Kill Bill Vol.2 (2004) Свали субтитрите
Смяташ ли ме за садист?
Знаеш ли, малката...
Ще ми се да вярвам, че си наясно, дори сега,
че няма и капка садизъм в моите действия.
Но в този момент,
това съм аз, в най-милосърдната си светлина.
Бил...
Детето е твое.
Изглеждах мъртва, но не бях. Но ми се искаше да бъда.
Всъщност, последният куршум на Бил ме изпрати в кома.
Кома, в която лежах четири години.
И когато се събудих, реакцията ми бе като по филмите...
Бях твърдо решена да си отмъстя.
Бях бясна, непоколебима и исках отмъщение.
Убих доста хора, докато стигна дотук.
Остана само един...
Последният.
Към когото пътувам сега.
Един-единствен остана. И когато пристигна...
Ще убия Бил.
УБИЙ БИЛ ЧАСТ 2
един филм на КУЕНТИН ТАРАНТИНО
"Глава Шест Клането в ""Двата бора"""
Инцидентът в параклиса даде тласък на тази история,
която бе на път да се превърне в легенда.
"Клането в ""Двата бора""."
Така го нарекоха вестниците. Местната телевизия го нарече
Клането в сватбения параклис Ел Пасо, Тексас.
Как се случи? Кой го стори?
Колко бяха убити и кой ги уби?
Историята се променяше от разказвачите.
Всъщност, клането не стана в сватбения ден.
Беше в деня на репетицията.
"Когато кажа: ""Можеш да целунеш булката"","
целувате булката. Не си пъхаш езика в устата й.
Може да е забавно за приятелите, но е смущаващо за родителите.
Ще се опитаме да се въздържим.
Имате ли си песен?
"Какво ще кажете за ""Обичай ме нежно""?"
Идеална е.
Руфъс е човека.
"За кого каза, че си свирил преди?
- ""Руфъс Томас""."
Свирил съм като скитник, бил съм на дъното...
бил съм и на върха. Ако бяха в Тексас, щях да съм с тях.
Руфъс е човека.
Пропуснах ли нещо?
А да, подредбата на местата.
Нормалната подредба. Гости на булката и младоженеца.
Но след като булката няма никой,
а младоженеца очаква доста хора...
Kоито идват чак от Оклахома.
смятам, че може да ги настаним в половината на булката.
Няма проблеми.
Но щеше да е добре да дойде някой.
От уважение.
Нямам си никой. Освен Томи и приятелите ни.
Нямаш семейство?
- Нали над това работим.
Г-н Хармъни, ние сме цялото семейство, от което тя се нуждае.
Не се чувствам много добре, а и тази кучка взе да ме дразни.
Ще изляза да глътна малко чист въздух.
Излиза да се освежи.
Има нужда от малко свеж въздух, ще се оправи.
Здрасти, малката.
Как ме откри?
Аз съм мъж.
Какво правиш тук?
Какво ли?
До преди малко, свирех на флейтата.
Но точно в този момент...
гледам най-красивата булка, която тези стари очи са виждали.
Защо си тук?
Да те видя за последно.
Ще бъдеш ли добър?
- Никога не съм бил добър.
Но ще се опитам да бъда мил.
Както винаги съм казвала, тази страна най-много ти отива.
Може би затова само ти си я виждала.
Виждам, че си надула корема.
Така се случи.
Боже, младежът определено не си губи времето.
Виждал ли си Томи?
Щастливият мачо ли?
- Да.
Зърнах го.
Хубава прическа.
Обеща ми, че ще си добър.
Казах, че ще се опитам, това не е точно обещание.
Така да бъде.
С какво си изкарва хляба твоя млад мъж?
Собственик е на музикален магазин. Тук, в Ел Пасо.
Любител на музиката.
- Да, пада си по музика.
Не е ли с всички така.
И какво правиш ти?
Работя в магазина.
Сякаш всичко си идва на мястото.
Харесва ли ти?
Да, доста ми харесва, умнико.
Мога да слушам музика по цял ден, да говоря за музика по цял ден.
Хубаво е.
Чудесна среда за отглеждане на бебе.
Пълната противоположност
на убиването на хора за пари.
Именно.
- Добре, стара ми приятелко.
Решението си е твое.
Както и да е, стига сме се перчили.
Търся си повод да се запозная с него.
Да опозная човека, откраднал ми булката.
Искаш ли да дойдеш на сватбата?
- Само ако съм от страна на булката.
Ще си доста самотен от моята страна.
- На нея й е отредено да е самотна.
Но не бих седнал никъде другаде.
Знаеш ли...
Сънувах най-чудесния сън за теб.
- О, ето го Томи. Ела.
Ти трябва да си Томи? Арлийн само за теб говори.
Добре ли си?
- Добре съм.
Томи, искам да се запознаеш с баща ми.
Боже, това е чудесно. Радвам се да се запознаем, сър.
Или може би, татко?
- Казвам се Бил.
Приятно ми е, Бил.
Арлийн каза, че няма да дойдеш.
Изненада.
- Татко винаги е пълен с изненади.
Изненадите са ни специалност.
Крушата не пада по-далеч от дървото.
Кога пристигнахте?
- Току-що.
Направо от Австралия?
- Точно.
Татко, казах на Томи, че няма как да научиш и да дойдеш.
Е, за късмет на всички, това не е точно така.
И така, за какво е тази официалност?
Знам, че на репетиции не се носят официалните дрехи.
И без това дадохме луди пари за рокля, която ще облече веднъж.
И която й стои толкова добре.
Така че решихме да пренебрегнем традициите.
Не носи ли лош късмет годеника да види булката в булчинската рокля
преди сватбата?
Падам си по опасните неща.
Напълно те разбирам.
Синко, някои от нас имат работа за вършене.
Трябва да го повторим.
Настанявай се. Божичко...
Къде ми е акъла, ти трябва да я съпроводиш до олтара.
Томи, едва ли ще има желание да го направи.
Ще се чувства по-добре при останалите гости.
Наистина?
- Приеми го като молба.
Добре тогава. А какво ще кажеш да го отпразнуваме на вечеря?
Само ако аз черпя.
- Дадено.
Трябва да вървим.
- Може ли да гледам?
Разбира се, настанявай се.
- Коя е страната на булката?
Точно тук.
Майко, започваме.
Бил, искам...
- Не ми дължиш нищо.
Ако това е човека, когото искаш,
върви и застани до него.
Красива ли съм?
О, да.
Благодаря ти.
Твърдиш, че е елиминирала 88 бодигарда за да стигне до О-Рен?
"Не, всъщност не са били 88, просто се наричат ""Лудите 88""."
Защо?
- Не знам.
Предполагам са решили, че звучи готино.
Както и да е, всички са били изклани от меч на Ханзо.
Тя има меч на Ханзо?
- Негова изработка е.
Не беше ли дал клетва, че никога вече няма да прави мечове?
Изглежда я е нарушил.
Тия японци със сигурност знаят как да си спазват клетвите.
А може би, ти имаш дарбата да караш хората да ги нарушават.
Знам че ще прозвучи глупаво,
но пазиш ли все още меча?
Заложих го преди години.
Загубил си меч на Хатори Ханзо?
Да.
- Но той е безценен.
Ами, в Ел Пасо не смятат така.
Дадоха ми 250 долара за него.
Аз съм бодигард в бар, Бил.
Ако тя иска да се бие с мен, трябва просто да дойде в клуба,
да започне да троши и ще се сбием.
Знам, че не сме говорили отдавна,
а и последният път разговора не беше много приятен,
но трябва да преглътнеш омразата си към мен
и да я насочиш към, защото тя идва.
Идва, за да те убие.
И ако не приемеш помощта ми, без съмнение ще успее.
Няма да умра с вина. Ще си понеса последствията.
Не можем ли просто да забравим миналото?
Тази жена...
заслужава отмъщение.
А ние... заслужаваме да умрем.
Пък може и да не успее.
Затова...
предлагам, просто да изчакаме. Времето ще покаже.
Става ли?
Глава седем Самотния гроб на Пoла Шулц
Пак закъсняваш. Знаеш ли колко е часът?
Тук няма никой, мъжки.
Бъд ли е?
- Да.
Кажи му да си довлече шибания задник тук.
Бъд, Лари иска да говори с теб.
Дръпни си, отнеси се, маце.
Търсил си ме?
Не знам в коя автомивка си работил преди,
но на мен тези не ми минават. Тук не ти е скапаната автомивка.
Да се махна ли?
- Не, след малко ще ми духаш.
Лари, празно е.
Празно било...
Какво искаш да кажеш с това? Че не си ми нужен?
Искам да кажа, че съм пазач,
а отвън няма никой за пазене.
Намекваш...
че не си вършиш работата, за която ти плащам,
защото нямаш такава?
Не.
- Това ли намекваш?
Опитваш се да ме убедиш, че си безполезен като задник на лакът?
Познай какво, приятелю? Бих казал, че току-що ме убеди.
Да погледнем календара. Да направим една проста сметка.
Утре на работа ли си?
- Да.
Не, не си. Дори не знаеш кога, по дяволите, си на работа.
Утре не си. На смяна си в сряда.
А четвъртък?
- Да.
Не мисля.
Петък, там беше името ти.
Събота, там беше името ти.
И понеделник...
Явно ме разбираш само когато се ебавам с парите ти.
Искам да се прибереш в къщи, докато Аз не те повикам.
"Преди да си тръгнеш, говори с ""Ракетата"", има работа за теб."
И тази шапка, тази шибана шапка.
Колко пъти да ти повтарям?
Не носи шибаната шапка тук. Колко пъти?
Клиентите също имат шапки.
- Аз не съм шеф на клиентите.
Аз съм твой шеф.
И ти заповядвам да си държиш лайняната шапка в къщи.
Бъд, тоалетната пак се е запушила. Целият под е в лайна.
"Добре... ""Ракета""."
Ще почистя.
Това здраво те просна, а?
Кой би предположил, че с двойна доза морска сол,
ще се уголемява бюст.
Е, аз нямам...
цици.
Но щом така си решила.
Не мога да си представя дори, колко яко щипе.
Пък и не искам.
Аз печеля.
Бил.
Другият брат, злобна кучко.
Бъд?
- Бинго.
На какво дължа тази чест?
Имам си момиче на повикване, без да съм поръчвал.
Уби ли я?
- Още не.
Гръмнах я с морска сол. Кротка е като агънце.
Солта и упойката я нокаутираха.
Познай какво държа в ръката си в този момент.
Какво?
- Нов-новеничък меч на Хатори Ханзо.
Да ти кажа честно, Ел... на това му викам острие.
Колко искаш?
- Трудно е да се каже.
Безценен е, както знаеш.
- Какви са условията?
Докарай си кльощавия задник тук, утре сутрин,
с един милион долара в брой.
И получаваш най-удивителния меч, правен някога от човешка ръка.
Как ти звучи?
- Сключихме сделка.
При едно условие.
- Какво?
Тя трябва да се мъчи до последния си дъх.
Ел, скъпа, това мога да ти го гарантирам.
Тогава ще се видим утре сутрин, милионере.
Ставай, поспаланке.
Свърших. Измъкни ме от тази проклета дупка.
Виж й очите. Тази кучка е бясна.
Нали ти казах.
Не е ли най-яката вързана, руса пичка, която си виждал?
Или е най-яката пичка?
- Виждал съм и по-добри.
Имаш ли нещо да кажеш?
"Белите жени му викат ""тихо примирие"","
а те си мислят, че не ни харесва.
Свърши ли? Да се залавяме.
Ще спреш ли? Виждаш ли това?
Виждаш го, нали?
Ще стане беля.
Тази вечер отиваш под земята.
И това е.
Искам да те погреба.
Щях да го направя...
с това.
Но ако се държиш като конски задник...
ще изпръскам целия скапан флакон в очите ти.
Ще ги прегоря чак до скапания ти мозък.
Тогава ще си сляпа...
обгорена...
и погребана жива.
"Кое да бъде, ""сестричке""?"
Мъдър избор.
Това е задето съкруши сърцето на брат ми.
"Глава Осма ""Жестокото обучение на Пай Мей"""
Имало едно време в Китай.
Някои твърдят, че било в началото на 1003-та година.
Учителят на белия будистки клан, Пай Мей, вървял по пътя,
размишлявайки над неща,
които само човек с безгранична сила като Пай Мей може да разсъждава.
Непонятни неща за нас.
По пътя се задал монах от Шао Лин, който вървял в обратна посока.
Когато монасите се срещнали,
Пай Мей се отдръпнал от пътя, в знак на почитание.
Давайки му път.
Но... монахът даже не кимнал.
Може монахът от Шао Лин да не е искал да обиди Пай Мей,
или просто не разбрал жеста, но посял семената на раздора.
Мотивите на монаха си остават неизвестни.
Но се знае, че имало... последствия.
На следващата сутрин, Пай Мей се появил пред храма на Шао Лин.
И изискал от главния монах да предаде главата на ученика си,
за да заплати за обидата.
Отначало главният монах се опитал да успокои Пай Мей.
Само че Пай Мей бил... непреклонен.
Така започнало клането в храма на Шао Лин.
В което загинали всички 60 монаси, от юмрука на белия лотус.
Така се родила легендата за Пай Мей
и пет точковата техника, караща сърцето да се пръсне.
И каква е тази техника?
Казано иначе, Смъртоносният взрив на кръвоносните съдове.
Удря те с върха на пръстите си,
в 5 различни точки от тялото.
После се отдръпваш...
и само след пет крачки...
сърцето ти експлодира в тялото.
И се стоварваш на земята, мъртъв.
- Научи ли те на това?
Не.
Никого не е научил на тази техника.
Едно от нещата, които винаги съм харесвал в теб... малката.
Че си доста мъдра за годините си.
Използвай мъдростта си за да контролираш думите си.
Трябва да изпълняваш всичко, което Пай Мей ти каже.
Ако усети пламъка на злобата в очите ти, ще ти ги изтръгне.
Ако проявиш типичната си американска арогантност,
ще счупи врата и гръбнака ти като клонки.
И това ще е края за теб.
Ще те приеме за ученик.
- Какво ти се е случило?
Нищо.
- Да не сте се сбили?
Приятелско съревнование.
- Защо ме приема?
Защото е много, много стар.
И като всеки вкиснат дъртак се чувства малко самотен.
Това не го прави по-дружелюбен, но определено оценява компанията.
Само поглеждайки отново към тези стъпала, ми се гади.
Много ще се забавляваш да разнасяш кофи с вода нагоре - надолу.
Кога ще те видя отново?
- Любимата ми песен от 70-те.
Какво?
- Нищо.
Когато ми каже, че си готова.
И кога ще е това?
- Това, скъпа, зависи изцяло от теб.
Помни, никакъв сарказъм, никакво мрънкане.
Поне през първата година. Нека първо се привърже към теб.
Той мрази усложненията, презира американците.
И няма никакви задръжки към жените.
Така че, в твоят случай, ще отнеме повече време.
Учителю...
Твоят мандарински е ужасен.
Обида за ушите ми. Ревеш като магарешки задник!
Няма да говориш, освен ако аз не те заговоря първи.
Да се надявам ли, че разбираш кантонски?
Говоря добре японски...
Не те питах дали говориш японски!
Попитах те дали разбираш кантонски?
Малко.
Е, тук си за да изучиш тайните на кунг-фу. Не езика.
Ако не ме разбираш, ще общувам с теб като с куче.
Ще крещя, ще те соча и ще те налагам с тоягата си!
Бил е твоят Учител, нали?
Да, така е.
Твоят Учител ми каза, че не си напълно неука.
Какви умения притежаваш?
"Владея стила ""Тигров Жерав""."
И съм повече от професионалистка в Изящното изкуство на самурайския меч.
Изящното изкуство на самурайския меч?! Не ме карай да се смея.
"Твоето така наречено ""изящно изкуство"" приляга"
само на японските дебелоглавци!
Твоят гняв ме забавлява. Наистина ли мислиш, че си ми равностойна?
Не.
Знаеш ли, че убивам, когато пожелая?
Да.
Нима тогава желаеш да умреш?
- Не.
Тогава трябва да си глупава, много глупава.
Изправи се да огледам смешното ти лице.
Стани.
Е, трогателна ми приятелко...
Има ли нещо, което можеш да правиш добре?
Какво има?
Котка ли ти издра езика?
О, да, говориш японски.
Презирам проклетите японци!
Иди до тази стойка.
Извади меч.
Да видим колко си добра наистина.
Ако успееш да нанесеш дори един удар,
"ще коленича пред теб и ще те наричам ""Учителю""."
Оттук имаш чудесен изглед към крака ми.
Уменията ти с меча са най-много аматьорски.
"Твоето така наречено ""кунг-фу"" е наистина отчайващо."
Поисках да ми покажеш уменията си... И ти го направи...
Нищо!
"Да видим дали твоят ""Тигров Жерав"""
"може да се сравни с моите ""Орлови Нокти""."
Като всички американски жени...
Способни сте само да сервирате в ресторанти
и да харчите парите на мъжете.
Боли, нали?
Да!
Ако поискам,
мога да прекърша ръката ти.
Ако можеш да ме спреш...
опитай се!
Не мога.
Защото си безпомощна?
Да!
Усещала ли си го и преди?
Не!
И в сравнение с мен си безсилна като червей, биещ се с орел?
Да!
Това е началото!
Това ли е желанието ти, да притежаваш такава сила?
Да.
Обучението ти ще започне утре сутрин.
След като вече ръката ти ми принадлежи,
искам да е силна.
Можеш ли да направиш това?
Мога, но не толкова отблизо.
Тогава не можеш!
Ами ако врагът е пред теб на 8 сантиметра?
Какво ще правиш тогава?
Ще се свиеш на кълбо?
Или ще преминеш с юмрука си през него?
Сега започвай!
Дървото трябва да се страхува от теб, не обратното.
Нищо чудно, че не успяваш, приела си загубата още преди да започнеш.
Ако ще се храниш като куче,
можеш да живееш и спиш отвън като куче.
Ако искаш да живееш и спиш като човешко същество,
вземи тези пръчици.
Хайде, гадино.
Добре, Пай Мей.
Започвам.
Можете ли да ми дадете чаша вода, моля?
">"
Значи си й направил Тексаско погребение?
- Да.
Трябва да ти го призная Бъд, това е доста шибан начин да умреш.
Какво е името на гроба под който е заровена?
Паула Шулц.
Може ли да видя меча?
Това в червената чанта са парите ми, нали?
Да.
Ами тогава вече това е твоя меч.
Какво каза?
Това е меч на Ханзо ,нали?
Естествено.
Бил каза, че и ти си си имал такъв?
Да, едно време.
И как е този в сравнение с него?
Ако ще сравняваш меч на Ханзо...
... можеш да го сравняваш само с такъв който...
... не е направен от него.
Ето разквасай си устни с това.
И така...
... как се чувстваш в момента?
Какво?
Казват че убиец номер 1, сред всички хора...
... се пенсионира. Хората имат работа за вършене...
... и се грижат да поживеят още малко за да могат да я свършат.
Винаги съм си мислил, че...
... между войните и техните врагове съществува някаква специална връзка.
И така сега след като не можеш да се срещнеш с врага си...
... на бойното поле...
... какво е чувството?
Облекчение...
... или съжаление.
По малко и от двете.
Глупости...
Сигурен съм че чувстваш по малко и от двете.
Но съм и сигурен, че едното е...
... повече от другото.
Та въпроса беше:
Кое от двете?
Съжаление.
Знаеш ли, трябва да й го признаем.
"Не съм виждал никой да се справя като ""Бъфало Бил"", както го правеше тя."
Бил си мислеше, че е много умна.
Опитах се да му го кажа...
Беше умна, но като за блондинка.
Мерси много.
Съжалявам Бъд.
Това беше грубо от моя страна, нали?
Бъд искам да те запозная с моята приятелка - Черната Мамба.
Черна Мамба... това е Бъд.
Знаеш ли, преди да взема тази приятелка,
се поразрових в Интернет...
Изумително създание е черната мамба.
Чуй това:
В Африка сред храстите,
може да те убие слон, може да те убие леопард, а също така и черната мамба,
но само при мамбата, и това е откакто свят светува,
смъртта е сигурна.
"И от там идва прозвището й, ""Въплъщението на смъртта""."
Доста готино, а?
Невротоксичната й отрова е една от най-ефективните отрови в природата,
действието й върху нервната система причинява парализа.
Отровата на черната мамба може да убие човек за 4 часа,
ако е ухапан за глезена или пръста.
Но, ухапване по лицето или тялото може да предизвика смърт,
за около 20 минути.
Трябва да слушаш това, защото то се отнася за теб.
Количеството отрова което може да бъде отделено при единично ухапване е гигантско.
Знаеш ли? Винаги съм харесвала тази дума, гигантски.
Просто не съм имала възможност да я използвам в изречение.
Ако не се лекува бързо с противоотрова...
... 10 до 40 мг могат да бъдат фатални.
Черната мамба обаче отделя от 100 до 400 мг при единично ухапване.
Сега...
... в тези последни агонизиращи моменти от живота ти...
... нека отговоря на предния ти въпрос по-подробно.
В този момент най-силното чувство което усещам е съжаление.
Съжаление, че може би най-великия войн, който съм срещала,
намери края си в ръцете на...
... на тъп дръвник като теб.
Тази жена заслужаваше повече.
Бил.
Имам лоши новини.
Брат ти е мъртъв.
Толкова съжалявам.
Сложила е черна мамба в караваната му.
Пристигнах навреме... тя е мъртва.
Нека го кажа така:
Ако някога се почувстваш сантиментално,
иди в Барсток, Калифорния. Когато пристигнеш влез в цветарницата и купи цветя.
След това занеси тези цветя на гробището Хънтингтън,
потърси надгробен камък на който пише Паула Шулц
и ги остави върху гроба.
Защото ще стоиш пред последния пристан на Беатрикс Кидо.
Марти Катросър.
- Тук.
Мелани Уорхаус.
- Тук.
Бетрикс Кидо.
- Тук.
Виж мога да дойда за 4 часа. Искаш ли да намина?
Не, не..., ако имаш нужда от мен ще дойда.
Добре, сега тръгвам.
Изпуши една трева или нещо такова, скоро ще бъда при теб.
Ужасно.
На брат ми Бъд - единствения човек, който наистина съм обичал.
Какво е това?
Меча на Бъд от Ханзо.
Той каза, че го е заложил.
Предполагам че това го прави лъжец... нали?
Ел.
- Би.
Винаги съм се чудила.
Само между нас казано...
Какво каза на Пей Мей, за да го накараш да ти извади окото?
Нарекох го нещастен... стар... глупак.
Лоша идея.
Знаеш ли какво направих аз?
Убих този нещастен стар глупак.
Хареса ли ти рибата нещастен стар глупако, сложих й отрова.
Ел, проклета, коварна кучка такава.
Давам ти думата си...
Тогава му казах:
За мен думите на един стар глупак...
... струват по-малко от нищо.
Така е, аз убих учителя ти.
А сега ще убия и теб.
Със собствения ти меч, който в съвсем близко бъдеще...
ще стане... моят меч.
Кучко,... ти нямаш бъдеще.
Назад.
Ще те убия, по дяволите.
Къде си?
Къде си?
Мъртва си.
">"
Като повечето мъже, които не познават бащите си,
Бил събираше образи на бащата.
Първия беше Естебан Вихайо.
Естебан беше сводник и приятел на майката на Бил.
Той държеше публичен дом в Хакуна, Мексико близо 50 години.
"Неговата армия - ""Момчетата на Хакуна"","
създадена от отрочетата на неговите курви,
управляваше Хакуна, а той управляваше тях.
Сега вече се бе превърнал в спокоен 80 годишен пенсионер,
който можеше да ми каже къде е Бил.
Г-н Естебан Вихайо?
- Да.
Може ли да се присъединя към вас?
Само при условие, че ме наричаш Естебан.
Може ли да седна при теб, Естебан?
Моля...
Американка?
- Да.
Говоря малко испански, ако предпочиташ.
Не, не,предпочитам английски.
Отдавна не съм говорил.
Но ще се радвам да си го припомня в такава чудесна
компания като твоята.
Удоволствието ще е изцяло мое. Компанията на такъв изтънчен
джентълмен като теб.
Трябва да те предупредя млада госпожице,
че съм много чувствителен към ласкателства.
С какво мога да ти помогна?
Къде е Бил?
Ти трябва да си Беатрикс.
Мога да видя привличането.
Спомням си, когато Бил беше петгодишен го заведох на кино.
Гледахме филм със Лана Търнър.
Пощальона винаги звъни по два пъти
Когато тя се появи на екрана...
... Бил започна яростно да си смуче пръста.
В този момент разбрах,
че това момче ще е лудо по блондинки.
Знаеш как е, когато си паднеш по някого...
... за да бъде твой...
... би направил всичко.
Ако се бяхме срещнали, когато бях в бизнеса...
... щеше да си моята номер едно.
Поласкана съм.
Дано да е така.
Това...?Не караше ли пикап?
Остави ме по пътя.
Разбирам.
Бил те застреля в главата, нали?
Да.
Аз щях да съм по-деликатен.
Щях просто да ти накълцам лицето.
Извини ме.
Идва ми е отвътре.
Мерси.
За какво говорихме?
Бил.
Къде е Бил?
- Къде е Бил?
Бил отпраши с колата по пътя за солните мини.
Ще ти нарисувам карта.
Бил ми е като син.
Знаеш ли защо ти помагам?
- Не.
Защото той би искал да ти помогна.
Е това вече не го вярвам.
Как иначе ще може да те види отново?
Не мърдай, мамо.
Тя ни уцели бебчо, мама ни уцели.
Умирам, умирам.
Падай скъпа, застреляха ни.
Но това което поразяващата ръка Кидо не знаеше бе, че малката Би Би не умира...
... защото беше неуязвима за куршуми.
Неуязвима за куршуми, мамо.
Лягай там долу, ти се правиш на умряла.
И така докато промъкващата се убийца се приближаваше към това което мислеше за...
... труп пълен с куршуми...
... точно тогава малката Би Би стреля...
Мъртва си мамче. Така че умирай.
Би Би.
Би Би.
Трябваше да се досетя.
Ти си най-добрата.
О мамо, не умирай...
... аз просто си играех.
Знам.
Казах й че спиш,
но един ден ще се събудиш и ще се върнеш при нея.
И тя ме попита: Ако мама спи откакто съм се родила,
как ще знае как изглеждам?
На което аз отговорих: Защото мама те сънува.
Това й казах.
Сънува ли ме често?
Всяка нощ бебчо , всяка нощ.
Чаках те толкова дълго да се събудиш, мамо.
Боже мой, какво красиво малко момиченце си.
И ти си хубава, мамо.
Кажи на мама какво каза като ти показах нейна снимка.
Хайде.
Знаеш какво каза.
Хайде ,кажи на мама. Ще се почувства добре.
Да, хайде.
Казах, че си най-красивата жена в целия свят.
Това е истината, това каза тя.
Бебчо не мислиш ли, че мама има най-красивата коса...
Да, така мисля.
Всъщност тя е повече от красива.
Кое е по-добро от красиво?
Разкошна.
Много добре. Разкошна.
Мама е разкошна.
Знаеш ли скъпа? Мама е малко ядосана на татко.
Защо татко, да не си бил лош татко?
Да така е, бях наистина лош татко.
Малкото ни момиче разбра за живота и смъртта онзи ден.
Искаш ли да кажеш на мама какво се случи на Емилио?
Аз го убих.
Емилио беше златната й рибка.
Емилио беше златната ми рибка.
Тя дойде тичайки в стаята ми, държейки рибката в ръцете си...
"... плачейки ""Татко, татко, Емилио е мъртъв""."
"Казах й, ""Да, наистина , това е толкова тъжно""."
Как умря?
И какво ми каза ти?
Настъпах го.
Всъщност, думите които ти толкова стратегически използва бяха:
Случайно стъпих върху него.
На което аз отговорих:
Как така кракът ти се озова
"случайно в аквариума на Емилио""?"
"И тя каза: ""Не, не, Емилио беше на килима когато го настъпах""."
Ммм, сценария се избистря.
И как Емилио се озова на килима?
И мамо... щеше да си толкова горда с нея...
Тя не излъга.
Тя каза че е извадила Емилио от купата му...
сложила го... на килима.
И какво правеше Емилио на килима?
Пляскаше.
И тогава ти го настъпа?
- Да.
И когато си вдигна крака...
какво правеше Емилио?
Нищо.
Спря да пляска, нали?
По - късно ми каза, че още когато си е вдигнала крака и видяла че Емилио не пляска...
е осъзнала какво е направила.
Това не е ли идеалния визуален образ на живота и смъртта.
Риба пляскаща на килима... и риба не-пляскаща на килима.
Толкова силно...
Дори 4 годишна, без никаква концепция за живота и смъртта...
знаеше какво означава това.
Обичаше Емилио, нали?
Е, и аз обичах мама,
но направих на мама, това което ти стори с Емилио.
Стъпа върху мама?
По-лошо. Застрелях мама.
Не на шега, както днес...
Застрелях я наистина.
Защо, не знаеше какво ще стане ли?
Не, знаех какво ще стане с мама, като я застрелям,
но не знаех какво ще стане с мен като застрелям мама.
Какво стана с теб?
- Бях много тъжен.
И тогава осъзнах, че...
някои неща които направиш, не могат да бъдат върнати обратно.
Какво стана с мама?
Защо не попиташ нея?
Добре ли си мамо, боли ли?
Не скъпа.
Вече не боли.
Това разболя ли те?
Не, накара ме да заспя?
Затова не бях с теб, бебчо, бях заспала.
Но сега си будна нали, мамо?
Определено съм будна, красавице.
Би Би.
Искаш ли мама да гледа филм с теб докато заспиш?
Мамо, искаш ли да гледаш филм с мен преди да си легна?
Да, с удоволствие.
"Кой филм искаш да гледаш?
- ""Убийците Шогун""."
"Не скъпа, ""Убийците Шогун"" е много дълъг."
Не, не е.
Добре тогава дами, ще ви оставя.
Когато бях малка баща ми беше известен.
Той беше най-великия самурай в империята,
той обезглави Шогуна.
Отряза главите на 131 души.
Когато той се прибра у дома при мама и когато я видя,
забрави за убийствата.
Той не беше уплашен от Шогуна, но Шогуна беше изплашен от него.
Може би това е проблема? Една нощ Шогуна...
Възхищавах се на меча ти.
Страхотна работа.
Като се сетих... Как е Ханзо?
Добре е.
Сушито му подобрило ли се е?
- Не мога да повярвам, че си го накарала да ти направи меч.
- Лесно беше, просто споменах името ти, Бил.
И това го накара?
Предполагам идеята е да кръстосаме мечовете на Ханзо, нали?
Добре, по случайност това имение има собствен плаж.
И този плаж, по случайност е особено красив окъпан в лунна светлина.
По случайност днес има пълнолуние. Та, мечоносецо...
Ако искаш двубой с мечове? Предлагам да е там.
Ако искаш да го направим по старомодния начин, а ти знаеш че си падам старомоден,
можем да изчакаме зазоряване и да се бием при изгрев слънце.
Ако не се успокоиш ще трябва да ти пусна един в коляното.
Казвали са ми, че е доста болезнено да те уцелят там.
Просто се ебавам...
Когато става въпрос за теб..., за нас...
Имам няколко въпроса стоящи без отговор.
Преди тази история с кървавото отмъщение да достигне края си, ще ти задам няколко въпроса.
А ти ще ми кажеш истината. Но все пак има дилема...
защото ако питаш мен, мисля, че си напълно неспособна...
... да кажеш истината. Особено на мен, да я приемеш за себе си, също.
Ако говорим за мен, аз пък съм напълно неспособен да повярвам на нещо което ще ми кажеш.
Как предлагаш да решим тази дилема?
- Просто по случайност имам решението.
Уцелих.
С какво по дяволите ме гръмна?
- Най-великото ми изобретение, или поне любимото ми.
Не го пипай или ще ти бодна още едно право в бузката.
Това което е изпълнило стреличката, и което се разлива по вените ти е...
... изключително силен, и доста сигурен серум на истината.
"Наричам го ""неоспоримата истина"". Два пъти по силен е от содиевия пентанол."
Без замайващи странични ефекти.
Освен, чувството за еуфория.
Чувстваш ли го?
- Еуфория, не.
Както знаеш, доста си падам по комиксите.
Особено по тези за супер-герои.
Намирам цялата митология обграждаща супер-героите за очарователна.
Да вземем любимия ми супер-герой - Супермен.
Не е страхотен комик , не е особено добре нарисуван.
Но митологията, митологията не е просто велика ,тя е уникална.
Колко ще й отнеме на тази гадост да постигне ефекта си?
- Около две минути, достатъчно за да ти обясня...
... тезата си. Така, основата на митологията на супер-героите, е че...
... имаме героя, и алтернативната му самоличност. Батман всъщност е Брус Уейн,
Спайдърмен е всъщност Питър Паркър.
Когато този герой се събуди сутрин, той е Питър Паркър.
Той трябва да облече костюм за да стане Спайдърмен.
И точно в този аспект Супермен, няма подобен.
Супермен не става Супермен...
Супермен е роден Супермен. Когато се събуди сутрин е Супермен.
"Неговата алтернативна самоличност, е Кларк Кент, наметалото му, с голямото червено ""S"" това всъщност е..."
одеалцето с което е повиван като малък.
Това са неговите дрехи.
Това което носи Кент, очилата, смокинга... това е всъщност неговия костюм.
Това е костюма който носи Супермен, за да се слее с нас.
Кларк Кент е оценката на Супермен за нас. И какви са характеристиките на Кларк Кент?
Той е слаб, объркан... той е страхливец.
Кларк Кент, е критиката на Супермен за цялата човешка раса.
Като Беатрикс Кидо и г-жа Томи Плимптън.
- А, смисъла изплува.
Ти носеше костюма на Арлийн Плимптън,
но си родена Беатрикс Кидо.
И всяка сутрин когато се събудиш, ще бъдеш Беатрикс Кидо.
Можеш да махнеш иглата.
Ти да не ме наричаш супер-герой?
- Наричам те убийца.
Родена убийца. Винаги си била и винаги ще бъдеш.
И да се преместиш в Ел Пасо, и да работиш в магазин за дискове, и да ходиш на кино с Томи.
Това е опита ти да се маскираш, да се слееш с околните.
Но ти не си работлива пчеличка, ти си пчела убиец.
И независимо колко бира изпиеш или колко барбекю изядеш,
или колко ти стане дебел задника... Нищо на света не може да промени това.
Първи въпрос.
Наистина ли вярваше че ще се получи целия този твой нов живот в Ел Пасо?
Не...
Не, не за мен, за Би Би.
Не ме разбирай неправилно, мисля че щеше да си чудесна майка.
Но ти си убиец.
Всички тези хора които уби за да стигнеш до мен. Бяха много добри, нали?
Да...
Всеки един от тях?
Да.
Това беше загрявката.
Сега въпроса за 64 000 долара.
Защо избяга от мен с бебето ми?
Помниш ли последната задача която ми даде?
- Разбира се.
Лиса Уонг.
Сутринта когато заминах ми беше лошо.
В самолета повърнах.
И започнах да си мисля,..
че може би съм бременна.
Лесен за употреба, премахнете покривката, абсорбацията отнема 5 секунди.
Изчакайте за резултата 90 секунди, може да отчетете резултата когато линийката се появи в прозорчето.
Мамка му. Това което не знаех в този момент бе...
... че някъде по пътя съм била забелязана.
След като бях в Ел Ей, на Лиса Уонг не й отне много време да изпрати убиец за мен.
Здрасти, мога ли да ти помогна?
- Здрасти, аз съм Карън Ким, от персонала на хотела съм...
Имам подарък за добре дошли от управата.
Чудесно, може просто да го оставите до вратата.
Доста си добра с тази пушка.
- Би трябвало, от това разстояние.
Но и иначе съм си доста добра.
Познай кучко, аз съм най-добрата в околността, а ти си ми право на мушката.
Мога да ти пръсна главата.
- Не и преди да ти пусна куршум между очите.
Така че, нека говорим.
Керън, току що открих, секунди преди да направиш дупка във вратата...
... че съм бременна.
- Да бе, да.
На пода, до врата има тест, доказваш това.
Глупости.
Във всеки друг случай щеше да си 100% права.
Но този път...
... 100% не си.
Аз съм най-смъртоносната жена в света.
Но точно сега малко се страхувам за бебето си.
Моля те, просто погледни лентичката.
Моля те.
Стой където си и не мърдай.
Не знам какво значи тая глупост.
- Инструкцията е на кутийката.
Лесен за употреба, премахнете покривката, абсорбацията...
Синьо значи бременна.
- Ще го прочета сама, мерси.
Да кажем, че ти вярвам. Какво ще правим?
- Просто се прибери вкъщи.
Аз ще направя същото.
Поздравления.
Преди тази лентичка да стане синя,
бях жена, бях твоята жена.
Бях убийца, убивах за теб.
Преди тази лентичка да стане синя, бих скочила с мотор на движещ се влак.
За теб.
Но след като лентичката стана синя...
Не можех да се върна към тези неща. Вече не.
Защото щях да ставам майка.
Можеш ли да разбереш това?
Да, но защо не ми го каза тогава, а чак сега?
Ако беше разбрал щеше да я поискаш? Аз не исках това.
Това не е твое решение.
- Да, но беше вярното решение.
И аз го взех заради дъщеря си.
Тя заслужаваше да се роди на чисто.
При теб щеше да се роди в свят, в който не би трябвало.
Трябваш да избера...
И аз избрах нея...
Знаеш ли преди пет години, ако трябваше да направя списък на невъзможните неща, които никога няма да се случат,
да ми направиш засада, довличайки копоите си,
щеше да е на първо място.
Щях да съм сбъркала, нали?
Извинявай, това въпрос ли беше?
За нещата, невъзможни да се случат, да, в този случай щеше да си сбъркала.
Е...
- Когато не се върна,
приех че Лиса Уонг или някой друг те е убил.
А и само за протокола, да караш някой, някой който те обича да мисли, че си мъртъв е доста подло, нали?
Оплаквах те три месеца.
На третия месец те намерих.
Не се опитвах да те намеря, опитвах се да намеря шибания задник който те е убил.
И така намерих теб.
И какво откривам?
Не само че не си мъртва, но и ще се жениш за някакъв скапаняк и...
... си бременна.
Реагирах пресилено.
Реагирал си пресилено? Това ли ти е обяснението?
Не съм казвал че ще обяснявам. Казах че ще бъда честен.
Но ако това е прекалено увъртяно нека да го кажа направо.
Аз съм убиец, аз съм едно убиващо копеле, знаеш го добре.
И има определени последствия от това да разбиеш сърцето на едно убиващо копеле.
Ти ги видя...
Наистина ли реакцията ми толкова те учуди?
Да. Наистина.
Знаех, че си способен да го направиш? Естествено.
Но никога не съм мислила, че можеш или ще го направиш на мен.
Наистина съжалявам Кидо, но си сгрешила.
Двамата имаме недовършена работа...
Бейби... не се шегуваш.
"Пей Мей те е научил на ""пет точковата техника на дланта караща сърцето да се пръсне""?"
Разбира се че ме научи...
Защо не ми каза?
Не знам.
Може би защото съм лош човек.
Не, ти не си лош човек.
Ти си страхотен човек. Ти си любимият ми човек.
Но понякога... можеш да си истински главорез.
Как изглеждам?
Изглеждаш готов.
На следващата сутрин.
Благодаря, благодаря... о, благодаря...
"Редакция и тайминг: ..:R.A.T. :..rosen76@abv.bg Субтитри : Goldsword; Goldsword@abv.bg"