Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (HarryPotter3_CD2_BG.srt) Свали субтитрите
...диментори на проверки в кръчмата ми.
- Имаме избягал...
- Имаме избягал убиец.
- Сириус Блек в Хогсмийд!
Че какво ще го доведе тук?
- Хари Потър.
- Хари Потър?
Ела.
Хари!
- Забранено за невръстни магьосници!
- Затвори проклетата врата!
- Колко грубо.
- Тъпоглавци!
- Тъпоглавци?!
- Как смеят!
- За кои се мислят, та да ни наричат тъпоглавци?
- Невъзпитана младеж!
Хората не влизат в кръчма, за да бъдат плашени до смърт.
Уверявам те, че професор Дъмбълдор не желае дименторите наоколо.
Кажете ми за какво става въпрос.
Преди години, когато родителите на Потър узнаха, че са набелязани...
Те се скриха. Малцина знаеха къде са.
Един от тях беше Сириус Блек. Той каза на Ти-знаеш-кой.
И не само го заведе до семейството на Потър...
...но и уби един от приятелите им - Питър Петигрю!
- Питър Петигрю?
- Малко, гърбаво момче.
- Непрекъснато ходеше след Блек.
- Спомням си.
Да, не ги изпускаше от поглед.
- Какво стана?
- Питър се опитал да ги предупреди...
...и е щял да успее, ако не бе попаднал на стария си приятел Сириус Блек.
Блек бил безмилостен. Не просто убил Петигрю.
Той го унищожил.
Един пръст. Само това беше останало. Един пръст, нищо друго.
Блек може да не им е посегнал,
...но те са мъртви заради него!
- И сега иска да довърши започнатото.
- Не мога да повярвам.
- Това не е най-лошото.
- Какво може да е по-лошо?
- Това, че Сириус Блек беше...
...и до ден-днешен е...
...кръстник на Хари Потър!
Рон, виж!
- Извинете!
- Весела Коледа.
Хари, какво стана?
Бил е техен приятел...
и ги е предал.
Бил е техен приятел!
Надявам се да ме открие.
Защото аз ще бъда готов!
Когато дойде, аз ще го убия!
Хари.
Ето те и теб.
Сигурен ли си, Хари? Това е много сложна магия,
над Стандартно вълшебническо ниво.
Убеден съм.
Добре, всичко е готово.
Заклинанието, на което ще те науча, се нарича ''Патронус''.
Чувал ли си го?
Не? Добре...
Потроносът е вид позитивна сила.
Действа като щит и дименторът се храни от него, вместо от теб.
Но за да бъде направен, ти трябва добър спомен.
Не обикновен спомен, а много щастлив и силен спомен.
Ще успееш ли? Да? Много добре.
Затвори очи.
Концентрирай се.
Потопи се в миналото.
Имаш ли такъв спомен?
Позволи му да те изпълни.
Потъни в него.
И кажи заклинанието: Експекто патронум.
- Експекто патронум.
- Много добре.
Да опитаме ли? Пръчката - готова.
Експекто патронум!
Експекто...
Експект...
Ето така. Седни, поеми си дъх.
Всичко е наред. Не очаквах да се справиш от първия път.
Това би било забележително. Изяж това, ще ти стане по-добре.
- Този диментор беше доста страшен.
- О, не, не.
Това беше богърт, Хари.
Истинският е по-страшен. Много по-страшен.
Ако не е тайна, какво си мислеше?
- Кой спомен използва?
- Първото ми качване на метла.
Това въобще не е достатъчно.
Има и друг. Не е точно щастлив.
Всъщност, такъв е.
Той е най-щастливият, който съм чувствал някога...
...но е объркващо.
- Силно ли е?
Тогава да опитаме. Готов ли си?
Само го пуснете.
Експекто патронум!
Експекто патронум!
Да!
Браво, Хари. Отлично!
- Мисля, че за днес ми стига.
- Да, седни.
Изяж това, наистина помага.
Трябва да ти кажа, Хари...
...че си истинска конкуренция на баща си.
А това не е малко!
Мислех си за него...
...и за мама.
Виждайки техните лица.
Те ми говореха.
Просто говореха.
Този спомен избрах.
Не зная дори дали е истински.
Но е най-скъпото, което имам.
- Прекрасен ден.
- Чуден,
особено ако ще те ядат!
Ако ще те ядат? За какво говориш?
- Роналд си изгуби плъха.
- Не съм губил нищо!
- Котката ти го уби!
- Глупости!
Хари, ти знаеш как кръвожадният й звяр...
...винаги го дебнеше! Скабърс го няма вече.
Може би трябва да се грижиш по-добре за домашните си любимци!
- Котката ти го е убила!
- Не е!
- Е.
- Не е.
Как мина изслушването, Хагрид?
Ами, първо членовете на комисията...
...говориха защо сме се събрали.
После аз казах, че Бъкбийк
е добър хипогриф и винаги си чисти перата.
А след това Луциус Малфой взе думата и си представяте.
Каза, че Бъкбийк бил опасно създание,
което те убива още щом те зърне.
И после?
И после Луциус поиска най-лошото.
- Няма да те уволнят!
- Не, няма.
Бъкбийк беше осъден на смърт!
Паяци! Има... паяци. Искат да танцувам степ.
- Аз не искам!
- Кажи им да се разберат!
Да, точно така. Ще им кажа...
- Питър Петигрю?
- Малко гърбаво момче.
- Непрекъснато ходеше след Блек.
- Блек бил безмилостен.
Не просто убил Петигрю, унищожил го!
- Изгаси тая светлина!
- Извинете.
- Престани, момче.
- Опитваме се да спим!
Пакост извършена. Нокс!
Потър!
Защо бродиш из коридорите посред нощ?
Сомнамбул съм.
Колко приличаш на баща си само.
Той също беше извънредно арогантен, перчеше се, сякаш замъкът бе негов.
Баща ми не се е перчел! Нито пък аз.
Сега, ако нямате нищо против, бихте ли си свалили пръчката.
Изпразни си джобовете.
Изпразни си джобовете!
Какво е това?
- Празен лист пергамент.
- Така ли? Отвори го!
Разкрий своите тайни.
Прочети го.
''Господата Лун, Опаш, Лап и Рог...
поздравяват професор Снейп и...''
Продължавай.
''...и го молят да не вре ненормално големия си нос в чужди работи.''
- Ах, ти, безочливо...
- Професоре!
Виж ти, Лупин.
Излезли сме за малка разходка на лунна светлина?
Хари, всичко наред ли е?
Тепърва ще видим.
Току-що конфискувах любопитен предмет от г-н Потър.
Погледни, Лупин. Това е по твоята част.
- Ясно е, че е замесена черна магия.
- Силно се съмнявам, Сивиръс.
Просто пергамент, обиждащ всеки,
който се опитва да го чете. Продукт на ''Зонко'', предполагам.
Въпреки това, ще го изследвам обстойно за скрити магии.
Както сам каза, това е по моята част.
Хари, последвай ме, моля. Лека нощ, професоре.
Глух ли си? Изгаси тая светлина!
Влез.
Нямам и най-малка представа как тази карта е попаднала у теб...
...но съм искрено шокиран, че не си я предал!
Не ти ли хрумна, че в ръцете на Блек...
...това е карта до теб?
- Не?
- Не, сър.
Баща ти също не обичаше правилата,
но той и майка ти жертваха живота си заради теб.
Да залагаш саможертвата им, като се разхождаш незащитен...
...при избягал убиец, едва ли е достоен начин да им благодариш!
Няма да те прикривам следващия път.
- Чу ли ме?
- Да, сър.
Връщай се право в спалнята и остани там.
Без да се отклоняваш. Ако само кривнеш, ще разбера.
Професоре, искам само да кажа, че картата не винаги работи.
По-рано, показваше някого, за когото съм сигурен, че е мъртъв.
Така ли? Кого?
Питър Петигрю.
Невъзможно.
Това видях.
Лека нощ, професоре.
Освободете умовете си! Вижте в отвъдното!
Тайната на Кристалната топка е в прочистването на Вътрешното око.
Само тогава ще видите. Опитайте пак.
Какво имаме тук?
Може ли аз да опитам?
Грим, най-вероятно.
Миличка, още щом пристъпи в тази стая...
...разбрах, че не притежаваш нужния дух...
...за благородното изкуство Пророкуване. Виждаш ли?
Младичка си на години, но сърцето ти е свито...
...като на стара мома, а душата ти суха, като страниците на книгите,
...в които тъй отчаяно си се вкопчила.
Нещо лошо ли казах?
Хърмаяни се е побъркала. Не че преди не беше откачена,
но вече е очевидно за всички.
Чакай малко.
- Трябва да го върнем.
- Не се връщам там.
- Добре. Ще се видим после.
- Добре.
Хари Потър...
- Професор Трелони...
- Той ще се върне тази вечер.
Моля?
Довечера, предалият приятелите си, чието сърце гние от убийство...
...ще се появи.
Невинна кръв ще се пролее...
...и слуга и господар ще бъдат заедно отново.
Извинявай, момчето ми. Каза ли нещо?
Не!
Нищо.
Не мога да повярвам, че ще убият Бъкбийк.
- Още по-лошо е!
- Татко каза, че мога...
...да взема главата. Ще я даря за общата стая на Грифиндор.
Това ще е супер.
- Я кой дошъл.
- И вие ли за шоуто?
Ти, гнусна, отвратителна и зла хлебарка!
Хърмаяни, недей!
Не си струва.
Малфой, добре ли си?
- Да се махаме!
- Да не сте казали на някого!
- Това беше добре.
- Не добре, а жестоко.
Вижте го. Обожава мириса на дърветата когато вятърът ги вее.
Защо просто не го пуснем?
Ще знаят, че аз съм го пуснал и Дъмбълдор...
...ще загази. Дъмбълдор идва след малко..
Искал да бъде до мен, когато...
Когато това стане.
Велик човек е Дъмбълдор!
Велик човек.
- И ние ще останем.
- Нищо подобно!
Няма да позволя да гледате такова нещо!
Пийте си чая и тръгвайте. Но преди това, Рон...
Скабърс! Ти си жив!
- Наглеждай любимците си по-добре.
- Очаквам извинение!
Веднага щом видя Крукшанкс, ще му се извиня.
Имам предвид мен!
Брей, какво пък беше това?
Хагрид!
О, ужас.
Не, министре, насам.
Късно е, вече се мръква. Не бива да ви виждат тук.
Ако някой ви види навън по това време ще загазите.
Особено ти, Хари! Идвам!
Бързо! Бързо!
Хагрид!
- Не се бой, всичко ще е наред.
- Давай!
- Това е пирен...
- Там горе.
- На склона... О, Хагрид.
- Професор Дъмбълдор.
- Добър вечер.
- Г-н министър, заповядайте.
- Ще пиете ли чай?
- Не, Хагрид.
- Господа.
- Аз бих искал чай.
Да свършим по-бързо работата.
Много добре. Решението е на Комисията за борба...
...с опасни създания като хипогрифът Бъкбийк...
...наричан още ''осъденият'', да бъде екзекутиран при залез слънце.
- Мили, мили...
- Хайде стига, Хагрид.
- Добре... ще се оправя.
- Екзекуцията ще...
Какво?
Стори ми се, че видях...
- Няма значение.
- Хайде!
Бъкбийк не е искал да нарани никого.
О, не.
Ухапа ме! Скабърс!
Рон!
- Рон!
- Скабърс, върни се!
Чакай!
- Скабърс, ти ме ухапа!
- Осъзнаваш ли кое е това дърво?
Това не е добре. Рон, бягай!
Хари, Хърмаяни, бягайте!
Гримът!
- Хари!
- Рон! Чакай!
Хари!
- Помощ!
- Рон!
- Рон.
- Рон!
Хайде!
Внимавай!
Наведи се!
Хари!
- Извинявай.
- Няма нищо.
- Къде мислиш, че отива?
- Имам предчувствие.
Дано да греша.
В Къщата на крясъците сме, нали?
Хайде.
Рон!
- Добре ли си?
- Кучето! Къде е?!
Това е капан. Той е кучето. Той е зоомаг.
Ако искаш да убиеш Хари, ще трябва да убиеш и нас!
Не. Само един ще умре днес.
Това ще си ти!
Ще ме убиеш ли, Хари?
Експелиармус!
Виж ти, Сириус. С този запуснат външен вид?
Плътта вече отразява скритата лудост.
Ти знаеш всичко за скритата лудост, Ремус.
- Открих го.
- Знам.
- Той е тук!
- Разбирам.
- Да го убием!
- Не! Аз ти се доверих!
А през цялото това време ти си бил негов приятел.
Той е върколак! Затова отсъстваше от часовете.
Откога знаеш?
- От когато професор Снейп ни накара да напишем есето.
Ти си най-умната магьосница, на тази възраст, която познавам.
Стига приказки, Ремус! Да го убием!
- Почакай!
- Достатъчно чаках!
Дванадесет години...
...в Азкабан!
Добре, убий го!
Но изчакай малко, Хари има право да знае защо.
Знам защо!
Ти си предал родителите ми!
- Заради теб са мъртви!
- Не, не беше той.
Някой наистина ги предаде,
...но доскоро смятах, че този някой е мъртъв.
- И кой е той?!
- Питър Петигрю!
И той е в тази стая! Сега!
Излез, излез, Питър!
- Излез да си поиграем!
- Експелиармус.
Отмъщението е сладко.
Как се надявах аз да те хвана.
Сивиръс...
Казах на Дъмбълдор, че помагаш на приятеля си. Ето доказателството.
Браво, Снейп.
Прозорливият ти ум отново успя да стигне до грешно заключение.
Ако ни извиниш, Ремус и аз имаме...
...да довършим нещо.
- Дай ми повод, умолявам те!
- Не ставай глупак.
- Не може, вече му е навик.
- Млъкни!
- Ти млъкни!
Чуйте се, как се карате като двойка старци.
Защо не идеш да си играеш на млад химик?!
Мога да те довърша, много добре знаеш.
Но ще разочаровам дименторите, които много искат да те видят.
Страх ли долавям? О, да.
Целувката на диментора. Представям си какво е.
Казват, че е непоносимо дори само да гледаш, но аз ще се насиля.
Сивиръс, моля те!
След теб.
Експелиармус!
- Хари! Какво направи?
- Нападна учител!
- Кажете за Петигрю!
- У чеше с нас.
Мислехме го за приятел.
- Не, той е мъртъв. Ти си го убил!
- Не е.
И аз мислех така, докато каза, че е бил на картата!
- Картата греши.
- Тя никога не греши!
Петигрю е жив! И е ето там!
- Аз?! Тоя е откачил!
- Не ти! Твоят плъх!
- Скабърс е у нас от...
- От 12 години?!
Необичайно дълъг живот за обикновен градински плъх!
- Липсва му един пръст, нали?
- И какво?!
- От Петигрю са намерили само...
- Пръст!
Отрязал го е, за да го мислят за мъртъв.
- И се е превърнал в плъх.
- Покажи ми.
- Дай му го Рон.
- Какво ще му прави?
Скабърс!
Оставете го! Какво правите?!
Ремус?
Сириус?
Мои стари приятели!
Хари! Погледни се само. Приличаш толкова на баща си.
- Джеймс. Бяхме първи приятели...
- Как смееш да говориш на Хари!
Да говориш за Джеймс пред него!
- Предаде Джеймс и Лили на Волдемор!
- Не исках!
Нямате представа какви средства притежава Черният Лорд!
Запитай се какво би сторил ти, Сириус?
Щях да умра, вместо да предам приятелите си.
Джеймс не би искал да умра!
Баща ти щеше да ме пощади! Щеше да е милостив с мен.
Трябваше да се досетиш, че ако Волдемор не те убиеше, ние заедно ще го направим!
Не!
- Хари, този човек...
- Знам какъв е.
Ще го отведем в замъка.
- Благословен да си, момчето ми!
- Махни се!
Казах, че ще те отведем в замъка.
Оттам ще те поемат дименторите.
Извинявай за ухапването. Сигурно леко щипе.
Леко?! Щипе?! Едва не ми откъсна крака!
Целта ми беше плъхът.
Обикновено съм доста спокоен като куче.
Джеймс често ми казваше да си остана такъв за постоянно.
Опашката щях да преживея, но бълхите са нещо убийствено.
Добре.
- По-добре вървете.
- Не се притеснявай.
Всичко е наред, аз ще остана.
Ти върви, аз ще остана.
- Добре ли си?
- Да. Върви.
- Сигурно много те боли.
- Боли адски.
Може да го отрежат.
Сигурна съм, че Мадам Помфри ще го оправи за нула време.
Късно е вече. За нищо не става. Трябва да го отрежат.
Прекрасно е, нали?
Няма да забравя първото си влизане през тези врати.
Ще е хубаво пак да го направя като свободен човек.
Постъпи много благородно.
Той не го заслужава.
Баща ми не би искал двамата му най-добри приятели...
...да станат убийци.
А и ако умре, истината умира с него.
Ако е жив, ти си свободен.
Превърни ме в червей. В каквото и да е, само не ме давай на дименторите!
Рон! Не бях ли добър домашен любимец? Не позволявай...
...да ме дадат на дименторите!? Аз бях твоят плъх!
- Мило, умно момиче! Не им...
- Дръпни се от нея!
Не знам дали знаеш, Хари,
но Джеймс и Лили ме направиха твой кръстник.
Знам.
Ще разбера, ако предпочиташ да останеш с леля си и чичо си,
но ако някога поискаш да имаш различен дом...
Какво? Да живея при теб?
Само предлагам. Ще те разбера, ако не искаш.
Хари!
Ремус, приятелю стар. Не си ли взе отварата тази вечер?
Ти знаеш кой си всъщност, Ремус! Истинският ти облик е тук, в сърцето ти!
Плътта е само плът!
Експелиармус!
Хари!
Ремус!
Бягайте!
- Хайде.
- Чакайте!
Хърмаяни! Лоша идея. Лоша.
Професоре?
Професор Лупин?
Добро куче!
Ето къде си, Потър!
Сириус!
Върни се, Потър!
Сириус!
Не, Сириус!
Експекто патронум!
Хари?
Видях баща си.
Какво?
Той прогони дименторите.
Видях го през езерото!
Хари, те хванаха Сириус!
Дименторите ще изпълнят Целувката всеки момент.
- Ще го убият?
- Не, по-лошо.
Много по-лошо.
Ще изсмучат душата му.
Г-н директор, трябва да ги спрете!
- Не е той човека.
- Да, Сириус е невинен.
- Скабърс е виновникът.
- Скабърс?
Той е моят плъх, сър.
Всъщност не е плъх. Е, беше. Беше на брат ми Пърси.
- После му дадоха една сова...
- Повярвайте ни, ние знаем истината!
- Повярвайте ни.
- Аз ви вярвам, г-це Грейнджър.
Но думата на трима 13-годишни магьосници не убеждава другите.
Детският глас, колкото и да е искрен,
няма стойност за забравилите да слушат.
Времето е мистериозно нещо.
И много могъщо.
И опасно, ако си играеш с него.
Сириус Блек е в най-високата кула.
Знаете правилата г-це Грейнджър.
Никой не бива да ви вижда.
И е добре да се върнете преди последния удар.
Ако ли не, последствията ще бъдат ужасяващи.
Ако успеете,
може да спасите повече от един невинен живот.
Мисля, че три завъртания са напълно достатъчни.
Между другото...
Когато се съмнявам, винаги се връщам, откъдето съм започнал.
Успех.
Какво беше всичко това?!
Извинявай, Рон, но понеже не можеш да ходиш...
Какво стана?
- Къде е Рон?
- 7:30ч.
Къде бяхме в 7:30 ?
Не знам. При Хагрид?
Хайде, не бива да ни виждат.
Хърмаяни!
Хърмаяни, чакай.
Кажи какво правим, моля те!
Ти, гнусна, отвратителна и зла хлебарка!
Това сме ние.
Хърмаяни, недей! Не си струва.
Това не е нормално.
Това е времевърт, Хари.
Макгонъгол ми го даде в началото на срока.
Така си хващам уроците цяла година.
- Връщала си се във времето?
- Да.
Дъмбълдор явно искаше да дойдем до този момент.
Иска да променим нещо тук.
Добър удар.
Благодаря.
Малфой идва.
- Тичайте!
- Да не сте казали на някого!
Ще ми падне тая мътнородка, казвам ви!
- Това беше добре.
- Не добре, а жестоко.
Да вървим при Хагрид.
Виж! Бъкбийк е още жив!
Разбира се!
Помниш ли какво каза Дъмбълдор?
Ако успеем, може да спасим повече от един невинен живот.
Хайде.
Ето ги. Добре е да побързаме.
Фъдж трябва да види Бъкбийк,
иначе ще помисли, че Хагрид го е пуснал.
Скабърс! Ти си жив!
- Наглеждай любимците си по-добре.
- Това е Петигрю!
- Хари, не може.
- Той предаде родителите ми.
- Не очакваш от мен да стоя тук.
- Да и ще стоиш!
Хари, ти си вътре в момента.
Ако влезеш сега, ще помислиш, че си полудял!
Ужасни неща стават, ако си играеш с времето.
Не бива да ни виждат.
Фъдж идва.
А ние не излизаме?
Защо не излизаме?
Луда ли си?
Доста ме боля!
Извинявай.
Излизаме отзад! Хайде!
Косата ми наистина ли е такава отзад?
Какво?
Стори ми се, че видях...
- Няма значение.
- Хайде!
Добре Хари, хайде!
Махай се.
Министре? Мисля, че и аз трябва да подпиша.
Да... може би трябва.
Бъкбийк, бързо. Тръгвай с нас.
Продължавай да опитваш! Бързо!
Хайде, бързо, Бъкбийк!
- Само името.
- То е доста дълго.
Хайде, бързо, Бъкбийк!
Хайде, Бъкбийк!
Изяж този вкусен умрял пор!
- Хайде. Ето тук, Бъкбийк.
- Ето тук, министре. Последвайте ме.
- Вижте ето там.
- Къде?
- Зад камъните.
- Какво да видя?
Професор Дипит насади тези храсти, когато бе директор.
- О, да. Наистена.
- И всичките ягоди.
- Хайде, Бъкбийк.
- Не виждам ягоди.
- Ето там.
- Къде?
- Там.
- В тази посока.
- Да приключваме с това.
- Добре.
Но къде е?
Ей сега видях звяра тук!
Колко необичайно.
Бъкбийк.
Дъмбълдор, някой очевидно го е пуснал!
- Хагрид?
- Бъкбийк.
Министърът няма предвид, че си бил ти!
И как би могъл? Беше с нас през цялото време.
- Така
- Добре.
Да претърсим околността!
Претърсете и небето, ако трябва.
Междувременно бих пийнал хубав чай. По-скоро - голямо бренди.
Екзекуторе, вече нямаме нужда от услугите ви.
Благодаря ви.
Тук няма малки чаши, професоре!
Насам!
В тази посока.
- И сега какво?
- Ще спасим Сириус.
- Как?
- Нямам идея.
- Виж, Лупин.
- Immobulus!
И Снейп идва.
И сега ще чакаме.
Ще чакаме.
Поне някой се забавлява.
- Да.
- Хърмаяни?
- Да.
По-рано, като бях на езерото със Сириус.
Аз видях някого.
Той прогони дименторите.
С Патронус.
Чух Снейп да разказва на Дъмбълдор.
Каза,
че само много могъщ магьосник би могъл да го създаде.
Беше баща ми.
Баща ми създаде Патроносът.
- Хари, но баща ти...
- Мъртъв е, знам.
Просто ти казвам какво видях.
Излизаме.
Със Сириус говорихме.
- Попита ме дали искам да живея с него.
- Това е чудесно.
Като го освободим, повече няма да се върна при Дърсли.
Ще бъда с него.
Ще живеем някъде...
...където небето се вижда ясно.
Ще му хареса, след всички тези години в Азкабан.
Хари!
Бягай!
Да вървим.
- Какво правиш?!
- Спасявам ти живота!
Мерси.
- Супер! Сега идва към нас.
- Не се сетих за това. Бягай!
Беше страшно.
Тежка нощ за горкия проф. Лупин.
Сириус! Хайде!
- Ужасно е.
- Няма страшно.
Баща ми ще се появи и ще направи Патроноса
Всеки момент.
Ето там! Ще видиш!
Хари, чуй ме. Никой няма да дойде.
Ще дойде...
- Сириус.
- Умирате...
...и двамата.
Хари!
Експекто патронум!
Беше права, Хърмаяни.
Не е бил баща ми. Видял съм себе си!
Видял съм как аз създавам Патронуса.
Знаех, че ще го направя този път...
...защото вече го бях правил.
- Разбираш ли ме?
- Не.
Но мразя да летя!
Бомбарда!
Ще ви бъда вечно благодарен за това.
И на двама ви.
- Искам да дойда с теб.
- Някой ден, боже би.
Известно време животът ми ще бъде непредсказуем.
А и...
...твоето място е тук.
- Но ти си невинен.
И ти го знаеш.
Засега и това ми стига.
Сигурно ти е омръзнало да го чуваш,
но така приличаш на баща си.
Освен очите.
- Имаш...
- Очите на майка ми, знам.
Ужасно е, че аз прекарах тъй много време с тях, а ти - толкова малко.
Но помни,
че тези, които обичаме, не ни напускат.
Винаги можеш да ги намериш...
...ето тук.
Ти наистина си най-умната магьосница на своето време.
Трябва да вървим!
- Е?
- Свободен е. У спяхме!
Какво сте успели?
Лека нощ.
Как се озовахте там?
Говорех с вас ето тук, а сега сте там.
- Какви ги дрънка?
- Не знам.
Рон, как може някой да е на две места едновременно?
Здравей, Хари.
Видях те, че идваш.
Бил съм и по-зле, повярвай ми.
- Уволнили са ви.
- Не.
Сам напуснах.
Но защо?
Изглежда някой е споменал публично за състоянието ми.
Утре по това време ще залетят сови и родителите няма да искат...
...някой като мен да учи децата им.
- Но Дъмбълдор...
- Той вече рискува
достатъчно за мен.
А освен това хора като мен...
Да речем, че вече съм свикнал с това.
Защо си толкова нещастен?
Нямаше никакъв смисъл.
- Петигрю избяга.
- Нямало смисъл!
Какво повече можеше да стане? Помогна да се разкрие истината.
Спаси невинен от ужасна съдба.
Имаше огромен смисъл.
Ако съм горд от нещо,
то е колко много научи през тази година.
И понеже вече не съм ти учител,
не изпитвам угризения да ти върна това.
Сега ще се сбогувам с теб, Хари.
Но съм сигурен, че някога пак ще се срещнем.
Дотогава...
Пакост извършена.
Дръпнете се, казах ви! Ще я кача горе, ако не мирясате.
Хари.
От къде я имаш?
Дай едно кръгче. След теб де.
- За какво говорите?
- Тихо!
Пуснете човека. Не исках да я отварям, Хари.
Беше зле опакована. Те ме накараха.
Не е вярно!
- Светкавица.
- Най-бързата метла на света!
За мен?
- От кого е?
- Никой не знае.
Това беше вътре.
- Давай, Хари!
- Дай да видим.
Колко е бърза, Хари?
Субтитрите преведе - Анди
Лумос.
Тържествено се кълна, че ще върша пакости.
Пакост извършена.
Нокс.