Saw (2004) Свали субтитрите
Помощ! Някой да ми помогне.
Има ли някой там?
Ей!
- Мамка му! Сигурно съм мъртъв.
- Не си мъртъв.
Кой е там? Кой е там?
- Няма смисъл да викаш. Отдавна го изпробвах. – Пусни светлините.
- И какво като ги пусна?
- Какво, по дяволите, става? Къде съм?
- И аз не знам все още.
- Каква е тази миризма?
Почакай малко. Май открих нещо.
Мамка му!
Помощ!
Помощ!
Помощ! Помощ!
- Никой не може да те чуе.
- Какво, по-дяволите, е това?!
Успокой се. Просто се успокой.
- Ранен ли си?
- Не знам. Да.
- Как се казваш? – Името ми е ''нищо не разбирам, мамка му'', а твоето?
- Какво става тук? - Името ми е Лорънс Гордън. Аз съм лекар.
И аз като теб се събудих тук.
- Познаваш ли го?
- Не.
- Имаш ли някаква идея как си попаднал тук? - Не.
- Какво е последното нещо, което помниш? - Нищо.
Прибирах се в шибания си апартамент да си легна и се събудих в тая лайняна дупка.
- А ти?
- Няма много за разказване при мен.
Прибирах се вкъщи след работа и не помня нищо друго.
За пръв път виждам труп. Изглежда много по-различно от обикновено.
Не мърда.
Гледайки тия вериги, си мисля, че някой не иска и ние да се отдалечим много от тук.
- Виждаш ли някакви белези?
- Какво?
Повечето така правят. Отвличат те и те приспиват...
...и докато се усетиш какво става, вече ти продават бъбреците в eBay.
- Никой не ти е взел бъбреците.
- Как пък го разбра от там?
Защото в момента щеше да си или в ужасна агония, или мъртъв. Повярвай ми.
- Да не би да си хирург?
- Да.
И все пак ще ми кажеш ли името си?
Адам.
Добре Адам, това, което трябва да направим...
...е да помислим защо сме тук. Този който ни е домъкнал до тук можеше да ни е убил вече.
Но не е. Сигурно иска нещо от нас.
Въпросът е какво.
- Този часовник...
- Какво за него? – Чисто нов е.
- Е и? - Ами, някой очевидно е искал да знаем колко е часа.
Чакай. Мисля, че мога да стигна вратата.
Какво е това?
- Извинявай?
- Това е касетка.
- Къде я намери?
- Беше в джоба ми.
Пише "Пусни ме".
Хайде. Хайде.
Хвърли го насам.
Не става ли?
- Използвай ризата си.
- Какво? - Ризата.
Хайде.
- Не става. – Огледай се. Трябва да има нещо, което да можем да използваме.
- Няма нищо.
- Трябва да има нещо.
Хайде, можеш да го направиш.
Хайде. Още веднъж.
"Добро утро, Адам, вероятно се чудиш къде си в момента.
Ще ти кажа къде може би се намираш. Може би си в стаята, в която ще умреш.
Досега винаги си бил в сянка и си следял живота на хората.
Но какво виждаш, когато се погледнеш в огледалото?
Аз те виждам като ядосан и жалък тип.
Даже повече като жалък. Затова днес ще гледаш собствената си смърт, Адам.
Ще направиш ли нещо по въпроса?" –Не разбирам.
- Хвърли ми касетофона.
- Не. Хвърли ми твоята касетка.
Виж, ако искаме да излезем оттук, трябва да действаме заедно. Хвърли ми го.
Няма да рискувам да го счупя. Хвърли ми ти касетката си.
"Д-р Гордън, това е обаждането ви за събуждане.
Във всеки ден от своята работа вие казва- те на хората новината, че ще умрат скоро.
Сега вие ще сте причината за смъртта.
Целта ви в тази игра е да убиете Адам. Имате време до 6 часа да направите това.
В стаята има още един човек с вас. Когато имаш толкова много отрова в кръвта си...
...единственото нещо, което ти остава, е да се застреляш.
Има начини да се спечели играта и те са около вас.
Не забравяйте, Х е вашето място.
Ако не убиете Адам до 6, тогава Алисън и Даяна ще умрат, д-р Гордън.
И ще ви оставя в тази стая, докато не изгниете.
Нека играта започне."
Дай ми това. Веднага.
"... тогава Алисън и Даяна ще умрат, д-р Гордън.
И ще ви оставя в тази стая, докато не из- гниете." - Имаш ли представа кой е това?
"Нека играта започне."
- Той ни познава.
- Почакай малко.
Какво мислиш? Сигурно е някаква шега, нали?
"Нека играта започне."
- Слушай. Слушай.
"Следвай сърцето си."
Какво пък е това "Следвай сърцето си"?
Там. Точно до теб, на тоалетната.
Хайде. Хайде.
О, Боже.
- Има ли нещо?
- Нищо.
Виж в казанчето. Хайде.
Трябваше първо тук да проверя.
Какво е това?
Няма ли да ми подадеш другата?
Мамка му! Мамка му!
Това не е за да си отрежем веригите.
Той иска да си отрежем краката.
- Мисля че се досещам кой може да е направил това. – Какво каза?
Не го познавам лично.
- Просто съм го виждал.
- Боже, кажи ми! Кой е това?
Последо когато чух за него, полицията все още не го беше заловила.
Единствената причина да го знам е това, че аз бях заподозрян.
Ще започна от начало.
Този не е пресен. Поне на три седмици е.
Жертвата е 46 годишен мъж.
Умрял е от масивен кръвоизлив, най-вече от бедрената артерия.
Преминал е много бързо разстоянието от задната страна на клетката през тази бодлива тел.
Удивително е колко далеч е стигнал.
Има толкова дълбоки разрези, че наме- рихме следи от стомашен сок по пода.
Също намерихме и това.
"Здравей, Пол, ти се идеално здрав средностатистически мъж.
Миналият месец преряза китките си с нож.
Наистина ли се нарани само защото истински искаше да умреш...
...или просто искаше да привлечеш внимание? Довечера ще ми покажеш.
Ироничното тук е, че ако искаш да умреш, просто трябва да останеш на мястото си.
Но ако искаш да живееш, ще трябва да се прережеш отново.
Намери пътеката през бодливата тел, която води до вратата, но побързай.
В 3 часа вратата ще се затвори.
И тогава тази стая ще стане твоята гробница. Колко кръв ще пролееш за да останеш жив?"
Вратата е била свързана с таймер. До 3 не е била затворена, после се е затворила.
Имал е 2 часа.
Ето тука е.
- Май ще се наложи да поостанем тук.
- Вестниците започнаха да го наричат...
... "Убиецът с триона".
- Всъщност, на практика...
...той не е убиец.
Не е убил никого. Той просто намира начини жертвите му да се самоубиват.
"Здравей, Марк. След като си толкова болен, защо наоколо има толкова много твои снимки?
Нека да я видим тази твоя т.нар. "болест".
В момента има съвсем слабо циркулираща отрова във вените ти.
Противоотровата е в сейфа.
Комбинацията за сейфа...
...е написана по стените. Побързай и я разгадай.
Но внимавай, защото между другото...
...тялото ти е намазано с огнеопасна субстанция.
Така че, ако бях на твоето място, бих внимавал с тази свещ да не изгоря.
Така както са изгорели много хора от твоите номера. Това е тяхното отмъщение."
Намерих още нещо. Всъщност две неща.
Имало е някой отвън, който е наблюдавал през тази дупка.
Изглежда нашият приятел ''Триона'' е обичал да наблюдава от първия ред своите долни игрички.
Миналият път също беше там.
Но този път е забравил фенерчето си.
- Потърсете отпечатъци.
- Слушам.
ОК, този пациент има тумор на предния лоб, точно пред срединната линия.
Започнал е като тумор на ободното черво (колон).
Пациентът идва за стандартен преглед...
...чрез който успяваме да проследим разсейките, които при него намаляват.
- Пациентът има...
- Името му е Джон, д-р Гордън.
- Той е много интересен човек.
- Благодаря ти за информацията, Зеп.
Както виждате, някои от нас са много силно привързани към пациентите.
- Ако продължим, ще видим, че пациентът...
- Д-р Гордън, моля явете се в стаята си.
Явно някой не иска да ви разкажа какво му има на пациента. Извинете ме.
Д-р Гордън, аз съм детектив Тап, това е детектив Синг. От отдел "Убийства".
- Много впечатляващо.
- Благодаря ви.
Опитавам се да дам най-доброто от себе си.
- Съжалявам, че ви прекъснахме по време на работа. - Няма проблем.
Как мога да ви помогна, господа?
Можете ли да ни кажете къде сте бил вчера между 11 и 1 часа, докторе?
- Защо се интересувате от това? - Искаме да ви зададем някои въпроси за това.
За ваше добро, ще е по-добре да направим това в участъка. Бихте ли ни придружил дотам?
Страхувам се, че това е невъзможно. Не мога просто да си тръгна, имам работа за вършене.
Освен това жена ми взе колата днес.
- Няма проблем, ще се качите при нас, д-ре.
Съжалявам, но трябва да ми обясните пак. За какво е всичко това?
Това ваше ли е, докторе?
- Значи нямате представа как фенерчето ви е попаднало на това място? –Разбира се.
Трябва да ви попитам, какво правихте снощи?
- Видях се с един човек.
- Кой?
- Вижте, ако не можете да сте честен с мен... - Видях се с един човек, който не беше пациент.
- Какво да направя?
- Ами като ваш адвокат и приятел...
...ви съветвам да се държите здраво и да им дадете алибито си сега.
Защото никой няма да ви повярва, ако го направите после.
Това беше преди 5 месеца.
Опита се да ме изкара убиец.
- Проверихме алибито ви и всичко е наред.
- Добре. Мога ли да си ходя вече?
При нас е една от жертвите успяла да избяга.
Имате ли нещо против да останете и да изслушате свидетелските й показания?
- Това може да помогне нещо.
- Наистина бих желал да ви помогна, но...
Ще сме ви много благодарни. Тя е един- ствената, коята е успяла да избяга. – ОК.
Аманда, когато ти прецениш...
...кажи ми първото нещо, което си спомняш.
Събудих се...
Единственото което усетих, беше вкуса на кръв и метал.
"Здравей, Аманда. Ти не ме познаваш, но аз те познавам.
Искам да играем една игра. Ето какво ще се случи, ако загубиш...
Устройството което носиш е закачено към челюстите ти.
Когато времето ти изтече, устата ти ще остане трайно отворена.
Представи си го като обърнат обратно капан за мечки.
Ето, ще ти покажа.
Има само един ключ, който отваря устройството.
И той е в стомаха на твоя мъртъв другар по душа.
Поогледай се, Аманда. Ще се убедиш, че не те лъжа. По-добре побързай.
Живей или умри. Избора е твой."
И после видях трупа.
Имаше нож.
Бил е инжектиран с голяма доза опиат.
Не е можел да се движи и да усеща каквото и да е.
- Имате предвид, че е бил жив?
- Беше.
Какво стана, след като взе ключа?
"Поздравления. Все още си жива.
Повечето хора са толкова неблагодарни, за това че са живи.
Но не и ти, поне вече не."
Ти си пристрастена към наркотици, нали така Манди?
Мислиш ли, че това е причината да те избере?
Благодарна ли си, Манди?
Той ми помогна.
- Сигурен ли си, че е той?
- Да, сигурен съм.
Откъде да знам, че говориш истината? Може ти да си ме вкарал в тази стая.
- И аз съм в същото положение като теб.
- Грешиш, грешиш.
Ти имаш нещо, което аз нямам: информация. Знаеш кой направи това.
Сега или ще ми кажеш какво наистина става тук, или ще те накълцам с това.
Чуваш ли ме, ще те нак...
- Какво?
- Това е двустранно огледало.
Виждам ви.
- Ето какво е било. Реалити шоу.
- Не гледайте мен. Не мога да ви помогна.
Чуваш ли ме там? На прав път съм.
Това е едно от най-яките преживявания, които съм имал.
Постарай се да не изпуснеш нещо.
- Това с нищо няма да помогне.
- А какво, искаш да ни записва ли?
Не можеш да го спреш. Затова не можем да отрежем веригите.
Затова не можеш да счупиш стъклото. Всичко е запланувано още от начало.
Звучиш така, сякаш се възхищаваш на тази откачалка.
За да се пребориш с нещо, трябва да разбереш колко перфектно е устроено.
Така се борим с болестите.
На касетката ни каза да открием Х. А това Х трябва да е някъде из стаята.
Помогни ми да го намерим.
Как може да си толкова спокоен, след като жена ти и детето ти са в ръцете му?
Може да си прави с тях каквото си поиска в момента. Мислиш ли за това.
Точно за това си мисля!
Мислих си за последното нещо, което казах на дъщеря си.
Даяна, скъпа, добре ли си?
- Даяна, скъпа, чуваш ли ме?
- Мамо...
- Какво има, миличка?
- Има един човек в стаята ми.
- Скъпа, сигурна ли си, че не е илюзия?
- Той ми говореше.
- Добре, ще дойда да проверя стаята ти.
- Искам татко да прогони страшния човек.
Добре, щом така искаш.
- Лари, съжалявам, че те притеснявам, но дъщеря ти отново сънува кошмари. – Само минутка.
- Иска да провериш стаята й.
- Само да си довърша параграфа.
Хайде, скъпа, да отидем да проверим заедно.
Не, приключих.
Видя ли, няма никой в стаята ти.
Няма такова нещо като лошият човек. Сега ще можеш ли да заспиш?
- Все още ме е страх.
- Така ли? Дай си крачето.
Леле колко голямо краче.
Помниш ли това? Това малко прасенце е отишло до магазина...
Това малко прасенце си е останало вкъщи, това малко прасенце е яло пържола...
...за това малко прасенце не е останало нищо, а това малко прасенце си отишло направо вкъщи.
- Мразя това нещо.
- Трябва да отида на работа, скъпа.
Знаеш каква е работата на татко.
Опитай се да поспиш малко, става ли?
Няма да ни зарежеш, нали тате?
Какво? За какво говориш?
Имаш предвид да зарежа теб и мама?
Не. Не, скъпа.
Никога не бих го направил. Кой ти каза това нещо?
- Никой.
- Това не е вярно.
- Колко те обичам?
- Много. - Много. Точно така, точно така.
- Лека нощ, скъпа.
- Лека нощ, тате.
- Утре ще ти прочета любимата приказка. - Добре.
- Не знам още колко мога да издържа на това, Лари. - Какво? За какво говориш?
Как можеш да се преструваш, че животът ти е щастлив? – Но аз съм щастлив.
Това са пълни глупости. Бих предпо- чела да ми кажеш, че ме мразиш.
Поне в това щеше да има малко повече страст.
Искаш ли да я видиш?
- Красива е.
- Благодаря ти.
- Ще имате ли и други деца?
- Говорихме за това, но...
...няма го в графика ни. Достатъчно трудно е да се концентрираш и върху едно.
А къде е щастливата съпруга?
Зад тази снимка, която гледаш, има друга. Тя ми е любимата, защото...
...на нея сме двамата заедно. Обикновено единия, най-често аз...
...липсвам от снимката, защото снимам с апарата.
"X е вашето място.
Понякога виждаш повече, когато очите са ти затворени."
- Не е тук.
- Какво?
- Въпросната снимка не е тук.
- Наистина ли? Сигурен ли си? -Да.
Трябва да я е взел.
Как можеш да се преструваш, че животът ти е щастлив? – Но аз съм щастлив.
Това са пълни глупости. Бих предпо- чела да ми кажеш, че ме мразиш.
Поне в това щеше да има малко повече страст.
Ще говорим за това по-късно, става ли?
Просто тръгвай.
Лека нощ, малко момиченце.
Даяна! Даяна!
Даяна!
Мамо. Мамо.
Мамо. Мамо. Мамо.
Стой далече от нея!
Ей ти, малко човече, виждам те...
Дали д-р Гордън знае, че си вкъщи с жена му?
Знам, че знаеш нещо.
Какво правиш там? Чакаш доктора ли?
Аз също чакам доктора.
Ще ти позволя да си заминеш.
"Изчезнал мъж открит на странно местопрестъпление"
Имало е някой отвън, койте е наблюдавал...
"Психопат изнася откачени уроци за живота" - "Искаш ли да играем една игра?"
"Мисля, че ще поостанем тука..."
"Известен онколог е свързан със серийните убийства"
- Значи нямате представа как вашето фенерче е... – Проверихме алибито ви. Всичко е наред...
Ще ти позволя да си вървиш...
Пристигнахме.
Тази история, която горкичката жена разказа, беше доста удивителна.
Виж, съжалявам че не мога да ви помогна с още нещо в разследването.
Знаеш ли, миналата седмица арестувахме един зъболекар, който обичаше да си играе с децата прекалено много.
Живееше два блока по-надолу от тук. Канализацията преминава и оттук също, докторе.
"Здравей, Аманда. Ти не ме познаваш, но аз те познавам.
Искам да играем една игра. Ето какво ще стане ако загубиш...
Има таймер отзад на устройството, което носиш. Когато времето изтече..."
Ще ви настигна долу.
"Ще ти покажа."
Ей Тап, отиваме до грила. За по бира. Искаш ли да дойдеш?
- Не мисля. Мерси все пак.
- Знам, защо ли все питам.
"Има само един ключ, който го отваря.
Намира се в стомаха на мъртвия ти другар по душа."
Ей Тап, не искам да прозвучи като неуважение, но...
Може би трябва да си хванеш приятелка.
"Намира се в стомаха на мъртвия ти другар по душа."
"Поогледай се, Аманда. Ще разбереш, че не те лъжа. Добре ще е да побързаш."
Чакай, чакай, чакай!
- Върни се обратно.
- Какво има?
Помниш ли улица 118?
K2K. Територията на тази банда е на 4 блока разстояние. – Чуй това.
Трябва да проверим всички регистрирани пожарникарски сигнали от района за последните две седмици.
Тръгвай. Веднага!
Във вторник през ноща, на 17-ти, е получен сигнал за пожар от улица "Стиджиън" 213.
Стара сграда, преди е била фабрика за манекени.
- Мислиш, че това е достатъчно за заповед?
- Кой е казал, че имаме нужда от такава.
- Веднага ли? – Защо не?
- Да, защо не?
Поне тъмницата ни прикрива.
Да, но това е валидно и за другите.
Пипнах те.
Какво, по дяволите, пък е това?
По дяволите.
Мамка му!
- Какво?
- Да се скрием.
- Защо, почти го хванахме.
- Просто ще...
Не става. Заеби го това. Ще го хвана.
- Какво значение има?
- Хайде. – Мамка му.
Значи си се събудил, Джеф. Следващият път ще трябва да използвам по-силни приспивателни.
Не плачи. Давам ти живот изпълнен с цели.
Ти си тестов обект за нещо много...
- Остани на място, не мърдай!
- Вдигни си шибаните ръце във въздуха!
Сега трябва да направите избора си. След 20 минути животът на този човек ще приключи.
- Затваряй си устата и лягай на земята!
- Изключи го това!
Изключи това нещо, аз ще държа това копеле на земята.
- Как се изключва?
- Кажи му как да го спре, тъпако!
Има един ключ, който може да го спре.
- Къде е?
- В кутията. - Кутия.
- Кой ключ? Кой е?
- Кажи му кой е ключът.
- Времето ви изтича
- Млъкни и лягай долу, тъпако!
Кое е по-важно за вас, полицай: да ме арестувате, или да спасите живота на един човек?
Лягай долу веднага, тъпако!
- Болно копеле.
- Да, болен съм, полицай.
Болен от болестта, разяждаща ме отвътре.
Болен от хора, които не могат да оценят своята благословия.
Болен от онези, на които не им дреме за страданието на другите.
Болен съм от всички тях.
Нe. Не. Тап. Мамка му!
Добре ли си? Дай да видя.
Веднага се връщам, ОК? Веднага се връщам.
Не мърдай, или ще стрелям.
На колене.
Тичаш. Тичаш уплашен, защото така трябва.
Ще приключим с този случай.
Ще приключим.
Ще приключим с тази игра.
"Х е вашето място. Х е вашето място." Трабва да претърсим стаята отново.
Какво правиш там?
Извинявай?
Това, че съм затворен с теб в тази стая, не означава, че трябва да ти рапортувам на всеки 10 секунди.
Не виждам смисъл в това да си помагаме един на друг.
Какво искаш да направя? В момента съм в състояние "вързан на каишка".
- Точно за това трябва да го обсъдим и да мислим. - Но аз мисля.
Тогава ми казвай това, което мислиш.
- Изключи светлините.
- Какво?
Изключи ги веднага, моля те.
- Защо?
- Изключи ги само за секунда.
Боже, открих го.
- Как не сме го видели до сега?
- Не се е виждал от светлините.
Под боята трябва да има нещо, което да му придава блясък.
- Отвори го!
- Заключено е.
- Ключът.
- Този от моя плик. Къде е?
GSM. Най-хубавото изобретение на земята.
Имах предвид второто най-хубаво изобретение.
- Дай ми я. – Ти шегуваш ли се? Нима ще сложиш в устата си нещо намерено в тази стая.
Да, ще рискувам. Дай ми този сладък тумор.
Не ми пука. Наистина. Дай ми една от тези.
"Цигарите са безобидни. Довери ми се. Пушенето е отровно само когато...
...е напоено с много кръв. Помисли върху това. Не ти е нужен пистолет, за да убиеш Адам."
Може ли една цигара, моля?
Ще се обадя на полицията.
Мамка му.
Този телефон е предназначен само за приемане на разговори, но не и за провеждане на такива.
Чакай малко, това се беше случило и преди.
Снощи, след като свърших в болницата...
...вървях към колата си.
Мислех че съм сам, но...
...съм сигурен че имаше още някой там.
Това нещо ме чакаше.
- Откъде знаеше, че трябва да изключим лампите? - К'во ти пука. Нали проработи.
- Да, но откъде разбра?
- Инстинкт.
- Истинкт ли?
- Да.
Знаеш ли какво, ти не ставаш за лъжец.
Говориш така, сякаш ме познаваш.
- Какво друго не си ми казал?
- Да видим.
На 6-тия ми рожден ден най-добрият ми приятел ми заби ръждив пирон. Това не съм ти го казвал.
Последното ми гадже, което беше феминистка и пънкарка, ме заряза защото съм бил нервен.
- Единят ми нокът на крака е...
- Престани!
- Ти знаеше че трябва да изключим лампите. - Както и да е.
- Искаш ли да разбереш?
- Да.
Ето.
О, Боже.
- Къде намери това?
- Беше в портфейла ти.
- Зад снимката на дъщеря ти.
- Защо не ми я показа по-рано?
Не можах.
Съжалявам.
Какво правиш, копеленце?
Добре. Добре, трябва да се успокоя.
"Помисли за това. Не ти е нужен пистолет за да убиеш Адам.
Когато имаш толкова много отрова в кръвта, единственото което ти остава, е да се самоубиеш."
Какво правиш?
Ей, какво по-дяволите правиш?
Адам, слушай ме. Трябва да ми помогнеш за това.
...това което трябва да направиш е......
Разбра ли?
Все още ли искаш цигарата?
Да. Разбира се.
Ето, направих го. Убих го с отровата, точно както ти искаше.
Къде е семейството ми? Къде са?
- Боже!
- Ти какво...
- Току-що ме удари тока.
- Какво?
- Това беше единствения начин да се измъкнем. - Ти чу ли ме какво казах? Махни това нещо.
- Махни го!
- Престани да се преструваш.
Мислиш ли, че бих си измислил това, само за да ти прееба тъпия план?
Добре, това беше.
Мамка му!
Спомням си всичко.
Помня как попаднах тук.
Има ли някой там?
Чувам те.
Какво пък е това?
Какво по...
Кой е това? Кой е там?
Излез. Ще те убия, копеленце!
- Кой е това?
- Татко.
- Даяна.
- Татко, ти ли си?
- Да, бебчо, аз съм. Тук съм.
- Страх ме е, тате.
Не се притеснявай, скъпа, всичко ще е наред. Къде е майка ти?
- Тук при мен е. - Дай да говоря с нея, скъпа. ОК. Дай ми я.
Лошият човек от стаята ми е тук. И ни върза.
- И има пистолет.
- Какъв човек?
- Моля ти се, ела си вкъщи, тате.
- Ало?
Ало? Даяна! Даяна!
- Лари.
- Али, ти ли си?
- Адам там ли е?
- Какво? Ти откъде знаеш...
Али, какво става?
Не вярвай на лъжите на Адам.
Той те познава. И знае всичко за теб.
Ало? Али? Али?
Проклет да си! Само да ги докоснеш и ще те убия.
Чуваш ли ме, копеленце? Ще те убия!
Добре ли са?
Жена ми спомена името ти.
- Какво каза?
- Каза ми...
... да не ти вярвам.
- Да не ми вярваш за какво?
Каза ми, че си ме познавал.
- Кой си ти?
- Знаеш кой съм.
Спри вече с тия лъжи! Ти си лъжец!
Трябва да разбера истината!
Аз ли съм лъжеца? Какво прави вчера, Лорънс?
Работеше в болницата, спасяваше болни деца?
Каза ми, че след като си излязал от вас си отишъл в болницата.
- Защото това си е истината.
- Не, не е.
Жена ти е права, Лари.
Спомняш ли си, че беше сниман на паркинга?
Мога да ти докажа, че снощи даже не си преминавал покрай болницата.
И това не е за пръв път, Лари. От няколко дена те снимам постоянно.
- Защо? – Искаш да разбереш с какво се занимавам? Вземам пари за да снимам...
богаташчета като тебе, които ходят по хотелите за да чукат секретарките си.
Снощи дойдох до вас и те проследих.
Проследих те до шибания хотел.
И тези снимки са били с теб още от самото начало?
Намерих ги в казанчето. Не знам как са попаднали там.
- Да бе. Всичко е измама! - Приеми го, Лари, и двамата сме измамници.
Фотоапаратът ми не знае да лъже. Просто ми показва ти как го правиш.
Питам просто от любопитство, какво прави в онази стая, та излезе толкова бързо.
Защо ме търсиш, след като знаеш, че съм си вкъщи?
Не знаех дали ще успея да издържа.
Дадох ти точен час, в който да ме търсиш. Не бива да правиш така.
Това не е като другите правила за обслужващия персонал.
- Какъв е проблемът, д-р Гордън?
- Виж...
- Проблемът е, че ме извика тук...
- Но аз си помислих, че ние...
Моля те... Съжалявам.
- Казала ли си на някой, че ще съм тук? - Не.
Ало?
- За теб е.
- За мен ли?
- Ало?
- Знам какво правиш, докторе.
- Трябва да тръгвам.
- Какво стана? – Трябва да тръгвам.
- Кой беше?
- Какво "кой беше"?
Този, който ти е платил да ме следиш. Кой беше?
Наричаше себе си Боби и ми даваше парите предварително. 200 долара.
Ако знаех, че ще стигна до тук, щях да му искам много повече.
Какво значи това? Означава ли, че си видял какво е станало с мен?
Всичко, което видях, е как се качи в колата си. Това е.
Не съм питал за името ти. Не съм питал и за това кой си.
Не знам как съм попаднал тук. Не знам как и ти си попаднал тук.
Направих си снимките и тръгнах към къщи да ги проявя.
И следващото, което знам е, че съм завързан към една тръба в някаква си праисторическа баня...
..втренчен в човека, който съм снимал цяла нощ.
Този, който ти е платил да ме снимаш, може да ни е вкарал тука. – Може би.
Какво значи "може би"? Разбира се, че е така. Как изглеждаше? – Просто някакъв си човек.
- Висок ли беше, слаб ли е, какъв е?
- Не съм си водил записки за външния му вид.
- Все нещо трябва да си спомниш за него. - Не мога.
- Казваш ми, че нищо не си спомняш?
- Казах ти, нищо не помня.
- По дяволите! Отказвам се.
- Беше висок и черен тип.
Имаше белег около врата, ОК?
- Детектив Тап. – Човекът, който ми плати за тези снимки, не беше ченге.
Той беше уволнен от полицията. И след като убиха партньора му беше съкрушен.
Но това не го спря да ме арестува. Превърна се във вманиачен тип.
Самоубедил се е, че по някакъв начин имам нещо общо с тези убийства.
И ти му помогна. Взел си пари от него за да нарушиш моят личен живот.
- Как можа да го направиш?
- Имах нужда от трева. – Да бе.
Знаеш ли, Адам, ти не си жертва на тази игра, ти си част от нея.
Наистина ли? Очевидно ти седиш зад тази история с полицая.
Казах ти, той не е полицай. Той е просто един негодник, точно като теб.
За кое повече се ядоса: за това, че те снимах, или за това, че те снимах докато изневеряваш на жена си?
- Не съм й изневерявал!
- Какво те интересува моето мнение?
Не ми дреме за това, дори ако се намажеш с фъстъчено масло и изчукаш 15 курви.
Как попаднах тук? Всичко си ми беше наред.
Целият ми живот беше идеално подреден.
Скъпа, добре ли си?
Искам от теб да си много, много силна в този момент.
Няма да позволя на никого да те нарани, разбра ли?
Снощи във вас имаше ли някой друг, освен жена ти и дъщеря ти? - Не.
Да, обаче тук има някой.
- Познавам го. Зеп.
- Кой?
Името му е Зеп. Работи в болницата.
Зеп! Ах ти, шибан психопат!
Ще изпитам огромно удоволствие от лична среща с теб, копеленце!
Виж.
Времето ни изтече.
Мамо, помогни ми.
Времето на д-р Гордън изтече.
Сега ще направя това, което трябва да направя...
...и страхувам се, че трябва ти да му кажеш, че се е провалил.
Зеп, шибано копеленце такова!
Знам, че си ти, кучи сине!
- Лари.
- Али.
Провали се.
Ало? Ало?
Не мърдай! Остани на земята.
Дай ми телефона. Дай ми го!
- Лари.
- Али. Добре ли сте, скъпа?
Не. Не сме. Остани на земята!
- Лари, къде си?
- Не знам.
- Заключен съм в някаква стая.
- Какви ги говориш?
- Толкова съжалявам, скъпа.
- Имаме нужда от теб тук.
Съжалявам за всичко. Всичко е по моя вина.
- Моля ти се, прости ми.
- Мамо.
Али!
Али! Али!
Мамо, помогни ми. Мамо!
Не мърдай!
Г-жо Гордън!
Даяна!
Сега ще убия съпруга ви, г-жо Гордън.
Лорънс?
Лорънс, ставай.
Лорънс, ставай!
Имам нужда от теб.
Слава Богу, мислех, че си мъртъв.
- Удари ме ток.
- Казах ти.
Същото ми се случи и на мен. Не те лъжех, видя ли?
Мамка му!
Ще те убия, болен изрод такъв.
Не!
- Лорънс, успокой се. Трябва да има начин да се оттървем от това? - Млъквай! Млъквай!
Семейството ми има нужда от мен.
Лорънс, престани!
Лорънс, успокой се. Ще се измъкнем оттук. Ще се...
Лорънс, не. О, Боже. Лорънс...
Какво правиш?
Какво правиш?!
Какво...
О, Боже! О, Боже!
Лорънс, недей! Не! Не!
Лорънс, моля ти се. Умолявам те.
Лорънс, не аз ти причиних това.
- Трябва да умреш.
- Не, искам да живея.
- Искам да живея.
- Съжалявам. Семейството ми.
Направих го! Сега ми ги покажи.
- Много ви благодаря, полицай.
- Лари?
- Свързахте ли се с него?
- Не, все още не отговаря.
Няма проблем. Обадих се на полицията. Всичко ще е наред.
Много ви благодаря.
Ах ти, копеленце. Ще те убия. Ще те убия!
Шибано копеленце, ще те убия!
Шибано копеленце, ще те убия!
Прекалено много закъсня.
- Защо?
- Такива са правилата.
Ще се оправиш. Ранен си само в рамото.
Трябва да отида и да намеря помощ.
Ако не намеря помощ...
...ще умра от кръвозагуба.
- Не ме оставяй.
Не! Не!
Не се притеснявай. Ще доведа някой. Обещавам.
Лорънс! Лорънс!
- Ще се оправим ли?
- Не бих те излъгал.
Ключът. Ключът.
"Здравей, г-н Хиндъл. Или както те наричат в болницата - Зеп.
Искам да направиш избор.
В организма ти постепенно се разпространява отрова и само аз имам противоотровата.
Би ли убил една майка и дете, за да спасиш себе си?"
- Времето на д-р Гордън изтече.
- Г-жо Гордън!
Слушай ме внимателно. Има правила.
Такива са правилата.
Ключът за веригата е във ваната.
"Много интерсен човек. Името му е Джон.
Има тумор на предния лоб."
"Болен съм от болестта, която ме разяжда отвътре.
Болен съм от хора, които не оценяват благословията си."
"...изглежда нашият човек обича да наблюдава извратените си игрички от първия ред."
Здравейте... Марк, Пол, Аманда, Зеп, Адам, д-р Гордън.
Искам да играем една игричка.
"Тези хора са прекалено неблагодарни, за да останат живи.
Но ти не си, поне вече не."
ИГРАТА СВЪРШИ!
Превод: Д О К Т О Р А /elishafan/