24 - 04x06 (2001) Свали субтитрите
24
Досега в 24
- За Бога, вземи се в ръце.
- Не трябваше да я убиваш.
- Напротив, трябваше, защото ти нямаше смелост да я убиеш сам.
- Смелост? Да отровиш момиче, което не ти е навредило с нищо?
- Това е съпругът ми Нави. Майката на Деби.
- Тя тук ли е?
- Не сме я виждали от вчера.
- Вземи си колата и я последвай. Увери се, че няма да отиде в полицията.
- Клои, ти си вън от тука.
- Клои.
- Не се тревожи, Едгар. Дрискол не знае, че ми помагаше.
- Не знае?
- Аз те въвлякох в това и няма да те натопя.
- Ще стоиш тук докато не ми кажеш това, което искам да знам.
Ричард, баща ти беше отвлечен от терористи.
Детектора на лъжата анализира това, което ни казваш
и ти криеш нещо, което може да ни помогне да го намерим.
- Отвън има хора, които ни търсят... Ти не можеш да се откажеш.
- Аз трябва да направя нещо докато все още мога.
Този процес ще бъде спектакъл, предаван по целия свят,
режисиран да унижи и подиграе тази страна.
- Там има газопроводна тръба.
- Провери ли куфарчето?
- Да. Наред е.
- Тревожех се да не пострада при влаковата катастрофа.
- Кутията е много здрава.
- Хайде. Изкарайте ги оттук.
Хайде. Бързо!
- Побързай. Отвори вратата! Сега!
- Аз те познавам.
- Тя ме разпозна. Трябва да бъде убита.
- Ерин, аз съм на позиция.
- Джак, задръж.
- За какво говориш?
- Морските пехотинци няма да успеят навреме.
Президентът искаше да взриви сградата с ракетни удари.
- Със Министъра на Отбраната и дъщеря му вътре?
- Да. Съжалявам. Ще трябва да изчезнеш от района.
Джак, не отивай там сам. Джак, изчезни от там! Сградата ще бъде взривена!
Случващо се между 12:00 pm и 01:00 pm
- Джеймс Хелър, Вие сте изправен пред този съд,
за да бъдете съден за военно-криминални престъпления.
Ще докажем на хората по света,
че тези престъпления срещу човечеството са директен резултат
на политиката, инициирана от Вас с Вашите възможности.
Тъй като последствията от стореното от Вас зло са неизмерими,
ние се погрижихме да документираме тези дела,
които бяха засвидетелствани директно
от избрани последователи.
По Ваша заповед смъртоносните отряди на Америка
продължават имперските си походи
срещу истински вярващите и чистите последователи.
- Колко време остава, докато стрелците бъдат готови да заредят ракетите?
- Командването ги насочва към целта в момента.
- Г-н Президент, Ерин Дрискол на трета линия.
- Г-н Президент, обаждам се
да попитам дали не бихте обмислили спиране на ракетната атака.
- Базирано на какво?
- Опитваме спасителна операция.
- Аз казах, че морските командоси са на 10 до 20 минути от мястото.
- Те са, сър. Джак Бауър се е включил сам.
- Остават секунди преди терористите да екзекутират
Министъра на Отбраната пред очите на света.
Не мога да допусна това да се случи.
- Разбирам, г-не.
Но ако Джак успее да ги освободи преди това да се случи...
- В този случй ще наредя да спре ракетната атака. Обаче времето му изтича...
- Колко време имаме, сър?
- Седем минути.
- Опитай се да издадеш звук и ще ти пръсна главата.
Това е карта на комплекса. Къде е затворен Министъра на отбраната?
Сега или ще те убия, или ще ми кажеш къде провеждат процеса.
Посочи... сега. Къде е Министъра?
- Няма място на света,
където Вашето зло да не е пребродило свещенната земя на истинското слово.
Вашите империалистически завети погълнаха животи на невинни.
- Джак?
- Да?
- Президента няма да отмени ракетната атака.
- Колко още време имам?
- По-малко от шест минути.
- Направихте ли топлинно сканиране колко неприятели има вътре?
- Приблизително 16.
Джак?
- Аз няма да се върна, Ерин.
- Разбрах. Успех.
...несправедливостите, които сте причинили....
- Спрете това, моля.
- ...или в името на които...
- Просто го спрете, моля ви.
Трябва да го спрете.
Баща ми не е направил нищо да ви нарани.
Той е невинен човек. Моля!
Моля ви. Той е невинен.
Моля.
Изслушайте ме.
Моля, не, не, не, стойте, стойте, не.
Вие трябва да го спрете! Чуйте ме.
- Одри? Зад теб.
- О, Боже. Джак!
- Ти добре ли си? Нараниха ли те?
- Не, добре съм.
Ти трябва да ги спреш.
- Ще ги спра.
- Спаси баща ми първо. Отивай.
- Вземи това.
Натискаш бутона на дръжката.
Използвай го, ако се наложи.
Ще се върна за теб, обещавам.
- Джак.
- И последно - държим Ви отговорен за богохулство.
За оскверняване на Светите земи и светилища
и за проливане кръвта на нашите братя.
Джеймс Хелър, вината Ви в тези обвинения е безспорна и доказана.
Пред себе си имам пълни самопризнания, които сте подписали.
И сега е времето Вашата присъда да бъде прочетена
и тази присъда да бъде изпълнена!
Джеймс Хелър, пред очите на Бог Ви осъждам на смърт...
Да се изпълни веднага!
- Отменете ракетния удар. Отменете го!
- Прекрати. Моля потвърдете.
- Той влезе в дествие.
- Има и един в коридора, опасно е.
- Трябва да вземем Одри.
- Долу в хангара.
- Прекратена е. Атаката е прекратена.
- Къде са морските пехотинци?
- Още не са прекосили периметъра. Ще взема нови данни.
- Чисто е.
Тя беше тук.
Трябва да вървим. Движи се.
Свали двамата стрелци на 11:00.
Готов ли си? Тръгвай!
- Дай ми пълнител.
Джак!
- Жилетката ме запази.
Добре съм. Продължавай да стреляш.
- Свърших патроните.
- Аз също.
Това са Морските пехотинци. Легни долу.
- Г-н Министър, стойте долу.
Стойте долу докато не осигурим района.
- Джак. Джак! Джак!
- Пусни пистолета долу.
- Остъпи, или ще я убия!
- Пусни пистолета на земята!
- Отстъпи! Ще я убия!
- Отстъпи!
- Ще я убия!
Ще я убия! Направи го!
- Добре. Добре, успокой се. Стой спокойно.
Успокой се.
Свърши се. Обграден си.
- Ти си прав. Но първо ще гледаш как умира.
- Да, г-не.
- Президента изпраща своята признателност.
- Аз просто съм щастлив, че вие двамата сте добре.
- Много отдавна не си бил на мисия, Джак.
Изглежда не си изгубил форма. Одри и аз ти дължим живота си.
- Благодаря, г-не.
- Уредих транспорт за нас до АТЧ.
Бих искал Вие и Одри да бъдете разпитани там.
- Да не губим никакво време и да открием кои са тези терористи и откъде са дошли.
- Веднага щом пристигнем ще пуснем живо предаване
с офиса във Вашингтон. Не можем да пропуснем детаил.
- Тези войници ни чакат да ни ескортират до АТЧ.
- Благодаря.
- Как е тя?
- Лекарят проверява дали са опасни тези контузии и е дехидратирана.
- Благодаря.
- Трябва да вървим.
- Къде?
- Ще върна теб и баща ти до АТЧ.
- Джак, когато бях вътре разпознах единия от мъжете.
- Кой?
- Не знам.
Аз не мога да го посоча, но знам, че съм го срещала преди днес.
- Ще трябва да се съпоставят фото-файловете със всички произшествия.
Веднага щом го направят, ще можеш да го идентифицираш.
Извини ме. Бауър.
- Агент Бауър, тук е АТЧ. Пол Рейнс е на линията.
Той би искал да говори с жена си. Тя с вас ли е?
- За момент, моля.
Пол е. Иска да говори с теб.
- Пол.
- Одри.
Добре ли си?
- Да, ... Аз съм добре.
- Слава Богу.
- Къде си ти?
- Веднага щом чух за теб и баща ти, се качих на самолет.
- В Лос Анджелис ли си?
- Да. Аз съм в АТЧ.
Одри?
- Да.
- Ще се видим скоро.
- Ще се видим скоро.
- Трябва да тръгваме. Добре ли си?
- Да.
- Увери се, че Едгар ще получи това.
- Намери ли нещо?
- Все още се опитвам да направя връзка със спасителния екип.
Отделът използва повечето от нашите честоти.
- Обади се до там и им кажи да ги умножат. Трябва да започнем да събираме парчетата.
- Да, сега, когато Хелър е в безопастност, ние вече не сме на първа позиция.
- Г-це Дрискол. Аз се погрижих.
- Какво е това?
- Наш лист с паролите за оптиката на ФБР.
Можеш да използваш тяхната линия.
- Как получи това?
- Използвах го за консултации. Все още имам приятели.
Веднага щом видях натоварването на основната таблица, разбрах, че ще работим под претоварване.
- Добре. Инсталирай я.
Започни да каталогизираш всичко тук. Всичко, което е подозрително го отнасяй до мен.
- Знаеш ли... ако ми позволиш, Къртис, мога да ти помагам много повече.
Честно, дори не се досещам защо имаш проблем с мен.
Защото съм амбициозна? Добре - амбициозна съм. Ти не си ли?
- Не спя с хора, които ми се бъркат в кариерата.
- Нито пък аз.
Спах с теб, защото ме привличаше. И все още ме привличаш. Свиквай с това.
- Говорителят на Белия дом току-що потвърди, че видео предаването
е било прекъснато от моторизирани морски рейнджъри
и екип на АТЧ, които са спасили Министъра на Отбраната Хелър преди мигове.
- Да, гледам в момента. Разбира се, гледам го.
По Божията Воля, добрата ни съдба продължава до края на деня.
Благодаря ти.
- С кого говореше?
Свърши се. Хванали са Омар. Правителството спря процеса.
- Да. Знам.
- Тогава как можеш да казваш, че е добра съдба?
Всичко, за което работихме е разрушено.
Накара ме да убия някой, на когото държах, всичко това за нищо.
- Не, не за нищо, Берюз.
Процесът беше само нашата първа стъпка.
- Не разбирам.
- Има много неща, които аз и майка ти решихме да крием от теб.
- Какви неща?
- Моля те, зает съм.
- Ти ме принуди да убия приятелката си заради този процес. Дължиш ми обяснение.
- Аз не ти дължа нищо!
Виж кой е.
Виж кой е!
- Терик е. Защо той е тук?
- Терик. Берюз, помниш Терик, нали?
- Разбира се, че ме помни.
- Току-що говорих с Мадуан.
Той иска да се уверя, че всичко е по график.
- Точно така.
- Какво правиш тук?
- Майка ти е казала на Мадуан, че ти си се погрижил за американското момиче?
- Да?
- Значи ще имаш нужда от помощ да се отървеш от тялото.
- Нямам нужда от ничия помощ. Мога и сам да го направя.
- Сигурен съм, че можеш, Берюз, но не можем да си позволим никакви грешки повече.
Покажи на Терик къде е тялото. Отивайте.
- Добре, агент Манинг, това е последното тяло.
- Трябва да ги виждате.
- Добре. Имам ги. Какво друго?
- Тук е част от терористичното обурудване, което извадихме от склада.
- Чакай малко. Нагоре. Дай назад.
- Искаш ли да възстановя?
Не. На земята точно пред теб. Можеш ли да ми дадеш снимка на това куфарче?
- Това?
- Да. Можеш ли да го отвориш?
- Празно е.
- Има ли някакви етикети по него?
- Някакво лого, гравирано до ключалката.
- Чакайте да видя. Увеличи.
Прати го още със следващия транспорт тук.
- Разбрано.
- Сара. Имам нужда от теб да направиш търсене на корпоративно лого.
Може би намерих връзка между влаковата катастрофа и отвличането на Хелър.
Пращам ти го веднага.
- Добре. Ще се погрижим по късно за това.
- Човекът, който разпознах в склада - искам да го идентифицирам.
- Веднага щом бъдеш проверена в клиниката ще приготвя снимките.
- Извинете, г-це Рейнс. Оттук, моля.
- Всичко е наред. Отивай.
- Добре.
- Извинете ни.
- Ще ми трябва тоят компютър.
Накарай Дрискол да ми даде парола за вътрешната мрежа.
- Добре.
- Благодаря.
- Той знае ли?
За теб и Джак.
- Ти откога знаеш?
- Не от днес.
Въпреки че съм изненадан от това. Не бях си го представил до сега.
- Но не е това, което си мислиш. Пол и аз бяхме разделени още преди с Джак да започнем да се виждаме.
- Освен ако Пол не мисли, че не е свършено.
Последният път, когато говорих с него, той мислеше че има втори шанс.
- Да, добре. Това е повече заради наранена гордост, отколкото за да оправи взаимоотношенията ни.
- И той не знае за него.
- Не още.
Аз ще се погрижа за това.
- Насам, моля.
- Да. Не, не докато не се върна в столицата.
- Сара каза, че може би си намерил следа, свързваща влаковата бомбардировка с отвличането на Хелър.
- Да. Преди около час транспортните докладваха за пътник, който е бил убит, но не от катастрофата.
Бил е застрелян от упор.
- Кой е той?
- Все още се опитваме да разберем.
Няма документи. Лицето му и отпечатъците не излизат от никоя база данни.
Но който и да го е убил, е откраднал нещо, заключено на ръката му.
Мисля, че може да е това.
Свидетел от влака е видял човек с куфарче, заключено за ръката му.
Виж повредите. Може би са станали по време на катастрофата.
Ние току-що открихме това в склада, където Хелър беше държан.
- Какво ми казваш?
Че бомбардировката на влака е била прикритие за кражбата на това куфарче?
Какво имаше в него?
- Беше празно.
Претърсихме за такова лого, като това от куфарчето и стигнахме до МакЛенън-Форстер.
- Предприемачът на Отбраната?
- Да.
- Свързахте ли се с него?
- Точно затворих телефона с техния зам. мениджър. Той се вкамени.
Каза, че преди да разкрие нещо, ще му трябва специално разрешително от Министерството на Отбраната.
- Министърът би трябвало да няма проблеми да ни даде каквито и да е разрешителни от МО.
Нека да го разпечатат всичко това.
- Да.
...история, само преди мигове във второ предаване Министърът на Отбраната
Джеймс Хелър беше показан по Интернет. Тази снимка беше свалена от предаването.
До този момент нямаме потвърждение защо предаването...
- Майката на момичето си отиде у тях.
Даже и да се е обадила на полицията, вече ще е твърде късно.
Чух новините в колата. Всичко наред ли е?
- Да.
Процесът беше прекратен бързо, но изпълни предназначението си.
- Когато претърсят склада, дали ще открият какво какво правим ние?
- Няма значение. Много е късно за тях да го спрат.
- Ако всичко върви по график, защо ти изглеждаш толкова разтревожен?
Къде е Берюз?
- Излезе да погребе момичето.
- Но колата му е още на алеята.
- Той не взе колата си.
- Не разбирам.
- Излезе с Тарик.
- Тарик е бил тук?
О, Боже мой.
Той ще убие сина ми.
О, Боже мой.
Той ще убие сина ни.
- Да.
- Аз казах на Мадуан, че Берюз се е погрижил за момичето.
- Мадуан може би не е бил удовлетворен от това.
Той може да е решил, че Берюз е пречка.
- Как можа да допуснеш това да се случи? Как можеш да им позволиш да убият сина ни.
- Какво мога да направя? Какво мога да направя аз?
- Той е нашият син! Нашата плът и кръв!
- Дина, изслушай ме.
- Как можеш да ги оставиш да убият сина ни?
- Берюз вече не ни е син от много време.
- Как можа да кажеш това?
- Защото е истина.
Живота тук го промени. Той беше като чужденец за нас.
Той ми доказа днес, че вече не вярва в нашата кауза.
Може би... никога не е вярвал.
- Берюз...
Берюз... Берюз...
О, Боже мой. О, Боже мой.
- Министър Хелър би искал да каже няколко думи.
- Аз съм невероятно привилегирован да имам най-добрите на света зад гърба си.
Всички вие.
Ще трябва да кажа много повече от няколко думи,
за да изразя чувствата си, но за сега, от цяло сърце - благодаря ви.
- Министър Хелър, Къртис Менинг, завеждащ тактически отдел.
- Къртис.
- Чест е за мен, г-не.
- Моля, седнете.
Ерин, дъщеря ми и аз ви дължим живота си.
Звучи, сякаш сте взели трудни решения, но вие направихте единственото правилно.
Искам да се уверя, че ще получите пълно признание за изключително добре свършената работа.
- Благодаря ви, г-не.
- Сега, преди да започнем разследването, бих искал да се видя със сина си.
Къде е той?
- Ние всъщност го задържахме тук, г-не.
- Защо е това?
- Когато доведохме Ричард, го подложихме на детектора на лъжата.
Той показа, че е възможно той да задържа информация от нас.
- За моето отвличане?
Синът ми и аз имаме напълно различни политически възгледи, но не мисля, че той е въвлечен.
- Ние не мислим, че е въвлечен, но смятаме, че е споделил с някого факта,
че ще го посетите тази сутрин и отказва да издаде кои са, или какви са.
- И какво направихте по този въпрос?
- Обсъдихме много възможности.
Вие трябва да разберете обстоятелствата.
- Не ме будалкайте. Какво му направихте?
- Има техника, която е неагресивна, наречена сензитивна дезориентация.
- Вие сте подложили сина ми на СРС?
- Да, г-не, подложихме го.
Но спряхме в момента, в който бяхте освободен.
- Джак, ти знаеше ли за това?
- Не, г-не.
- Искам да видя сина си веднага.
- Разбира се.
- Къртис.
- Ерин, разбирам, че сте били под голямо напрежение тези няколко часа,
но по-добре да имате причина за това.
- Джак. Оценявам, че не си запознал Министъра
с различията, които ти и аз имахме по време на операцията.
- И двамата правехме каквото смятаме за правилно, Ерин.
- Бих искала да оставим миналото зад нас, Джак. Може да ми потрябваш за помощ.
- От какво имаш нужда?
- Бих искала да поемеш функциите на длъжността на Рони като шеф на полеви операции,
докато не отблъснем тази криза.
- Каквото мога ще направя да помогна.
- Но нека да изясня нещо.
Рони ми се подчиняваше напълно. От теб искам същото.
- Разбрано.
Снимките от склада - готови ли са Одри Рейнс да ги види?
- Мисля, че да.
Наредих на Едгар да ги качи на компютъра.
- Добре. Благодаря.
- Татко.
Казаха, че си добре. Одри също. Благодаря на Бог.
Аз казах някои лош... ужасни неща преди.
Страхувах се, че няма да имам шанс да се извиня.
- Аз също казах някои много сурови неща.
Но без значение какво е казано, ти си синът ми и аз винаги ще те обичам.
- Аз също, татко.
- Казаха ми, че са използвали някои техники за разследване...
- Те са напълно извън контрол. Аз ще ги съдя до дупка.
- Аз мисля, че ще е по-добре, ако ме оставиш да се договоря с тях.
Обещавам ти, ако са извън контрол, ще хвърчат глави.
- Какво искаш да кажеш - ако?
- Защо те смятат, че криеш нещо зад гърба им?
- Не знам.
- Ричард, ако знаеш нещо, което може да осветли това, което ми се случи...
- Какво, ти не мислиш, че нямаше да им кажа, ако мислех че е от значение?
- А има ли нещо?
- Какво? Подлагаш ме на тормоз?
- Синко, имаш ли представа какво преживя днес сестра ти?
Ако знаеш нещо, което да ни помогне да намерим тези хора след нас, кажи ми го сега.
- Татко... Радвам се, че си жив.
Аз... Наистина...
Но няма да кажа на тези хора неща за моя частен живот. Неща, които не трябва да знаят.
- Които ти мислиш, че не трябва да знаят.
Ричард, тези хора се опитват да ни спасят живота!
- На тези хора не може да се вярва! Това, което ми направиха, е доказателство.
- Агент Манинг, може ли да дойдете тук, моля?
Агент Манинг, оторизирам ви да направите каквото
мислите, че е необходимо, за да извлечете тази информация от сина ми.
- Татко...
- Обичам те, сине, но имам дълг към страната си.
- Не може да говориш сериозно. Татко!
- Дай лопатите отзад.
Хайде. Помогни ми.
- Казаха ми, че може да вляза.
- Здравей, Пол.
- Господи, толкова се тревожех. Наранена ли си?
- Не, само малко драскотини и синини, нищо сериозно.
- Сигурна ли си?
- Да, наистина. Аз съм ОК, Пол.
Готови са да ме разпитат.
- Докато летях насам, мислих през цялото време за нас.
Как така, като сме разделени и казваме, че ни трябва време да стъпим на крака,
което и двамата искаме и... сега знам.
- Пол.
- Бих искал да сме отново заедно.
Готов съм да работя за това.
Ще направя брака ни най-важното нещо...
Просто ни дай шанс.
- Съжалявам, Пол. Това не е, което искам аз.
- Одри, аз... Аз съм глупак, че повдигам този въпрос.
Но не можеш да вземаш решения за нашите взаимоотношения само от твоята гледна точка.
- Пол.
Аз се виждам с някого.
- От колко време продължава това?
- От шест месеца.
- Ти го обичаш, или...?
- Да.
- Одри? Съжалявам. Извинете ме.
Ще дойда по-късно.
- Не. А... Пол, това е Джак Бауър.
- Приятно ми е.
- Вие сте този, който й спаси живота. Благодаря ви.
- Няма за какво. Снимките са готови да ги видиш.
- Добре.
А, Пол... Да поговорим после.
- Да.
- Добре ли си?
- Да.
- Готова ли си да отидем?
- Не още.
Сега съм.
Не.
- Не.
- Ти си абсолютно сигурна, че си виждала
този тип преди затрудненията. - Сигурна съм и мога да
кажа, че той ме разпозна.
- Добре.
- Не.
Не.
- Това са всичките.
- Значи той е бил навън преди освобождаването.
- Добре, трябва да минем отново снимките, просто за да сме сигурни.
- Добре, но тук има само двама мъже от Средния Изток, и нито един от тях не е.
- Какво?
- Изведнъж си спомних къде съм го виждала преди.
- Къде?
- Имаше вечеря на Фондация Херитаж преди около два месеца, на Хаят център, тук.
- Помниш ли името му?
- Не, но познавам някой от фондацията. Може би мога да взема списъка с гостите.
- Добре, отлично.
- Агент Бауър?
Дрискол ви вика за съвещание, започващо след няколко минути.
- Добре. Трябва ми да получа достъп до охраната на хотел Хаят.
Вземи достъп до техните архиви от видео наблюдението.
Одри ще ви даде датата и времето.
Нагласете параметрите. Дръжте Дрискол информирана. Сега ще се върна.
- Жега е.
Ти ме доведе тук, за да ме убиеш. Защо?
Защо правиш това?!
- Правя всичко, което ми кажат да направя.
Ти знаеш защо.
Аз се погрижих за момичето. Мадуан знае това.
- Не е Мадуан, който иска да умреш.
- Кой ме иска мъртъв?
Кой?
Кой ме иска мъртъв?
Искам да знам! Кажи ми!
- Баща ти.
- Не!
Не!
Не е истина!
- Не! Не!
- Моля ви!
Моля ви! Не!
Не!
- Г-н Рийс, аз съм Ерин Дрискол, директор на АТЧ, Лос Анджелис.
Колегите ми Къртис Манинг и Сара Гевин също пръсъстват.
Също и Джак Бауър, който е специален съветник на Министър Хелър.
- Г-це Дрискол, аз се надявам да разбирате.
Ние от МакЛенън-Фостър не можем да ви дадем подробности за това куфарче, докато не получим определено разрешение от МО.
- Разбирам, г-н Рийс.
Може ли да започнем, ако обичате? Какво транспортираше вашия куриер?
- Това е устройство, което разработихме за комисията за регулиране на ядрените опити.
То представлява Добсън-тип преодолител.
- Какво точно прави този преодолител?
- Това е комбинация от софтуер и хардуер, която може дистанционно да поеме контрол над податлива ядрена мощност.
- А какви са обстоятелствата, при които може да бъде използвано?
- Правителството искаше да може да контролира ядрените силузи,
в случай на бедствие и необходимост от евакуация.
- А личността, която притежава тази програма,
може ли да обърне целта й? Да предизвика злопулука в силуза, стопяване?
- Теоритично да.
Но просто да притежаваш този преодолител няма да е достатъчно. Там има още предпазни мерки.
- Какви точно предпазни мерки?
- Който се опита да използва преодолителя, ще трябва да преодолее защитната стена на реактора.
Това може да стане само с огромна компютърна мощ, която ядрен контрол могат да усетят от далече.
- А възможно ли е ядрен контрол да пропусне това, заради необичайно голям трафик по Интернет?
- Не мога да продължа.
- Добре, преди около час милиони компютри по света
получаваха излъчването на процеса срещу Министъра на Отбраната.
Възможно ли е този процес да е бил някакъв вид Троянски кон,
който да дегизира масивна атака срещу защитната стена на ядрените силузи?
- Това е възможно.
- Колко са ядрените силузи, които може да са уязвими?
- Всичките.
- Колко са?
- В този момент САЩ имат 104 действащи ядрени силуза.
- Ще трябва да предположим, че те ще използват преодолителя, за да завземат тези силузи.
- Свържете ме с Ядрен контрол веднага и намерете Министър Хелър.
- Благодаря ви, г-н Рийс.
- Свикайте събиране на всички отдели.
Свържете ме с ядрен контрол, веднага. Свържете ги тук. И искам един човек в коферетната зона.
- Едгар... можеш ли да наблюдаваш моя екран за две минути?
- Разбира се.
- Да?
- Аз съм.
- На сигурна линия ли си?
- Да.
Не съм я проверявала скоро.
Това беше първия шанс, който имах.
- Добре. Казвай.
- Разбраха за преодолителя.