Sommaren Med Monika (1953) Свали субтитрите
Сценарий:
В ролите:
Режисьор Ингмар Бергман
Имаш ли кибрит? Не мога да си намеря моя.
Пролетта дойде, не забелязваш ли? Такъв приятен ден не е да се ходи на работа.
Хайде да се махнем оттук, да попътуваме, да разгледаме света. Искаш ли?
Добре.
Ти работиш при Форсберг, нали? Как е там?
Виждал ли си зарзаватчийницата, в която работя?
- Там е доста студено, нали?
Миналата зима си мислех, че задника ще ми замръзне.
Гледа ли "Song of Love" в Гарбио?
Искаш ли...
...да го гледаме заедно?
- Ще бъде чудесно.
Какво ще кажеш за довечера?
Трябва да тръгвам. Ще те чакам пред киното в седем.
Има някакво пролетно докосване във въздуха.
Съвсем истинско.
Къде е този проклетник?
Пак е изчезнал някъде, но ще го науча аз него.
Кажи му, че искам фактурите.
Три и половина е; казах на клиента, че чашите ще пристигнат в три часа.
Това момче никога за нищо не си мърда задника, а сега даже е изчезнал някъде.
Накажи го, Йохан, но не можеш да го държиш като в затвор.
И му кажи да донесе 53-ики от магазина, ако са останали някакви.
Няколко бройки трябва да са останали, освен ако не ги е затрил някъде.
Къде, по дяволите, беше?
Не можеш да си изчезваш, когато си поискаш, Лунд?
Донеси ми всички 53-ики от магазина.
- Няма останали; казах ти вече.
Нито една? За пореден път ти повтарям: води си записки какво свършва.
Не ми се оправдавай. И вземи две дузини 28-ици.
Ами другата поръчка?
- Може и сега да я доставиш.
Той непрекъснато се мотае около мен.
Ами тези фактури? Лунд е отишъл на кафе през работно време ли?
Очевидно. Аз сам ще си ги взема.
Още 28-ици?
- Поне още 10 дузини.
Непрекъснато трябва сам да проверявам, както стана и с 53-ките.
Да не би да е счупил пак нещо?
- Те се подхлъзнаха...
Ами онези фактури? Колко често трябва да ти напомням за тях?
Сега ще отида да си ги взема.
Какви фактури?
Празни, разбира се. Време е да се направи месечната равносметка.
А сега направи онази доставка бързо като светкавица!
Да не си пуснал корени, чувал такъв?
Не е ли супер готина?
Някой хора живеят страхотен живот: хубави къщи, всеки им се подмазва...
...обикалят нагоре-надолу с готини коли по клубове и всичко останало.
Виж онази блуза на прозореца. Харесва ли ти?
Да, хубава е.
Прегърни ме, за да не ми е студено.
Може и да ме целунеш, Хари.
Ние много се обичаме, нали?
- Да.
Луда съм по теб!
Само ти съществуваш за мен!
Студено ми е... не може да стоим тук още дълго...
Прегърни ме за последно преди да сме си тръгнали.
Не си ми ядосана, нали Моника?
Мисля, че си готин.
Наистина ли?
- Да. А сега да тръгваме.
През вас ли ще минем първо?
Не, но все пак съм още с работните си дрехи.
Мислех да хапнем нещо у нас.
Баща ми днес е на среща на Яхтения клуб.
Вечерят заедно преди ежегодното годишно събрание.
Затова си помислих, че може...
Колко си сладък. Ще бъде чудесно, все едно, че сме женени.
Ти си различен от всички останали, сякаш си филмов герой.
Много сладко местенце си имаш,
ако беше така и у нас, но хлапетата чупят всичко.
Кой е това?
Майка ми. Непрекъснато боледуваше и почина когато бях на осем години.
Горкичкият ми Хари.
Седни, а аз ще направя кафе.
Това е само един малък, специален подарък за теб.
Винаги са на мода. Благодаря ти, Хари.
Виж колко е мек чорапа...
Кракът ти е много фин.
- Това е твоя крак.
Ще си го запазя така.
- Вземи ме цялата-отказвам да си тръгна.
И аз няма да те пусна.
Баща ми!
Сигурно пак е болен.
Разбира ли се какво правехме?
Не, пък и той не вижда добре без очилата си.
Добър ден. Ти трябва да си Моника.
Надявам се, че не преча.
- Ни най-малко.
Болен ли си?
- Да, трябваше да си тръгна от работа.
Стомахът ми, както обикновено.
Не знам докога ще издържа така. По-добре да влезна в болница отново.
Не ми обръщайте внимание, млада госпожице, непрекъснато само се оплаквам.
Няма значение, всички хора по света само това и правят.
Ще седна в кухнята за малко.
По-добре да почистим тук, за да може той да си легне.
Ще се видим по-късно.
Явно дебелата Моника си има ново гадже. - Глупак!
Престани! Иначе ще кажа на надзирателя кой му открадна колелото.
Няма да причиниш това на един стар приятел, нали Моника?
Ще те оставя на мира - теб и гаджето ти.
Лел е голяма беля.
Кажи на твоите келеши да не ми ритат вратата, като минават покрай нея.
И кажи на мъжа си да не хърка по цяла нощ, за да може и ние да спим.
Подай ми цигарата, в джоба ми е.
А ти какво ще ми дадеш?
- Имам карамелени бонбони, ще си ги поделим.
Мамо, подай ми кибрита.
Не стой така по нощница.
Мръсната Моника!
Тя заслужава да я докосват.
Мислех, че си се отказал.
- Нуждаех се от джобни пари.
Мразя такива типове, защо не се прибират да опипват жените си?
Може би защото това няма да ги възбуди.
Писна ми от всичко това.
- Нека да излезнем довечера.
Нищо няма да правим - имам си сериозно момче.
Ти ли? Вече дори и Пирет се сгоди, не чу ли?
Шефът!
Казах на майстора ти да ми пише едно шише на сметката.
Добре, побързай преди да затворят.
Погледни двигателя и извади от него ненужните и стари неща.
Аз ще ти помогна да го достигнеш.
Ще ходим ли някъде този уикенд?
Не, отказвам се вече! Пусни ме!
Добре, прави каквото си знаеш, но знай, че дявола те вижда.
Бележка за доставяне.
Няма ли да дойдеш сега с нас?
- Зает съм.
По едно бързо преди да се прибереш.
Какво има сега?
Не помниш ли? Станаха 25 години откакто за пръв път се срещнахме.
Наистина бях забравила, но е хубаво, че ти си спомняш.
Затова ти донесох сладкиш и една бутилка да изпием заедно.
Децата много ще се зарадват на сладкиша.
Не може ли човек да си чете на спокойствие?
Запали свещите и ще се преструваме, че е Коледа.
Точно като Коледа е. Донесох и бутилка. Имаш ли кисели краставички?
Не ми докосвай новите обувки!
- Подреди си нещата и след това...
Пиян както винаги.
Сега ще те науча, хлапе такова!
Не плачи. Не исках така да се получи, но просто подивявам когато...
Не се тревожи за мен повече, аз няма да остана тук!
Тя е много обидена.
Изкуфял глупак!
Какво става?
- Баща ми не е с всичкия си.
Защо? Какво е направил?
- Удари ме. Той е луд, казвам ти.
Обадих се в магазина на Форсберг, но ти не беше там.
Заведох баща си в болница.
- Тогава мога да остана при теб.
Не, не става, леля ми каза, че ще дойде, а тя си има ключове.
Аз няма да се прибера вкъщи повече.
Изчакай ме тук, моля те, сега ще отида да проверя нещо.
И аз ще дойда с теб.
- Изчакай ме във входа.
Да, тук е.
Обещах на един приятел, че ще му дам спалния си чувал, отивал на къмпинг.
Но времето е доста студено.
- Аз вече му обещах.
Добре де, не е моя работа.
Родителите не трябва да пускат децата си на къмпинг докато не стане топло времето.
Ще тръгвам.
- Не се бави много.
Може и да не се върна преди да си тръгнеш.
- Имам си работа тук поне до 12 часа.
Това е лодката на баща ми, може да живеем на нея.
Малко мирише на боя.
Цялата съм мокра, но ще ми е по-студено ако се съблека сега.
В спалния чувал е топло.
Не искам да си мачкам полата.
Свали си панталоните, ще се измачкат.
Какви хубави дълги крака имаш!
Какво става?
Пак се успах, на работата много ще ми викат.
Аз напуснах работа миналата седмица. Скоро нямам намерение да работя.
Ще се прибера малко след 5 часа и ще донеса нещо за ядене.
Имаш ли пари? Аз съм без пукната пара.
Това достатъчно ли е?
- Да, ще стигне.
Пази се.
Колко е часът сега?
- Много се извинявам, успах се.
Точно когато сме толкова заети. Ужасно безотговорен си!
Да донеса ли онези?
- Не, първо опаковай спешните доставки.
Старецът идва.
Ти му обяснявай сега - той знае, че закъсня.
Значи ти доставя удоволствие да идваш винаги последен?
Баща ми е болен и аз не чух алармата на часовника сутринта.
Той продължава да се мъкне с онази пачавра, дъщерята на продавача на зеленчуци.
Що не си гледате работата!
- Мери си приказките!
Това момче е просто непоносимо!
Не ми дръж такъв тон, Лунд. Вече съм получавал оплаквания от теб.
Давам всичко от себе си и накрая пак ме хулят. По-добре да напусна.
Трябва предупреждение от една седмица.
Не, нека си ходи. Напиши му препоръка.
Като неустойка ще му взема седмичните пари, но си е заслужил парите за лятото.
Хайде, давай.
Ти опаковай, аз напуснах.
Но сега имаме толкова много работа, аз не мога да работя извънредно!
Йохан, аз трябва да...
Вече можем да отидем където си искаме!
Спомняш ли си какво каза за пътуването? Добре, по дяволите всичко останало.
Бих искал да убия тези, които ни подтискат и задържат развитието ни!
Майната им на всички, въобще не ми пука за тях.
Нека да тръгнем веднага.
Успах се.
Не, не съм се успал.
- Кафето е готово, направих и закуска.
Справила си се със стария котлон? Каква си ми умничка!
Само като се замисля как му слугуват на Форсберг...
и как се задъхва моя старец в зеленчуковия магазин...
Ние се изправихме срещу тях и срещу всички тези порядки.
Спомняш ли си историята, която четохме вчера? "Незаконния любовник".
Аз не мога да танцувам.
Няма значение, ти пак си най-красивият.
Хайде. Знам един много хубав кей.
Това не е ли Лел?
Ти си луд. Хайде, ела.
Разбираш ли, сякаш винаги съм се смятал за самотник.
Майка ми се разболя когато бях на 5. И бях на 8 години когато почина.
Смъртта й се отрази зле на баща ми, той стана изключително мълчалив.
Всяка вечер докато се хранехме двамата, не обелваше и думичка.
Просто си стояхме и мълчахме.
Никога не съм се чувствала сама вкъщи. Хлапетата са шумни, непрекъснато чупят нещо.
Баща ми често се прибираше пиян, крещеше ни, а майка ми ни биеше понякога.
Мислеше си, е така е по-забавно.
Ти не си имала по-прекрасни моменти в живота си от мен.
Моника, мислех си да останем и да учим вкъщи.
Ако успея да завърша учението си, ще стана инженер; винаги съм обичал моторите и машините.
Миналата година поправих мотора на лодката на баща ми, той сам не можеше.
Когато станеш инженер може да се оженим, не мислиш ли, че ще е забавно?
Мисля си, че точно това очаквам.
Тогава да се прибираме вкъщи, ще ти направя нещо за ядене.
Не, аз няма да се прибирам вкъщи; искам това лято да си остане такова, каквото си е в момента.
Хари, ти си най-прекрасния човек, когото познавам.
Ти и аз можем да направим много в живота си, да сме заедно.
Ние много се харесваме.
Аз ще уча и ще работя, за да може да се оженим и...
...да живеем в хубава къща и да си имаме хубави неща, ние и бебето.
И всяка вечер като се прибереш от работа, аз ще съм направила вечерята...
...и ще се разхождаме с децата всяка неделя...
...и аз няма да има нужда да работя и ще си стоя вкъщи, но винаги ще нося много хубави дрехи.
Ще правим всичко заедно, ще бъдем винаги заедно.
Само аз и ти.
Лодката гори! Там има някой.
Моника, съседа ни се мести.
И сега идва ред на първата чаша! После и втората чаша!
Печени гъби, варена супа от гъби, само гъби, гъби...
Малкият Хари ще е гъба, вместо бебе.
Трябва да измислим нещо.
Може би да се приберем вкъщи.
- Не искам.
Но ти трябва да хапнеш нещо.
Спомняш ли си онази градина, която видяхме вчера?
Ябълките са по-хубави от гъбите. Там имаше и картофи.
Ами ако ни хванат?
Никой не ме видя като откраднах млякото. Ти също се уплаши, нали?
Да, но нали трябва да ядем нещо.
Ще ида сама с лодката ако теб те е страх.
Не трябва да тръгваш сама.
- Ела с мен тогава.
Не е достатъчно тъмно.
- Няма никой наоколо.
Събота е, хората си ходят по вилите през уикендите.
Може само да поогледаме ако искаш.
Разбира се, че може да огледаме.
Не е толкова лесно, колкото си мислиш. Чакай сега да те видим.
Помислих, че е плъх. Толкова се изплаших, че изпуснах бутилката с мляко.
Най-добре полицията да се погрижи за теб.
Как се казваш?
Идват, за по-малко от десет минути ще е тук.
Тази нощ ще я изкараш в затвора, сигурно няма да ти е за пръв път.
Яж.
Не ти ли харесва?
Ще трябва да пийна една бира, за да се успокоя.
Защо не ми помогна?
Нито знаех къде си, нито нищо.
Трябваше да се досетиш, че ме хванаха.
Трябваше да останеш на лодката. Мислех, че отиде за ябълки.
Нямаше да има какво да ядем ако бях останала на лодката.
Трябваше да намеря нормална храна. Ако не можеш да се справиш, не опитвай.
Мисля, че си навехнах глезена.
Покажи ми го.
Мисля, че не е нещо сериозно.
Писна ми от всичко! Бременна съм, нямам нито дрехи, нито нищо.
Нещата ще се оправят.
Трябва да се оженим. Аз ще работя и за трима ни.
Не искам да се връщам!
Но тук стана доста студено.
Не искам да се връщам! Нищо не искам!
Защо някои хора винаги имат късмет, а други никога нямат?
По-важното е, че сме си двамата, нали?
Остана ли чай?
Не, а няма и газ за котлона. Скоро ще трябва да се връщаме.
Както и да е, това беше наистина едно прекрасно лято, много по-различно от предишните.
Искаш ли да се върнем заедно в града?
Не сме гледали филм след "Мечтата на момичето".
Ние самите само мечтаехме.
Хари, отново сме си вкъщи.
Сега ще покажем на всички, че можем да се справим.
Сега има за какво да работя, Моника.
Брат ми беше в болница 6 месеца. Сега е в санаториум.
Трябва да се грижа за децата...
...госпожица Ериксон чака дете и мислят да се оженят...
На колко години са двамата?
Хари е на 19, а тя на 17 години.
Значи са много млади.
Да, и ако не беше факта, че тя е бременна, ние...
След като са непълнолетни, трябва да искат разрешение от съда.
Това вече го направихме, ето ги документите.
Надяваме се, че след като всичко е наред, те могат да се оженят.
Разбирам ви. Трябва още няколко документа да попълните.
Очаквам близнаци, ще ви се обадят когато всичко свърши.
Всичко наред ли е? Тя добре ли е?
Видя ли, всичко е наред?
Момиченце е и всичко е минало чудесно.
Сега може да се приберете и елате утре изтрезнял.
Облечете си най-хубавите дрехи и купете цветя. Карамфили.
Червени ли?
- Не, зелени, като вас двамата.
Какви прекрасни цветя.
Съжаляваш ли, че е момиче?
Естествено, че не.
Няма малък Хари,
Но може да я наречем Моника, нали?
Аз мисля, че Джун (Юни) е по-очарователно.
Джун Моника.
Не искаш ли да я видиш?
Моята малка принцеса трябва да спи сега.
Не може ли да я накараш да спре?
Виж дали ти ще се справиш.
- Не знам, тя скоро яде.
"Според Питагор квадрата на хипотенузата... "
"... е равен на сбора от квадратите на катетите в триъгълника."
"Много лесно може да се научи тази формула."
Събуди се, 7 и 30 е вече.
И какво от това? Защо ме будиш?
- Леля ми идва.
Не мога да я понасям, непрекъснато ми натяква за чистенето.
Но това беше твоя идея.
Така е, но ми помага в гледането на детето, докато те няма.
Вземи това. Ще ти стигнат ли?
Не е много, но ти ще се върнеш в петък, нали?
Такъв е плана. Ще се опитам да спестя малко и от командировъчните.
Защо винаги ни е толкова трудно?
Изчакай да се дипломирам, Моника.
А сега какво да правим? Не можем да си позволим и на кино да отидем. Живеем като животни.
Като се върна ще излезем навън да се разнообразим.
Както и да е, и без това нямам какво да облека.
Правя всичко, което е по силите ми.
Но трябва да се плати наема днес, последен срок е, предупредиха ме.
Имам нужда от ново палто.
Не мога да изляза от вкъщи в този вид.
Почини си докато леля се грижи за Джун.
И не забравяй, че леля си мисли, че отново ходиш на работа.
Само това ми липсваше? Побърквам се с това дете по цели дни и нощи.
Ще се справя. Не беше толкова отдавна откакто отгледах децата си.
Всички ще помагаме с каквото можем. Добре, че отново те взеха на работа.
Пази се.
- И ти също.
Следва центъра на Стокхолм.
Почти пристигнахме.
- Добре се справихме този път.
И сега не мога да проумея как успяхме да набутаме онова нещо в цепнатината.
Уморен ли си, приятелю?
- Ни най-малко.
Лесно се свиква с тази работа - ти вече за трети път си с нас.
Лунд е добър работник, помоли шефовете да го оставят в нашата група.
Помниш ли онзи последния, мързеливеца? Непрекъснато пушеше цигари.
Добре, Лунд. Добре дошъл си при нас, ние всички те харесваме.
Винаги се вълнувам когато видя града отново.
Ако побързаш може и да успееш да си легнеш с онази старата по-късно.
И какво ще каже жена ми като се върна един ден по-рано от предвиденото?
Бързаш да се прибереш, толкова ли ти липсвах?
Но тя може да е по-изненадана от теб, ако я завариш с чужд мъж в леглото.
Каквото и да говорите, но е голяма тръпка да се прибереш отново.
Прави каквото щеш, не ми пука. Ти правиш това от години.
Не искам да говоря с теб!
Е и сега какво?
По-добре да се разделим. Не може да продължаваме така.
Мислиш, че аз съм виновна, но не съм.
Няма значение кой е виновен.
Ти само учиш и се занимаваш с твои си неща.
За да направя нашия и живота на дъщеря ни по-лесен.
Казваш, че непрекъснато спестяваме, но не можем да си купим нищо допълнително.
Ти купуваш неща...
...само с пари назаем. Аз трябва да облека нещо все пак, нали?
Могат да ни изгонят всеки момент от тази къща, но това няма значение.
Писна ми! Не мога да понасям непрекъснатото ти хленчене и мрънкане!
Но аз трябва да платя наема, нали?
Това нямаше да се случи ако не се бяхме оженили толкова рано.
Скапана съм, спи ми се, ще говорим утре.
Освен това съм погрозняла.
Не знам защо нещата се развиха така между нас...
Ти никога не си се интересувал от мен, само от твоите си неща.
Не искам да ме погребват тук, човек трябва да се забавлява докато е млад.
Но аз правех всичко по силите си за да живеем по-добре.
Стига си ме обвинявал.
Кой знае с колко мъже си преспала докато аз съм се трепал, за да печеля пари?
Грубиян!
А ти каква си, след като не те беше срам да легнеш с Лел?
Бях влюбена.
Не ме удряй.
Стига глупости. Пет крони за всичко.
Благодаря, ще се разберем.
Но съпругът ми плати 50 крони за цялата лампа.
7 и 50, повече не давам.
Благодаря, че се грижи за нея. Сега трябва да се прибираме вкъщи.
Но ти и баща ти не можете да...
- Аз искам да се грижа за нея.
Както искаш, детето е твое, и след като майка му го изостави...
10 крони последно. Взимаш или си тръгваш.
Тогава лампата ще си остане за мен.
Превод: minastirit