After The Sunset (2004) (AfterTheSunset_CD2.srt) Свали субтитрите
Агент Лойд, имаме най-развитата система за сигурност правена някога за плаветелен съд.
И ще ви е нужна.
Извинете сър.
Имаме проблем със сигурността.
Не мърдай!
Обърни се!
Обърни се!
Не! Стан!
По дяволите.
Стой! Или ще стрелям.
Без да е докоснат Наполеоновият диамант, непознат нарушител...
...е влязъл в Севън Сийс, приспивайки един от охранителите...
...крадейки униформата му, и така се е промъкнал в кораба.
Изневеряваш ми, нали?
За какво говориш?
- Може да не е с жена, но с диамант.
Искаш го, и аз ревнувам.
Няма нищо за което да се притесняваш.
- Къде беше тази нощ Макс?
Бях си вкъщи.
И пишех обещанията си.
Дай да ги видя!
- Съжалявам, но ще трабва да почакаш.
Няма да позволя на тази малка кучка да отнеме мъжът ми.
Ще се боря за това, което е мое.
- Наистина ли?
И как точно ще направиш това?
- Аз съм крадец.
Знам няколко номера за разсейване.
Това е страхотно бижу Макс.
Но ти гарантирам...
...че с него няма да ти е весело във ваната.
Бях го хванала. Не трябваше да ми се пречкаш.
Не исках да пострадаш. Съжалявам.
Май само ти беше раненият. Помисли върху това.
Защо мъжете винаги се стремят да защитават жените?
Защото миришете хубаво.
- Всичко е заради секса, нали?
Защо просто не се държим като две ченгета, работещи заедно?
Съгласен съм с теб. От тук нататък ще сме само партньори.
Чудесно.
- Да го обсъдим на вечеря.
Не благодаря.
- А какво ще кажеш за сауна?
Но аз винаги ходя на сауна с партньорите си.
Добре! Искаш ли на джакузи партньоре? Имам огромна вана в стаята.
Трябва да поговорим.
- Макс! Точно навреме. Присъедини се към нас.
Не може ли да сме насаме?
- Разбира се.
Запознат ли си с удоволствието на анонимната любов?
Не.
Напоследък се виждам експериментирайки с различни начини на живот, основани на...
...философията за свободната любов във всички произведения на Мамас и Папас.
Не съм си и помислял за тази връзка.
- Има я.
Като Мишел Филип например.
Ърл копирай някой от моите дискове за Макс.
Да сър.
Ето това е Макс! Моята мечта.
Моята инфраструктура изграждаща се пред очите ми.
Това беше детска болница, но аз я превръщам в полувоенно съоръжение за обучение.
По важното е, че корабът си заминава след два дни.
Какво е това?
- Всичко от което се нуждаеш.
Схеми, детайлни планове. Можеш и сам да го направиш.
Ще влезете през отдела за климатизация. Изложбата е достъпна от депото зад нея.
Но камерите там, ще трябва да изключите като отрежете централното захранвене.
Червената жица е тук в контролния панел. Ако не отрежете червената жица...
...ще видят всичко
- И след това какво?
Ще взривите стената.
- Със C4 ли?
Аз бих исползвал нещо по-малко с кабел за детонация.
Малко и ефективно.
И...
...трябва да го взрвите след 22:00
- Това пък защо?
Смяна на гробищната охрана.
Остават само пенсионирани полицаи с артрит.
Така бих го направил аз.
И аз така ще го направя.
Вече не сме партньори Макс.
Даже и ако ме видиш на улицата, премини от другата страна.
Добър ден, това е Атлантис. С какво мога да ви помогна?
Г-н Лойд, от мостовата стая моля.
Ало. - Станли?
- Да.
Аз съм Макс, само те проверявам.
- Спри с глупостите Макс.
Искаше да се увериш дали съм в стаята си или те преследвам.
Как може да ме преследваш след като си в стаята си?
Ще се видим скоро Станли. Добре.
Какво? Какво?
Ако ще си пренасочваш разговорите, поне недей да ме следиш от толкова близо.
Ей! Чух разговора по радиото.
Всяка година има по един бял, който се пребива на Джънкануу.
Виж какво открих. Един месец след като Макс да дойде тук, корабът е наел диаманта.
Може наистина да се е пенсионирал.
- Съмнявам се в това.
Днес се е срещнал с Анри Мории. Ной-големият гангстер на острова.
Мерси че дойде.
- Мисля че това тук ще ти помогне.
Съжалявам.
По-добре ли е така?
- Ето тука май има още нещо.
Сега?
- Тука също много боли.
Тука някъде също има нещо странно.
Трябва по-често да се наранявам.
- И после ще има още интересни целувки.
Май вибрирам. - Аз също.
- Не, не.
Имам обаждане.
- Какво?
А стига бе!
- Мамка му, трябва да вървя.
Да си вървиш ли? Не може. Точно...
- Съжалявам.
Трябва да направя контрол на валежите.
- Ти луда ли си, тука никога не вали.
Дай ми само пет минути?
Пет минути ли? Засрами се!
Добре тогава три.
- Стига Стан.
Добре нека са две! Моля те не ме карай да се моля. Моля те.
Добре ама много бързо.
- О не се притеснявай, много съм бърз.
Ало? - Г-н Бърдет, аз съм Люк от бара. Тука има един гост който само повтаря името ви.
Добре дошли в рая.
Да, но тука е рай само за крадци.
Като Макс Бърдет.
Да, чух го. Веднага идвам.
Къде отиде? - Е то там е.
- Благодаря Люк.
Какво правиш със себе си? Какъв е проблемът?
- Нищо. - Нищо ли?
Ние със Софи спахме заедно. И беше невероятно.
Но всичко това ще продължи само още един ден. - Защо така?
Защото корабът ще е тук само още 24 часа.
И ти ще откраднеш Наполеон 3 и ще ме накараш да изглеждам отново като идиот.
Искам още един.
- Пил си достатъчно.
Не си ми баща. - Не бях си и помислял, че си от типовете с чадърчетата.
Това амарето наистина е страхотно.
Стига Стан, погледни ме. Ти си добър агент.
- Не не съм.
Знаеш ли преди все тебе те обвинявах, но сега всичко ми се изясни. Не си ти, а съм аз.
Ти си един гений човече. Ако имах само малко от твоето...
...никога нямаше да спра. Ти имаш дарба човече, това е вдъхновяващо.
Искам още от тези. Барман, дай ми още едно.
Всичко е наред Стан, всичко е наред.
Люк, тази вечер не работиш нали? Помогни ни малко!
Хайде Станли! Отиваме си.
А какво ще стане с мен?
Ако кажеш на някой че съм го завил, ще те убия.
Не се притеснявайте г-н Бърдет.
- Наричай ме Макс.
Макс! Добре.
Лола.
- Заключено е.
И не се опитвай да влезеш. Не си добре дошъл.
Завърших верандата. Ти обеща, че ще прекараме първият залез на нея заедно.
Лола.
- Това не е всичко.
Намерих ти тефтерчето.
- Лола!
Ей сега ще седна и ще си напиша обещанията, става ли?
Обещанията не са за мен, а за теб.
Ти трябва да решиш, дали всичко това между нас означава нещо за теб.
Хайде Макс! Наистина ли мислиш че третият ще те накара да се почувстваш по-добре?
Не знам.
- Тогава не се връщай докато не разбереш.
И къде ще отида сега?
Изхвърли ме от вкъщи.
И защо това трябва да е мой проблем?
Защото всички хотели на острова са заети.
Може ли да преместя тези устройства?
- Не ги докосвай, много са скъпи.
Слушай, няма да спя на пода.
Май нямаш голям избор!
И двамата нямаме. Мръдни натам.
Мамка му!
И какво направи?
Пропуснах първият залез на новата ни веранда.
Това ли било?
Не ме бива много по тия залези.
Разбира се че не си.
Светът е разделен на хора които обичат залеза, и натакива които не го обичат.
Хората като теб никога не са щастливи.
Ти си егоцентрик тип А, перфекционист, който трудно си седи на мястото.
Който ще си умре сам с милиони долари и хиляди съжаления.
За разлика от хората които обичат да се наслаждават на залеза, държат се за ръце...
...те са щастливите.
Тогава защо ти не го правиш?
Заради теб.
Не дърпай одеалото!
Лека нощ Макс.
- Лека нощ.
Бюрото има политика да премълчава нещата, но тове вече е прекалено Стан.
Ковалски, Стафърн!
Софи! - Централата в Ел Ей получи обаждане от инспектор Бетхел.
Искаше да научи повечко за операцията на ФБР на острова.
И тъй като нямаме операция на този остров, дойдохме да проверим.
За какво говори той Стан?
- Мога да обясня.
Бил е отстранен. Отстранен за три месеца.
Отстранен ли?
Беше решено че е неуравновесен след загубата на Наполеон 2.
Каза ми че си тука по случая.
- Аз съм тука по случая.
И след като хванех този тип щях да се върна...
...и тези тъпаци щяха да ме поздравяват.
- Абе пичове вие да не излизате заедно?
Той не е нищо по-вече от заподозрян за мен.
- Наистина ли?
Не и според тези неща.
Заподозряният ти плаща стаята.
- Също и баните с морски водорасли.
Вие двамата изглеждате доста близки.
Значи си ме лъгал Стан.
И си имаш своето парче от рая?
Надявам се всичко да е било както си го искал.
- Софи!
Надявам се следващият път да правиш повечко проверки като си взимаш партньор.
Не трябваше да се държи толкова зле с теб. И да си излезе така от стаята...
Тя беше права за някои неща.
Нещото което трябва да знаеш за нас, хората на закона...
...е това че не оценяваме лъженето.
- Стига Стан! Просто малко си изменил истината.
Може да си спестил някои истини. Но не и да лъжеш.
Ти си агент на ФБР работещ по случай.
Знаеш ли, така казано не звучи толкова зле.
- Мога да й го обасня.
А ти? И ти си голям балък!
Виждал съм ви двамата с Лола. Ти го обичаш това момиче.
Опитваш се да направиш разни персонални избори и имаш нужда само от малко подкрепа.
Именно!
- Мога да я накарам да разбере това.
Макс не може нито да яде, нито да пие. Той е като една ранена птичка.
Стан е в много лошо състояние, чувства болка. Той е като ранено кученце.
Той има нужда от теб Лола, действаш му добре, дай му още един щанс.
Той е готин тип Софи. Може и да послъгва, но това е част от работата му.
Не знам, всичко това е много странно.
Какво ще кажеш Лола?
- Не се вързах на нито една от думите му.
Аз също!
- Ей! Ей! - Слушайте!
Само за секунда!
- Вижте.
Аз... вече се отказах.
Това беше сериозно. Всичко свърши. Той вече не гони диамантът, а аз него.
Съжалявам, но не мога да ви повярвам докато този кораб не си замине.
И има още няколко часа, докато отплава.
Виж! Не мога да накрам корабът да изчезне тази вечер, но ние можем.
За какво говориш?
- Намерих си хоби.
Чакай малко! Не си ми казвал за това.
- Когато ни свърши въздухът...
...този кораб ще е на път за Париж, а диамантът ще изчезне завинаги.
На къде ни водиш?
Към един таен риф, за който се смята че в него е скрито злато за 100 милиона.
Шегуваш се.
Уоу! Вижте това!
Тези кораби са тук от 40те.
Но никой не е откривал никакво злато.
Може би с помоща на ФБР ще ни излезе късметът.
Аз давам моите на Макс. 100 милиона на четири, това прави по 25 милиона на всеки.
Имащ ли представа от къде да започнем?
- Може да е навсякъде.
Да се разделим и да прегледаме наоколо.
Сигурен ли си че това е безопасно? Алергичен съм към черупчести.
Няма за какво да се притесняваш. Виждал съм те как се справяш с акули.
Като се върнем всички имате от мен от онези питиета с чадърчетата.
Ей малчо! Да си виждал някакво злато тук долу?
Ей Макс, на теб се надявам да ме направиш богаташ.
Лола, хипотетично казано, как е да държиш 25 милиона долара в ръцете си?
Нямам си и представа за какво говориш.
- Да бе!
Лека нощ старче.
- Яж лайна.
Това пък какво е по-дяволите?
Има натрапник в депо Б.
Имаме опит за кражба. Всички охранители към депо Б!
Ей Макс!
Какво има?
Къде си?
- Ами някъде из кораба.
Аз също! Мерси, това много ще ми помогне.
Макс, току що каза че си вътре в кораба?
Да, удивително е!
Наистина ли? И какво виждаш?
Доста е тъмно. Мисля че съм в стаята на капитаните.
Това е интересно.
Макс, случайно ми се отщя да пиеме питие с чадърче.
Струва ми се че ще се приберем вкъщи с празни ръце. Къде си Макс?
Искам да дойда при теб.
Идвам към теб.
Как успяхте да ме видите? Отрязах червената жица.
Чудесна работа гений такъв! Прерязал си отоплението на джакузито.
Макс, там ли си.
Макс.
Стан Лойд до Макс Бърдет. Обади се.
Какво си помисли? Че си невидим ли?
Мамка му!
Това е било объркване. Всички при диамантът.
Макс! Къде си?
Ще ми отговориш ли?
Ехоо?
- Там е!
Във вентилационните тръби е. Взе диаманта.
Макс, какво беше това?
Макс!
- Мисля че е загубил предавателя си.
Стори ми се че чух нещо друго.
Къде си? Нещо не е наред ли?
Готин костюм!
- Благодаря.
Няма защо.
Всички да се приберат по местата си моля.
Аха ето къде си бил! Ей Макс, стига.
Снощи се прегръщахме, а сега бягаш от мен?
Макс.
Разбрах. Ще си играем на криеница.
Както ти бах казал на лодката, аз винаги откривам всички.
Добър си, но не чак толкова.
Знаеш какво се говори. ФБР винаги хваща.
Имам някакъв проблем с въздуха.
- Стан добре ли си?
Не мога да дишам.
Къде си Стан?
Идвам Стан.
- Всичко е наред Стан, тук съм.
Свали си маската.
- Хванах го скъпа.
Тук съм. Добре ли си Стан?
Няма за какво да се притесняваме партньоре.
Бих искал да вдигнем тост.
- И какво ще празнуваме?
Пенсионирането.
- Виж за това мога да пия.
Ало.
Какво? Как?
Какво става?
- Диамантът е бил откраднат.
Какво?
- Преди половин час.
Ти ни изигра.
- Стига де!
Всичко това. Осигури си перфектното алиби.
Мен.
- Ей!
Вдигни си ръцете.
- Ма вие сериозно ли?
Не се учудвам че се пенсионираш. Не остана нищо, което да откраднеш.
Трябва да отида на кораба.
Не можа да устоиш, нали? Трябваше да ме прецакаш за последно.
Трябваше да направиш, така че да изглеждам като пълен идиот.
Лола. Лола почакай!
Ей!
Ти наистина ме спаси там долу.
Съжалявам че не ти го казах, просто се опитвах да те предпазя.
Колко щедро от твоя страна.
-Ти беше права, не можех да го направя без теб.
Но трябва да признаеш, че физиономията на Стан на кораба беше направо поезия.
Млъквай Макс.
Лола, моля те.
Макс, помогнах ти защото те обичам.
Но сега те зарязвам.
Лола, мислих че от всички ти най-много ще оцениш това, което направих.
Ей! Ей!
Оценявам го. Беше умен план Макс.
Ти си страхотен крадец.
Но не и страхотен мъж.
Лола.
Влизай вътре.
Мислеше си че приключихме ли? Обърни се!
Опитах се да общувам с теб на по-високо ниво човече, на интелектуално, чрез поезия и...
...но ти трябваше да ме завлечеш до тук.
Къде е диамантът?
- Тя няма нищо общо с това.
Вече има. - Ти уби кучето ми, сега аз ще погубя котката ти.
Не се опитвай да станеш...
Добро хвърляне кучко.
Това пък от къде дойде?
Преди седмица искаше от мен да му помогна да открадне диаманта..
Отказах му и сигурно го е откраднал сам.
И сигурно е дошъл, за да се погрижи никой да не проговори за това.
Защо не дойде при мен? Да ми кажеш какви планове е имал?
Каза, че ще ни убие.
И без това нямаше да му повярваш. Нали си мислиш, че Мории е като втори месия на острова.
Не ми казвай какво бих си помислил, жено.
Къде е диамантът?
- Нямам представа.
Да не би да ни обвинявате?
- Свършихме ли си работата тук?
Знаеш ли, не вярвам на нито една дума, от това което каза.
Знам.
Не си отивай.
Успех Макс.
Лола почакай. Изслушай ме.
Няма да стане Макс, не и този път.
- Знам че е късно, но накрая ги написах.
Виждаш ли? Един куп думички.
Но не е нужно да ги чета, защото ги знам на изуст.
Прекарах целия си живот гонейки неща, които си мислех че са ценни.
Но единственото нещо, което истински ценя седи пред мен само.
Ти си моето сърце Лола.
От този момент на там ти си ми единственото бижу.
Искам живот пълен със залези.
И не искам да изгледам нито един от тях без теб, никога.
За пръв път да купя нещо в живота си.
Обичам те Лола Сирило.
Омъжи се за мен.
Само при едно условие
- Каквото и да е.
Искам да видя касовата бележка.
Заповядай Люк. Благодаря ти. - Благодаря ти.
Един Джак с лед, нека да е с чадърче. Какво пък нали празнувам.
Мани го тоя Джак. Дай на всички Раморес!
Раморес за всички!
- Станли какво по-дяволите правиш тука?
Мислех си че мога да се помотая наоколо.
Изглежда познато. Достигнах лимита на кредитната си карта, но ми отива нали?
Сигурно ти е отнело доста от държавната заплатка.
Мога да си го позволя.
Хайде да си изпием Рамореса и да си поговорим, става ли?
Беше казал, че тези неща доста омотават човек, нали?
Люк какво има в това?
Портокалов сок, сок от манго, гренадин и кокосово мляко.
И няма алкохол?
Без.
Умирам си за тези Раморес.
Барман, дай още едно.
Ако кажеш на някой че съм го завил ще те убия.
Не се притеснявайте г-н Бърдет.
- Викай ми Макс.
Знаеш ли наистина обичам този бряг.
Добре ли си? Защото не изглеждаш много добре.
Като любител на гмуркането, трябва да знаеш какво е наистина Рамора Макс.
Рамора е един вид използвач.
Забива се към тялото на акулите и от тях се храни смучейки.
Акулите вършат цялата работа, а Рамора обира всичко.
Ти успя Стан.
Още от самото начало.
Това е единственият, който вие двамата не сте откраднали.
Ти ме изигра.
- Прецаках те. Прецаках те.
Възможно ли е великият Макс Бърдет най накрая да загуби?
Не, не е възможно.
Имам си Лола.
Поздравления Стан.
Гледам го в момента. Самолетът ми излита след 10 минути. Утре сутрин залагането ще почне от...
...30 милиона долара. И ако бях на твое място, щях да нося кеш.
Понякога печелиш, понякога губиш.
Все още си имаме залезите.
Да.
- Не се тревожи, някой ден ще си намериш хоби.
Знаеш ли? Май вече си имам такова.
Довиждане рай.
Макс, не. Ти кучи син.
За последен път, нали Макс?
- Да, за последен.
Превод: Д О К Т О Р А /elishafan/