Dangerous Liaisons (1988) (Dangerous Liaisons CD1.sub) Свали субтитрите

Dangerous Liaisons (1988) (Dangerous Liaisons CD1.sub)
И така ...по реда си...
Е, скъпа....
Как върви приспособяването ви към светският живот?
Мисля, че много добре.
Посъветвах я да наблюдава и да се учи от околните и да не говори, освен ако не се обърнат към нея.
О-о ще видим какво забавление можем още да ви измислим...
Валмон е тук.
Ах, вие го приемате в къщата си, така ли?
Да.
Както и вие.
Мосьо виконт де Валмон, детето ми...
...когото, предполагам, не си спомняте...
...се слави освен с невероятният си чар и привлекателност...
...и с това, че никога не отваря устата си, без да е преценил първо каква вреда могат да нанесат думите му.
Но тогава защо го приемате, маман?
Защото всички го приемат.
Мадам.
Каква приятна изненада.
Мадам дьо Воланж. Колко се радвам да ви видя.
Помните ли дъщеря ми, Сесил?
Да, наистина, но кой би могъл да предположи, че това цвете така прекрасно ще разцъфне?
Отбих се, да ви навестя преди да напусна града.
O....
Не съм сигурна, че можем да ви го позволим. И защо трябва да напускате?
Париж през август, нали разбирате...
...а е и време да навестя леля си.
Доста неблагодарно бях забравил за нея.
Мадам дьо Росмон бе толкова добра...
...да ни покани да отседнем в дома и.
Ще и предадете ли най-топлите ми поздрави?
Специално ще ги спомена, мадам.
Ах, мисля, дете мое, че ни е време да се прибираме у дома.
В метоха трябваше да сме в леглата към девет, след вечернята.
И да се надяваме, че ще е така и сега.
Леля ви?
Точно така.
Мислех си, че тя вече ви завеща всичките си пари.
Знаете ли, за какво ви повиках тази вечер?
Надявам се, за да изпитате удоволствие от компанията ми.
Нуждая се от вас...
... да извършите една геройско дело.
Помните ли времето, когато Бастид ме напусна?
Да.
И избяга с онази ваша дебела метреса, чието име не си спомням.
Да, да.
Никой, до този момент, не беше постъпвал така с мен. Както и с вас, предполагам.
Честно казано, за мен бе голямо облекчение да се отърва от нея.
Не, не ви вярвам.
От няколко години насам, Бастид си търси съпруга.
Той винаги е бил вътрешно убеден в преимуществата и добродетелите на църковното образование.
И ето, сега си е намерил идеалната кандидатка.
Сесил Воланж.
Много добре.
И нейните 60,000 ливри годишен доход.
Мда-а това също би трябвало да е изиграло роля в плановете на Бастид.
Не точно.
Основното за Бастид е...
...гарантираното целомъдрие и непорочност, разбирате ли.
Мисля, че започвам да се досещам какво ще бъде предложението ви.
Бастид ще е с полка си в Корсика до края на годината.
Така че ще разполагате с достатъчно време...
И вие искате аз да...?
-Та тя е като напъпила роза.
-Така ли ви изглежда?
И когато Бастид се върне от медения си месец...
...ще открие, че е станал за посмешище на цял Париж.
-Е....
-Да.
Любов и мъст. Две от най-любимите ви занятия.
Не, няма да мога.
Какво?
О, наистина, няма да мога.
-И защо?
-Ох, твърде лесно е.
Така е.
Нищо от живота не е видяла още.
Нищо не знае. Не е обиграна. А е толкова любопитна.
Ще падне по гръб...
...още преди да сте и подарили първият букет цветя.
Има поне една дузина мъже, които могат да се справят с това.
Аз си имам репутация, за която да се грижа.
Изглежда ще трябва да ви разкрия всичко.
-Разбира се, че трябва.
-Да ...
Леля ми, всъщност, не e сама в момента.
Има си гостенка - една млада нейна приятелка.
Мадам дьо Турвел.
А не, не може да ви е хрумнало това...
Да прелъстиш жена, толкава известна със строгия си морал...
...религиозен плам и щастлив брак....
Какво може да бъде по-престижно?
Мисля, че е доста унизително да имате съпруга и за съперник.
Ще е унизително ако се провалите и банално ако успеете.
Все едно, къде е мосьо дьо Турвел сега?
Занимава се с някакви нескончаеми дела в Бургундия.
Не мисля, че ще си доставите истинско удоволствие от това.
O, да.
Вижте, аз нямам желание да прекършвам моралните и убеждения.
Иска ми се, тя да продължи да вярва в Бог и добродетелите на брака...
...и в същото време да не може да се спре...
Искам да се насладя, гледайки я...
...как се отказва и предава най-важните устои в живота си.
Убеден съм че ще разберете това.
Мислех, че думата "предателство" е любимата ви дума.
Не, не...
..."жестокост."
Винаги съм смятал, че звучи по-възвишено от всички останали.
-Как е Белрош?
-О, много съм доволна от него.
И той е единственият ви любовник?
Да.
Мисля, че трябва да си намерите още някой.
Доста нездравословно е, да карате само с един любовник.
Нали не ревнувате?
Разбира се, че ревнувам. Белрош напълно не ви заслужава.
Мислех си, че е един от най-близките ви приятели.
Точно. И затова зная за какво става дума.
Не... мисля, че трябва да му изневерите.
С мен, например.
Вие ми отказвате една малка услуга...
...и очаквате да бъдете възнаграден?
Отказвам ви, само защото смятам задачата за твърде лесна. Няма да го почувствам като завоевание.
Все пак, трябва да следвам съдбата си.
Трябва да бъда истински и верен...
...на професията си.
Добре тогава.
Елате отново, когато успеете с мадам дьо Турвел.
Да.
И аз ще ви...
...възнаградя.
С любовта си.
Но ще искам доказателство.
Разбира се.
Писмено.
Безусловно!
А няма ли да има възможност за малък аванс?
Лека нощ, виконт.
Къде бяхте?
Времето губи смисъл, когато не съм с вас.
Часът се превръща във вечност.
И друг път съм ви казвал, че би трябвало да се разбираме много по-добре...
...ако се постараете да не звучите като последния роман.
Такъв прекрасен ден, надявам се да се разходим.
Вие не взехте причастие тази сутрин.
Не.
Мога ли да ви попитам защо?
Имам така отблъскваща репутация, както може би знаете.
Да, предупредиха ме за вас.
Така ли? Кой?
Приятел.
Истината е, че прекарах живота си заобиколен от неморални хора.
Позволих им да ми влияят...
...а понякога дори се гордеех, когато ги надминавах.
-А сега?
-Сега...
...това което най-често чувствам е не достойнство.
Но точно това са моментите, когато започвате да ставате достоен.
Наистина вярвам, че човек трябва да се стреми към съвършенство.
Кавалер...
...Мисля че не познавате братовчедка ми, мадам дьо Воланж.
Това е кавалер Дансени.
И дъщерята на мадам, Сесил.
Кажете ни какво би трябвало да е мнението ни за операта.
Съвършена е, не намирате ли?
Мосьо Денсани е един от тези рядко срещани чудаци...
...които идват тук заради музиката.
Ще се радвам да се видим пак.
Очарователен млад човек...
...без пукнат грош, за съжаление.
Той е един от най-добрите учители по музика в града.
Може би ще е добре да го наемете.
Как вървят нещата с камериерката на мадам дьо Турвел?
Джули, да ви кажа честни, сър, доста скучно.
Ако не се стараех толкова да не изоставам от Ваша милост...
...мисля, че не бих си направил труда да повторя.
Все пак, какво друго може да се прави в провинцията?
Детайлите на вашата интимност не са това, което ме интересува...
...по-скоро, дали тя е съгласна да ми носи писмата на мадам дьо Турвел.
-Тя няма да го направи, сър.
-Няма ли?
Вие знаете по-добре от мен, сър.
Лесно е да ги накарате да направят нещо, което те искат.
Трудно е да ги накараш да правят, каквото ти искаш от тях...
...и доста мъчително.
Както и за тях, в повечето случаи.
Трябва да знам кой и пише за мен.
Не бих се притеснявал на ваше място, сър.
Тя казала на Джули, че не вярва да сте ловували тази сутрин.
Казала, че ще наеме някой да ви следи.
Така че, според мен е само въпрос на време.
Какъв ужасен шум.
Той ще трябва да и носи новините два пъти по-бързо.
Не смятам, че трябва толкова да го улесняваме.
Какво точно смяташ че правиш?
Изпълнявам тази заповед, сър.
Не ти ли бе обяснено? Мосьо Арман не е добре.
Не аз пиша законите, сър. Просто правя, каквото ми е наредено.
Всеки трябва да си плаща данъците.
Колко дължи той?
Колко?
56 ливри.
-Плати му.
-Да, господарю.
Мосьо Арман....
Извинете, но вие не ме познавате.
Разбира се, че ви познавам, мосьо виконт.
Моля ви, не ставайте.
-Трябва. Взимат леглото.
-Не.
Никой нищо не взима.
Малка помощ. Настоявам.
На мен, сър....
56 ливри спасяват цяло семейство от разруха.
Това изглежда една наистина изгодна сделка.
Малцина като вас, господарю, могат да се намерят в наши дни...
...във всяко село на страната.
Наистина ли?
Трябва да призная, че семейството беше много добре подбрано.
Многоуважавано...
...трогателни сълзи, без подозрително хубави девойки. Браво.
Правя каквото мога, сър.
И тази смирена признателност. Беше много ефектно.
Наистина ме просълзи.
Това е от мъжа и.
Това трябва да е от тази нейна услужлива приятелка.
Кажи ми къде се срещате с Джули?
В моята стая, сър.
-Ще идва ли довечера ?
-Да, за съжаление.
Мисля че ще се наложи да нахлуя в стаята ти.
Да видим дали изнудването ще даде по-добър резултат от подкупа.
Около два удобно ли е?
Не бих искал да те притеснявам. Ще имаш ли достатъчно време?
Предостатъчно, сър.
Вярно ли за мосьо Арман?
Не мисля че познавам някого с такова име.
По-добре си признайте, мосьо.
Моят лакей случайно минавал...
...когато сте били в селото тази сутрин.
Не мисля че е разумно да обръщате внимание на слугинските клюки.
Вярно е, нали?
Добре...
...да.
Вярно е.
Скъпото ми момче, ела да те прегърна.
Не разбирам как някой, толкова благороден...
...може да живее толкова безпътно.
Мисля че преувеличавате...
...както щедростта, така и покварата ми.
Ако само знаех кой така ме е злепоставил пред вас....
Тъй като не знам...
...нека ви призная нещо.
Мисля че ключът към тази загадка се крие в известна слабост на характера.
Не разбирам, как едно толкова смислено благородно действие може да се опише като слабост.
Защото е просто резултат...
...от едно силно ново влияние в моя живот.
Вашето.
Виждате ли колко съм слаб?
Обещах си никога да не ви казвам.
Но само като ви видя....
Не трябва да се притеснявате...
...нямам лоши намерения.
Не бих и помислил да ви нараня.
Но наистина ви обичам.
Обожавам ви.
Моля ви, помогнете ми.
-Позвъних няколко пъти.
-Не съм ви чул, сър.
-Искам топла вода.
-Веднага, сър.
Не мърдай.
-Азолан....
-Сър?
Чакай в моята стая.
Знаете че не мога да толерирам такова държание, Джули.
Да,сър.
-Но ти може да разчиташ на моята дискретност.
-Благодаря ви, сър.
При условие, че си съгласна да ми окажеш една усуга...
Не. Нищо такова.
Не, всичко което искам е да видя писмата...
...които мадам дьо Турвел е получила откакто е тук...
...и всяко писмо, което пише от сега нататък.
Но, сър, не мога--
Предай ги на Азолан до утре в полунощ.
За безпокойството.
Много ли ще е лошо, ако отговоря на писмата на мосю Дансени?
-При тези обстоятелства, да.
-При кои обстоятелства?
Не би трябвало аз да ти казвам, скъпа...
...ако не бях се привързала толкова много към теб....
Моля ви, продължете.
Бракът ти е уговорен.
-С кого?
-О, някой, когото слабо познавам.
Конт дьо Бастид.
-Как изглежда?
-Е....
Не го ли харесвате?
О, не е това. Просто той е малко особняк.
-И твърде сериозен.
-На колко години е?
-36.
-36! Той е стар.
Знаете ли кога?
Мисля, че през идващата година.
Може би има начин да пишете на мосьо Дансени.
O, мадам.
Ако ми позволиш да чета вашата кореспонденция...
...така че да съм сигурна.
Но аз не мога да ви покажа писмата, които вече съм му изпратила.
Надявам се, че спахте добре, мадам. Де да беше така.
Мислех, че поне ще ме уважавате.
Но аз ви уважавам, разбира се!
Вие дълбоко ме наранихте. Това е непростимо.
Потвърждава всичко, което ми казаха за вас.
Започвам да мисля, че всичко е било планувано.
Нямах и представа, че вие сте тук.
Не че това би ме притеснило дори малко, ако знаех.
Виждате ли, преди да ви срещна, това което изпитвах беше само желание.
Любов, никога.
-Това е достатъчно.
-Не, не...
...вие ме обвинихте.
Трябва да ми дадете възможност да се защитя.
Няма да отричам, че бях запленен от вашата красота...
...но това няма нищо общо, с вашата красота.
Като ви опознах, започнах да съзнавам...
...че красотата е най-малкото ви достойнство.
Бях възхитен от вашата доброта.
Бях запленен.
Не разбирах какво се случва с мен.
Едва когато започнах да чувствам физическа болка...
...всеки пък, когато излизате от стаята...
...разбрах, че съм влюбен.
...но това няма значение.
Не искам да ви притежавам, всичко което искам е да ви заслужавам.
Кажете ми какво да правя.
Научете ми как да се държа. Ще направя всичко, което кажете.
Добре тогава. Бих желала да напуснете тази къща.
Не виждам защо това е необходимо.
Да кажем, че целият ви досегашен живот го прави необходимо.
И ако откажете, ще бъда принудена да напусна аз.
Добре тогава, разбира се, както кажете.
Благодаря ви.
Дори може би ще съм достатъчно смел, за да поискам услуга в замяна?
Мисля, че ще е справедливо да ми кажете...
...кой от вашите приятели ме е очернил пред вас.
Ако приятели са ме предупредили да се пазя от вас...
...едва ли бих им се отблагодарила с предателство.
Трябва да кажа, че обезценявате почтеното си предложение...
...като го използвате за пазарлък.
Добре, оттеглям молбата си.
Надявам се да не прозвучи като пазарлък молбата ми да ми позволите да ви пиша.
-Добре--
-И представете си какво би било за мен...
...ако имате добрината да отговаряте на моите писма.
Не съм убедена, че кореспонденция с вас...
...е нещо, което може да си позволи една почтена жена.
Вие твърдо отказвате моите предложения, независимо че са почтени.
-Не казах това.
-И предпочитате да сте несправедлива...
...отколкото да рискувате и покажете поне малко доброта към мен?
С удоволствие ще се възползвам от всеки случай, за да ви докажа...
...че не омраза или презрение се крие зад това, а--
Какво тогава?
Чуй това:
"Той много добре знае до къде може да стигне без риск...
"...и гарантира собствената си безопасност...
"...като измъчва само най-лесните жертви: жените."
Мадам дьо Воланж....
-Довиждане, лельо.
-Довиждане, скъпи.
-Моля, мосьо....
-Скоро ще ви пиша.
Скъпа моя мадам дьо Турвел...
...Идвам само...
-Не мърдай, казах.-
...до бюрото си...
...в тази бурна нощ...
...през която...
...се...
...мятам...
...между...
... тържествуване...
... и изтощение.
Да, въпреки тези терзания...
...ви уверявам, че в този момент...
...съм далеч по-щастлив от вас.
Ще го завършим по-късно, нали?
Проклетата ти братовчедка, кучката Воланж...
...ме отдалечи от мадам дьо Турвел.
Ще я накарам да страда за това.
Планът ти да съсипем дъщеря и, има ли някакво развитие?
Мога ли да помогна с нещо?
Изцяло на ваше разположение съм.
Добре...
...да.
Казах на Дансени, че ще бъдете негов довереник и съветник.
Трябва да засиля неговата решителност, ако мога таkа да се изразя.
Мисля че ако някой може да му помогне--
Помощ? Той няма нужда от помощ, а от препятствия.
Ако има достатъчно за прескачане...
...може непреднамерено да падне върху нея.
Както изглежда, до сега не е имал голям успех.
Пълен провал.
Като повечето интелектуалци, той е невероятно глупав.
Често се чудя как успя да изградиш образа си.
Нямах избор, тъй като съм жена.
Жените трябва да са много по-изобретателни от мъжете.
Можете да съсипете репутацията и живота ни само с няколко добре подбрани думи.
Така че трябваше, не само да изградя образа си...
...но и начини за бягство, за които никой не бе се сетил до тогава.
И успях, защото...
...винаги съм знаела, че съм родена да властвам над вашия пол и отмъщавам за моя.
Да, но което искам да знам е как?
Бях на 15 когато бях представена в обществото.
Вече знаех каква роля ми бе определена...
...да мълча и да правя, каквото ми се каже...
...което ми даде идеалната възможност да слушам и наблюдавам.
Не какво ми казваха, което естествено не беше интересно...
...а какво се опитваха да скрият.
Практикувах откъсване от заобикалящата ме действителност.
Научих се как да изглеждам весела, докато под масата...
...забивах вилица в дланта си.
Станах...
...виртуоз на лукавството.
Не търсех удоволствие, а знание.
От най-строгите моралисти се научих как да се държа.
От философите, как да мисля.
От романистите, от какво мога да се отърва безнаказано.
Накрая всичко сведох до един прост принцип...
...победи или умри.
Значи си непогрешима?
Ако пожелая някой мъж, аз го имам.
Ако той иска да каже, открива, че не може.
Това е всичко.
Това и за нас ли важи?
Желаех те още преди да се срещнем.
Въпрос на самоуважение.
Когато започна да ме преследваш...
...така силно те желаех.
Това е единствения път, когато желанието взе превес над мен.
Единоборство.
Мадам дьо Воланж....
В бележката пишеше че е спешно.
Колко дни вече. Не мога да мисля за нищо друго.
Моля седнете. Има причини, които ме карат да мисля...
...че...как да се изразя...
...че опасна връзка е възникнала между вашата дъщеря...
.... и кавалер Дансени
О, не, това е невъзможно.
Сесил е още дете. Тя нищо не разбира от тези неща.
А Дансени е напълно почтен млад човек.
Кажете...
...Сесил получава ли много писма?
Защо питате?
Качих се в стаята и в началото на седмицата.
Просто почуках и влязох.
Тя прибираше плик...
...в горното дясно чекмедже на бюрото си...
...където случайно забелязах...
...доста подобни писма.
Много съм ви благодарна.
Бихте ли го приели като нахалство, ако ви предложа още нещо?
Не, не.
Ако не се лъжа...
...чух ви да казвате на виконт дьо Валмон...
...че леля му ви е поканила със Сесил да отседнете в замъка и.
Да, многократно.
Почивка в провинцията е може би точно това, което ви трябва.
Благодаря ви.
Ти искаше пречки.
Ти си изключително лукава жена.
А ти искаше да накараш братовчедка мо да страда.
Не мога да ти противостоя.
Улесних те много.
Но това е твърде ненавременно.
Контеса дьо Болю ме покани.
Е, ще трябва да и откажеш.
Да, но контесата обеща изцяло да ми предостави градините си.
Изглежда съпругът и вече не е толкова добър градинар.
Може би.
Но до колкото знам, всичките му приятели са градинари.
Наистина ли?
Ти искаш да си отмъстиш, както и аз.
Съжалявам, но има само едно място, където може да отидеш.
Обратно при леля?
Обратно при леля.
Където може да преследваш и нещо друго.
Трябва да ми предоставиш доказателства, нали?
Не мислиш ли, че би било благороден жест ...
...да покажеш подобаващо доверие в моите способности...
...и да приемеш доказателствата на доверие?
Трябват ми писмено, виконте.
-Сега трябва да ме оставите сама.
-Трябва ли? Защо?
-Защото съм гладна.
-Да?
Моят апетит също е изострен.
Тогава си отидете вкъщи и яжте.
Писмено.
Ще ви зарадвам с новината, скъпи, че Арман отново е на крака...
...и на работа.
Кой?
Мосьо Арман!
Чието семейство така щедро подпомогнахте.
О, да!
Когато племенникът ми беше тук преди, ние случайно разбрахме...
...че той отишъл в селото--
Добре ли сте, госпожо?
Съжалявам че ви прекъсвам, лельо.
Стори ми се, че изведнъж...
...на мадам дьо Турвел и прилоша.
-Не, съвсем добре съм.
-Може би имате нужда от чист въздух.
Чувствате ли някакво притеснение?
Сигурен съм, че мадам дьо Воланж е права, както винаги.
Може би една обиколка на парка.
Да, малка разходка в градината. Мисля че не е много студено.
Чистият въздух ще ви се отрази добре.
Може би обядът беше малко тежък.
Не вярвам това са е причината.
Върнете се.
Госпожице!
Не искам да възникнат подозрения, затова ще бъда кратък.
Писмото е от кавалер Дансени.
-Да, аз мислех--
-Предаването на такива писма...
...не е много лесно постижимо.
Не може да се очаква, че ще измислям такива ситуации всеки ден.
Така че....
Този ключ прилича на ключа от спалнята ви.
Знам, че стои в стаята на майка ви...
...на камината, завързан със синя панделка.
Вземете го, качете се горе и го завържете със синя панделка...
...и го заменете с ключа от спалнята ви.
Донесете ми го и аз ще имам копие до няколко часа.
Така ще мога да взимам вашите писма и да ви нося тези от Дансени...
...без усложнения.
В шкафа до леглото ви...
...ще намерите перо и малко шише със смазка...
...така че да смажете ключалката и пантите на вратата.
Сигурен ли сте, мосьо?
Имайте ми доверие
Вярвайте ми, госпожице...
...ако има нещо, което не понасям, това е измяната.
Надявам се, че се чувствате по-добре, госпожо.
Ако не съм добре, мосьо, мисля че не е трудно да отгатнете кой е причината.
Нямате в предвид мен, нали?
-Обещахте да си тръгнете от тук.
-Както и направих.
Бихте ли ме извинили, госпожо?
Бързо, майка ви.
Какво правиш?
Влязох да си взема шала.
Защо ми се сърдите?
Всичко което ви предлагам е моето приятелство. Не може ли да го приемете?
Мога да се преструвам, но ще бъде нечестно.
Мъжът, който бях, би се задоволил с приятелство...
...след което би се постарал да се възползва от него.
Но вече съм променен.
Не мога да крия от вас, че ви обичам нежно, страстно...
...но най-вече почтително.
Как бих могъл да се задоволя с хладното отношение на приятел?
Не че вие дори се преструвате да покажете своето приятелство.
-Какво искате да кажете?
-Е добре, това приятелско отношение ли е?
Защо нарочно рушите спокойствието ми?
Грешите, ако се страхувате от мен, госпожо.
Вашето щастие е далеч по-важно за мен, отколкото моето.
Това имам в предвид, когато казвам, че ви обичам.
Мисля, че трябва да сложим край на този разговор.
Оставям ви.
Но....
Ще трябва да живеем под един покрив, поне няколко дни.
Надявам се, че това не значи да се отбягваме?
Не, разбира се.
При условие, че се придържате към няколко прости правила.
Ще ви се подчиня, както във всичко друго.
Господине....
Какво?
Нищо.
Нищо, за което да се притеснявате.
Носите ли писмо?
Не.
Тогава какво...?
Какво ще кажете на майка ви?
Как ще обясните факта, че имам ключа ви?
Ако и кажа че съм тук по ваша покана...
...мисля, че ще ми повярва.
Какво искате?
Е, не знам....
Какво мислите?
Не!
Добре.
Искам само да ме целунете.
-Целувка?
-Това е всичко.
-Ще си тръгнете ли след това?
-Да.
-Обещавате ли?
-Както кажете.
Добре?
Много хубаво.
Не, исках да кажа, ще си тръгнете ли сега?
Не, не мисля.
Но вие обещахте.
Обещах да си тръгна, когато вие ме целунете.
Вие не ме целунахте. Аз ви целунах.
Това са две различни неща.
И ако ви целуна...?
Нека се разположим по-удобно.
Бихте ли ме извинили, ще отида да проверя какво и има.
Разбира се, скъпа.
Не бих се тревожила, госпожо.
Младите имат чудотворната способност да се възстановяват бързо.
Сигурна съм, че скоро ще е в чудесна форма.
Към кого бих се обърнала в нещастието си, ако не бяхте вие, госпожо?
И как да го изкажа с думи?
Нещо става, и Сесил не ми казва.
Трябва да говорите с нея.