P.S. (2004) Свали субтитрите
- Не чуваш какво?
- Да броиш калориите.
Майната ти.
Някакви планове за уикенда?
Отивам на конференция в Орегон.
- Каква е темата?
- Отблъскващата енергия.
- Енергията може да бъде отблъскваща?
- Да. Разбира се.
Опитай се да събереш два магнита заедно.
А ти?
Имам маникюр в неделя.
Мога да те взема Лу...
но мисля, че не могат да платят за гост.
Питър всичко е наред.
Закусвах със Сами тази сутрин.
Защо си закусвал със Сами?
Защото помага на хората да инвестират парите си.
Питър, брат ми е наркоман и крадец.
Той е на възстановяване, Лу. Освен това е добър в това, което прави.
Нали не мислиш да му даваш да ти инвестира парите?
Не ти приличам на хлапак, нали?
Искам да направя нещо.
Тогава играй лотария!
Питър, как би описал брака ни?
По-добър от всички.
- От къде знаеш?
- Защото слушам историите.
Беше добър брак. Изкарахме 10 години.
- Шест от тях бяха наистина добри.
- Да.
И все още сме приятели.
Питър, ти си ми единствения приятел.
- Ами Миси?
- Миси е на 3000 мили от тук.
Има съпруг, две деца и собствена компания.
Попитай ме кого мразя. Давай. Попитай ме.
- Кого мразиш?
- Съпруга си. Маркос ме игнорира.
Всеки път като започне нов проект все едно че ме няма.
И аз започнах свой собствен малък проект.
- Познай как прекарвам дните си?
- Чакаш да ти се обадя?
Свалям момчета край басейна.
Казвам ти момиче ходя на плажа.
- Ще изпуснеш богатия си съпруг.
- Той ще ме изпусне.!
Малката, познаваш ме. Не мислиш, че ще седя и ще се самосъжалявам?
Ще си примиря на живот без секс? Не.! Аз не съм ти.!
Работя върху проблема. Днес влязох в действие.
Написах малко закачливо писмо...
на стария Грег.
Изпрати ли го?
Маркос ще го направи.
- Маркос?
- Да...
"Обратно действие", скъпа.
Маркос трябва да разбере, че ако не ми дава каквото искам...
...ще намеря някой, който ще ми го даде.
Да. Кой чука?
Ф. Скот Файнстад ли е?
Да. Кой е?
Аз съм Луис Харингтън. Обаждам се от Университета "Колумбия".
Здравей... Луис. С какво да помогна?
Получихме вашата молба, но нямаше диапозитиви
Кои "вие"?
Аз ги получих. Може ли да ги изпратите отделно.
Задръж за секунда.
- Там ли си още?
- Да тук съм.
Мамка му. Забравил съм ги. Стоят точно тук срещу вратата.
Първата ми работа утре ще е да ида до пощата?
Всъщност определям интервю.
Можете да ги донесете с вас.
Интервю ли? Това...
това задължително ли е?
Не, не е.
Но ако искате да ви приемем сериозно трябва да се явите.
Ами...
да, аз...
Определено искам да ме приемеш сериозно, Луис.
Ти ли ще проведеш интервюто?
- Да.
- Добре. Кога смяташ?
Понеделник?
Добре. по кое време?
- 12:30.
- Да. 12:30 е чудесно.
- Чудесно.
- Чудесно.
Все още чувам дъха ти Луис.
- Ами...
- Е...
Ще... се видим в понеделник...
и не забравяй диапозитивите
Няма госпожо. Добре.
- Здравей мамо.
- Луис!
- Вече ми разтупка сърцето.
- Какъв е случая?
Сами идва на вечеря.
Не ми казвай, че ще се присъединиш.
Само ще се поровя малко в стаята си.
Как е Питър?
- Мамо, Питър и аз сме разведени.
- Познавам човека от 12 години.
Луис, не те питам как го прави.
Умирам от глад.
Ей, Луис виж... Благодаря.
Нима не е вярно, че след тежък работен ден...
човек обича храната да го чака когато прекрачи прага?
- Събота е.
- И какво?
- Той никога не почивам.
- Ще спя като умра.
- Не говори така.
- Какво има в чантата?
Намерих някои неща в шкафа.
- Какви неща?
- Дрехи.
Те никога няма да ти станат повече, скъпа.
Ще ги взема все пак. Връщат се пак на мода.
Щом казваш.
Мамо, какво стана с Файнстад?
Върнаха се във Флорида.
- Не далече от баща ти.
- Имаха ли братя или сестри?
- Защо питаш?
- Видях името Файнстад преди няколко дена.
Бих се учудила ако Скот има братовчед наоколо.
Бяха само двамата.
Това което се случи със Скот е ужасно.
Въпреки начина, по който тя се грижеше за артистичния му гений.
Мамо!
Това е най-тежкото нещо, което може да се случи на жена...да загуби детето си.
Видях Рейчъл Файнстад, когато се върна тук за малко...
...беше загубила свежестта си.
Помниш ли колко красива беше, като беше на твоите години?
- На моите години?
- Да.
Когато вие със Скот излизахте...
...Рейчъл трябва да е била на твоите години.
Скот използва ли с теб фразата "просто начин на живот"?
Кой?
Скот.
Скот беше преди 20 години, момиче.
Аз не помня какво съм яла на закуска.
Спомни си само това.
- Защо? Да не пишеш мемоари?
- Не, просто...видях я някъде.
Прозвуча ми познато. Не бях сигурна дали е той.
- Къде я видя?
- В списание.
Казваше ли я?
Да. Да. Използваше я.
Беше част от него.
Знаеш тоя прочувствен артисцизъм.
Като, "Хей, аз правя изкуство, така че не ми крещи...
...че те карам да ме чакаш два шибани часа."
Забравих тая част.
- Коя част?
- Тая предната.
и точно когато си готова да го зачеркнеш... хоп!
Той се появява с мазната си усмивка.
- Благодаря. Това ме влудява.
- Няма проблеми.
- Нека те държи през следващите 20 години.
- Чао.
- Скот.
- Ф. Скот. Ти си... Луис, нали?
Затвори вратата.
- Закъсня.
- Знам. Аз...
...забавих се в метрото. Съжалявам.
- Втори удар.
- Моля?
Обградена си с абстракции. Аз не съм абстрактен.
Имам предвид.... ...аз не правя това.
Аз съм по символичен.
Аз изобразявам...
ако разказваш нещо...
нужни са ти истински... форми да го направиш.
Как се справяше до сега?
Добре. Добре беше.
Добри хора. Хубави възможности.
Но нали знаеш накрая...
...става като затворен остров и имам нужда от още пространство.
И затова съм тук.
Извинявай. Защо си тук?
Луис, откакто се помня...
Имам това нещо в мен...
и продължава да идва и да идва и не мога да го спра.
Картина след картина. Всичко е част от едно нещо.
Така че кажи ми какво трябва да правя, Луис...
...и аз ще го правя
Нека...
да погледнем диапозитивите ти.
Няма да повярваш. Забравих да ги взема.
Шегувам се. Само шега е.
Няма ли да ги прожектираш?
Не още. Когато минат финалното обсъждане.
И сега трябва да попитам портиера.
Не мога да заобиколя процедурите. Ще ми ги подредиш ли?
Разбира се.
Ще го направя красиво само за теб.
Извинявай.
- Питър.
- Здравей.
- Момента не е подходящ.
- Добре.
Исках да видя може ли да го направим във вас довечера.
- Довечера?
- Да. Понеделник е.
Извинявай. Разбира се. У дома.
- Само че... не ми се готви.
- Да. Добре.
- Ще се видим в 7:00.
- Разбира се.
- Извинявай че те притесних.
- Няма нищо. Чао.
Всичките са твои...
Лу.
Добре. Давай.
Давай, Луис. Мога да го приема.
Ами...
Мисля...
...че са доста обещаващи.
Обещаващи.
Искаш ли да ги задържиш?
Да.
И мога да си ходя?
Може да ми зададеш въпроси относно програмата.
Знаеш ли? Не ти...
благодарих за отделеното време, Луис.
Ф. Скот...
Ф. Скот!
Така ли завършваш интервютата?
Бягаш като сега?
Не знам. Това ми е първото.
Защо не отидем някъде?
Мога да ти кажа за програмата, специалността, местните художници.
Сигурно имаш въпроси.
И ще седна на горещия стол.
Искаш ли нещо за пиене?
Защо не?
Влизай.
Какво мислиш, че е това?
- Не знам.
- Опитай.
Това са майка и дете.
Беше подарък.
Трябва да кажа Луис...
Наистина разбирам тия административни задължения.
Напълно на твое разположение съм.
Всъщност имам...
...въпрос.
Питай.
Някой правил ли ти е някога портрет?
Веднъж.
Много отдавна.
Ще ми разрешиш ли?
- Сигурна ли си че трябва?
- Да.
Не искам да правиш нещо...
Всичко е наред.
Имаш ли нещо?
- Имаш ли нещо?
- Да.
Вади го.
Мамка му!
О, Господи.
О, Господи.
Това беше страхотно.
- Мога ли да получа нещо?
- Можеш ли...
...шегуваш ли се?
- Луис, мога ли да те попитам нещо?
- Да. Разбира се.
- Ще намали ли това шансовете ми?
- Шансове за какво?
Ами...като главна по приемането
можеш ли да разделиш работата от удоволствието?
Да. Да. Аз...
по-добре да се върна в офиса за малко.
О, да.
Не можеш да оставиш задълженията си. Нали?
Искаш ли да излезем по-късно вечерта?
- Да. Да. А ти?
- Разбира...Не мога довечера.
Какво ще кажеш за утре? Ще те поканя на нормална среща?
Как ти се струва?
- Да, ами... харесва ми.
- Ще ти се обадя.
Като говорим, мога ли да ползвам телефона?
Да. Да. Разбира се.
Ето тук.
Благодаря.
Здравей, мамо.
Да.
Да.
Не, добре съм.
Не... беше лесно. Имам предвид забавно.
Бях... вън и вътре в...
...може ли да говорим като се прибера?
И аз те обичам. Чао.
Майка ми. Притеснява се.
И аз бих.
Бих взел един душ да се поотрезня малко.
Да. Да. Разбира се.
Това се нарича подредено.
Ето. Само...
- Удобно ли е?
- Да, да. Няма проблеми.
Остани колкото искаш...
и после си върви.
- Ще ми обещаеш ли нещо?
- да.
Обещай ми че ще се видим утре вечер?
Обещавам.
- Преоблякла си се.
- Да.
- Луис Харингтън.
- Какво става?
- За какво говориш?
- Прозвъних всичко.
Ами... обядвах по-дълго.
- Грег ми се обади.
- Кой?
Обади ми се сутринта.!
- Какво ти каза?
- "Какво ти каза?" момиче.
Обади ми се от хотел.
- Хотел?
- Да.! Финен мъж.
Основно каза, "ела за следобеден носталгичен секс."
О, Господи! Какво каза?
Казах, "поръчай един скариден коктейл, скъпи.
Идвам веднага.!"
- Не.
- Да.!
Преди два часа бях в колата.
Всъщност бях на път към Грег...
и нямаше връщане назад.
Трябваше да ме видиш, мило. Карах боса,
а обувките подскачаха на седалката до мен.
Днес бе чудесен ден. Всички системи работят идеално.
- И?
- И две преки преди хотела...
Обърнах и подкарах към къщи.
Защо, Мис?
Защо ли? Защо последния път когато Грег ме видя гола бях на 22.
Все още бях перфектна.
Той си ме представя като момиче.
Ако ме види сега момичето вече го няма.
Сменило се е с домакиня, която има близнаци.
Само ако ми видиш циците.
Като в Нешенъл Джеографик.
О, стига, Мис. Ти винаги си имала нужда от сутиен.
Охо.!
Чакай малко.
Правила си секс, нали?
- За какво говориш?
- Познавам те.
Гласа ти се променя. Кога прави секс?
Изплюй камъчето.
Кой е той?
Не знам.
Изглеждаш чудесно.
- Забравих за твоите групи.
- О, да.
Току що се заразиха с чудесата на природата.
Помниш ли кога бяхме като тях?
Да помня.
Да те имам беше нещо като награда.
Превъзхождах всички останали момичета.
- Така беше.
- Да.
И все още ги превъзхождаш.
Как си, Лу?
Ами...
...всъщност съм чудесно.
Изглеждаш чудесно.
- А как си ти, Питър?
- Добре.
Добре.
Щастлив съм.
- Щастлив?
- Да.
Лу, не отидох..
в Орегон сам миналата седмица.
Какво?
Заминах с някого.
Исках да ти кажа лично, защото...
...не искам да научиш от друго място.
Благодаря.
- Студентка ли е?
- Не.
Всъщност я открих чрез Сами.
- Имаш ли цигара?
- Ти не пушиш.
Пуша понякога.
Благодаря.
Лу, преди няколко месеца...
...отидох при Сами...за помощ.
- Каза ми.
- Това е различно.
Имам зависимост.
- Имаш зависимост?
- Да.
- Зависимост към какво?
- Към секс.
Секс? Имаш зависимост към секс?
Да.
Започна преди... преди да се срещнем.
Но Питър, последните три години от брака ни...
...ни е не сме правили секс.
О, Господи.
Всеки семестър се кълнях, че повече няма да се повтори.
А после списъка с имената седеше на бюрото ми...
и като погледнех имената и всичко започваше отначало.
Значи като се срещнахме аз бях част от списъка.
Лу, кълна се...ти беше различна.
Кълна се.
Колко?
- Не знам. Аз...
- Колко, Питър?
Стотици.
- Стотици?
- Да.
И няколко мъже.
Мъже?
Да.
- Колко?
- Не знам.
- Не знаеш? Колко?
- Не и спомням.
Бяха малко. Няколко.
"Няколко." "Няколко." Какво значи това?
Не повече от десет.
Не повече от десет.
Не повече от десет. Питър, това ми идва в повече.
Това е заболяване, Лу.
Това е през целия ми живот...
...приеми го.
Сами ми помогна. Помогна ми да го преодолея.
Да не би да чукаш брат ми?
Отидох при Сами, защото той преодоля зависимостта си...
...почти напълно.
Попитах го ако може да ми помогне за програмата.
Той ми помогна и така срещнах Фара.
Фара.
Каква е нейната зависимост? Пак ли е секс?
Докато сте заедно...ти просто я чукаш през цялото време?
Няма значение.
- Всъщност е кокаин.
- О, Господи.
Господи... скъпичко.
Най лошото, Луи...
беше, че през целия ни брак...
...аз те упреквах за това, което става.
Правилно. Защо не?
Колкото повече го правех, толкова повече ти не забелязваше
Моя образ за теб беше като рицар в бляскава ризница.
Не искаше да го почувстваш. Беше се потопила във всичко.
Ужасявах се, че може да разбереш.
Нямаш идея какво е да живееш в зависимост...
ден след ден, Луи... да живееш този тайнствен живот.
Но сега мога да ти призная.
Спрях да се крия.
И ако ми позволиш, аз....
..искам да поправя това, което съм разрушил.
На стъпка девет си, нали?
Изкупваш грешки?
Ненавиждам стъпка девет!
Опитвам се...
...да поправя най-важните взаимоотношения...
...в моя живот
След всичките тези години, предлагам ти себе си.
Истинския аз.
- Истинския.
- Махай се, Питър.
- Нещо свързано с мен ли е?
- Не. Не. Заради Питър е.
- Кой е Питър?
- Моя бивш съпруг.
О, не знаех... не знаех, че си била женена.
Аз съм на 39 години. Срещнахме се вчера.
Съжалявам. Съжалявам.
Току що... той ми разказа някои неща за нас.
- За нас?
- Не, не за нас "нас"...
а за...него и мен "нас."
Когато сме били женени.
Нещо като... да е правил някакви измами?
Вероятно те е предупредил по някакъв начин.
Знаеш ли, Луис?
Заради мен е.
Аз навлязох в твоята територия. Разбираш ли? И той е почувствал.
Той ревнува. Това е всичко. Иска да се върнеш.
- Така ли мислиш?
- Да, така мисля.
И знаеш ли, не си представях така нещата с нас.
Мислих за теб цял ден. Броих часовете.
И когато идвам тук ти ми говориш за него?
Ревнувам!
Ревнуваш?
Да! Аз... хайде.
Искам те само за мен.
Вярно ли е?
Да.
Сега сме само аз и ти.
Само ти и аз.
Ние сме единствените хора в целия свят.
О, Господи!
Нямам идея. Бях гладна.
Днес обиколих и потърсих ателие.
- Търсил си?
- Да.
Ако не получа работата...
...трябва да имам плам В.
Къде работиш сега?
Едно малко място, което ще чуеш майка ми да нарича сутерен.
И какво ще правиш?
Скот, какво ще правиш ако не можеш да рисуваш?
Вероятно ще полудея.
Ами ако нещо се случи?
Ако...както караш колата си...
удариш дърво и излетиш през предното стъкло?
Предполагам ще...
взема всичките дървени парчета...
и разбитите стъкла, и изкривения метал...
...ще ги смеся с моята кръв и вътрешности...
и ще създам велика...
..невероятна скулптура на катастрофа.
Но ти ще си погребан.
Ами... ще изляза от там.
Ще излетя от прахта.
Ще разцъфна в красиво цвете.
Ако имам късмет някой ще идва и ще се грижи за мен...
..давайки ми вода и слънце.
Звучи като "просто начин на живот".
Не...
...и ако човека...
...има вълшебно докосване.
Не и ако има зелен палец.
Ще вземем ли десерт?
Стига!
Стига!
Почакай малко.
Това е Рики. Рики, Луис.
- Здравей, Луис.
- Здравей.
Ясно ли ти е, че на Ф. Скот не може да се вярва?
Пич, просто... изчезвай.
- Кой е този?
- Това е приятел...
...от стария квартал.
И защо не трябва да ти се вярва?
Защо той е твърдоглавец.
Казах на майка ми, че ще съм тук миналата неделя, а не бях.
Той ме покриваше и така...
С момиче ли беше?
Това беше преди да те срещна, Луис.
Ела с мен.
- Знам какво си мислиш.
- Какво си мисля?
Че съм твърде млад за теб.
- От къде знаеш какво си мисля?
- Имам сила, Луис.
Да, имам.
Да. Искаш ли да ти докажа?
- Не.
- Мисля, че ще е забавно. Хайде.
Ти срещна най-добрия ми приятел.
Искам да си помислиш за твоя най-добър приятел.
Просто си го представи в съзнанието си?
- Става ли... ще направиш ли това?
- Добре. Направих го.
- Искам да се концентрираш.
- Готово.
Да... ооо. Това е странно.
Чакай да видя.
Силна е тази вечер.
- Жена е.
- Добре.
Да. Жена е.
Има черна коса.
Живее в къща на хълм.
Има дете.
Не. Две деца.
Близнаци! Близнаци. Името й започва с "М".
Като М... М...
Миси? Това...Миси ли се казва?
- От къде разбра това?
- Казах ти, Луис.
Аз знам всичко за теб.
Просто... се пошегувах.
Говорих с Миси вчера по телефона.
- Говорил си с Миси?
- Да.
Излязох от банята. Целия бях мокър.
Надявах се... надявах се, че си ти.
Каза, че е най-добрата ти приятелка. Истина ли е?
Да така е.
какво още каза?
Разказа ми за...
Не знам. Разказа ми за Маркос.
И за близнаците.
Ф. Скот.
Да?
Да се прибираме.
Добре.
Свали си дрехите.
Това ми харесва.
Върви напред назад.
Имаш добро тяло.
Това е добър повод да умреш млад, нали?
Знаеш ли кое е най-лошото нещо?
- Да умреш млад?
- Да умреш докато си още перфектен.
Аз не съм перфектен.
- Малко си кльощав.
- Жилав.
- Жилав.
- Благодаря.
И това ще се случи накрая.
За това си мисля
Най-лошото да умреш млад е, че работата ти няма приложение.
Защо?
Защото си безработен.
Пропускаш всичко унизително подготвено за теб в живота.
И при избор на кариера...
...съветът ми е да умреш млад.
Да играем игра.
- Ще си представяме.
- Представяме?
Какво ще си представяме?
Погледни отражението си в огледалото.
Добре.
Сега ще ти опиша ситуация.
Готов ли си?
Да.
Това е в бъдещето.
Ти си на 40 години.
- Можеш ли да си го представиш?
- Да.
Ти си на 40...
...и си се провалил като артист.
Не си спрял да се бориш напълно.
Не си станал все още дух, но...
но през годините труда ти не е достигнал никакво одобрение.
не ме интересува никакво одобрение, просто искам да работя.
Точно за това не си спрял.
Но днес си особено несигурен.
Тази сутрин... сутрин е, и ти се обличаш за работа.
Къде работя?
Работиш за чичо си, който продава коли...
В Ню Джърси.
Далече е.
- Тръгваш рано.
- Аз продавам коли.
Използваш коли.
И тук трябва да използваш въображението си.
Какво да облечеш. Погледни се.
Представи си, че си облечен...
...с тениска, боксерки...
...черни чорапи и нищо друго.
И си връзваш вратовръзката.
- Не мога да връзвам вратовръзки.
- Правилно.
Никога не си се научил. Затова трябва да ти помогна.
Коя си ти, Луис?
- Жена ми ли?
- Да, жена ти.
Обикновено ти връзвам вратовръзките и ги оставям на закачалката...
ти само трябва да я сложиш на врата си, но днес съм забравила и...
ти е нужна моята помощ.
И сега трябва да си представиш още нещо.
Позакръглил си се през годините.
Косата ти е започнала да оредява.
- Можеш ли да си представиш?
- Да.
И днес се поглеждаш в огледалото...
..и се чудиш какво е да имаш цел в живота.
Това е момент на сериозно съмнение.
- Уплашен съм.
- Ужасен си.
Ужасен.
Аз съм тук. Стоя зад теб и ти връзвам вратовръзката.
Ти, големия мъж по боксери и черни чорапи.
Стоя тук като твоя майка, гледам към стомаха ти и...
и те докосвам.
Усещаш докосване върху боксерите.
Свалям ги, сграбчвам ги, смачквам ги...
и казвам, "скъпи...
защо не го разклатим?"
Представи си, че казвам това...
...просто така.
Изтърсвам го, като шега.
- И какво казвам аз?
- Нищо.
Нищо не казваш.
Нищо не може да кажеш.
Просто стоиш там докато свърша.
Просто чакаш да го духам.
- Това е твърде грубо.
- Точно така.
Знаеш ли какво?.
Това е краят на айсберга.
Но...
...това е унижението, което ще те присъедини към останалите нас.
Това чувството, което ти дава твоята работа.
Знам защо е това.
Какво?
- Защо си ядосана.
- Не съм ядосана.
Заради Питър е.
Той те нарани жестоко, Луис.
Знам че е още прясно...
...но ме чуй.
Той няма нищо...
Погледни ме. Погледни ме.
Ф. Скот?
Мамо?
Какво не е наред, скъпа?
Всичко.
Питър има приятелка Можеш ли да повярваш?
Да, мога
Как разбра?
Питър ми каза
Той ми каза много неща.
Млада ли е?
Казва се Фара.
Знаеш ли защо обичам това място?
Всичко за което нося отговорност е това парче земя.
Не спасявам света.
Не се бора с неправдата.
Само аз и моите бебчета.
Сами ли ще идва на вечеря?
Никога не знам кога ще дойде. Той работи много.
- Но си опекла пай.
- Запазих малко за всеки случай.
Винаги се оплакваш, че не се виждаме с него...
но ако ми опечеш пай мога магически да пристигна.
Ти не ядеш пай, скъпа
Два пъти за една седмица! Това е световен рекорд.
- Искам да знам нещо.
- Какво?
Как можа?
Как можах какво?
Питър.
Това са си негови пари, Луис.
Не ме вълнуват парите му. Не говоря за това.
Добре. За какво говориш?
Трябва да ми кажеш ...
за Питър, Сами.
Помоли ме да не казвам, Луис. Така че не мога.
Не можеш или не искаш?
Не е моя работа да ти казвам нещо, което трябва да откриеш сама.
Как може да имаш такова самочувствие? Ти си наркоман.
Аз се възстановявам.
Правилно. Щракваш с пръсти и всичко е нормално?
- Нищо не е нормално.
- Не, нищо не е нормално.
Защо си възрастен мъж, който седи в кухнята на майка си и яде пай.
Майка ти, от която крадеш.
Да, правилно. Аз съм в нейната кухня.
Тук съм. А къде беше ти?
В офиса си, гледайки как се разпада семейството ти?
Гледаше как мъжът ти повръща живота си в тоалетната? Къде беше?
Не знаеш нищо а брака ми.
Да молиш света за милост...
е чиста загуба на време.
Светът не се вълнува.
Не му пука, че целия ми живот е лъжа.
Не му пука, че майките ни остаряват.
Не му пука за мен, за теб и...
сигурен съм, че и на ада не му пука за брака ти.
Тогава...
...защо не ми помогнеш, Сами?
Защо не ми покажеш тая малка пътечка?
Открий шаблона.
- "Шаблона."
- Открий шаблона...
и се постави в позицията на облагодетелствена, когато шаблона се повтори.
Толкова си вулгарен.
Както и да е, Луис. Исусе.
Самочувствието е избор.
Изхвърли съжалението от себе си и се заеми с проблема.
Има ли регистрирана Миси Голдбърг?
Отворено е.
как ме откри?
- Открих шаблона.
- Звучиш като Сами.
- Сами?
- Не ти ли казах?
Помогна ми с някои инвестиции.
Дадох му всички спестявания.
Парите за колежа. Каквото и да казва това е сигурна инвестиция.
Видях го.
- Кого? Сами?
- Знаеш кого.
Криеше го от мен.
- Какво мислиш, Мис?
- Нищо.
Знам.
Това е той! Това е скот.
- Имаш ли цигара?
- Отказах ги.
Не мога да повярвам, че е истински.
- Мислех, че полудявам.
- Повярвай ми той е.
Въпроса е какво ще правим?
Трябва да си умряла като си го видяла за пръв път.
Не повярвах на очите си. Но после вече да.
Загубих си разума като се появи в офиса ми.
Как си го обясняваш , Мис?
Съвпадение. Съдба.
Не ми вдигна в офиса...
и аз позвъних у вас и той вдигна.
Разбра ли веднага?
Беше само глас. Но ми беше достатъчен.
Бяха думи, които използва. Беше начина по който ме кара да се чувствам.
Чувствах, че е той, но разговаряхме полови час преди да го питам за името му.
- Половин час?
- Накарах го да го каже три пъти.
Накарах го да го спелира. Сигурно ме е помислил за луда.
И какво беше? Как те кара да се чувстваш?
Като самата себе си. Истинската аз.
- Да.
- Тази която бях забравила.
Не тази, която кара децата на училище.
Някоя друга.
Момичето.
Точно така.
Погледнах се в огледалото и за първи път от не помня кога...
..видях някого когото познавам.
Бях аз. Беше моето лице...
...не лицето на нечия майка.
Опитах се да те накарам да издадеш тайната...
което ти не направи.
Взех се в ръце...
не можех да чакам повече...
и дойдох тук да се убедя сама.
- И...
- И...
Обадих му се.
- Къде?
- Беше у Рики.
Рики? Как разбра за Рики?
Майката на Скот е в указателя.
Обадих й се, представих се, че съм от университета.
казах, че трябва веднага да говоря с него за молбата му.
После му позвъних...
и го поканих на обяд.
Казах, че ще му разкажа всичко за теб.
- Значи си била с него днес.
- Да. Имахме разправия.
Купих му чорапи.
- Разпитва ли за мен?
- Разбира се. Беше пълен с въпроси.
Не си му разказала за Скот, нали?
Да не съм идиот.
И до къде стигна, Миси?
Не достатъчно.
Но достатъчно.
- Докоснах го.
- Докоснала си го?
Повярвай сестро. Докоснах тази кадифена кожа.
Как можа да го скриеш от мен, момиче?
- Аз също го обичах.
- Знам това.
- Но какво значение има?
- Какво имаш предвид?
Този път не си го разделяме!
Опитахме това. Нали помниш?
Ето какво си спомням. Че Скот те напусна заради мен.
Спомням си, че аз бях тази, която го делях. Аз бях тази, която страдаше за него.
Освен това...
...беше мой когато умря.
- Не ме интересува.
- Беше мой когато умря!
И какво?
Ако беше оживял щеше да се върне при мен.
Той беше разбрал каква си всъщност.
- Каква бях?
- Празнодумка!
Може би.
Или може би щяхме да се оженим...
...да имаме деца и да живеем на таван в Сохо.
Или той щеше да работи при чичо си като продавач на коли в Джърси.
Можеш ли да си го представиш да прави това? Ти просто ревнуваш.
- От какво?
- Че аз и Скот се женим ...
и живеем в Сохо с две красиви деца и териер.
Не ревнувам. Щеше да те остави след три седмици.
И какво? Щеше да се върне при теб?
Да.
С мен щеше да има семейство Щеше да има деца.
Ти забременя ин витро!
Можеше да има това с мен.
С теб беше невъзможно. Ти просто не си майка.
Съжалявам, скъпа...
...но е истина.
Освен това нали знаеш как се отнасяше с теб.
Не помниш ли какво ми разказва...
..караше те да тичаш гола за да получи удоволствие от тялото ти?
Критикуваше ме! Искаше да нарисува портрета ми!
Колко пъти обещава, но не го направи.
Направим и портрет! Майката и детето!
Скъпа! Ти беше на 17!
Ще му кажа истината. Ще му разкажа всичко.
Ще се прецакаш, Луис.
Ф. Скот, какво правиш тук?
Чакам те.
Миси обади ли ти се? Какво ти каза?
Каза, че имаш да ми казваш нещо важно.
Да влезем вътре.
Защо просто не ми кажеш това, за което си дошла?
Какво мислиш, че ще ти кажа?
Че си ме използвала. Че си се забавлявала.
Не за това съм тук.
Когато бях в гимназията...
Имах приятел...
и аз...
излизах с него...
а после Миси излиза с него.
Тя го открадна от мен.
И после той загина.
- Как?
- Катастрофа.
- Луис, съжалявам.
- Той изглеждаше като теб.
Рисуваше като теб.
Имаше твоето име.
- Ф. Скот?
- Скот Файнстад.
Името му беше Скот Файнстад.
И Миси ли мисли, че приличам на него?
И тя. Тя мисли, че ти си той, или той си ти, или...
...разбираш ли какво ти казвам?
Какво мислиш, Луис?
- Какво мисля ли?
- Да.
Казваш ми, че Миси мисли, че съм някой се възкръснал от смъртта.
- Това ли мислиш?
- Не знам!
Да. Да.
Каза, че има нещо в теб.
Каза, че си искал да бъдеш тук. Ти така каза.
И може би си прав.
Може би има нещо в теб. Може то да те изпратило тук при мен.
Някой ти е разбил сърцето.
Разбирам те. Травмиращо е.
Но знаеш ли?
- Това се случва на всеки.
- Не. Не е това.
Това се случва...
...на всички.
Разбираш ли? Нарича се ученическа любов.
И знаеш ли?
Обикновено хората се учат от опита...
и после просто си живеят живота.
Сигурно е така.
Сигурно това е грешното в този свят... ...всеки си живее живота.
Когато работиш, а нищо не се получава ще продължиш просто напред?
Ще го направиш ли?
- Не искам да споря, Луис.
- И аз не искам?
Значи сме двама.
Ф. Скот!
- Здравей.
- Здравей
По дяволите.
Добре ли си?
Просто исках да ти кажа истината, Лу.
Исках думите да ни сближат заедно.
- Здравей.
- Слушай.
Нека позная. Питър.
Да. Кой си ти?
Той е кандидат за мястото.
Кандидат за мястото? Ти луда ли си?
Какво става тук?
Не ти ли е казала за мен? Аз съм мъртвеца.
Питър, моля те върви си.
Не. Мисля, че ще остана.
Да, навъртай се. Ще си хванем ръцете и ще направим сеанс.
Питър, моля те. Нека аз се оправя.
- Да, по-добре остави нея.
- Дръж си езика.
- Изчезвай от тук!
- Спрете!
Питър. Моля те.
- Ще ти звънна след 15 мин.
- Добре.
Беше удоволствие.
Не ти вярвам.
Идваш снощи и ми размътваш главата...
а през цялото време си спала с бившия си съпруг?
С Питър не сме спали заедно миналата нощ.
Не сме спали заедно даже от преди развода.
Тогава какво? Така ли скъсваш с някого?
Казваш му, че е мъртъв и чакаш да си тръгне?
Всичко е толкова мистично за мен.
Не мислиш ли, че и за мен е така?
Събудих се вчера сутринта...
...ти спеше до мен...
и аз се радвах, защото всичко е ново и различно.
Тогава те погледнах...
...и ослепях... ослепях.
Беше на 20 см от лицето ми...
...и беше толкова красива, че не можех да си фокусирам погледа.
Какво?
Името ми не е Ф. Скот.
Франсис е.
- Франсис?
- Франсис Скот К Файнстад.
Помислих, че Ф. Скот ще звучи по-добре на молбата.
- Всички ме наричат Фран.
- Фран?
Да. Фран.
Знаеш ли, кое е най-лошото?
Никога не си мислила, че аз имам собствен стил?
Смяташ, че съм само него продължение. Нали?
Знаеш ли какво е това, Луис Майката и детето?
- Това е скапана шега.
- Не казвай това.
Все едно някое хлапе е ритало кофичка с боя...
...и решило да го нарече изкуство.
Не казвай това!
Не можах да спя миналата нощ.
Бях полудял...
опитвайки се да осъзная какво ми каза.
- Знаеш ли какво направих?
- Какво?
Отидох да видя Миси.
И какво се случи?
Ти какво мислиш че се случи?
Чао.
- Видя ли го?
- Да.
Действаме като двойка младежи, нали?
Какво стана миналата нощ?
Момчето дойде в стаята ми. Чукахме се до изгрев слънце.
Направих ме го 4 или може би 5 пъти.
Правихме всичко, за което се сещаш.
Земята се въртеше. Това ли искаш да чуеш?
- Искам да чуя истината.
- Истината е, че му дадох възможност.
Всъщност 2 възможности.
Той не прие. Каза не. Можеш ли да повярваш?
Защо, Мис? Защо?
Знаеш защо.
Исках го защото ти го имаше.
Наистина ли?
Разбира се. Поне така каза Маркос.
Казала си на Маркос?
Видяхме се тоя уикенд в Напа.
Каза ми ужасни, ужасни неща миналата нощ.
и ти ми каза някои ужасни неща.
- Ти ми каза ужасни неща.
- Предавам се. Печелиш.
Не е примамливо да седиш отстрани и да злорадстваш.
Злорадстваш? За какво говориш? Злорадстваш?
Скъпа, ще престанеш ли!
Две снежинки никога не са точно еднакви...
но си приличат достатъчно много.
Имаш великолепна снежинка...
който умира да те опознае по-добре.
Какво правиш ти? Седиш тук и бръщолевиш с мен.
Кълна се.
Някои хора просто отказват...
да приемат каквото и да е хубаво, което им се случва.
Сами е.
- Аз съм Луис.
- Какво е станало?
- Нищо.
- Ще ти се обадя.
- Става ли?
- Гордея с теб, наистина.
Добре. Яж ми задника.
Получих съобщението ти.
- Знам, че се тревожеше
- Да. Щях да се обадя в полицията.
- Казах ти, че ще се оправя.
- И успя.
Между нас никога няма да върви Питър.
Дори...
да се обичаме един друг?
Дори да се обичаме един друг.
- Фран.
- Здравей, Луис.
Луис, виж...
какво е това, прилича...
на прощално писмо?
Ти ли направи това?
Не. Твоята работа.
Поздравления.
Нещата ти са прекрасни.
Фран, прекрасни са.
Луис, благодаря.
Е...
Е.
Денят е красив, и...
Да, така е.
Надявам се ще се видим после.
Знам къде да те намеря.
Превод: Андрей Давидов - aidvt