакуация.
Това, което г-н Долтън не осъзнава е,
че ако Елиът Блеър разбере, че имаме проблем,
ще си вдигне 18-те милиона, работните места и ще се евакуира.
Лес, двама вече са мъртви и нямаме още представа...
За първи път от 40 години насам имаме възможността...
Вижте сега!
Днес бе много тежък ден. Нека се държим цивилизовано.
Нормън, защо не извадиш плановете за евакуация на града.
Поне да ги погледнем.
Ако ги открия.
Вижте този малък, хубав град.
Разположен срещу планината.
- Да, като Помпей.
- Хайде, да разопаковаме.
Конферентната зала трябва да е достатъчно голяма,
за да се откие магазин вътре.
Благодаря. Знаете ли къде мога да открия Хари Долтън?
- Трябваше да се видим тук.
- На заседание на градския съвет е.
Двамата с кмета свикаха събрание.
И кога е възможно тази планина да изригне?
Иска ми се предвиждането на изригванията да е точно, но...
И ако предупредим хората, а нищо не се случи?
Хора, не сме единствия град в този щат.
Добре тогава, готови ли сме да го подложим на гласуване?
Не знам дали разполагаме с достатъчно информация.
Пол.
Това е шефа ми, д-р Пол Дрейфъс.
- Кметът, Уандо.
- Здравейте. Рейчъл.
Удоволствие, наистина. Какво става тук?
Предложихме на съвета да се предупреди града.
Тъкмо щяха да гласуват.
- Може ли да хоговорим отвън?
- Разбира се.
Извинете ни.
Хари, изпратих те да поогледаш,
а не да изкараш ангелите на градския съвет.
Но, двама вече са мъртви.
Предупреждаването на града бе наложително в този случай.
Дузина причини могат да се посочат за станалото.
Всичко, от леко земетресение, до сеизмично разместване.
И нито едно от тях не значи, че планината се изригне сега,
или дори след сто години.
Дами и господа, сигурен съм, че д-р Долтън правеше това,
което смяташе, че ще е интерес на града.
Но съм научил от горчив опит,
че такива решения не следва да се вземат на лека глава.
През 1980 година, бях готов да се обзаложа за милион долара,
че планината Мамот щеше да изригне.
Дори обсъждахме възможността да сложим града под тревога.
Благодаря на Бога, че планината не изригна,
но пораженията вече бяха нанесени.
Разчу се, че Инспекцията е изразила загрижеността си.
Туристите се паникьосаха и се изнесоха.
Цените на недвижимите имоти паднаха и града едва не банкрутира.
В следствие на това, сега съм много по-внимателен,
когато става дума за вдигането на града под тревога.
Вижте сега, моля да разберете.
Ще останем тук колкото е необходимо
със сеизмографите си, и ще наблюдаваме и разчитаме
всяко малко хълцане, което направи планината.
Ще използваме лазерни сигнали, за да следим за промени.
Ще анализираме газовите емисии.
Дори ще пуснем робот горе, който й премери температурата.
Разберете, не желая да намаля вашата загриженост.
Но искам да разберете, че като дойде време за тревога...
Ако дойде това време, ще е на основата на научни доводи,
а не върху нечие мнение.
За Бога, Рейчъл, това нещо...
трябваше да се направи доста по-дискретно.
Не трябваше да свикваме това събрание.
Надявам се, че г-н Блеър не се разтревожи от това.
Правиш голяма грешка, Пол. Това е нестабилна система.
Градът трябва да е под тревога.
А на теб ти трябва отпуск. Ще се видим след две седмици.
Имаме доста работа около щетите.
Ако хората се изплашат, Рейчъл, ще държим теб отговорна.
Някакви въпроси? Ще се радвам да отговоря.
- Едно питие за възрастни, а?
- Чудесно.
Дайте ми една минутка.
Мислех, че вече си отишъл на риболов.
- Реших да поостана.
- Виждам. Въпросът е, защо?
Защото градът е в опасност.
А аз съм най-добрия ти човек.
Ти си най-добрия ми човек.
Но, докато не разбереш, че това е въпрос на политика,
при това деликатна, да не споменавам икономиката,
ще направиш повече лошо, отколкото добро на тези хора.
Разбирам.
Утре сутринта, ще наема хеликоптер,
ще обиколим около планината и ще видим колко серен диоксид има.
Отсега нататък всичко ще разпореждам аз.
Ако ще се свикват събрания, аз ще го правя.
Разбрахме ли се?
Разбрахме се.
- Добро утро.
- Добро и на теб.
- Кафе?
- Да, моля.
Капучино, еспресо, мокачино?
Не може ли просто обикновено кафе?
Разбира се.
Чух, че си напуснал снощи.
Да, но реших да остана. Да видя какви неприятности ще станат.
- Така, какво е добро тук?
- Всичко е добро.
О, Боже, толкова съжалявам.
Няма нищо. Всичко е наред.
Вероятно това заслужавам, че провалих преизбирането ти.
Не го направих нарочно.
Винаги съм разбирал по-добре вулканите, отколкото политиците.
Както и да е, исках просто да се извиня за тревогите.
Исках само да помогна.
Обичаш ли пермиджан от патладжани?
За закуска ли?
За вечеря.
Каня те на вечеря, за да ти благодаря.
Да ми благодариш за какво?
Задето спаси живота на Греъм
и за това, че те е грижа.
Значи е уговорено.
Нека се снижим и се приближим до онези скални образувания.
Пилотирането през обедната почивка ми надвишава работния ден.
Направи го.
Нека пообиколим този район.
Какво отчиташ там отзад? Как изглежда?
Минимални емисии от серен диоксид. Нищо тревожно.
Данните са в зелената зона.
Нищо, което да показва активност. Планината е тиха.
Тиха е.
В коя ръка е доминото?
- Тази.
- Уцели. Благодаря много.
- Точно тук ли?
- Да.
- Прилича на смачкано сърце.
- По-скоро на апендикс.
- Жестоко.
- Можеш ли и други фокуси?
Хари може да е уморен.
Само още един.
Ето сега. Вижте това.
Взимаме една игла за шиене.
Виждате ли я? Това е магия и имаме нужда от магически косъм.
Няма да боли.
Дръж това, моля те. Благодаря. Нека се сложа очилата.
И... започваме.
Ето така, прокарваме оттук.
Чудесно. Дръж това.
Така е по-добре. Ето така.
И правим така.
След това оттук.
Наистина се получи.
Това е магия.
Знам, че е малък град,
но не мога да си представя да живея някъде другаде.
Отраснах тук, ходих на училище тук.
И се омъжи тук?
Да, за Браян.
Бяхме още деца.
Не съм го чувала от доста време.
Доста време ли? По-скоро шест години.
Не мисля, че ще признае, но и Рут не го знае къде е.
Ти изглежда, се справяш добре.
Да, но бе трудно в началото. Трудно за децата.
Но, сега сме добре.
А ти?
Бил ли си женен?
Не. Никога.
И защо?
Ами, първо: непрекъснато съм в движение.
Колумбия, Гватемала, Филипините,
Мексико, Нова Зеландия, Нова Гвинея.
Където има вулкани с характер.
Трудно ми е да се задомя.
Но, все пак си бил близо до брак?
Да, веднъж.
Неудобна тема.
Казваше се Мариан.
Работехме заедно.
Обичаше вулканите. Възхищаваше им се.
Обичаше живота.
Преди четири години изригна вулкан в Колумбия.
Двамата с Мариан смятахме, че имаме време да се измъкнем.
За беда, грешахме.
Бяхме твърде близо до шоуто.
Мариан загина.
Ако това чудо изригне,
като при връх Св. Хелена,
ударната вълна ще стигне тук за минута.
Надявам се, че грешиш за нашия вулкан, Хари.
Но, ако не е така, се радвам, че си тук.
Здрасти, Хари.
Здравей, Хари.
Намирам само пет сеизмографа, Пол. Къде са останалите три?
В микробуса, отзад.
Добро утро. Здравейте.
Здрасти, как си?
Това е Рейчъл Уандо, кметът на града.
Здравейте.
Мислех си, че може би бихте искали кафе.
Не знам какво обичате, затова донесох капучино и обикновено за теб.
Чудесно. Благодарим ви.
Недоспал съм, така че ще ми трябва силно.
- Каква кафе-машина използвате?
- Гаджия.
Вероятно съхранявате зърната във фризера, нали?
Не, никога не ги слагам там. Така им изсъхва цялото масло.
Този град си заслужава да бъде спасен.
Добро кафе!
Добра жена е тази Рейчъл. Най-хубавият кмет, който съм виждал.
- Има моя глас.
- А моя два пъти.
Добре, момчета. Мисля, че стана.
Давай, Хари.
Ако планината заиграе, ние ще знаем.
Как бе вечерята снощи, Хари?
Тери, защо еме оставиш намира и не преставен да ме сватосваш?
Имам добър усет за жените Кога съм те разочаровал?
Кога ли? Ами Астрид?
Какво за нея? Мислех, че имате общи неща.
- Нали обичаше скалите.
- Кристалите, Тери.
Кристали, не скали.
Добре, едно, две, три. Дърпай.
Внимавай къде стъпваш.
Всичко е добре. Отивам да закуся.
Свикваш ли му на това?
Още е малко нестабилно, но мисля, че се справям.
Време е за кафе! Кафе, кафе.
Капучино, джава!
- Как сте?
- Кафе. Благодаря.
Без кофеин и захар.
- Макиато.
- Благодаря.
- Двойно еспресо.
- Тук! Благодаря.
Благодаря ви много.
И така, какво става?
- 25 до 75 земетресения на ден.
- Шегувате се.
Това са микро-земетресения. Стават непрекъснато.
Така ли? А това какво е?
Тази малка играчка се нарича Паяка.
Отива, когато за нас е опасно. Даже смело.
Всъщност, оттук се взимат пробите от газ.
А оттук се излъчва видео обратно в базата. Надявам се.
Добре, сега опитай да задържиш тежестта на този крак.
- Казах ти да задържиш тежестта...
- Не съм аз.
- Не е оттук.
- Другият не се ли движи?
Какъв е проблема сега?
- Няма проблем.
- Тази машинария все се скапва.
Пол, проблемът е в предавателя.
Вижте сега, ще оправя проблема веднъж завинаги.
Обърнете се, всички.
После го върни, преди от НАСА да са разбрали какво направи.
Ще бъде наша тайна.
Какво ще кажеш, големецо? Готов ли си за разходка?
О, да. Големеца е готов. Определено е готов.
Ама да, готовичък си.
- Тери, време е за лекарството.
- Благодаря ти.
Виждате ли това?
Очаквам извинения и бира от всички.
Да не искаш медал за това, че го накара да заработи?
"Заработи" ли, Пол? Та той направо цъка.
Би трябвало да работи, нали отслабна с 8 кила.
- Приближи изображението отляво.
- Приближавам.
Има малка геотермална активност на ръба на кратера.
Дай леко вдясно. Искам да погледна остатъка от лава.
Гледай го сега.
Великата работа на Тери стана на нищо.
Покажи ми крака, който не работи.
- Хюстън, имаме проблем.
- Прието, имате проблем.
Защо просто не замерим с камъни тая прокретия?
Слизам долу, да го "пипна" лично.
- Започваме.
- Леко и спокойно.
Винаги.
- Добре ли си?
- Държиш ли ме?
- Да, държа те.
- Тръгвам.
И без героизъм, става ли?
- Пол, Тери слиза. Чуваш ли?
- Чувам те кристално.
Полека.
Не мисля, че това е умна идея.
- Добре ли си?
- Да.
Слушай, Тери,
защо не зарежем Паяка засега, а ти не си вдигнеш задника насам?
Никакви такива.
За 450 000 долара, които сме наляли в това,
трябва да може да застане на глава, да раздели атома
и да изпърди националния химн.
Почти стигнах.
Здрасти, кучи сине.
Ето как Тери се оправя - рита нещо, ако не работи.
- Вдигай си задника насам.
- Не. Ще се отвържа.
Не, Тери, недей. Това не е добро хрумване.
- Така ще стигна от другата страна.
- Не се отвързвай.
Заклевам се, че това нещо нарочно ме изкарва от нерви.
Знаеш ли какво, Хари? Работи!
Пол, нещо става. Има сеизмична активност.
Какво мислиш, Стан?
Земестресенията са леки, но те са точно в средата им.
По-добре да ги повикаме обратно. Хари.
Пол, не те чух. Повтори.
Тери!
О, Боже!
Тери! Отговори ми!
- Тери! Чувате ли ни?
- Тери!
Слизам долу.
Хари!
Помощ!
- Тук съм. Къде си?
- По дяволите.
Кракът ми.
Пол, обади се.
- Чуваме ви, кажи.
- Тери е със счупен крак.
Трябва ни хеликоптер, много бързо.
Разбрах. Тери си е счупил крака. Ще ви изпратим хеликоптер.
Веднага.
Не мога да повярвам, че камерата още работи след такъв удар.
Хайде де. Вдигни телефона.
Какво? Виж сега. Добре. Задръж за секунда.
Пол, кучият му син ни определя нова тарифа.
Дай му каквото иска.
Тук е спасителния хеликоптер. Приближаваме ръба на кратера.
Виждате ли ни?
Намираме се под вас на около 600 стъпки на юг.
Виждам ви. Ще обиколим, за да ви вдигнем.
Чу ли това?
Добре ли си? Ние сме много, много готови.
Не изглежда добре.
Спуснете надолу! Хайде!
А така.
Дръж се! Отиваме си вкъщи.
- Закачихте ли се?
- Да, вдигай ни.
Хайде, давай!
- Чудесна работа.
- Не искам да говоря прибързано.
Но трябва да предупредиш града. Горе има страшна активност.
Така е, но не искам да причинявам паника, заради малки трусове.
- Малки ли?
- Най-големия бе само 2.9...
Не ми пука, даже да бе 1.1. Трусовете бяха плитки.
Много плитки. Усетих ги.
И не бяха тектонни, а магмени. Това нещо ще изригне.
Предупреждавам те. Няма да плашиш хората,
заради догадките или предчувствията ти.
След 48 часа ще докладваме. А ти се стегни.
Този кучи син.
Добре съм.
Докторът каза, че ще изляза, щом главата ми се оправи.
Добре, ще се видим след десет години тогава.
Мисля, че Паяка просто
си отмъсти за всички ритници, които му натресе.
Хора, имаме проблем.
Трябва да убедим Пол, че планината не се шегува.
Хари, мразя да съм съгласен с Пол, но няма доказателства,
които да показват, че горе става нещо странно.
- Също като Бейкър през 70-те.
- Тогава нямаше изригване.
Учителят ми по биология в девети клас веднъж каза,
че ако поставиш жаба във вряща вода, тя ще изскочи.
Но ако я поставиш в студена и започнеш да я загряваш,
жабата ще стои вътре и бавно ще се свари до смърт.
И какво е това, Хари? Рецепта за жабешка супа?
Не, рецептата ми за бедствие.
Разбрахме, че сме във вряща вода. Трябва да предупредим града.
Виж, сеизмичната активност е нула. Стабилна е като скала.
Погледни и тук. Нищо.
Така е цяла седмица. Нищо не става.
Няма дори хармонни трусове.
Дори уредите за отклонение не показват промяна.
Мисля, че видяхме вече какво направи това бебче.
Опасали сме планината. Цялата ни екипировка е тук.
Ще я наблюдаваме от базата. Работата ни тук приключи.
Виждали сме такива затишия и преди.
Ако сме умни, ще останем още два дни.
Обещах ти два дни. Дадох ти цяла седмица.
Утре сутрин се изнасяме оттук.
Добре де. Загубих. Какво дължа? Десет долара?
- Двадесет долара са.
- Двадесет.
Винаги си добре дошъл. Благодаря ти, Хари.
Дай по бира, Чарли.
Някога ходила ли си до Портланд?
Не, заета съм.
Заета? Как се забавляваш тогава?
Забавление ли? Какво е това? Знам.
Това е, когато нямаш две деца, бизнес и град за управление.
- Пол.
- Извини ме, Хари.
Преди да си тръгнем, искам да благодаря за гостоприемността.
Удоволствието бе мое.
Много мило от ваша страна, но сигурно не съжалявате.
Присъствието ни тук пречи на бизнеса, нали?
Отивам да приготвя багажа. До скоро.
Стана късно, а и трябва да отпратя детегледачката.
Ще те изпратя. Нека си взема якето.
Хари, твой ред е.
Играйте, момчета.
И така, в колко часа си тръгваш утре?
В шест часа сутринта.
Иска ми се да не си тръгваш.
Не се притеснявай. Дрейфус беше прав.
Предхолагам, че наистина няма нужда да стоим тук.
Можем да наблюдаваме планината и от Портланд.
И все пак не ми се ще да си тръгваш.
Хей вие двамата!
Джейн Фокс. Ще има да клюкари поне две седмици.
- Здравейте.
- Здрасти. Спят ли?
Да, разбира се.
- Ще те изпратя.
- Добре.
- Връщам се веднага.
- Лека нощ.
Лека нощ.
- Свободна ли си за събота?
- Да, става.
- Ще ти се обадя. Благодаря.
- Довиждане.
Мисля да направя мако кафе.
Не, Рейчъл. Не искам кафе.
Наистина мисля, че трябва да направя кафе.
Не знам как да ти го кажа.
Но никога не ми е харесвало кафето ти.
Не съм била с някого от доста дълго време.
И при мен е така.
Но, нали знаеш какво казват.
Също, като да караш колело.
Веднъж научиш ли се, никога не забравяш.
Мамо? Ти ли си?
Да, Лорън. Какво има?
- Жадна съм.
- Добре, скъпа.
Мисля, че ще си легне веднага.
Господи, моля те, нека си легне след това.
Нещо й има на водата.
- Какво?
- Сигурно пробита тръба.
- Къде е резервоара на града?
- Защо?
- Греъм ставай.
- Разкарай се.
Ето тук е.
Каква е тази миризма? Мирише на сяра.
Да. Серен диоксид.
Същото бе и на Филипините преди Пинатубо да изригне.
Планината е като бомба. Хайде, да вървим.
Пол!
Имам научното доказателство, което искаше.
Хари, какво правиш?
Идваме от градския резервоар.
Там е същото.
О, Боже.
Трусовете зачестиха. Вече стигнаха 2.4.
Показателите на газа се двигат. Не е на добре.
Погледни това.
Сър, това ли е най-доброто, което може да напвовите?
Да, добре. Благодаря ви. Оценявам това.
Националната гвардия ще дойде чак утре.
С колко време разполагаме, Хари?
Не знам. Рано е да се каже.
Обади се на кмета. Нека предупреди града.
Добре.
Започна се.
В отговор на евентуалната заплаха от вулканично изригване,
свиквам всички живущи на събрание в училищния салон
в 18:00 часа, за да обсъдим евакуацията на града.
Представител на Геоложката Инспекция на САЩ
ще присъства, за да обясни фактите в подробности.
Кога ще изригне планината?
- Днес? Утре?
- Успокойте се, моля.
- Току що го съобщиха...
- Още не е сигурно.
- Какво е това събрание?
- Искаме да сме подготвени.
Току що сложих нова табела. ано нищо не се случи.
Внимание граждани. Ще има събрание...
в училището в 18:00 часа, за да обсъдим евакуацията на града.
Повтарям: Всички граждани трябва да дойдат на събранието,
което ще се състои във салона ва училището.
Рут, поне веднъж ме послушай.
Хари каза, че планината може да изригне, трябва да слезеш.
Нека опитам аз.
Рут, Хари Долтън. Ситуацията е сериозна.
Помисли за семейството си.
Разбирам как се чувстваш, но това...
Затвори.
Глупава жена.
Хайде, Рут, вдигни.
- Трябва да тръгваме.
- Вдигни, Рут.
Няма да слезе, нали?
Вижте, ако баба ви иска да остане, това е нейна работа.
- Но, мамо...
- Няма "но", решението е нейно.
Вие пригответе багажа. Само по един куфар.
Бъдете отговорни. Ще се върнем скоро.
Да опитаме отново.
Хайде, бабо, вдигни.
Не отговаря.
Дай на мен. Ало?
Трябва ли да чакаме? Ако искаме на тръгнем веднага?
Не, Сюзън, не трябва да чакате. Може да тръгнете когато искате.
Вижте, знам, че е трудно да напуснете домовете си.
Но това е най-отговорното нещо, което може да направите.
Може нищо да не стане, но е по-добре да сте сигурни.
Запомнете, всеки трябва да вземе копие
от евакуационния план на града.
Ще ви бъдат раздадени на изхода, като си тръгнете.
Сега давам думата на Хари Долтън.
Благодар, кмете Уандо. Първо,
- благодаря ви, че дойдохте.
- Край, Лес.
Махам се, преди да е станало напечено. Изминете ме.
Искам да подчертая, че това са превантивни мерки.
Не искаме да причиним паника по какъвто и да е начин.
Някой почувства ли това?
Дами и господа, моля запазете спокойствие. Останете...
И аз го усетих.
Запазете спокойствие! Не се блъскайте.
- Не бързайте!
- Движете се към изходите!
Лорън! Планитата изригва!
Дами и господа, запазете спокойствие. Не се бутайте!
- Добре ли си?
- Хари, натам.
Защо да зяпаме компютрите, котато може да видим истинското!
Грег, патериците!
Изглежда, че ще гръмне здраво!
Това не е добре.
Добре ли си?
Трябва да се доберем до децата.
Внимавай!
Пол, обади се.
Пол? Някой чува ли?
- Пол, обади се.
- Погледни само.
Пол? Някой чува ли? Обадете се.
Хари, чуваме те. Къде си?
Отивам да взема децата на Рейчъл. След това ще сляза...
да ви помогна с багажа.
- Добре, Хари, слушай.
Ти беше прав, а аз не.
- Съжалявам.
- Нищо, ще се видим после.
Изригва! Започна се!
Гледай напред.
- Накъде да карам?
- Блокиран е. Давай вляво.
- Давам, давам.
- Наляво, Хари.
Пази се! Исусе!
Завий вдясно. По алеята.
Хари, пикапът ми го няма.
Греъм?
Лорън?
Сложи си колана.
- Познаваш ли скоростите?
- Да.
Греъм, Лорън?
- Отишли са в планината!
- Хайде, да вървим!
- Някакъв друг, обиколен път?
- Няма.
Ти си се побъркал. Ама наистина си луд!
Няма страшно.
- Хари?
- Дръж се.
Няма страшно.
- Навлиза вода.
- Спокойно, двигателят е с шнорхел.
О, Боже. Виж ги тези коли.
Те са луди! Няма да успеят.
- Заседнахме.
- Знам.
Нищо.
Хари, виждаш ли тази кола?
Виждам я.
- Ще ни удари.
- Няма, дръж се.
Добре сме.
- Не виждам нищо от прахта.
- Защо не включиш светлините?
- Включени са.
- Усили чистачките тогава.
Не знам как.
- Ето оттук става.
- Не пипай, ще направиш беля.
- Каква?
- Не знам, някаква.
Това май не бе добра идея.
Изглежда този задник ще извежда хора оттук.
Ако двигателя засмуче прах, свършено е с него.
- Взима по 15 000 долара.
- Чакай!
Чакай, чакай!
Спри!
Това не може ли да лети по-бързо?
- Какво има?
- Млъкни!
Какъв е този индикатор?
Какво, по дяволите?
Къде сме?
- Рейчъл, къде сме?
- На ъгъла на "Екситър".
Грег, Стан? Обадете се.
На "Екситър" сме. Хеликоптера падна. Пратете пожарната.
С нищо не можем да помогнем. Трябва да вземем децата ти.
- Добре.
- Грег, обади се.
Хари е. Децата на Рейчъл са в планината. Ще ги вземем.
Хари, мислим, че нямаш време. Чуваш ли?
Не мислим, че имаш време.
Бабо, бабо!
- Какво правите тук?
- Дойдохме да те вземем.
- Какво?
- Влизай в пикапа, веднага.
- Дошли сте дотук сами?
- Налагаше се.
Майка ви ще ви убие.
Ръфи!
Хайде, Ръфи, трябва да тръгваме.
Деца, върнете се. Веднага!
Боже господи, какво са намислили?
Как ще преминат през това?
- Хари!
- Видях.
Хари, внимавай!
О, Боже!
Пътят е затрупан.
Лорън! Греъм!
Лорън!
Греъм!
- Идваме!
- Тук сме!
Съжалявам, мамо.
Ръфи избяга. Вината не е само на Греъм. Идеята бе моя.
Толкова съм ви ядосана!
Деца, влезте вътре. Рут, всичко е наред.
Не ме гледай, сякаш вината е моя.
Взимай си децата, качвай се и си тръгвай.
Не можем, свлачището затрупа пътя зад нас.
Имаше доста трусове. Може да сме прескочили критичната точка.
- Надявам се.
- Осъзнай се, Бийвъс.
Само си прочистваше гърлото. Дори не е запяла още.
- Пол, Хари е. Има ли някой?
- Хари, къде си?
Във вилата при Малкото езеро. Пътят е затрупан, но сме добре.
Това нещо се превръща в истинска катастрофа.
- Ще изпратя хеликоптер.
- Пол, махайте се оттам.
- Не ни чакайте.
- Прекъсваш. Повтори.
Пол, не ни...
Махайте се оттам, веднага. Моля ви!
- Хари, там ли си?
- Може батерията да е свършила.
Ще остана колкото мога, но искам вие да тръгвате.
Няма начин. Нима ще си тръгнем по средата на шоуто?
Няма начин.
- Планината няма да ни нарани.
- Ти си глупачка. Хайде.
Тази е правена през лятото, когато построихме къщата.
- Брайън бе на шест месеца.
- Няма време за спомени.
Рейчъл, Рут, хайде. Да тръгваме. Взехте ли всичко?
Хайде деца, да тръгваме.
Давайте!
Тръгвайте! Рут, хайде.
Във водата.
Качете се в лодката.
Не можем да оставим Ръфи.
Ръфи!
Ръфи!
Мамо, виж рибата, умряла е.
Греъм! Не докосвай водата.
Лорън, ела и седни тук. Точно така, миличко.
Всички да си вдигнат краката.
Рут, вдигни си краката, моля те.
Вулканичната активност е превърнала езерото в киселина.
Киселината разяжда метала.
- Лодката ще потъне ли?
- Не, мило, няма да потъне.
Ако те е страх, можеш да вземеш кристала ми.
- Може ли?
- Да.
Благодаря ти.
Изгубихме перката.
- Не.
- Изгубихме я.
Не се тревожете, става ли?
Качи се при баба. Добро момиче. Бързо, колкото можеш.
- Дръжте си краката вдигнати.
- Хайде, мила. Внимателно.
- Близо сме.
- Греъм, зстани там и балансирай.
- Стой там и балансирай лодката.
- Много близо сме.
Потъваме ли?
- Продължавайте.
- Бабо, лодката потъва.
Няма, сладкишче. Вече сме близо.
Мамо, потъваме!
- Лодката потъва.
- Дръжте си краката горе.
Потъваме!
- Лодката потъва.
- Напротив.
Няма да успеем!
Седни тук и се дръж здраво.
Рут, качи се обратно!
Качи се обратно!
Деца!
Рут, излез на брега.
- Хванах я. Добре си.
- Бабо!
Бабо!
Бабо?
Ще се оправи. Деца, дайте ни пространство.
- Вземи сестра си. Добро момче.
- Греъм.
Грижи се за Лорън.
Виж й краката.
Рут, ще те носим.
- Трябва да помогнем на баба.
- Добре съм.
Нека поговоря с децата.
- Не искам баба да умира.
- Знам.
Баба ще умре ли?
- Къде е лейтенантът?
- До онзи камион там.
Радвам се да ви видя. Лейтенант, вземете хората си
и претърсете всяка сграда от горе до долу.
- Всички вън, хайде!
- Качвайте всички и тръгвайте.
Планината ще изригне.
Спрете, моля ви.
Дръж се, Рут, ще се оправиш.
Ето, бабо. Вземи кристала ми.
Това е хубаво, миличко, но си го задръж за късмет.
Съжалявам за това, което ти наговорих...
Права беше. Глупачка съм.
Не, не си.
Синът ми е най-големият глупак.
Не трябваше да бяга и да ти причини тази болка.
Ако някой е глупав, то това съм аз, Рут,
защото никога не ти дадох възможност.
Дръж се, бабо. Още една-две мили и сме при станцията на горския.
Не мисля, че ще изкарам и толкова.
- Няма нищо.
- Не, бабо.
Поне ще остана в планината.
Бабо?
Рут?
Аз ще съм в микробуса! Вие тръгвайте с тях.
Хари, не знам дали ме чуваш. Пол е.
Мостът ще бъде отнесен. Измъкнали сме всички.
Измъкнали сме всички...
Грижи се за себе си.
Няма ключове.
Дрейфус!
Пол!
Пол, хайде. Излез оттам.
Излез!
- Пол!
- Трябва да скочиш!
- Хайде.
- Времето ни изтича.
Побързай!
Чудесно.
Направо превъзходно.
- Можем ли да преминем?
- Не знам.
Деца, защо не минете отзад.
- Давай, Лорън.
- Минете отзад.
Тръгваме.
- Хари, запалихме се.
- Пикапа се запали!
Горим!
Заседнахме в лавата!
Още лава приижда откъм хълма!
Мамо, какво ще правим?
Хайде де!
Да, да!
Ето я Ръфи!
- Къде?
- Точно там!
- Да й помогнем.
- Ще я взема.
- Ръфи!
- Имаш само една възможност!
Хайде, Ръфи, скачай!
Отне ни осем години да изправим града на крака.
Няма да повярваш каква борба беше.
Виж го сега.
Къщата ни я няма.
Няма друг път за излизане.
На жимо сме от Върхът на Данте, където тече евакуацията на града.
Ще изригне скоро.
Почакай.
Изнасяме се оттук.
- За какво ни е това?
- Може да потрябва.
- Мамо, какво е това?
- Какво е това?
Пирокластичен облак.
Мамо, идва насам!
Не гледайте назад, деца!
Мамо, зад нас е!
Наведете се!
- Сбогом, Хари.
- О, не.
Пазете очите, деца.
- Лорън, Греъм, отговорете.
- Мамо?
Добре си, миличко? Греъм. Отговори ми.
Трябва да се измъкнем оттук. Можете ли? А така.
- Тръгваме.
- Хвани я, Хари.
- Хванах я. Излизаме, скъпа.
- Греъм.
Застани там, скъпа. Така, добре. Греъм.
- Рейчъл, хайде.
- Мамо!
Хайде Ръфи.
Греъм, ти ни води. Води ни към скривалището ви.
Хайде, мамо. Ръфи!
Ето фенерчета.
Имам малко чипс и бисквити, а водата е там отзад.
Добре, нека проверим раните.
- Главата ме боли.
- Знам, мило. Моята също.
- Забравих предавателя в колата.
- За какво ти трябва?
Предавател, направен в НАСА. Изпробвахме го за тях.
Трябва да изпрати сигнал, за да знаят хората, че сме тук.
- Ще се върна да го взема.
- Ще дойда с теб.
- Остани тук, по-безопасно е.
- Ами ако се изгубиш.
Греъм, просто остани тук. Грижи се за сестра си и майка си.
Няма да се измъкнем, нали?
О, напротив, миличко.
Елате. Поседнете са секунда.
И така, слушайте.
Били ли сте някога на риболов?
- Не.
- Добре, аз също.
Така че, когато се измъкнем, а ние ще се измъкнем оттук,
какво ще кажете да идем до Флорида, да наемем лодка,
ще я напълним с най-вкусните неща,
които можем да намерим
ще излезем в морето и ще си хванем голяма риба.
Добре ли звучи?
Да, Хари.
Да, така е.
Стойте тук.
Ще се върна след секунда. Горе главите.
Греъм,
Можеш ли да намериш въже, за да вържем Ръфи?
Да.
Нека те оправим, става ли?
И малко вода, за да почистим раните.
Хари!
Назад!
Рейчъл!
- Чудесно.
- Благодаря ти.
- Франк?
- Да?
- Откога мига този индикатор?
- Не знам. От ден, два.
Благодаря ти, НАСА.
Можете да излезете. Готов сте.
Подайте си ръката.
Дръжте се!
Готово, хванах го.
Хари, хей, мислехме, че си си отишиъл.
- Добре ли си?
- Да, добре съм.
Рейчъл и децата са все още долу.
Когато видях сигнала, за малко да падна от стола.
- Закрещя "Благодаря ти НАСА"!
- Старата тенекия проработи.
Рейчъл и децата са все още долу. Къде Пол?
Не оживя.
Поне видя шоуто.
Има оцелели. Дръпнете се.
Греъм!
Мамо, Хари е! Той e жив!
Радвам сe да ви видя.
Сeриозно ли говорeшe за рилобова?
- Разбира сe.
- Това e чудeсно.