Apocalypse Now (1979) (Apocalypse Now CD2.sub) Свали субтитрите
Съжалявам за това.
Ако знаех, щях да те закарам в Ню Орлиънс.
Аз ще те поправя.
Слизай долу, Готвач.
Искам да счупя шибаната ти глава!
Слизай долу, Готвач.
Кога смяташ да го направиш?
Готвач! Казах веднага!
Готвач, зарежи го!
Остави го! Чу ли какво казах?
И престани да плямпаш!
Това не е армията.
Ти си моряк!
Престани с тези войнишки номера
и престани да пушиш тази дрога!
Чуваш ли ме?
Ланс, за какво ти е тази зелена боя?
Камуфлаж.
Какво е това?
За де не те видят. Те са навсякъде.
Бъди внимателен там, човече.
Имаш работа да вършиш.
Плоскодънна лодка ляво на борд.
Плоскодънна лодка отляво на борд.
Нека хвърлим един поглед.
Ланс, дай ги тук!
Чистия, на 60-ката. Готвач, вземи 16.
Чистия, хвани тази 60-ка!
Какво има, Вожде?
Ще направим рутинна проверка.
Нека забравим редовните проверки и да ги пуснем да си ходят.
Тези лодки доставят провизии.
Ще хвърля един поглед.
Вожде, мисията ми има предимство.
Нямаше да си тук, ако не бях аз.
Докато не стигнем местоназначението ви,
тук си просто пътник, който се вози.
Приготви се, Ланс. Хвърли въжето!
Добре, хайде.
Да приключваме с това.
Погледни в този трюм. Изкарай хората от там.
Хайде. Побързай, копелдак!
Мърдай, жълтур!
Дръж си очите отворени, Чистия.
Ясно, Вожде.
Това са те. Да, те са окей.
- Качи се на борда и претърси.
- Нищо няма там.
- Качи се на борда и претърси.
- Само кошници и патици.
- Банани.
- Няма нищо.
Какво ти става? Качи се и претърси.
Погледни. Една коза и малко риба.
- Готвач...
- Няма нищо...
- Качи се на тази лодка!
- На нея няма нищо!
- Качвай се!
- Добре! Размърдай се, задник!
- Проклятие!
- Прасета. Погледни. Манго.
- Какво има в чувала за ориз?
- Ориз.
- Добре, погледни там!
- Шибана риба.
- Още кокосови орехи.
- Ориз. Тук има ориз.
Какво има в тази кошница?
Разкарай се от там! Хайде.
- Готвач, провери тази кошница.
Млъкни, жълтур.
- Нищо.
- Какво има в кутиите?
- Нищо.
- Погледни в тенекиената кутия.
Само шибан ориз! Това е всичко!
- Провери жълтата кутия.
- Нищо!
Тя седеше на нея.
Готвач!
Копелдаци! Копелдаци!
Копелдаци! Духачи!
Хайде! Да ги убием всичките!
Задръж!
Да ги изтребим до крак!
Задръж!
Защо не? Исусе Христе!
Защо, по дяволите, не?
Чистия.
Добър съм.
Добре ли си, Ланс?
Шибани лайна!
Видя ли какво крие, а?
Добре ли си?
Видя ли за какво бяга?
Беше шибано кутре.
Шибано кученце.
Дай ми това куче!
Не!
Дай ми го!
Не! Дай ми шибаното куче, задник!
Да ти го начукам!
Вземи и шибаното манго!
Искаш ли това?
Готвач, движи се зад теб.
Тя е жива. Провери я.
Готвач, тя се движи зад теб.
Провери я!
Добре,
Хайде, Чистия, помогни ми.
Помогни му.
Шибана...
Полека. Само по-полека.
По-бавно и по-полека.
Успокой се.
Чакай малко.
Диша ли, Готвач?
Ранена е.
Кърви.
Качи я на борда. Ще я закараме до армията на република Виетнам.
Какви ги приказваш?
Ще я закарам при приятели.
Тя е ранена, не е мъртва.
Махай се от там, Готвач.
Капитане, в устава пише...
Майната ти. Майната им.
Казах ти да не спираш. Да тръгваме.
Беше път, който трябваше да извървим, за да можем живеем със себе си.
Можехме да ги срежем наполовина с картечницата,
и после да им окажем първа помощ.
Това беше лъжа.
С колкото повече лъжи се сблъсквах,
толкова повече ги мразех.
Тези момчета никога нямаше да ме гледат по същия начин,
но аз се чувствах сякаш знам някои неща за Кърц,
които не бяха в досието му.
Мостът До Лунг беше последният армейски пост
по река Нунг.
Отвъд беше само Кърц.
Ланс.
Хей, Ланс, какво мислиш?
Красиво е.
А? Какво ти става?
Държиш се малко странно.
Знаеш че си пазих последната таблета ЛСД?
Да.
Изхвърлих я.
Изхвърлил си ЛСД?
Надалеч.
Приятели!
Приятели! Приятели!
Закарайте ме в къщи! Проклятие!
Шибана брегова полиция! По дяволите. Искаш да умреш ли?
Закарайте ме в къщи!
Копелдаци!
Хей! Шибана полиция!
Не ме оставяйте!
Мамка ви!
Ще получиш каквото си заслужил!
Има ли капитан Уилърд на борда?
Да.
Кой е?
Лейтенант Карлсън, сър.
Разкарай тази светлина от мен!
Изпратен съм с това от На Транг
преди три дни, сър.
Очаквахме ви тук по-рано.
Това е поща за лодката.
Не знаете колко щастлив ме прави това, сър.
Сега мога да се махна от тук... ако намеря начин.
Вие сте на гъза на географията, капитане!
Капитане, къде отивате?
Трябва да намеря един човек.
Трябва ми малко информация.
Ще се срещнем от другата страна на моста.
Някой да отиде с него.
Готвач.
Аз ще отида.
Аз искам да отида.
Човече, слушай музиката.
Къде мога да намеря командващия офицер?
Точно при него си дошъл,
кучи син!
Ланс!
Слез тук!
Все още ли имате командващ офицер тук?
Бевърли Хилс.
Какво?
Направо по пътя,
има един бункер, викаме му Бевърли Хилс.
Къде другаде мислиш че може да бъде?
Проклятие! Стъпи на лицето ми.
Мислех че си мъртъв.
Сбъркал си.
Казах ти да спреш да се ебаваш с мен!
Мислиш че си много лош, а негро?
По какво стреляш, войнико?
А ти, по дяволите, какво мислиш?
Съжалявам сър.
Има жълтури до жицата.
Мисля че ги убих.
Нищо не си застрелял, човече. Слушай.
Той се опитва да извика приятелите си. Изпрати светлинен сигнал.
Мислиш че си много лош, а негро?
Всички са мъртви, глупако.
Под телата има един, още е жив.
Кой е командващия офицер?
Да не си ти?
Мислиш че си много лош, а?
Имам нещо за задника ти, чернилко!
Имам нещо за теб!
Той е под телата, човече.
Върви да извадиш Хлебарката, негро!
Аз ще извадя Хлебарката.
Върви го извади.
Хлебарка.
Хлебарка.
Хлебарка.
Имате жълтури по жиците.
Чуваш ли го?
Ланс!
Чуваш ли го?
Добре, хвани го.
Хей, новобранци! Да ви го начукам!
Чу го там по жицата, нали?
Да.
Ще ви убия, новобранци!
Имаш ли нужда от светлинен сигнал?
Не.
Той е близо, човече.
Той е много близо.
Новобранци, да ви го начукам!
Новобранци! Да ви ...
Копелдак.
Хей, войнико.
Знаеш ли кой командва тук?
Да.
По дяволите.
Вожде, двама души бяха току-що издухани от моста.
Дръж се, човече. Ще се оправиш.
Какво е това?
Поща.
По-късно пощата. Наблюдавай дърветата.
Няма нафта,
но взех малко амуниции.
Мърдай.
Намерихте ли командващия офицер, капитане?
Тук няма шибан командващ офицер.
Просто да вървим.
Накъде, капитане?
Знаеш накъде, Вожде.
Сега си сам, капитане.
Още ли искаш да продължиш?
Като този мост - ние го строим всяка нощ,
Чарли го взривява отново.
Само за да могат да кажат генералите, че пътят е отворен.
Помисли за това.
Кой го е грижа?
Просто ни закарай нагоре по реката!
Готвач, на носа.
Чистия, бъди готов. Да тръгваме!
Чий е този пакет?
Имаш още един, чистия.
Без майтап. Чакай, това ли е?
Това е за теб. Ланс!
Г-н Л. Б. Джонсън. Ето и на теб.
Далече, човече. Добре!
Очаквах това.
Имам още едно.
Получих колетче от Ева.
"Ланс, надявам се че си добре."
Добре съм!
Ще се върна обратно при Антоан.
Как, по дяволите, мога да забравя, човече?
Човече, знаеш че това е най-доброто.
"Никога няма да има
"друго място като Дисниленд, или може би има? Кажи ми."
Джим, тука е. Наистина е тук.
"Има нови сведения относно мисията ви
"които трябва да ви предадем.
"Преди няколко месеца, един човек получи мисия
"идентична с вашата. Имаме основания да вярваме
"че сега той работи заедно с полковник Кърц.
"Сайгон го водеше изчезнал по време на операция
"заради семейството му, но те вече го смятаха за мъртъв.
"Тогава прихванаха това писмо, което се беше опитал да изпрати на жена си."
"Продай къщата, продай колата продай децата, намери си друг
Забрави всичко. Никога няма да се върна. Забрави го."
Капитан Ричард Колби.
Той беше с Кърц.
Дисниленд.
По дяволите, човече, това е по-добро от Дисниленд.
"Чарлз Милър Менсън
"заповядал избиването на всички у дома си
в знак на протест."
Това наистина е извратено, нали?
Лилава мъгла. Погледни.
Ланс, дай ми тази цигара.
Имам касетка от мама.
Наистина, човече.
Хей, Вожде, дръпни си яко.
Ева не може да си ме представи във Виетнам.
Тя си ме представя в къщи как пия бира, гледам телевизия.
Хей, Ланс, човече.
Оо! Горещ картоф! Горещ картоф!
Толкова се радвам че реши да се присъединиш към...
Хей, Ева не е сигурна
дали може да имаме взаимоотношения.
Аз съм тук, отдалечен на 13 000 шибани мили,
и се опитвам да поддържам взаимоотношения със задника си.
...това е повече от което мога да кажа
за някои от приятелите ти. Ако тази касетка я бива,
ще накарам татко и семейството да ти изпратят касетка.
Хей, Ланс.
Там! Ей там!
Копелдак!
Готвач! Готвач! Провери Чистия!
Капитане, ударен е. Чистия е ударен!
Къде отиде кучето?
Ланс, провери Чистия!
Къде е кучето? Трябва да се върнем и да вземем кучето!
Хей, Чистия!
Хей.
Хей, приятел!
Приятел, не може да умреш, гадняр такъв!
Хей, приятел!
Така че се надявам много скоро,
но не прекалено скоро,
а много скоро,
ще имам много внуци
които да обичам и глезя.
Тогава, когато жена ти си ги вземе,
ужасно ще ми се ядоса. Ха ха ха.
Дори и леля Джеси и Мама
ще дойдат да празнуват завръщането ти.
Баба и татко се опитват да съберат достатъчно пари
за да ти купят кола,
но не им казвай, защото това е нашата тайна.
Все пак, пази се,
стой далеч от куршумите,
и се върни жив и здрав
защото те обичаме много.
С любов, мама.
Нищо не виждам. Спираме.
Не си упълномощен да спираш тази лодка, Вожде.
Нищо не виждам, капитане.
Спирам тази лодка.
Няма да рискувам повече животи.
Аз командвам тук, по дяволите. Ще правиш каквото кажа.
Виждаш ли нещо, Готвач?
Защо, по дяволите, не атакуват, човече?
Ей, гледай тук, Вожде!
Хайде.
Ланс, на 50-цата.
Беше близо.
Беше много близо.
Още не можех да го видя, но го чувствах,
сякаш лодката беше засмукана нагоре по реката
и водата течеше обратно в джунглата.
Каквото и да се случеше,
нямаше да е така, както бяха решили в На Транг.
Стрели!
Готвач!
Готвач, открий огън!
Ланс, огън!
Готвач!
Готвач, всичко е наред! Спри стрелбата!
Това са просто малки стрели-играчки!
Престани! Тишина!
Вожде, кажи им да прекратят стрелбата!
Просто се опитват да ни изплашат.
Млъквай!
Не можеш да ни изкараш от тази бъркотия
Защото не знаеш къде по дяволите отиваш.
Знаеш ли?
Ти, кучи син!
Копие.
Мисията ми е да отида в Камбоджа.
Там има един полковник от зелените барети
който е полудял. Аз трябва да го убия.
Това е дяволски типично.
По дяволите! Шибана виетнамска мисия.
Аз приключих, а трябва да отидем там горе
така че може да убиеш някой от нашите.
Това е велико! Това е просто велико, човече!
По дяволите! Това е шибана лудост!
Мислех си че отиваш да взривиш някой мост,
железопътна линия или нещо такова.
- Съжалявам.
- Не. Не, чакай.
Ще отидем заедно с лодката.
Ще отидем с теб. Ще отидем там, но с лодката.
Окей?
Част от мен се боеше от това, което щях да намеря
и от това, какво щях да направя, когато отида там.
Знаех за рисковете...
или си мислех че знам.
Но това, което чувствах най-силно,
по-силно и от страха,
беше желанието да се изправя пред него.
Просто продължавай.
Ланс, дръж ръцете си по-далече от оръжието.
Всичко е наред! Всичко е наред!
Всичко е одобрено!
Не отивам там! Копелетата ни атакуваха!
Хайде! Удари ги със сирената, човече!
Удари ги със сирената!
Там има мини, и там също!
И внимавай. Проклетите маймуни да не те ухапят.
Уау. Това е красиво.
Дай я насам, към мен.
Аз съм американец.
Да! Американски цивилен. Здрасти, янки.
Здрасти. Американец.
Американски цивилен. Всичко е наред.
Имаш цигари. Ето за това мечтаех.
Готвач...
Кой си ти?
А ти кой си?
Аз съм фоторепортер.
Отразявам войната от 64-та.
Бил съм в Лаос, Камбоджа, Нам.
Ще ти кажа едно нещо. Тази лодка е пълен хаос.
Кои са тези хора?
Те си мислят че си дошъл да...
да ги отведеш. Надявам се че това не е истина.
Кого да отведа?
Него! Полковник Кърц.
Това са все негови деца, човече, До където виждаш.
По дяволите човече, тук всички сме негови деца.
Можем ли да говорим с полковник Кърц?
Хей, човече, с полковника не се говори.
Ти го слушаш.
Човекът ме просветли.
Той е поет-воин, в класическия смисъл.
Искам да кажа, понякога му казваш "здрасти".
Той просто те отминава. Дори няма да те забележи.
И тогава изведнъж те сграбчва, хвърля те в ъгъла, и казва,
"знаеш ли че 'ако' е средната дума на 'живот'?
Ако можеш да се довериш на себе си когато всички се съмняват в теб..."
Аз не мога... Аз съм нищо.
Той е велик човек.
Трябваше да съм чифт скапани щипки
дерящи по дъното на тихи морета.
Стой при лодката.
Не отивай без мен, окей?
Искам да направя снимка.
Той може да бъде ужасен, може да бъде подъл,
и пак да е прав. Той води война.
Той е велик човек.
Искам да кажа...
Бих искал да имам думите. Бих искал да имам думите.
Мога да ти разкажа един пример...
- На другия ден искаше да ме убие.
- Защо ще иска да те убие?
Защото го снимах.
Каза ми, "Ако пак ме снимаш,
ще те убия."
И не се шегуваше.
Просто стой ниско, дръж се тихо,
Снишавай се, разбираш ли?
Отново става приветлив. Наистина става.
Но никога не... Недей да...
Но недей да съдиш полковника.
Не трябва да съдиш полковника
като обикновен човек.
Окей, гледай сега.
Това са американци! Американци!
Почувствай вибрациите на това място.
Дай да те снимам.
Хей, можете ли... Ало?
Може ли да подържите това за минута?
Колби.
Главите. Гледаш главите.
Ей, понякога отива доста далече.
Той е първия, който ще го признае.
- Той е полудял.
- Грешно! Грешно!
Ако можеше да го чуеш само преди два дни...
Ако тогава можеше да го чуеш. Щеше ли да го наричаш луд?
Шибан американец.
Просто исках да говоря с него.
Е, човече, той замина.
Изчезна в джунглата, с хората си.
Ще го почакам.
Той се чувства добре с хората си. Забравя себе си, когато е с хората си.
Забравя себе си.
Капитане.
Може би трябва да изчакаме в лодката.
Окей, Готвач.
Ще се върнем за известно време в лодката.
Да. Стой с Ланс.
Този полковник е хахо, човече.
То е по-зле и от луд... Той е зъл.
Това е устроил човекът тук.
Човече, това е шибано езическо идолопоклонничество!
Огледай се. По дяволите, той е ненормален.
Значи ще ми помогнеш?
Да ти помогна? Шибана работа, ще ти помогна.
Ще направя всичко за да се махна от тази кланица.
Можем да им взривим задниците. Те така са се разпръснали,
че няма и да разберат.
Не се страхувам от тези шибани черепи
олтари и простотии.
Мислех си, че ако умра на такова лошо място,
тогава душата ми ще може да отиде в рая.
Но сега...
По дяволите.
Искам да кажа, че не ме е грижа, къде ще отиде
след като няма да е тук.
- И какво искаш да направиш?
- Ще убия този задник.
Махай се от тук.
Трябваш ми за да ме чакаш тук.
Ще отида с Ланс, да потършуваме наоколо,
да проверя мястото,
и да видя дали мога да намеря полковника, окей?
Какво искаш да направя?
Проклятие.
Ето. Ето, вземи радиото,
и ако не се върна до 22:00 часа,
ще се обадиш за въздушен удар.
Въздушен удар?
Кодът е "Всемогъщ,"
координатите са 0-9-2-6-4-7-1-2.
Всичко е там.
0-9-2-6-4-7-1-2.
Всичко, което видях ми говори, че Кърц е полудял.
Мястото беше пълно с трупове...
Северновиетнамци, виетконгци, камбоджанци.
Ако все още съм жив,
това е защото той така иска.
Хей!
Там миришеше на бавна смърт.
Малария...
Кошмари.
Това беше края на реката.
Откъде си, Уилърд?
От Охайо съм, сър.
Там ли си роден?
Да.
И къде точно?
В Толедо, сър.
Колко далече си от реката?
Река Охайо ли, сър?
Аха.
На около 200 мили.
Веднъж отидох до реката, когато бях малък.
Има едно място в реката...
не мога да си спомня.
Трябва да е било плантация с гардения
или цветна плантация по едно време.
Сега всичко е диво и обрасло,
но за около 5 мили,
можеш да си помислиш че раят е паднал на земята
във формата на гардении.
Обмислял ли си някога...
истинската свобода?
Свобода от мнението на другите...
дори и от собствените ти мнения?
Казаха ли защо... Уилърд...
защо искат да прекратят командването ми?
Бях изпратен на секретна мисия, сър.
Вече не е секретна, нали?
Какво ти казаха?
Казаха ми...
че сте...
съвсем побъркан.
И, ъ...
че вашите... методи са...
нездрави.
Методите ми нездрави ли са?
Аз не виждам...
никакви методи... изобщо, сър.
Очаквах... някого като теб.
А ти какво очакваше?
Ти убиец ли си?
Аз съм войник.
Не си нито едното, нито другото.
Ти си момче за поръчки...
изпратено от служителите в бакалията...
да прибере една сметка.
Защо, а?
Защо свястно момче като теб
иска да убие един гений?
Много добре се справяме, а?
Защо?
Знаеш ли...
знаеш ли... че човекът...
човекът наистина те харесва?
Харесва те. Наистина те харесва.
Но...
има нещо предвид за теб.
Не си ли любопитен за това?
Аз съм любопитен.
Много съм любопитен.
А ти любопитен ли си?
Там става нещо, човече.
Знаеш ли нещо?
Аз знам нещо, което ти не знаеш.
Правилно, момче.
Човекът е с ясен разсъдък,
но душата му е полудяла.
О, да.
Мисля, че той умира.
Той мрази всичко това. Мрази го.
Но човекът е, ъ...
Чете поезия на висок глас, нали?
И един глас...
Един глас...
Той те харесва, защото си все още жив.
Той има планове за теб. Аз няма да ти помогна.
Ти ще му помогнеш. Ти ще му помогнеш.
Какво щяха да кажат, когато той си отиде?
"Защото той умира, когато то умира,
Когато то умира, той умира." Какво щяха да кажат за него?
Че е бил благ човек, че е бил умен човек?
Имал е планове, имал е мъдрост?
Глупости, човече!
Аз ли трябва да съм този който да ги оправи?
Погледни ме - Грешно.
Ти.
Почти осем часа.
Боже.
Заспал съм.
Заспал съм и сънувам, че съм на тази лайняна лодка.
По дяволите.
Бяха ли минали осем часа?
Ало, Всемогъщия, Всемогъщия.
Тук е речен патрул Улична Банда.
Проверка на радиовръзката, край.
Патрул Улична Банда,
тук в Всемогъщия, в готовност, край.
О, Христе!
"Ние сме кухите хора,
"Ние сме препарираните хора,
"Подпрени заедно с глави пълни със слама.
"Уви! Сухите ни гласове когато шепнем заедно
"са тихи и безсмислени
като вятър през суха трева..."
О, той е там, вън.
Наистина е там, навън.
"Образ без форма..."
"Оттенък без цвят.
"Парализирана сила...
Жест без движение."
Знаеш ли какво казва човекът? Знаеш ли?
Това е диалектика. Много проста диалектика -
От едно до девет.
Без "може би", без предположения, без дроби.
Не можеш да пътуваш в космоса.
Не можеш да излетиш в космоса с дроби.
На какво ще кацнеш? 1/4, 3/8?
Какво ще правиш когато тръгнеш от тук до Венера?
Това е диалектична физика.
Диалектичната логика е когато има само любов и омраза.
Или обичаш някого или го мразиш.
Така завършва шибания свят.
Погледни в какви шибани лайна сме, човече!
Не с удар... С хленчене.
А с хленченето съм се разделил, момче.
По реката,
си мислех, че в мига, в който го погледна
ще знам какво да правя.
Но това не се случи.
Бях вътре с него дни наред,
не бях под охрана.
Бях свободен.
Но той знаеше, че никъде няма да отида.
Знаеше повече от мен за нещата които бих направил
Ако генералите от На Транг
можеха да видят това, което видях аз,
дали все още щяха да искат да го убия?
Вероятно дори още повече.
Какво биха желали неговите хора у дома
ако научеха в действителност колко далече от тях е отишъл?
Той скъса с тях,
и след това скъса със себе си.
Никога не съм виждал човек така разбит и разкъсан.
Виждал съм ужаси,
ужаси, които и ти си виждал.
Но нямаш право да ме наричаш убиец.
Имаш право да ме убиеш.
Имаш право да го направиш.
Но нямаш право да ме съдиш.
Невъзможно е с думи...
да се опише...
какво е необходимо...
за онези, които не знаят
какво означава ужас.
Ужас.
Ужасът има лице...
и трябва да се сприятелиш с ужаса.
Ужасът и страхът са твои приятели.
Ако не са, значи са страховити врагове.
Те са истински врагове.
Спомням си когато бях със специалните части.
Сякаш беше преди хиляда века.
Отидохме в един лагер да ваксинираме едни деца.
Тъкмо напускахме лагера...
след като бяхме ваксинирали децата срещу полиомиелит,
и един старец дойде тичешком след нас,
и плачеше.
Не можеше да каже нищо...
Върнахме се обратно.
Бяха дошли и бяха отрязали всяка ваксинирана ръка.
Бяха струпани там на купчина, купчина от малки ръчички,
и си спомням...
Аз... аз...
Аз плаках.
Ревах като... като... бабичка.
Исках да изскубя зъбите си.
Не знаех какво искам да направя.
И искам да го запомня.
Не искам никога да го забравя.
Не искам никога да забравя.
И тогава разбрах, сякаш бях ударен,
сякаш бях застрелян с диамантен...
с диамантен куршум точно през челото.
Помислих си, "Боже мой! Геният на това,
геният, който би направил това."
Перфектен, автентичен, завършен, кристален, чист.
Тогава разбрах, че са по-силни от нас
защото можеха да издържат това. Те не бяха чудовища.
Бяха хора, тренирани кадри.
Тези хора се биеха със сърцата си,
имаха семейства, имаха деца,
бяха пълни с любов,
но имаха силата,
силата...
да направят това.
Ако имах 10 дивизии такива мъже,
тогава неприятностите ни тук бързо щяха да приключат.
Трябва да имате мъже, които са морални,
и в същото време,
са в състояние да използват първичните си инстинкти
да убиват без чувства, без страст,
без присъда.
Без присъда.
Защото съденето ни провали.
Тревожа се, че сина ми може да не разбере
какво се опитах да бъда,
и ако трябва да бъда убит, Уилърд,
бих искал някой да отиде до дома ми
и да разкаже на сина ми всичко.
Всичко, което съм направил, всичко което видя.
Защото няма нищо, което да мразя повече от...
смрадта на лъжите.
И ако ме разбираш, Уилърд,
ще направиш това за мен.
Улична Банда,
тук е Всемогъщия, край.
Улична Банда,
Тук е Всемогъщия чакам, край.
Улична Банда,
Тук е Всемогъщия, чакам.
Как ме чувате?
Щяха да ме направят майор за това,
а вече дори не бях в армията им.
Всички искаха от мен да го направя...
а той най-много.
Чувствах се, сякаш той беше там,
и ме чака за да махне болката.
Искаше само да си отиде като войник -
Прав.
Не като смрадлив ренегат.
Дори джунглата го искаше мъртъв,
и тя е този, от който той получаваше заповедите си.
"Обучаваме младежите си да хвърлят огън върху хората,
"но техните командири не им позволяват
"да пишат 'чукам' на самолетите си
защото е неприлично."
Ужасът.
Ужасът.
Пуснете бомбата. Унищожете ги всичките!
Викам Улична Банда.
Улична Банда, тук е Всемогъщия.
Чувате ли ме? Край.
Улична Банда,
Улична Банда тук е Всемогъщия...
Ужасът.
Ужасът...