Peter Pan (2003) (Peter.Pan.WS.DvdRip.XviD-Deity.BG.CD2.srt) Свали субтитрите
Нали разбираш, трябва да съм по-стар за да бъда истински баща.
Питър,
Какви са истинските ти чувства? Чувства?
Какво усещаш?
Щастие? Тъга?
Ревност? Ревност?
Зън! Гняв?
- Гняв.
Хук.
Любов?
- Любов?
- Любов.
Никога не съм я изпитвал.
Аз мисля, че си Питър.
Убедена съм, че си я изпитвал
към нещо или... към някого.
Никога! Звученето на тази дума ме обижда.
Питър.
Защо разваляш всичко? Ние се забавлявахме.
Научих те как да се биеш и да летиш. Какво повече може да има?
Има много повече. Какво? Какво повече?
Не знам. Мисля, че ще ти стане ясно когато порастнеш.
Е, аз няма да порастна! И ти не можеш да ме накараш!
Ще те прогоня, както сторих със Зън! Аз не мога да бъда прогонена!
Тогава си ходи вкъщи. Ходи си и порастни.
И си вземи чувствата с теб! Питър!
Питър, върни се! Питър!
Питър не искаше Уенди да си тръгва.
Той пак посети домът и...
за да види дали господин и госпожа Дарлинг са затворили прозореца.
Но както и преди, той видя госпожа Дарлинг в своя стол...
до прозореца, с уморени от търсене очи.
Уенди.
Уенди.
Уенди.
Не може и двамата да я имаме, госпожо.
Джон! Майкъл!
Уенди!
Прозорецът е затворен.
- Джорч! Джорч, помогни ми!
- Какво има? Върнаха ли се?
Прозорецът е затворен. Трябва винаги да е отворен за тях.
- Винаги. Винаги.
Няма да се върнат.
* Avast belay the English brig *
* We took and quickly sank *
*And for a warning to the crew *
* We made them walk the plank *
* Yo ho, yo ho the frisky plank *
*He walks along it so * Добре дошла! Шшт, шшт.
* Till it goes down and you's go down *
* To tooral looral loo * Сам я написа.
Уенди, скъпа.
Мускат, госпожице?
Аз съм малко момиче.
Ром тогава?
Не, благодаря ви.
Казаха ми, че си избягала от вкъщи.
Никога не съм мислила за това по този начин.
Но предполагам, че да.
Прекрасно.
Родителите ми искаха да порастна.
Това с порастването е жестока работа,
изпълнено е с неудобство и пъпки.
Нещата бяха по-прости когато бях по-малка.
И тогава безпорядъкът започва, идват чувствата.
Пан е късметлия, че е необезпокояван от тях.
Оо, не. Той не може да обича.
Това е част от загадката.
Пура?
Ооо...
Шшш, Шшш, Шшш. Тц, тц, тц.
Няма да я бъде така.
Някога искала ли си да бъдеш пират?
Веднаж си помислих за прякор...
Хм? Кървавата Джил.
О, какво невероятно име!
Така ще те наричаме, ако се присъединиш към нас.
Но какви ще са ми задълженията? От мен не може да се очаква да плечкосвам.
Можеш ли, хмм... да разказваш истории?
И те заживили щастливо...
завинаги.
Браво!
Брависимо!
Може ли малко време за да обмисля щедрото ви предложение?
Непременно. Разбира се, че трябва.
Мойте хора ще те върнат там, където те намериха.
Никой няма да те проследи. Кълна се.
Моята нова фиксидея си ти,
не милият Питър Пан и неговото скривалище.
Какво ли ще си помисли майка ми ако стана пират?
До следващата ни среща.
Какво ли ще си помисли майка и ако стане пират?
Но колкото повече Уенди мислеше за майка си, толкова по-малко успяваше да си я спомни.
- Джон.
- Джон!
- Да?
Как е името на баща ти?
Името на баща ми? Питър.
Да, Питър!
Майкъл, коя е твоята майка?
- Падна му се лесен въпрос.
- Ти си моята майка Уенди.
Не е ли тя само първи клас?
Има нов пират на борда на Джули Роджър.
Морските сирени казаха, че името и е Кървавата Джил.
Ново приключение момчета. Хайде!
Кървавата Джил? Звучи ужасяващо!
Ужасяващо? Тя е просто разказвач на истории.
Просто разказвач?
Кървавата Джил може би е храбър фехтовач.
Момиче като нея?
Храбра или не, аз ще и покажа!
Тогава бъди готов Питър Пан,
защото аз съм Кървавата Джил.
Майко! Уенди?
Вярно е Джон.
Твоята сестра беше поканена да пиратства.
Но майко, Хук е злодей.
И невъзпитан.
Аз намирам капитан Хук за мъж с чувства.
Мама и татко се скараха отново.
Сър, вие сте недостатъчно галантен.
Как така?
Ти си просто момче.
Наистина ли ще бъдеш пират майко?
Не.
Отиваме си вкъщи.
Вкъщи?
Да напуснем Невърленд?
Трябва.
Забравили сме родителите си.
Трябва да се върнем...
преди да бъдем забравени.
Забравил съм... родителите си.
Трябва да се върнем.
Както желаете.
- "Както желаете"?
- Както желаете!
Убий! Убий! Убий!
Не се тормози скъпа. Когато Пан умре
и двамата ще бъдем свободни.
Намерих ви фея водач, която да ви върне обратно.
Питър,
ние обсъждахме.
Те да се върнат с нас?
Може ли Питър?
Молиме те Питър, може ли? Както желаете.
Вземете си нещата.
Ти също Питър.
Ще ме изпратят ли на училище?
-Да.
-После... в офис?
Предполагам.
Скоро ще трябва да стана мъж.
- Не можеш да ме накараш да стана мъж.
- Питър.
Искам винаги да бъда момче и да се забавлявам.
Говориш така, но това е най-голамата ти преструвка.
Ох! Охх!
Чао-чао!
Не съществуват феи.
Не забравяй лекарството си.
Изненада.
Започва Новата ера!
Отведете ги.
Не лекарство. Не искам да взимам лекарство.
Не.
За да не бъде пленен жив,
Хук винаги носеше със себе си ужасна отрова...
дистилирана от сълзите му.
Не.
Смес от злоба, ревност и разочарование.
Действа мигновено и не съществува противоотрова.
Не бях заспал!
Уенди?
Уенди? Там ли си?
Зън.
Изпи моето лекарство!
Зън?
Зън?
Защо светлината ти угасва?
Зън, защо си толкова студена?
Стопли се Зън. Стопли се.
Моля те, върни се.
Моля те Зън, не ме напускай.
Прости ми. Много съжалявам.
Много съжалявам Зън. Моля те, прости ми.
Зън!
Все още има място за разказвач.
По-скоро бих умряла.
Срам. Капитане, капитане. Погледнете небето.
Вижте водата.
Пан трябва да е мъртъв.
Не! Не! Невъзможно!
Екипаж, шапки долу!
Минута мълчание за нашият достоен противник,
Питър Пан.
Отплаваме на зазоряване!
Аз вярвам във феите.
Вярвам, вярвам.
Аз вярвам във феите. Вярвам, вярвам.
Не! Не! Не! Помощ! Помощ!
Момичетата са винаг първи.
Аз вярвам във феите.
Вярвам, вярвам.
Аз вярвам във феите!
Вярвам, вярвам.
Аз вярвам във феите.
Вярвам, вярвам.
Аз вярвам във феите.
- Ти какво?
- Аз вярвам във феите.
Аз вярвам във феите.
- Аз вярвам във феите! Вярвам, вярвам.
- Аз вярвам във феите.
Аз вярвам във феите!
Аз вярвам във феите. Вярвам, вярвам.
Аз вярвам във феите. Вярвам, вярвам.
- Аз вярвам във феите...
- Спрете с тази врява или ще ви намушкам!
"Вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!"
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите.
- Вярвам. Вярвам.
- Аз вярвам във феите.
- Вярвам. Вярвам.
- Аз вярвам във феите.
Вярвам. Вярвам.
Аз вярвам във феите. Вярвам! Вярвам!
- * Аз вярвам във феите. *
- Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите. Вярвам. Вярвам.
- Аз вярвам във феите.
- Вярвам! Вярвам!
- Аз вярвам във феите.
- Аз вярвам във феите!
- Аз вярвам във феите.
- Аз вярвам във феите.
- Аз вярвам във феите!
- Аз вярвам във феите!
Аз...
Оо, Зън ти си жива! Оо, Зън!
Ти си жива! Ти си жива!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
- Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
- Той е жив!
Този път или Хук или аз.
Какво е той?
Имам една последна история преди да умреш.
Историята на Питър Пан!
- Имало едно време...
- Имало едно време...
Момчета, Кървавата Джил ще ни разказва история.
Имало едно момче на име Питър Пан,
което не искало да порастне.
Пропусни пролога.
Той отлетял надалеч към Невърленд, където били и пиратите.
Дали един от пиратите се казва Глупчо?
- Да.
- Капитане, чухте ли?
Аз съм в историята.
Сигурно се е забавлявал много.
Да.
Но беше по-скоро самотен.
Самотен?
Той се нуждаеше от Уенди.
И аз се нуждая от Уенди.
Много вълнуваща история. Имаме два трупа вече.
Защо от Уенди? Той харесва историите ми.
Какви истории? Пепеляшка,
Снежанка, Спящата красавица.
Любовни истории?
Приключенски, в които доброто побеждава злото.
И всички приключват със целувка.
Целувка!
Той има чувства.
Чувства към теб.
Ти си му разказвала истории. А той те е научил да летиш.
Как?
Просто си намисляш щастливи мисли. И те те издигат във въздуха.
- Аз нямам щастливи мисли.
- Тогава падаш надолу.
Какво още?
- Не!
- Оставете я намира!
Прашец от феи. Трябва ти прашец от феи!
Майкъл!
Какво ще стане с Пан?
Нещастните мисли ще го свалят ли долу?
Той няма нещастни мисли.
Оу.
Ами ако неговата Уенди тръгне по дъската?
Дъската! Дъската! Дъската!
Дъската! Дъската! Дъската!
Дъската! Дъската! Дъската!
Знаеш, че наистина много съжалявам за това.
Каква ирония. Идва за Хук...
а получава история.
Не!
Не!
Чухте ли я да пада във водата?
Защото аз не чух.
Вероятно звярът я е глътнал цяла.
Хмм.
- Десен на борд!
- Иска още капитане.
- Тогава да му дадем.
На дъската!
Тишина!
Ще ти покажа пътя към смъртта.
Оо?
В платната е!
Заловете го! Размърдайте се негодници!
Какво беше това?
Тук е капитане! Дявол! Демон!
Прокълнато животно! Времето ти изтече!
Здравей!
Така, Питър Пан.
Това е твое дело.
Аз, Джеймс Хук. Всичко е изцяло мое дело.
Горда и дръзка младост,
приготви се да посрещнеш своята участ.
Приготви се за това!
Оставете го! Той е мой.
Сега!
А, а, а, ааа!
Ето, заповядай. И без това никога не съм искал да бъда пират.
Ще прекарам остатъка от живота си вършейки добри дела.
Хванах го!
Подлец! Нехранимайко!
Злодей!
Това е Хук! Лети!
И му харесва!
Искаш да летим? Нека летим.
Не е зле... за възрастен човек.
Аз зная какво си!
Аз съм по-добър от всякога!
Ти си трагичен.
Аз, трагичен?
Тя те напуска Пан!
Твоята Уенди те напуска.
Но защо да остава?
Какво ще и предложиш? Ти си непълноценен.
По-скоро ще порастне, от колкото до стои с теб.
Нека надникнем в бъдещето.
Какво виждам? Уенди.
Тя е в своята стая. Прозорецът е затворен.
Ще го отворя!
- Опасявам се, че е заключен.
- Аз ще я повикам.
- Тя няма да те чуе.
- Не!
- Няма да те види.
- Уенди!
- Ще те е забравила напълно.
- Спри! Моля те, спри!
И какво е това, което виждам?
Има друг на твоето място.
Името му е... съпруг.
Не, Питър!
Ще умреш самотен...
и разлюбен.
Разлюбен.
Също като мен.
- Не!
- Не!
Тишина,
за сбогуването на Уенди.
Питър.
Съжалявам, но трябва да порастна.
Но... това е твое.
Това е просто напръстник.
Колко момичешко!
На всяка цена,
дай твоя скъпоценен напръстник на Питър Пан.
Това принадлежи на теб...
и винаги ще бъде твое.
Ооо.
Това не беше напръстник.
Това беше скритата целувка.
Пазете се момчета.
Това е могъщо нещо.
Пан, ти си розов!
Разби ми плановете!
Не! Аз победих!
Яхууу!
Ти... си стар.
Но спечелих!
Стар.
И самотен!
Самотен.
Не! Аз спечелих! Аз спечелих!
Победен.
Щастливи мисли. Щастливи мисли.
Убиване! Клане! Задушаване! Зъболекар!
Стар! Самотен! Победен!
Стар! Самотен! Победен!
- Стар! Самотен! Победен!
- Гной!
Ох, кръв от деца, кръв от малки кученца.
- Стар! Самотен! Победен!
- Болести! Краста!
Котенца на остриета! Не!
- Стар! Самотен! Победен!
- Бяла смърт! Мрачна смърт!
- Всякаква смърт! Приятна чаша чай!
- Стар! Самотен! Победен!
- Стар! Самотен! Победен!
- Стар! Самотен!
Победен!
Победен.
Сяра и жлъч! Тишина, негодници!
Или ще ви хвърля с котвата.
Ние спечелихме! Ние спечелихме!
Готови за отплаване? Тъй вярно капитане.
Колко си изобретателен.
Мамо
Нана.
Нека да я изненадаме.
О, Нана.
Сънувах, че дечицата ми са се върнали.
Сънувах, че спят...
в леглата си.
Но те никога няма да се върнат.
Те не разбраха как така майка им не ги забеляза.
Но тя ги бе виждала толкова пъти в сънищата си,
че това и се стори поредния щастлив и безмълвен сън.
Здравей майко. Това наистина сме ние!
Майкъл.
Джон. Уенди.
Върнахме се.
Джордж, ела бързо!
Идвам! Какво има?
Върнахме се татко. Липсвахме ли ти?
Върнахте се.
Много добре. Отлично.
Браво.
Оо, моят ангел.
Разбира се, че ми липсвахте.
Добре момчета, последвайте ме. И не пипайте тапетите.
Тези млади джентълмени казват, че...
Върнахте се.
Уааа!
Оо.
Майко, татко, искам да ви представя Изгубените момчета.
- Здравейте.
- Шапките.
Може ли да останат?
Амии...
сметките.
Какво ли ще си помислят съседите.
По дяволите съседите!
По дяволите и сметките!
Добре дошли в семейството момчета!
Благодарим ти, благодарим ти.
Това ще помогне ли за сметките, татко?
Кой иска на конче?
- Аз съм Свирчо.
- Свирчо, скъпи.
- А аз съм Къдрушко.
- Къдрушко, скъпи.
А твоето име как е?
Важния. Аз планирам битките.
Искаш ли да ти бъда майка?
- Да!
- Оо!
Какво има дете? Не мога да си намеря къщата.
И сега всички си имат майка, освен мен.
Името ти да не е Дребосък?
Да.
Значи аз съм твоята майка.
От къде знаете?
Чувствам го с костите си.
Мамо!
Джордж, Мери! Имам син!
Едва ли би могло да има по-красива гледка,
но нямаше кой да я види...
освен едно чудато момче, което стоеше на широко отворения прозорец.
Питър Пан имаше безброй радостни мигове...
каквито другите деца никога не биха имали,
но той гледаше единствения радостен миг...
от който беше завинаги лишен.
Животът е едно ужасно голямо приключение.
Питър!
Няма да ме забравиш, нали?
Аз, да забравя? Никога!
Ще се върнеш ли?
Да слушам истории... за мен!
Но аз не видях Питър Пан повече.
Сега разказвам историята му на моите деца,
а те ще я разказват на своите...
и така това ще продължава...
докато всички деца порастват...
освен едно.
Субтитрите преведоха: Анди и Део
Посетете българския сайт за Хари Потър www.PotterMania.hit.bg