Romasanta (2004) Свали субтитрите

Romasanta (2004)
Църквата ни учи,че дяволът може да приема различни образи,
...да се проявява в различни форми.
В този ден...
...аз разбрах че това е истина.
Галиция, Северна Испания, 1851 година.
РОМАСАНТА
Мария?
Сестро!
Колко време ще останеш този път?
Седмица или две. Може и месец. Защо?
Бих искала да останеш повече.
В последно време, вълците започнаха все по-често да нападат хората.
Преди месец изчезна съдията.
Роднините му загубиха надежда.
Мислят че е разкъсан от вълци.
Чуват се как вият през ноща, някъде съвсем наблизо.
Но ти не се боиш от тях,нали?
Това не е много добре.
Знаеш ли, какво може да направи с теб един вълк?
Ако се опита да те захапе куче, можеш просто да го изриташ.
Но ако те нападне вълк...
Какво има там?
Как можеш да се шегуваш с това?
Изчезна не само съдията, но и други хора.
Не се притеснявайте. Тук нищо не ви застрашава.
Какво ти е?
Не искам Тереза цял живот безмълвно да работи.
Може би няма да и се наложи.
Чух че са измислили нов език, в основата на който са знаците.
Хората общуват с помоща на ръцете си.
Може би в Сантандер, Тереза ще научи този език.
Ще те чакам горе.
Искам да предупредя всички, че имайки в предвид
последните събития, настоятелно ви препоръчвам
да не ходите в гората, без разрешението на полицията.
След залез слънце,всички трябва да се прибирате в къщи.
За всеки убит вълк,ще получите награда от 10 монети.
За всяка бременна вълчица - по15.
Заповед от кралският намесник Дон Лусиан Де Ла Бастида
днес, 1851 година от Рождество Христово.
- Ще се разходя да поогледам малко.
- Защо не останеш да ми помогнеш?
Добре.
Избърши бутилките.
Харесват ли ти роклите?
Да,
много са красиви.
Примери някоя.
Мануел,
тази жена иска да ти продиктува писмо до дъщеря си.
Сега ще донеса перо и хартия.
Иди наглеждай Тереза.
Жулиета, целуни ме, целуни ме,целуни...
- О,колко те обичам Ромео.
- Аз те обичам повече,Жулиета!
Не,аз те обичам повече.
- Не, аз!
- Не, аз!
- Не,аз те обичам повече!
- Ромео! Обичам те!
Защо семействата ни враждуват? Искам всички да знаят колко те обичам!
Не,моята обич е по-силна! Признай това Жулиета!Иначе ще си отида!
О,не! Не!
Обичам те,мой мили Ромео!
Всичко наред ли е?
Не от този вълк, трябва да се страхуваш.
Какво става?
Съдията. Намерили са тялото му.
Не плачи.
Имам добри новини.
Махаме се от тук.
Отиваме в Сантандер.
Там няма вълци.
Какво каза?
Да почакаме в каретата.
Какво правиш тук?
Идвам с вас.
- Това е невъзможно.
- Защо? Не искам да оставам тук сама!
Не говори глупости. Ще дойдеш когато ти намерим работа.
А ако не намерите?
Колко ще трябва да чакам?
Не можете да ме изоставите!
Не се дръж като дете.
Вече си голяма. И знам какво си наумила.
За какво говориш?
Не ми казвай какво да правя. Искам да говоря с Мануел.
Трябва да си голяма мръсница,за да хвърлиш око на мъжа на сестра си.
А сега,си върви в къщи!
Моля те.
Прекрасно място за нощуване.
Може би, бях прекалено рязка с нея.
Не се притеснявай.
Тя може да се грижи за себе си.
По- добре иди се изкъпи, докато не се е стъмнило.
Бъди внимателна. Гледай си в краката.
Тук има вълчи капани.
Искаш ли да видиш, как ще полети като пеперуда?
Пусни я.
Пусни!
Това е само една птица.
Тереза!
Мануел!
Здравейте.
Казвам се Дон Лусиан Де Ла Бастида. Аз съм кралският наместник в Галиция.
Искам да ви помоля да ни помогнете, да разпознаем останките на това момиче.
Предполагаме че е възможно, това да е вашата племенница.
Нито дрехи, нито лични вещи, нищо не е открито.
Племенницата ви,имаше ли по тялото, някаква особеност,например белег?
Господи...
Това...това не е тя.
Това не е Тереза.
Сигурна ли сте?
Извинете.Надявам се разбирате че...
Има нещо в косата,господине.
Прилича на украшение.
По тези места,такива украшения не са по джоба на хората.
Сигурно е израстнала в някое заможно градско семейство.
Но до града е далеч, а вълците са тук, където най-лесно ще убият жертвата си.
И те никога не разхвърлят останките.
Трябва да разберем, какво е станало с тези хора.
Тереза?!
Ако това е някаква шега,
то тя въобще не е смешна!
Мануел!
Помощ!
Тереза...
По молба на обществения обвинител,
Трибунала приветства помоща на професор Филипс,
експерт от университета Алжирия.
Професор Филипс.
При направените изследвания се разбра,
че жестокото изнасилване е извършено след смъртта на жертвата.
Това ясно доказва, че престъпника е некрофил.
Хора,извършващи подобни престъпления, се обединяват от сходни външни черти,
свидетелстващи за тяхната патология.
Черепа...
е по-голям от обичайното,
изобилно потене, особено по дланите на ръцете.
Главата издава физиологическите особености на такъв човек.
След всичко това,ние можем да разпознаем престъпника в него
и да го хвърлим в тъмница,
като с това ще му попречим да извърши ужасни престъпления.
Съществуват два вида престъпници: ...такива,които вършат престъпления
по силата на някакви обстоятелства
и такива, в които тази склонност е заложена генетично.
Първите имат шанс за лечение. Трябва им добре организирана
медицинска помощ.
Проблемите на такива хора може да реши науката,
а не затвора.
А този човек, се е родил престъпник.
Обречен е да извършва престъпления. Той просто няма избор!
Св. Августин ни учи, че всеки човек има право на избор.
А вие уважаеми господине, искате да ни убедите
че всеки потящ се мъж,с голяма глава, е един истински престъпник?
Господин защитник,
ще ми помогнете ли да илюстрирам своята теза?
Бъдете любезен, елате тук.
Ваша Чест, това е недопустимо.
Моля ви.
Сега ще видите как човек, може да действа против волята си.
Вие чувствате дълбока скръб и печал.
Може да се върнете на мястото си.
Много ни помогнахте.
Благодаря ви.
Ето кой ви е нужен.
Професоре.
Боже мой.
Във вестниците пишеха само за четири жертви.
Смъртта на тези четирима, просто не можахме да скрием.
Не искаме да настава паника.
Боя се,че има още трупове, които просто не са намерени.
Защо ги пазите тук?
За да ви ги покажа.
Тереза вече ходи на училище.
Бързо учи новия език.
Сестра ти,ти намери работа.
Дошъл съм да те взема . Разбира се, ако искаш да дойдеш при нас.
Роклята ми стои идеално. Явно разбираш от женски фигури.
Толкова си красива.
Колко жени си имал?
Какъв отговор искаш да чуеш?
Какво ти става?
Това момиче е било на около 15 години.
По лошото състояние на костите, съдя за хроничен недостиг на калций.
Голяма част от успоредните наранявания,
са получени от зъби на хищник, от семейство кучета.
До тук сме сигурни, че е била нападната от вълк.
От друга страна обаче,тези рани
са и били нанесени с нож.
Виждате ли, колко равно са разрязани вените и артериите?
Всичко показва,че са били направени след смъртта на жертвата.
Какво правите?
Слушам,какво може да ми разкаже.
От бедрата липсва мастната тъкан. Явно,внимателно са я отделили.
На кому е притрябвала човешка мазнина?
Сапун.
За да направи сапун.
А останките е хвърлил в гората, за да решим че е нападение от вълк.
Имаме си работа, с много странен индивид.
Ако ви се отдаде да го хванете жив,
ще ми бъде изключително любопитно да го изследвам.
Ако можехме да прочетем мислите му, щеше да е много интересно.
Ако можех да прочета мислите му професоре,
щях да разбера, къде се намира той сега.
Аз съм учен,а не следовател. Чудя се как човек като вас,
който не споделя възгледите ми, се обръща към мен за съвет.
С вашата помощ ще го хванем и ще го изправим пред съда.
Ще ви помогна, да го намерите.
А сега млади приятелю,искам да си почина.И вие направете това.
Само ако знаех,
какво са видяли очите ти.
Моля, помогнете добри господине. Моля ви. Разряза се със сърп.
Сложете го в колата.
Ще го закарам до най-близкото село.
Загубил си много кръв.
Няма да издържиш до селото. Ще умреш.
Жена ми. Не мога да умра, без да се сбогувам с нея.
Тогава и напиши писмо. В него ще се простиш с нея.
Благодаря,добри господине.
Вас ви изпрати самият Господ Бог.
Нямаме много време. Какво да напиша?
Моя любима Антония
и скъпа дъще Ана.
Пиша ви писмо,
което ще бъде последно.
Трябва да се отправя към небето,
знаейки,че ми е провървяло в живота.
Бях женен за най-прекрасната жена на света.
Отивам си, със спомена за твоята усмивка.
Образът ти, ще бъде винаги с мен.
Където и да се намирам.
Помолих този благороден господин,
който се отнесе така добре с мен,
лично да ти донесе писмото.
Той великодушно се съгласи, да ти помогне в проблемите
които могат да възникнат след моята смърт.
Дано Господ се смили над мен.
Скоро ще трябва да замина.
Но не искам да те оставям тук сама.
Тогава не заминавай.
Ела с мен.
Ще ми помагаш в работата.
Наистина ли?
Ще ти покажа места,за които не си и мечтала.
Не!
Сребро.
Ще се погрижа за тебе.
Ще остана тук.
Вземи го.
Това,е нещо много скъпо за мен.
Ти ме спаси.
Това никога няма да го забравя.
Сега, животът ми ти принадлежи.
Трябва да си почиваш. Опитай се да поспиш.
Тихо!Не издавай нито звук.
Остани тук и ще си в безопасност.
Той ще тръгне след мен.
Гладна ли си?
Не се приближавай.
Той си отиде.
И няма да се върне.
Отървахме се от него.
Кой си ти? Какво искаш от мен?
Искам да те защитя.
Обикновенните патрони не могат да ми навредят.
Кой си ти?
Аз съм този,
който погледна в очите на дявола.
Франциско?
Господ ме наказа заради греховете ми.
От тогава, аз съм обречен.
Живота ми се превърна в ад.
Ромасанта не е човек.
Той е вълк,
приемащ човешки образ,
за да съблазнява и убива своите жертви.
Стража!
Отведете го .
Моля ви. Много ви моля.
Мануел е виновен за всичко. Не аз съм злото. Нали ви спасих!
Този човек е луд.
Колко съм била глупава.
Не трябва да вярвате на фантазиите, на този нещастник.
Не вярвам. Но сестра ми и детето и са мъртви.И това е истина.
Доколкото ми е известно, сестра ви е в Сантандер.
Той ми даде това.
И може да се скрие навсякъде.
Знае всичко. Селяните му се доверяват.
Той им пише писмата.
Барбара, позволи на правосъдието да се занимава с това дело.
Обещавам,
че ще го намеря.
И тогава ще бъде съден за престъпленията си.
А сега ви моля,
върнете се в къщи.
Карбалио, 13 юли 1850 година.
Скъпа мамо,
не можеш до си представиш, колко ми е мъчно за теб
и как със съжаление трябва да ти кажа да не идваш.
Господарката ми иска, да я придружа до Валенсия.
Предполагам, че ще бъда там цялото лято.
Надявам се,че като се приберем, ще се видим след тригодишната раздяла.
С любов, твоя Сара.
Фонсагра, 6 август 1850 година.
Скъпи мъжо и мило ми детенце, не минава ден,без да мисля за вас.
Живота ни раздели и не сме се виждали скоро.
Дано това да не ви натъжава.
Не трябва да губите надежда, че един ден пак ще сме заедно.
Правя всичко възможно, час по-скоро да можете да дойдете при мен във Фонсагра.
Затова и не отказвам никаква работа.
Да ви пази Господ. Вашата любяща майка.
Скъпи братко, с радост ти съобщавам, че все пак се омъжих за аптекаря,
за когото по-рано ти писах.
Моля те,дай вещите ми на уважаемия господин,
който ще ти предаде това писмо. Да те пази Господ. Елена.
Гитрис, 1850 година от Рождество Христово.
Познавате ли този човек?
Хванахме го със сапун, с който е измивал покойниците.
Къде е човека, който ти е продал този сапун?
Не помня, господине.
Прекрасно. Затворете го.
Един момент, един момент.
Започвам да си спомням.
Защо ви е този нож?
Търся един човек на име Мануел Ромасанта.
Познаваш ли го?
Сигурна ли си?
Той е висок и силен.
Елате с мен!
Мамо, мамо!
Ана, иди си поиграй отвънка.
Коя сте вие? Какво искате?
Търся Мануел Ромасанта.
Не го познавам.
Той е търговец. Обикаля от село в село.
Скоро сте му продиктували писмо. До сестра си.
Да,помня този писар. Но дори и не попитах как се казва.
Беше тук преди месец. Донесе писмо от мъжа ми.
А аз му продиктувах едно за сестра ми.
И оттогава не сте го виждали?
Не. Повече не е идвал.
Благодаря ви.
Търсите го с нож в ръка. Какво е направил?
Моля,извинете ме за безпокойството.
Какво правиш? Дай ми го!
- От къде го взехте?
- Продаде ми го един търговец.
Къде мога да го намеря?
Търси те някаква девойка.
Тя казва че името ти е Мануел Ромасанта.
И ти какво и каза?
Казах и че не живееш тук.
Какво става?
Тя,твоя любовница ли беше?
Събери си нещата.
Откъде е попаднало в нея писмото до сестра ми?
Стегни си багажа.Заминаваме.
Какво става? Коя е тази жена?
Не!
Не!
Господине,
намерихме ги.
Те са в конюшнята.
О, Боже.
Човешкият мозък - това е крехък и извънредно сложен апарат.
Антонио не може да се примири със своите ужасни престъпления
и затова мозъкът му, постоянно му напомня за тях.
Ще се наложи с помоща на сребърна игла,
да му внушим,че върху него не тегне бремето на проклятие.
Само тя.
Визитата и може да донесе успех, до който ние не успяхме да се доберем.
Какъв успех?
Разсъдъка му постепенно се възвръща.
Докато си играете със своите игли, бяха убити още трима човека.
Простете професоре.
Но не можем да си позволим, да се церемоним повече с него.
Вашата ярост няма да ни помогне, да издирим престъпника.
Трябва ни време.
Време...
Те си мислят, че този вълк живее само в моето въображение
и че съм излъган от собствения си разум.
Той убива все повече и повече хора.
Чувствам, че трябва да го спра.
Можете ли да ми помогнете.
Моля ви.
Не мога.
Вие най-добре от всички познавате Мануел.
Били сте заедно.
Кажте ми,къде да го намеря?
Оставете ме на мира.
Какво направи с мен?
Пак ще се срещнем.
Опитвах се да не мисля за него.
Но така и не можах.
Прости ми!
Прости.
Моля ви.
Нужна ми е вашата помощ.
Къде може да отиде?
Сега на юг, в Бургос,
е време е за реколтата.
Мъжете отиват там,за да работят през деня като роби,а през ноща да спят като животни.
Ромасанта ги презира.
Той ще отиде на север,
за да омайва жените им, докато тях ги няма.
А това той го умее.
Ти си най-красивата от неговите жени.
Той знае, че сега ще трябва да се крие.
И ще прави това,което най-малко очакваме от него.
Търсим един мъж. Той е висок и добре сложен.
Има много пръстени по ръцете си.
Виждали ли сте го. Не?
Благодаря.
- Добрър ден.
- Добър ден, господине.
Някои непознати скоро да са търсили работа?
Много бяха, господине.
Този който търсим е силен и висок.
Той е тук!
- Ей! Там! Ето го!
- Напред!
Хванете го! Бързо,бързо!
Трибунала на Галиция,от името на Нейно Величество Кралицата, обвинява Мануел Бланко Ромасанта,
в убийството на Паскуал Фереро, убит на 19 февруари 1849 година,
...Перегрин Родригес, убит на 28 април 1847 година,
...Мануел Фернандес, убит на 6 февруари 1850 година,
...Мария Гарсия и дъщеря и Тереза Лосада, убити на 24 септември 1850 година...
Антонио Тринидад и неговата дъщеря Ана Фернандес,убити на 21 юни 1851 година.
С властта, дадена ми от Нейно Величество,
откривам предварителното заседание, назначено по молба на намесника.
Професор Филипс, моля започвайте.
Ще започнем с изследване на неговото душевно състояние,
а след това ще преминем по въпроси от биологията.
Вас ви обвиняват в убийството на петнадесет човека.
Отричате ли вината си?
Не, господине.
Наистина ги убих. Както и много други.
Но аз нямах право на избор.
Там където съм се родил,
е добре известно,че в деветия син на семейството,се вселява дявола.
А аз бях деветия син на баща ми.
Значи прехвърляте отговорноста за стореното от вас зло,
на някакво проклятие и на своя баща?
Зло?
Вълкът убива, подчинявайки се на инстинкта си.
Това му е в кръвта.
Изпитвате ли разкаяние, за това което извършихте?
Сега вече да, господине.
А къде се променихте?
В гората.
Правите голяма грешка професоре.
Няма никаква опасност.
Той е под хипноза.
Това е един хладнокръвен убиец, а не някое ваше опитно животно.
Прав сте.
Той не е животно.
Дойдохме тук, за да видим реакциите му в позната за него обстановка,
когато няма белезници и пазачите не се отнасят с него,
като с див звяр.
Аз съм склонен да приема мнението на професор Филипс.
Освободете пленника.
Мануел.
Познавате ли това място?
Тук ги убих.
Всички мои сетива, бяха нетърпимо изострени.
Можех да чувам как корените на дърветата растат в земята.
Тереза попадна в капан.
Усещах миризмата на кръвта, пулсираща във вените и.
Чух стъпките на Мария.
И я нападнах!
Ръфах плътта и!
Чувах как бие сърцето и! Усещах ударите му в главата си!
Така нареченото проклятие, не е нищо друго,освен душевно разстройство,
което в съвременната медицина се нарича "ликантропия".
Под въздействието на неконтролируем импулс,
всеки човек може да се превърне в диво и опасно животно,
ликантроп или човек-вълк.
Според мен,последното название може да породи определени спекулации.
Емоционалният стрес е достатъчен да предизвика психична трансформация,
която неизбежно води, до непреодолимо желание за убийство.
- Ваша Чест, това е пълен фарс!
- Моля, не пречете на професора.
Изводът ми е следния: Мануел Ромасанта, не може да отговаря за престъпленията си.
Но той може да бъде излекуван.
Как можете да говорите така? За такъв извод няма разумни доводи.
Сеньор Ромасанта, защо трябва да повярваме
че съществува някаква възможност да се избавите от това проклятие?
Тя...
С Барбара, за първи път се почувствах човек.
Изпитвах чувства. Може би ...любов.
За няколко прекрасни дни,
проклятието ме остави и аз бях човек.
Самият факт че не е убил Барбара Гарсия, говори
...че той просто не е успял да го направи.
...че не трябва да го затваряме в килия, където състоянието му ще се влоши.
Господи,заради всичко свято, ние сме в съда,а не в цирка!
Бъдете справедлив, Ваша Чест.
Обвиняемият не е човек-вълк, а просто един жесток убиец,
който старателно е планирал своите престъпления и ги е извършвал
по начин,позволяващ му да извлече материална изгода от тях.
Най-вероятно ще избяга от болницата и отново ще продължи да убива.
За да възтържествува правдата, трябва да го затворим
и да го екзекутираме.
Само така можем да спасим обществото ни от опасността,
която представлява този човек.
Взимайки под внимание особените обстоятелства по това дело
и по молба на Нейно Величество, връщам делото на Мануел Бланко Ромасанта
за допълнително разследване,
като до неговото приключване, подсъдимият няма да бъде освободен.
До взимането на окончателно решение, обвиняемият ще остане в затвора.
Казвам се Мануел Бланко Ромасанта.
Но съм по известен като човека-вълк от Айрис.
Някои говорят че съм човек, който понякога се превръща във вълк.
Но по правилно е да казват че съм вълк, който понякога се превръща в човек.
Мнозина искат смъртта ми.
Едни от чувство за мъст, други за да се избавят от собствените си страхове,
а трети от завист, че съм направил нещо за което не са си и мечтали.
Питаха ме дали ще убивам отново, ако ме освободят.
Искрено се надявам, че скоро ще излезна на свобода
и затова отговорът на този въпрос, не е от значение.
Знаех че ще дойдеш.
Но не за да ме убиеш.
Вече имаше такъв шанс, но ти не се възползва.
Дошла си да разбереш защо?
Не ти желая злото.
И никога не съм го искал.
Ти ми показа свободата.
Обичам те.
Тогава не ме уби,
защото също ме обичаш.
Казах ти,че животът ми ти принадлежи.
Но ти ми подари смъртта.
А смъртта е вечна.
Господине.
Намушкан е със сребърна кама. Трябва да извикаме охраната.
Не е нужно.
Тогава какво да напиша в доклада?
В основата на този филм,е истинската история на реално съществуващият търговец Мануел Бланко Ромасанта,
даден под съд в испанска Галиция през 1852 година, по обвинение в убийството на петнадесет човека,
включително сестрата на Барбара Гарсия и нейното дете.
Ромасанта дал показания, че заедно с човек на име Антонио,
не еднократно е убивал хора, изпитвайки чувството че е вълк.
Съществуването на Антонио така и не могло да се докаже.
Получавайки писмото на професор Филипс,в което той потвърждавал,
че Ромасанта е болен от ликантропия,
кралица Изабела II заменила смъртното му наказание с доживотен затвор.
Очаквайки помилване, Ромасанта умира в затвора.
Причината за смъртта му останала неизвестна.
- превод - >>