Bobby Jones, Stroke Of Genius (2004) (Bobby.Jones.Stroke.of.Genius.DVDRip.XViD-ALLiANCE.CD1.srt) Свали субтитрите
Един филм на Роуди Херингтън
Джим Кавийзъл
Клеър Форлани
Джеръми Нортам
Г Е Н И А Л Н И Я Т Б О Б И Д Ж О У Н С
Здравей, Ангъс.
Това наистина ли си ти, Боби Джоунс?
Къде са всички?
Господи.
- Как я караш?
- Добре съм, Боби. Много добре.
Готвим се за Олимпиадата в Берлин...
и не можех да не посетя старото игрище.
Господи.
Освен мен, само още един човек знае, че има резервация за Р. Джоунс.
Ангъс, играта ми е...
Играта ти винаги е добра тук.
Добре дошъл, Боби.
- Радвам се да те видя, Боби.
- Дай една усмивка за първа страница.
- Бяхте страхотен.
- Благодаря, Боби.
Гледай сега.
Мамка му!
Това ли търсиш?
- Извинявай, Камила, без да искам.
- Внимавай другия път...
да не улучиш някой от прозорците в къщата, младежо...
защото тогава вече ще ядеш пердах от баща си.
- Как е стомаха ти днес?
- Добре е.
Мислиш ли, че можеш да хапнеш за обед? Имам малко пилешко и бисквити.
Ще направя и пай.
Добре.
- Робърт, добре ли си?
- Да, мамо.
Влизай. Искам да видя колко тежиш.
Погледни се. Качил си още половин килограм.
Ще ме пуснеш ли да играя бейзбол с Франк и Пери?
Скоро.
Татко!
Хей! Ето те и теб.
Имам нещо в джоба си. И се чудя какво ли е то...
За теб е. Ела тук. Хайде да идем при майка ти.
Защо каза на Камила, че това е маймунска година?
Не маймунска година, скъпи. Казах, че сме в Годината на маймуната.
В китайския зодиак...
всяка от 12-те години носи името на различно животно.
Така всяко животно допринася за облика на годината.
И ако си роден през такава година, носиш нейните характерни черти.
Подобно на маймуна, кон или вол.
- Какво животно съм аз?
- Ти, скъпи, си тигър.
Тигрите са родени водачи. Те са единаци.
Много са злопаметни,
но следват амбициите си без значение колко трудно е тяхното осъществяване.
- Какво животно си ти, мамо?
- Аз съм дракон.
- Можеш ли да бълваш огън?
- Да, мога.
Особено ако те видя
да играеш с Фран Меадор, докато още имаш кашлица.
Ти си моят малък мъж.
Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.
Не се тревожи, мамо. Аз съм тигър.
- Лека нощ.
- Лека нощ, скъпи.
Доста дълъг път от Карнусти.
Болките в задника ми го доказват.
Страхотно игрище.
И хората са страхотни. Свободни да харчат парите си.
- Може ли някой от тях да играе?
- Не точно.
Ако можеха, нямаше да се нуждаят от теб, нали?
Тук правят уискито си от царевица.
- Шегуваш се.
- Не, не се шегувам.
Ще ни липсваш, Джими.
Добре е, че брат ти ще заеме твоето място.
Чест е да бъде при нас.
Стюърт, какво мислиш за стойката ми?
Кажи му де.
...
Свали малко по-надолу лявата ръка.
По дяволите!
Покажи му, Стюи.
Бейзболът беше моята игра.
Веднага след като се дипломирах, подписах договор
с Бруклин Троли Доджърс от Джорджия.
Но баща ми сложи край на всичко. Заплаши да се отрече от мен.
- Продължих да следвам право.
- Добра идея.
Вероятно.
Този младеж добре ли е?
- Уи Боби?
- Да.
Не, той просто е болнав. За малко да умре докато е бил бебе.
Не може да се храни, алергичен е почти към всичко.
Водят го тук само за раздвижване.
Гадно копеле!
Господи.
Добър ден, Камила. Сама ли си тук?
Да, г-н Джоунс, всички играят голф ей там.
Сигурно ще се върнат скоро.
Играенето на голф по време на Шабат е богохулство.
Няма ли да ги изчакате? Ще ви донеса Кока-Кола.
В Библията не пише нищо за Кока-Кола.
Няма да го позволя в къщата ми.
- Просто ми донесете чаша студена вода.
- Да, сър. Веднага.
Голф.
Боб, топките струват по 20 цента.
- Добра игра, Стюърт. Страхотна.
- Благодаря.
Добра игра.
Кажете ми, г-н Мейдън, как е взето решението...
да има точно 18 дупки във всеки кръг от голфа?
Г-жо, преди доста време на остров Сейнт Андрюс
се е провела среща с цел да се обсъди и реши това.
Един от участниците станал и казал:
"Една бутилка уиски се пресушава с 18 глътки..."
"и аз смятам, че когато бутилката вече е празна, кръга да приключи."
Дядо!
Внимавай.
Здравей, Боби.
Синко, растеш много бързо.
- Всеки път като те видя си порастнал.
- Много се радвам, че си ни на гости.
Имам да свърша малко работа.
Трябва да се срещна с едни клиенти от Ню Йорк утре сутрин.
По този начин ли прекарвате Шабат?
- На това ли учиш сина си?
- Свежият въздух прави...
чудеса със здравето му.
Извини ме, трябва да се преоблека.
Тръгвай, Робърт.
Качи се и се преоблечи за вечеря.
Прекарваш толкова много време в игра на голф и започвам да се чудя...
заради здравето му ли го правиш или за собствено удоволствие.
Тук срещнах най-големите си клиенти.
Толкова съм зает с хората от Кока-Кола, че вече търся и нов партньор.
И защо?
Защото играя голф с Аса Киндлър и Боб Уудруф.
Искаш да ми кажеш, че причините за напредъка в кариерата ти
не са качествата ти на адвокат?
Колко окуражаващо.
Дядо, виж вятърната ми мелница.
Сам я построих.
Прекрасна е, Боби. Може би, като порастнеш ще станеш инжинер...
и няма да си губиш времето в безсмислени игри с топчета.
Кучи син!
Това там не е ли твоята къща?
Обзалагам се, че много липсваш на майка си. Не мислиш ли?
Хайде, прибирай се вече. Прибирай се в къщи.
Ред, трябва ли да играеш голф?
- Ами аз?
- Почини си две седмици.
И после зарежи всичко.
Какво ще желаеш, малкия?
- Какво е това?
- По 20 цента бройката.
Успя ли да намериш някои, които още се търкаляха?
Не, сър.
Малък мошеник.
- Добро утро.
- Добро да е.
Знаеш ли, мислех си...
ако малкия Боби се присъедини...
може и той да поиграе, ако успее да се справи.
Направих му няколко стика.
Изкарай й въздуха, Боби.
Хей, Боби.
Боби. Събуди се, Боби.
Хайде, Боби, той започна в шест.
Това е той, това е Хари Вардън.
Печелил е пет пъти откритото първенство на Великобритания.
Видя ли това?
Деца, вие не трябва ли да сте на училище?
Останал съм с впечатлението, че ако стреляш над 100 фута, нямаш право да играеш.
Ако стреляш под 80, по-добре не играй.
Роб, защо не ни покажеш как Стюърт Майден удря топката?
Давай, синко.
Да, доста добре?
А сега защо не покажеш как замахва съдия Бройлс?
Кучият му син!
Боб, искаш ли да играеш с нас?
Започваме след 10 минути.
Тръгвай, синко.
- Внимавай.
- Благодаря.
Виждате ли, полковник?
Благодаря. Задръжте рестото.
- Как я караш, Милт?
- О.Б. Как сте, сър?
Кой е противникът ти?
Ами...
- Той е просто едно хлапе.
- Това е доста смущаващо.
Не трябва да разрешават на деца да участват в турнири за възрастни.
На терена излизат г-н Милт Сол...
и г-н Робърт Тайър Джоунс - младши.
Г-н Джоунс, на вас се пада честта да играете.
- Желаете ли да сте пръв?
- Не, давай ти, синко.
Господи. Какъв замах.
Малкият Боб Джоунс, русото момче от голф клуба в Ийст Лейк...
е роден в деня на Свети Патрик.
Но късметът не е от значение,
когато имаш такъв божествен замах.
Записвам. Боби Джоунс е роден за величие.
Детето-чудо от южния щат Джорджия е сензацията в първенството за аматьори.
От O.Б. Келър.
Истински деликатес.
Победителят в шампионата на аматьорите в щата Джорджия...
е г-н Боби Джоунс.
- Поздравления, Боби.
- Боб.
- Поздравления, Боб.
- Господа, от това което видях днес...
вярвам, че момчетата са готови да играят в първенстото на Щатите за аматьори.
Първенството на Щатите?
Само да играят, полковник, не съм казвал, че ще победят.
"Half a league, half a league Half a league onward"
"Forward, the Light Brigade"
"Was there a man dismay'd"
"Not tho' the soldier knew Some one had blunder'd"
"Theirs not to reason why Theirs but to do or die"
Наследил е това от майка си.
Какво правиш? С тези обувки ли ще играеш?
Мислех, че баща ти е купил нови.
Тези ми носят късмет. Нося си и четирилистна детелина.
Ще имаме нужда от повечко късмет. Виж кой ще е на терена.
Сегашният шампион от откритото първенство...
трима шампиони от първенствата за аматьори, двама шампиони от NCAA...
- И ние.
- Чух, че терена е като билярдна маса.
Тревата е хлъзгава като лед.
Ти само чукни леко топката и ще видиш как се плъзга по тревата.
Дупките на терена са 18, като при нас. Хайде.
Да отидем да се регистрираме.
- Извинете. Благодаря.
- За нищо.
На терена излиза бившия шампион за аматьори...
г-н Ибън Байерс.
Спомняш ли си какво казваше старият Боб Фитцсимънс?
"Колкото по-големи стават, толкова по-силно падат."
Следва, шампионът на щата Джорджия...
г-н Робърт Тайър Джоунс - младши.
По-дяволите!
Кучият му син!
Мамка му!
Боби Джоунс.
Мамка му! Господи!
Кучи син!
- Какво дете.
- С лице на ангел.
И с характер на сив вълк.
Остави проклетото нещо.
Искате ли дъвка, г-н Байерс?
Поздравления. Направи добър мач, синко.
И двамата с г-н Байерс играхме ужасно. Той просто приключи малко преди мен.
Хайде да се обадим на баща ти.
Ако продължава да играе така, сигурен съм, че ще спечели.
Никога не съм виждал играч с удар като неговия.
Игра доста добре тази сутрин.
- Имаш страхотен замах.
- Благодаря.
- Обичаш сладолед, а?
- Да, сър.
Дават ми колкото си поискам.
- Приятен ден, синко.
- Благодаря, сър. Доста забавно е.
Добро утро.
Боб, джентълменът с когото говори преди малко...
е спортният журналист Грантланд Райс.
Пише статии за Америкън Голфър.
Той харесва замаха ми.
- Давай, Боби.
- Разбий го.
- Доста хора не те изпускат от поглед.
- Нищо не мога да направя.
- Желая ти успех.
- Успех и на вас, сър.
На терена излиза...
г-н Робърт Тайър Джоунс - младши.
След него излиза, г-н Робърт Гарднър.
"До десетата дупка резултатът беше равен."
"Последваха три дупки, които разбиха сърцето на младежа."
"Но ученикът от Джорджия замахваше облечен в изтърканите си обувки и прашни панталони,"
"подсвирквайки си неотдавнашна музикална комедия, толкова весел"
"все едно е спечелил първия си национален турнир..."
"вместо да бъде победен в третия кръг."
"Той мислеше за сладоледа си."
- Как си?
- Благодаря, добре, сър.
- Г-н Кийлър.
- Можеш да ме наричаш О.Б.
- Какво четеш, синко?
- Чета какво пишат за мен.
Писали са, че не ми е пукало дали ще загубя.
Но не беше така. Бях се побъркал.
Знам. Бях там и те наблюдавах.
Желанието за победа е от голямо значение.
Какво ги интересува с какви дрехи съм? Дори са си направили шега с обувките ми.
Това е цената на славата, синко.
Опасявам се, че трябва да свикнеш.
- Не мисля, че искам да съм известен.
- Вече е прекалено късно.
Роб, всички тези хора, членовете на клуба, приятелите ни...
очакват от теб много.
Те ще гледат всеки твой мач.
- Но аз загубих.
- Занапред ще побеждаваш.
Ти им показа на какво си способен.
Не трябва да се отчайваш. Разбираш ли ме?
- Робърт, той е просто дете.
- Да, Клара...
но той е нашето дете.
Копеле.
Не мога да повярвам, че го направи. Можеше да нараниш някой.
Хвърлих го над главите им.
Това е елементарен удар, Правил съм го милиони пъти.
Алекса, има емоции, на които...
не можеш да устоиш, когато държиш стик за голф в ръцете си.
Този мъж плати $1500, за да ти бъде носач.
Хората плащат добри пари, за да те гледат как играеш.
- Те плашат на всички.
- Не, Боб. Те са дошли заради теб.
- Ти си звездата.
- Не съм никаква звезда.
Ти си шампион за аматьори, аз още нищо не съм постигнал.
Но ще постигнеш и те го знаят.
Всички го знаят. Скоро ше си проправиш път.
Лош късмет.
Днес нямахме ден, Боб.
Никога няма да може да прехвърли това дърво.
Фукльо.
Казах ти, че си вече звезда.
- Не искам да бъда звезда.
- Кажи го на тях.
Оше малко остана, Боби!
- Ето го и него.
- Сър Уолтър пристигна.
- Чувал съм, че е добър разказвач.
- Има и още.
Нарушил е най-малко 11 от десетте божи заповеди.
Г-н Хейгън?
Очакват ви.
- Къде е тя?
- Заведох я у дома.
- Къде бях?
- Точно където сте седнал сега.
Хейгън, да започваме.
Гениите заслужават търпение, приятелю.
Опасявам се, че не съм добре с финансите.
Ако не сте разбрал, така сме всички.
Все още ми дължите две двайсетачки и една десетачка от миналата седмица.
И не сте платил наема за автомобила.
Смили се над мен.
Ако не направя някои залози, ще банкрутираме.
Добър човек.
Добро утро, Чик.
Къде беше, Уолтър? Упражняваше удари ли?
Не, но получих няколко.
Младият г-н Джоунс, предполагам.
- Аз сън Уолтър Хейгън.
- Знам кой сте.
- Как сте?
- По-добре от доста хора, синко.
Мисля, че на мен се пада честта.
На терена излиза, шампионът на Щатите, Уолтър Хейгън.
Замахът му е като на ранена патица.
Нека това не те подлъгва.
Едва ще ли го наричат Сър Уолтър, ако няма основателна причина.
Добър удар.
Две тройки една след друга.
18 тройки правят 54.
Следваща дупка.
По-дяволите! Мамка му!
Меши.
Мисля, че сме в беда.
Попитах жена ми какво иска за Коледа.
Тя ми каза - развод.
Казах й, че нямах в предвид нещо толкова скъпо.
Извини ме.
- Добра игра.
- Играх ужасно.
Не успях да направя нито един добър удар след като спомена 54-те точки.
Правех само 5-ци.
Трябва да си вземеш поука.
Знаеш ли...
не ми пука дали започвам с четири петици.
Просто разбирам, че съм изчерпал нормата си и забравям за тях.
И продължавам. Никога не удрям топката направо.
Но знаеш ли какво научих?
Три добри удара и един слаб все пак правят пар.
Голфът е игра на съвземане.
Ще станеш добър професионалист.
Имаш този чудесен замах, а вече си и известен.
Публиката те обича.
С края на войната, шампионатите ще започнат отново и няма да имат край.
Не искам да ставам професионалист.
Записах се в техническия колеж в Джорджия.
Наистина ли?
Училището е хубаво нещо...
но целта му пак е да те научи да правиш големи пари, нали?
Не само. Искам да получа образование.
Мисля, че това е важно.
Мога ли да ти задам един въпрос?
Защо играеш голф?
Защото ми харесва. И искам да побеждавам.
А знаеш ли защо играя голф аз?
За парите.
Аз трябва да печеля.
Ето защо, когато се изправиш срещу мен...
ще трябва да те победя.
Ще те победя.
Благодаря.
- Здравей, Джордж.
- Добро утро, Мери.
- Може ли една Кока-Кола?
- Разбира се.
- Заповядай.
- Благодаря.
Това са най-лошите условия за игра, които съм виждал.
Ето ти кафето.
Благодаря. Донесох няколко вестника.
Какво пишат?
Хората мислят, че ще спечелим...
дори и този тип Херън се е записал.
Казват, че ударите на Роб са наистина брилянтни.
Но не спират да говорят за характера му.
Наричат го "тлеещ гняв".
Незнам какво ще правя с него.
- Може би трябва да поговорите.
- Какво да му кажа?
Това което виждам е, че той се опитва да се хареса на теб...
и на цяла Атланта.
Хвърлянето на стиковете може би му помага да освободи напрежението.
Къде е той сега?
Говори по телефона.
С майка му ли?
Не мисля.
С Алекса?
Не.
След няколко дни отпътуваме обратно с влака.
Нямам търпение да те видя отново.
Баща ти още ли седи там?
Да. Съжалявам...
за лошото време.
- Надявам се скоро да се оправи.
- Аз също.
Мислех си, когато се върна да излезем на вечеря.
Да те запозная с приятели.
Да, ще бъде чудесно.
Трябва да тръгвам. Да, ти също.
Да, и аз.
Дочуване.
Робърт Джоунс?
- Да, татко.
- Не го познавам.
Той се записа в техническия колеж.
- Познава Мат и Джон.
- Католик ли е?
- Татко...
- Католик ли е?
- Не, не е.
- Какво съм ти казвал за това?
Казвал си ми:
"Не съди, за да не бъдеш съден."
И къде е това място с толкова лошо време, където е той сега?
- Подслушвал си разговора ми?
- Само си седях ето тук.
Той участва в голф турнир.
В Оукмънт, Пенсилвания, трябва да го знаеш.
- Турнира за аматьори?
- Да.
Това на телефона Боби Джоунс ли беше?
Предпочита да го наричат Боб.
- Печели ли?
- На финалите е.
О.Б., той ще спечели. Чуствам го. Ще стане шампион на страната.
Тишина.
Внимание!
- Какво по дяволите правиш?
- Някой помръдна.
- Да не си се побъркал?
- Всичко е наред.
Не казвай на баща си.
Мисля, че тази година ще си винаги втори.
Завърши втори в четири турнира един след друг.
- Този мегафон.
- Не ме победи мегафонът.
Но Дейви Херън го направи.
През този мач отслабнах с 6 кг, О.Б.
6 кг.
Мога да изиграя 36 дупки под парещото слънце у дома...
и да не загубя нито килограм.
Трябва да се науча да се контролирам. Продължавам да правя глупави грешки.
Знаеш какво каза Уил Роджърс:
"Добра преценка се постига с опит...
а големият опит се постига с много лоши преценки."
Истина е.
Никога не съм си взимал поука от турнирите, които съм печелил.
"lf you can keep your head when all about you"
"Are losing theirs"
"lf you can meet with triumph and disaster"
"And treat those two impostors just the same"
"lf you can fill the unforgiving minute"
"With sixty seconds worth of distance run"
"Yours is the Earth and everything that's in it"
"And which is more"
"you will be a Man my son"
Задръж го.
- Здравей, Боби.
- Здравей.
- Кой е това?
- Нямам представа.
- Здравейте, всички.
- Боби.
- Това е Мери Малоун.
- Здравей.
- Мери. Алекса.
- Приятно ми е да се запознаем.
На мен също.
- Играеш ли голф, Мери?
- Не, не играя.
И така, хора, днес е 15 януари, 1920 год.
Запомнете добре този ден. Това е последният ден в който може да пием легално.
- Няма начин сухият режим да продължи дълго.
- Четох една статия във Ванити Феър.
Четох, че следва "най-голямото пиянство в историята".
Наричат го Епохата на Джаза.
- Тогава време е за джаз.
- И опера.
- И голф от Джорджия.
- И приятели.
- Здравей, Боби.
- Здравей.
Вкъщи има купон. Ще дойдеш ли?
Зает съм. Благодаря все пак.
Как се казва приятелката ти?
Може да я наричаме Мериголд, защото точно това се опитва да направи.
- Сигурен ли си, че е твой тип?
- Достатъчно.
Тя не пие, не мърсува, не е ходила в колеж.
Боби Джоунс!
- Искам да те почерпя.
- Вече имам питие, благодаря.
- Какво пиеш?
- Изглежда бира.
- Келнер!
- Извинете.
Две бири, ако обичате.
- Мери!
- Не стой така. Настигни я.
- Почакай.
- Пусни ме.
- Не.
- Прибирам се вкъщи.
Не играя голф.
Не ходя в колеж и не да пия.
- Ако това е, което искаш...
- Това изобщо не ме интересува.
Не знаех, че си известен, когато те срещнах.
Знаех само, че си сладък.
Може би трябва да откриеш някой който може...
Аз вече го открих.
Сладкия Боби, нали?
- Казвам се Ангъс. Аз ще съм вашият носач.
- Радвам се да се запознаем, Ангъс.
Това е Хари Вардън.
- Г-н Вардън, аз съм Боби Джоунс.
- Приятно ми е.
Сбъдна се една мечта...
да играя с вас на този турнир.
Виждал съм ви в клуба на Ийст Лейк, когато бях момче.
- Наистина ли?
- Да.
На терена излиза, шампиона за аматьори на Съединените Щати...
Робърт Тайър Джоунс - младши.
Кучка.
Г-н Вардън, виждал ли сте по-лош удар от този?
Не.