Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (HarryPotter3_CD1_BG.srt) Свали субтитрите
Лумос Максима.
Лумос Максима.
Лумос Максима.
Лумос Максима.
Лумос Максима!
Хари. Хари.
Хари, отвори вратата.
Мардж. Колко се радвам да те видя...
Вуйчо Върнън, трябва да ми подпишеш това.
Какво е то?
Нищо особено. Училищни работи.
Може би по-късно, ако се държиш прилично.
Ще съм, ако и тя бъде.
- Още си тук, а?
- Да.
Не казвай "да" по този неблагодарен начин.
Бъди благодарен на брат ми, че те прибра.
Щеше да е в сиропиталище, ако беше оставен пред моята врата.
Не е ли това моето Дъденце? Малкото ми пухче-мухче?
Дай целувка. Хайде горе.
Качи куфарите на Мардж горе.
Добре.
Дояж това за Мама. Дабро момче.
- Да ти сипя ли, Мардж?
- Съвсем малко.
Отлично зготвено, Петуния.
Още мъничко.
Не ми е лесно с дванадесет кучета.
Още съвсем мъничко. Точно така.
Искаш ли да опиташ капка бренди?
Малка капка бренди за моето момче?
На какво се подхилваш?
Къде го беше пратил да учи?
"Свети Брут". Чудесно място за безнадежни случаи.
Играе ли пръчката в "Свети Брут", момче?
О, да!
Ял съм пердах много пъти.
Отлично. Не ми минават тия лиготии...
...че не трябва да се бият хората, които го заслужават.
Не трябва да обвинявате себе си, за това, в което се е превърнал.
Всичко е до кръвта. Лошата кръв си проличава.
Какво каза, че е работил баща му, Петуния?
Нищо. Беше безработен.
- И пияница също, предполагам?
- Това е лъжа.
- Какво каза?
- Баща ми не беше пияница!
Не се притеснявай, Петуния. Имам много силен захват.
Мисля, че е време да си лягаш.
Тихо Върнън. Ти, почисти.
Всъщност, проблема не е в бащата.
Всичко е свързано с майката. Като при кучетата -
ако кучката не е наред, кутретата също не стават.
Млъкни! Млъкни!
Така.
Виж какво ще ти кажа...
Върнън!
Върнън! Направи нещо!
Спри!
Държа те, Мардж. Държа те.
- Дръж ме!
- Разкарай се.
- Не се и осмелявай!
- Извинявай.
О, Върнън.
О, Господи.
Мардж!
Моля те!
Мардж!
Върни се!
Върни я! Върни я веднага!
- Върни я тук веднага!
- Не. Тя си го заслужи.
- Стой далеч от мен.
- Не можеш да правиш магии извън училище.
- Така ли? Пробвай.
- Няма да те пуснат обратно.
Няма къде да отидеш.
Не ме интересува. По-добре никаде, от колкото тук.
"Добре дошли в Среднощния Рицар...
...извънреден транспорт за замръкнали вещици и магьосници.
Казвам се Стан Шънпайк, и ще бъда вашият кондуктор тази вечер."
К'во правиш там долу?
- Залитнах.
- Защо литкаш?
- Без да искам.
- Добре, качвай се тогава.
Няма да чакам да порастне тревата.
- К'во гледаш?
- Нищо.
Тогава, влизай.
Не, не, не. Аз ще го взема. Ти влизай.
Хайде.
Движение, движение.
- Настъпи газта, Ърн.
- Да, настъпи газта, Ърн.
Ще бъде лудешко каране.
- Как каза, че ти е името?
- Не съм казвал.
- За къде си?
- Продънения Котел. Това е в Лондон.
Чу ли това Ърн? "Продънения Котел. Това е в Лондон."
Продънения котел. Ако имаш грахова супа...
...бъди сигурен, че си я изял преди тя да те е изяла.
- Но мъгълите, не ни ли виждат?
- Мъгълите?
Те не виждат нищо?
Но ако ги убодеш с вила - усещат.
Ърни, възрастна жена на 12 часа!
Десет, девет, осем...
...седем, шест, пет...
...четири, три, три и половина...
...две, едно и три четвърти.
Да!
Кой е това?
Този мъж.
Кой е това?
Кой е...?
Това е Сириус Блек.
Не ми казвай, че никога не си чувал за Сириус Блек.
Той е убиец.
Беше заключен в "Азкабан" заради това.
- Как е избягал?
- Това е въпросът.
Той е първият, който успява.
Той беше голям поддръжник на...
...Ти-знаеш-кой.
Него си чувал, предпорагам.
Да.
Него съм го чувал.
Ърни, два автобуса на 12 часа.
Приближават се.
Ърни, те са точно пред нас!
Пазете главите.
Хей момчета...
не правете такива физиономии.
Да, да. Почти стигнахме.
- Продънения котел.
- следваща спирка "Мракон-али".
Г-н Потър, най-сетне.
- Настъпи газта, Ърн.
- Да, настъпи газта, Ърн.
Стая 11.
Хедуиг.
Много умна птица имате, г-н Потър.
Пристигна тук само пет минути преди вас.
Като министър на Магията, мой дълг е да Ви информирам, г-н Потър...
...че по-рано тази вечер, сестрата на вуйчо Ви беше забелязана...
...да обикаля около един комин, южно от Шефилд.
Аварийната служба за разваляне на магии беше изпратена незабавно.
Тя бе върната в нормалното й състояние, а паметта й бе пренастроена.
Няма да има никакъв спомен от инцидента.
И така...
...няма никаква вреда.
Грахова супа?
Не, благодаря.
- г-н Министър?
- Да?
- Не разбирам.
- Не разбираш?
Аз наруших закона. Невръстните магьосници не могат да използват магия извън училище.
Спокойно. Министерството не праща хората в Азкабан...
...за издуване на леля си.
От друга страна, да избягаш просто така, при сегашната ситуация...
...е много, много безотговорно.
- "сегашната ситуация" ?
- Имаме убиец на свобода.
Имате предвид Сириус Блек?
Но какво общо има той с мен?
Нищо, разбира се. Ти си в безопасност. И това е от значение.
Утре ще си на път за Хогуортс.
Това са новите ти учебници. Позволих си...
...да ти ги донеса тук. Сега Том ще ти покаже стаята ти.
Хедуиг.
Между другото. Докато си тук, най-добре ще бъде...
...ако не се мотаеш много навън.
Ще преместиш ли този бус или какво?
Камериерката.
Ще дойда по-късно.
Предупреждавам те, Хърмаяни.
Дръж този звяр далеч от Скабърс, или ще го превърна в чайник.
Това е котка, Роналд. Какво очакваш?
- В природата му е.
- Котка? Това ли ти казаха?
- По-скоро прилича на прасе с козина.
- Напада го заради...
...миризма на стара четка за обувки, която идва от него.
Крукшанкс, не му обръщай внимание.
Хари.
Хари.
- Египет. Как беше?
- Страхотно. Имаше много старинни...
...забавления като мумии, гробници, дори на Скабърс му хареса.
- Знаеш ли, че египтяните са почитали котките.
- Да, заедно с торния бръмбар.
- Пак ли се фукаш със снимката?
- Не съм я показвал на никого.
Да бе, на никого. На никого без да броим Том.
- Дневнага чистачка.
- Вечерната чистачка.
- Готвача.
- Човека, който поправи тоалетната.
- Хари.
- г-жа Уизли.
- Радвам се да те видя, скъпи.
- Радвам се да ти видя.
- Взе ли всичко?
- Да.
- Да? Всичките си книги?
- Всичко е горе.
- Всичките си дрехи?
- Всичко.
- Добро момче.
- Благодаря.
- Хари Потър.
- г-н Уизли.
- Хари, може ли да поговорим?
- Да, разбира се.
- Хърмаяни.
- Добро утро, г-н Уизли.
- Очакваш ли новата учебна година?
- Да, ще бъде страхотна.
Хари, някои хора в Министерството не биха одобрили...
...това, което ще ти кажа.
Но аз смятам, че трябва да знаеш фактите.
Ти си в опасност.
В смъртна опасност.
Има ли нещо общо със Сириус Блек?
Хари, какво знаеш за Сириус Блек?
- Само, че е избягал от Азкабан.
- Знаеш ли защо?
Преди тринадесет години, когато ти спря...
- Волдемор.
- Не споменавай името му.
Съжалявам.
Когато спря Ти-знаеш-кой...
...Блек загуби всичко.
Но и до днес му остава верен слуга.
За него...
...ти си единствената пречка...
...Ти-знаеш-кой да възвърне силата си.
И това е причината...
...да избяга от Азкабан.
За да те намери.
И да ме убие.
Хари, закълни се, че каквото и дастава...
...няма да търсиш Блек.
г-н Уизли...
...защо да търся някого, който иска да ме убие?
Бързо, бързо.
Рон, Рон!
За Бога!
Не го губи!
Не съм искал да я издувам. Просто...
- загубих контрол.
- Страхотно.
Честно казано Рон, не е смешно. Хари извади късмет, че не го изключиха.
Извадих късмет, че не ме арестуваха.
Все още мисля, че е страхотно.
Ела те. Всичко останало е пълно.
Кой ли е това?
- Професор Р. Дж. Лупин.
- Всичко ли знаеш?
Как може да знае абсолютно всичко?
- Пише го на куфара му, Роналд.
- Оо.
- Дали наистина спи?
- Така изглежда, защо?
Трябва да ви кажа нещо.
Да го разясним. Сириус Блек е избягал от Азкабн...
...за да те преследва?
- Да.
Но те ще заловят Блек, нали?
- Имам предвид, всички го търсят.
- Сигурно.
Само дето никой не е бягал от Азкабан досега...
...а той е убиец-лунатик.
- Благодаря ти Рон.
Защо спираме?
Не може да сме пристигнали.
Какво става?
Не знам. Може би нещо се е развалило.
О, Рон. Това беше моят крак.
Навън нещо се движи.
Струва ми се, че се приближава.
Проклятие! Какво става?
Хари.
Хари, добре ли си?
Благодаря.
Ето, изяж това. Ще ти помогне.
Спокойно. Това е шоколад.
Какво беше това нещо?
Диментор. Един от пазачите на Азкабан. Вече го няма.
Претърсваше влака за Сириус Блек.
Извинете ме, трябва да говоря с машинистта.
Яж. Ще се почувстваш по-добре.
Какво стана с мен?
Вцепени се.
Помислихме, че припадна или нещо такова.
А на вас...
...нищо ли...
...не ви стана?
- Не.
Но се почувствах странно.
Сякаш никога няма да бъда отново щастлив.
Някой пищеше.
Жена.
Никой не е пищял, Хари.
Добре дошли! Приветствам ви с новата учебна година в Хогуортс.
Бих искал да кажа няколко думи...
...преди да се опияним от предстоящото сладко угощение.
Първо, с удоволствие приветствам професор Р. Дж. Лупин...
...който любезно се съгласи да заеме поста...
...на преподавател по Защита срещу Черните изкуства.
Успех професоре.
Естествено. Ето защо е знаел да ти даде шоколад Хари.
Потър. Потър. Истина ли е, че си припаднал?
- Имам предвид наистина припаднал?
- Млъквай Малфой!
- Как е разбрал?
- Не му обръщай внимание.
- Как е разбрал?
- Не му обръщай внимание.
Нашият учителят по Магически създания се пенсионира.
За да може да прекара повече време с останалите му крайници.
Но с радост мога да обявя...
че мястото му ще заеме не кой да е,
а нашият Рубиъс Хагрид.
И накрая, нещо по-сериозно.
По молба на Министерството на магията...
до второ нареждане Хогуортс ще приюти дименторите от Азкабан...
докато Сириус Блек не бъде заловен.
Дименторите ще бъдат разположени на всички входове.
Въпреки уверенията,
че присъствието им няма да пречи на нашите занимания,
аз ви предупреждавам.
Дименторите са зли създания. Не правят разлика...
...между престъпник и всеки друг, застанал на пътя им.
Затова предупреждавам всички...
...не им давайте повод да ви наранят.
Да прощава не е в природата на диментора.
Но знайте, че щастие има
и в най-мрачни времена,
Стига човек да се досети да пусне светлината.
Фортуна Майор.
Ето, вижте. Не иска да ме пусне.
- Фортуна Майор.
- Не! Чакай!
Гледай това.
- Невероятно! Само с глас.
- Фортуна Майор.
- Добре де. Влизайте.
- Благодаря.
Не е за вярване, прави го вече три години.
- А даже не може да пее.
- Именно.
- Здрасти, мой човек.
- Здрасти, мой човек.
- Боже.
- Ужас.
Зелено - маймуна.
- Какво е това?
- Наричаш това маймуна?
Не му давайте пак.
Невил, опитай слон.
- Рон, дръж.
- Дай.
Имаме победител.
- Не яж от тези!
- Не, не.
Вижте му лицето!
Добре дошли деца мои.
В тази стая ще се запознаете с изкуството на Пророкуването.
В тази стая ще открием дали може да Виждате.
Здравейте. Аз съм професор Трелони.
Заедно ще се отправим в бъдещето.
Този срок ще учим тасеомантика - изкуството за гледане на чай.
Вземете чашата на седящия срещу вас.
Какво виждате?
Истината е изречение, погребано в книга, чакащо да бъде прочетено.
Но първо трябва да освободите умовете си.
- Да погледнете отвъд!
- Пълни глупости.
- От къде се появи?
- Аз?
- Тук съм от самото начало.
- Момче...
баба ти добре ли е?
Така мисля.
Не бих била толкова сигурна. Подай ми чашата.
Жалко.
Освободите умовете си.
В твоята аура има смърт. В отвъдното ли си?
- Мисля, че да.
- Добре.
Погледни и ми кажи какво виждаш в чашата.
Да.
Хари има нащърбен кръст. Това са премеждия и страдания.
А това може би е слънце, тоест - щастие.
Значи...
...ще страда, но ще е щастлив от това.
Дай ми чашата.
О, скъпо момче.
Миличък...
...ти имаш Грим.
Грин? Какво е Грин?
Не Грин, глупако - Грим.
"Има форма на призрачно куче.
Една от най-мрачните поличби.
Поличба...
...за смърт."
Мислиш ли, че Гримът е свързан със Сириус Блек?
Рон, според мен Пророкуването е доста неточна наука.
Но пък Античните руни са нещо забележително.
Античните руни? Ти колко предмета учиш този срок??
Доста.
Чакай малко. Това е невъзможно.
Античните руни и Пророкуването са по едно и също време.
Как ще си в двете едновременно?
Не ставай глупав. Никой не може да е на две места едновременно.
"Освободите умовете си. Използвайте вътрешното си око за да надникнете в бъдещето."
Хайде, приближете се насам. И по-малко приказки.
Днес имам специална изненада.
Страхотен урок. След мен.
По-тихо. Съберете се тук.
И отворете учебнеците на страница 49.
И как по-точно да направим това?
Погалвате я отстрани, естествено!
- Голям левак си бе, Лонгботъм.
- Нищо ми няма.
- Мисля, че са забавни.
- Да. Ужасно забавни!
Това училище съвсем се скапа.
Почакайте само да кажа на баща ми за тези часове.
Млъквай, Малфой!
Диментор! Диментор!
- Не му обръщай внимание.
- Трябва да я погалиш.
Да.
Не е ли красавец?
Запознайте се с Бъкбийк.
Хагрид, какво е това?
Това, Рон, е хипогриф.
Първо, те са много горди създания.
Много лесно се обиждат. Не ви трябва да обиждате хипогриф.
Може да ви е за последно.
Кой иска да се запознае с него?
Браво, Хари.
Хайде, по-смело.
И така...
Остави го да направи първия ход. Така е учтиво.
Пристъпи и се поклони.
Изчакай да видиш дали ще ти отвърне.
Ако ти отвърне, можеш да го докоснеш.
Ако ли не... За това ще говорим друг път.
Поклони се.
Хубаво и ниско.
Отстъпи, Хари!
Стой спокойно.
Стой спокойно.
Отлично, Хари! Ето ти и на теб.
Мисля, че вече можеш да го погалиш.
Давай! Не се срамувай.
Нежно и бавно!
Не толкова бързо, Хари.
По-бавно, Хари. Точно така...
Нежно и бавно. Остави го той да се приближи.
Бавно, бавно...
Точно така...
Да!
Браво, Хари!
Ще лети ли?
- Може и да ти позволи да го яздиш.
- Моля?
- Хайде.
- Ей, ей!
Ще те сложа точно над крилете.
Не му дърпай перата, 'щото няма да ти благодари.
Много добре, Хари. Много добре, Бъкбийк.
Супер.
Я стига.
Браво.
- Как е за първи ден?
- Страхотно, професоре.
Ти изобщо не си опасен. Нали, голямо грозно добиче?!
Малфой, не...
Не!
Бъкбийк!
Леко, леко...
Леко! Бъкбийк!
Глупаво създание!
- Искаше да ме убие!
- Спокойно. Само една драскотина!
Хагрид!
- Трябва да го заведем в болницата.
- Аз ще го направя.
- Ще съжалявате за това.
- Клас свободен!
Ти и проклетото ти пиле.
Боли ли те много, Драко?
На вълни. Но извадих голям късмет.
Мадам Помфри каза, че още минута, и съм щял да остана без ръка.
- Няма да мога да пиша домашни със седмици.
- Чуй го само.
- Как се преструва само?
- Добре че не уволниха Хагрид.
Чувам, че бащата на Драко бил бесен. Това не е краят...
- Забелязан е!
- Кой?
Сириус Блек!
Дъфтаун?! Това е съвсем близо.
Нали няма да дойде в Хогуортс?
- С диментори на всеки вход?
- Диментори?
Вече е минавал покрай тях. Защо да не го направи пак?
Точно така. Блек може да е навсякъде.
Това е като да ловиш дим с голи ръце.
Интригуващо, нали?
Някой ще предположи ли
какво има вътре?
- Това е богърт.
- Много добре, г-н Томас.
Кой ще каже как изглежда богъртът?
- Никой не знае.
- Тя пък кога дойде?
Приемат образа
на най-страшното за всеки нещо.
- Това ги прави така...
- Така ужасни, да, да...
За щастие, съществува много просто заклинание за борба с тях.
Да го репетираме. Без пръчки, моля.
След мен. Ридикулус!
- Ридикулус!
- Много добре.
- Малко по-силно и чисто.
- Ридикулус!
- Този предмет е смехория.
- Добре!
Дотук беше лесното. Само думите не са достатъчни.
Онова, което довършва богърта, е смехът.
Трябва да го принудите да приеме форма, която ви е смешна.
Ще ви обясня нагледно. Невил, би ли дошъл тук?
Ела, не се срамувай.
Хайде.
Здравей. Невил, от какво те е страх най-много?
От професор Снейп.
- Моля?
- От професор Снейп.
Професор Снейп. Да, всички се плашат от него.
- Ти живееш с баба си, нали?
- Не искам да се превръща и в нея!
Няма.
Представи си само нейните дрехи,
много ясно в съзнанието си.
- Тя носи червена чанта...
- Няма нужда да ни казваш.
Ако ти я виждаш, ще я видим и ние. Щом отворя гардероба,
ще направиш следното... Извинете.
Представи си професор Снейп в дрехите на баба ти.
Можеш ли?
Да. Пръчката - готова.
Едно, две, три.
Мисли, Невил.
Ридикулус!
Чудесно, Невил! Невероятно.
Хайде всички, в колона!
Образувайте редица!
Искам всички да си представите това, от което ви е най-много страх...
...и да го превърнете в нещо смешно.
Следващия! Рон!
Концентрирай се. Изправи се срещу страха си. Бъди смел!
Пръчка готова!
Ридикулус!
Да!
Видя ли? Много добре!
Превъзходно! Много забавно. Парвати!
Покажи ни какво виждаш.
Запази самообладание. Спокойно.
Ридикулус!
Следващият! Давай, давай!
Великолепно!
Хайде!
Ридикулус!
Съжалявам за това. Достатъчно за днес.
Съберете си учебниците.
Край на днешния урок. Благодаря ви!
Съжалявам. Вървете. От много глава боли.
И запомнете - ходенето в Хогсмийд е привилегия.
И ако с поведението си излагате училището...
...тази привилегия ще ви бъде отнета.
Без подписана бележка не може.
Такива са правилата, Потър.
Всички с бележки - след мен. Останалите - тук.
Мислех си, ако вие я подпишете, че ще мога...
Не мога. Само родител или настойник може да го направи.
Аз не съм такава, не е редно.
Съжалявам, Потър. Това е окончателното ми решение..
Няма да стане. Ще се видим после.
Професоре, може ли да ви питам нещо?
Защо те спрях срещу богърта ли?
Очевидно предположих,
че ще приеме формата на лорд Волдемор.
В началото мислех за Волдемор.
Но после си спомних нощта във влака...
...и диментора.
- Впечатлен съм.
Значи, най-много се страхуваш от самия страх.
Много мъдро.
Преди да припадна...
...чух нещо.
Жена.
Пищеше.
Дименторите изваждат най-лошите ни спомени.
Нашата болка става тяхна сила.
Мисля, че чух майка си
в нощта на убийството й.
Знаеш ли, че те познах още щом те видях.
Не по белега, а по очите.
Очите на майка ти Лили.
Да.
О, да, аз я познавах.
Майка ти бе до мен, когато всички ми обърнаха гръб.
Тя бе не само изключителна магьосница,
...тя беше необикновена жена.
Можеше да види красотата във всеки...
...дори, а може би най-вече, когато те самите не я виждаха у себе си.
Баща ти Джеймс,
от друга страна,
имаше талант да създава неприятности.
Талант, който се говори, че е предал и на теб.
Приличаш на тях повече, отколкото предполагаш, Хари.
След време ще разбереш.
Меденото царство е супер, но не може да бие магазина на Зонко.
Не можахме да отидем до Къщата на крясъците.
- Тя е...
- Най-призрачната къща в Британия, знам.
Какво става?
Сигурно Невил пак е забравил паролата.
- Ейй.
- О, ти си тук.
Пуснете ме, моля. Извинете! Аз съм Отговорник!
Назад.
Никой да не влиза в спалнята, преди да бъде претърсена.
Дебелата дама я няма!
Заслужи си го. Беше ужасна певица.
Не е смешно, Рон.
Успокойте се. Разделете се.
- Тишина.
- Направи път.
- Директорът е тук.
- Чухте го, движение.
Чухте го. Движение!
Г-н Филч, съберете призраците.
Кажете им да претърсят всички картини за Дебелата дама.
Няма нужда от призраци, професоре.
Дебелата дама е там.
Внимавайте! По-бавно!
Ей, аз съм Отговорник!
Върнете се!
Скъпа Дама, кой ти причини това?
Очи като на дявол има. И душа, мрачна като името му.
Беше той, директоре, за когото всички говорят.
Той е тук, някъде в замъка!
Сириус Блек!
Заключете замъка, г-н. Филч. Всички в Голямата зала.
Претърсих обсерваторията и соварника. Няма никого.
- Благодаря.
- Третият етаж е също чист.
- Много добре.
- Прегледах подземията.
Няма и следа от Блек в замъка.
Не очаквам да се разхожда наоколо.
Забележително, не смятате ли?
Да влезе сам в Хогуортс,
...без да го усетят.
- Забележително, наистина.
Предположения как е успял?
Много. Но всички са невероятни.
Сигурно помните,
че в началото на срока, изразих загриженост относно
назначаването ви на професор...
Никой професор не би помогнал на Блек да влезе в замъка.
Убеден съм, че тук е безопасно.
И спокойно ще изпратя учениците по стаите им.
А Потър? Ще бъде ли предупреден?
Може би. Но засега нека спи.
Защото в сънищата си попадаме в изцяло свой собствен свят.
Нека плува в най-дълбокият океан или да полети над най-високите облаци.
Отворете на страница 394.
Извинете, сър. Къде е професор Лупин?
Това не е твоя работа, Потър.
Достатъчно е да кажа, че вашият професор в момента
не е способен да преподава. Отворете на страница 394.
Върколаци?
Още учим червеношапковци и хинкипънкове.
- Нощните зверове се учат по-късно.
- Тихо.
Ти видя ли я кога влезе?
Кой може да ми каже разликата
между зоомаг и върколак?
Никой?
- Какво разочарование.
- Моля, сър.
Зоомагът е магьосник, който умее да се превръща в животно.
Върколакът няма избор.
При всяко пълнолуние...
...не помни какъв е бил. Би убил най-добрия си приятел
и отговаря само на зова на себеподобни.
Благодаря, г-н Малфой. Втори път
взимате думата без разрешение, госпожице Грейнджър.
Неспособна сте да се въздържате...
...или просто ви доставя удоволствие да сте досадната многознайка?
- Тук има право.
- Пет точки от Грифиндор
Като лек за вашето невежество, до понеделник сутрин, на бюрото ми да има...
...два свитъка пергамент за върколаците...
...и специално - как ги разпознаваме.
- Утре има куидич мач.
Тогава внимавайте много, г-н Потър.
Загубата на някой крайник няма да ви извини.
Страница 394.
Името "върколак"...
...произлиза от англосаксонските думи...
...за ''човек'' и ''вълк''. Върколак - ''човек-вълк''.
Има няколко начина да се стане върколак.
Ако си умел превъплътител.
И ако бъдеш ухапан от върколак.
Давай, Хари!
Аресто моментум!
- Малко е блед.
- Блед?
Какво очакваш? Падно от повече от 100 метра.
Ако те хвърлим от кулата как ще изглеждаш?
Сигурно по-добре, отколкото обичайно.
- Как се чувстваш?
- О, чудесно.
Добре ни изплаши, приятел.
- Какво стана?
- Ти падна от метлата си.
Вярно?! Питам за мача. Кой победи?
Никой не ти се сърди.
Дименторите не биваше да влизат при нас. Дъмбълдор побесня.
След като те спаси, той се погрижи за тях.
Трябва да знаеш и още нещо.
Когато падна, метлата ти малко се удари в Плашещата върба и...
Ето я...
Съжалявам за метлата ти.
Няма ли шанс да се оправи?
Не.
Професоре, защо дименторите ми влияят така силно?
- Имам предвид, повече от на другите?
- Внимавай сега...
Дименторите са сред най-злите създания на Земята.
Те се хранят с всеки радостен миг, с всеки щастлив спомен...
...докато у нас останат само най-лошите ни преживявания.
Ти не си слаб, Хари.
Те ти влияят така, защото миналото ти е изпълнено с ужаси.
Ужаси, каквито съучениците ти не могат дори да си представят.
Няма от какво да се срамуваш.
- Страх ме е, професоре.
- Иначе щях да те сметна за глупак.
Трябва да мога да се боря с тях. Научете ме.
Прогонихте диментора във влака.
Беше само един онази нощ.
- Но вие го прогонихте.
- Не съм специалист в това, Хари.
Но след като дименторите явно изпитват интерес към теб...
...може би трябва да те науча. Но след празниците.
Сега трябва да си почина.
Последно повикване за Хогсмийд! Хайде всички.
- Момчета, пуснете ме.
- Умно, Хари.
- Но не достатъчно.
- Има по-добър начин.
- Опитвам се да отида в Хогсмийд!
- Знаем.
Ще стигнеш.
- Ще ти покажем по-бърз начин.
- Ако мирнеш.
Пуснете ме! Хайде момчета, не...
- Хари.
- Ела да играеш с големите.
Какви ги вършите?!
- Какъв е този боклук?
- "Какъв е този боклук?" вика.
- Това е тайната на нашия успех.
- С мъка на сърце ти я даваме...
Но решихме, че ти имаш по-голяма нужда.
Джордж, ако обичаш.
Тържествено се кълна, че ще върша пакости.
"Господата Лун, Опаш, Лап и Рог...
...с гордост ви представят Хитроумната карта."
Дължим им много.
Чакайте малко, това е Хогуортс! А това...
- Не! Наистина ли...
- Дъмбълдор.
- В кабинета си
- Обикаля.
Както винаги.
- И картата показва...
- Всички.
- Във всеки един момент.
- Какво правят.
- Всяка минута.
- Всеки ден.
- Жестоко! Откъде е?
- Свихме я от кабинета на Филч.
- Първата година.
- Има седем тайни тунела...
...от замъка.
- Препоръчваме този.
- През Еднооката вещица.
- Излиза в мазето на Меденото царство.
Побързай. Филч се задава от тук.
И не забравяй - щом приключиш, докосваш я и казваш - "Пакост извършена"! Иначе всеки може да я прочете.
Колко искаш?
Вкусно!
Това е най-призрачната къща в Англия. Споменах ли го вече?
Два пъти.
Искаш ли да се приближим малко?
До Къщата на крясъците?
Всъщност, добре съм си тук.
Виж ти кой бил тук!
Къща ли ще си купувате двамата?
Малко е големичка за теб, Уизли. У вас нали спите в една стая?
- Затваряй си устата, Малфой.
- Доста неучтиво.
Време е да научим Уизлестия как да уважава по-големите от него.
- Явно нямаш предвид себе си.
- Не ми говори,
жалък мътнород!
Кой е това?
- Не стойте така! Направете нещо!
- Какво?
Ските ли си изгуби, Малфой?
Махни се!
Давай!
Малфой! Чакай!
Хари!
Въобще не беше смешно, Хари.
Гадняри! Да не ми кажат за тая карта.
Хари няма да я използва, а ще я предаде на проф. Макгонагол.
- Нали?
- Да бе, заедно с Мантията-невидимка.
Вижте кой е там - Мадам Розмерта.
- Рон я харесва.
- Не е вярно!
- Професор Макгонагол!
- Корнелиус!
Позволете, г-н министър.
- O, Хагрид...
- Съжалявам.
Розмерта, скъпа. Надявам се, че бизнесът върви.
Щеше да върви, ако министерството не изпращаше през вечер...
...диментори на проверки в кръчмата ми.
- Имаме избягал...
- Имаме избягал убиец.
- Сириус Блек в Хогсмийд!
Че какво ще го доведе тук?