Ocean's 12 (2004) (dmd-oceans12tc-cd2.sub) Свали субтитрите
- Току-що ти уредих среща в 6 часа
с човек на име Симон. От къщата му на езерото Комо са откраднати 4 картини.
- Кога е било това?
- В петък. Липсват му 2 картини на Моне,
една на Търнър и една на Дега.
- Коя картина на Дега?
"Сините танцьори". Предполагам, че има запис от камера, но още не съм сигурен.
Всичко се свежда до поправка на грешките.
3000 отделни, полупрозрачни, дигитални отпечатъка,
вместо 1000-та, които мислех, че ще са достатъчни.
Не трябва да се движи.
Беше трудно да се пресъздадат условията на осветяване, защото са смес от изкуствена
и естествена светлина, но мисля, че състоянието на цветовете е много точно.
Батериите не са много силни. Ще издържат максимум 2 минути.
Добър си. Добро е, Роман. Ти си гений.
Мисля, че е така. Едва успях да създам решетката.
- Затова ми плащате двойно.
- Какво? Не, не, не.
Получил си съобщението ми. Чии беше онзи секси глас по телефона?
- Какво съобщение?
- Това, което оставих на сексапилния глас.
Никол. Твоята секретарка. Е, момчета, разбрахме ли се?
- Добре. Кога остави съобщението?
- Преди два дни.
Телефонът ти вече е бил в нея.
- Сега си й в ръцете.
- Да.
- Това означава, че...
- Да.
По-добре тръгвай.
- Супер.
- Значи провал.
Е, кой ще плати?
Кой ще ми даде проклетите пари?
Господи.
Съжалявам за майка ти.
Тя е невероятна.
- Поне така мислех.
- Тя те мразеше.
Трябваше да й се доверя. Тя мразеше всички крадци.
- Ще ми го дадеш ли?
- Моля?
- Може ли да си получа телефона?
- Не.
- Хубав басейн, между другото.
- Благодаря.
През гръбнака ти минаха ли тръпки, когато го направи?
Или това не е моя работа?
Обмисляла ли си да си смениш работата?
А ти?
Опитах с хотели. Но съм по-добър в това.
Минах покрай кафенето където се срещнахме, но не беше същото.
- Кой е Нощната лисица?
- Свързано е с яйцата.
Защо прие предизвикателството му?
- Защото той ще загуби.
- И как ще го победите?
Не можем.
- В това, което казваш, няма смисъл.
- Добре.
Ударът Булгари. Извършил си го с Франк, когато сме били заедно.
Знаех си, че си ти.
Защо не каза нищо?
А защо ти не каза, Робърт?
Не исках всичко да свърши.
- Много си романтичен.
- Това лошо ли е?
Не трябва да си тук.
Имам среща. Някой е откраднал картини при езерото Комо.
Интересно. Има ли следи?
Следващия път, когато те видя, ще те арестувам.
И Оушън, и всеки друг, когото разпозная.
Така е справедливо.
- Готов ли си?
- Да.
- Добър ден.
- Г-ца Лахири?
- Да.
- Всичко е готово.
- Заповядайте.
- Какво е откраднато?
- Ами...
- Извинете, говорите ли английски?
Да, разбира се.
Моят Моне и Дега. Били са откраднати.
Имате ли врагове? Някой, на когото не ce харесвате?
Ами... Не. Не се сещам за никого.
Какво мислите? Че крадецът иска да ме нарани лично ли?
Разбирате ли, да открадне тези картини е достатъчно.
Готов ли си?
Имам нещо, което може да ви заинтересова.
Това е ДиВиДи с...
Със запис от камерите, които съм скрил в дома си.
Доста са. Още не съм го гледал, но...
Може би крадците са били достатъчно невнимателни, за да бъдат заснети.
Съмнявам се. Кражба на такова ниво... Но ще погледна.
- Да. Никога не се знае.
- Добре.
- Благодаря ви. Това е всичко.
- Благодаря ви, г-це.
Благодаря ви за всичко. Довиждане.
- Г-це Лахири.
- Получи ли копието от 1077?
Добре. Ето от какво имам нужда. Дузина... 12
униформени полицаи. Метални детектори,
допълнителни камери. Е, ще ти пратя снимките на и-мейла.
Имаш ли химикалка?
Ще ти кажа имената. Добре.
Ливингстъл Дел. Мъж, 170 см, 65 кг.
Върджил Малой. Мъж,
175 см, 68 кг.
Робърт Райън. Мъж...
- Ало?
- Здравейте, г-н Айзенхауър.
Поръчали сте обаждане за събуждане в 5 часът.
- Така ли?
- Да. Аз съм Фред. Приятен ден, сър.
- Здравей.
- Какво правиш?
Спя. Какво става? Защо си облечен?
5:30 е. Почивен ден. Трябва да тръгваме.
Часът е 11:30.
Предната нощ.
О...
О? О, той е зъл.
- Той е зъл по характер. Колко мислиш, че е часът? - Пет.
Добре. Влизай.
Объркано е. Сега наистина ме мрази.
Мислиш ли, че вината е в мен?
Може би съм искал прекалено много от нея.
Тя е различна.
Може би си прав. Може би вече е продължила напред.
Говорих с лекар да ми махне тази татуировка.
Като се вземе в предвид къде е, ме посъветва да не я махам.
Този, дето играе Паци, е невероятен.
ВТОРИЯТ ПОНЕДЕЛНИК. 2 ДНИ ДО КРАЯ
- Какъв му е проблема на този?
- Прави това по два пъти на ден.
Това ли му е егото?
За пръв път сме сами и не знаем какво да правим.
Чакайте. Да се върнем на въпроса.
Карайте отново по списъка.
Кой те сложи на мястото на Дани?
Никой.
Съжалявам, човече. Емоциите ми са направо изхабени.
- Не, не се тревожи.
- Всичко е наред.
- Прецакаха ни.
- Всичко си вървеше добре.
Добре. Да минем отново по списъка.
- Танцуващият свещеник?
- Няма достатъчно хора.
- Лудият Лари?
- Няма достатъчно хора.
- Дузината на Бейкър?
- Няма жена и няма достатъчно хора.
- Кошницата на Хелън?
- Не можем да дресираме котка толкова бързо.
И... Няма достатъчно хора.
- Ами Тес?
- Какво за нея?
- Нали знаете, че прилича на...
- На кого?
Ще направим Лу късметлията.
- Всъщност Лу късметлията с Радостната банда.
- Лу късметлията?
С Тес? И Радостната банда?
- Да.
- Откачил си, синко. Той е луд.
- Това е лудост. - Да, лудост е. По-лудо даже от италианска
телевизия.
- Не, помислете.
Тя може да се приближи до яйцето, през деня когато половината система е изключена.
Без да я заподозрат.
Може да си прав. Да се обадим.
Чакай. Лайънъс Колдуел, не следваш нито една от процедурите, които Дани
и аз обсъдихме, в случай, че Бенедикт се появи, което означава, че нещо не е наред.
Дани е добре. С Ръсти е. При тази част от плана не могат
да се свържат с нас.
- Кажи ми, че не е ранен.
- Не е ранен.
- Ще пропуснете срока, нали?
- Знам, че Дани ще се радва, ако си тук,
когато работата приключи. Липсваш му. Освен това учиш изкуство, а това е Рим.
Няма съмнение в това.
Е, наистина има какво да се види, нали?
Да, така е. Дани ще се радва още повече, ако си на летището в 7 часът,
което означава, че трябва да тръгнеш веднага.
ВТОРИЯТ ВТОРНИК. 1ДЕН ДО КРАЯ
Мисля, че поисках среден размер.
- Дани тук ли е?
- Искаше да е тук.
Добре ли пътува? Не бяхме сигурни дали искаш да си до прозореца в самолета.
От колко време Дани е в затвора?
- Само от два дни.
- Все пак е в безопасност от Бенедикт.
Той ми каза, че всичко е наред. Излъгал ме е.
Като е казал добре, сигурно не е имал в предвид времето и парите.
Сега сме по-зле, отколкото в началото.
Предполагам, че имате някакъв план да го измъкнете.
- Всъщност тя звучи като нея.
- Не, трябва й южняшки акцент.
- Можеш ли да имитираш южняшки акцент?
- Какво, по дяволите, ви става?
Не, не е точно така. Акцентът е много важен.
- Хората първо него забелязват.
- Бихте ли ми обяснили каква е тази глупост?
- Какво става?
- Добре, добре. Извинявай.
Сега ще се изясним. Заради определени лични...
Загуби, които претърпяхме...
Трябваше да се направят доста промени в плана...
Ти ще трябва да изиграеш малка роля в това нещо.
Добре. Ще си сложиш ли тези?
А също и тази шапка.
Да облечеш това и да натъпчеш това вътре.
Ние ще се обърнем...
За да можеш да се преоблечеш.
Малка роля. Кой трябва да бъда?
- Ами...
- Ало?
Наистина? Разбира се.
Може да дадем... Може да освободим апартамента.
Не, не, не. Изобщо не е проблем.
Ще ни е приятно... За нас е чест, че отново се е сетила за нас.
Добре. Добре, благодаря.
Довиждане.
Джулия Робъртс пристига.
Как това ще помогне на Дани?
- Трябваше ни някой известен.
- За какво ви е някой известен?
Някой от "Четири сватби и едно погребение".
- Тя не участваше в този филм.
- Аз. Аз участвах в този филм.
Просто пази фалшивото си бебе.
- О, Господи. Каква тълпа.
- Добре дошли отново, г-це Робъртс.
Благодаря. Тя е уморена. Ще говори с вас по-късно.
Вече съм добре. Всичко е наред.
- Джулия?
- Казвам се Тереза.
Не говорех за теб, мила моя.
Скъпа. Просто мисля, че видях една приятелка.
Не, не. Абсолютно не. Не може да изключите сензорите за натиск.
Не. Не може да го пипа.
Тя е кино-звезда, а не папата.
Добре, ти си от Джорджия, родена си през 1969 г.
Второто ти име е Фиона.
Имаш 10 кучета и 7...
- Любимият ти цвят е...
- Обичаш коне...
- Не обича коне.
- Не мога да го направя. Просто не мога.
Тес, нямаме време. Джулия... Слушай. Разбираме, че се чувстваш несигурна.
- Това е напълно естествено.
- Всъщност е добре.
- Всички актриси са несигурни.
- Не съм несигурна. Направо съм ужасена.
- Да. Точно така.
- Така ще влезеш в ролята.
Не. Ти играеш роля. Аз се правя на истински човек.
- И?
- Не е правилно.
- Искаш да кажеш... Морално ли?
- Не.
Е... Да, вероятно... Не знам. Не в това е въпросът.
Въпросът е, че искате да говоря за някой, който е някъде там.
- Твърде е лично. - По-лично от 25 години за съпруга ти ли?
Няма да получи 25 години. Бенедикт ще го убие преди това.
- Глупак.
- Съжалявам. Това беше глупаво.
Ще влезем само за 10 минути. Трябва да са 10.
Това е ограничението ни във времето. Дори не е нужно да говориш, ако не искаш.
Просто се усмихвай. Раздавай усмивки, махай на камерите.
- Тя и без това само това прави.
- А, ако кажеш нещо, не забравяй акцента.
По-натъртени "ж"- та и по-дълги гласни.
- Румсървис.
- Слушай, всичко ще е наред.
Просто запомни нещо. Ти си модел, за тези хора.
Ти си като обект. Никой не те познава в действителност.
- Няма да е нищо лично...
- Хей, Джулия.
Господи!
Божичко!
- От кога си тук?
- Какво правиш в Рим?
- На почивка съм.
- Обичам те!
Не трябва да летиш, щом си бременна в осмия месец.
- Знам, знам.
- Дани тук ли е?
- Дани!
- Не, не. Той е...
- Работи ли?
- Да, да. Работи.
- В Рим?
- Брус, Дан Снакуел.
- Публични изяви. Голям фен съм ви.
- Благодаря.
Уволнила си Марси? Уволнила си Марси преди две седмици. Тя ми каза...
- Не, не...
- Извинявайте.
- Може ли...
- Кажи му какво стана с Марси.
- Да не би да има някаква интрига?
- Винаги има.
- Чудесно е. Такава изненада.
- Елате да седнете.
Аз съм от студиото. Марси все още не е уволнена, сър.
Просто исках да поговоря с вас за секунда.
Работим, за да защитим бебето.
Нали знаете онази малка статуя, от където започва всичко?
Нещата са доста сложни. Нали ме разбирате?
- Всъщност не разбирам.
- Съжалявам.
Джулс, това ми напомня, че исках да ти се обадя,
откакто за последно бяхме с момичетата.
- Толкова е хубаво да те видя.
- Толкова е успокояващо.
- Стъклата са изцапани.
Както и да е. Талула си е забравила наметалото в стаята.
- Добре.
- Затова искам... Заповядай.
- Благодаря.
- Няма защо. Искам да се обадя на Маркъс
и той да се грижи за Луис,
за да можем да уредим някой да донесе наметалото.
- Той си е вкъщи, нали?
- О...
И аз исках да говоря с Маркъс.
Много странно. Какво съвпадение.
Да отидем до прозореца, за по-добра връзка.
- Ало?
- Ало? Маркъс?
Не, Джулия е. Кой се обажда?
Обажда се Джулия. Аз съм с Брус Уилис.
Вие сте с Брус? Може ли да говоря с него?
О, да. Наметалото на Талула.
- Извинете, мога ли да говоря с него?
- Да не се загуби сигналът?
- Загуби се.
- Тези телефони...
Махнете го веднага.
Затворете и го сложете настрана.
Имате ли представа колко е уязвим
мозъкът на ембриона от електромагнитното поле,
създавано от телефона ви?
Все едно сте опрял пистолет на корема й.
- Аз съм Брус Уилис.
- Саймън Леополд.
Аз съм лекарят на Джулия.
Какво стана с доктор Уебър?
- Ами той е болен...
- Д-р Уебър е на почивка.
Да... Болен е на почивка... Не е ли ужасно?
Съжалявам, че ви противореча, г- н Уилис,
вие сте много добър актьор. Много добър.
- Г-н Снакбар.
- Снакуел.
Няма значение. Ако искаме да стигнем в 4 часът...
- Казах 50 на 50.
- По-близо.
5 към 1, че няма да стигнат до яйцето.
Какво?
- Тя още ми е жена.
- Тя е новак.
- Ти сам го каза.
- Няма опит.
- Искаш тя да спечели.
- Коя тя?
Знаеш коя. Тази, която започна всичко това.
- Да. Защо го казваш?
- Помислих, че...
- Не е нейна вината.
- Добре тогава.
- Добре.
- Объркан съм.
- За кого говорите?
- Изабел.
- Не, не. Обичах го, но после го разбрах.
- Не са много хората, които успяват.
- Това е направо невероятно.
- От секундата, когато не ти проговори
в ресторанта, знаех.
- Значи си го разбрал?
Да, да. Филмът все още ми харесва, но...
- Чудесно. - Може ли... Трябва ли да върви толкова бързо?
Тя направо се състезава.
Упражненията по време на бременност й помагат после да се върне веднага на работа.
- Удивително.
- Нали?
Тя трябва да се упражнява.
И ще се чувства много добре след раждането.
Упражнения.
- Тя струваше ли си?
- А Тес струваше ли си?
Внимавай. Трябва да направим хубави снимки.
От момента, в който не ви говореше в ресторанта,
знаех.
- Някой разкри ли ви го?
- Не.
- Значи сам разбрахте.
Да. Но филмът все пак много ми хареса.
- Добре.
- Добре.
Всички са станали големи умници. Толкова ли е плитък филм за 675 милиона?
Глупости... Джулия. Докторе!
Мисля, че трябва да извикаме линейка.
- Сложете я на този стол.
- Джулия.
Затворете музея. Никой да не влиза или излиза.
Елате. Донесете я.
- Бързо, бързо.
- Сложете я да седне.
- Спокойно.
- Джулия, чуваш ли ме?
- Тя е добре. Добре е.
- Тя е добре. Това е.
Това е. Приключихме. Стига толкова снимки.
Всичко е наред. Да тръгваме.
Ще те заведем при колата възможно най-бързо.
Не трябва да ни спират. Не спирай.
Здравейте. Приятно ли ви е в музея?
- Здравейте.
- Приятно ми е да се запознаем.
- Бързаме.
- Съжалявам. Няма да отнеме много време.
Не съм някоя нахална почитателка, но приятелят ми
ви е голям фен... Бихте ли му дали автограф?
- Времето е много неподходящо.
- Съжалявам...
- Казва се Уилбърт.
- Вие не сте ли левичарка?
Наистина е левичарка.
Често хората могат да пишат и с двете ръце.
Наистина сте голяма почитателка.
Подпиши го с лявата ръка.
Благодаря ви много. Това е чудесно.
- Добре, да тръгваме.
- Благодаря.
Още нещо. Току-що говорих по телефона
с жена на име Марси, която ви е качила на самолета от
Таос, Ню Мексико за Лос Анджелис, където в 1часът имате
среща за филма
"Клоуните не могат да спят". Както и да е.
Тя искаше да ви кажа, че всички ще закъснеят малко
и се чудеше дали ще можете да отидете в 1и половина.
Знаех си.
- Приятно ми е. Брус.
- Изабел.
Наистина ли имате приятел. Или това беше просто част от...
От играта.
Е, как мина?
Вие ли сте Лахири?
Аз съм командващ на сектора. Моли Стар.
Тази сутрин говорих с един много мил човек от "Европол".
Иска да се качите на следващия самолет за Амстердам.
Изглежда има някаква нередност с документацията ви.
Комисаре.
Този. Ще започна с него.
Представете си, че сте в стая,
която е твърде ниска, за да се изправите и твърде тясна, за да легнете.
Стая без светлина, без отопление
и каменни стени, издраскани от ноктите на полудели от изолацията мъже.
Компания ще ви правят плъховете.
И едно малко прозорче, през което да виждате света, в който не сте.
Родителите ви ще остареят и ще умрат.
Точно като мечтите ви.
Приятелите ви ще забравят името ви.
Ще казват, че вашата история е история на лош човек, защото няма нищо
добро в това да изчезнеш.
- Какво искате?
Да свидетелствате срещу другите в делото Бенедикт.
Италианците ще стоварят обвиненията си върху вас, а другите
ще бъдат екстрадирани в САЩ днес.
Свидетелствайте и ще можете да си тръгнете с тях.
Не мога.
Помислете си... Лайънъс.
За момент вече бях забравила името ви.
Чакайте.
Изчакайте малко.
Лайънъс.
Да. Благодаря.
Добре ли си?
- Провалих работата с Матсуи.
- Матсуи?
Нека да позная. Приложил ти е метода с превода на безсмислиците.
Така се забавлява с новаците.
- Как може да не разбирам тези неща?
- Не се ядосвай.
Успокой се. Не си виновен за това.
Надявам се Дани и Ръсти да оценят чудесната работа, която си свършил.
Самата аз се гордея с теб.
- Благодаря.
- Те двамата също.
- Казала сте им?
- Спокойно, няма нищо лошо.
- Съжалявам.
- Страхотно.
За това ще ме мразят с месеци.
Хей, помниш ли когато майка ти е идвала в Рим?
Съжалявам.
Всеки път е като...
Като...
- Като...
- Това е защото не ми каза нищо.
А това е защото направи от мен крадла.
А това... Е защото провали нашата втора трета годишнина.
Добре.
Съжалявам, че те държах на тъмно.
- Съжалявам, че те направих крадла.
- Голяма.
Голяма крадла.
И много съжалявам, че провалих
втората ни трета годишнина.
- Разбрахме ли се?
- Да.
Прощаваш ли ми?
И все пак нещата се наредиха, нали?
Следвайте я. Онази кола. Следвайте нея.
Чакай, чакай!
Какво става, по дяволите?
Баща ти е жив, нали?
Майка ти те е излъгала, за да те държи настрана от него. Той е жив.
- Какви ги говориш?
- Развела се е с него.
Казала му е, че ако се опита да се свърже с теб, ще отиде в полицията
и ще им разкаже всичко за него, за да го вкарат в затвора.
От къде знаеш това?
И защо да ти вярвам? Не ти вярвам. Разбра ли?
- Знаеш ли къде е той?
- Познавам човек, който знае.
Там няма нищо за теб, освен една фалшива заповед 1077.
- Добър вечер, господине.
- Благодаря. Сложи това в галерията.
Гостите ви са на верандата.
Гости? Какви гости?
- Мамка му.
- Не. Не така.
- Това би било ужасно.
- Ще е трудно с вечерята.
Е, явно трябва да имаш много добри връзки.
Чувал съм, че обикновено отнема дни да си осигуриш пускане.
- Тес, това е Франсоа Тулур. - Г-жа Оушън. Най-накрая. Очарован съм.
- Здравейте.
- Той е французин.
Не трябваше ли до сега да сте някъде другаде? Например...
В Монголия, да речем.
Преди да стигнем до това, искахме да ти зададем един въпрос.
- Какъв е той?
- Как го направи?
Значи затова си дошъл.
Искаш да знаеш.
Е, предполагам, че това е нормално.
Но имам друга сделка за теб.
И двамата ще признаете, че съм най-добрият и ще ви кажа тайната си.
- Да?
- Това е...
Кажи му, че е най-добрият.
Просто го кажи. Защото искам да чуя тайната му.
Ами... Добре.
Ще ти кажем, че си най-добрият, след като чуем как си го направил.
Е, как бих могъл да откажа на последното ви желание?
Яйцето пристигна в Рим в 6:45 следобед в съботата преди да бъде изложено.
- В 8:00 беше в музея.
- Чакай.
Откраднал си го още онази вечер? При заключен музей? Как си влязъл?
Как си минал покрай сензорите? Как така екипът ми не те е видял?
- Не ми пипай нещата.
- Махни си ръката от мен.
И без това не работиш.
Нищо не можеш да видиш.
- Виждам теб. Като идиот си.
- Ти изглеждаш като идиот.
Ще ти дам 1милион, ако млъкнеш.
- 1милион, ако не говориш цял месец.
- На всеки или на
всички заедно?
- Просто млъкни.
- 1милион.
- Без майтап?
Да бе. Без никакво оборудване? Без въже.
Е, разбира се, че не. Не ми казвай, че не знаеш как се прави.
Как мина покрай лазерите в главната зала?
Аха. Лазерите.
Добре. Тулур,
ти си най-добрият.
- Благодаря ти, Дани.
Добре. Сега, ако можеш просто
да ни дадеш парите, ще си тръгваме.
Парите?
- Какви пари? - Парите, които каза че ще дадеш на Бенедикт.
- Имаме срокове.
- Не, не, не.
Не разбирате. Вие не спечелихте.
Вие загубихте. И не само, че загубихте,
а и целият ви екип беше хванат. Между другото, трябва да ти кажа нещо.
Изобщо не изглеждате като нея. Може би си приличате по носовете,
но ушите и изобщо цялото ви излъчване...
Това означава, че... Говорил си с Ламарк?
Говорил си с Ламарк?
ВТОРИЯТ ЧЕТВЪРТЪК. 6 ДНИ ДО КРАЯ Тъй като съм мъртъв, мисля, че моето участие
в това трябва да се пази в тайна.
- Разбира се.
- Има ирония в това,
че решението на всичките ни проблеми ще дойде
от Тулур. Сигурен съм, че го провокирах като се съгласих с американския си
приятел, че вие сте може да сте по-добри от него.
Искрено се извинявам за проблемите, които съм ви създал.
Няма нужда. Особено сега.
Помнете, от момента, в който видите Тулур в неговата къща
и състезанието започне, трябва да считате, че той ви наблюдава,
където и да отидете.
Ще трябва да разиграете доста сложно шоу.
Яйцето, истинското яйце,
ще бъде носено в раница на един влак, тръгващ от Гадано в 9:30 сутринта.
- Благодаря.
- Спасихте ни живота, Гаспар.
Да. И пак изстисквам най-доброто от вас.
А аз съм откраднал копието?
Картините ти са в строго охраняван склад в Маланс.
Улица "Винадриади" 17.
В склад номер 222.
Кодът за сигурност е
646. Благодаря.
Е...
От всички игри тази най-малко ми хареса.
Как го позна?
Е, тази вечер ви разказах една история, мисля, че е достатъчно.
Сега, бихте ли... Сега.
- Чия е тази къща? - На един крадец, с когото се запознах в Париж.
Той познава ли баща ми?
Вероятно по-добре от всеки.
- Кой е той?
- Истински крадец.
- Как е името му?
- Истинското му име ли?
Всъщност не Знам.
- Знам само псевдонима Ламарк.
- Ламарк?
Татко.
Къде беше?
Чаках.
- Какво?
- Това.
О, Господи.
198 милиона долара.
- Е, приключихме ли?
Готово ли е всичко?
- Валиден ли е чекът?
- Валиден е.
- Повярвай ми.
- Не ти вярвам, Рубен. Не вярвам и на Оушън.
- Ако е валиден, всичко приключва.
- При тези спорове никой не печели.
На Дани му стигат проблемите.
А конкуренцията ни съсипва
В момента някакъв младок се опитва да се доказва.
Хората като Оушън се завръщат винаги. Те не обичат да губят.
- Твърде голямо его. Твърде много гордост...
- Някои, може би. Но не и Дани.
Можеш да ми вярваш за това. Всъщност той не мисли, че е загубил.
Може да не е за вярване, но той така го чувства.
Ако той или някой друг опита нещо,
аз ще чакам.
- Тери, не мога да предскажа бъдещето.
Плащам на професионалисти за това, но дори и те грешат понякога.
Не мога да кажа, че никой никога няма да се опита отново да те обере.
Но мога да кажа едно нещо. Ако нещо се случи с теб,
ние няма да сме замесени.
- По-добре да не сте, Рубен.
По-добре да не сте.
ПОНЕДЕЛНИК ВЕЧЕРТА
Как си?
Радвам се да ви видя, момчета.
Здравейте.
- Как си?
- Не помниш ли какво стана?
Добре, че се появи, човече.
- Прекъснаха ти сватбата.
- Аз съм малък.
- А ти си голям.
- О, Господи.
- О, Боже.
- Здравейте.
Всички сте арестувани.
Това бил Ръсти.
Запознай се с групата.
- Приятно ми е.
- И на мен.
- Доста добре се справи като Джулия.
- Тук е масата за възрастни.
А това е масата за децата.
Изабел.
Чакай, чакай...
Кой блъфира?
Браво, Сол.
Само така.
Кой взима тук?
Аз печеля!
- Божичко!
- Видяхте ли как падна?
Добре ли си?
Чудесно!